№ 445
гр. Ловеч, 27.10.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ЛОВЕЧ, VI СЪСТАВ, в публично заседание на
тринадесети октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:НАТАЛИЯ С. РАЙКОВА
АТАНАСОВА
при участието на секретаря МАРИЯ КР. КАРАЛАШЕВА
като разгледа докладваното от НАТАЛИЯ С. РАЙКОВА АТАНАСОВА
Гражданско дело № 20224310100859 по описа за 2022 година
Обективно съединени искове с правно основание чл.344, ал.1, т.1, т.2 и т.3 от КТ.
РС-гр.Ловеч е сезиран с искова молба, подадена от С. С. И. от гр.Ловеч, чрез нейния пълномощник адв.В.
Н. от АК-гр.Ловеч против Драматичен театър-Ловеч, с БУЛСТАТ : *********, със седалище и адрес на
управление : ******, представляван от Директора ******, в която изтъква, че считано от 09.02.2010 год. работи
при ответника, като първоначално била назначена на длъжност „Хигиенист", а от 01.12.2014 год. е назначена на
длъжност „Реквизитор". От трудовите й договори не й било връчвано копие и това е причината към момента да
не може да ги представи. За доказване на обстоятелството, че е работила при ответника представя извлечение от
трудовата си книжка.
Твърди, че на 29.03.2022 год. е уведомена, че ще й се прекратява трудовото правоотношение и в тази
връзка е издадена Заповед №75/29.03.2022 год. на Директора на Драматичен театър-Ловеч, с която, на основание
чл.328, ал.1, т.2 от КТ, й се прекратява трудовото правоотношение, считано 01.04.2022 год. Тъй като този ден
била в отпуск по болест, работодателят не й дал копие от тази заповед. На 05.04.2022 год. подала искане до
ответника да й бъде предоставена заповедта и тогава тя й била връчена. Към момента на прекратяването
получавала основно възнаграждение в размер на сумата 715 лв. и допълнително възнаграждение за стаж в размер
на 85 лв.
Счита, че прекратяването на трудовото й правоотношение е незаконосъобразно и необосновано и следва
да бъде отменено по следните причини :
През всичките години работа при ответника винаги е изпълнявала съвестно и стриктно задълженията си.
Прекратяването на трудовото й правоотношение е незаконосъобразно, тъй като не е налице основанието за
извършването му. Правилото на чл.328, ал.1, т.2 от КТ урежда случаи, свързани със закриване на част от
предприятието или съкращаване на щата. В случая се твърди, че е било налице ново щатно разписание и там,
считано от 01.04.2022 год. липсва длъжността „Реквизитор". Всички тези твърдения намира за голословни, тъй
като въпреки изричното искане така и не било представено такова ново щатно разписание, а по принцип няма как
един театър да функционира без някой да извършва дейностите, които тя е извършвала като „Реквизитор". Дори
да няма наименована по този начин длъжност функциите, които тя изпълнявала трябвало да бъдат извършвани от
1
някой друг.
Освен това, в обжалваната заповед, издадена на 29.03.2022 год. е записано, че е налице ново щатно
разписание, считано от 01.04.2022 год., т.е. към 29.03.2022 год., това щатно разписание, дори и да съществува, не
е било в сила и съответно не е имало право за прекратяване на договора й на това основание.
Следователно, към датата на връчване на заповедта за уволнение работодателят не е разполагал със
субективното потестативно право едностранно да прекрати трудовото й правоотношение на посоченото
основание.
Вън от това, даже и да е разполагал с това право, същото в случая намира, че е ненадлежно упражнено.
Липсата на изложени каквито и да е фактически основания, мотивирали уволнението, а посочване само на
правното основание и на хронологията на съкращаване на длъжността затова, както е подходено в конкретния
случай, е съществен порок, водещ до незаконсъобразност. Правото на уволнение в случая е част от законовото
съдържание на трудовия договор, уредено в КТ, което се упражнява чрез едностранно волеизявление в писмена
форма при наличие на определени, предвидени от закона основания. Когато уволнението е на предвидено от
закона основание от обективен характер, каквото е основанието по чл.328, ал.1, т.2 от КТ, работодателят е длъжен
да посочи в заповедта фактите и обстоятелствата от които произтича правото му на уволнение, а не само правната
им квалификация. Макар в КТ да липсва изрична разпоредба, установяваща задължение на работодателя да
мотивира заповедта за уволнение, това задължение произтича именно от обективния характер на отговорността.
Заповедта за уволнение следва да съдържа конкретните данни, които са формирали волята на работодателя за
прекратяване на трудовото правоотношение.
Счита, че прекратяването на договора е в противоречие и със специалната защита при уволнение по
чл.328, ал.1, т.2 от КТ, като ответникът не е изпълнил задължителното изискване на чл.333, ал.4 от КТ, който
гласи : „Когато това е предвидено в колективния трудов договор, работодателят може да уволни работник
или служител поради съкращаване на щата или при намаляване на обема на работата след
предварителното съгласие на съответния синдикален орган в предприятието". Ищцата заявява, че е член на
синдикална секция към КТ“Подкрепа" в Драматичен театър-Ловеч, считано от 01.04.2016 год. до 01.04.2022 год.,
за доказване на което представя Служебна бележка 06/23.05.2022 год. Освен това Министерството на културата е
подписало с работодателите в тази област и със синдикалните организации през м.декември 2020 год. Браншов
Колективен трудов договор „Театър" със срок на действие от две години. Съгласно чл.20, ал.2 от този договор при
прекратяване на трудово правоотношение на основание съкращаване на щата, работодателят е длъжен
предварително да проведе консултации със синдикалните организации, като представи писмено аргументите си,
съгласно чл.20, ал.3 съкращенията се извършват при разумни граници по изработени за целта правила, а
съобразно чл.20, ал.5 работодателя трябва да получи предварително съгласие от ръководството на синдикалната
секция и организация в театъра. Такова предварително съгласие в конкретния случай не е получено, поради което
и на това основание уволнението й се явява незаконосъобразно.
Пояснява още, че не е осъществен и подбор, в нарушение на императивните изисквания на КТ.
За времето от уволнението й до момента на подаване на исковата молба не е започвала работа при друг
работодател, така че ако съдът приеме, че уволнението й е незаконосъобразно, й се дължи обезщетение по чл.344,
ал.1, т.3 във връзка с чл.225, ал.1 от КТ за периода, в който е останала без работа, от момента на уволнението й до
шест месеца от уволнението. За доказване на този факт представя Служебна бележка от Aгенция по заетостта,
„Бюро по труда“-гр.Ловеч. Размерът на обезщетението за един месец е в размер общо на 800 лв., от които 715 лв.
основно, и допълнително възнаграждение за трудов стаж в размер на 85 лв., а за целия период 01.04.2022 год.-
01.10.2022 год. то е в размер на 4 800 лв.
С оглед на изложените съображения за нея се поражда правен интерес от подаване на настоящата искова
молба със следния петитум :
2
Моли съда да постанови решение, с което да признае уволнението й за незаконно и да отмени Заповед
№75/29.03.2022 год. на Директора на Драматичен театър-Ловеч, като незаконосъобразна.
Моли да бъде възстановена на заеманата от нея длъжност „Реквизитор" при ответника.
Моли съда да осъди ответника да й заплати сумата от 4 800 лева, представляваща обезщетение по чл.225,
ал.1 от КТ за периода, в който е останала без работа, от 01.04.2022 год. до 01.10.2022 год., ведно със законната
лихва върху тази сума, считано от датата на завеждане на иска до окончателното изплащане на цялото
задължение.
Моли да й се присъдят и заплатените от нея разноски и адвокатско възнаграждение.
В срока по чл.131, ал.1 от ГПК е представен писмен отговор на исковата молба от ответника Драматичен
театър-Ловеч, представляван от Директора ******, в който счита предявените срещу него обективно съединени
искове за допустими. Възразява против така подадената искова молба, навеждайки твърдения, че претенцията на
С. С. И. е неоснователна и недоказана и като такава я оспорва изцяло. Не счита, че са налице твърдяните от
ищцата обстоятелства за нарушение на закона при прекратяване на трудовото й правоотношение. Налице е ново
щатно разписание в Драматичен театър-Ловеч, в което заеманата от нея длъжност „Реквизитор“ не съществува,
т.е. извършено е съкращение в щата на института. Намира за неотносимо към правия спор наведеното в исковата
молба твърдение, че няма как един театър да функционира без някой да извършва дейностите, които тя е
извършвала. Дали тези дейности ще се извършват от лице на длъжност „Реквизитор“ или от друго лице е без
значение за съкращението в щата на театъра. Счита, че този въпрос касае организацията на работа в театъра и
ищцата не е компетентна да го решава. Твърдението й, че в деня на връчване на заповедта за прекратяване на
трудовото й правоотношение, е била в отпуск по болест е невярно. След като е отказала да подпише заповедта за
прекратяване на трудовото правоотношение, ищцата „се е разболяла“ и е получила отпуск по болест.
Неоснователно е и ищцовото твърдение, че в заповедта за прекратяване на трудовото правоотношение липсват
изложени фактически основания, които да мотивират прекратяване на правоотношението. В същата изтъква, че
са изложени мотиви, които формират волята на работодателя за прекратяване на правоотношението. Въз основа
на гореизложеното и на основание на събраните по делото доказателства, моли съда да отхвърли исковата молба
като неоснователна и недоказана.
В хода на процеса ищцата, редовно призована, се явява лично и с пълномощника си адв.Н., който от
името на доверителката си поддържа исковата претенция. По негова молба, съдът в съдебно заседание на
13.10.2022 год., на основание чл.214, ал.1 от ГПК, е допуснал изменение – увеличение със сумата 262,20 лева на
обективно съединения иск с правно основание чл.334, ал.1, т.3 във връзка с чл.225, ал.1 от КТ, който вместо за
сумата 4 800 лева да се счита предявен в размер на сумата 5 062,20 лева.
По същество адв.Н. пледира за уважаване на обективно съединените искове, тъй като намира за
безпорно доказано от събраните по делото доказателства, че същите са основателни. Според него най-важното
нарушение на процедурата по уволнение на доверителката му е, че ответникът като нейн работодател не е спазил
защитата, предвидена в чл.333, ал.4 от КТ. Доказано по делото е, че С. С. И. е член на синдикалната организация
КТ“Подкрепа“, от която не е искано предварително писмено съгласие така, както го предвижда процедурата по
КТ и Браншовия колективен трудов договор. Едва след като е изготвена заповедта за уволнение се разбира, че
устно само са уведомени синдикатите в театъра, но това по никакъв начин не може да се приеме, че е изпълнение
на задължителната процедура.
За ответника, редовно призован, се явява лично Директора ****** и адв.******, който от името на
доверителя си поддържа изложеното в писмения отговор на исковата молба и изцяло оспорва претенцията на
ищцата. Счита, че същата е неоснователна и недоказана, изпълнена е с неверни твърдения и необосновани
искания. Позовава се на факта, че е налице ново щатно разписание в Драматичен театър-Ловеч към 01.04.2022
год., в което длъжността „Реквизитор“ не съществува, т.е. счита, че е налице реално съкращение в щата на
института. Съкращението е извършено с цел оптимизация на щата на театъра и намаляване на административно-
3
помощния персонал. Акцентира и на разпоредбата на чл.23б, т.3 от Закона за закрила и развитие на културата,
съгласно която Директорът на културния институт определя числеността на персонала и възнагражденията на
служителите и работниците при спазване на нормите, определени в съответните нормативни актове. По силата на
това свое правомощие Директорът на Драматичен театър-Ловеч е утвърдил новото щатно разписание, в което към
01.04.2022 год. длъжността „Реквизитор“ не съществува, т.е. счита, че е налице реално съкращение в щата на
театъра. Що се отнася до твърдението на ищцата, че е съкратена на 29.03.2022 год., а новото щатно разписание е в
сила от 01.04.2022 год. , го намира за неоснователно. Това е така, защото уволнението й е считано от 01.04.2022
год. Невярно е твърдението на ищцата, че в деня на връчване на заповедта за прекратяване на трудовото
правоотношение, същата е била в отпуск по болест. От представения в последното съдебно заседание
амбулаторен лист с дата 29.03.2022 год. се разбира безпорно, че прегледът е извършен в 13:10 часа, т.е. след като
на ищцата е връчена заповедта за уволнение, поради съкращаване на щата. Намира за изцяло неоснователно и
твърдението на ищцата, че в заповедта за прекратяване на трудовото правоотношение липсват изложени
фактически основания, които да мотивират прекратяване на правоотношението. Неоснователно е й твърдението й,
че не са й били представени копия от трудовите договори. По тези и други подробно изтъкнати в пледоарията по
съществото на спора съображения моли съда да отхвърли обективно съединените искове като неоснователни и
недоказани, като им присъди и сторените по делото разноски, за които представя списък по чл.80 от ГПК. Прави
възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на адв.Н..
Първоинстанционният съд като прецени събраните по делото писмени и гласни доказателства,
становището на процесуалните представители на страните, поотделно и в тяхната съвкупност, взаимна връзка и
обусловеност, по вътрешно убеждение, на основание чл.12 от ГПК, и съобразно нормативните актове,
регламентиращи процесните отношения, приема за установени следните факти :
По силата на трудов договор №04/08.02.2010 год. на Директора на Драматичен театър Ловеч, на основание
чл.68, ал.1, т.1 от КТ, ищцата С. С. И. е назначена да изпълнява длъжността „Хигиенист“, с основно месечно
трудово възнаграждение в размер на 250 лева. Трудовият договор е сключен за определен срок – 09.08.2010 год.
Работникът е следвало да постъпи на работа на 09.02.2010 год.
С допълнително споразумение №04/27.07.2010 год. към трудов договор №04/08.02.2010 год., на основание
чл.119 от КТ, договорът на ищцата е станал безсрочен, съгласно чл.67, ал.1, т.1 от КТ, считано от 09.08.2010 год.,
като основната й месечна заплата е 250 лева, а допълнителното възнаграждение за продължителна работа – 3.6%.
Налице е Заповед №23/03.02.2011 год., с която на основание чл.3, ал.5 от НДДТВ, приета с ПМС №133 от
1993 год. Директорът на Драматичен театър-Ловеч е наредил, считано от 01.02.2011 год. на С. С. ****** – чистач
при Драматичен театър-Ловеч да се изплаща допълнително месечно възнаграждение в размер на 4,2% върху
индивидуалната месечна заплата за прослужен общ трудов стаж – 7 години.
В приложеното като доказателство по делото трудово досие на ищцата се съдържат и други допълнителни
споразумения, с които са извършвани изменения в трудовия й договор, касаещи увеличения на основната й
месечна заплата и на допълнителното възнаграждение за продължителна работа.
С писмено заявление вх.№96/22.11.2014 год. ищцата С. С. И. е помолила Директора на Драматичен театър-
Ловеч да бъде преназначена от длъжността „Хигиенист“ на длъжността „Реквизитор“, считано от 01.12.2014 год.
За целта е издадено Допълнително споразумение №29/28.11.2014 год. към трудов договор №04/08.02.2010
год., с която Директорът на Драматичен театър-Ловеч, на основание чл.67, ал.1, т.1 и чл.119 от КТ, считано от
01.12.2014 год. от длъжността „Хигиенист“ е назначил ищцата С. С. И. да изпълнява длъжността „Реквизитор“ с
основна месечна заплата 367 лева и допълнително възнаграждение за продължителна работа – 10 год., 10 месеца и
13 дни – 10%.
Видно от длъжностната характеристика на длъжността „Реквизитор“ е свързана с обслужване
непосредствено на актьорският състав при репетиции и представления. Основните трудови задължения и задачи
са : да участва в изработването на малък реквизит; да съхранява дребния реквизит след всяка репетиция и отново
да го подрежда за следващата; след представление да прибира реквизита и мебелите и да ги връща в склада, от
който са взети; да отговаря материално за повереното му имущество; да се грижи за закупуване на консумативния
4
реквизит, съхраняването и отчитането му; да води на отчет всичкия реквизит; да участва в закупуването на
необходимите за постановката реквизити; да се грижи за чистотата на реквизита и реквизитните складове; в турне
да изпълнява и длъжността гардеробиер; да изпълнява длъжността гримьор; в рамките на своята компетентност
изпълнява и други задачи, възложени от прекия ръководител; при необходимост да изпълнява трудовите си
задължения и след изтичане на редовното работно време; да прави отчет за извършената работа всеки месец.
Длъжността „Реквизитор“ е подчинена на Директора на театъра, като си взаимодейства с ръководител
постановъчна част, сценичен управител, отговорник-сцена, домакин, касиер, художник, сценограф, режисьор,
артисти, гардеробиер и други. Получава задачи от директора и ги отчита пред него.
Екземпляр от длъжностната характеристика за длъжността „Реквизитор“ е връчена срещу подпис на
ищцата на 01.12.2014 год.
Като доказателство по делото е представено длъжностно разписание на Драматичен театър-Ловеч в сила от
07.07.2021 год. в което има длъжност „Реквизитор“, с численост на персонала 1 брой, с код по НКП 3435 2022,
която длъжност в утвърденото от Директора на Драматичен театър-Ловеч длъжностно разписание в сила от
01.04.2022 год. не фигурира.
Новото щатно разписание на длъжностите в Драматичен театър-Ловеч, считано от 01.04.2022 год. е
утвърдено със Заповед №74/28.03.2022 год. на Директора на театъра, на основание чл.23б, т.3 от Закона за закрила
и развитие на културата и в изпълнение на дадените му правомощия като Директор на театъра. Това ново щатно
разписание е следвало да се доведе до знанието на председателите на синдикални организации в Драматичен
театър-Ловеч.
С Допълнително споразумение №7/29.03.2022 год. към трудов договор №16/31.08.2021 год., на основание
чл.119 от КТ, Директорът на Драматичен театър-Ловеч е назначил Наталия Стефанова Савчева на длъжност –
Втори асистент режисьор, код по НКПД-3435 3009, считано от 01.04.2022 год.
Ищцата е представила като доказателство по делото болничен лист №Е20220694100, затова, че за времето
от 29.03.2022 год. до 03.04.2022 год. е в отпуск по болест поради общо заболяване, с диагноза : Тревожно
разстройство, неуточнено. Болничният лист е издаден от Д-р ******
Налице е и амбулаторен лист №001299/29.03.2022 год., час 13,10, издаден от Д-р ****** с поставена на
ищцата основна диагноза : Тревожно разстройство, неуточнено. Анамнезата, която е снета на С. С. И. е, че се
оплаква от страх, когато е сама. Не може да спи спокойно. Чувства нервност, отпадналост, плаче, понижена
действена активност, намален апетит, редуциран сън. Предписаната й терапия е : STRESAM 2х2.
На името на ищцата е издадена служебна бележка изх.№60-04-06-24043/13.10.2022 год. от Директора на
Дирекция „Бюро по труда“-гр.Ловеч в уверение на това, че същата е регистрирана като търсещо работа лице по
постоянен адрес : г****** в периода 04.04.2022 год.
От заключението на вещото лице по съдебно-икономическата експертиза, което съдът приема като
компетентно изготвено и безпристрасно депозирано, още повече, че не бе оспорено от страните в хода на делото,
се установява, че при извършена от него проверка по ведомостите за заплати на Драматичен театър-Ловеч,
последният пълен работен месец на ищцата – 22 работни дни – преди уволнението е м.март 2022 год. Начислената
й брутна заплата за този месец е в размер на 843,70 лева брутно трудово възнаграждение, включващо 715 лева
основна месечна заплата и 128,70 лева клас прослужено време – 18%. Размерът на обезщетението по чл.225, ал.1
във връзка с чл.228, ал.1 от КТ, което следва да получи ищцата за шест месеца след датата на уволнението от
01.04.2022 год. до 01.10.2022 год. е общо 5 062,20 лева /843,70 х 6/.
По делото са събрани и гласни доказателства като от показанията на св.******, който е Председател на
КТ“Подкрепа“ се установява, че той познава ищцата, която работи като „Реквизитор“ в Драматичен театър-Ловеч
от 12 години. Същият поясни, че при съкращаване на щата трябва да искат неговото съгласие, тъй като ищцата е
член в КТ“Подкрепа“ от 2016 год. Заяви, че С. С. И. е уволнена поради съкращаване на щата, като тези функции
сега ги извършва помощник режисьорката ****** и ****** Счита, че Директорът на театъра си е превишил
правомощията. Подчерта, че ищцата не е имала никакви налагани наказания. На 27.03.2022 год. си свършили
работата и на 28.03.2022 год. извикали ищцата и й съкратили щата. Лично той казал мнението си на Директора на
театъра, че не е съгласен, като трябвало да даде писмено становище преди уволнението на ищцата, но такова не
му е искано. Разговорът между него и Директора на театъра бил в същия ден в 13.00 часа. Извикали го като
5
Председател на КТ“Подкрепа, че ще извършват съкращаване на щата, като му казали : „Твоето мнение изобщо не
го искам“. Твърди, че длъжността реквизитор не е закривана, защото се изпълнява и в момента тази длъжност.
Ищцата е член на синдикалната организация, но не е в ръководството. Ръководството се състои от трима члена,
като той е негов Председател, а ****** са секретари.
Свидетелят ****** работи в театъра като озвучител от 1986 год. и заяви, че познава ищцата от почти 20
години. Тя започнала работа като чистачка в театъра и я описа като много съвестна. Когато Галя навършила
пенсионна възраст, ищцата започнала да работи на нейното място като реквизит. Според него длъжността
реквизит не е закрита и се изпълнява в момента от ******. Това, че се съкращава щата не означава, че могат да се
закрият такива длъжности, които с годините са доказали, че не могат да се съкратят, тъй като в един театър най-
важното е звук и осветление. Ако е можело без тези нужди не вижда какъв е смисъла да се съкрати щата, като той
не е съкратен, а севместен. Знае, че след уволнението С. С. И. не работи никъде. И след прекратяване на
трудовото правоотношение на ищцата е имало постановки в театъра, като ****** „…..изпълнява това нещо като
реквизитор“.
В показанията си дадени пред съда св.****** заяви, че познава С. Стоянова И. откакто е в този театър,
тоест от 10 години, в които до няколко месеца са били заедно на работа и са се разбирали винаги. Свидетелката е
актриса в театъра в гр.Ловеч и никога не е имала оплаквания по начина, по който ищцата работи. Била доста
изненадана, че С. вече не е на работа. Поясни пред съда, че длъжността реквизитор, изпълнявана от ищцата, е
този човек, който се грижи за сцената, за всички дребни неща, които се наричат реквизити да бъдат на сцената,
извън сцената, където актьора може най-бързо да стигне до тях. С. се справяла перфектно с тази длъжност, след
нея никой не я изпълнява тази длъжност, а сега актьорите си я изпълняват. В момента я прави човек, който им
подава текст и няма как да бъде и реквизит, няма как да се раздвои човека, затова те /актьорите/ си изпълняват
сами тази длъжност. В конкретният случай тази длъжност я изпълнява помощник режисьора, а той съвместява и
длъжността софльор, т.е. той няма как физически да извършва три неща наведнъж. Свидетелката членува в
синдикалната организация „Подкрепа“ и е секретар в ръководството. Освен нея в ръковоството на организацията
са Председател – ****** – секретар.
Свидетелят ****** който работи на сцената, също познава ищцата. Подчерта, че С. работила перфектно
като „реквизит“. Това е длъжност, която е задължителна на терен. В момента нейната колежка, която изпълнява
тази длъжност изнемогва. Относно С. няма никакви забележки, а дори напротив бил много учуден, че тази
длъжност се съвместява. А дали тя им е необходима на тях, да тя им е необходима като на хора, които изпълняват
функции на сцената. Счита, че причината, за да бъде уволнена С. е лична и тя е, че е член в КТ“Подкрепа“ и
работата й в театъра за техническото обезпечаване на дейността. Това нейно отношение, което не касае пряко
работата й е дало повод /от доста време се проважда една политика в театъра на свой и чужд/ и когато някои хора
в театъра заявят една страна, той е притискан. Твърди, че имат нужда от такъв човек. В момента длъжността на
ищцата се съвместява от помощник режисьорката ******. В деня на връчване на заповедта за уволнение
свидетелят не може да каже дали ищцата е била на работа или е била в болничен. Длъжността реквизитор е
абсолютно задължителна, като това е регламентирано и във въпросното щатно разписание. Разбрал за
извършеното съкращаване на ищцата от Председателя на КТ“Подкрепа“ ******.
От показанията на св.******, заемащ длъжността гл.счетоводител в Драматичен театър-Ловеч от м.януари
2109 год. се разбира, че на 29.03.2022 год. бил извикан в кабинета на Директора, тъй като трябвало да бъде
връчен документ, с който да бъде освободено лицето С. С. И. и евентуално ако не подпише документите, той да
присъства като свидетел. За себе си свидетелят уточнява, че бил в кабинета си на този ден, тъй като имал работа,
свързана със счетоводни документи. Знае, че на този ден С. И. не е била на работа, тъй като имало представен
болничен лист. Били в кабинета на Директора, където присъствали и други лица. Ищцата застанала в кабинета,
като й бил връчен документ за съкращаване на щата, който тя отказала да подпише и затова свидетелят и ******
били накарани да се подпишат във връзка с нейния отказ. С. отказала да подпише с цел да си помисли затова
нещо, но казала, че няма да вземе документа. Свидетелят знае, че от 01.04.2022 год. има ново щатно разписание в
Драматичен театър-Ловеч, в което длъжността „реквизит“ не съществува. Сега тази дейност е разпределена на
помощник режисьора ****** и ******, която е гардерибиер в театъра. Обезщетенията, които са посочени в
заповедта за уволнение са изплатени на ищцата и е направена инвентаризация на материалните ценности, които
са прехвърлени на съответното лице.
6
Свидетелят ****** е зам.-директор на театъра и отговаря за административната и техническа част, като той
подчерта, че след прекратяване на трудовото правоотношение със С. С. И. функциите ги изпълнява помощник
режисьора, съвместява ги. Според него работата се е оптимизирала и в момента е много по-организирано. След
извършеното съкращение на щата няма никакъв срив на работата на групата. Уточни, че заповедта за уволнение е
връчена на С. по обяд, когато била извикана. Тя дошла почти веднага, казала, че иска да си помисли и отказала да
се подпише, а те се подписали като свидетели. Знае, че ищцата е член на КТ“Подкрепа“, не е член на
ръковоството на синдикалната организация. Били информирани в деня на връчване на заповедта за уволнение на
ищцата от Директора на театъра и становището на св.Винев било оптимизация на щата, т.е. били информирани,
както той в качеството му на Председател на Съюза на артистите в България, така и колегата му ****** в
качеството си на Председател на КТ“Подкрепа“, че се извършва съкращаване на щата. В момена се извършва
съвместяване на длъжността на ищцата от помощник режисьора ******, има анекс към трудовия договор.
От показанията си св.******, която работи като артистичен секретар в Драматичен театър-Ловеч от 2019
год. се разбира, че тя е връчила заповедта за уволнение на С. С. И., но тъй като тя не очаквала това, отказала да я
подпише. По тази причина заповедта й е връчена при условията на отказ. В същия този ден С. била на работа, тя
й се обадила и се качила веднага на среща при Директора на театъра. Свидетелката уточни, че разбрала следобед,
след обедната почивка, че ищцата е в болничен, като ****** донесъл болничният лист на С.. Сега длъжността на
ищцата е поета от помощник режисьора ******, което е станало с допълнително споразумение към трудовия
договор.
Свидетелят ****** работи като актьор в Драматичен театър-Ловеч, като работата му е пряко свързана с
тази на „реквизитора“. Когато имат нужда от реквизит по време на репетициите реквизитора ги подготвя или
предоставя или нещо друго, ако режисьора поиска нещо минава през реквизитора и вече за представлението,
подготовка и асистирането, ако има нужда до спектакъл от реквизитор се изпълнява тази функция. След
прекратяване на договора на С. като реквизит, тази длъжност я изпълнява помощник режисьора ****** и в един
спектакъл и с гардеробиера единия върши едното, а другия – другото или освен преките си задължения,
съвместяват длъжностите доколкото е запознат. По неговите впечатления работата върви както и преди. В
началото имало седмица примерно за наместване, което било нормално, но след това било спокойно и адекватно.
Отсъствието на лице „реквизитор“ не им пречи да си свършат добре работата. Основната функция на помощник
режисьора е такава, че той е посредник между режисьор и техническите служби и отговаря за организиране,
помага на режисьора за организиране на представлението всички да са налични по график на репетициите.
Според свидетеля той може едновременно да изпълнява тези функции, за съжаление бил и в друг театър и е
свидетел, че се налата да се съвместяват длъжностите, в случая да не пречи на работата.
Със заповед №75/29.03.2022 год., на основание чл.328, ал.1, т.2, предложение второ от КТ, е прекратено
трудовото правоотношение със С. С. И., на длъжност „Реквизитор“, код по НКПД 3435 2022, считано от
01.04.2022 год. Като мотиви за прекратяване на трудовия договор е посочено, че към датата на издаване на
настоящата заповед в Драматичен театър-Ловеч е налице ново щатно разписание, което е в сила, считано от
01.04.2022 год. В това щатно разписание, считано от 01.04.2022 год. длъжността „Реквизитор“, на която е
назначен служителят С. С. И. липсва. В заповедта е посочено на лицето да се изплатят следните обезщетения :
1/.по чл.220, ал.1 от КТ /за неспазен срок на предизвестие/ - 843,70 лева и 2/.по чл.224, ал.1 от КТ за неизползван
платен годишен отруск – 383,50 лева. Следвало е в срок до 01.04.2022 год. служителят да предаде на определен от
Директора на театъра служител, в присъствието на назначена от него комисия всички материални ценности –
собственост на Драматичен театър-Ловеч, които ценности са били заприходени на длъжността, която заема.
Екземпляр от заповедта е връчена на лицето при условията на отказ на 29.03.2022 год., който отказ е
удостоверен от свидетелите ****** и ******.
По обективно съединения иск с правно основание чл.344, ал.1, т.1 от КТ.
Ищцата е отказала да подпише връчената й на 29.03.2022 год. Заповед №75/29.03.2022 год., което е
удостоверено с подписа на двама свидетели, а исковата молба за отмяна на атакуваната заповед за прекратяване
на трудовото й правоотношение е заведена в РС-гр.Ловеч с вх.№4701/30.05.2022 год., т.е. в срока по чл.358, ал.1,
т.3 от КТ и е допустима за разглеждане. Разгледана по същество съдът я намира за основателна и доказана.
Безпорно е установено от писмените доказателства, приети като допустими и относими по казуса, неоспорени от
ответника в хода на процеса, че ищцата е работила по трудов договор в Драматичен театър-Ловеч на длъжност
7
„Реквизитор“.
В настоящият казус трудовото правоотношение на ищцата е прекратено на основание чл.328, ал.1, т.2,
предложение второ от КТ, поради съкращаване на щата. „Съкращаването на щата“ означава намаляване,
премахване за в бъдеще на отделни бройки от утвърдения общ брой на работниците и служителите. При
съкращаването на щата винаги се посочва броят на съкратените длъжности и кои и колко от съществуващите
длъжности – щатни бройки се премахват. Причините за това могат да бъдат най-различни : отпадане на
необходимостта от съответните щатни длъжности, рационализирането на работата и разпределянето на
съответната длъжност, разпределението на задълженията по съответната длъжност между други работници и
служители и други. Те са без значение. Наличието на тези причини се преценява от работодателя или от
компетентния за утвърждаването на щатното разписание орган. Това, което е важно от юридическа гледна точка с
оглед на законността на уволнението е съкращаването на съответна щатна брой, т.е. на трудовите задължения,
които тя включва да е реално и да е налице и това да е извършено по установения ред – от лицето или от органа,
който има право да извършва такива промени в щатното разписание.
Според съдебната практика – Решение от 04.07.2012 год. по гр.дело №1062/2011 год., III г.о. на ВКС;
Определение №88 от 06.02.2019 год. по гр.дело №3822/2018 год., IV г.о. на ВКС, възникването на фактическия
състав на чл.328, ал.1, т.2, предложение второ от КТ към определен момент преди уволнението е обусловено от
решение на компетентен орган за промяна на щата, утвърждаване от същия орган на щатното разписание,
съдържащо датата, от която то влиза в сила и влизане в сила на щатното разписание, обективиращо измененията в
щата след посочената дата. Изявлението на работодателя за съкращаване на щата е фактът, който поражда
съкращаването на щата, затова то е предмет на установяване в съдебните производства по исковете с правно
основание чл.344, ал.1, т.1 от КТ /Решение №296 от 27.06.2012 год. по гр.дело №1712/2011 год., IV г.о. на ВКС/.
В конкретният казус съдът приема, че прекратяването на трудовото правоотношение с ищцата С. С. И. е
извършено от компетентен орган, какъвто е Директорът на Драматичен театър-Ловеч, въз основа на утвърдено от
последния със Заповед №74/28.03.2022 год. ново щатно разписание на длъжностите в Драматичен театър-Ловеч,
считано от 01.04.2022 год., в което заеманата до този момент от ищцата длъжност „Реквизитор“ не фигурира. Но
работодателят не е извършил реално, а фиктивно съкращаване в щата, което не е и не може да бъде основание за
уволнението на съответния работник, тъй като съответната трудова функция реално не се съкращава, т.е. не се
премахва, а се съвместява от друго лице ****** на длъжност – Втори асистент режисьор, която считано от
01.04.2022 год. е подписала с Директора на Драматичен театър-Ловеч Допълнително споразумение №7/29.03.2022
год. към трудов договор №16/31.08.2021 год. за съвместяване като реквизитор в театъра. Затова, че длъжността
„Реквизитор“ не е реално закрита, а се осъществява от друго лице съдът съобрази не само цитираното по-горе
Допълнително споразумение към трудов договор, но и събраните в хода на процеса гласни доказателства, като в
показанията си св. ****** изтъкна, че в момента длъжността „Реквизитор“ е разпределена на помощник
режисьора ****** и ******, а св.****** бе още по-категоричен, че длъжността „Реквизитор“ не е закрита, тя е
съвместена и се изпълнява от ******.
Според съда най-фрапантното нарушение, извършено от работодателя при прекратяване на трудовото
правоотношение с ищцата е, че не е съобразил правото на закрила при уволнение, от което тя се ползва като член
на Синдикална организация към КТ“Подкрепа“ в Драматичен театър-Ловеч. Очевидно е, че като работник, чието
трудово правоотношение е прекратено на основание чл.328, ал.1, т.2 от КТ, при наличие на предпоставките на
чл.333, ал.3 и ал.4 от КТ, ищцата се ползва от установената в разпоредбите закрила при уволнение. Във всеки
конкретен казус, ако съдът установи, че работникът се е ползвал от закрила, която не е била преодоляна от
работодателя по установения законов ред, следва да отменя заповедта за уволнение като незаконна само на това
основание, без да разглежда трудовия спор по същество – чл.344, ал.3 от КТ.
Нормата на чл.333, ал.4 от КТ гласи, че когато това е предвидено в колективния трудов договор,
работодателят може да уволни работник или служител поради съкращаване на щата или при намаляване на обема
на работата, след предварителното съгласие на съответния синдикален орган в предприятието. Като доказателство
по делото е приобщена служебна бележка изх.№06/23.05.2022 год., издадена на името на С. С. И., в уверение на
това, че за времето от 01.04.2016 год. до 01.04.2022 год. е била член на Синдикална секция към КТ“Подкрепа“ в
Драматичен театър-Ловеч, като е плащала редовно членски внос, т.е. членственото й правоотношение към
синдикалната организация е важало и към датата на издаване на заповедта за прекратяване на трудовото й
8
правоотношение.
Видно от чл.20, ал.1 на Браншов Колективен трудов договор „Театър“ е, че страните по Браншов
Колективен трудов договор се задължават в двумесечен срок от подписването му да изработят и приемат система
от критерии за извършване на уредените в КТ процедури при съкращения в щата. В ал.2 на същия текст е
посочено, че в предвидените от КТ случаи преди да предприеме процедура по съкращение в щата, работодателят
е длъжен да проведе консултации със синдикалните организации, като представи писмено аргументите си за :
1/.причините за необходимостта от съкращения; 2/.принципите, критериите и механизмите за извършване на
подбора при съкращаване на щата; 3/.възможностите за пренасочване и преквалификация в рамките на театъра,
или по програми на МТСП или финансирани програми от ЕС. Изрично в чл.20, ал.3 е предвидено, че
съкращенията се извършват при спазване на разумните, наложени в практиката на театъра, творчески и
технически граници, позволяващи нормалното функциониране на всяка театрална организация, за чието
определяне страните ще разработят правила, като съгласно следващата ал.4 председателите на синдикалните
ръководства участват като наблюдатели при извършване на подбора по чл.329 от КТ. Работодателят, съгласно
чл.20, ал.5 от Браншов Колективен трудов договор „Театър“ може да уволни работник/служител – синдикален
деец поради съкращаване на щата или при намаляване на обема на работата след предварителното съгласие на
съответния синдикален/съюзен орган в театъра. В конкретният казус съдът установи, че работодателят не е спазил
императивният текст на чл.344, ал.3 от КТ, както и чл.333, ал.4 от КТ, тъй като е бил длъжен след като са налице
безпорни доказателства, че С. С. И. е член на Синдикална секция към КТ“Подкрепа“ в Драматичен театър-Ловеч
предварително да изиска съгласие на синдикалния орган. Това задължение на работодателя е вменено не само в
цитираните по-горе текстове на КТ, но е в чл.20, ал.2 от Браншов колективен трудов договор „Театър“, където е
посочено, че още преди да предприеме процедура по съкращение в щата, работодателят е длъжен да проведе
консултации със синдикалните организации, като представи писмено аргументите си за причините за
необходимостта от съкращения, включително и принципите, критериите и механизмите за извършване на подбора
при съкращаване на щата. В пледоарията си по съществото на делото пълномощникът на ответника наведе
аргументи, че представеният като доказателство по делото Браншов колективен трудов договор „Театър“ няма
дата и тъй като е със срок на действие две години /чл.77/, без да е посочена датата на подписването му, не е ясно
дали е имал действие към датата на издаване на атакуваната от ищцата заповед за прекратяване на трудовото й
правоотношение, а и няма данни същият да е вписан в специалния регистър в инспекцията по труда, в района на
която е седалището на работодателя, съдът е длъжен да спомене, че в случая съобразява и се позовава на
представената като доказателство и неоспорена служебна бележка изх.№06/23.05.2022 год. на Председателя на
СС на КТ“Подкрепа“ при ДТ-Ловеч, която безпорно доказва членственото правоотношение на ищцата в
Синдикална секция към КТ“Подкрепа“ в Драматичен театър-Ловеч и най-вече на текста на чл.344, ал.3 от КТ,
който съгласно ЗНА е с приоритетно значение пред представения като доказателство Браншовия колективен
трудов договор.
По делото се събраха гласни доказателства затова, че ответникът Драматичен театър-Ловеч, в качеството
му на работодател на ищцата не е взел предварително писмено съгласие от синдикалната организация, в която е
членувала ищцата към датата на издаване на атакуваната от нея заповед за прекратяване на трудовото й
правоотношение, нито се събраха доказателства по делото, от които да е видно, че е провел консултации със
синдикалните организации като им представи писмено аргументите си по какви причини се налага съкращение на
щатната бройка, заемана от С. С. И.. За целта съдът кредитира с доверие показанията на св.******, който е
председател на КТ“Подкрепа“ и обясни пред съда, че не му е искано писмено становище от Директора на театъра
преди да уволни ищцата. Разговорът му с Директора на театъра бил в деня на уволнението на ищцата в 13:00 часа,
когато бил извикан като председател и му е казано, че неговото мнение изобщо не го искат. Затова, че са били
само информирани за извършеното съкращаване на щатната бройка, заемана от ищцата се установява и от
показанията на св.******, който е председател на Съюза на артистите в България, като това станало в деня на
връчване на заповедта за уволнение.
Следователно след като уволнението е извършено без съгласието на синдикалната организация,
работодателят е нарушил императивната разпоредба на чл.333, ал.4, предложение 1 от КТ, а съгласно чл.344, ал.3
от КТ заповедта за уволнение подлежи на отмяна от съда само на това основание, без да се разглежда трудовия
спор по същество.
Съгласно правилото на чл.154, ал.1 от ГПК за разпределение на доказателствената тежест, в настоящият
9
трудов спор, работодателят е този, който при оспорване на уволнението по исков ред, следва да докаже неговата
законност при условията на пълно и главно доказване. В случая, ответникът не доказа, че се е осъществило
основанието, на което е прекратен трудовият договор на ищцата. По тази причина, съдът приема, че трудовият
договор на ищцата е прекратен без основание и в нарушение на КТ.
При посочените съображения съдът намира, че исковата претенция на С. С. И. от гр.Ловеч, с правно
основание чл.344, ал.1, т.1 от КТ за отмяна на заповед №75/29.03.2022 год. на Директора на Драматичен театър-
Ловеч, с която е прекратено трудовото й правоотношение, на основание чл.328, ал.1, т.2, предложение второ от
КТ, като незаконосъобразна, е основателна и доказана и следва да бъде уважена.
По обективно съединения иск с правно основание чл.344, ал.1, т.2 от КТ.
Съдът е сезиран и с иск по чл.344, ал.1, т.2 от КТ за възстановяване на работа, който при уважаване на
първия обективно съединен иск – за отмяна на уволнението се явява допустим и основателен. Обстоятелството, че
заеманата длъжност е съкратена, не променя фактът, че с отмяната на незаконното уволнение трудовото
правоотношение се възстановява такова каквото е съществувало между страните преди уволнението, в неговата
пълна идентичност, която обхваща всички права и задължения на страните преди неговото прекратяване. При
уважаване на иска по чл.344, ал.1, т.2 от КТ прекратеното трудово правоотношение се възстановява и
работодателят има задължение да допусне възстановения работник /ТР №2 от 23.10.20212 год. по т.д.№2/2012
год. на ОСГК на ВКС; Решение №106 от 30.03.2015 год. по гр.дело №5857/2014 год., IV г.о. на ВКС/. Предвид на
това ищцата следва да бъде възстановена на заеманата преди уволнението длъжност – „Реквизитор“ в Драматичен
театър-Ловеч, считано от датата на явяване да заеме длъжността, но не по-късно от 14 дни от получаване на
съобщението за възстановяване.
По обективно съединения иск с правно основание чл.344, ал.1, т.3 във връзка с чл.225, ал.1 от КТ.
Основателна се явява и претенцията по чл.344, ал.1, т.3 във връзка с чл.225, ал.1 от КТ за заплащане на
обезщетение за времето, през което ищцата е останала без работа. В случая при предявен иск по чл.344, ал.1, т.3
във връзка с чл.225, ал.1 от КТ доказателствената тежест да установи факта, че след уволнението е останал без
работа и не е получавал трудово възнаграждение, е на С. С. И. – ТР №6/15.07.2014 год. на ВКС, ОСГК. Тъй като в
това тълкувателно решение, което е задължително за съдилищата се приема, че трудовата книжка е официален
удостоверителен документ за отразените в него обстоятелства, който се съхранява от работника/служителя
съгласно чл.1, ал.2 от Наредбата за трудовата книжка и трудовия стаж, съдът приема, че представеното копие от
трудова книжка на ищцата с последно вписване от 01.01.-01.04.2022 год. е достатъчно основание да приеме, че за
процесния шестмесечен период от време тя действително е останала без работа. За целта съдът съобрази и
служебната бележка на „Бюро по труда“-гр.Ловеч, от която е видно, че считано от 04.04.2022 год. е регистрирана
като безработна. Ищцата, чиято е доказателствената тежест по този обективно съединен осъдителен иск доказа не
само неговата основателност и какъв е конкретният му размер за процесният период от време. За целта по нейна
искане /направено още в исковата молба/ съдът допусна назначаването на съдебно-икономическа експертиза,
съгласно която размерът на претендираното обезщетение за шест месеца, считано от 01.04.2022 год. до 01.10.2022
год. е 5 062,20 лева, като този размер съвпада напълно с искането й, с което е сезирала съда по този осъдителен
иск, след направеното от пълномощника й и прието от съда изменение, на основание чл.214, ал.1 от ГПК, с
протоколно определение от 13.10.2022 год. Тази сума следва да се присъди, ведно със законната лихва, считано от
датата на подаване на исковата молба – 30.05.2022 год. до окончателното й изплащане.
По разноските.
Ищцата, чрез пълномощника си е претендирала ответникът да й заплати сумата в размер общо на 1 310
лева, представляваща съдебно-деловодни разноски, на основание чл.78, ал.1 от ГПК, съгласно представен списък
на разноските по чл.80 от ГПК. Пълномощникът на ответника адв.****** сезира съда с искане по чл.78, ал.5 от
ГПК за прекомерност на адвокатското възнаграждение на адв.Н., което съдът намира за основателно. Установи
се, че с Договор за правна защита и съдействие №**********/14.04.2022 год. ищцата е заплатила на адв.Н. 710
лева адвокатски хонорар с цел оказване на правна защита и съдействие по настоящото дело, което е определено в
съответствие с чл.7, ал.1, т.1 от Наредба №1/09.07.2004 год. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения – не по-малко от размера на минималната месечна работна заплата за страната към момента на
сключване на договора за правна помощ, която според ПМС №37/24.03.2022 год. е точно в размер на сумата 710
лева, считано от 01.04.2022 год. В последното съдебно заседание бе представен и Договор
10
№**********/26.07.2022 год., в който адвокатският хонорар на адв.Н. е в размер на сумата 600 лева, който според
съда следва да бъде редуциран на сумата 100 лева, тъй като видно е, че настоящият трудов спор е продължил в
три поредни заседания /като в с.з. от 26.07.2022 год. не е бил даден ход на делото, на основание чл.142, ал.2 от
ГПК или реално са проведени две заседания/, а текста на чл.7, ал.9 от Наредба №1/09.07.2004 год. за минималните
размери на адвокатските възнаграждения предвижда, че при защита по дело с повече от две съдебни заседания за
всяко следващо заседание се заплаща допълнително по 100 лева. Според съда в случая текста на чл.7, ал.1, т.4 от
Наредба №1/09.07.2004 год. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, в който е предвидено, че за
неоценяеми искове се дължи 600 лева възнаграждение, каквато сума е вписана в Договор
№**********/26.07.2022 год. е неприложим, защото чл.7, ал.1, т.1 от същата Наредба урежда какво
възнаграждение се дължи за извършеното процесуално представителство по делата за отмяна на уволнение. Или
общо дължимата сума, която ответникът следва да заплати на ищцата е в размер на сумата 810 лева, а за
разликата от 500 лева до пълния претендиран размер на сумата 1 310 лева, ищцовата претенция за разноски
против ответника следва да бъде отхвърлена като неоснователна и недоказана.
По сметка на РС-гр.Ловеч ответникът следва да заплати сумата 202,49 лева, представляваща държавна
такса за иска по чл.344, ал.1, т.3 във връзка с чл.225, ал.1 от КТ и по 50 лева за двата неоценяеми иска по чл.344,
ал.1, т.1 и т.2 от КТ, на основание чл.1 и чл.3 от Тарифа за държавните такси, които се събират от съдилищата по
ГПК, включително и 150 лева депозит, платен от съда за допуснатата съдебно-икономическа експертиза или общо
сумата 452,49 лева, на основание чл.78, ал.6 от ГПК.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ ЗАПОВЕД №75/29.03.2022 год. на Директора на Драматичен театър-Ловеч, с която на основание
чл.328, ал.1, т.2, предложение второ от КТ, е прекратено трудовото правоотношение на С. С. И., ЕГН-**********
от г******, по обективно съединения иск с правно основание чл.344, ал.1, т.1 от КТ, като
НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНА.
ВЪЗСТАНОВЯВА С. С. И., ЕГН-********** от г****** на длъжността “Реквизитор“ в Драматичен
театър-Ловеч, считано от датата на явяване да заеме длъжността, но не по-късно от 14 дни от получаване на
съобщението за възстановяване, по обективно съединения иск с правно основание чл.344, ал.1, т.2 от КТ.
ОСЪЖДА ДРАМАТИЧЕН ТЕАТЪР-ЛОВЕЧ, БУЛСТАТ : *********, със седалище и адрес на
управление : ******, представляван от Директора ****** да заплати на С. С. И., ЕГН-********** от г******
сумата 5 062,20 /пет хиляди шестдесет и два лева и двадесет стотинки/, представляваща обезщетение за времето,
през което е останала без работа за периода от 01.04.2022 год. до 01.10.2022 год., по обективно съединения
осъдителен иск с правно основание чл.344, ал.1, т.3 във връзка с чл.225, ал.1 от КТ, ведно със законната лихва
върху тази сума, считано от датата на подаване на исковата молба в съда – 30.05.2022 год. до окончателното й
изплащане.
ОСЪЖДА ДРАМАТИЧЕН ТЕАТЪР-ЛОВЕЧ, БУЛСТАТ : *********, със седалище и адрес на
управление : ******, представляван от Директора ****** да заплати на С. С. И., ЕГН-********** от г******
сумата в размер общо на 810 /осемстотин и десет/ лева, представляваща съдебно-деловодни разноски, на
основание чл.78, ал.1 във връзка с чл.78, ал.5 от ГПК, а за разликата от 500 лева до пълния претендиран размер на
сумата от 1 310 лева ОТХВЪРЛЯ претенцията на ищцата С. С. И., с горните данни против ответника
ДРАМАТИЧЕН ТЕАТЪР-ЛОВЕЧ, като НЕОСНОВАТЕЛНА И НЕДОКАЗАНА.
ОСЪЖДА ДРАМАТИЧЕН ТЕАТЪР-ЛОВЕЧ, БУЛСТАТ : *********, със седалище и адрес на
управление : ******, представляван от Директора ****** да заплати по сметка на РАЙОНЕН СЪД-ГРАД
ЛОВЕЧ сумата в размер общо на 452,49 /четиристотин петдесет и два лева четиридесет и девет стотинки/, на
основание чл.78, ал.6 от ГПК, от които 202,49 лева, представляваща държавна такса за иска по чл.344, ал.1, т.3
във връзка с чл.225, ал.1 от КТ и по 50 лева за двата неоценяеми иска по чл.344, ал.1, т.1 и т.2 от КТ, на основание
чл.1 и чл.3 от Тарифа за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК и 150 лева депозит, платен от
11
съда за допуснатата съдебно-икономическа експертиза.
Решението може да се обжалва пред ОС-гр.Ловеч с въззивна жалба в двуседмичен срок от връчването му
на страните.
Съдия при Районен съд – Ловеч: _______________________
12