Р Е Ш
Е Н И Е
№ 987
гр.Бургас, 09.07.2018г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
БУРГАСКИ РАЙОНЕН СЪД, 46–ти наказателен състав, в публично
заседание на трети юли две хиляди и осемнадесета година в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: МАРТИН БАЕВ
при участието на секретаря М.Р., като разгледа
НАХД № 1974 по описа на БРС за 2018г., за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството е образувано
по повод жалба на Ж.Д.Р.
с ЕГН: **********,***, срещу
Наказателно постановление № 18-4635-000001/22.01.2018г., издадено от Калин Стоянов – Началник РУ-Приморско
към ОДМВР-гр.Бургас, с което за нарушение на чл. 140, ал.1 от ЗДвП, на
основание чл.175, ал.3, пр.2 ЗДвП, на жалбоподателя е наложено административно наказание
„Глоба” в размер на 200 лева и „Лишаване от право да управлява МПС” за срок от
6 месеца.
С жалбата, която по своя характер е
бланкетна, се моли за отмяна на атакуваното наказателно постановление, като
постановено в разрез с императивни норми на закона. Не се посочват никакви
конкретни доводи в подкрепа на тези твърдения.
В открито съдебно заседание жалбоподателят,
редовно призован, не се явява и не се представлява.
Административнонаказващият орган – ОДМВР-гр.Бургас,
РУ-Приморско, надлежно призован изпраща представител.
Съдът приема, че жалбата е подадена в рамките на седемдневния срок за
обжалване по чл.59, ал.2 ЗАНН (видно от разписката – л.3 - НП е връчено на
жалбоподателя на 26.04.2018г., а жалба е депозирана директно в съда на 30.04.2018г.).
Жалбата е подадена от легитимирано да обжалва лице срещу подлежащ на обжалване
акт, поради което следва да се приеме, че същата се явява процесуално допустима. Разгледана по същество жалбата е неоснователна, като съдът след като
прецени доказателствата по делото и съобрази закона в контекста на правомощията
си по съдебния контрол намира за установено следното:
На 03.12.2017г.,
около 10.55 часа на път трети клас № 9009 (***-***-***-***), в поска към с. ***,
св. Д.П. – мл.автоконтрольор към ОДМВР-Бургас, извършил проверка на движещ се
по пътя четириколесен трактор (син на цвят), управляван от жалбоподателя Ж.Р..
Водачът не представил никакви документи, относно регистрацията на превозното
средство, а отделно от това върху трактора също нямало поставена рег. табела.
Водачът не представил и СУМПС и контролен талон към него. За констатираното на
място св. П. съставил АУАН № 119148, като посочил, че тракторът не е
регистриран по надлежния ред и няма табели, поставени на определените за това
места, както и че водачът не представя СУМПС и КТ към него, квалифицирайки тези
факти като нарушения по чл. 140, ал.1 от ЗДвП и чл. 100, ал.1, т. 1 ЗДвП. Актът
бил предявен на нарушителя, който го подписал без възражения и получил препис
от него.
На място
пристигнала и ДОГ към РУ-Приморско, като бил извършен оглед на
местопроизшествие и било образувано БП № 4635ЗМ-411/2017г. по описа на
РУ-Приморско. В хода на разследването били извършени редица ПСД, като било
установено, че се касае за трактор „МТЗ 80”, който в действителност е бил
регистриран по надлежния ред, като имал издадена рег.табела с № А02812(КТИ), но
към датата на проверката същата не била поставена на определеното за това
място, доколкото по показания на жалбоподателя – същият бил извършил ремонт на
трактора и тогава му свалил табелата и в последствие не я поставил.
Резултатът от
разследването бил докладван на БРП, като с постановление от 11.12.2017г.
наблюдаващият прокурор преценил, че не са налице данни за извършено
престъпление по чл. 345, ал.2 НК, а материалите по делото следва да се изпратят
на Началника на РУ-Приморско за ангажиране на административнонаказателната
отговорност на водача.
Въз основа на АУАН и на решението на
БРП на 22.01.2018г. било издадено и атакуваното НП, в което била пресъздадена
фактическата обстановка, изложена в акта. Административнонаказващият орган взел
предвид фактите, установени от разследването по случая, като посочил, че
тракторът в действителност е бил регистриран по надлежния ред, но не е имал
поставена табела, като също счел, че горните факти, нарушават разпоредбата на: чл. 140, ал.1 ЗДвП, поради което и на
основание чл. 175, ал.3, пр. 2 ЗДвП наложил на жалбоподателя административно
наказание „Глоба” в размер на 200 лева и административно наказание „Лишаване от
право да управлява МПС” за срок от 6 месеца.
Горната
фактическа обстановка се установява по безспорен начин от събраните по делото
материали по АНП, както и гласните и писмени доказателства, събрани в хода на съдебното
производство, които съдът кредитира изцяло. От обстоятелствената част на акта
за нарушение, който като съставен по надлежния ред представлява годно
доказателствено средство, съобразно чл. 189, ал. 2 от ЗДвП за констатациите в
него, се установява гореописаната фактическа обстановка, в каквато насока са и
показанията на актосъставителя, които са еднопосочни и безпротиворечиви и които
съда кредитира изцяло. Фактическата обстановка не се оспорва и от
жалбоподателя, който нито в предоставената възможност за възражения по акта,
нито в жалбата си пред съда, нито в хода на БП, излага каквито и да е твърдения
за различна фактология.
Съдът въз основа
на императивно вмененото му задължение за цялостна проверка на издаденото
наказателно постановление относно законосъобразност и обоснованост, както и
относно справедливостта на наложеното административно наказание и предвид така
установената фактическа обстановка, направи следните правни изводи:
Наказателното постановление е издадено от компетентен орган – Калин Георгиев – Началник РУ-Приморско към ОДМВР-гр.Бургас, който към дата 22.01.2018г. е бил оправомощен да издава НП, видно от приложената Заповед Рег. № 8121з-952/20.07.2017г. на министъра на вътрешните работи. АУАН е съставен от компетентно (териториално и материално) лице – младши автоконтрольор, който безспорно е длъжностно лице на службите за контрол, предвидени в ЗДвП и който по силата на чл. 189, ал. 1 ЗДвП е компетентен да съставя АУАН за нарушения по този закон. Административнонаказателното производство е образувано в срока по чл. 34 от ЗАНН, а наказателното постановление е било издадено в шестмесечния срок, като същото е съобразено с нормата на чл. 57 от ЗАНН, а при издаването на административния акт е спазена разпоредбата на чл. 42 от ЗАНН. Вмененото във вина на жалбоподателя нарушение е индивидуализирано в степен, позволяваща му да разбере в какво е обвинен и срещу какво да се защитава. Правилно са посочени нарушените материалноправни норми. В случая не са налице формални предпоставки за отмяна на обжалваното НП, тъй като при реализиране на административнонаказателната отговорност на жалбоподателя не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, водещи до порочност на административнонаказателното производство против него.
Съгласно разпоредбата на чл. 140, ал.1 ЗДвП, действала към момента на извършване на нарушението – по пътищата, отворени за обществено ползване, се допускат само моторни превозни средства и ремаркета, които са регистрирани и са с табели с регистрационен номер, поставени на определените за това места.
Не се спори, а и от показанията на актосъставителя и материалите по приложеното БП (включително и протокола за оглед на местопроизшествие и фотоалбума към него), се установява, че на процесната дата жалбоподателят е управлявал четириколесния трактор по третокласен път от пътната мрежа на страната (в НП е допусната известна неточност относно точния километър от този път, но тази неточност не се отразява на правилността на акта, доколкото не остава съмнение, че се касае именно до път № 9009). Няма спор и че въпросният трактор е земеделска техника - самоходна машина съгласно § 1, т. 2 във вр. с т. 12 от допълнителните разпоредби на Закона за регистрация и контрол на земеделската и горската техника и представлява МПС съгласно § 6, т. 11 от допълнителните разпоредби на ЗДвП, както и че не е имал поставена рег.табела, както и че водачът не е представил свидетелство за регистрацията му. Поради тази причина в АУАН актосъставителят е посочил както, че тракторът въобще не е регистриран (доколкото не му е бил представен регистрационен талон), така и че няма поставени рег.табели. В хода на проведените действия по административнонаказателното производство, в съответствие с правомощието по чл. 52, ал.4 ЗАНН, административнонаказващият орган е провел разследване, като е установил, че в действителност тракторът е регистриран по надлежния ред и има издадена рег. табела, но същата не е била поставена на него, поради което и в съответствие с дадена му с разпоредбата на чл. 53, ал.2 ЗАНН възможност, същият е стеснил обхвата на повдигнатото с АУАН „обвинение” и е издал НП само за това, че рег.табелите не са били поставени на превозното средство, но не и за това, че тракторът не е бил регистриран въобще. Този подход е правилен и законосъобразен, както и в съответствие с практиката на касационната инстанция, като например Решение № 1300/29.06.2018г. по к.н.а.х.д. № 1071/2018г. на АдмС-Бургас.
По същество следва да се има предвид следното: както вече беше посочено, съгласно
чл. 140, ал.1 от ЗДвП, по пътищата, отворени за обществено ползване, се
допускат само МПС, които са регистрирани и са с табели с регистрационен номер,
поставени на определените за това места. Съгласно чл. 1, ал.3 от Наредба № 15/07.04.2008 г., издадена на
основание чл. 140, ал.6 от ЗДвП, движението на колесни трактори, тракторни
ремаркета и друга самоходна техника по пътищата, отворени за обществено
ползване, се извършва при спазване на изискванията на Закона за движение по
пътищата (ЗДвП), на Закона за пътищата (ЗП), на Закона за регистрация и контрол
на земеделската и горската техника (ЗРКЗГТ) и издадените на тяхно основание
подзаконови нормативни актове. Изрично разпоредбата на чл. 5, т.3 от Наредба № 15, изисква при движение по
пътищата, отворени за обществено ползване, колесните трактори да имат, изискваните предупредителни символи и табели.
Какви са тези изисквани табели е регламентирано в ЗРКЗГТ и в издадената на основание чл. 11, ал.9 от закона Наредба № 2 от 3.02.2016 г. за условията и реда за регистрация на техниката по Закона за регистрация и контрол на земеделската и горската техника, като в тях изрично е указано, че земеделската техника, сред която и тракторите, подлежат на регистрация в регионалните служби на Контролно - техническата инспекция към МЗХ. В изпълнение на това задължение собственикът на процесния трактор го е регистрирал в регионалната служба, като съгласно чл. 5, ал.1, т. 3 вр. с чл. 2, ал.1, т. 1 от посочената Наредба № 2 му е било издадено свидетелство за регистрация А0000940А и табела с рег. № А02812. Съгласно чл. 24, ал.6 от Наредбата – рег. табелата е следвало да се монтира върху трактора по точно определен начин и на точно определено място – задължение, което няма спор, че не е било изпълнено.
Казано по друг начин – тълкувайки горепосочените разпоредби, може да се направи извод, че в случая, за да се движи по пътищата, отворени за обществено ползване, процесният трактор е следвало освен да има издадена рег.табела – то и същата да е монтирана на предвиденото за това място, по начина разписан в чл. 24 от Наредба № 2. Неизпълнението на това задължение е скрепено със санкция съгласно чл. 175, ал.3, пр. 2 ЗДвП – „Лишаване от право да се управлява МПС” за срок от 6 до 12 месеца и „Глоба” от 200 до 500 лв.
В случая настоящия състав счита, че при правилно установени факти, АНО правилно е приложил материалния закон, като законосъобразно е ангажирал отговорността на водача по посочените текстове на ЗДвП. Наказанието е индивидуализирано в минималния предвиден в закона размер, поради което и не може да става въпрос за неговото намаляване.
Конкретното нарушение
не следва да се квалифицира като „маловажно” по смисъла на чл. 28 ЗАНН. Маловажни
са нарушенията, които разкриват по-ниска степен на обществена опасност в
сравнение с типичния случай и се отличават помежду си по "наличието на
очевидност, несъмненост на маловажността на извършеното нарушение". В
случая са налице данни, че това не е първо нарушение по ЗДвП на жалбоподателя.
Видно от приложената по делото Справка (л.27-29 от приобщеното БП), преди
датата на настоящето деяние, жалбоподателят е бил санкциониран с шест влезли в
сила НП и един влязъл в сила фиш за общо девет отделни нарушения по ЗДвП. На
следващо място конкретното нарушение не се отличава от типичните такива, като
нито в хода на административнонаказателното производство, нито с жалбата или в
производството пред настоящата инстанция, жалбоподателят не изтъква каквито и
да е доводи, сочещи на маловажност на случая.
Предвид всичко
горепосочено, съдът счита, извършеното от Ж.Д.Р. деяние
е съставомерно, поради което законосъобразно е била ангажирана административнонаказателната
му отговорност, като в хода на производството не са допуснати съществени
нарушения на процесуалните правила, а наложеното наказание е правилно и
законосъобразно индивидуализирано, поради което и атакуваното наказателно
постановление следва да се потвърди.
Така мотивиран, на основание чл.63,
ал.1, предл.1 ЗАНН, Бургаският районен съд
Р Е
Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 18-4635-000001/22.01.2018г., издадено от Калин Стоянов – Началник
РУ-Приморско към ОДМВР-гр.Бургас, с което за нарушение на чл. 140, ал.1 от ЗДвП, на основание чл.175, ал.3, пр.2 ЗДвП, на Ж.Д.Р. с ЕГН: ********** е наложено административно наказание
„Глоба” в размер на 200 лева и „Лишаване от право да управлява МПС” за срок от
6 месеца.
РЕШЕНИЕТО подлежи на
обжалване с касационна жалба пред Административен съд – гр.Бургас в 14 - дневен
срок от съобщаването му на страните.
ПРЕПИС от решението да се изпрати на страните на посочените по
делото адреси.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: М.
Баев
Вярно с оригинала: М.Р.