Решение по дело №232/2019 на Районен съд - Павликени

Р Е Ш Е Н И Е     № .......

Гр. Павликени, 05.03.2020 год.

В     И М Е Т О     Н А     Н А Р О Д А

 

ПАВЛИКЕНСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, трети наказателен състав в публично съдебно заседание на 29.01.2020 година в състав:

РАЙОНЕН СЪДИЯ: ЦВЕТОМИЛ ГОРЧЕВ

при секретаря Боряна Николова, като разгледа докладваното от съдията НАХД № 232 по описа за 2019 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е по чл. 59 и сл. от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН).

 

Жалбоподателят - А.Л.Л., ЕГН ********** *** обжалва Наказателно постановление № *** от 16.08.2019 г. на Кмета на Община П., с което за нарушение по чл. 5, ал. 2 от Наредба за определяне обема на животновъдната дейност и местата за отглеждане на селскостопански животни на територията на Община П. (НООЖДМОСЖТОП), на основание чл. 53, ал. 1 вр. с чл. 47, ал. 1, б. а и чл. 27, ал. 2 от ЗАНН и чл. 7, ал. 2, т. 1 от НООЖДМОСЖТОП му е наложено административно наказание „Глоба” в размер на сумата от 1000 лева. Излага подробни съображения за незаконосъобразност на атакуваното НП и моли за отмяната му. В с.з., чрез защитника си поддържа жалбата.

 

Ответната по жалбата страна, чрез надлежно упълномощения си процесуален представител, спори жалбата и моли за потвърждаване атакуваното наказателно постановление, като правилно и законосъобразно.

 

След като съобрази събраните по делото писмени и гласни доказателства и доводите на страните, съдът намери за безспорно установено от фактическа страна следното:

 

На 10.06.2019 г. във връзка с депозирана жалба от П. А. от с. *** в Община *** била назначена комисия със задача да извърши проверка за изнесеното в жалбата.

 

Самата проверка е извършена на 12.06.2019 година от св. К.Г., Н.У. – служители при ответника и св. С.Н. – *** на с. К. в имота на жалбоподателя, находящ се в с. К., обл. ***, ул. „***” № *** в квартал ** по плана на селото, т.е. в регулация, което не се и спори.

 

При проверката присъствал и жалбоподателят, който дал сведения и представил документи за собствеността на обекта и за отглежданите в него ЕПЖ – девет крави и шест телета. Животните към момента на проверката били на паша.

 

Бил съставен констативен протокол, който жалбоподателят отказал да получи, въпреки което бил запознат с констатациите по него и му било разяснено, че ще му бъде съставен Акт за установяване нса административно нарушение.

 

На следващия ден – 13.06.2019 година св. К.Г. – *** „***“ при Община ***, съставила АУАН № *** на А.Л. за констатирано нарушение на чл. 5, ал. 2 от НООЖДМОСЖТОП – за това, че „13.06.2019 г. в с. К. на ул. „***“ № **, горепосоченото лице в своя животновъден обект с № *** отглежда 9 бр. ЕПЖ от вид крави месодайни, 6 бр. телета и малчета до 1 г., находящ се в регулационните граници на с. К., ул. „***“ № **. Броят на гореспоменатите животни не е в съответствие с нормативно указаните, съгласно Приложение № 1 към Наредба за определяне на животновъдната дейност и местата за отглеждане на селскостопански животни на територията на Община П.. Установените животни са над допустимия брой - при допустими 3 бр. ЕПЖ“. Актът бил съставен в присъствието на жалбоподателя и връчен при отказ на Л.. Същият в предвидения в чл. 44, ал. 1 от ЗАНН тридневен срок не е представил писмени възражения по акта.

 

На 16.08.2019 г. наказващият орган издал оспореното НП.

 

Изложената фактическа обстановка се установява от показанията на  св. Г., У. и Н. и приложените по административнонаказателната преписка писмени доказателства.

 

При така установеното от фактическа страна, безспорно за настоящия състав се налагат следните правни изводи:

 

Жалбата е подадена в срока по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН от засегнатото от НП лице, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е основателна.

 

Оспорените АУАН и НП са издадени от компетентентни органи – представените Заповеди на Кмета на Община П. и процесната Наредба.

 

От обективна страна административното нарушение се характеризира с дата, респ. период на осъществяването си, която следва да бъде посочена в АУАН и НП, така чл. 42, т. 3 и чл. 57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН, като следва датата в АУАН и НП да е идентична. Посочването на този факт относно обективната страна на административното нарушение е от значение както за защитата на административно-наказания субект, който има право да научи всички установени елементи на вмененото му нарушение, за да организира защитата си, но има значение и за съдебната проверка с оглед законосъобразността на акта, с който е наложено наказанието и наличието на доказване на всеки един от елементите от обективна и субективна страна на твърдяното нарушение. Датата на нарушението е част от главния факт в административно-наказателното производство и се включва в предмета на доказване по делото, тъй като е меродавният момент, който законът свързва с възникване на отговорността на дееца.

 

Следва също да се има предвид и че в санкционните производства, каквото е и това по ЗАНН, е необходимо съдържанието на актовете да е ясно и пълно, за да могат законосъобразно да породят правните си последици. Наказателните постановления са актове на правораздаване и следователно имат статута на присъда по НПК, докато с АУАН на конкретно лице се вменява извършването на конкретно административно нарушение и същите имат характера на постановление за привличане на обвиняем. Поради това тези актове не могат да бъдат променяни, допълвани, допълнително мотивирани и др., нито пък е допустимо санкционираното лице или съдът да извлича по тълкувателен път законово определените им реквизити, в частност датата на извършване на нарушението. В този смисъл, докато в АПК (чл. 62, ал. 2) е предвидена възможност за поправка на очевидни фактически грешки, допуснати в административния акт, то в НПК, който на основание чл. 84 от ЗАНН е субсидиарно приложим в административнонаказателното производство, такава възможност за поправка на очевидни фактически грешки не е предвидена.

 

В конкретния случай вмененото нарушение, обаче се явява недоказано – от изложеното по-горе става ясно, че актосъставителя и свидетелите са извършили процесната проверка на 12.06.2019 година и именно към тая дата, макар само по документи и признания на жалбоподателя все пак е установено нарушение по чл. 5, ал. 2 от НООЖДМОСЖТОП. Няма по делото данни проверка да е извършвана на 13.06.2019 година, съответно че на посочената в НП и АУАН дата жалбоподателят е отглеждал този брой животни на процесното място.

 

Както става ясно и от изложеното по-горе значението на датата на нарушението в АУАН и НП не е само декларативно. Чрез тях се индивидуализира самото деяние, сочено и квалифицирано от наказващия орган като нарушение, а с това се осигурява и правото на защита на засегнатото от постановлението лице. Последното не би могло да изчерпи възраженията си против административния акт, след като той не ги съдържа. Това следва от правилото на чл. 6 от ЗАНН, прогласяващо, че административнонаказателна отговорност се носи за конкретно деяние, а без точно посочване момента и описание то не може да бъде конкретно.

 

Всичко гореизложено обосновава извод за незаконосъобразност на атакуваното НП и влече отмяната му.

 

Освен изложеното съдът съобрази и следните съществени процесуални нарушения, изразяващи се в непосочване на точните законни разпоредби, които са нарушение – чл. 42, т. 5 и чл. 57, ал. 1, т. 6 от ЗАНН – видно от съдържанието на АУАН и НП в тях освен процесната наредба са цитирани и други такива, за които няма данни дали съществуват в правния мир, както и дали имат отношение към процесната проверка – така например НООРТЕОП (в НП) или пък Наредба за определяне на животновъдната дейност и местата за отглеждане на селскостопански животни на територията на Община П. (в АУАН и НП).

 

НП от своя страна е издадено и в нарушение на чл. 57, ал. 1, т. 3 и 5 от ЗАНН, доколкото в него административнонаказващия орган се е позовал на АУАН № *** от 13.06.2019 година, какъвто по делото не е представен, въпреки неколкократното изискване на преписката в нейната цялост – представен е АУАН с друг №, който всъщност е съставен в хода на процесната проверка.

 

При това положение безпредметно се явява обсъждането на наведените в жалбата съображения, а НП подлежи на отмяна по горните съображения.

 

Предвид направеното искане и с оглед нормата на чл. 63, ал. 3 от ЗАНН в полза на жалбоподателя следва да се присъдят разноски в размер на 300 лева за адвокатско възнаграждение.

 

Водим от горното, Съдът

 

Р Е Ш И :

 

ОТМЕНЯ ИЗЦЯЛО Наказателно постановление Наказателно постановление № *** от 16.08.2019 г. на Кмета на Община П., КАТО НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО.

 

ОСЪЖДА Община П., ЕИК *** със седалище и адрес на управление гр. ***, бул. „***“ № * да заплати на А.Л.Л., ЕГН ********** *** сумата от 300 лв. – разноски по делото за адвокатско възнаграждение.

 

Решението подлежи на обжалване по реда на АПК в 14-дневен срок от съобщаването му на страните пред Административен съд – Велико Търново.

 

 

 

                               РАЙОНЕН СЪДИЯ:

Вярно с оригинала!

ВМ