№ 287
гр. Варна, 20.10.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, III СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесети септември през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Радослав Кр. Славов
Членове:Дарина Ст. Маркова
Д.а Д. Томова
при участието на секретаря Десислава Ив. Шинева Чипева
като разгледа докладваното от Дарина Ст. Маркова Въззивно търговско дело
№ 20223001000370 по описа за 2022 година
И за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е въззивно, образувано по образувано по жалба на К. Р.
К. от гр.Бургас срещу решение № 74 от 04.03.2022г. по търг.дело № 1356/20г.
по описа на Окръжен съд – Варна, в частта му, с която е отхвърлен
предявения от него срещу ЗД „Бул Инс“ АД иск за обезщетение за обезвреда
на претърпени неимуществени вреди, вследствие на ПТП, настъпило на
16.04.2019г. в гр.Варна, по вина на водача на лек автомобил с рег.№ А 7895
КН, със задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на
автомобилистите, за разликата над 90 000лв. до предявения размер от
250 000лв., както и относно началната дата на присъденото обезщетение.
В жалбата се твърди че решението в обжалвА.та от него част е
неправилно, необосновано и постановено при нарушение на материалния и
процесуалния закон.
Оспорва определения от първата инстанция размер на обезщетението за
неимуществени вреди. Твърди че съдът неправилно е приложил нормата на
чл.52 от ЗЗД. Твърди че не са отчетени в достатъчна степен физическите и
1
емоционалните болки и страдания, които е претърпял, и които продължава да
изпитва и към настоящия момент, както и особено неблагоприятната прогноза
за възстановяването му. Подробно описва във въззивната жалба установените
и доказани по делото травматични увреждания, претърпените операции и
усложнения. Твърди, че е претърпял продължителни болки и страдания и ще
изпитва негативните последици от събитието през целия си живот. Сочи че е
прекарал в болнични заведения голям период от време и са му извършени
редица животоспасяващи операции. Вследствие на произшествието целият му
живот се е преобърнал, белязвайки го завинаги във физически и емоционален
план. Загубил е завинаги крайната фаланга на четвърти пръст на лява ръка, а
неврологичното му състояние му носи ежедневни затруднения и
дискомфорт.Твърди че определеното обезщетение е в противоречия със
съдебна практика за подобни увреждания. Твърди че съдът неправилно е
присъдил законна лихва от 15.09.2020г., като е отхвърлил искането му за
законна лихва от датата на ПТП – 16.04.2020г., като твърди че законна лихва
се дължи на основание чл.84 ал.3 от ЗЗД от момента на настъпване на
вредите.
Моли съда да отмени решението на първоинстанционния съд в
обжалваните от него части и да постанови друго, с което искът му за
обезщетение за неимуществени вреди да бъде уважен в пълен размер от
250 000лв, както и законна лихва върху главниците – за обезщетения за
имуществени и за неимуществени вреди, да бъдат присъдени и за периода от
16.04.2020г. до 15.09.2020г. Претендира направените разноски за двете
инстанции, включително адвокатско възнаграждение по реда на чл.38 от ЗА.
В съдебно заседание, чрез процесуалния си представител, поддържа жалбата
и моли съда да я уважи.
Въззиваемата стрА. ЗД „Бул Инс“ АД със седалище гр.София, в
депозиран в срока по чл.263 ал.1 от ГПК писмен отговор изразява становище
за неоснователност на въззивната жалба и моли съда да потвърди решението
в обжалваните от ищеца части. Претендира направените по делото разноски.
В съдебно заседание, чрез процесуален представител, оспорва жалбата и моли
съда да потвърди първоинстанционното решение.
Въззивният съд, след съвкупна преценка на събраните по делото
доказателства, заедно и поотделно, и съобразно предметните предели на
2
въззивното производство, приема за установено следното:
Предявени са искове с правно основание чл.432 от КЗ от К. Р. К. срещу
ЗД „Бул Инс“ АД за обезщетение за неимуществени вреди в размер на 250
000лв. и за обезщетение за имуществени вреди в размер на 1 194.85лв.,
претърпени в резултат на пътно-транспортно произшествие на16.04.2019г.,
причинено виновно от Д. К. Х. при управление на лек автомобил „Опел
Вектра“ с рег.№ А 7895 КН, при сключена задължителна застраховка
„Гражданска отговорност на автомобилистите”, ведно със законна лихва.
Решението в частите му, с които е присъдено обезщетение за неимуществени
вреди до размера на сумата 90 000лв. и обезщетение за имуществени вреди е
влязло в сила. Предмет на въззивно обжалване е решението на
първоинстанционния съд в отхвърлителната му част и по отношение на
началната дата на присъденото законна лихва.
С оглед влязлото в сила решение на първоинстанционния съд и
предметите предели на силата на присъдено нещо, въззивният съд намира, че
пред настоящата инстанция е установено настъпването на пътно-
транспортното произшествие на 16.04.2019г., вината на водача Д. К. Х. и
механизмът на пътно-транспортното произшествие. Не е спорно, че между
застрахователното дружество и собственика на автомобила, с който е
причинено пътно-транспортното произшествие е сключен договор за
задължителна застраховка “Гражданска отговорност на автомобилистите”,
действаща към датата на пътно-транспортното произшествие, която покрива
отговорността на застрахователя за причинени от Х. вреди при управлението
на лекия автомобил.
Спорен пред въззивния съд е само размерът на обезщетението за
неимуществени вреди.
По размера на обезщетението:
Не е спорно, че пострадалият К. е бил пътник в автомобила, управляван
от Х. и при пътно-транспортното произшествие е получил черепно-мозъчна
травма и травма на лявата длан. Черепно-мозъчна травма се изразява със
счупване на черепа в дясна теменно-слепоочна област, надлежаща разкъсно-
контузна рА. с липса на тъкан в дясна теменно-слепоочна област, кръвоизлив
над твърдата мозъчна обвивка в неголям обем, кръвоизлив под меките
мозъчни обвивки, счупване на дъгата на дясната скулова кост на черепа.
3
Първоначално е приет по спешност в МБАЛ „Света А.“ АД гр.Варна в
клиника по неврохирургия, като в деня на приемането е извършена
хирургична обработка на разкъсно-контузната рА. на главата, която е имала
минус тъкан с опресняване, мобилизация и ротация на кожните ламба с
преодоляване на участъка с липсваща кожна тъкан. По отношение на черепно-
мозъчната травма е приложено консервативно лечение с медикаменти.
Изписан от болницата на 23.04.2019г. На 07.05.2019г. е приет в клиника по
термична травма на МБАЛ – Варна на ВМА, където е извършена ексцизия на
девитализираните тъкани по главата и към некректомирА.та повърхност с
метални скоби е разцепен кожен графт взет от ляво бедро. Изписан е на
11.05.2019г. с подобрение. Посочено е от експерта – неврохирург в приетата
от първоинстанционния съд и кредитирА. от настоящата инстанция съдебно-
медицинска експертиза, че извършената в клиниката по термична травма при
ВМА операция е в резултат на претърпени усложнения на здравословното
състояние на К. от получената при ПТП произшествие мозъчна травма
изразяващо се в незарастване и некроза в участъка на ротираните кожни
ламби на главата с цел преодоляване на липсващата кожна тъкан. Съобразно
заключението на експерта и обясненията му дадени в съдебно заседание на
09.03.2022г. неврологичните последици от травмите, получени от К.
вследствие на ПТП могат да се квалифицират като посттравмен
церебрастенен синдром, изразяващ се в лесна уморяемост, разсеяност,
периодично главоболие, гадене и световъртеж. Те не представляват опасност
за живота и ще продължат и за в бъдеще. Неврологичното състояние на К.,
разбирано като огнищна неврологична симптоматика, според експерта е
много добро, тъй като не се установява неврологиен дефицит, нито възбудна
неврологична симптоматика.
Травмата на лявата длан се изразява с частична ампутация на долната
/крайната/ фаланга на четвърти пръст на лявата длан, счупване на пета
предкиткова кост на лявата длан. След изписването му от клиниката по
неврохирургия на 26.04.2019г. е приет в МБАЛ „Бургасмед“ в клиника по
ортопедия и травматология където след локална анестезия е извършена
репозиция на пета метакарпална кост в ляво, поставена е гипсова
имобилизация и на следващия ден е изписан. На 19.07.2019г. в същата
клиника с локална анестезия е извършен дебридман на девитализирани
тъкани на четвърти пръст на лявата ръка, изкюретирано е нокътно ложе,
4
извършена е ноктопластика. Повторната операция е поради незарастване на
крайната фаланга на четвърти пръст в ляво.
Към момента на прегледа К. е в много добро общо здравословно
състояние, раните на главата му са зараснали като в дясно фронто темпорално
е оформен овален кожен цикатрикс с размери 7/7 см., който води до
загрозяване. Счупената кост на лявата длан е зараснала. От обясненията на
експерта – ортопед, дадени в съдебно заседание на 12.10.2021г. е ампутирА.
малка част от крайната фаланга на четвърти пръст на лява ръка, което
съществено не се отразява на функцията на ръката, доколкото четвъртият
пръст не е важен за върховия захват на ръката.
От показанията на разпитаните по делото свидетели Ирина С. К.а и Р.
К.ов К., родители на пострадалия, преки и непосредствени, депозирани
непротиворечиво и убедително и взаимно допълващи се, кредитирани от съда
при условията на чл.172 от ГПК, въззивният съд приема за установено че К.
след инцидента е бил в тежко състояние, за около три месеца след
произшествието постоянно е бил по болници, като са му правени различни
операции. Майка му го е придружавала при престоя в болниците. Не е могъл
да се обслужва сам, не е ставал, често му се е виело свят и е повръщал. След
инцидента отказва да се среща с хора. Белезите по главата и пръста му
създават комплекси. Преди катастрофата е учил във Военноморското
училище във Варна, но е прекъснал, защото е разбрал, че не може да се качи
на кораб. Към момента отново учи, но друга специалност, даваща му
възможност за работа на суша. И към момента има оплаквания от
световъртеж и гадене.
При определяне по справедливост на основание чл.52 от ЗЗД на размера
на неимуществените вреди на увреденото от деликт лице съдът отчита
характера и тежестта на уврежданията, интензитета и продължителността на
търпените физически и емоционални болки и страдания, прогнозите за
отзвучаването им, икономическите условия на живот в стрА.та към момента
на увреждането. Взимайки предвид тези критерии и събраните по делото
доказателства, въззивният съд определя сумата 180 000лв., като паричен
еквивалент на всички понесени от К. емоционални, физически и психически
болки, неудобства и сътресения, които е преживял в резултат на
претърпяното на 16.04.2019г. пътно-транспортно произшествие.
5
Произшествието настъпва на 20-тия рожден ден на К.. За да определи този
размер съдът изхожда от получените травми – черепно –мозъчна и травма на
лява длан, от настъпилите от тях усложнения, от проведеното лечение –
хирургично и медикаментозно, както и от състоянието на К. към момента. За
да определи по-висок размер въззивният съд отчита освен тежестта на
получените увреждания оставащият да го съпътства зА.пред видим
загрозяващ белег в дясно челно-темпорално, както и липсата на част от горна
фаланга на четвърти пръст. Тези уврежданията са видими и за един млад
човек допълнително водят до неудобства, понижено самочувствие,
ограничаване на контакти. От значение е и посттравмения церебрастенен
синдром, изрязяващ се в лесна уморяемост, разсеяност, периодично
главоболие, гадене и световъртеж, което макар и да не представлява опасност
за живота ще създава допълнително страдания за К.. Въззивният съд намира,
че така определеният от него размер обезщетява пострадалия за значителните
по интензитет и продължителност болки и страдания, претърпени в резултат
на получените увреждания от ПТП.
С оглед на така изложеното, обжалваното решение в частта му, с която
искът на К. за обезщетение за неимуществени вреди е отхвърлен за разликата
над 90 000лв. до 180 000лв. следва да бъде отменено и вместо него
постановено друго, с което застрахователното дружество да бъде осъдено да
заплати тази сума. За разликата над 180 000лв. до 250 000лв. отхърлителната
част на първоинстанцинното решение следва да бъде потвърдено.
По отношение на претенциите за лихви:
При определяне на началната дата на забава в плащането на дължимото
от застрахователя обезщетение за вреди въззивният съд се позовава на
разрешението, дадено от ВКС в решение № 128 от 04.02.2020г. по търг.дело
№ 2466/18г., първо търговско отделение. От касационната инстанция е
прието, че в хипотезата на пряк иск от увреденото лице срещу застрахователя
по застраховка „Гражданска отговорност“ в застрахователната сума по чл.429
от КЗ се включва дължимото от застрахования спрямо увреденото лице
обезщетение за забава за периода от момента на уведомяване на
застрахователя, респективно от момента на предявяване на претенцията от
увреденото лице пред застрахователя. На основание чл.493 ал.1 т.5 от КЗ
застрахователят следва да покрие спрямо увреденото лице отговорността на
6
делинквента за дължима лихва за забава от датата на предявяване на
претенцията на увреденото лице, а след изтичане на срока по чл.496 ал.1 от
КЗ и при липса на произнасяне и плащане на обезщетение от застрахователя,
той дължи законната лихва върху обезщетението за претърпените
неимуществени вреди за собствената си забава. Поради което и началната
дата на дължимата лихва за забава в настоящия случая е 15.09.2020г., от
която дата са присъдени законни лихви върху определените от съда
обезщетения. Искането за присъждане на законна лихва от датата на
увреждането е неоснователно и решението в тази част следва да бъде
потвърдено.
По разноските:
На основание чл.78 ал.1 от ГПК и направеното искане за присъждане на
адвокатско възнаграждение по реда на чл.38 от ЗА и съобразно изхода на
спора в настоящата инстанция дължимите на въззивника разноски за първа
инстанция, представляващи държавна такса са в общ размер на сумата 36лв.,
поради което и следва да му бъде присъдена допълнително сумата 18лв.
Дължимото адвокатско възнаграждение в полза на процесуалния му
представител за първа инстанция е в размер на сумата 4 728лв., поради което
и следва да бъде присъдена още сумата 2 349лв. За въззивна инстанция
разноските, които следва да бъдат възложени на застрахователя за съответно
сумата 14лв., представляваща държавна такса и сумата 2 660лв. адвокатско
възнаграждение.
На основание чл.78 ал.3 от ГПК и направеното искане и с оглед изхода
на спора пред въззивен съд дължимите в полза на застрахователното
дружество разноски за първа инстанция са в размер на сумата 216лв. и
адвокатско възнаграждение в размер на 2 207лв., поради което и решението, в
частта му, с която в полза на въззиваемото дружество са присъдени суми над
тези размери следва да бъде отменено. В полза на застрахователното
дружество следва да бъдат присъдено адвокатско възнаграждение за въззивна
инстанция в размер на сумата 2 520лв.
С оглед уважаването от въззивен съд на част от исковата претенция за
неимуществени вреди застрахователното дружество следва да бъде осъдено
да заплати по сметка на съда и съответните държавни такси и разноски,
платени от бюджета на съда, а именно още сумата 198лв. разноски, 3 600лв.
7
дължима държавна такса за първа инстанция и сумата 1 800лв. държавна
такса за въззивно производство.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯВА решение № 74 от 04.03.2022г. по търг.дело № 1356/20г. по
описа на Окръжен съд – Варна, в частта му, с която е отхвърлен предявения
от К. Р. К. срещу ЗД „Бул Инс“ АД иск за обезщетение за обезвреда на
претърпени неимуществени вреди, вследствие на ПТП, настъпило на
16.04.2019г. в гр.Варна, по вина на водача на лек автомобил с рег.№ А 7895
КН, със задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на
автомобилистите, за разликата над 90 000лв. до 180 000лв. и вместо него
ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА ЗД „Бул Инс“ АД със седалище гр.София, адрес на
управление гр.София, бул.„Джеймс Баучер“ № 87, ЕИК *********, да
заплати на К. Р. К. от гр.Бургас, ЕГН **********, още сумата 90 000лв.
/деветдесет хиляди лева/, разлика над 90 000лв. до 180 000лв., представляваща
обезщетение за обезвреда на претърпени неимуществени вреди, вследствие на
ПТП, настъпило на 16.04.2019г. в гр.Варна, по вина на водача на лек
автомобил с рег.№ А 7895 КН, със задължителна застраховка „Гражданска
отговорност“ на автомобилистите, ведно със законната лихва върху тази сума,
считано от 15.09.2020г. до окончателното изплащане на задължението.
ОТМЕНЯВА решение № 74 от 04.03.2022г. по търг.дело № 1356/20г. по
описа на Окръжен съд – Варна, в частите му, с които К. Р. К. е осъден да
заплати на ЗД „Бул Инс“ АД сторени разноски за разликата над 216лв. до
присъдените 493.64лв. и адвокатско възнаграждение за разликата над 2 207лв.
до 5 044.69лв.
ПОТВЪРЖДАВА решение № 74 от 04.03.2022г. по търг.дело №
1356/20г. по описа на Окръжен съд – Варна, допълнено с определение № 534
от 06.04.2022г. в частта му, с която е отхвърлен предявения от К. Р. К. срещу
ЗД „Бул Инс“ АД иск за обезщетение за обезвреда на претърпени
неимуществени вреди, вследствие на ПТП, настъпило на 16.04.2019г. в
гр.Варна, по вина на водача на лек автомобил с рег.№ А 7895 КН, със
8
задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, за
разликата над 180 000лв. до 250 000лв. и с която е отхвърлена претенцията за
законна лихва върху главниците за периода от 16.04.2019г. до 15.09.2020г.
ОСЪЖДА ЗД „Бул Инс“ АД със седалище гр.София, адрес на
управление гр.София, бул.„Джеймс Баучер“ № 87, ЕИК *********, да
заплати на К. Р. К. от гр.Бургас, ЕГН **********, още сумата 18лв.
/осемнадесет лева/, представляваща разноски за първа инстанция и сумата
14лв. /четиринадесет лева/, представляваща направени разноски за въззивно
производство.
ОСЪЖДА ЗД „Бул Инс“ АД със седалище гр.София, адрес на
управление гр.София, бул.„Джеймс Баучер“ № 87, ЕИК *********, да
заплати на адвокат Анна Д. К. от АК – София още сумата 2 349лв. /две хиляди
триста четиридесет и девет лева/, представляваща дължимо адвокатско
възнаграждение за първа инстанция и сумата 2 660лв. /две хиляди шестстотин
и шестдесет лева/, представляваща дължимо адвокатско възнаграждение за
въззивна инстанция на основание чл.38 от ЗА.
ОСЪЖДА ЗД „Бул Инс“ АД със седалище гр.София, адрес на
управление гр.София, бул.„Джеймс Баучер“ № 87, ЕИК ********* да заплати
по сметка на Апелативен съд – Варна сумите: още 198лв. /сто деветдесет и
осем лева/, представляваща направени пред първа инстанция разноски от
бюджета на съда, още сумата 3 600лв. /три хиляди и шестстотин лева /,
представляваща дължима за първа инстанция държавна такса и сумата 1
800лв. /хиляда и осемстотин лева/, представляваща дължима държавна такса
за въззивна инстанция.
Решението подлежи на касационно обжалване пред ВКС на РБ при
условията на чл.280 ал.1 и ал.2 от ГПК в едномесечен срок от връчването му
на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
9