РЕШЕНИЕ
№
гр.Ловеч, 17.01.2020 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - ЛОВЕЧ, ІІІ-ти административен състав, в публично заседание на осемнадесети декември през две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЙОНИТА ЦАНКОВА
при секретаря ДЕСИСЛАВА МИНЧЕВА като разгледа докладваното
от съдия ЦАНКОВА Адм.д № 321 / 2018 год. и на основание
данните по делото и закона, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 156 и сл. от Данъчно-осигурителен процесуален кодекс /ДОПК/.
Образувано е по жалба на „*****” АД, ЕИК: *******, със седалище и
адрес на управление: гр. *****, Област Ловеч, ул. „*****” № **, представлявано от А.И.М., срещу Ревизионен
акт № Р-04001117007824-091-001/05.06.2018 г., издаден от ОП при ТД на НАП – *********,
потвърден с Решение № 161/27.08.2018 г. на Директор на Дирекция „Обжалване и
данъчно-осигурителна практика” – ********* при ЦУ на НАП, като в жалбата е
посочено, че се обжалва РА: „в частта, касаеща непризнаването за
данъчните цели на отчетените разходи за услуги, съгласно договори сключени с „*******”
ЕООД, като се приема, че не са документално обосновани в общ размер
10 000.00 лв., с което се увеличава ФР за
По повод определения на съда за оставяне на жалбата без движение от з.с.з. на 02.11.2018 г. и на 09.01.2019 г. жалбоподателят е депозирал две уточняващи молби /заявления/ вх. № 3389/26.11.2018 г. /на л. 1586 от делото/ и заявление вх. № 313/28.01.2019 г. /на л. 1616 от делото/, с които прецизира и конкретизира частта на обжалвания ревизионен акт и искането до съда.
В съдебно заседание и писмена
защита жалбоподателят моли съда да отмени обжалвания ревизионен акт, в
обжалваните части: „с който РА на основание чл. 16, ал. 1 и чл. 26, т. 2, във
вр. с чл. 10, ал. 1 от ЗКПО е извършено увеличение на
финансовия резултат за
Ответникът – Директор на Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика” – ********* при ЦУ на НАП, чрез процесуални представители намира жалбата за неоснователна и моли да бъде отхвърлена. Подробни съображения излага в писмена защита на юрк. Е. У., като моли съда за присъждане на разноски по делото в размер на 672,30 лв. за юрисконсултско възнаграждение, изчислено върху материалния интерес съгласно Наредба № 1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.
Съдът, след като прецени законосъобразността и обосноваността на оспорения акт с оглед разпоредбата на чл. 160, ал. 2 от ДОПК, както с оглед на заявените с жалбата основания, така и служебно, в изпълнение на разпоредбата на чл. 168 от АПК, приема за установено следното:
Жалбата е подадена в срока по чл. 156, ал. 1 от ДОПК, след изчерпване фазата на административен контрол. По отношение на спазването на срока по чл. 156, ал. 1 от ДОПК съдът е изискал допълнителни доказателства и становище на двете страни, като с писмено становище на л. 785-786 от делото ответникът изрично е ангажирал становище за спазването на 14-дн. преклузивен срок по чл. 156, ал. 1 от ДОПК. Ревизионен акт № Р-04001117007824-091-001/05.06.2018 г., издаден от ОП при ТД на НАП – *********, в обжалваните части, е потвърден с Решение № 161/27.08.2018 г. на Директор на Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика” – ********* при ЦУ на НАП. Жалбата отговаря и на изискванията на чл. 149 от ДОПК и като такава е процесуално допустима за разглеждане по същество.
Разгледана по същество същата е неоснователна по следните съображения:
В настоящото производство и съобразно чл. 160 ал. 2 от ДОПК, съдът преценява законосъобразността и обосноваността на ревизионния акт, като проверява дали е издаден от компетентен орган и в съответната форма, спазени ли са процесуалните и материално-правните разпоредби по издаването му.
След служебно извършена проверка съдът установи, че обжалваният ревизионен акт е валиден, като издаден от оправомощени органи, в съответствие с разпоредбата на чл. 119, ал. 2 от ДОПК.
Ревизията на „*****“ АД е възложена със Заповед за възлагане на ревизия № Р-04001117007824-020-001/13.11.2017 г., връчена чрез електронно съобщение на 20.11.2017 г., която е изменена със ЗИЗВР № Р-04001117007824-020-002/29.11.2017 г., ЗИЗВР № Р-04001 X17007824-020-003/16.02.2018 г. и ЗИЗВР № Р-04001117007824-020-004/20.03.2018 г. Ревизията е за определяне на задълженията на ревизираното дружество за ДДС за данъчни периоди от 01.01.2016 г. до 30.09.2017 г. и за корпоративен данък от 01.01.2016 г. до 31.12.2016 г. За резултатите от ревизията е съставен Ревизионен доклад № Р-04001117007824-092-001/04.05.2018 г., връчен по електронен път на 08.05.2018 г. Срещу РД не е подадено възражение по реда на чл. 117, ал. 5 от ДОПК. Ревизионното производство е приключило с PA № Р-04001117007824- 091-001/05.06.2018 г., издаден по реда и в срока по чл. 119, ал. 2 от ДОПК.
Заповедта за възлагане на ревизията и заповедите за изменение на ЗВР, също са издадени от компетентен орган, в кръга на неговите правомощия и отговарят на изискванията на чл. 113 от ДОПК. Ревизията е приключила в срока по чл. 114, ал. 1 от ДОПК и РД е съставен в срока по чл. 117, ал. 1 от ДОПК.
Ревизионният акт е издаден в предвидената в чл. 120 от ДОПК форма и съдържа изложение на фактическите и правните основания за постановяването му.
Настоящият съдебен състав намира, че от страна на органите по приходите не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила при изясняване на всички правно-релевантни факти, доколкото в хода на съдебното производство, не бяха ангажирани доказателства, които да водят до промяна на приетото за установено от фактическа страна от приходната администрация. Отделно жалбоподателят не твърди съществени процесуални нарушения.
Следва да се има предвид, че съществено нарушаване на процесуалните правила, влечащо след себе си незаконосъобразност на ревизионния акт, е такова нарушение или такива пропуски в ревизионното производство, които биха довели до недостоверно установена фактическа обстановка и то само и единствено когато въпросните пропуски не могат да бъдат поправени посредством ангажиране на доказателства за установяване на същите тези факти и обстоятелства в хода на съдебното производство. С оглед събраните в това съдебно производство доказателства се налага извод, че не е налице допуснато съществено нарушение на процесуалните правила, че в хода на ревизията са изяснени всички правнорелевантни факти чрез събраните доказателства и не е налице порок - допуснато нарушение на процесуалните правила, който да прави атакувания РА незаконосъобразен.
Опровергано от събраните доказателства е и твърдението на жалбоподателя, че РА е незаконосъобразен, тъй като изводите, направени от органите по приходите, са необосновани и не се подкрепят от събраните в хода на ревизията доказателства. На практика в обжалвания РА органите по приходите са изложили своите аргументи какво приемат за установено от фактическа страна и какви правни изводи правят въз основа на извършения анализ насъбраните доказателства. Противно на твърдяното от жалбоподателя, фактическите констатации, направени от органите по приходите, се подкрепят от събраните доказателства.
Както и друг път е посочвал съдът, обстоятелството, че адресатът на един административен акт счита, че от представените и събрани в хода на административното производство доказателства следва извод, различен от този, който е направен от административния орган и който извод е задължителен и единствено възможен, според жалбоподателя, не е основание да се приеме, че атакуваният РА е незаконосъобразен.
Не на последно място, въпросите за относимостта и значението на събраните доказателства, какви изводи следват от така събраните доказателства за определяне на данъчните задължения на ревизираното лице, дори и когато се приеме,че са допуснати пропуски при събирането на доказателствата в хода на ревизионното производство или пък, че са направените изводи, при извършения анализ на доказателствата се явяват неправилни и необосновани – са все въпроси по съществото на спора.
По аргумент от чл. 160, ал.1 от ДОПК съдът в това съдебно производство е инстанция по същество и след преценка на относимите доказателства, без да е обвързан от фактическите констатации, а и от правните изводи на приходната администрация, изложени в обжалвания РА, трябва да се произнесе дължи ли се определеният с РА данък, както и по въпроса дали това данъчно задължение е в размера, установен с РА.
Ето защо настоящият съдебен състав намира, че при издаването на обжалвания в това съдебно производство РА, в обжалваните части, не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, засягащи законосъобразността на РА и налагащи отмяната му като незаконосъобразен на това основание.
Основният въпрос в настоящия правен спор касае правилното приложение на материалния закон.
С РА са установени за внасяне задължения по ЗДДС общо в размер на 7646,00 лв. и лихви - 12529,63 лв.
Предмет на настоящото съдебно обжалване, респ. на предхождащото го административно обжалване, е отказаното право на данъчен кредит по ЗДДС в размер на 6200.00 лв., по конкретно посочени в жалбата фактури, издадени от „*****“ ЕООД и допълнително начислените във връзка с това лихви в общ размер на 645,98 лв. за данъчни периоди м. 10 и 12.2016 г. м. 02, 03, 05, 06, 07 и 09.2017 г. и увеличението на финансовия резултат по ЗКПО за 2016 г. със сума в размер на 10000.00 лв., представляваща стойността на фактури, отчетени като разходи във връзка със сделки, които реално не са осъществени, в резултат на което е намалена декларираната от жалбоподателя за същата година данъчна загуба от 430535,45 лв. на 420535,45 лв.
В останалата част, в която е отказано право на данъчен кредит за данъчни периоди м. 06 и 09.2016 г. им. 06.2017 г., в размер на 900.00 лв. по фактури №45/17.06.2016 г. и № 67/13.09.2016 г., издадени от „*****“ ЕООД и в размер на 546,00 лв. по фактура № 6458/26.06.2017 г., издадена от „*****“ ЕООД, както и допълнително начислените лихви в размер на 2231,41 лв. РА не се обжалван и е влязъл в сила. Останалата част от установените за внасяне лихви (в размер на 9652,24 лв.) в РА произтичат от невнесени в срок задължения по справки декларации по ЗДДС за ревизираните периоди и същите не са предмет на обжалване.
Относно жалбата в частта по ЗДДС:
С обжалваната част
на РА на дружеството-жалбоподател е отказано право на данъчен кредит по
следните фактури, издадени от „*****“ ЕООД:
фактура № 69/24.10.2016 г. с предмет: „чл. 3,
ал. 3.1, т. 3.1.2 от договор № 10/31.05.2016 г.“
фактура№
85/21.12.2016 г. с предмет „плащане по договор 33/21.12.2016 г., чл.3.1.“
фактура № 79/01.12.2016
г. с предмет „плащане по договор 31/28.11.2016 г.,чл.3 т.3.1“
фактура №
93/28.02.2017 г. с предмет „плащане по договор от 01.06.2015 г.,чл.3.т.3.2.3.
фактура № 101/22.03.2017
г. с предмет „плащане по договор от 01.06.2015 г.,чл.3.т.3.2.4.“
фактура № 109/11.05.2017
г. с предмет „плащане по договор от 01.06.2015 г.,чл.3. т.3.2.4.“
фактура № 110/01.06.2017
г. с предмет „плащане по договор от 01.06.2015 г.,чл.3.т.3.2.4.“
фактура № 112/13.06.2017
с предмет „плащане по договор от 01.06.2015 г.,чл.3.т.3.2.4.“
фактура № 119/12.07.2017
с предмет „плащане по договор от 01.06.2015 г.,чл.3.т.3.2.4.“
фактура № 124/07.09.2017
с предмет „плащане по договор от 01.06.2015 г.,чл.3.т.3.2.4.“
В хода на административното производство с цел изясняване на фактическата обстановка относно осчетоводените от жалбоподателя фактури и правото на приспадане на данъчен кредит по същите на жалбоподателя са връчени четири броя искания за представяне на документи и писмени обяснения от задължено лице /ИПДПОЗЛ/.
В отговор с вх. № 3767/22.02.2018 г. от страна на жалбоподателя са представени копия на фактурите с издател „*****“ ЕООД, договори и допълнителни споразумения.
При посещение в офис на „*****“ АД, обективирано с Протокол № 1017800 от 12.04.2018 г., са представени част от документите, изискани с ИПДПОЗЛ № Р-0400111700782-040-001/14.11.2017г. и ИПДПОЗЛ № Р-0400111700782-040- 002/16.02.2018 г. - в т.ч. счетоводни регистри, оборотни ведомости и главни книги за 2016 г. и за периода 01.01.2017г. -30.09.2017 г., банкови извлечения от разплащателна сметка на жалбоподателя от „*****“ и „*****“ АД, „*****“ АД и *** АД, документ с наименование „Главна книга (неразнесени) и справки.
От фактурите е установено, че същите са издадени за плащания по следните договори:
- Договор от 01.06.2015 г. - фактура №93/28.02.2017 г., № 101/22.03.2017 г., № 109/11.05.2017 г., №110/01.06.2017 г., №112/13.06.2017 г.,№ 119/12.07.2017 г. и № 124/07.09.017 г. с общ размер на ДДС във фактурите - 5500.00 лв.
- Договор № 10/31.05.2016 г. - фактура № 69/24.10.2016 г. с общ размер на ДДС в тях- 1000.00 лв.
- Договор № 33/21.12.2016 г.- фактура№ 85/21.12.2016 г. с ДДС-200.00 лв.
- Договор № 31/28.11.2016 г. -
фактура № 79/01.12.2016 г. с ДДС-400,00 лв.
При анализа на представените към фактурите документи органите по приходите са установили, че не са представени всички изискани документи, а само част от посочените във фактурите договори и допълнителни споразумения към част от тях.
В хода на ревизионното производство от страна на жалбоподателя са представени копия на процесиите фактури, Договор за предоставяне на експертна помощ при кандидатстване и изпълнение на проект, съфинансиран от Европейския съюз № 5/01.06.2015 г. сключен между „*****“ АД - възложител и „***“ЕООД, ЕИК *** - изпълнител; Договор от 10.07.2016 г., с възложител „*****“ АД и изпълнител „*****“ ЕООД, който не е посочен като основание за нито една от спорните фактури, поради което няма отношение към настоящия спор.
В допълнение следва да
се посочи, че и в хода и на съдебното производство жалбоподателят не представи
никакви нови писмени доказателства, поради което по никакъв начин не се
опровергават изводите на данъчната администрация в обжалвания РА, в обжалваната
част.
В представения в хода на ревизионното производство договор от 01.06.2015 г. е посочено, че възложителят възнамерява да кандидатства по Грантова процедура за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ „Подобряване на производствения капацитет в МСП“ (малки и средни предприятия) по оперативна програма „Иновации и конкурентоспособност“ 2014-2020 и възложителят възнамерява да кандидатства за получаване на финансиране на одобрена инвестиция по същата процедура от изпълнителя. Също така според договора изпълнителят е търговска фирма, ангажирана в дейности по предоставяне на консултантски и експертни услуги. Предмет на договора е „предоставяне на експертни консултации, в т.ч. изготвяне и координиране на подготовката на пълния пакет от документи за кандидатстване и изпълнение на проект на възложителя по Оперативна програма „Развитие на конкурентоспособността на българската икономика“ 2007-2013, процедура за предоставяне на безвъзмездна помощ подобряване на производствения капацитет на МСП“. Липсват данни, както в хода на ревизионното производство, така и в хода на съдебното производство за конкретен проект на възложителя.
Според договора в посочената услуга се включват изброените в него 8 дейности, които са описани общо и не се съдържат конкретни данни относно възложената услуга. Така например в т. 1.1. като елемент на услугата е посочена дейност подготовка на изискваната по процедурата документация за кандидатстване, свързана с бизнес планиране, финансова и техническа обосновка и изготвяне на формуляр и бюджет за кандидатстване, без да се сочат каквито и да било данни в какво се състои въпросната подготовка. Същото се отнася и за останалите изброени дейности.
В договора ясно са посочени възнагражденията по него и сроковете за плащане на същите: Според чл. 3 от договора възложителят се задължава да изплати на изпълнителя възнаграждение за извършените услуги по чл.1 както следва:
т. 3.1. такса за подготовка на проектна документация за кандидатстване, респ. за услугите т. 1.1,1.2. и 1.3. в размер на 3000 лв., платима в срок до 3 календарни дни след подписване на договора и издаване на фактура от изпълнителя;
т. 3.2. такса по изпълнение и управление на договора за безвъзмездна финансова помощ, респ. за услугите съгл. т. от 1.4 до 1.8 в размер на 7000 лв., платима както следва: Сума в размер на 3000 лв., платима в срок до 3 календарни дни, след одобрение от страна на МИ за сключване на договор за безвъзмездна финансова помощ и издаване на фактура от изпълнителя. Сума в размер на 2000 лв., платима в срок до 3 календарни дни, след одобрение на тръжна процедура за избор на подизпълнител и издаване на фактура от изпълнителя. Сума в размер на 2000 лв., платима в срок до 3 календарни дни, след финала на верификация и изплащане на безвъзмездната финансова помощ по проекта и издаване на фактура от изпълнителя.
Относно изпълнението на договора от страна на жалбоподателя не са дадени писмени обяснения в производството пред данъчната администрация.
В съдебното производство
жалбоподателят също не можа да представи други конкретни доказателства. По
молба на жалбоподателя до третото неучастващо в делото лице „*****“ ЕООД е
изпращана многократно молба по чл. 192 от ГПК, но неучастващото в делото лице
не представи никакви документи в указания срок. Допълнително съдът е изисквал и
конкретни документи от третото неучастващо в делото лице „*****“ ЕООД, които
също не бяха представени по делото, въпреки наложените от съда глоби.
Ето защо съдът кредитира изводите на данъчната администрация, а отделно в съдебното производство не се опровергаха с никакви нови доказателства правните изводи на данъчната администрация, направени въз основа на доказателствата, събрани в хода на административното производство.
Паради това съдът кредитира събраните в хода на административното производство писмени доказателства, като споделя и правните изводи в РА и решението, с което същия РА е потвърден, в ожалваните части.
Към посочения договор от 01.06.2015 г. е представено в хода на ревизионното производство Допълнително споразумение от 07.06.2016 г., с което страните се договарят, че считано от датата на подписване на споразумението „*****“ ЕООД, ЕИК ****** замества/встъпва в правата и задълженията на „***“ ЕООД, ЕИК ***, произтичащи от клаузите на договора, считано от датата на подписване на споразумението. Текстовете на договора остават непроменени и запазват действието си. Със споразумението е задължена заместваната страна „***“ ЕООД да предаде на заместващата страна „*****“ ЕООД всички документи, а именно договора и всички документи към него. Посочено е също, че документите се предават с подписване на споразумението.
Представено е и второ допълнително споразумение № 2 от 08.06.2016 г., с което е изменен чл. 3.2.2 от основния договор, като възложителят дължи на изпълнителя сума в размер на: „не повече от 3500 (без ДДС), платима на месечни вноски при представяне на фактура от страна на изпълнителя. В допълнителното споразумение е посочено също, че представяне на фактура от страна на изпълнителя по чл. 3.2.2. от настоящия договор е допустимо най-късно до крайния срок за подаване на финален отчет и искане за верификация по проекта на възложителя по програма BG16RFOP002-2.001 „Подобряване на производствения капацитет в МСП“ на Оперативна програма „Иновации и конкурентоспособност“ 2014 -2020г.
Правилна е констатацията на издателите на РА, че т. 3.2.2 от договора е предвидено плащане на 2000 лв. в срок от 3 календарни дни след одобрение на тръжна процедура по избор на подизпълнител и издаване на фактура от изпълнителя. Плащане на основание т. 3.2.2 от договора е посочено единствено във фактура № 67/13.09.2016 г., която не е предмет на обжалване. Останалите точки (3.2.3. и 3.2.4. от договор от 01.06.2016 г., посочени във фактурите като основания за плащания, не съществуват в представения Договор 5/01.06.2015 г.
Предвид клаузите в договора от жалбоподателя не са представени каквито и да било доказателства /както в административното производство и в производството по обжалване по административен ред, така и в съдебното производство/ за получени консултации; за изготвените документи за кандидатстване; доказателства за това в какво се състоят уговорените професионални консултации, съответно кое е лицето-консултант и кои са консултираните лица; не са представени доказателства в какво се състои подготовката за внасяне в Министерството на икономиката /МИ/ на пакета от документи и евентуално копия на самите документи; липсват доказателства за извършена от специалисти на „*****“ ЕООД подготовка на процедури за избор на доставчик чрез провеждани на тръжна процедура и др. Не е представен изготвения проект, а също и документи, удостоверяващи начина, по който е определена договорената цена за всяка от посочените дейности, дължима от доставчика на услугата.
Видно от приложения Договор № 5/01.06.2015 г. и от допълнителните споразумения към него от 07.06.2016 г. и от 08.06.2016 г., е, че единствено ясно са договорени размерите на плащанията, но без да е посочено какви конкретни дейности следва да извърши изпълнителят на всеки етап от изпълнение на договорените услуги. Същевременно от страна на жалбоподателя не са представени и доказателства както за вида на конкретно уговорените услуги, така и за тяхното реално получаване от издателя на фактурите „*****“ ЕООД.
Договор № 33/21.12.2016 г., Договор№ 31/28.11.2016 г. и Договор№ 10/31.05.2016 г., които са посочени като основание за издаване на фактури № 85/21.12.2016 г., № 79/01.12.2016 г. и № 69/24.10.2016 г., не са представени от жалбоподателя нито в административното производство, нито в производството по административно обжалване, нито в съдебното производство.
Представен е Договор за безвъзмездна финансова помощ с идентификационен номер BG16RFOP002-2.001-0417-C01, сключен по оперативна програма „Иновации и конкурентоспособност“ 2014-2020, Европейски фонд за регионално развитие, между Министерство на икономиката, в чиято структура е „Главна дирекция Европейски фондове за конкурентоспособност“, определена за Управляващ орган /договаряща страна/, от една страна, и жалбоподателя „*****“ АД, от друга страна, според който страните са постигнали споразумение относно следния предмет „предоставяне на безвъзмездна финансова помощ от страна на Управляващият орган за изпълнение на проект:
Инвестиционни мерки за повишаване на производствения капацитет и усъвършенстване на технологиите във „*****“ АД (Проектът), описан в приложение № 1. От страна на бенефициента /„*****“ АД/ договорът е подписан на 14.06.2016 г. от Д.П.А.- изпълнителен директор, а от страна на управляващия орган на 20.06.2016 г. Относно финансирането на проекта в договора е предвидена обща сума на разходите 1 666 666,00 лв. Копие от този договор е представено от жалбоподателя без приложения в хода на административното производство.
Ето защо правилни са изводите на издателите на РА, че в договора няма никакви данни за участие на третото лице „*****“ ЕООД при изготвяне на проекта или за изготвени от него документи.
Представен е (с вх. № 3767/22.02.2018 г.) и Административен договор за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ по оперативна програма „Иновации и конкурентоспособност“ 2014-2020, № *******между Министерство на икономиката, в чиято структура е „Главна дирекция Европейски фондове за конкурентоспособност“, определена за Управляващ орган, от една страна, и „*****“ АД, от друга страна, според който ръководителят на управляващия орган предоставя на бенефициента „*****“ АД безвъзмездна финансова помощ в максимален размер 975184,10 лв. Същата представлява % от общите допустими разходи по Елемент Б „Услуги“, както е посочено в т. „Бюджет“ от Приложение 1 по процедура подбор на проекти *******„Енергийна ефективност за малките и средни предприятия”, Приоритет ос 3 „Енергийна и ресурсна ефективност, Инвестиционен приоритет 3.1. „Енергийни технологии и енергийна ефективност, Специфична цел 3.1. „Намаляване на енергийната интензивност на икономиката“, Оперативна програма „Иновации и конкурентоспособност“ 2014-2020 за изпълнение на проект BG16REOP002-3.001-0348, „Повишаване на енергийната ефективност на „*****“ АД.
Проектът е на стойност 1 613 856,83 лв. с основни дейности, описани в Приложение 1. От страна на бенефициента /„*****“ АД/ договорът е подписан на 28.11.2017 г. от Д.П.А.- изпълнителен директор, а от страна на управляващия орган на 30.11.2017 г.
В Административния договор в изпълнение на проект *******също не е предвидено участие на консултант при изготвяне на проекта.
В сайта Управление и наблюдение на средствата от ЕС в България 2020, посочен в жалбата, относно проект с идентифициран с номер *******с наименование на проекта „Повишаване на енергийната ефективност на „*****“ АД е посочена дата на сключване на договора 30.01.2018 г., дата на стартиране 30.11.2017 г. и дата на приключване 30.11.2018 г. Не са посочени партньори в проекта. Посочено е, че няма изпълнители и подизпълнители.
За установяване на вида на доставките и реалността на извършването им от издателя на процесиите фактури в хода на ревизията е извършена насрещна проверка на „*****“ ЕООД.
За резултатите от проверката е съставен ПИНП № П-22221518018222-141-001/14.03.2018 г. При проверката е изготвено ИПДПОЗЛ № П-22221518018222-040-001/25.01.2018 г., с което са изискани писмени обяснения и документи относно фактурираните към жалбоподателя плащания, в т.ч сключени договори и анекси към тях във връзка с фактурите; от кого е извършена услугата; мястото на извършването й и конкретните лица, индивидуализирани с име и ЕГН, себестойността на услугата и начина на калкулирането й; данни за закупени материали; доказателства за технически, технологичен, икономически и кадрови потенциал на дружеството за изпълнение на услугите; разчетно-платежни ведомости; доказателства за извършени разплащания - първични счетоводни документи; хронологични и аналитични счетоводни регистри и др.
Искането е връчено по реда на чл. 32 от ДОПК, поради
ненамиране на представляващ дружеството на адреса му за кореспонденция. В
отговор не са представени изисканите документи. Както беше посочено по-горе, от страна на третото неучастващо лице „*****“ ЕООД не се представиха никакви документи и в
хода на съдебното производство, въпреки наложените му от съда глоби.
Ревизиращите органи са извършили проверка в информационната система на НАП, при която са установили, че доставчикът не разполага с ресурсна обезпеченост за изпълнение на експертни консултации доколкото през 2016 г. и 2017 г. дружеството е имало назначени по трудов договор само трима работници със специалности - работник сглобяване на детайли, технически ръководител строителство и координатор по безопасност и здраве. В подадената от „*****“ ЕООД за 2016 г. ГДД по ЗКПО дружеството е декларирало упражнявана дейност - Строителство на жилищни и нежилищни сгради /код на основната дейност 4120/. Също така по данни на ИС на НАП „*****“ ЕООД не е изплащало възнаграждения на други лица по граждански договор. Предвид така установените факти, органите по приходите са направили законосъобразен извод, че дружеството „*****“ ЕООД не е ангажирано с дейности по предоставяне на консултантски и експертни услуги, както е посочено в представените от жалбоподателя договори, и не разполага с ресурсна обезпеченост за изпълнение на такива.
С ПИНП № П-22221518063669-141-001/04.05.2018 г. е документирана извършена насрещна проверка на Б.Д.Б. - едноличен собственик и управител на „*****“ ЕООД. При проверката е изготвено ИПДПОЗЛ с № П-22221518063669-040-001/18.04.2018 г., което му е връчено лично на 19.04.2018 г. в офис ***** при ТД на НАП. Изискани са документите, свързани с процесиите фактури, издадени от „*****“ ЕООД и писмени обяснения относно фактурираните плащания.
В отговор на искането с вх. № 1553-06-1070/ 26.04.2018 г., са представени следните документи: копия на фактурите, на сключени договори с жалбоподтеля „*****“АД и сключените споразумения.
Правилно издателите на РА са приели, че неотносим към настоящия спор е представеният от доставчика Договор за предоставяне на експертна помощ при кандидатстване и изпълнение на проект съфинансиран от Европейски съюз от 10.07.2016 г., сключен между „*****"АД, ЕИК ******* /възложител/ и „*****"ЕООД, ЕИК ****** /изпълнител/ с предмет на договора: предоставяне на експертни консултации, в това число да изготви и координира подготовката на пълния пакет документи за кандидатстване и изпълнение на проект на ВЪЗЛОЖИТЕЛЯ по Оперативна програма „Иновации и конкурентоспособност" 2014-2020, процедура за предоставяне на безвъзмездна помощ №*******„Енергийна ефективност за малките и средни предприятия". Този договор е бил представен и от жалбоподателя но същият е неотносим към процесиите фактури, доколкото не е посочен в нито една от тях като основание за фактурирани плащания.
Освен това е представено копие на Договор за предоставяне на експертна помощ при кандидатстване и изпълнение на проект съфинансиран от Европейски съюз № 31/28.11.2016 г., сключен между „*****"АД, ЕИК ******* /възложител/ и „*****"ЕООД, ЕИК ****** /изпълнител/ с предмет на договора: предоставяне на експертни консултации, в това число да изготви и координира подготовката на пълния пакет документи за кандидатстване и изпълнение на проект на възложителя по Оперативна програма „Развитие на човешките ресурси" 2014-2020, процедура за предоставяне на безвъзмездна помощ №*****„Развитие на социалното предприемачество". Този договор не е представен от жалбоподателя в хода на ревизията. Според договора посочената услуга включва 1.1. Подготовка на изисканата по процедура документация за кандидатстване, свързана с бизнес планиране, финансова и техническа обосновка и изготвяне на формуляр и бюджет за кандидатстване; 1.2. Професионални консултации според правилата на процедурата за подготовка на всички останали съпътстващи административни документи по процедурата изискуеми на етап кандидатстване; 1.3. Подготовка за внасяне на пакет от документи за оценка според правилата на процедурата.
Приходната администрация правилно е приела, че в сайта Управление и наблюдение на средствата от ЕС в България 2020 жалбоподателят е кандидатствал по тази програма, но в случая същественото при преценката е, че към Договор №31/28.11.2016 г. не са представени доказателства за изпълнението му. Този договор не е представен от жалбоподателя, а той като страна по него следва да притежава копие от същия. Плащане по този договор е предметът на фактура №79/01.12.2016 - „плащане по договор 31/28.11.2016 г.,чл.3 т.3.1“. Съгласно тази точка възложителят се задължава да изплати на изпълнителя такса за подготовка на проектна документация за кандидатстване, респективно за услугите съгласно т. 1.1., 1.2. и 1.3. в размер на 2000.00 лв. без ДДС, платима в срок от 3 дни след подписване на договора и издаване на фактура от изпълнителя. Услугите по посочените точки от договора са описани по-горе, но от Б.Д.Б. - едноличен собственик и управител на „*****“ ЕООД не са представени доказателства за изпълнението им.
От управителя на дружеството-доставчик при тази насрещна
проверка не е представен договор № 5/01.06.2015 г., който е представен от
жалбоподателя, а само двете допълнителни споразумения към него - съответно
Допълнително споразумение към договор за експертна консултантска помощ от
01.06.2015г. между „*****“ АД и „***" ЕООД от 07.06.2016 г. и Допълнително
споразумение № 2 към договор за експертна консултантска помощ от 01.06.2015 г.
между „*****"АД /възложител/ и „*****"ЕООД /изпълнител
/.
Видно от съвкупния анализ на представените от жалбоподателя и от „*****" ЕООД документи в хода на ревизионното производство, като, както беше посочено по-горе, в хода на съдебното производство не се представиха други доказателства, се налага извода, че нито от жалбоподателя, нито от „*****" ЕООД са представени доказателства за реално извършени от „*****" ЕООД и получени от жалбоподателя експертни консултантски услуги, по сключените договори, посочени във фактури: № 69/24.10.2016 г.; № 79/01.12.2016 г., № 85/21.12.2016 г., № 93/28.02.2017 г., № 101/22.03.2017 г., № 109/11.05.2017 г. ; № 110/01.06.2017 г.; № 112/13.06.2017г.; № 119/12.07.2017 г. и № 124/07.09.2017 г., както и не се са представили доказателства за конкретния вид на услугите и за изготвянето на каквито и да било документи.
Ето защо правилен е изводът на приходната администрация, че сам по себе си договорът не е доказателство за изпълнение на уговореното, още повече, че при преценката на доказателствената сила на представените договори и допълнителни споразумения към тях следва да се има предвид, че същите са частни диспозитивни документи, материализиращи две насрещни волеизявления на подписалите ги страни, чието изпълнение подлежи на доказване с представянето на съответните първични счетоводни документи. При ревизията, както и към жалбата по административен ред, както и в хода на съдебното производство, не са представени доказателства за реално изпълнение на договорените услуги, отчетени разходи по изпълнение на каквито и да било услуги и ресурсна обезпеченост на „*****" ЕООД за изпълнение на договорените услуги, като от жалбоподателя нито в хода на административното производство, нито в хода на съдебното производство, са представяни доказателства за получаване на услуги: приемо-предавателни протоколи, копия на документи, изготвени по проекти от наети от „*****" ЕООД консултанти и др.
Константна е съдебната практика, че наличието на фактура не е достатъчно да обоснове правото на данъчен кредит. Фактурата е частен документ, от който жалбоподателят черпи изгодни за себе си правни последици, а именно формиране на данъчен кредит. В тази връзка той носи и тежестта да докаже правопораждащия факт - извършването на доставка, което е основание за издаване на фактура.
От анализа на представените доказателства в хода на ревизионното производство /както беше посочено многократно по-горе, в хода на съдебното производство не се представиха други писмени доказателства/ във връзка с фактурите на „*****” ЕООД, които се изчерпва единствено с договори, част от които са неотносими, се налага извода, че услугите - предмет на процесиите фактури, не са извършени, тъй като в обективната действителност липсват останали каквито и да било следи за това - счетоводна и търговска документация, конкретните параметри на изпълнение на представените договори, изготвени административни документи по процедури, изискуеми за кандидатстване, по горепосочените програми, доказателства за извършена подготовка за внасяне на пакет от документи за оценка според правилата на процедурите и т.н.
Правилен е изводът на издателите на РА, че обстоятелството, че при жалбоподателя са налице два договора за финансиране с Министерството на икономиката не е доказателство за получени услуги от „*****“ ЕООД, като доказателства за това изобщо липсват.
Както в ревизионното производство, така и в производството по обжалване по административен ред, така и в съдебното производство няма доказателства за участие на консултант при изготвяне на съответния проект, нито за участие на такъв при изготвяне на съответната документация. Трайната практика на СЕС също изисква на първо място да е осъществена действителна облагаема доставка и да е издадена фактура за нея, за да възникне право на приспадане на данъчен кредит за получателя. Приходната администрация е приела, че относно порцесните фактури изобщо липсва предмет на доставката - извършена услуга. За да се приеме, че дадена услуга е реално извършена, следва да бъде установено от една страна наличието на резултата от изпълнението й и предаването му на получателя по доставката от една страна, от друга - да е установено, че този резултат е следствие от дейността именно на лицето, което е издало фактурата, включително, че доставчикът е имал реалната възможност да изпълни възложеното му.
Видно от всички събрани в хода на ревизионното производство доказателства, а в съдебното производство не се представиха други писмени доказателства, същите не са достатъчни, а в голямата си част са и неотносими за установяване на главното спорно обстоятелство - наличието на реално извършени доставки на услуги и в частност наличието на резултат от дейността на доставчика и предаването на този резултат на дружеството-жалбоподател.
Твърденията на жалбоподателя, че същият не разполага със собствени
специалисти, компетентни да изготвят документацията и да проведат и финализират цялата процедура по кандидатстване и
финансиране на жалбоподателя „*****“ АД по програми за финансирани не доказва, че услугата е
извършена от третото неучастващо по делото лице „*****“ ЕООД, още повече, че е в
хода на ревизионното производство е доказано, че и това дружество също не
разполага с такива специалисти.
Изводът за липса на доставка е
направен въз основа на общата преценка на всички относими
факти и обстоятелства и въз основа на събраните доказателства, разгледани в
тяхната съвкупност, като са спазени правилата във връзка с разпределение на доказателствената тежест.
Съгласно чл. 25, ал. 1 и ал. 2 от ЗДДС данъчно събитие по смисъла на този закон е доставката на стоки или услуги, извършена от данъчно задължени по този закон лица, вътреобщностното придобиване, както и вносът на стоки по чл. 16. Данъчното събитие възниква на датата, на която собствеността върху стоката е прехвърлена или услугата е извършена. Съгласно ал. 6 на датата на възникване на данъчното събитие данъкът по този закон става изискуем за облагаемите доставки и възниква задължение за регистрираното лице да го начисли, или възниква основание за освобождаване от начисляване на данък за освободените доставки и доставките с място на изпълнение извън територията на страната. Плащането само по себе си не е данъчно събитие, но на основание ал. 7 от чл. 25 от ЗДДС същото е основание за изискуемост на данъка, но само когато е свързано с бъдеща доставка на стока или услуга.
Безспорно установени са единствено плащания по банков път от ревизираното дружество към „*****"ЕООД, в размери и дати съответстващи на процесиите фактури, но това обстоятелство не представлява условие за приспадане на данъчен кредит.
Правото на приспадане на данъчен кредит на данъчно задълженото лице възниква при кумулативното осъществяване на елементите от регламентирания в ЗДДС сложен фактически състав. Наред с притежаването на данъчния документ по чл. 71, т. 1 от ЗДДС, той включва и установяването на реалното получаване на услугите по облагаемата доставка - арг. от чл. 9, ал. 1 от ЗДДС. При липсата на нормативна уредба, която да изисква наличието на конкретен вид документи за доказване на относимите в тази връзка факти и обстоятелства, определящо за преценката дали една доставка е действително осъществена е съвкупният анализ на всички събрани при ревизията доказателства. Трайна е съдебната практика, че издаването на фактура само по себе си не установява действителното извършване на обективираната в нея доставка, а осчетоводяването на фактурите в счетоводството на ревизираното лице не е достатъчно да удостовери факта на получаване на услугите в изпълнение на спорните доставки, като установяването на това обстоятелство може да е само допълнителен аргумент за признаване на правото на данъчен кредит. Необходимостта от установяването на действителното извършване на доставките, по които се претендира право на приспадане, е многократно подчертавана и от СЕС като изискуемо условие за възникване на претендираното право.
С оглед установената фактическа обстановка и предвид липсата на реално получени от жалбоподателя услуги от „*****“ ЕООД по процесиите фактури, посочени подробно в двете уточняващи молби на жалбоподателя, правилно и законосъобразно е отказано правото на приспадане на данъчен кредит в размер на 6200,00 лв. на основание на основание чл.68, ал. 1, т. 1 и чл. 69, ал. 1, т. 1 от ЗДДС.
Предвид липсата на каквито и да било доказателства към фактурите и договорите се явяват неоснователни възраженията на жалбоподателя, че били налице доказателства, въз основа на които можело да се достигне до извод, че възникналите права и задължения по договорите реално са се осъществявали като били налице и конкретни резултати. Нито в жалбата по административен ред, нито в настоящата жалба по повод настоящото съдебно производство се сочат конкретни доказателства, нито се прилагат такива, не са посочени и конкретни договори, а както вече беше посочено по-горе, от жалбоподателя и от доставчика му - третото лице „*****“ ЕООД- дори не се представят всички договори, посочени във фактурите.
Обстоятелството, че „*****“ АД е бенефициент по два проекта по програма „Иновации и конкурентоспособност“, което не се спори между страните, установява се от копията на договорите, както и от интернет сайта Управление и наблюдение на средствата от ЕС в България 2020 не противоречи на извода, направен от органите по приходите, че доставки на услуги по процесиите фактури, издадени от „*****“ ЕООД, не са извършени, а плащанията по фактурите, са направени без правно и фактическо основание.
Ето защо жалбата в частта на РА по ЗДДС е неоснователна.
Относно жалбата в частта по ЗКПО за 2016 г.
С РА на основание чл. 16, ал. 1 и чл. 26, т. 2 във връзка с чл. 10, ал. 1 от ЗКПО е извършено увеличение на финансовия резултат за 2016 г. с отчетени разходи за услуги в размер на 10000.00 лв., отчетени разходи по фактури: 45/17.06.2016 г., 67/13.09.2016 г., № 69/24.10.2016 г., № 85/21.12.2016 г., № 79/01.12.2016 г., издадени от „*****” ЕООД към жалбоподателя.
За целите на ЗКПО доказването на реалността на сделките е от съществено значение, тъй като само при действително осъществени такива, могат да се признаят разходи за дейността при получателя по фактурите. Издадените първични счетоводни документи /фактури/, сами по себе си не доказват наличието на извършена сделка, респективно основание за отчетените от жалбоподателя разходи. Органите по приходите са установили, че по фактурите, които са анализирани и в частта по ЗДДС, включително фактура № 45/17.06.2016 г. и фактура № 67/13.09.2016 г., не са доказани реално осъществени сделки, поради което разходите, отчетени въз основа на тези фактури, не са документално обосновани по смисъла на ЗКПО и не могат да бъдат признати за данъчни цели.
Като е отчел в разходите си стойността по фактурите, издадени от „*****“ ЕООД, жалбоподателят неоснователно е намалил финансовия резултат за 2016 г. със сума в размер на 10000 лв., в резултат на което е декларирал данъчна загуба в по-голям размер. Тази фактическа обстановка очертава хипотезата на чл.16, ал. 1 от ЗКПО - когато една или повече сделки са сключени при условия, чието изпълнение води до отклонение от данъчно облагане, дължимият данък на лицата се определя без да се вземат под внимание тези сделки, а се взема под внимание данъчният финансов резултат, който би се получил при извършване на обичайна сделка. Освен посоченото в РА основание, е налице и хипотезата на чл. 16, ал. 2, т. 4 - начисляване на възнаграждения или обезщетения за услуги, без те да са реално осъществени.
Освен това, разпоредбата на чл. 26, т. 2 от ЗКПО предвижда, че не се признават за данъчни цели счетоводни разходи, които не са документално обосновани по смисъла на този закон. Отчетените разходи не са документално обосновани, тъй като липсват доказателства /по посочените по-горе съображения във връзка с частта за ЗДДС/, че фактурите, с които са отчетени, отразяват реално извършени стопански операции. Изискванията за документалната обоснованост по смисъла на ЗКПО по отношение на отчетени от задължените лица счетоводни разходи са регламентирани в чл.10 от ЗКПО. Съгласно чл. 10, ал.1 от същия закон, счетоводен разход се признава за данъчни цели, когато е документално обоснован чрез първичен счетоводен документ по смисъла на Закона за счетоводството, отразяващ вярно стопанската операция. Предвид гореизложеното, издадените на жалбоподателя фактури от „*****” ЕООД не отразяват вярно посочените в тях стопански операции, поради което правилно не са признати за данъчни цели от приходната администрация.
Освен това, както вече бе посочено относно фактури с № 45/17.06.2016 г. и № 69/24.10.2016 г., е установено, че не са издадени от посочения в тях доставчик „*****” ЕООД. Освен това по отношение на фактура № 45/17.06.2016 г. и фактура № 85/21.12.2016 г., не са представени договорите, посочени като основание за издаването им, поради което е налице още едно основание за приложение на чл. 26, т. 2 от ЗКПО. Фактурите не отговарят на изискванията за първичен счетоводен документ по ЗСч, съответно първите две фактури съдържат невярна информация за издателя, а следващите не съдържат предмет, което е нарушение на чл. 6, т. 3 и т. 4 от ЗСч.
В резултат на законосъобразно извършеното от органите по приходите преобразуване на финансовия резултат за 2016 г. е намалена основателно декларираната от жалбоподателя данъчна загуба от 430535,45 лв. на 420535,45 лв. Допълнителни задължения за корпоративен данък не са определени.
Ето защо съдът приема, че констатациите на органите по приходите са правилни и законосъобразни и в частта по ЗКПО, в който смисъл и в тази част жалбата е неоснователна.
В заключение съдът намира жалбата за изцяло неоснователна.
Във връзка с позоваването от жалбоподателя на заключението на
съдебно-счетоводната експертиза, съдът намира, че същото заключение, макар и
неоспорено от страните, не опровергава изводите на приходната администрация в
обжалвания РА, в обжалваните части, и потвърждаващото го Решение № 161/27.08.2018 г. на Директор на
Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика” – ********* при ЦУ на НАП.
Както беше посочено многократно по-горе, в хода на настоящото съдебно
производство не се представиха никакви други писмени доказателства, освен тези,
съдържащи се в административната преписка, събрани в хода на ревизионното
производство.
Следва да се посочи,
че на стр. 7 от заключението на ВЛ Д.Д. /л. 1655 от
делото/ при отговора на въпрос № 2 ВЛ е посочило приемо-предавателен
протокол от 21.06.2018 г. за приемане на извършените услуги, но такъв протокол
не е представен нито в хода на ревизионното производство, нито в хода на
производството по обжалване по административен ред, нито в хода на настоящото
съдебно производство. Ето защо съдът не кредитира тази част заключението на ВЛ,
предвид това, че ВЛ не е посочило изрично от къде е направило извод - на стр. 7
от заключението на ВЛ /л. 1655 от делото/ при отговора на въпрос № 2, че - „*****“
АД и „*****“ ЕООД притежават приемо-предавателен
протокол от 21.06.2018 г. за приемане на извършените услуги. При липса на такъв
писмен документ по делото съдът няма как да приеме, че същият приемо-предавателен протокол от 21.06.2018 г. за приемане
на извършените услуги, обективно съществува.
Допълнително относно заключението на съдебно-счетоводната експертиза, в което вещото лице е проследило счетоводното отразяване на спорните фактури, следва да бъде отбелязано, че фактът на осчетоводяване на процесиите фактури при жалбоподателя сам по себе си не е достатъчен да удостовери реално осъществена доставка по процесиите фактури. Установеното от вещото лице по изслушаната съдебно - счетоводна експертиза, че фактурираните стопански операции са намерили отражение в счетоводството на жалбоподателя не доказва по никакъв начин факта, че фактически размяната на насрещни престации между страните по документиралите с издадените фактури сделки се е осъществила. Наличието на счетоводна отчетност на ревизираното лице не е доказателство за изпълнението на задълженията по процесиите сделки.
По тези съображение съдът намира, че доводите на жалбоподателя във връзка със съдебно-счетоводната експертиза, не противоречат на изводите на приходната администрация в обжалваната част на РА и потвърждаващото го решение, като предвид лисата на други доказателства в хода на настоящото съдебно производство съдът намира жалбата за изцяло неоснователна, поради което следва да бъде отхвърлена.
При този изход на спора
и на основание чл. 161, ал. 1, изр. последно от ДОПК в полза на ответника
следва да бъдат присъдени поисканите своевременно и действително направени
разноски в размер на 672,30 лева за юрисконсултско
възнаграждение, видно от списък на разноски на ответника на л. 1685 от делото,
представляващи възнаграждение за юрисконсулт, съгласно чл. 8, ал. 1 от Наредба
№ 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, във
вр. с чл. 161, ал. 1 от ДОПК.
На основание гореизложеното и чл. 160, ал. 1 от ДОПК Ловешкият административен съд
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ жалбата на „*****” АД, ЕИК: *******, със седалище и адрес на управление: гр. *****, Област Ловеч, ул. „*****” № **, представлявано от А.И.М., срещу Ревизионен акт № Р-04001117007824-091-001/05.06.2018 г., издаден от ОП при ТД на НАП – *********, В ОБЖАЛВАНАТА И ПОТВЪРДЕНА с Решение № 161/27.08.2018 г. на Директор на Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика” – ********* при ЦУ на НАП, ЧАСТ, с която: е отказаното право на данъчен кредит по ЗДДС в размер на 6200.00 лв., по конкретно посочени в жалбата фактури, издадени от „*****“ ЕООД и допълнително начислените във връзка с това лихви в общ размер на 645,98 лв. за данъчни периоди м. 10 и 12.2016 г. м. 02, 03, 05, 06, 07 и 09.2017 г. и увеличението на финансовия резултат по ЗКПО за 2016 г. със сума в размер на 10000.00 лв., представляваща стойността на фактури, отчетени като разходи във връзка със сделки, които реално не са осъществени, в резултат на което е намалена декларираната от жалбоподателя за същата година данъчна загуба от 430535,45 лв. на 420535,45 лв.
ОСЪЖДА на основание чл. 161, ал. 1, изр. последно от ДОПК „*****” АД, ЕИК: *******, със седалище и адрес на управление: гр. *****, Област Ловеч, ул. „*****” № **, представлявано от А.И.М., да заплати на Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика” – ********* сумата от 672,30 лева за юрисконсултско възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване пред Върховен административен съд на Република България в 14-дн. срок от съобщаването му на страните.
Да се изпрати препис от решението на страните.
АДМ. СЪДИЯ: