О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 3
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – МОНТАНА, ТРОЕН
СЪСТАВ, в закрито заседание на 06 01 2023 г., в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СОНЯ КАМАРАШКА
ЧЛЕНОВЕ: БИСЕРКА БОЙЧЕВА
РЕНИ ЦВЕТАНОВА
като разгледа докладваното от
СЪДИЯ РЕНИ ЦВЕТАНОВА КА дело № 9 по описа за 2023 г., и за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производство е по реда на чл. 213а, ал. 7 от АПК, вр. с
чл. 151, т. 3 от АПК, вр. с чл. 83 от ГПК.
С Разпореждане от
21.11.2022 г. по
адм.д. № 431/2022 г. на ІV състав при Административен съд гр. Монтана, искането
на Г.В.В., лишен от свобода, понастоящем в Затвора гр. Ловеч, за освобождаване
от заплащане на държавна такса е оставено без уважение.
В законния срок против Разпореждането е
подадена частна жалба от л/св Г.В.В.. Частният
жалбоподател счита, че оспореното Разпореждане е постановено в противоречие с
материалния закон, както и в противоречие с чл. 6, пар. 1 от ЕКПЧОС. Посочва,
че 12 години се намира в затвора, притежаваното от него имущество е възбранено
от КПКОНПИ, поради множество задължения и няма доходи от трудова дейност. Моли
за отмяна на разпореждането.
Жалбата е надлежно администрирана от първоинстанционния
съдия, подадена е от надлежна страна в законоустановения срок, поради което се
явява допустима за разглеждане по същество.
Настоящият касационен състав при Административен съд
Монтана след като обсъди наведените в жалбата основания и при извършената
служебна проверка на обжалваното решение, съгласно чл. 218, ал. 2 от АПК намира
следното:
За да
постанови обжалваното Разпореждане, съставът на Административен съд – Монтана
приема, че от справка – извлечение от личната партида на л.св. В., за периода
28.07.2022 г. до 20.10.2022 г., приходите на същия са в размер на 1048.65 лева,
което не кореспондира със заявеното от лицето “нямам никакви доходи“. При така
събраните доказателства, съставът на съда установява на първо място, че
приложената декларация от Г.В. за доходи е некоректно попълнена, в същата не се
съдържат достатъчно данни по чл. 83, ал. 2 от ГПК, а от писмени доказателства представени
от Началника на затвора Ловеч може да се направи обоснован извод за
неоснователност на искането за освобождаване от държавна такса. За преценка
основателността на искането за освобождаване от държавна такса на Г. В., съдът
съобрази и обстоятелството, че жалбоподателят е на пълна държавна издръжка,
поради което и предвид представената от началника на затвора справка, лишеният
от свобода разполага с достатъчно средства, за да заплати дължимата държавна
такса за разглеждане на исковата му молба с цена 140 000 лева. Дължимата
държавна такса е в размер на 10 лева, което не е непосилно предвид получаваните
от В. постъпления, поради което приема, че не са налице основания за освобождаването
му от внасяне на държавна такса в настоящото производство.
За образуваните съдебно-административни
производства се дължи държавна такса, съгласно т. 2б, б. "а" от
Тарифа № 1 към Закона за държавните
такси, а именно в размер на 10,00 лв. Съгласно чл. 151, т. 3 от АПК държавната такса се внася предварително и документът,
удостоверяващ заплащането й прилага към искането.
Съгласно чл. 83, ал. 2 от ГПК, който текст намира приложение по силата на препращащата норма
на чл. 144 от
Административнопроцесуалния кодекс - "Такси и разноски по
производството не се внасят от физически лица, за които е признато от съда, че
нямат достатъчно средства да ги заплатят. По молбата за освобождаване съдът
взема предвид: доходите на лицето и на неговото семейство; имущественото
състояние, удостоверено с декларация; семейното положение; здравословното
състояние; трудовата заетост; възрастта и други констатирани
обстоятелства". В конкретния случай съдът се е позовал единствено на
данните за получени парични средства по сметката му за периода 28.07.2022 г. до
20.10.2022 г., без да вземе предвид и останалите визирани от законодателя
предпоставки.
Безспорно по делото липсват
доказателства частният жалбоподател да разполага с движимо и недвижимо
имущество, междувременно същият има задължения към НАП от 103147.73 лева, което
е известно на състава по друго водено производство, частния жалбоподател не
работи и не получава трудово възнаграждение. Установената по сметката сума за периода
28.07.2022 г. до 20.10.2022 г. не установява дали не се касае за цялата 2022 г.
за да се съотнесе към броя на месеците, още повече, че видно от извлечението от
постъпленията по сметката е била налице сума която е използвана за лечение в
случая за зъболекар. Сумата притежавана от затворника,
служи за покриване на елементарни негови екзистенциални нужди, сравнима със
социалния минимум. Това, както и обстоятелството, че той пребивава в затвора от дълги години, водят настоящия
касационен състав до извода, че са налице основанията на чл. 83, ал. 2 от ГПК, вр. чл. 144 от АПК
за освобождаването от заплащане на държавна такса от 10,00 лева.
Ето защо атакуваното Разпореждане следва
да бъде отменено, а делото върнато за продължаване на съдопроизводствените
действия.
Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2
във връзка с чл. 236 от АПК, касационен състав на
Административен съд - Монтана
О П Р Е Д Е Л И :
ОТМЕНЯ по частна жалба, подадена от Г.В.В. изтърпяващ наказание
лишаване от свобода понастоящем в Затвора
Ловеч Разпореждане от 21.11.2022 г. по адм.д. № 431/2022 г. на ІV състав при
Административен съд гр. Монтана.
ОСВОБОЖДАВА Г.В.В. изтърпяващ наказание лишаване от свобода понастоящем в Затвора Ловеч от заплащане на държавна
такса от 10,00 лева за производството по адм. д. № 431/2022 г. по описа на
Административен съд - Монтана.
ВРЪЩА делото на същия съдебен състав за продължаване на съдопроизводствените
действия.
Определението е окончателно и не подлежи
на обжалване и протест.
Препис от определението да се изпрати на
страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ : 1.
2.
Съдия Рени Цветанова - Особено Мнение
ОСОБЕНО МНЕНИЕ към адм.д. № 8/2023 г. по описа на
Административен съд Монтана:
На първо място считам, че тричленният
състав на Административен съд Монтана не е компетентен да се произнесе по
частната жалба, която е против Разпореждане на ІV състав на Административен съд
Монтана, т.е. чл. 285 от ЗИНЗС не е приложим.
Предмет на частната жалба е съдебен
акт, с който е оставено без уважение искането от л/св Г.В.В. за освобождаване
от дължимата държавна такса по предявен от него иск за обезщетение съгласно чл.
284 от ЗИНЗС.
Правното основание за внасяне на
държавна такса е въведено в чл. 151, т. 3 от АПК, в случай, че такава се дължи.
Освобождаването от държавна такса е
уредено в чл. 83 от ГПК, във връзка с чл. 144 от АПК.
Съгласно чл. 285, ал. 3 от ЗИНЗС - За
исковете по тази част се внася проста държавна такса в размер, определен с
тарифата по чл. 73, ал. 3 от Гражданския процесуален кодекс. Разноски по
делата, както и разноски по изпълнението не се внасят предварително.
Съгласно чл. 285, ал. 1 от ЗИНЗС - Искът
за обезщетение се разглежда по реда на глава единадесета от
Административнопроцесуалния кодекс. Решението на административния съд подлежи
на касационно оспорване по реда на глава дванадесета от
Административнопроцесуалния кодекс пред тричленен състав на същия съд.
Постановените от административния съд определения и разпореждания подлежат на
обжалване по реда на глава тринадесета от Административнопроцесуалния кодекс
пред тричленен съдебен състав на същия съд.
Съгласно чл. 229, ал. 1, т. 1 и т. 2
на Глава тринадесета - обжалване на определенията и разпорежданията от АПК - На
обжалване с частна жалба подлежат определенията и разпорежданията, които
преграждат по-нататъшното развитие на производството, с изключение на
определенията по чл. 213а, ал. 7 и в случаите, изрично посочени в закона.
Съгласно чл. 213а, ал. 7, предл.
второ от АПК - актовете, с които се отказва освобождаване от държавна такса,
могат да се обжалват с частна жалба, като държавна такса не се дължи.
В случая с постановеното и обжалвано
Разпореждане не се прегражда по-нататъшният ход на делото, тъй като с него
единствено се оставя без уважение искането за освобождаване от държавна такса. В
тази връзка самият законодател в текста на чл. 229 от АПК, към който препраща
чл. 285 от ЗИНЗС, изрично изключва разглеждането по реда на Глава тринадесета определенията
по чл. 213а, ал. 7, а последните са именно тези съдебни актове, с които е
постановен отказ от освобождаване от държавна такса. Съдебните актове с лишени
от свобода, които подлежат на разглеждане от тричленен съдебен състав на същия
съд по реда на глава тринадесета от Административнопроцесуалния кодекс, обаче,
са изрично определени в текстовете на ЗИНЗС и техният обхват не следва да бъде
разширяван само поради това, че основният иск се разглежда по реда на ЗИНЗС.
Разпорежданията и Определенията, които са визирани в чл. 285, ал. 1 от ЗИНЗС са
такива, които са пряко свързани с образуваното производство, а именно по хода и
движението на предявения иск по чл. 284 от ЗИНЗС, какъвто предмет няма
обжалваното разпореждане, което предвид изричната разпоредба на чл. 229, ал. 1,
т. 1 и т. 2 от АПК (глава тринадесета) подлежи на разглеждане по реда на чл.
208 и сл., във връзка с чл. 213а, ал. 7 от АПК.
Компетентният съд, който следва да
разгледа частната жалба против обжалваното Разпореждане за отказ от
освобождаване от държавна такса е Върховен административен съд, тъй като последният
е горестоящият съд по всички други обжалвания, извън изрично предоставените за
разглеждане от тричленните състави на административните съдилища.
Преценката за освобождаване от държавна такса се развива в
особено и самостоятелно производство, отделно от основното производство, в
което правно значение имат различни материалноправни предпоставки, последните
без отношение към основния предмет на делото.
На следващо място този член от състава счита, че изводите
на ІV съдебен състав на Административен съд Монтана за отказ от освобождаване
на държавна такса са правилни по своето същество, въпреки че не са в
съответствие с представената съдебна практика, като съображения са изложени в
постановено Определение от 30 11 2022 г. по адм.д. № 378/2022 г. по описа на
Административен съд Монтана.
Когато следва да се произнесе по искане за освобождаване
от държавна такса, в случаите когато законодателят не е предвидил изрично
освобождаване от заплащането на такава, съдебният орган следва да извърши
преценка на всички материално правни предпоставки, такива каквито са посочени в
чл. 83, ал. 2 на ГПК, във вр. с чл. 144
от АПК. Цитираната разпоредба не изисква преценка на задълженията на лицата,
които са направили искане за освобождаване от държавна такса, поради това и същите
не са сред релевантните обстоятелства, които следва да се преценяват при
разглеждане на едно такова искане. Законодателят борави с термина имуществено
състояние, което само по себе си говори за налично такова, а не и за
имуществени задължения. Самият законодател в ЗИНЗС не е предвидил абсолютно и
пълно освобождаване на лишените от свобода от заплащането на държавни такси,
поради което само качеството на лишен от свобода не е достатъчно да обоснове
освобождаване от държавна такса. Самите лишени от свобода, съгласно действащото
законодателство са подсигурени с жилищна площ/храна/вода/
отопление/облекло/медицинско обслужване/условия за двигателна активност и други
жизненонеобходими/екзистенциални нужди, които са напълно обезпечени, аргумент
от чл. 3, ал. 2, чл. 43, чл. 72, чл. 84, чл. 128 и сл., както и други текстове
от ЗИНЗС/ППЗИНС. В противовес на това лицата, които не са лишени от свобода, не
са подсигурени с всички тези жизнено необходими вещи/условия, т.е. техните екзистенциални
нужди не са подсигурени/задоволени по силата на самия закон. Голяма част от
тези лица следва да задоволяват жизнените си потребности при минимална работна
заплата /МРЗ/, която до 31 12 2022 г. е 710 лева или минимална пенсия за осигурителен
стаж и възраст /ОСВ/ от 467 лв., респ. 247 лева за старост, а извън тези потребности
остават личните нужди.
На второ място – преценката за освобождаване от държавна
такса включва всички релевантни за всеки конкретен случай обстоятелства, което
означава, че когато от едно от тези обстоятелства за дадено конкретно лице
лишено или не от свобода, може да се обоснове извод за обективна възможност за
заплащане на държавната такса, то същата следва да се приеме за дължима. В тази
връзка от значение са относимите за случая обстоятелства и то в тяхното
качество и същност, а не спрямо количественото им съпоставяне с предвидените в
закона. Съществено значение има и размерът на дължимата държавна такса, която е
определена на проста такса от 10 лева. На база на установените законови
минимални размери за МРЗ и пенсия за ОСВ и при пълно подсигуряване на
екзистенциалните нужди на лишените от свобода, съпоставено с размера на
получаваните от тях доходи по сметка , чието основание за тяхното получаване не
е правно релевантно, респ. наличието на други относими обстоятелства, каквито в
случая липсват, са обективните критерии за преценка възможността за внасяне на
дължимата по закон държавна такса.
На следващо място разглежданият от съда период, за който
са получени доходите е съобразен с периода на предявяване на исковата молба,
поради което и след като в този период средствата на л/св са достатъчни, за да
може да внесе дължима д.т., то такава обосновано е изискана.
Предвид приетото изменение в чл. 83, ал. 1, т. 6 от ГПК с бр.
102 от 2022 г., този член от състава на съда счита, че последното не е в
противоречие с изложеното, тъй като с това изменение не са променени
материалноправните предпоставки, с които се извършва индивидуална преценка от
съответния орган съобразно всеки конкретен случай, които предпоставки са
установени в ГПК и ЗПП. В тази връзка и по отношение на производствата по АПК
следва да се има предвид основният принцип въведен в чл. 9, ал. 3 от АПК –
принципът на служебното начало, който текст гласи, че „Съдът указва на
страните, че за някои обстоятелства от значение за решаване на делото те не
сочат доказателства”. Такова служебно начало не е въведено в ГПК, в който са
приетите изменения, отделно от това по реда на ГПК дължимите държавни такси са
в пъти по-голям размер от дължимата проста държавна такса за
първоинстанционното разглеждане на делата по АПК или по никакъв начин неосвобождаване
от заплащането на такава не е в нарушение на чл. 6 от ЕКПЧОС.
За пълнота на изложението, този член от състава на
Административен съд Монтана счита Разпореждането за неправилно единствено в
частта, с която на ищеца повторно е указано да внесе 10 лева държавна такса,
тъй като съгласно чл. 285, ал. 3 от ЗИНЗС разноски по делата, както и разноски
по изпълнението не се внасят предварително. В тази част, обаче това разпореждане
не подлежи на самостоятелно обжалване, а преценката на тези указания, биха били
предмет на обсъждане, в случай, че въз основа на тяхното неизпълнение
производството по делото бъде прекратено.
С оглед на изложеното подписвам настоящият съдебен акт с особено мнение.
СЪДИЯ РЕНИ ЦВЕТАНОВА