Решение по дело №48/2020 на Административен съд - Силистра

Номер на акта: Не е посочен
Дата: 17 август 2020 г. (в сила от 17 август 2020 г.)
Съдия: Елена Стойнова Чернева
Дело: 20207210700048
Тип на делото: Касационно административно наказателно дело
Дата на образуване: 17 юни 2020 г.

Съдържание на акта

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

57

гр. Силистра, 17 август 2020 година

 

СИЛИСТРЕНСКИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, в публично заседание на  пети август през две хиляди и двадесета година в състав:

                                      ПРЕДСЕДАТЕЛ:  Павлина Георгиева-Железова

                                                   ЧЛЕНОВЕ:  Валери Раданов

                                                                    Елена Чернева

при секретаря Антония Стоянова и с участието на прокурора при Окръжна прокуратура Галина Вълчева,  като разгледа докладваното от съдия  Чернева КАНД № 48 по описа на съда за 2020 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), вр. чл. 63 от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН).

Образувано е по касационна жалба на „ЕКО ЗЕЛЕНЧУЦИ“ ООД с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, общ. Столична, район Красно село, ул. „***,  против Решение № 35 от 10. 02. 2020 г., постановено по АНД № 2 по описа за 2020 г. на Силистренския районен съд, с което е потвърдено Наказателно постановление (НП) № 19-001043, издадено на 18.12.2019 г. от Директора на Дирекция "Инспекция по труда" гр.Силистра.

Касаторът счита, че решението на РС-Силистра е постановено при явна несправедливост на наложеното наказание  - касационно основание по чл. 348, ал. 1, т. 3 от НПК във вр. с чл. 63, ал. 1, изр. второ от ЗАНН. Счита, че извършеното нарушение няма вредни последици за фиска. Акцентира, че е извършено за първи път и всички документи, свързани с прекратяването на правоотношението със служителя са изготвени и предоставени в срок на лицето, като само е  допуснато просрочие за подаване на Справка за приети и отхвърлени уведомления. С оглед на всичко това моли за отмяна на обжалваното решение и на потвърденото с него наказателно постановление.

Ответната страна Дирекция „Инспекция по труда“ гр. Силистра, чрез процесуалния си представител юриск. И.А., изразява становище, че жалбата е неоснователна. Моли за отхвърлянето ѝ и за присъждане на разноски по делото за процесуално представителство.

Прокурорът от ОП – Силистра изразява становище, че решението на районния съд е законосъобразно и следва да бъде потвърдено.

Касационната жалба е постъпила от надлежна страна, в законния срок поради което е ДОПУСТИМА. Разгледана по същество, жалбата е НЕОСНОВАТЕЛНА.

Производството пред районния съд е образувано по жалба на „ЕКО ЗЕЛЕНЧУЦИ“ ООД гр. София срещу НП №  19-001043 от 18.12.2019 г. на Директора на Дирекция „Инспекция по труда”- гр.Силистра, издадено въз основа на АУАН № 19-001043 от 11. 12. 2019 г.,  с което на касатора, на основание чл. 416, ал. 5 от Кодекса на труда КТ) във вр. с чл. 414, ал. 3 от КТ, в качеството на работодател, е наложена имуществена санкция в размер на        1 500,00 лева за извършено нарушение на чл. чл. 62, ал. 3 от КТ-  за това, че не е изпратил уведомление до ТД на НАП за прекратяване на трудово правоотношение с работник в законоустановения 7-дневен срок.

За да постанови обжалвания акт, РС-Силистра е възприел фактическите констатации на наказващия орган и факта на извършване на нарушение на разпоредбата на чл. 62, ал. 3 КТ, според която в тридневен срок от сключването или изменението на трудовия договор и в седемдневен срок от неговото прекратяване, работодателят или упълномощено от него лице е длъжен да изпрати уведомление за това до съответната териториална дирекция на Националната агенция за приходите. Приел е, че между дружеството и работника В.Т.А. е бил сключен трудов договор, прекратен със Заповед № 3 от 24.10.2019 година, считано от 25. 10. 2019 г. При извършена проверка от контролните органи за спазване на здравословни и безопасни условия на труд на 22.11.2019 г. в обект, стопанисван от дружеството, продължила в последствие на 03.12.2019 г. в дирекцията, било установено, че за прекратения трудов договор с В.Т.А. било изпратено уведомление до ТД на НАП на 18.11.2019 г. Доколкото правоотношението прекратено на 25. 10. 2019 г., съдът е приел, че уведомлението е следвало да бъде изпратено до 01.11.2019 г. От 02.11.2019 г. е налице нарушение, изразяващо се в бездействие, прекратено на 18. 11. 2019 г.  Съдът е констатирал, че актосъставителят и АНО са действали в рамките на своята компетентност и че образуваното и водено административнонаказателно производство е протекло законосъобразно, при спазване изискванията и сроковете на ЗАНН и без процесуални нарушения, довели до ограничаване правото на защита. Приел е, че фактите отговарят на възприетата квалификация и неизпълнението на задължението на работодателя да изпрати в 7-дневен срок уведомление до НАП за прекратяване на трудовия договор с В.Т.А. съставлява административно нарушение по чл. 62, ал. 3 КТ. Съдът е коментирал, че съгласно чл. 415в, ал. 2 от КТ нарушението по чл. 62, ал. 3 от КТ не е маловажно. Позовал се е и на ТР № 3 от 10. 05. 2011 г. на ВАС по т.д. № 7 / 2010 г., съгласно което специалният състав по глава ХIХ, раздел II от КТ на "маловажно" административно нарушение по чл. 415в от КТ изключва приложимостта на общата разпоредба на чл. 28 от ЗАНН.  По тези съображения съдът е приел, че имуществената отговорност на дружеството е ангажирана правилно, а санкцията е определена при съобразяване с критериите в чл. 27, ал. 2 ЗАНН в минимален размер.

Настоящият състав, след проверка на касационните оплаквания и в обхвата на правомощията си от чл.218 АПК за контрол относно допустимостта, валидността и съответствието на оспореното решение с материалния закон, намира за установено следното:

Разпоредбата на чл. 62, ал. 3 от КТ задължава работодателите или упълномощени от тях лица в тридневен срок от сключването или изменението на трудовия договор и в седемдневен срок от неговото прекратяване да изпратят уведомление за това до съответната териториална дирекция на Националната агенция за приходите. В настоящия случай е установено, че касаторът не е изпълнил своевременно задължението си да изпрати уведомление до НАП за прекратяване на трудовия договор с лицето В.Т.А.. При условие, че трудовият договор е бил прекратен от 25. 10. 2019 г., то най-късно на 01. 11. 2019 г. е следвало да бъде изпратено уведомлението до НАП относно това обстоятелство. Уведомлението е изпратено на 18. 11. 2019 г., т. е. с просрочие от 17 дни.  За да бъде извършено нарушението по чл. 62, ал. 3 от КТ, е достатъчно наличието на бездействие относно задължението за изпращане на уведомления до НАП в указаните в закона срокове. Нарушението е формално и за извършването му не е необходимо настъпването на конкретен вредоносен резултат за работника или за фиска. В случая поради проявеното бездействие просрочието е налице, поради което нарушението е осъществено от касатора и съответно констатирано от контролните органи на Дирекция "Инспекция по труда" – град Силистра. При това положение е правилен и законосъобразен извода на районния съд, че е налице нарушение на нормата на чл. 62, ал. 3 от КТ и съответно е осъществен фактическият състав на санкционната норма на чл. 414, ал. 3 от КТ, съгласно която, работодател, който наруши разпоредбите на чл. 61, ал. 1, чл. 62, ал. 1 или ал. 3 и чл. 63, ал. 1 или ал. 2, се наказва с имуществена санкция или глоба, в размер от 1500 до 15000 лева.

Неоснователни са оплакванията на касатора за наложено явно несправедливо наказание.  Настоящата инстанция не констатира допуснати нарушения при определянето на наказанието, нито наличие на предпоставки за приложение на чл. 28 ЗАНН. Районният съд е изложил правилни и подробни мотиви относно неприложимостта на общата разпоредба на чл. 28 от ЗАНН поради наличието на специален състав на маловажно административно нарушение по чл. 415в от КТ. Коментирал е и въведеното ограничение в чл. 415в, ал. 2 от КТ, изключващо от приложното поле на маловажните нарушения деянията по чл. 61, ал. 1, чл. 62, ал. 1 и 3 (каквото е процесното) и по чл. 63, ал. 1 и 2. Изложените мотиви се споделят и от настоящия съдебен състав, поради което на основание чл. 221, ал. 2, изр. 2-ро от АПК същият препраща към тях

В заключение АС - Силистра намира, че обжалваното решение на СРС е валидно и допустимо. Същото е постановено в съответствие с установените факти по делото и със закона, поради което следва да се остави в сила.

Предвид изхода на делото и на основание чл. 63, ал. 5, вр. ал. 3 ЗАНН (ред. ДВ бр. 94 / 2019 г.) на Дирекция "Инспекция по труда" - Силистра следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение в размер, определен съгласно чл. 27е от Наредбата за заплащането на правната помощ  - в диапазона от 80.00 до 120 лева. В тази връзка „ЕКО ЗЕЛЕНЧУЦИ“ ООД гр. София следва да заплати на ответното учреждение разноски в размер на 80. 00 лева.

Във връзка с гореизложеното и на основание чл. 221, ал. 2, изр. 1 и чл. 222, ал. 1 АПК във вр. с чл. 63, ал. 1 ЗАНН, съдът

 

РЕШИ:

 

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 35 от 10. 02. 2020 г., постановено по АНД № 2 по описа за 2020 година на Силистренския районен съд.

 

ОСЪЖДА „ЕКО ЗЕЛЕНЧУЦИ“ ООД с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, общ. Столична, район Красно село, ул. „***, представлявано от управителя Г. П. У., да заплати на Дирекция „Инспекция по труда“ – Силистра разноски по делото в размер на 80.00 (осемдесет) лева.

 

Решението е окончателно.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                   ЧЛЕНОВЕ:  1.                                 2.