МОТИВИ към присъда №20/16.05.2016г. по нохд №207/2016г. по описа
на АРС ІІІ н.с.
Против подсъдимия Б.А.Б. ***, е повдигнато обвинение
за извършено от него престъпление по чл. 343 ал. 3 предл. 1-во б. „а” предл. 2-ро вр. ал.1 б. „б” предл.
2-ро вр. чл.342 ал.1 от НК, а именно, за това, че на 09.05.2015г. на
път ІІ-86 в зоната на километър 28+851, обл. Пловдивска, при управление на МПС
- лек автомобил марка „БМВ “ модел „328
ЦИ“ с рег.№ РВ 3006 РС, е нарушил правилата за движение, чл.5, ал.1,т.1 от ЗДвП
„Всеки участник в движението по пътищата: 1. С поведението си не трябва да
създава опасности и пречки за движението, не трябва да поставя в опасност
живота и здравето на хората и да причинява имуществени вреди“ и чл. 20, ал.2 от ЗДвП : „Водачите на пътни превозни средства са длъжни при избиране скоростта на
движението да се съобразяват с атмосферните условия, с релефа на местността,
със състоянието на пътя и на превозното средство, с превозвания товар, с
характера и интензивността на движението, с конкретните условия на видимост, за
да бъдат в състояние да спрат пред всяко предвидимо препятствие. Водачите са
длъжни да намалят скоростта и в случай на необходимост да спрат, когато
възникне опасност за движението“ и по непредпазливост е причинил телесни
повреди на повече от едно лице: две средни телесни повреди на украинската
гражданка О.М., изразяващи се в счупване на 7 ребра в лявата гръдна половина,
довело до трайно затрудняване движенията на снагата за срок по-голям от един
месец и травматичен пневмоторакс, довел до разстройство на здравето,временно
опасно за живота; средна телесна повреда на А.С.Ф., изразяваща се в счупване на
двете кости на лявата подбедрица /тибия и фибула/, довело до трайно затрудняване
движенията на левият долен крайник за срок по-голям от един месец.
В хода на съдебното производство подс. Б.А.Б. се явява с упълномощените от него двама
защитници адв. А.П. и адв. Д.Х..
Пред даване ход на делото,бе докладвана постъпилата
молба от името на пострадалият А.С.Ф.,
депозирана чрез неговия повереник адв. А.Б. ***, с която той заявява, че желае
да бъде конституиран в качество на частен обвинител по настоящето дело. Молбата
на пострадалият, бе уважена, като той бе конституиран по делото в качество на
частен обвинител. В хода на съдебното производство частния обвинител А.С.Ф. се
явява лично и с упълномощения от него повереник.
Пред даване ход на делото, бе докладвана и постъпилата
молба от името на пострадалата О.А.М.,
депозирана
чрез нейния повереник адв. Й.Д. ***, която отразява желанието
й да бъде конституирана в качество на граждански ищец и частен обвинител по
настоящето дело. Поради констатирани непълнота, молбата на пострадалата, бе
оставена първоначално без уважение. След обжалване на определението на АРС, с
Определение № 566/03.05.2016г. по ВЧНД №1096/2016г. на ОС Пловдив, то бе частично изменено, като пострадалата бе
конституирана по делото в качество на частен обвинител. В хода на съдебното
производство частния обвинител О.А.М. се явява лично, ведно с упълномощения от
нея повереник.
Преди даване ход на съдебното следствие, на подсъдимия Б., неговите
защитници и останалите страни съдът разясни възможността за разглеждането му по
реда на глава 27 от НПК.
Защитника на подс. Б., адв. А.П. направи искане от името на подсъдимия
делото да се разгледа по реда на съкратеното съдебно следствие, като последния изразява
съгласие да се възползва от процедурата предвидена в чл.371, т.2 от НПК. Съдът
уважи това искане на защитника, като на подсъдимия бяха разяснени правата по
чл.371 от НПК и същият се уведоми, че съответните доказателства по досъдебното
производство и направеното от него самопризнание по чл.371, т.2 от НПК ще се
ползват при постановяване на присъдата. Подс. Б.А.Б. се призна за виновен, като
изцяло призна фактите изложени в обстоятелствената
част на обвинителният акт и изрази съгласие да не се събират доказателства за
тези факти.
В хода на съдебните прения, представителят на Прокуратурата, поддържа
обвинението така както е повдигнато, счита същото за доказано по несъмнен
начин. Намира, че от събраните по делото
доказателства, се установява фактическа обстановка идентична с описаната в
обстоятелствената част на обвинителния акт. Предвид това, че съдебното
следствие по делото е преминало по реда на чл.373, ал.2 вр. чл.372, ал.4 от НПК, след съобразяване с предвиденото наказание в чл. 343, ал.3, пр.2, б.“а“
пр.2 от НК, в редакцията му към момента на извършване на престъплението,
предлага спрямо подсъдимия да бъде приложена разпоредбата на чл.78а от НК, като
същия се освободи от наказателна отговорност и му се наложи административно
наказание „глоба“ в размер ориентиран към минималния. Според прокурора, спрямо подс. Б. следва да се
приложи и разпоредбата на чл.343г, вр. чл.37, ал.1,т.7 от НК, като същия бъде
лишен от право да управлява МПС за срок от девет месеца и той
бъде осъден да заплати направените по делото разноски. По този начин прокурора
счита, че ще се изпълнят целите предвидени в чл.36 от НК.
Повереникът на частния обвинител А.С.Ф., адв. А.Б., е
на становище, че вината на подс. Б. е доказана по един безспорен начин. По
отношение на наказанието счита, че с причиненото пътно произшествие, освен
средни телесни повреди на двамата пострадали, са били причинени и имуществени
вреди, които са в причинно следствена връзка с поведението на подс. Б.. Предвид
това, повереника пледира за определяне на наказание „Лишаване от свобода“ за срок от около година
и половина, чието изпълнение на основание чл.66, ал.1 от НК да се отложи с
подходящ изпитателен срок. Според повереника, спрямо подс. Б. следва да се
приложи и разпоредбата на чл.343г от НК, като на същия се наложи съответно
наказание „Лишаване от право да управлява МПС“, чийто размер но основание
чл.49, ал.2 от НК, да бъде увеличен с до три години спрямо определеното
наказание „Лишаване от свобода“ или същото се фиксира на две години и половина.
Пледира да им бъдат присъдени и направените по делото разноски.
Частният
обвинител А.С.Ф. изразява неудовлетворение от становището на
представителя на държавното обвинение.
По същество счита, че на подс. Б. следва да се наложат по сурови
наказания, невключващи наказание „Глоба“.
Повереникът на частния обвинител О.А.М., адв. Й.Д., също е на становище, че вината
на подс. Б. е доказана по един безспорен и категоричен начин. Макар и наясно с
процедурата по която е преминало съдебното следствие, повереника заявява, че
според него скоростта на движение на подс.Б. непосредствено преди ударът е била
най-вероятно значително над определената в заключението на САвТЕ. Предвид
причинените на частния обвинител А.С.Ф. имуществени вреди, както и разходите на
пострадалата М. свързани с нейното лечение и възстановяване, то адв.Д. изразява
абсолютно несъгласие с приложението на чл.78а от НК. Той е на становище, че
целите визирани в чл.36 от НК, могат да бъдат изпълнени единствено с налагането
на наказание „Лишаване от свобода“ или алтернативно наказание „Пробация“, като
едно от тях би било достатъчно за поправянето и превъзпитанието на подс. Б..
Пледира да им бъдат присъдени и направените по делото разноски.
Частният обвинител О.А.М. подкрепя становището на адв. Й.Д., като се
надява на справедлив съдебен акт.
В качеството си на защитник на подсъдимия, адв. П. по
същество счита, делото за изяснено от фактическа и правна страна. По отношение
на приложението на чл.78а от НК, вида и размера на наказанията споделя изцяло
становището на прокурора. Счита, че подс. Б. следва да се освободи от
наказателна отговорност, като му се наложи административно наказание „Глоба“ в
размер към минимума. По отношение на наказанието „Лишаване от право да
управлява МПС“, е на становище, че следва да се наложи такова в размер около
девет месеца.
Адв. Д.Х. подкрепя изразеното становище от адв. П.,
като също счита, че следва да се приложи разпоредбата на чл.78а от НК.
Подс. Б.А.Б. се признава за виновен и съжалява за случилото се. Същия
не взема отношение по вида и размера на наказанията.
Съдът, след като обсъди на основание чл.14 и чл.18
вр.чл.373, ал.2 и ал.3 вр. чл.372, ал.4 от НПК всички доказателства по делото,
признанието на фактите по обвинителния акт направено от страна на подсъдимият, в съдебно заседание, обясненията
дадени от него на досъдебното производство, показанията на свидетелите О.А.М., Виктория
Николаева Пашова, А.С.Ф., Светлана Ивановна Филипова, Недка Христова Бъчварова
и Иван Атанасов Марков, дадени в хода на досъдебното производство, като взе
предвид и заключенията на вещите лица по назначената съдебно химическа
експертиза, две съдебно-медицински експертизи, съдебната автотехническа
експертиза, приложените по делото епикризи и медицинска документация, характеристична
справка (лист 104 от ДП), справка за
съдимост (лист 106 от ДП), справка от ПП
и КАТ при ОД на МВР Пловдив (лист 102 от ДП), съдържанието на съставения
протокол за оглед на местопроизшествие,фотоалбум и скица към него (листи от 11 до
18 от ДП) както и останалите приложени по делото писмени доказателства, намира
за установено от фактическа и правна страна следното:
От фактическа страна:
Подсъдимия Б.А.Б. е роден на ***
***, българин, български гражданин, със средно образование, неженен,
безработен, неосъждан, с адрес гр.
Асеновград, ул. „Любен Каравелов” № 23, ет. 1, ЕГН **********. Подс. Б.
е правоспособен водач на моторни превозни средства,
категории „В“, „М“ и „АМ“ от 25.11.2011г., като до
момента няма регистрирани нарушения по ЗДвП и ППЗДвП.
Подсъдимият Б.А.Б. призна изцяло фактите отразени в
обстоятелствената част на обвинителния акт, които са следните:
На 09.05.2015 г. около 17.00 часа, подс.Б. управлявал
лек автомобил марка „БМВ 328 ЦИ“ с ДК№ РВ 30 06 РС., като се движел по път
II-86 в посока от село Бачково към гр. Асеновград. В автомобила на предна дясна
седалка се возела братовчедката му – св. Виктория Пашова. Времето било облачно,
но с отлична видимост, като асфалтовата пътна настилка била суха. Така движейки
се, подс. Б. приближавал към участък с десен за него завой, намиращ се в района
на километър 28+851. В същия участък от пътя, си намирало пътно уширение, което
представлявало паркинг пред намиращия се край пътя ресторант „Градински
център“. Уширението се намирало в дясно от пътя за автомобилите движещи се в
посока от гр. Асеновград за с.Бачково. По същото време, на паркинга бил спрян
лек автомобил „Опел Астра“ с ДК № К 32 10 АС. Превозното средство било
собственост на пострадалия А.С.Ф., който пътувал към с.Бачково, заедно със
съпругата си св. Светлана Филипова и нейната приятелка пострадалата О.М.
/гражданка на Украйна/. Докато били на паркинга, пострадалия слязъл и отворил
предния капак за да провери двигателя, като
св. Филипова останала на предна дясна седалка, а св. М. в ляво на
задната седалка. Междувременно на паркинга,в близост до автомобила на Ф., се
намирал паркиран и лек автомобил марка „Мерцедес С 220 СДИ“ с ДК № СТ 66 61 АН
ползван от св. Недка Бъчварова.
Докато пострадалия Ф. проверявал автомобила си, към
мястото на зоната на км 28+851 на път II-86, приближил с управлявания автомобил
и подс. Б.. Той се движил в южната лента на платното за движение, със скорост около 85-90 км/ч., с която навлязъл в
десния за него завой. Избраната скорост била несъобразена с дъгата на завоя,
вследствие на което автомобилът на подс. Б. загубил устойчивост и се плъзнал
странично. Б. се опитал да овладее управлението над превозното средство автомобила,
но не успял, при което автомобилът напуснал странично платното за движение,
навлязъл в паркинга и продължил да се движи странично в посока към лекия
автомобил марка „Опел Астра“ с ДК № К3210АС. Св. Ф. видял приближаващия се
автомобил, опитал да отскочи, но не успял, като автомобила управляван от
подсъдимия го ударил в левия крак. Автомобилът на Б. продължил да се движи,
като последвал удар в лявата страна на автомобил „Опел Астра“, като от там без
да прекъсва движението си се ударил в задната лява част на лекия автомобил
марка „Мерцедес С220 СДИ“. Вследствие на ударът намираща се на задната седалка в лек автомобил марка „Опел Астра“ св. М.
получила травма в областта на гръдния кош. Самото превозно средство се изместило
в посока към оградата на заведението. Вследствие на произшествието св. Ф. получил
голяма разкъсно-контузна рана в областта на подбедрицата на левия крак и
открито счупване на двете кости в същата област. След като автомобилът се
установил в покой, стресиран от случилото, подс. Б. слязъл от него, отишъл до
св. Ф., видял раната на крака му и тръгнал към заведението, за да потърси вода.
По получен сигнал, на място пристигнали екипи на РУ на МВР гр. Асеновград и
Бърза помощ. Свидетелите Ф. и М. били
откарани в УМБАЛ „Св.Георги“ ЕАД гр. Пловдив, където останали на лечение. Малко
след това подсъдимия Б. ***, където дал кръвна проба за анализ. По случая било
заведено досъдебно производство, което започнало с извършен оглед на
местопроизшествие, в хода на който били направени протокол, скица и фотоалбум
/л.11-18 от ДП/.
От заключението на експерта по назначената в хода на
досъдебното производство съдебно химическа експертиза /лист 50 от ДП/ се
установява липсата на наличие на алкохол в кръвта на подс. Б.А.Б..
От заключението на експерта по назначената по
отношение на пострадалия свидетел А.С.Ф. СМЕ №437/2015г. / листи от 34 до 39 от
ДП/, се установява, че на същия са били причинени: контузия в областта на
лявата подбедрица, голяма разкъсно-контузна рана в същата област, открито
счупване на двете кости на лявата подбедрица /тибия и фибула/ в горната им част.
Според вещото лице, описаните травматични увреждания са причинени по механизма
на удар или притискане с или върху твърд тъп предмет и добре отговарят да са
получени при автомобилна травма – притискане на левия крак от лек автомобил,
така както е отразено в дознанието, т.е. налице е причинно-следствена връзка
между настъпилото ПТП на 09.05.2015 г. и получените травматични увреждания от
пострадалия А.С.Ф.. Счупването на двете кости на лявата подбедрица /тибия и
фибула/ е довело до: трайно затрудняване движенията на левия долен крайник за
срок по-голям от един месец /което по смисъла на чл. 129 от НК представлява е
средна телесна повреда /. Разкъсно-контузната рана на лявата подбедрица на този
етап се преценява като довела до разстройство на здравето извън случаите на чл.
128 и чл. 129 от НК, което е лека телесна повреда по смисъла на чл.130 ал.1 от НК.
От заключението на експерта по назначената по
отношение на пострадалата свидетелка О.А.М. СМЕ №436/2015г. / листи от 43 до 48
от ДП/, се установява, че на същата са били причинени следните травматични
увреждания: контузия в областта на гръдния кош, счупване на множество ребра в
лявата гръдна половина /от първо до шесто включително/ в задните части,
травматичен пневмоторакс отляво – събиране на въздух в лявата плеврална кухина.
Според вещото лице, описаните травматични увреждания са причинени по механизма
на удар или притискане с или върху твърд тъп предмет и добре отговарят да са
получени при автомобилна травма – вътре в купето на лекия автомобил, така както
е отразено в дознанието, т.е. налице е причинно-следствена връзка между
настъпилото ПТП на 09.05.2015г. и получените травматични увреждания от
пострадалата О.М.. Счупването на 7 ребра в лявата гръдна половина е довело до
трайно затрудняване движенията на снагата – за срок по-голям от един месец
/което е средна телесна повреда по смисъла на чл. 129 от НК/. Установения
травматичен пневмоторакс /въздух в лявата плеврална кухина/ е в резултат от
гръдната травма и счупването на множество ребра отляво, като е наложил
извършване на оперативна интервенция – торакоцентеза, дренаж и включване на
активна аспирация, поради което се преценява като довел до: разстройство на
здравето, временно опасно за живота /също представляващо средна телесна повреда
по смисъла на чл. 129 от НК/. Становището на вещото лице е че последващото постъпване
на О.М. в хирургично отделение при МБАЛ гр. Кърджали на 20.05.2015г. е по повод
коремни болки в епигаструма, при нормална коремна ехография и без данни за
свободноподвижна течност в коремната кухина, с поставена диагноза „Чревни
сраствания /бридове/ с непроходимост“. За тези си оплаквания пострадалата е
лекувана с бисептол, като те не могат да се свържат с претърпяната гръдна травма,
поради което е прието, че тези оплаквания и поставената диагноза не се намират
в причинно-следствена връзка с настъпилото ПТП на 09.05.2015г.
От заключението на експерта по назначената в хода на
разследването по делото и изготвена САвТЕ /листи от 55 до 84 от ДП/, се
установява, че непосредствено преди настъпване на произшествието лекия
автомобил „БМВ ” с ДК№РВ 3006 РС управляван от подс. Б., се е движил със
скорост около 85-90 км.ч. Със същата
скорост той е навлязъл в десния за него завой, чийто радиус и бил около 78,20 метра,
като критичната скорост за движение в този завой е била определена на 80,38 км/
час. Скоростта на движение на подс. Б. е била несъобразена с радиуса на завоя в
който се е движил, поради и което, той е загубил надлъжна и напречна
устойчивост, поради рязката промяна в преразпределянето на теглителните усилия
в четирите автомобилни колела. Автомобилът е поднесъл, като водачът Б. се
опитал безуспешно да овладее поднасянето. Автомобилът плъзгайки се странично е
напуснал платното за движение в посока север и е навлязъл в паркинга на
ресторант „Градински център“, намиращ се на изхода на гр. Асеновград. При това
навлизане, автомобила управляван от подс. Б., се е насочил към паркирания
перпендикулярно на платното за движение лек автомобил „Опел Астра“ с ДК№ К 3210
АК собственост на св. Ф., Непосредствено
след това е настъпил удар, при който е бил ударен намиращи се пред автомобила
пострадал Ф., както и самият лек автомобил „Опел Астра“,ведно с намиращите се в
него две пътнички, едната от които О.М.. Последвал е и вторичен удар при който
лекият автомобил „БМВ ” управляван от подс. Б. се е ударила в паркирания на
същия паркинг лек автомобил „Мерцедес Ц220 ЦДИ“ с ДК№ СТ 6661 АН . В
последствие, автомобилът управляван от подс. Б. се установил в покой в зоната
на паркинга, с предна част насочена в посока северозапад. Като основни причини за настъпване на произшествието от техническа
гледна точка, вещото лице посочва: навлизането в пътен участък „десен завой” с
техническа несъобразена скорост на движение с радиуса на завоя в конкретния
пътен участък, която скорост е било около 85-90 км/час, по-голяма от критичната
скорост за движение в конкретния завой от автомобила, управляван от подс. Б.; загуба
на надлъжна и напречна устойчивост на
лекия автомобил марка „БМВ 328 ЦИ“ с ДК№ РВ 3006 РС управляван от подс. Б.А.Б.
в резултат на скоростта на движение; загуба на управление от подс. Б.А.Б. в
резултат на загубата на устойчивост на автомобила, скоростта му на движение и
силите действащи върху масовия център на автомобила след загубата на
устойчивост и напускане платното за движение от лекия автомобил марка „БМВ 328
ЦИ“ с ДК№ РВ 3006 РС, управляван от подс. Б.А.Б. при странично триене и приплъзване
и навлизане в зоната на паркинга.
Изложената фактическа обстановка се установява от събраните по делото гласни
и писмени доказателства, като се подкрепя от заключенията на извършените по
делото СХЕ, две СМЕ, както и САвТЕ. Тя се установява изцяло от самопризнанието
на подсъдимия и от показанията на разпитаните в хода на досъдебното
производство свидетели- О.А.М., Виктория Николаева Пашова, А.С.Ф., Светлана
Ивановна Филипова, Недка Христова Бъчварова и Иван Атанасов Марков.
В случая съдът кредитира показанията на свидетелите О.А.М. и А.С.Ф.,като
отчете и качеството им на пострадали в наказателното производство. Показанията
на св. М. и св.Ф., следваше да бъдат преценени с оглед тяхната двояка роля - от
една страна като пострадали и съответно настоящи частни обвинители в процеса, а
от друга страна - като свидетели и преки очевидци и участници в инцидента. Съдът като прецени техните показания прецени,
че няма пречка същите да бъдат кредитирани, като безпротиворечиви, взаимно
допълващите се и кореспондиращи с останалите събрани по делото доказателства.
Съдът кредитира и показанията на свидетелката Светлана Иванова
Филипова, като отчете, че тя е съпруга на пострадалия А.С.Ф. и близка приятелка
на О.А.М., които обстоятелства я правят заинтересована от изхода на делото. Видно
е обаче, че показанията на св. Филипова са логични, подкрепящи се от останалите
събрани по делото доказателства, като при нея липсва какъвто и да стремеж към
изопачаване на фактите от обективната действителност или затаяване на истината.
Предвид и което съдът кредитира показанията на тази свидетелка.
Съдът кредитира и показанията на
свидетелите Недка Христова Бъчварова, Виктория Николаева Пашова и Иван Атанасов
Марков,като отчете, че никой от тях не се явява заинтересован от изхода на
делото. Техните показания са логични, взаимно допълващи се и подкрепящи се от
останалите събрани по делото доказателства.
Съдът кредитира и дадените обясненията от страна на Б.Б. в качеството
му на обвиняем, като отчете очевидната им оскъдност. Все пак няма как да не се
отбележи това, че същия се е признал за виновен още на досъдебното
производство.
Съдът кредитира заключенията на експертите по
назначените и извършени в хода на досъдебното производство СХЕ, две СМЕ, както
и САвТЕ, тъй като те са изготвени с необходимите знания и опит в съответните
области на науката, като те се потвърждават от събраните по делото
доказателствени материали.
От събраните и проверени по реда и със средствата предвидени в НПК
доказателствени материали, по безсъмнен начин се установява извършването на
деянието, предмет на настоящето наказателно производство, неговото авторство,
време и място на осъществяване, което не се оспорва и от подсъдимия.
От
правна страна:
Подсъдимият Б.А.Б. от обективна и субективна страна е
осъществил състава на престъплението чл.343, ал.3 пр. 2-ро, б. „а“, пр. 2-ро,
вр. ал.1 б.„б”, пр. 2-ро, вр. чл.342, ал.1
от НК, а именно това, че на 09.05.2015г. на път ІІ-86 в зоната на
километър 28+851, обл. Пловдивска, при управление на МПС - лек автомобил марка
„БМВ “ модел „328 ЦИ“ с рег.№ РВ 3006 РС, е нарушил правилата за движение: чл.
20. ал.2 от ЗДвП : „Водачите на пътни превозни средства са длъжни при избиране
скоростта на движението да се съобразяват с атмосферните условия, с релефа на
местността, със състоянието на пътя и на превозното средство, с превозвания
товар, с характера и интензивността на движението, с конкретните условия на
видимост, за да бъдат в състояние да спрат пред всяко предвидимо препятствие.
Водачите са длъжни да намалят скоростта и в случай на необходимост да спрат,
когато възникне опасност за движението.“ и по непредпазливост е причинил
телесни повреди на повече от едно лице: две средни телесни повреди на
украинската гражданка О.М., изразяващи се в счупване на 7 ребра в лявата гръдна
половина, довело до трайно затрудняване движенията на снагата за срок по-голям
от един месец и травматичен пневмоторакс, довел до разстройство на
здравето,временно опасно за живота; средна телесна повреда на А.С.Ф., изразяваща
се в счупване на двете кости на лявата подбедрица /тибия и фибула/, довело до
трайно затрудняване движенията на левият долен крайник за срок по-голям от един
месец.
По тази правна квалификация, съдът го призна за
виновен.
От доказателствата по делото безспорно се установи, че
подс. Б., като водач на МПС е нарушил посочената разпоредба визирана чл.20,
ал.2 от ЗДвП и по непредпазливост е причинил на О.А.М. две средни телесни
повреди, изразяващи се в: в счупване на 7 ребра в лявата гръдна половина,
довело до трайно затрудняване движенията на снагата за срок по-голям от един
месец и травматичен пневмоторакс, довел до разстройство на здравето,временно
опасно за живота, както е причинил и средна телесна повреда на А.С.Ф.,
изразяваща се в счупване на двете кости на лявата подбедрица /тибия и фибула/,
довело до трайно затрудняване движенията на левият долен крайник за срок
по-голям от един месец. От обективна страна безспорно бе установено, че съставомерния
резултат, е причинен следствие на нарушаване
правилата за движение визирани в чл.20, ал.2 от ЗДвП, като това е станало посредством управляваното на 09.05.2015г. от
подс. Б. МПС- „БМВ 328 ЦИ“ с
ДК№ РВ 3006 РС. В текста на чл. 20, ал.2 от ЗДвП е посочено, че „Водачите
на пътни превозни средства са длъжни при избиране скоростта на движението да се
съобразяват с атмосферните условия, с релефа на местността, със състоянието на
пътя и на превозното средство, с превозвания товар, с характера и
интензивността на движението, с
конкретните условия на видимост, за да бъдат в състояние да спрат пред
всяко предвидимо препятствие. Водачите са длъжни да намалят скоростта и в
случай на необходимост да спрат, когато възникне опасност за движението”. Неговото
изпълнително деяние е осъществено чрез действия,
изразени в нарушение на конкретни разпоредби и забрани, визирани в ЗДвП.
Констатираните нарушения на правилата за движение са в пряка и непосредствена
причинна връзка с престъпния резултат- причиняване на средни телесни повреди на
повече от едно лице. Установено е това, че по време на движение подс. Б. е
влязъл в десния завой със скорост над критичната, напуснал своята лента за
движение, преминал е през насрещната лента и е навлязъл в паркинга пред
ресторант „Градински център“ където е
ударил пострадалия Ф. и лек автомобил „Опел Астра“ с ДК№ К 3210 АК, в
който пък се е намирала и пострадала О.М.. От събраните
по делото доказателства, може да се направи извод, че скоростта с която подс. Б.
се е движил непосредствено преди произшествието, не се явява превишена. От заключението
на вещото лице обаче, се установява и това, че неговата скорост на движение
непосредствено преди удара е била несъобразена с пътните условия и най-вече с
радиуса на завоя. В следствие на това е възникнала и опасност за движението и
за намиращи се в района на „уширението“ лица, сред които св.Светлана Филипова,
пострадалите А.Ф. и О.М.. Отново поради несъобразената скорост, подс. Б. не е
могъл да спре. По делото няма доказателства, подс. Б. да е губил управление над
управляваното МПС, докато е навлизал в завоя. В случая е безспорно това, че пътното
произшествие е настъпило вследствие движението с несъобразено скорост. Съдът
счете, че правилно отговорността на подс. Б. е била ангажирана, чрез посочване
на нормата визирана в чл.20, ал.2 от ЗДвП, като също го призна за виновен във
връзка с тази разпоредба. Съдебната практика е безпротиворечива и категорична,
като за необходимост съдът намира да посочи, че текста на чл.20, ал.2 от ЗДвП регламентира поведението на
водачите на МПС по отношение на скоростта, когато тя поначало е в рамките на
максимално допустимата, но се явява несъобразена с неблагоприятните за
безопасността на движението фактори от конкретната пътна обстановка. Второто
изречение от нормата очертава задълженията на водача в случай на възникнала
опасност за движението. Що се отнася до задължението по чл.20, ал.1 от ЗДП-
упражняване на постоянен контрол върху превозното средство- то е самостоятелно
и няма отношение към режима на скоростта.
Вида и характера на причинените на А.С.Ф. и О.А.М.
средни телесни повреди се установява от цитираните по-горе заключения на
назначените спрямо тях отделни СМЕ. Видно е, че причиненото на А.С.Ф. счупване
на двете кости на лявата подбедрица /тибия и фибула/, покрива признаците на визираните в чл.129,
ал.2 от НК телесни увреди, тъй като е довело до трайно затрудняване на
движенията на долен ляв крайник за повече от един месец. Несъставомерни се
явяват причинените на Ф. леки телесни повреди. Причинените на О.А.М. счупване
на 7 ребра в лявата гръдна половина, довело до трайно затрудняване движенията
на снагата за срок по-голям от един месец и травматичен пневмоторакс, довел до
разстройство на здравето,временно опасно за живота, също покриват поотделно признаците на визираните в чл.129, ал.2 от НК
телесни увреди.
В случая е налице квалифициращия признак по чл.343,
ал.3 пр. 2-ро, б. „а“, пр. 2-ро от НК, причиняване на средни телесни повреди на
повече от едно лице.
По делото не се установи, по същото време и място- на 09.05.2015г. на път ІІ-86 в зоната на
километър 28+851, обл. Пловдивска, при управление на МПС - лек автомобил марка
„БМВ “ модел „328 ЦИ“ с рег.№ РВ 3006
РС, подс. Ф. да е нарушил и правилата за движение по пътищата визирани в чл. 5, ал.1,т. 1 от ЗДП –„Всеки участник в движението по пътищата: 1. С
поведението си не трябва да създава опасности и пречки за движението, не трябва
да поставя в опасност живота и здравето на хората и да причинява имуществени
вреди“. Поради което и съдът счете, че на основание чл.304 от НПК следва да го признае за невинен и го
оправдае по първоначално повдигнато му обвинение в тази му част. В случая,
съдебната практика е категорична, че разпоредбата на чл. 5, ал.1, т.1 от ЗДвП има характер на общо предписание и не
създават конкретни задължения за водачите на пътни превозни средства, като
нарушаването им не влече конкретни последици за тях.
От субективна страна, деянието е извършено от
подсъдимия по непредпазливост. Конкретната форма вина е несъзнавана
непредпазливост или небрежност, тъй като той не е предвиждал настъпването на
обществено опасните последици, но в разглеждания случай е бил длъжен и е могъл
да ги предвиди.
По наказанието:
Съдът намери ,че по
отношение на подс. Б.А.Б. са налице всички предпоставки заложени в разпоредбата
на чл. 78а ал.1 от НК, за освобождаването му от наказателна отговорност и
налагане на административно наказание „Глоба”, а именно за извършеното към
09.05.2015г. престъпление по чл.343,
ал.3 пр. 2-ро, б. „а“, пр. 2-ро, вр. ал.1 б.„б”, пр. 2-ро, вр. чл.342,
ал.1 от НК се предвиждало на виновното лице да се наложи наказание „Лишаване от
свобода” от една до пет години. Видно е, че
подсъдимият е пълнолетен, като към момент на извършване на
деянието,което е по непредпазливост, той не е бил освобождаван от
наказателна отговорност по реда на
чл.78а от НК.
Съдът констатира, че от
момента на извършване на деянието предмет на настоящето дело, до произнасяне на
присъдата, е последвало изменение в законодателството, по отношение, на
предвиденото наказание за извършено престъпление по чл.343, ал.3 пр. 2-ро, б. „а“, пр. 2-ро от НК. Същото
пряко рефлектира и спрямо приложното поле на чл.78а от НК. Подс. Б. бе признат за виновен за това, че на 09.05.2015г.
е осъществил състава на престъплението визирано в чл.343, ал.3 пр. 2-ро,
б. „а“, пр. 2-ро, вр. ал.1 б.„б”, пр. 2-ро, вр. чл.342, ал.1 от НК.
Към момента на извършване деянието, при наличие на изискуемите от закона
предпоставки, за това престъпление е следвало да се приложи чл.78а от НК, който
е предвиждал, лицето да се освободи от наказателна отговорност като му се
наложи административно наказание глоба от хиляда до пет хиляда лева. След измененията
направени с ДВ бр. 74 от 26.09.2015 г. в сила от 30.09.2015г., за същото престъпление квалифицирано по чл.343,
ал.3 пр. 2-ро, б. „а“, пр. 2-ро от НК,
вече се предвижда, на виновното лице да се наложи наказание „Лишаване от свобода“
от една до шест години, т.е. след измененията, текста на чл.78а от НК е вече
неприложим. Тъй като до произнасяне
на настоящата присъда в сила са последвали различни закони, съдът е длъжен да
извърши преценката по чл.2, ал.2 от НК за това кой закон е по-благоприятен за
дееца. В случая по благоприятен за дееца, се явява текста на закона, който е
бил в сила към момента на извършване на деянието, защото е предвиждал по нисък
максимален размер на наказанието лишаване
от свобода и съответно при наличие на условията за това, е следвало да се
приложи чл.78а от НК.
Макар и по делото безспорно
да се установи, че е имало причинени имуществени щети по автомобила на св. А.Ф.,
както и че той самия наред с пострадалата О.М., имат направени и разноски във
връзка с лечението на причинените им телесни повреди, то тъй като тези
имуществени щети и направени разноски не се явяват съставомерни и се поглъщат
от по тежкия резултат какъвто се явяват причинените средни телесни повреди, то
съдът счете, че няма пречка да се приложи разпоредбата на чл.78а от НК. В този
смисъл съдът остави без уважение направените искания и възражения от
страната двамата повереници на частните
обвинители и на самите пострадали, за неприлагането
на чл.78а от НК и определяне на наказание „Лишаване от свобода“ или „Пробация“.
Предвид това, Съдът намери,
че подсъдимият следва да бъде освободен от наказателна отговорност, като му
бъде наложено административно наказание “глоба” в размер на 2500 лева, за
извършено от него престъпление по чл.343,
ал.3 пр. 2-ро, б. „а“, пр. 2-ро, вр. ал.1 б.„б”, пр. 2-ро, вр. чл.342,
ал.1 от НК. Определеният размер на глобата бе съобразен със семейното и материално
положение на подсъдимият и данните за личността му. За определяне размера на
глобата съдът, взе предвид степента на обществената опасност на деянието
– висока, с оглед обществените отношения, които засяга, последиците от същото,
макар, че се касае за престъпление по непредпазливост, което не се явява тежко
по смисъла на чл.93, т.7 от НК,то се отчете това, че са причинени средни
телесни повреди на две лица, от които те ще се възстановяват за един дълъг
период от време, като отчете степента на обществената опасност на дееца –
сравнително ниска, предвид липсата на други нарушения по ЗДвП и това, че е
същия е в младежка възраст, не е семеен, като отчете смекчаващите вината
обстоятелства, каквито се явяват, това че е признал вината си още на
досъдебното производство, факта, че се разкайва и съжалява за случилото се,
което искрено заявява в съдебна зала, като отчете отегчаващите отговорността обстоятелства, каквито в случая
се явяват това, че в резултат на допуснатото произшествие е причинил
несъставомерни щети по други две превозни средства и леки телесни повреди на
св.Ф.. В случая съдът, макар и да приложи по благоприятния закон, то за
необходимо следва да се отбележи и това, че законодателят чрез завишаване на
предвиденото в чл.343, ал.3 пр. 2-ро, б. „а“, пр. 2-ро от НК наказание, е дал израз на своето
отношение към този вид престъпления и по-тежко наказуеми състави, като е
очевидно счел, че за тяхното извършване, виновните водачи следва да понесат
по-тежки санкции. Предвид изложеното по-горе, съдът счете, че наказанието все
пак следва да се определи в размер около средния или глоба в размер на 2500лв.
На основание чл.343г, вр. чл.37, ал.1, т.7 от НК вр. чл.343, ал.3 пр. 2-ро, б. „а“, пр. 2-ро, вр. ал.1 б.„б”, пр. 2-ро, вр.
чл.342, ал.1 от НК, подсъдимият бе лишен
от право да управлява МПС за срок от две години. При определяне размера на това
наказание, съдът съобрази всички данни за личността на подсъдимия, като прецени
отново обстоятелствата около конкретно извършеното деяние, настъпилите
последици и причинените вреди. Предвид което,
в съответствие с разпоредбата на чл.49, ал.2 от НК, съдът определи този
вид наказание в размер от две години лишаване от право да управлява МПС.
Причини за извършване на престъплението – неспазване
на правилата за движение по пътищата и тяхното игнориране.
С оглед осъдителната присъда, съдът възложи на
подсъдимия направените по делото разноски за експертизи, в размер на 689,32
лева, които да заплати по сметка на ОД на МВР – Пловдив.
С оглед изхода на делото подсъдимият Б.А.Б. бе осъден
да заплати на частния обвинител А.С.Ф. сумата от 800лв. представляващи
направени от него разноски по водене на делото.
С оглед изхода на делото подсъдимият Б.А.Б. бе осъден
да заплати на частния обвинител на частния обвинител О.А.М. сумата от 800лв.,
представляващи направени от нея разноски по водене на делото.
По изложените съображения от фактическо и правно
естество, съдът постанови присъдата си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: