№
гр. Кърджали, 18.07.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд - Кърджали в публично заседание
на шести юли през две хиляди двадесет и втора година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ВИКТОР АТАНАСОВ
ЧЛЕНОВЕ:
АЙГЮЛ ШЕФКИ
МАРИЯ БОЖКОВА
при секретаря Павлина П. и в присъствието на прокурор Василева от ОП-Кърджали, като разгледа докладваното от съдия Шефки канд № 74 по описа на КАС за 2022 г., и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на
чл.63в
от ЗАНН, във вр.
с чл. 208 и сл.
от АПК. Образувано е по касационна
жалба от началник отдел „Оперативни дейности“
– Пловдив при ЦУ на НАП, чрез пълномощник, срещу Решение
№ 22/09.03.2022 г. по анд
№26/2022 г. по описа на Районен съд
- Смолян. Касаторът намира оспореното решение за
неправилно, като постановено в нарушение на материалния закон. Намира за
необосновани изводите на районния съд, че неиздаването на фискален бон за
продажба на дизелово гориво на стойност 66.47 лв., е породено от спиране на
електрозахранването в обекта, поради което наказаното лице е било
възпрепятствано да документира продажбата, чрез издаване на касова бележка.
Сочи, че монтираната ЕСФП в стопанисваната от дружеството газстанция, като
отговаряща на техническите и функционални изисквания, заложени в Наредба
№Н-18/13.12.2006 г., е следва да има енергонезависима
фискална памет и при всяко прекъсване/възстановяване на връзката между
отделните модули (централно регистриращо устройство и средство за измерване на
разхода, ЦРУ и нивомерната измервателна система,
сонда на резервоар и конзола на НИС), както и при блокиране/възстановяване на
работа на ЕСФП, фискалното устройство /ФУ/ е следвало да изпраща съобщение за
това до НАП, като по делото липсвали доказателства за прекъсване на работата,
както на отделните модули, така и на ЕСФП на ответника. На следващо място
твърди, че независимо от спирането на захранващото напрежение в обекта на
дружеството, същото е следвало да документира продажбата с касова бележка от
кочан, в съответствие с изискванията на чл. 36, ал. 1 от Наредба
№Н-18/13.12.2006 г. По горните съображения иска отмяна на оспореното решение и
потвърждаване на издаденото наказателно постановление. Претендира
присъждане на разноски за двете инстанции. В представена по делото молба,
поддържа жалбата по изложените в нея съображения.
Ответникът по касация – „Терагаз“ ЕООД, чрез процесуалния си представител, в представена по
делото молба, намира жалбата за неоснователна, а постановеното от районния съд
решение - за законосъобразно. Претендира присъждане на деловодни разноски.
Представителят
на Окръжна прокуратура – Кърджали, намира жалбата
за неоснователна. Сочи, че не са налице
посочените от касатора основания за отмяна на
оспореното решение, поради което счита, че същото следва да се остави в сила,
като законосъобразно.
Административният съд,
след като извърши проверка
на обжалваното решение, констатира следното:
Касационната жалба е допустима - постъпила е в срок,
и е подадена от
надлежно легитимирано лице - страна по анд №26/2022
г. по описа на РС-Смолян.
Разгледана по същество жалбата е неоснователна.
С оспореното решение, районният съд
е отменил Наказателно постановление № 588367 – F597556/20.07.2021 г., издадено от началник отдел „Оперативни дейности“ – Пловдив към Централно управление на
НАП, с което на
„Терагаз" ЕООД, ***, на основание
185, ал.1 от ЗДДС, е наложена
имуществена санкция в размер на 600 лв., за нарушение на чл.25, ал.1,
т.2 във вр. с ал. 6 от Наредба №Н-18/13.12.2006 г. на
МФ, във вр. чл.118, ал.1 от ЗДДС. С горното решение,
касаторът е осъден да заплати
на ответника по касация и деловодни разноски в размер на 300 лв.
За
да постанови решението си въззивният съд е приел за безспорно
установяват, че на 22.02.2021 г. „Терагаз“ ЕООД, ***,
не е регистрирало и отчело, чрез издаване на фискален касов бон от ЕСФП,
продажбата на 36,41 л. дизелово гориво на стойност 66.47 лв. Доколкото в случая
било безспорно установено, че непосредствено след зареждане на посоченото количество
гориво електрозахранването на търговския обект било прекъснато съдът приел, че
санкционираното лице било обективно възпрепятствано да отчете и регистрира
въпросната продажба, чрез издаването на фискална касова бележка от въведената в
експлоатация на обекта ЕСФП. В тази връзка районния съд стигнал до извод, че административнонаказателната отговорност на санкционираното
дружество била ангажираната неправилно. По горните съображения, съдът отменил
наказателното постановление, като незаконосъобразно.
Оспореното
решение е валидно, допустимо и правилно.
При
постановяване на решението си съдът е обсъдил всички доказателства по делото в
тяхната съвкупност. Приетите за установени фактически констатации се подкрепят
от доказателствата по делото. С оглед събраните по делото доказателства, районният
съд обосновано е приел, че наказателното постановление е
незаконосъобразно.
В
случая „Терагаз“ ЕООД е санкционирано за извършено нарушение
на чл.25, ал.1, т.2, във вр. с ал. 6 от Наредба
№Н-18/13.12.2006 г. на МФ, във вр. чл.118, ал.1 от ЗДДС, за това, че на 22.02.2021 г., като задължено лице по чл.3, ал.1 Наредба
№Н-18/13.12.2006 г., не издало фискална касова бележка, чрез въведената в
експлоатация ЕСФП, за извършена продажба на 36,41 литра дизелово гориво.
Според
чл. 118, ал.1 от ЗДДС, всяко регистрирано и нерегистрирано по този закон лице е
длъжно да регистрира и отчита извършените от него доставки/продажби в търговски
обект чрез издаване на фискална касова бележка от фискално устройство (фискален
бон) или чрез издаване на касова бележка от интегрирана автоматизирана система
за управление на търговската дейност (системен бон), независимо от това дали е
поискан данъчен документ. Получателят е длъжен да получи фискалния или
системния бон и да ги съхранява до напускане на обекта.
По
аргумент от предвиденото в чл.118, ал.4, т.4 от ЗДДС, издаването на фискални
касови бележки от фискално устройство и касови бележки от интегрираната
автоматизирана система за управление на търговската дейност и задължителните
реквизити, които трябва да съдържат, се определя с Наредба №Н-18/13.12.2006 г.
за регистриране и отчитане чрез фискални устройства на продажбите в търговските
обекти, изискванията към софтуерите за управлението им и изисквания към лицата,
които извършват продажби чрез електронен магазин.
Сочените
за нарушени в АУАН и в НП разпоредби на чл. 25, ал.1, т.2, вр.
ал.6 от Наредба №Н-18/13.12.2006 г. регламентират, че лице, извършващо продажби
на течни горива чрез средства за измерване на разход, е длъжно да регистрира и
отчита извършваните продажби на течни горива чрез издаване на фискална касова бележка от ФУ, като лицето,
извършващо продажбата е длъжно едновременно с получаване на плащането да
предостави на клиента издадената фискална касова бележка.
Безспорно
е в случая, че „Терагаз“ ЕООД е данъчно задължено
лице, извършващо продажби на течни горива чрез средства за измерване на разход,
както и че на 22.02.2021 г., за извършената продажба на 36.41 л. дизелово
гориво на стойност 66.47 лв., не е издало фискална касова бележка от
регистрираното в обекта фискално устройство.
Настоящата
инстанция споделя изводите на районния съд, за наличие на обективни причини,
препятствали задълженото лице да отчете и регистрира продажбата на въпросното
количество гориво, чрез издаването на фискална касова бележка от въведената в
експлоатация ЕСФП. От приетите по делото и неоспорени писмени доказателства:
писмо изх. №50416-1-23/02.03.2021 г. на „Електроразпределение ЮГ“ ЕАД и
сервизен протокол №***/*** г. от „***“
ООД, безспорно се установява, че на посочената в АУАН и в НП дата – 22.02.2021
г., електрозахранването на газстанцията, стопанисвана
от санкционираното дружество е било прекъсвано на няколко пъти: от 8:30 ч. до
9:00 ч. и от 10:30 ч. до 12:30 ч., както и че поради срив на напрежението в
целия обект и спад на напрежението на фискалния принтер е прекъсната
комуникацията с ЕСФП, поради което не са записани зарежданията.
Обстоятелствата, отразени в сервизния протокол, издаден от сервизна фирма,
касаещи срив на напрежението в обекта и спад на напрежението на фискалния
принтер, посочени като причина за прекъсване на комуникацията с ЕСФП и липса на
запис за зарежданията, са възприети изрично и в
констативната част на издаденото НП. По горните съображения, неоснователни са
доводите в касационната жалба за липса на доказателства за прекъсване на
работата на ЕСФП, както е че изводите на районния съд за наличие на такова
прекъсване били основани само на твърденията на жалбоподателя и на обясненията
на негови служители, дадени по време на проверката.
Неотносими към спора са съображенията
на касатора, че наказаното дружество не е изпълнило
задължението си за документиране на продажбата с касова бележка от кочан,
съобразно предвиденото в чл. 36, ал. 1 от Наредба №Н-18/13.12.2006 г. В чл. 36,
ал.1, т.1 от горната наредба, действително е предвидено продажбите да се
документират с касови бележки от кочан, в случаите на спиране на захранващото
напрежение. Нито в съставения АУАН, нито в издаденото НП обаче, на дружеството
е вменено неизпълнение на задължение за
издаване на касова бележка от кочан, респ., че е нарушена разпоредбата
на чл. 36, ал.1 от наредбата. В случая, дружеството е наказано за неиздаден
документ по чл.25, ал.1, т.2 от наредбата, вр. с
чл.118, ал.1 ЗДДС - фискална касова бележка от регистрираното в обекта фискално
устройство. Касовата бележка от кочан не е сред законоустановените
в чл. 118 ЗДДС и чл.25, ал.1, т.2 от наредбата документи за отчитане на
продажба, респ. неиздаването й не нарушава горните разпоредби.
Предвид
изложеното, съдът намира, че касационната жалба е неоснователна, а обжалваното в
настоящото производство решение на Смолянския районен
съд е правилно и законосъобразно, поради което следва да бъде оставено в сила.
При този изход на делото и предвид заявеното
от ответната страна искане, на основание чл. 63д, ал. 1 от ЗАНН, касаторът следва да заплати на ответника по касация,
адвокатско възнаграждение в размер на 300 лева, за тази инстанция, договорени и
изплатени съгласно ДПЗС №***/*** г.
Ето защо,
и на основание
чл.221, ал.2
от АПК,
съдът
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 22/09.03.2022 г., постановено по анд №26/2022 г. по описа на Районен съд - Смолян.
ОСЪЖДА Национална
агенция за приходите, гр.София, ***, да заплати на „Терагаз“
ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: ***, деловодни разноски в размер на 300 лв.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.