Решение по дело №552/2019 на Районен съд - Самоков

Номер на акта: 260019
Дата: 16 октомври 2020 г. (в сила от 24 ноември 2020 г.)
Съдия: Янко Венциславов Чавеев
Дело: 20191870200552
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 12 декември 2019 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ

№ ...122

гр. Самоков, 16.10.2020 година

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

САМОКОВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, пети състав, в открито съдебно заседание, проведено на девети март през две хиляди и двадесетата година, в състав:          

                  РАЙОНЕН СЪДИЯ  ЯНКО ЧАВЕЕВ

 

при участието на секретаря Дарина Николова сложи за разглеждане докладваното от съдията АНД № 552 по описа на съда за 2019 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

 

В.Й.М. *** обжалва Наказателно постановление № .., издадено на 18.09.2019 г. от Директора на Регионална дирекция по горите (РДГ) – София, с искане за неговата отмяна поради незаконосъобразност.

Пред съда жалбоподателят се представлява от пълномощника си адв. С. К., която заявява, че поддържа жалбата и в хода на съдебните прения излага допълнителни съображения в подкрепа на становището си за нейната основателност.

Въззиваемата страна РДГ – София, чрез пълномощника си юрк. И. И., в хода на съдебните прения заявява становище за неоснователност на жалбата и моли обжалваното наказателно постановление да бъде потвърдено.

Съдът, след като подложи на преценка събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Производството е по чл. 59 и сл. от ЗАНН.

Жалбата е подадена от легитимирано лице срещу подлежащо на обжалване пред РС – Самоков наказателно постановление (НП). Същата е подадена чрез административно-наказващия орган по пощата на 03.12.2019 г. – в преклузивния 7-дневен срок съгласно чл. 59, ал. 2 от ЗАНН от връчването на НП на жалбоподателя на 28.11.2019 г. и е заведена в РДГ – София с вх. № РДГ 14-9896/05.12.2019 г.

По тези съображения жалбата е допустима, а по същество е основателна.

В хода на образуваното срещу жалбоподателя административно-наказателното производство са допуснати съществени нарушения на процесуални правила.

Административно-наказателното производство е образувано по реда на чл. 36, ал. 1 от ЗАНН със съставяне на 18.06.2019 г. на акт за установяване на административно нарушение (АУАН) от св. Д.Х., на длъжност „главен горски инспектор” в РДГ – София, за това, че на 29.05.2019 г. жалбоподателят – лице по чл. 108, ал. 2 от Закона за горите (ЗГ), на което е издадено позволително за сеч № .. от 08.01.2019 г. за подотдел 316 „б” – общинска горска територия в землището на с. П., Община Самоков, поземлен имот № .., не е изпълнил контролните си правомощия, възложени му по ЗГ и подзаконовите актове по прилагането му, като е допуснал сеч на 28 броя дървета от дървесен вид „бял бор” и 19 броя дървета от дървесен вид „смърч”, немаркирани с контролна горска марка и с диаметри на пъновете, описани в протокол от 29.05.2019 г., като за същите няма издадено позволително за сеч. Посочено е в акта, че с деянието си жалбоподателят е нарушил чл. 257, ал. 1, т. 1 от ЗГ,  чл. 104, ал. 1, т. 5 от ЗГ и чл. 108, ал. 1, т. 2 от ЗГ във връзка с чл. 12б, ал. 1, т. 5 от Наредба № 1/30.01.2012 г. (изм. и доп. ДВ, бр. 66/23.08.2016 г. – очевидно актосъставителят е имал предвид Наредба № 1/30.01.2012 г. за контрола и опазването на горските територии, обн. ДВ, бр. 11/2012 г.).

Съдържанието на АУАН е вътрешно противоречиво за съществени посочени в него обстоятелства, пряко относими към съставомерността на деянието като административно нарушение по чл. 257, ал. 1, т. 1 от ЗГ, за което е наказан жалбоподателят. От една страна в акта е посочено, че на жалбоподателя е издадено позволително за сеч № ../08.01.2019 г. за подотдел 316 „б” – общинска горска територия в землището на с. П., Община Самоков, поземлен имот № .., а от друга – че за констатираните като отсечени дървета не било издадено позволително за сеч. Актосъставителят би следвало да знае, че позволителното за сеч се издава за определена територия и в него очакваният добив на дървесина се посочва по категория на дървесината, дървесен вид и обем, но подлежащите на сеч дървета не се индивидуализират. Затова външно изразеното по подобен начин съдържание на АУАН поражда възможност за най-различни изводи относно естеството на вмененото с него деяние на жалбоподателя и обстоятелствата по извършването му – че сечта е извършена извън пространствените предели на така издаденото му позволително за сеч или че е извършена извън времевите предели от получаване на позволителното от него до освидетелстването на сечището, в които съгласно разпоредбата на чл. 108, ал. 3 от ЗГ (тази разпоредба не е посочена в акта като нарушена от жалбоподателя) той носи отговорност за контрола и вземането на мерки за предотвратяване и спиране на незаконни действия по извършването на добива да дървесина, или че е извършена сеч на дървета от дървесен вид, непосочен в позволителното, или дори че на жалбоподателя в действителност не е било издадено позволително за сеч.

В обобщение, външно изразената по този противоречив начин воля на актосъставителя в съставения от него АУАН относно обстоятелствата по извършване на вмененото на жалбоподателя деяние не следва да се омаловажава до степен да се приеме, че вписването в акта, че за отсечените дървета не е било издадено позволително за сеч, е било излишно, ненужно или неутрално към правото му на защита в административно-наказателното производство. С това си съдържание АУАН внася сериозни съмнения изобщо за съставомерността на деянието на жалбоподателя, която съгласно чл. 257, ал. 1, т. 1 от ЗГ е обусловена от качеството му на лице по чл. 108, ал. 2 от ЗГ, на което е било издадено позволително за сеч. Така правото на защита на жалбоподателя в административно-наказателното производство е нарушено, тъй като той на практика е бил лишен от възможността да научи за какво административно нарушение е привлечен в това качество (арг. от чл. 249, ал. 4, т. 1 от НПК, вр. чл. 84 от ЗАНН), което да му позволи ефективно да упражни правото си на възражение срещу АУАН по реда на чл. 44 от ЗАНН. Подаденото от жалбоподателя възражение по този ред е обусловено от това съдържание на акта и не променя този извод на съда.

В обжалваното НП е отпаднало посочването, че за отсечените дървета не е било издадено позволително за сеч, но пък в него е налице противоречие между фактическото описание на вмененото на жалбоподателя деяние и правната му квалификация.

С НП на жалбоподателя е наложено административно наказание „глоба” в размер 400 лв. за административно нарушение по чл. 257, ал. 1, т. 1, във връзка с чл. 104, ал. 1, т. 5 от ЗГ, във връзка с чл. 12б, ал. 1, т. 5 от Наредба № 1/30.01.2012 г. за контрола и опазването на горските територии, изразяващо се в това, че на 29.05.2019 г. същият, в качеството си на лице по чл. 108, ал. 2 от ЗГ, на което е издадено позволително за сеч № ../08.01.2019 г. за отдел 316, подотдел „б”, поземлен имот № .., представляващ общинска горска територия в землището на с. П., Община Самоков, в местността „Р. р.”, не е изпълнил задълженията си съгласно чл. 12б, ал. 1, т. 5 от посочената наредба, а именно да следи за спазването на сроковете и правилата за сеч, в това число да се извършва сеч само в границите на насаждението на определените и отбелязани за сеч дървета, вследствие на което в този подотдел е допуснал сеч на 28 броя дървета от дървесен вид „бял бор” и 19 броя дървета от дървесен вид „смърч”, немаркирани с контролна горска марка, установено и описано в протокол от 29.05.2019 г.

От фактическа страна в НП на жалбоподателя е вменено деяние, изразяващо се в бездействие – неизпълнение на установеното в чл. 12б, ал. 1, т. 5 от цитираната по-горе Наредба № 1/2012 г. задължение да следи за спазването на сроковете и правилата за сеч, в това число да се извършва сеч само в границите на насаждението на определените и отбелязани за сеч дървета, изведено чрез констатирания резултат от това неизпълнение – сеч на 28 броя дървета от дървесен вид „бял бор” и на 19 бр. дървета от дървесен вид „смърч”, немаркирани с контролна горска марка. Това задължение е установено в разпоредба на подзаконов нормативен акт по прилагане на ЗГ и конкретизира задължението по чл. 108, ал. 3 от ЗГ, поради което, макар и последната разпоредба да не е посочена в АУАН и НП като нарушена, неизпълнението му би било самостоятелно и достатъчно основание за ангажиране на административно-наказателната отговорност на жалбоподателя съгласно бланкетната разпоредба на чл. 257, ал. 1, т. 1 от ЗГ. Обвързването обаче както в АУАН, така и в НП, на правната квалификация на деянието и с нарушение на разпоредбата на чл. 104, ал. 1, т. 5 от ЗГ води до противоречие с приетите за установени факти относно това деяние. Това е така, защото в чл. 104, ал. 1, т. 5 от ЗГ е установена забрана за сеч на немаркирани дървета освен в нормативно установени случаи и я нарушава онзи, който сече такива дървета.

Това, че факти за действия на жалбоподателя по нарушаване на забраната по чл. 104, ал. 1, т. 5 от ЗГ не са му вменени, не означава, че правото му на защита не е нарушено. Както вече се посочи, съставът на административно нарушение по чл. 257, ал. 1, т. 1 от ЗГ е бланкетен, т. е. той се изпълва с конкретно съдържание при неизпълнение или несвоевременно изпълнение на конкретни задължения или контролни правомощия на лице, упражняващо лесовъдска практика, възложени му със ЗГ, подзаконовите нормативни актове по прилагането му или основани на тях решения или предписания. Казано иначе, източникът на тези задължения или контролни правомощия (конкретна разпоредба на ЗГ или на подзаконов нормативен акт по прилагането му, или решение или предписание, основани на тях) е необходим елемент от правната квалификация на деяние, съставомерно като административно нарушение по чл. 257, ал. 1, т. 1 от ЗГ и правото на защита на жалбоподателя в настоящото съдебно производство не се свежда само до защита срещу фактите, а обхваща и защита срещу правните изводи на административно-наказващия орган, в това число и срещу изводите за правната квалификация на вмененото му деяние. Затова и при положение, че нарушението на забраната по чл. 104, ал. 1, т. 5 от ЗГ се извършва с лични действия, изразяващи се в сеч на немаркирани дървета, а неизпълнението на задължението по чл. 12б, ал. 1, т. 5 от Наредба № 1/2012 г. за контрола и опазването на горските територии се свежда до неупражнен контрол по извършване на сечта само в границите на насаждението на определените и отбелязаните за сеч дървета, с оглед съдържанието на НП за жалбоподателя на практика е невъзможно да прецени дали следва да се защитава срещу лично извършена в нарушение на чл. 104, ал. 1, т. 5 от ЗГ сеч на немаркирани дървета или срещу неупражнен контрол в нарушение на чл. 12б, ал. 1, т. 5 от Наредба № 1/2012 г. Този извод се подкрепя от обстоятелството, че в АУАН и НП датата на извършване и на установяване на нарушението съвпада, поради което не може да се установи какво точно деяние е вменено на жалбоподателя – действие, изразяващо се в сеч на тази дата в нарушение на забраната по чл. 104, ал. 1, т. 5 от ЗГ или бездействие, изразяващо се в неизпълнение на тази дата на задължение да следи за спазване на сроковете и правилата за сеч, в това число да се извършва сеч само в границите на насаждението на определените и отбелязани за сеч дървета, още повече че от всички събрани гласни и писмени доказателства по делото се установява, че на тази дата в имота, посочен в позволителното, не е извършвана сеч.

В обобщение, противоречивото съдържание на АУАН относно съставомерни за административното нарушение факти, както и несъответствието в НП между такива факти и правната квалификация на деянието като административно нарушение, съставляват допуснати в хода на административно-наказателното производство нарушения на процесуални правила. Те са съществени – от една страна защото нарушават правото на защита на жалбоподателя в изложените по-горе аспекти, а от друга – защото позволяват различни възможни изводи относно естеството на вмененото на жалбоподателя деяние, вината при извършването му и съставомерността му като административно нарушение. Поради това обжалваното НП следва да бъде отменено.

Воден от гореизложеното, съдът

 

РЕШИ:

 

ОТМЕНЯ Наказателно постановление № .., издадено на 18.09.2019 г. от Директора на Регионална дирекция по горите – София.

РЕШЕНИЕТО може да се обжалва с касационна жалба пред Административен съд – София-област в 14-дневен срок от съобщенията до страните за обявяването му. 

                                                                                                

РАЙОНЕН СЪДИЯ: