РЕШЕНИЕ

 

№

 

гр.Червен бряг 11.12.2017 година

 

    В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Червенобрежки районен съд, в публично заседание на десети ноември през две хиляди и седемнадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЙОХАН ДЖЕНОВ

при секретаря Елеонора Йотова,

като разгледа докладваното от съдията Дженов Гр.д.№ 806 по описа за 2017 година на Червенобрежки Районен съд на основание данните по делото и закона, за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по чл.2, т. 1 и т. 3 от ЗОДОВ

 

В РС – Червен бряг е постъпила искова молба на Х.И.Х., с ЕГН ********** *** срещу Прокуратура на Република България, гр. София, бул. „Витоша” № 2, чрез Главния Прокурор, в която твърди, че срещу него Районна прокуратура – **** в която твърди, че на 02.11.2011 г. е образувано и водено ***г. по описа на РУ – **** срещу ищеца Х.Х. за престъпление по чл. 206, ал.1 вр. с чл.26, ал.2 от НК, за това, че за периода от месец април 2009 г. до месец декември 2010 г. в гр. **** противозаконно присвоил чужда движима вещ – пари в размер на 11 401, 56 лв., собственост на ********, които владеел. Твърди се още, че му било повдигнато обвинение, била му взета мярка за неотклонение „Подписка“ и спрямо него е извършена криминалната регистрация с взимане на отпечатъци, снимане и взимане ва проба от ДНК. С влязло в сила Постановление от 27.09.2016 г. на прокурор от РП – **** е прекратено наказателното производство срещу него. Ищецът твърди, че като пряка и непосредствена последица от привличането му като обвиняем, и поддържане на обвинение от страна на Прокуратурата в продължение на повече от пет години са уронили доброто му име, честта, достойнството, здравето му и статуса в града и близкото обкръжение, настъпили са и претърпени от него неимуществени вреди, изразяващи се в негативно отражение върху психо-емоционалния му статус довело до душевни болки и страдания. Твърди се, че това рефлектирало във взаимоотношенията както в семейството му, така също и в социалните му контакти. Твърди се, че в обществото се създало негативно отношение срещу него, провокирано от обстоятелството, че е обвиняем за тежко умишлено престъпление. Твърди се още, че дълги години бил вещо лице експерт в района на **** Окръжен съд, но след повдигането на обвинение срещу него не можел да изпълнява тези функции. Твърди още, че много от познатите и близките му ограничили контактите си с него и за този период живеел под постоянно напрежение породено от угрозата да бъде несправедливо осъден. Твърди, че поради това изпаднал в депресивни състояния нетипични за него. Моли съда да приеме, че са налице предпоставките на закона и постанови съдебен акт с който осъди Прокуратурата на Република България да му заплати сумата от 20 000 лева, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди за несправедливо повдигнато обвинение за тежко умишлено престъпление по чл. 206, ал.1 вр. с чл.26, ал.2 от НК за периода ****г., което е прекратено. Позовава се на писмени и гласни доказателства. Претендира направени разноски за адвокатско възнаграждение.

            В отговора по чл.131 от ГПК ответникът по иска, представляван от Районния Прокурор на РП – Червен бряг счита, че предявеният иск е неоснователен и недоказан. Изказват се съображения, че предявената претенция е прекомерно завишена. В отговора се твърди също, че именно с влязло в сила Постановление за прекратяване на ДП, наказателното преследване срещу ищеца е преустановено и не се е стигнало до повдигане на обвинение пред съд.

ИЩЕЦА редовно призован се явява лично и с адв. Ц.А.от ПлАК, който от името на доверителя си поддържа така предявения иск. Позовавва се на писмени и гласни доказателства.

ОТВЕТНИКА редовно призован се явява. Представлява се от Районния Прокурор на РП – ***Счита, че иска е неоснователен и недоказан. С възражение подадено, в срока по чл. 131 от ГПК оспорва иска изцяло, като неоснователен и недоказан. Счита, че ищеца не е представил никакви доказателства за претърпените от него морални вреди, които да са пряка последица от повдигането на обвинението. Твърди, че наказателното преследване е приключило без да се стига до повдигане на обвинение пред съд, като по отношение на ищеца е била взета най – леката мярка за неотклонение, а именно: “Подписка”, които факти сочат за ниска степен на увреждане по отношение на ищеца и по никакъв случай не обосновават изключително завишения размер на претенцията в размера на 20 000 лв. Счита, че не са представени категорични доказателства, че е налице пряка връзка между посочената от ищеца причинена му вреда, и работата на структурните звена на Прокуратурата на Република България, поради което моли предявеният иск да бъде отхвърлен. Позовава се на писмени и гласни доказателства.

Съдът като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност и по вътрешно убеждение съгласно чл.235, ал.2 от ГПК, прие за установено следното:

По делото са приобщени материалите по ***г. по описа на РУ „Полиция“ МВР гр. ****, представляващо прокурорска преписка № 1549/2011 г. по описа на РП – ****. В хода на производството са ангажирани и гласни доказателства, чрез разпита на свидетелите Х. П. Б. и В.П. Т..

От материалите по ***г. по описа на РУ „Полиция“ МВР гр. ****, представляващо прокурорска преписка № 1549/2011 г. по описа на РП – **** приобщените към делото и представляващи писмени доказателства по него се установява, че на 02.11.2011 г. е образувано и водено ***г. по описа на РУ – **** срещу ищеца Х.Х. за престъпление по чл. 206, ал.1 вр. с чл.26, ал.2 от НК, за това, че за периода от месец април 2009 г. до месец декември 2010 г. в гр. **** противозаконно присвоил чужда движима вещ – пари в размер на 11 401, 56 лв., собственост на ********, които владеел. Взета му е мярка за неотклонение „Подписка” и спрямо него е извършена криминалната регистрация с взимане на отпечатъци, снимане и взимане ва проба от ДНК. Бил извършен и обиск в дома му, като с протокол за претърсване и изземване същия бил предал движими вещи с които упражнявал професията на счетоводител на свободна практика. Последва прекратяване на досъдебното производство, като прокурорския акт за последното е влязъл в законна сила на 27.09.2016 г.

От показанията и на свидетелите Х. Б. и В.Т.се установява, че ищеца изключително тежко приел и изживял цялата ситуация от повдигането на обвинението спрямо него на 02.11.2011 г. и през цялото време до оневиняването му с влязъл в законна сила на 27.12.2016 г. прокурорски акт. Бил много притеснен. Споделял още, че това което е написано в обвинителния акт не е така. Имал чувството, че определени хора имат амбицията да бъде осъден. След случая, много често ищеца се затварял в себе си и бил много притеснен. Споделя още, че ищеца имал проблеми и в семейството със съпругата си и дъщеря си. Това рефлектирало във взаимоотношенията както в семейството му, така също и в социалните му контакти. Ищеца им споделял, че чувства как в обществото се създало негативно отношение срещу него, провокирано от обстоятелството, че е обвиняем за тежко умишлено престъпление и много от познатите и близките му ограничили контактите си с него. Споделял и, че живее под постоянно напрежение породено от угрозата да бъде несправедливо осъден. Заявяват, че го познават като един почтен човек. Споделят, че ищецът се променил и психически, изглеждал травмиран. Отделно от това преди го познавали като човек с прилични доходи, а след повдигането му на обвинение го виждали и разбирали, че има финансови затруднения и дори се налагало да му дават пари в заем.

При така установеното от фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:

Изложената в исковата молба фактическа обстановка, твърденията на страната и формулирания въз основа на тях петитум на исковата претенция обуславят извод за предявен иск с правно основание чл. 2, ал. 1 т. 2 от ЗОДОВ.

Съгласно разпоредбата на чл. 2, ал. 1, т. 2 от ЗОДОВ, „Държавата отговаря за вредите причинени на граждани от органи на следствието и прокуратурата при повдигнато обвинение в извършване на престъпление, ако лицето бъде оправдано или ако образуваното наказателно производство бъде прекратено поради това, че деянието не е извършено от лицето или че извършеното деяние не е престъпление, или поради това, че наказателното производство е образувано, след като наказателното преследване е погасено по давност или деянието е амнистирано.”.

В настоящия случай твърденията на ищеца са за претърпени неимуществени вреди, вследствие на това, че срещу него е повдигнато и поддържано на две инстанции обвинение за извършено престъпление по чл. 206, ал. 1 от НК, завършило с влязло в сила Постановление от 27.09.2016 г. на прокурор от РП – **** за прекратяване на ДП водено срещу него.

            От горната хронология безспорно се установява, че е налице инициирано от Прокуратурата на Р. България наказателно производство за твърдяно тежко умишлено престъпление, по смисъла на НК от общ характер, обективирано чрез привличането на ищеца като обвиняем и вземане на мярка за неотклонение ”Подписка”, и спрямо него е извършена криминалната регистрация с взимане на отпечатъци, снимане и взимане ва проба от ДНК и поддържане на обвинение в продължение на повече от пет години. Налице е постановен и влязъл в сила акт по така повдигнатото и поддържано от Прокуратурата обвинение. Това дава основание на съда да приеме по категоричен и безспорен начин, че е налице основният елемент на чл.2, ал.1, т.3 от ЗОДОВ, а именно: „Държавата отговаря за вредите, причинени на граждани от разследващите органи, прокуратурата или съда, при: обвинение в извършване на престъпление, ако лицето бъде оправдано ...”. За да бъде ангажирана отговорността на Прокуратурата е необходимо още да е настъпила вреда от неимуществен характер, която е в причинна връзка и е пряка, непосредствена последица от всички процесуални действия на различните звена на ответника, обективирани през различните стадии и етапи на наказателното производство по обвинението за което ищеца е оправдан. Обезщетяването на пострадалите става по определения в ЗОДОВ специален ред и условия, но за неуредените в специалния закон въпроси, се прилагат общите разпоредби на ЗЗД / т.4 от ТР №3/22.04.2004 г. на ВКС по т.д. №3/2004 г. на ОСГК/. Съгласно т.11 от цитираното ТР №3/2004 г. и т.11 от Постановление № 4 от 23.12.1968 г. на Пленума на ВС – „Обезщетението за неимуществени вреди се определя глобално по справедливост като задължително се отчитат всички обстоятелства свързани с продължителността на наказателното преследване /включващо разследването в досъдебната фаза и интензитет на процесуалноследствените действия/, личността на увредения/ включително притежавания авторитет в обществото/, настъпилите промени в отношенията в семейството, допълнително настъпилите обстоятелства, които са е отразили на репутацията на лицето, негативното отражение в резултат на воденото наказателно производство върху душевното състояние на лицето, извън неизбежно следващите се по човешка презумция вреди, свързани със страх от неоснователно осъждане, засегната чест и достойнство, неизбежни ограничения в личния и обществения живот.“.

            За да докаже наличието на вреди като пряка и непосредствена последица от воденото срещу него наказателно производство ищецът освен твърденията в исковата молба, ангажира и гласни доказателства. Съдът изцяло кредитира показанията на свидетелите Х. Б. и В.Т.съобразявайки критериите визирани в чл.172 от ГПК. Показанията на същите са логични, последователни и непротиворечиви, като кореспондират както помежду си, така и с останалия събран по делото доказателствен материал. При преценка и анализ на показанията им по категоричен и безспорен начин се установява, че воденото срещу ищеца наказателно производство се отразило изключително негативно върху неговото душевно и психо-емоционално състояние в различните аспекти на социалната му комуникация – лични преживявания, взаимоотношения в семейството, социални контакти и пр. След привличането му като обвиняем в личен план се установява наличие на рязка промяна в поведението, проблеми с адаптацията, състояние на депресия, стрес/страх от несправедливо осъждане/,  избухливост, липса на желание за комуникация, затвореност, отдръпване от близки и познати, прояви нетипични за неговата личност. Установи се, че в семейството на ищеца взаимоотношенията са се влошили във връзка с воденото срещу него наказателно дело – жената с която съжителствал на семейни начала заминала на работа в чужбина и до минимум са ограничени социалните му контакти. Особено показателно е, че негативните последици, като състояние на личността, взаимоотношенията в семейството и околните поради своето естество не се погасяват внезапно след снемането на обвинението срещу него, а отшумяват постепенно във времето.

При така направените фактически констатации, съдът приема по категоричен и безспорен начин, че като пряка и непосредствена последица от воденото по инициатива на Прокуратурата, чрез различните й звена за ищеца са настъпили изключително неблагоприятни последици в психо-емоционалната сфера, намерили отражение както в личен план и професионален план, така също и във взаимоотношенията в семейството му, кръга от приятели и други членове на обществото. Това може да се квалифицира като причинена вреда от неимуществен характер. За да изгради този извод съдът отчете  различни обстоятелства, а именно: обвинението е за тежко умишлено престъпление, досъдебното наказателно производство е продължило повече от пет години !!!, водено в малък град и ограничена общност, което предопределя по-високо ниво и степен на интензитет на негативните психо-емоционални изживявания. Ищеца е неосъждан, против него няма образувани наказателни производства за престъпления от общ характер, няма други данни за криминални прояви и се ползва с добро име сред обществото, като същия дълги години е бил и вещо лице в списъка на **** Окръжен съд.

            При така направените фактически и правни констатации съдът приема, че предявеният иск е основателен. Съгласно разпоредбата на чл. 51, ал. 1, изр. 1 от ЗЗД, обезщетение се дължи за всички вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането.

Съдът приема, за доказани претърпените от ищеца неимуществени вреди.

Според разбирането на настоящия съдебен състав, самото наказателно преследване по естеството си е дейност, която оказва негативно въздействие върху човешката психика и здраве, рефлектира негативно на отношенията на обвиняемия срещу неговите роднини, близки, приятели и познати.

Споделя се обаче становището на ответника, че е налице прекомерност на предявеният размер. Изхождайки от изложените по-горе мотиви съдът счита, че за репариране на причинените неимуществени вреди справедливо би било искът да бъде уважен за размер от 18 000 лева, като за разликата до 20 000 лева следва да бъде отхвърлен като неоснователен и недоказан. При определяне размера на дължимото обезщетение съдът изхожда както от общия принцип за обезщетяване на причинените неимуществени вреди по справедливост, съгласно разпоредбата на чл. 52 от ЗЗД, така и от разпоредбата на чл. 4 от ЗОДОВ, според която границите на отговорността се простират до вредите, "които са пряка и непосредствена последица от увреждането". За да отхвърли предявеният иск за разликата над 18 000 лв, съдът прецени интезитета на негативните последици на база събраните гласни доказателства, срока на провеждане на наказателното производство, взетата мярка за неотклонение, която не е свързана със задържане или други тежки ограничения, и не на последно място както в многобройни решения на ЕСПЧ в Страсбург е приемал, че сам по себе си един оправдателен акт до голяма степен допринася за репариране на причинените неимуществени вреди. Този размер е справедлив и ще обезвъзмезди ищеца за всички претърпени от него морални вреди, изброени по-горе.

По разноските:

Ищецът претендира съдебни разноски в размер на 800 лв., представляващи адвокатско възнаграждение по договор за правна защита и съдействие от 10.11.2017 г.

При този изход на делото и предвид разпоредбата на чл. 10 ал.3 от ЗОДОВ и чл.78, ал.1 от ГПК следва да бъде осъден ответникът да заплати на ищеца направените в настоящето производство разноски, представляващи адвокатско възнаграждение, съобразно уважената част от иска и ответникът ще следва да заплати в полза на ищеца сумата от 720 лв.

Водим от горното съдът,

Р   Е   Ш   И :

 

ОСЪЖДА на основание чл.2, ал.1, т.3 от ЗОДОВ ПРОКУРАТУРАТА НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, представлявана от Главния прокурор на Р. България, гр. София, бул.”Витоша” № 2 да заплати на Х.И.Х., с ЕГН ********** *** сумата от 18 000 лв. /осемнадесет хиляди лева/, представляваща обезщетение за причинените му неимуществени вреди, вследствие привличането му като обвиняем по незаконно повдигнато и поддържано обвинение за извършено престъпление по 206, ал.1 вр. с чл.26, ал.2 от НК, по ***г. по описа на РУ „Полиция“ МВР гр. ****, представляващо прокурорска преписка № 1549/2011 г. по описа на РП – **** за периода ***г., като за горницата до 20 000 лв. /двадесет хиляди лева/, ОТХВЪРЛЯ иска, като НЕОСНОВАТЕЛЕН и НЕДОКАЗАН.

ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.1 от ГПК ПРОКУРАТУРАТА НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, представлявана от Главния прокурор на Р. България, гр. София, бул.”Витоша” № 2 да заплати на Х.И.Х., с ЕГН ********** *** сумата от 720 лв. направени от него съдебни разноски, съобразно уважената част от иска.

 

            РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред **** ОКРЪЖЕН СЪД в двуседмичен срок от връчване на копие от същото на страните.

 

                                                                        РАЙОНЕН СЪДИЯ: