Р Е Ш
Е Н И Е
Номер № 260035 /06.11 Година 2020 Град Стара Загора
В ИМЕТО
НА НАРОДА
Старозагорският окръжен съд Втори наказателен
състав
На 28 октомври Година 2020
в публично заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТОНЬО ТОНЕВ
ЧЛЕНОВЕ:1.
МАРИАНА ХРИСТАКЕВА
2.
ТАТЯНА ГЬОНЕВА
Секретар НАНКА КОЕВА
Прокурор
разгледа докладваното от съдията - докладчик ТОНЬО ТОНЕВ
ВНЧХ дело №2439 по описа на съда за 2020 година
Производството е по Глава ХХІ от НПК.
Обжалвана е от адв.Н.Я. ***, в качеството на защитник на Т.И.М., присъда № 271/08.07.2020
год. по НЧХ дело № 3459/2019 г. по описа
на Старозагорски районен съд, с която подсъдимата Т.И.М., ЕГН ********** е
призната за виновна в това, че на 13.10.2019 г. в разговор по телефона с М.С.М.
е разгласила позорно обстоятелство за С.К.И. с израза: „Н.като си пийне, С. го
приспива и излиза вечер и долу я чака с кола любовника й и тръгват нанякъде.“
престъпление по чл.147, ал.1, предл.1 от НК, като на основание чл.78а, ал.1 от НК съдът я освободил от наказателна отговорност и е наложил на административно
наказание „глоба“ в размер на 1000лв.
С присъдата подсъдимата Т.М. е осъдена да заплати на гр.ищец С.К.И., ЕГН **********
сумата от 500лв., обезщетение за причинени неимуществени вреди от датата на
увреждането 13.10.2019 г., като е отхвърлил гр.иск в останалата му част до
размера на 3000 лв., като неоснователен и недоказан.
Съдът е осъдил подсъдимата Т.М. да заплати на С.К.И. и сумата от 812 лв., представляваща направени по делото
разноски, както и да заплати по бюджетната сметка на РС-Стара Загора сумата от
50 лв., представляваща държавна такса върху уважената част на гражданския иск.
С жалбата присъдата е атакувана като необоснована, защото изводите са
направени в разрез с установените факти, обвинението е недоказано, а е
незаконосъобразна, тъй като е нарушен материалния закон.
Против въззивната жалба е постъпило възражение от С.К.И. чрез нейния
повереник адв.Н.К.. Според депозираното възражение присъдата е „правилна,
законосъобразна и обоснована“, поради което следва да бъде потвърдена, а
подсъдимата бъде осъдена за направените разноски пред въззивната инстанция.
В съдебно заседание страните поддържат своите тези, като опитът за
споразумение пропадна.
Първоинстанционният съд е приел от фактическа страна следното:
Подсъдимата Т.И.М. е бивша снаха на частната тъжителка С.К.И.. Бракът на
подсъдимата и сина на тъжителката бил
прекратен с решение № 1146/09.08.2019 г. по гр.д. № 2634/2019 г. по описа на
Старозагорски районен съд, което е влязло в законна сила след образуване на
наказателното производство пред първоинстанционния съд.
До 17.05.2019 г. подсъдимата Т.М.
живяла със своя съпруг (син на тъжителката) и детето им С.Р.Н.в едно домакинство
- в апартамент, заедно с тъжителката и свидетеля Н.И.– съпруг на тъжителката.
На тази дата подсъдимата се изнесла от апартамента, заедно с дъщеря си С.Н.,
която е родена през 2007 год. Свидетелката М.М.е етърва на частния тъжител,
т.е. тя е съпруга на брата на съпруга на тъжителката С.И..
На 13.10.2019 г. – неделя, в 20.01 ч. тъжителката Ст.И. се обадила на
етърва си свид. М.М., за да се чуят. В хода на разговора свид.М.М.попитала
тъжителката „дали е вярно, че е приспивала Н.и излизала вечер и долу я чакал
любовника й с кола и тръгвали нанякъде“, като пояснила, че току що е приключила
разговор по мобилния си телефон с бившата снаха на тъжителката С.И. -
подсъдимата Т.М.. Свидетелката М.М.обяснила, че разговора бил иницииран от
бившата снаха на тъжителката и в него Т.И. заявила на М.: „Ти знаеш ли, че Н.като си пийне, С. го приспива и излиза
вечер и долу я чака с кола любовника й и тръгват нанякъде?“ Тъжителката се
изненадала и обяснила на свидетелката М.М., че това не е вярно и казаното от подсъдимата „са абсолютни лъжи
и измислици“. По време на разговора в стаята с тъжителката е бил и нейния съпруг
- свид.Н.Г.И.на когото след приключване на разговора, тъжителката разстроена от
това, което чула, разказала какво й съобщила свидетелката М.М..
За да приеме за доказана описаната по-горе фактическа обстановка районният
съд се е позовал на първо място на писмените доказателства, от които е видно,
че на 13.10.2019 г. в 19,06 ч. е проведен телефонен разговор иницииран от
подсъдимата Т.И. със свид.М.М., който е продължил 8 минути (справка от мобилен
оператор „Теленор“). На същата дата - 13.10.2019г., в 20.01ч., е проведен телефонен разговор между тъжителката
С.И. и нейната етърва М.М..
Наред с писмените доказателства,
съдът е кредитирал и гласните такива, а именно показанията на свидетелите М.М.,
И.М., Н.И.и С. С.. Съдът е приел, че показанията на тези свидетели са
непротиворечиви и допълващи се в съществените си части, поради което ги е приел
с доверие. На стр.2 и стр.3 от мотивите на присъдата първоинстанционният съд е
изложил съображения защо показанията на посочените свидетели са достоверни и
добросъвестни. Едновременно с това съдът е обяснил и защо приема, че
показанията на свидетеля С.Д., с който подсъдимата понастоящем живее, са
пристрастни, едностранчиви и необективни. Съдът се е позовал и на проведената
очна ставка между подсъдимата Т.М. и свид.М.М., при която показанията на
свидетелката „искрено„ са впечатлили съда и на които е дал вяра.
Пред въззивния състав, защитата изразява съмнения в добросъвестността на
показанията на свидетеля Н.И., в които показания свидетелят си противоречи твърдейки, от една
страна, че има пълно доверие на своята съпруга, а от друга страна, след като
разбрал, съдържанието на телефонния разговор двамата „започнали да се карат“ (стр.5
от съд.следствие). Съмнително е - според защитата, и обстоятелството, че
свидетелят не се заинтересувал за личността на т.нар.“любовник“.
Въззивната инстанция счита, че тези възражения са неоснователни. Макар
отношенията между тъжителката и нейния съпруг да са изградени на взаимно
доверие, не е нелогична първичната реакция на св.Н. И.да зададе резонния въпрос
на съпругата си - дали е вярно това, което етървата на тъжителката й съобщила.
Нелогично е по-скоро да се задава въпрос за личността на това лице, след като в
своя отговор тъжителката е заявила, че
това не е вярно, т.е. такова лице
(любовник) няма, а след като такова лице не съществува, няма какво да се
идентифицира.
Действително съдът не е дал вяра на показанията на свидетеля С.Д., тъй като
е очевидно, че неговите показания са диаметрално противоположни с показанията
на останалите свидетели и особено с писмените доказателства – разпечатки от
телефонни разговори, от което е видна последователността на проведените
разговори. Т.е. първоначално подсъдимата се обажда на свидетелката М.М.и докато
последната недоумява как да реагира на чутото, тъжителката се обажда на етърва
си – М.М.. За едни и същи факти обективната истина по делото може да е само една. След като съдът е приел,
че за съдържанието на проведения разговор между св. М. М.и подсъдимата са
достоверни показанията на свидетелите М. М., Н. И.и И. М., то е естествено да
се отхвърлят показанията на св. С. Д..
В тази връзка съдът счита, че изводите на първоинстанционния съд досежно
фактическата обстановка са обосновани и извлечени на база всеобхватен анализ на събраните
доказателства.
Действително е налице противоречие в показанията на свидетелката М.М.относно
датата на проведения разговор, тъй като в съдебно заседание тя е заявила, че
разговора с подсъдимата е проведен на 12.10.2019 г., а в действителност това е
станало на следващия ден – 13.10.2019 г., което се установява по категоричен
начин от писмените доказателства. Съдът прие, че тази неточност е обяснима,
предвид на факта, че разпитът на този свидетел е проведен на 01.06.2020 год.,
т.е. повече от 7 месеца след датата на провеждане на разговора и явно това разминаване в датата на провеждане на
разговора между подсъдимата и св.М. М.се дължи на неуслужлива памет на
свидетелката.
Повдигнатите въпроси от защитата във въззивната жалбата и в пледоарията за
липсата на конкретика, свързани с това кое е лицето, с което тъжителката тайно се
срещала, по кое време, къде и кога се е случвало това, за да могат да се
проверят тези факти, окръжният съд счита за неуместни и необосновани. В делото липсват каквито и да е данни в тази
насока, след като нито подсъдимата, нито тъжителката, нито свидетелката М.М.дават
информация в тази насока. Всъщност един от признаците от обективна страна на
престъплението по чл.147,ал.1 НК е именно неистинността на разпространените
позорни обстоятелства(арг. от ал.2 на чл.147,ал.1 НК).
При установената фактическа обстановка обосновани и правилни са изводите на
съда досежно правната квалификация на деянието. Казаното от подсъдимата Т.М. в
разговора по телефона с М.М., че когато съпруга на тъжителката си пийне тя
-тъжителката С. И., го приспива и излиза и тръгват нанякъде с любовника си
безспорно представлява разгласяване на позорно обстоятелство. Общоприето е, че
брачната изневяра е позорно обстоятелство, с което се засяга авторитетът,
репутацията(vulgaris
opinio ) на тъжителката. Деянието е извършено с пряк умисъл и с него са наранени честта и достойнството
на тъжителката.
При цялостната проверка на присъдата въззивната инстанция не констатира
допуснати нарушения свързани с определяне вида и размера на наказанието и
размера на обезщетението за неимуществените вреди, като в първия случай съдът е
дал превес на смекчаващите отговорността обстоятелства, а по отношение
определяне обезщетението за неимуществените вреди се съобразил с принципа за
справедливост (по ЗЗД).
С оглед на гореизложеното съдът счита, че атакуваната присъда като правилна
и законосъобразна следва да бъде потвърдена. Наред с това подсъдимата следва да
бъде осъдена да заплати на тъжителката С.К.И. сумата от 500лв., представляваща
направени от частния тъжител разноски за упълномощаване на повереник пред
въззивната инстанция, което е видно от представения пред окръжния съд договор
за правна защита и съдействие.
При цялостната проверка на присъдата съгласно чл.314,ал.1 НПК съдът не установи основания за нейната отмяна или изменение.
Водим от гореизложеното и на основание чл.338 във вр. с чл.334, т.6 от НПК вр.чл.189,ал.3 НПК, окръжният съд
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА присъда №
271/08.07.2020 год. по НЧХ дело № 3459/2019г.
по описа на Старозагорски районен съд.
ОСЪЖДА подсъдимата Т.И.М., ЕГН ********** да заплати на частния тъжител С.К.И., ЕГН
********** сумата от 500лв., представляваща направени разноски за упълномощаване
на повереник пред въззивната инстанция.
Решението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.