№ 630
гр. Пловдив , 29.07.2021 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, IX СЪСТАВ в закрито заседание на
двадесет и девети юли, през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:Николинка Г. Цветкова
Членове:Виделина Ст. Куршумова
Стойчева
Елена З. Калпачка
като разгледа докладваното от Елена З. Калпачка Въззивно частно
гражданско дело № 20215300501748 по описа за 2021 година
Производство по чл. 274, ал. 1 т. 1 от ГПК.
Образувано е по частна жалба, подадена от "ЮБЦ" ЕООД чрез адв.
В.Г., против определение № 3849 от 10.06.2021г., постановено по гр.д. №
6968/2021 г. по описа на РС Пловдив, с което е прекратено производството по
делото като недопустимо и е обезсилена заповед № 261844/16.11.2020г. по
ч.гр.д. № 14370/2020г. по описа на ПРС в частта за сумата от 22,39 лева
мораторна лихва за периода от 24.04.2018г. - 13.10.2020г. поради
непредявяването на иск в срока по чл. 415, ал.1, т.2 ГПК , както и в частта за
сумата от 89,02 лева незаплатена далекосъобщителна услуга за периода от
08.11.2017г. до 07.04.2018г. поради недопустимост на иска по чл. 422 вр. с чл.
415 ГПК.
Навеждат се доводи за незаконосъобразност и неправилност на
постановеният от първоинстанционният съд акт, по съображения, че са
изпълнени всички дадени указания на съда и исковата молба отговаря на
всички изисквания за редовност, като ясно е индивидуализирано вземането и
не са налице предпоставки за връщането и по посочените в обжалваното
определение мотиви. Счита, че както със заявлението, така и с исковата
молба, са претендирани суми за неизплатени електронни съобщителни
услуги, като както основанието, така и размера на претенциите в заповедното
1
и исковото производство съвпадат. Счита, че без да провери волята на
заявителя съдът е приел, че е налице основание за връщане на исковата
молба, като твърди, че едва при прекратяване на делото е разбрал, че
евентуално съдът е сгрешил при посочване на основанието на заповедта за
изпълнение, издавайки я за заявеното в заповедното производство, но на
друго основание, различно от заявеното. Твърди, че процесното вземане е
индивидуализирано по основание, размер и период по начин, който не
препятства защитата на длъжника, нито преценката на съда за допустимостта
на производството по чл. 422 от ГПК. Моли да се отмени обжалваното
определение, с което е прекратено производството по делото и е обезсилена
издадената заповед за изпълнение на парично задължение, като се дадат
изрични указания за продължаване на съдопроизводствените действия, ведно
с всички законови последици от това.
Пловдивският окръжен съд, като взе предвид доводите в частната жалба
и данните по делото, намира следното:
Частната жалба е подадена от легитимира страна – ищец в
първоинстанционното производство, в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК и е
процесуално допустима. Разгледана по същество, тя е и основателна.
Видно е от материалите по приложеното ч. гр. д. № 14370 по описа за
2020г. на Пловдивски районен съд, III бр. състав, че същото е било
образувано по заявление на „ЮБЦ“ ЕООД, ЕИК *********, чрез
пълномощника адв. В.Г., САК, против длъжника СП. ЛЮБ. П., ЕГН
**********, за издаване на заповед за изпълнение по реда на чл. 410 от ГПК
за сумата от 89,02 лв., незаплатени суми по фактури с посочени номера, за
период от 08.11.2017 г. до 07.04.2018 г., издадени въз основа на договор за
далекосъобщителни услуги с клиентски номер 16087759001 от 01.12.2015 г.,
сключен между ответника и БТК ЕАД, което вземане е прехвърлено с цесия
на заявителя. В т. 12 от заявлението са конкретизирани обстоятелствата, от
които произтича вземането: Твърди се, че длъжникът е потребил и не е
заплатил далекосъобщителни услуги, съгласно сключения договор за
предоставяне на мобилни услуги с клиентски номер 16087759001 от
01.12.2015 г., за периода от 08.11.2017 г. до 07.04.2018 г., в общ размер на
89,02 лв., за които оператора е издал крайна фактура №
**********/08.04.2018 г., платима до 23.04.2018 г. Претендирана е и
2
мораторна лихва за забава, в която част вземането не е предмет на
предявените установителни претенции от заявителя.
С издадената заповед № 261844 за изпълнение на парично задължение
по чл. 410 от ГПК от 16.11.2010 г. по образуваното ч. гр. д. № 14370 по описа
за 2020 г. на Пловдивски районен съд, III бр. с., е разпоредено длъжникът СП.
ЛЮБ. П., ЕГН **********, да заплати на „ЮБЦ“ ЕООД, сумата от 89,02 лв.,
незаплатени далекосъобщителни услуги и обезщетение за неизпълнение,
дължима по договор за предоставяне на далекосъобщителни услуга с
клиентски номер 16087759001 от дата 01.12.2015 г., във връзка с който са
издадени фактури с посочени номера, за период от 08.11.2017 г. до 07.04.2018
г., сключен между длъжника и БТК ЕАД, вземането по който е прехвърлено с
цесия. Уважено е заявлението изцяло, като е разпоредено и заплащане на
претендираната мораторна лихва, както и направените по делото разноски.
Заповедта е връчена на длъжника по реда на чл. 47, ал. 5 от ГПК, поради
което е преценено, че е налице хипотезата на чл. 415, ал. 1 от ГПК, като на
това основание на заявителя е указано, че може да предяви иск за
установяване съществуването на вземането си в едномесечен срок, като
довнесе дължимата ДТ. Съобщението за това е връчено на 24.03.2021г., а
искът е предявен в едномесечния срок.
Така Районен съд Пловдив е сезиран с иск по чл. 422 ГПК,
подаден от „ЮБЦ“ ЕООД чрез адв. В. Г., срещу СП. ЛЮБ. П., за
установяване на дължимост на сума от 89,02 лева, представляваща
незаплатена далекосъобщителна услуга за периода от 08.11.2017 г. до
07.04.2018г., дължими по договори с клиентски номер 16087759001 сключени
между ответника и БТК ЕАД, съгласно посочени фактури. В
обстоятелствената част на исковата молба е посочена и датата на сключване
на договора 01.12.2015 г., посочено е съдържанието му, както и конкретно са
описани задълженията по всяка една от сочените фактури. След дадени
указания за конкретизиране претендираната сума какво представлява,
съобразно основанието, посочено в заповедта за изпълнение по чл. 410 от
ГПК, по гр.дело № 14370/2020 г. на ПРС, е посочен с молба от ищеца
договора за далекосъобщителни услуги с номер и дата, страни и предмет,
посочено е, че претендираното вземане представлява незаплатена
3
далекосъобщителна услуга по договора, за посочения период.
С обжалваното определение е прието, че с исковата молба е
формулиран петитум за сума в размер на 89,02 лв. с основание валидно
действали договор с клиентски номер 16087759001, а в заповедта по чл. 410
ГПК е посочено, че сумата от 89,02 лева представлява незаплатена
далекосъобщителна услуга и обезщетение за неизпълнение дължима по
договор за предоставяне на далекосъобщителна услуга с клиентски номер
16087759001. Поради това съдът е приел, че е неясно как е формирана
претендираната сума, а по-конкретно неясно е какво неизпълнение се твърди,
какво обезщетение се претендира за това неизпълнение - компенсаторно за
липсващо реално изпълнение в размер на законната лихва за забава или друго
обезщетение. Счита неясно и какво представлява далекосъобщителната
услуга, както и абсолютно неясно основанието на претенцията по исковото
производство дали касае именно договора от 10.12.2015г. за който е издадена
заповедта по чл. 410 ГПК. Така мотивиран е приел, че не може да се установи
идентитет между основанието на предявения иск по чл. 422 вр. с чл. 415 ГПК
с основанието на претенцията, възпроизведена в заповедта по чл. 410 ГПК,
поради което е приел производството по делото недопустимо и като такова го
е прекратил, а заповедта по чл. 410 ГПК е обезсилил.
Настоящият състав на съда намира, че принципно съображенията на
районния съд са правилни, доколкото действително е необходимо да има
пълно съвпадение между предмета на иска за установяване съществуването
на вземането по чл. 422 от ГПК и предмета на заповедта за изпълнение, като
установителният иск е средство за защита на признато в заповедното
производство вземане на кредитора. Предпоставка за допустимостта му,
наред с нормативно установените специфични условия, е съответствието
между заявеното и признато в заповедното производство вземане и предмета
на делото, очертан в обстоятелствената част и петитума на исковата молба.
При предявяването му по реда на чл. 422 от ГПК ищецът следва да се
съобрази с посоченото от него основание за издаване на заповед за
изпълнение, за да установи съществуването на оспореното вземане такова,
каквото е присъдено със заповедта за изпълнение. Обстоятелствената му част
трябва да съответства на основанието, за което е заявено вземането в
заповедното производство и на което е издадена заповедта за изпълнение.
4
Рамките и премета на исковото производство са предопределени от
заповедното производство.
С оглед данните в конкретния случай обаче не може да бъде споделен
извода, че е налице пълно разминаване между вземането, за което е издадена
заповед за изпълнение и предявения иск, само защото в заповедта вземането
не е било конкретизирано по основание, както е било уточнено от заявителя в
т. 12 от заявлението му, а е издадена за заплащане на сумата, като освен
посоченото от заявителя е прибавено и основание, на което сумата не е била
претендирана. Дори да се касае за явна фактическа грешка, допусната в
заповедта за изпълнение, която може да бъде преодоляна и по реда на чл. 250
от ГПК, не може да се вмени на заявителя и да обуслови недопустимост на
иска му по чл. 422 от ГПК.
Съгласно чл. 410, ал. 2 от ГПК изискване към заявлението е да отговаря
на изискванията на чл. 127, ал. 1 от ГПК. Същото следва да съдържа пълна и
ясна индивидуализация на вземането, което се претендира, както и изложение
на фактите, от които то се извежда, което да даде възможност на длъжника да
прецени дали да възрази срещу заповедта за изпълнение или не. В тази насока
от приложеното ч. гр. д. № 14370 по описа за 2020г. на Пловдивски районен
съд, III бр.с., към настоящето дело, се установи, че процесното вземане е било
индивидуализирано в подаденото заявление, като обстоятелствата, на които
се основава, кореспондират с изложените такива в исковата молба на ищеца,
където са детайлизирани по-подробно. Идентичността между двата предмета
следва да се преценява въз основа на заявлението и исковата молба (в този см.
Определение № 744 от 28.10.2010г. по ч. т. д. № 731/2010г. на ВКС).
По изложените съображения частната жалба се явява основателна и
следва да бъде уважена, а обжалваното определение отменено и делото да се
върне на районния съд за продължаване на съдопроизводствените действия
по него.
Ето защо Пловдивският окръжен съд
ОПРЕДЕЛИ:
ОТМЕНЯ определение № 3849 от 10.06.2021 г. на РС Пловдив,
5
постановено по гр. д. № 6968по описа за 2021 г. на същия съд.
ВРЪЩА делото на Районен съд Пловдив за продължаване на
съдопроизводствените действия..
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6