Р Е
Ш Е Н
И Е
№
............
гр.В., 11.03.2019г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ,
34-ти състав, в публично съдебно заседание, проведено на единадесети февруари през две хиляди
и деветнадесета година, в състав:
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: МАГДАЛЕНА ДАВИДОВА
при участието
на секретаря С. Георгиева, като разгледа
докладваното от съдията гр. дело № 9685
по описа за 2018г., за да се
произнесе взе предвид следното:
Производството
по делото е образувано по предявен
от С.С.И. *** иск с правно основание чл. 124 ГПК, за приемане за
установено в отношенията между страните, че ответникът не
е собственик на недвижим имот с идентификатор 10135.5545.124 по КККР на
гр. В., кв. „Галата“, с.о.
„***“, с площ от 1196 кв.м., при граници: имоти
с идентификатори 10135.5545.125, 10135.5545.3148,
10135.5545.120, 10135.5545.3916, 10135.5545.9517 и 10135.5545.3762.
В исковата молба
и в о.с.з. на 10.11.2018г. ищецът твърдят, че през 2005г. е установил
фактическа власт върху процесния имот с идентификатор 10135.5545.124, от когато
владее същия необезпокоявано от никого повече от десет години, включително и
след като е узнал, че с решение № 574/07.12.1998г. на ПК-В. е бил възстановен
на наследниците на С.Б.. Излагат, че през 2014г. е подал молба-декларация за
признаване правото на собственост върху горния имот чрез извършване на
обстоятелствена проверка. След подаване на молбата-декларация излага, че Община
В. е актувала имота с акт за частна общинска собственост № 8217/19.03.2015г.
Счита, че Община В. не е имала основание да актува имота, поради което и
сезират съда с искане за отричане правата й.
В срока по чл. 131 ГПК, ответната страна Община В.,
депозира отговор на исковата молба, в който изразява становище за
неоснователност на иска. Излагат, че Общината е придобила правото на
собственост на основание чл. 2, ал. 1, т. 7 ЗОС, вр.
чл. 25, ал. 1 ЗСПЗЗ. С оглед факта, че имотът е общинска собственост счита, че
по отношение на него намира приложение забраната на чл. 86 ЗС за придобиването
му по давност. Вън от горното твърди, че за територията, в която се намира процесния имот е приет ПУП-ПУР, според който 29 кв.м. от
имота попадат в улична регулация. Доколкото планът има пряко отчуждително действие, то счита, че тази част от имота е
собственост на Община В..
В съдебно заседание ищецът, чрез процесуалния си
представител поддържа исковата претенция. Във връзка
с депозирания от ответника отговор оспорва процесният имот 124 от с.о.
„***“ да е общинска собственост, а от тук и да
действа забраната на чл. 86 от ЗС и мораториума за придобиване на общинска собственост въз основа на давностно
владение. В тази насока ищецът
твърди, че с решение на ПК № 574 от 07.12.1998г. е възстановено
правото на собственост на наследниците на Сотир Петков Бакърджиев.
Това решение излага да е постановено
преди 30.07.99 г., поради което и счита, че има конститутивен
характер и възстановяването
на процесния имот е настъпило с влизане в сила на това решение
на Поземлената комисия. Що се отнася до отчуждителното действие на уличната
регулация, не счита, че същата
има пряко отчуждително действие, тъй като не
е посочено на какво основание е одобрен този ПУП.
Ответната Община в съдебно заседание чрез процесуалните
си представители поддържа изразеното в отговора на исковата молба становище. Твърди, че ищецът не
сред лицата правоимащи по ЗСПЗЗ. Твърди на следващо място, че решението
на ПК няма конститутивно действие, независимо че същото
е постановени преди изменението на чл. 14 ЗСПЗЗ, обнародвано
в ДВ 1999 година. Счита, че
с постановяване на същото не е завършена
реституционната процедура.
Излага, че с индивидуалния административен акт на първо място
се признава правото на собственост
в стари възстановими реални граници на правоимащите наследници на стар
собственик и на второ място изрично
се упоменава, че възстановяването ще стане с плана
по чл. 28 от ППЗСПЗЗ. Няма индиция за инициирано производство по издаване на заповед
по смисъла на § 4 К ал. 7 от
ПЗР на ЗСПЗЗ. Ако такава
заповед бе
издадена, то и не би имало основание
за издаване на акт за
общинска собственост.
И след като
реституционната процедура не е приключила с постановена заповед за възстановяване, с трасиране и с издаване на протокол за
въвод във владение, счита че на годно
правно основание процесният имот е актуван. Оспорва да е изпълнен фактическия състав на придобивната давност, като поддържа
изразеното в отговора на исковата молба
становище. Счита, че
намерение за своене от страна
на ищеца се явява подаденото
от него искане
през 2015г. с вх. № АУ 032283 ВН от
02.04.2015г. пред Община В. за заверка
на молба декларация и обстоятелствена проверка, въз основан
на което е издадено удостоверение от 18.06.2015г. Поддържа, че общината е
станала собственик на основание чл.
25, ал. 1
ЗСПЗЗ. Счита искането за отмяна на акта
за общинска собственост за неоснователно, тъй като самото решение
ще бъде основание
за отписване на акта по реда
на чл. 64, ал. 2 от ЗОС.
След съвкупна преценка на доказателствата по делото,
съдът приема за установено от фактическа
страна следното:
С
молба-декларация от 16.10.2014г. ищецът С.С.И. е
заявил признаване правото му на собственост върху процесния
имот с идентификатор 10135.5545.124, находящ се в гр.
В., м. „***”, при граници: имоти с идентификатори 10135.5545.123,
10135.5545.3148, 10135.5545.3762 и 10135.5545.9517.
Съобразно
удостовереното върху молбата-декларация от дирекция „Местни данъци”, имотът по
декларацията е деклариран и записан на името на С.С.И.
и С.К.И.. Приобщена към доказателствения материал е и
депозираната от И. декларация, в която същият е посочил, че е придобил
декларирания имот въз основа на давностно владение,
започнало от 16.10.2000г. /л. 146-149/. Декларацията е заведена в дирекция
„Местни данъци“ при Община В. на 16.10.2014г.
От
приложеното на л. 11 от делото удостоверение № ОП-15-9400-150/6/ от
01.09.2015г., издадено от Областен управител на област с административен център
В., се установява, че за имота няма съставен акт за държавна собственост.
Посочено е, че за местност „***“ има одобрен ПНИ, съгласно заповед №
РД-1-7706/385/20.09.2002г.
Във
връзка с постъпилата молба вх. № АУ032283ВН/02.04.2015г. от С.И. за заверка на
молба-декларация и издаване на удостоверение за снабдяване с нотариален акт по
обстоятелствена проверка /л. 98/, Община В. е издала удостоверение изх. №
АУ032283ВН от 18.06.2015г., в което е посочено, че за имота е съставен АОС №
8217 от 19.03.2015г. Последният е приложен на л. 8 от делото и видно от който
като основание за съставяне на акта е посочено чл. 2, ал. 1, т. 7 ЗОС.
По
повод актуване на имота, както и във връзка с издаване на горното удостоверение
изх. № АУ032283ВН от 18.06.2015г., Община В. е изискала от отдел „Земеделие“
при дирекция „ОСИСД“ справка по предходни кадастрални планова с точна
идентификация на бивши имот, на чиято територия попада процесния
имот, регистър на КВС, заповед на областния за одобряване на ПНИ, искания за
неговото изменение, както и данни за собственик, ползвател или наемател на
имота /л. 103 и 143/. В отговор на искането с писмо от 19.03.2015г. кметът на район
Аспарухово е предоставил заверено копие от регистъра към ПНИ, като е посочил,
че липсват постъпили искания за изменение на ПНИ за ПИ 124, няма издавана
заповед по § 4к, ал. 7 ПЗР на ЗСПЗЗ за възстановяване или придобиване правото
на собственост за посочения имот, няма информация за закупуване от ползвател на
части от ПИ 124, както и такива за разпределението на кадастралните единици за
посочения имот /л. 101 и л.140/. Видно от приложената към писмото извадка от
регистър към ПНИ, че имот 124 е записан на С.Б., като наред с това е отразено
имотът да е стопанисван от Община В. /л. 121 и 141/.
Наред
с горната информация Община В. е изискала от Общинска служба по земеделие – В.
информация относно наличие на постановени решения за признаване или
възстановяване на правото на собственост на имот с идентификатор 10135.5545.124
/л. 93/.
В
отговор на горното с писмо от 11.05.2015г., Общинска служба по земеделие е
уведомила Община В. за наличие на постановено решение № 574/07.12.1998г., с
което и признато право на собственост на наследниците на Сотир Петков
Бакърджиев. Цитираното решение, както и преписката по издаването му са
приобщени на л. 233-247 от делото. От същата се установява, че производството
по издаване на решението на органа по поземлена собственост е започнало с
подаване на заявление от Петко Бакърджиев, заведено под вх. № 50333 от
14.02.1992г., легитимиращ се като наследник на С.Б. /приложените по преписка
удостоверения за наследници, както и изисканите такива от Община В. в хода на
административните производства по съставяна на АОС и заверка на
молба-декларация – л. 79-82/. С решение № 574/07.12.1998г. на наследниците на
Сотир Петков Бакърджиев е признато правото на собственост в съществуващи
(възстановими) стари реални граници на нива от 10.000 дка, находяща
се в терен по параграф 4 на Галата, м. „Карантината“, при граници: от
кадастрален план, изготвен през 1960г., имота обхваща имоти №№ 263, 264, 266,
267, 268 и 299. Посочено е, че възстановяването на правото на собственост върху
имоти разположени в територията по параграф 4 ПЗР на ЗСПЗЗ ще се извърши при
условията на чл. 28 ППЗСПЗЗ като имотните граници ще се определят въз основа на
влезлия в сила план на новообразуваните имоти по чл. 28, ал. 9 ППЗСПЗЗ.
В
приложеното на л. 50 от делото писмо от кмета на район Аспарухово, е посочено,
че ПИ 124 е бил предоставен за ползване на Христо Анастасов Сидеров, като
липсва данни имотът да е изкупен от ползвателя. Наред с това е отразено, че
след влизане в сила на ПНИ за м. „***“ в район „Аспарухово“ няма входирано заявление от наследниците на С.Б. за издаване на
заповед за възстановяване правото на собственост по реда на § 4к ПЗР на ЗСПЗЗ.
Приобщена
към доказателствения материал по делото са и извадки
от плановете за м. „***”, както и разписни листи към тях, от които се
установява, че по КП от 1960г. имотът е записан като фондов, а по този от 1979
на Христо Сидеров.
Представена
по делото е и таблица за дължимото обезщетение на бивши
собственици – л. 123-126, като записванията в същата по отношение на процесния имот съдът ще коментира във връзка с
допълнителната задача по съдебно-техническата експертиза.
Представени от Община В. са извадки от
ПУП-ПУР, одобрени с Решение № 3409-7, протокол № 35/22, 23, 29.06.2011г. на
Общинския съвет – гр. В., в частта за ПИ 124 на с.о. „***“. От съпоставянето на
двете извадки от плана – л. 60 и 69 се налага, че улица е предвидена в
североизточната част на имота в осева точка 327, доколкото проектираният тупик югозападната част от имота в осева точка 441 е
заличен с поставените кръстове.
В хода на производство е проведена съдебно-техническа
експертиза, заключението по която съдът кредитира като обосновано и компетентно
дадено. От същото се установява, че за територията, в която попада процесния имот, са изработени следните планове:
- КП на от 1960г. на землището на с. Галата, по който
план процесният имот попада в няколко имота: 944
кв.м. от ПИ 268 – нива, целият с площ от 952 кв.м. и с вписан собственик –
фондово; 73 кв.м. от имот с незатворен контур и без планоснимачен
номер – дере; 27 кв.м. от ПИ 266 – нива със собственик фондово; 2 кв.м. от ПИ
267 – нива със собственик фондово; 127 кв.м. от имот със затворен контур и без планоснимачен номер и 8 кв.м. от ПИ 299 – нива, с
неидентифициран собственик;
- КП от 1979г. на „Западно от Галата“, гр. В.,
актуализиран през 1994г., по който план на процесния
имот съответства ПИ 124, който в разписния лист е записан на Христо Атанасов
Сидеров;
- ПНИ на с.о. „***“, одобрен със заповед №
РД-1-7706/385/20.09.2000г. на Областния управител, като процесният
имот съвпада по граници и площ с ПИ 10135.545.124 и регистрите е записан на
Сотир Петков Бакърджиев и стопанисва община;
- ОГП на гр. В., одобрен с решение №
РД-0302/49/21.12.1982г. на КТСУ, като територията, в която попада процесния имот е земеделска.
- околовръстен полигон на строителни граници на с.о. „***“,
одобрен с решение на Общински съвет № 322-4/29.05.2000г.
- ПУП-ПУР на с.о. „***“, одобрен с решение № 35/22, 23,
29.06.2011г. на Общински съвет В.. По този план процесният
имот попада в кв. 11, като част от 26 кв.м. от същия попада в улица в участъка
на осови точки 326, 327 и 82 кв.м. в участъка на осови точки 140, 141;
- ОУП на гр. В., одобрен със заповед №
РД-02-14-2200/03.09.2012г. на МРРБ.
В заключението си вещото лице излага, че процесният имот е част от територията на поземлени имоти,
които са били земеделски преди колективидацията, като
липсва документация за включването му в ТКЗС или ДЗС. При извършените справки
вещото лице не е установило документи относно предоставяне право на ползване
върху процесния имот, респ. да е проведено
производство по трансформиране на това право в право на собственост.
При извършения оглед на място експертът е установил, че
имотът е ограден с паянтова ограда по североизточната, северозападната и
югозападната граници, а тази по югоизточната граница е масивна и е ограда на
съседния поземлен имот. Процесният имот според
експерта представлява поддържана затревена площ.
От заключението по допълнителната задача /л. 213-216/ се
установява, че е налице тъждество между планоснимачните
номера по КП от 1960г. и идентификаторите на поземлените имоти по КП на Стари
имотни граници. По отношение на териториите по КП от 1960г. за които не са
образувани поземлени имоти и нямат планоснимачни
номера, в КП на Стари имотни граници са генерирани имоти и са им дадени
идентификатори 1508 и 1507, като в регистъра са записани с неидентифицирани
собственици. Вещото лице сочи, че процесният поземлен
имот е частично идентичен с имота, предмет на решение № 574/04.12.1998г., като
в него се включват площи, както следва:
- 944 кв.м.от ПИ 268 по КП от 1960г., идентичен на ПИ 268
по КП на Стари имотни граници, като съобразно посоченото в приложената на л.
124 от делото таблица за дължимото обезщетение на бивши собственици записани на
С.Б. са 944.450 кв.м. и попадащи в обхвата на имот 124;
- 27.00 кв.м. от ПИ 266 по КП от 1960г., идентичен на ПИ
266 по КП на Стари имотни граници, като съобразно посоченото в приложената на
л. 124 от делото таблица за дължимото обезщетение на бивши собственици записани
на С.Б. са 26.800 кв.м. и попадащи в обхвата на имот 124;
- 2 кв.м. от ПИ 267 по КП от 1960г. идентичен на ПИ 267
по КП на Стари имотни граници, като съобразно посоченото в приложената на л.
124 от делото таблица за дължимото обезщетение на бивши собственици записани на
С.Б. са 2.116 кв.м. и попадащи в обхвата на имот 124;
- 8 кв.м. от ПИ 299 по КП от 1960г. идентичен на ПИ 299
по КП на Стари имотни граници, като съобразно посоченото в приложената на л.
125 от делото таблица за дължимото обезщетение на бивши собственици записани на
С.Б. са 9.026 кв.м. и попадащи в обхвата на имот 124;
- 127 кв.м. от „падина“, „яма“ от КП от 1960г., идентичен
с част от ПИ 1508 по КП на Стари имотни граници, като съобразно посоченото в
приложената на л. 126 от делото таблица за дължимото обезщетение на бивши
собственици записани на С.Б. са 126.891 кв.м. и попадащи в обхвата на имот 124;
- 73 кв.м. от „овраг“, „дере“ по КП от 1960г., идентична
на част от ПИ 1507 по КП на Стари имотни граници, като съобразно посоченото в
приложената на л. 126 от делото таблица за дължимото обезщетение на бивши
собственици записани на С.Б. са 72.782 кв.м. и попадащи в обхвата на имот 124;
- 15 кв.м. от ПИ 273 по КП от 1960г., идентична с част ПИ
273 по КП на Стари имотни граници, като съобразно посоченото в приложената на
л. 123 от делото таблица за дължимото обезщетение на бивши собственици записани
на С.Б. са 14.892 кв.м. и попадащи в обхвата на имот 124.
Вещото лице след извършени справки в архивите на Община В.
е установило, че в съхранявания списък на отчуждените земи, декларирани до
31.01.1951г., съгласно ПМС № 5/1951г. за пролетна сеитба на 1951г., фигурира
Сотир Петков Бакърджиев с общо 11.3 дка, с. Галата. В емлячния
регистър е налична декларация № 222 да притежавани непокрити имот от
наследниците на С.Б. за поземлен имот с площ от 10 дка в землището на с.
Галата, м. „Бендерлия“.
За доказване на твърдяното от ищеца осъществявана
фактическа власт върху имота ангажирани по делото са гласни доказателства чрез
разпит на свидетелите. От показанията на същите се установява, че ищецът е
установил фактическа власт върху имота за себе си през 2004-2005г., като е
стопанисвал същия.
Въз основа на горната фактическа обстановка, съдът
формира следните правни изводи:
Предявеният отрицателен установителен
иск с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК е допустим при наличие на правен
интерес от провеждането му. Конкретният правен интерес за предявяване на
положителен или отрицателен установителен иск се
обуславя от естеството и съдържанието на възникналия между страните спор.
Според разясненията, дадени от ОСГТК на ВКС в т. 1 от ТР № 8/2012г., правен
интерес е налице в хипотезата, при която за предявилото иска лице съществува
възможност, отричайки правото на собственост на ответника, да придобие
самостоятелно вещо право върху същия. При гореизложеното и неоспорената и
доказана осъществявана от ищеца фактическа власт върху процесния
имот, актуван от ответната община, съдът намира, че за ищеца С.И. е налице
правен интерес от отричане правата на ответника, с оглед бъдещата възможност за
същия да придобие права върху недвижимостта.
По предявения отрицателен установителен
иск в тежест на ответника е да установи по безспорен начин, че е собственик на
спорния имот. Като доказателство за оспореното нейно
право на собственост, Община В. представя АОС /частна/ № 8217/19.03.2017г.
Последният установява, че като общинска собственост е актуван ПИ 10135.5545.124. Актът за общинска
собственост обаче, удостоверявайки възникването, изменението и погасяването на
правото на собственост, няма правопораждащо действие.
Съставянето на такъв акт, както и липсата на такъв, не се отразява върху режима
на собствеността, тъй като с него само се констатира,
че по силата на основание, вписано в него, общината е станала собственик на
имота /т.е. има характера на констативен акт/. Поради горното, при спор
за собственост оспореният АОС не е годно доказателство за установяване правото
на собственост и именно легитимиращият се с него
следва да установи основанието, на което е издаден. В настоящото
производство, Община В., чрез процесуалния си представител, в отговора на
исковата молба е въвела твърдения да е собственик на процесния
имот на основание чл. 25 ЗСПЗЗ.
Съгласно
нормата на чл. 25, ал. 1 ЗСПЗЗ, земеделските имоти, които не принадлежат на
държавата, гражданите или юридически лица са общинска собственост. В приложното
поле на тази норма се включват само онези земеделски земи, които са подлежали
на възстановяване, но не са заявени в предвидените в закона срокове, респ. не
са изкупени от ползватели по см. на § 4 ЗСПЗЗ, частна хипотеза на която норма е
разпоредбата на чл. 19 ЗСПЗЗ. Земеделските земи, които не подлежат на
възстановяване в хипотези, изрично посочени в закона остават държавна
собственост. В обхвата на реституционния закон не са включени и земеделски
земи, които не са били обобществявани/отнемани
и които са останали собственост на физически лица в реалните им граници.
Придобиването правото на собственост относно земите по чл. 25, ал. 1 ЗСПЗЗ от
общината става по силата на закона.
В контекста
на горното, съдът намира, че от доказателствата по делото се установява, че процесният имот попада в обхвана
на ЗСПЗЗ. От допълнителното заключението по неоспорената от съдебно-техническа
експертиза, се установи, че процесният имот е
идентичен с имота, предмет на решение № 574/07.12.1998г., с което на
наследниците на С.Б. е признато правото на собственост в стари реални граници
върху заявената със заявление вх. № 50333/14.02.1992г. нива с площ от 10.000
дка, обхващаща имоти 263, 264, 266, 267, 268, 299 по КП от 1960г. От записванията
в таблицата за дължимо обезщетение на бивши собственици /л. 123-127/, в обхвата
на имота, предмет на реституционното решение, съдът приема, че процесният имот 10135.5545.124 попада с площ от 1196.96
кв.м. Спорният по делото въпрос е приключило ли е реституционното производство
с влизане в сила на решението на органа по поземлена собственост.
С решение №
30 от 27.06.2017г. на ВКС по гр.д. № 3352/2016г., ІІ г.о., докладчик съдия Еманиела Балевска, е прието, че
отговорът, дали реституционната процедура за възстановяване на земеделски земи
е приключила или не, следва да бъде даден с оглед на действащия правен режим.
По-нататък е посочено, че реституцията на земеделски земи, попадащи в терен по
§ 4 ПЗР ЗСПЗЗ, в стари реални граници не може да бъде извършена без наличието
на изготвен помощен план или на ПНИ. С оглед така даденото разрешение и
независимо, че решението на органа по поземлена собственост е издадено преди
изменението на чл. 14, ал. 1 ЗСПЗЗ с ДВ, бр. 68 от 30.07.1999г., същото няма конститутивен ефект при липса на изработен към него момент
план по чл. 28 ППЗСПЗЗ.
Независимо
от горното обаче не би могло да се приеме, че Община В. е станала собственик на
процесния имот на въведеното от нея основание. Както
съдът посочи по-горе, за да се приеме, че процесният
имот е придобит по силата на чл. 25 ЗСПЗЗ е необходимо по отношение на
подлежащия на възстановяване имот да не са заявени реституционни претенции.
Последното означава такива да не са били заявявани въобще, а не заявени в
сроковете по ЗСПЗЗ, но неприключили /в този смисъл решение № 212 от
06.02.2017г. на ВКС по гр.д. № 1493/2016г., І г.о., решение № 203 от
18.10.2016г. на ВКС по гр.д. № 1703/2016г., І г.о./. Ето защо и Община В. не би
могла да се легитимира като собственик на процесния
имот на основание чл. 25 ЗСПЗЗ.
Ответникът е
въвел твърдения, че се легитимира като собственик на 29 кв.м. от процесния имот, попадащ в проектираната улица по одобрения
ПУП-ПУР. С решение на Общинския съвет В., обективирано
в протокол № 35/22, 23 и 29.06.2011г., на основание чл. 129, ал. 1 ЗУТ е
одобрен на основание чл. 129, ал. 1 ЗУТ ПУП-ПУР /план за улична регулация“ на
с.о. „***“ /л. 221-222/. От представените извадки от този план /л. 60 и 69/ и
от заключението на вещото лице се установи, че реална част с площ от 26 кв.м.
/л. 181/, попада изцяло в североизточната част на процесния
имот. Одобреният план обаче не е от вида на този, уреден в чл. 16, ал. 1 ЗУТ, а
такъв по чл. 16, ал. 7 ЗУТ /в редакцията му към датата на решението на
Общинския съвет – ДВ, бр. 61 от 2007г./, вр. чл. 58
от Наредба № 8/14.06.2001г., предвид което и не се ползва с пряко отчуждително действие, съответно вещно транслативен
ефект, а за да настъпи същият е необходимо провеждане на предвидената отчуждителна
процедура в ЗОС и глава ХVІІ от ЗУТ. Твърдения за проведена такава, съответно
доказателства в тази насока не са ангажирани от Община В., предвид което и
съдът приема, че същата не се легитимира като собственик на реалната част с
площ от 26 кв.м., предвидена по ПУП-ПУР за изграждане на улица.
С оглед изложеното, съдът намира, че Община В. не се легитимира като
собственик на процесния имот на сочените от нея
основания, поради което и предявеният отрицателен установителен
иск следва да бъде уважен.
С оглед изхода от спора и отправеното от ищеца искане за
присъждане на сторените по делото разноски, в полза на С.С.И.
следва да се присъди сумата от 245 лева – заплатена държавна такса, 100 лева - заплатен
депозит за вещо лице и адвокатско възнаграждение в размер на 1250 лева, което
под установения минимум в чл. 7, ал. 2, т. 4 от Наредба № 1 от 09.07.2004г. за
минималните размер на адвокатските възнаграждения /минимално възнаграждение
1263.41 лева при интерес от 24477 лева/. Или общо в полза на ищеца следва да се
присъди сумата от 1608.41 лева.
Р Е Ш И :
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на С.С.И., ЕГН **********,***
№ 43, представлявана от кмета Иван Николаев Портних, не е собственик на имот с идентификатор 10135.5545.124 по КККР на гр. В.,
кв. „Галата“, с.о. „***“, с площ от 1196 кв.м., при граници:
имоти с идентификатори
10135.5545.125, 10135.5545.3148, 10135.5545.120, 10135.5545.3916,
10135.5545.9517 и 10135.5545.3762, на основание чл. 124,
ал. 1 ГПК.
ОСЪЖДА Община В., бул. ”Осми приморски полк” № 43,
представлявана от кмета Иван Николаев Портних, да
заплати на С.С.И.,
ЕГН **********,***, сума от 1608.41
лева /хиляда шестстотин и осем лева и четиридесет и една стотинки/, на
основание чл. 78, ал. 3, вр. ал. 8 ГПК.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва с въззивна жалба пред
Варненски окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: