Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 535, 30.09.2019 год., гр.Търговище
В ИМЕТО
НА НАРОДА
Търговищкия районен съд, шести състав, в
публично заседание на десети септември през две хиляди и деветнадесета година,
в следния състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ВЯРА МАРКОВА
Секретар : Женя Иванова,
като разгледа докладваното от Председателя гр.д. № 661
по описа за 2019 год. на ТРС, за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявени са искове, с правно основание чл.422 от ГПК във вр. с чл.415 от ГПК, с цена 1426.76 лв. – главница, договорни
и мораторни лихви
и такси.
Ищецът
твърди в исковата си молба, че В молбата
се твърди, че между ответника и трето лице „Провидент
Файненшъл България“ ООД е имало сключен договор за
потребителски кредит № *********/ 12.03.2016 год., по силата на който третото
лице е предоставило на ответника сумата от 750.00 лв. лв., срещу задължението
на ответника да възстанови сумата на 60 равни седмични погасителни вноски в
размер на по 14.97 лв., включващи плащане по главница и договорна лихва в
размер на 147.94 лв., като първата погасителна вноска е била платима на
19.03.2016 год., а последната на 08.05.2017 год. В молбата се твърди, че при
подписване на договора ответника се е съгласил да заплати такса за оценка на
кредитно досие в размер на 37.50 лв., платима по съгласие на страните като част
от седмичните погасителни вноски в размер на по 0.63 лв. Твърди се, че по
искане на ответника кредитодателя се е задължил да
предостави допълнителни услуги, изразяващи се в предоставяне на заемната сума в
брой по местоживеенето на кредитополучателя, както и събиране на вноските по
кредита по местоживеенето на същия, наречени в договора „Кредит у дома“ , срещу
заплащане на такса в размер на 639.73 лв., платима към седмичните погасителни
вноски в размер на по 7.46 лв., или общата сума която ищеца твърди, че ответника
е поел задължение да върне била в размер на 1575.17 лв., от която главница в
размер на 750 лв., договорна лихва в размер на 147.94 лв., такса оценка на
досие в размер на 37.50 лв., такса за услугата „Кредит у дома за предоставяне
на кредита в брой в размер на 191.92 лв.
и такса за услуга „Кредит у дома“ за събиране на погасителни вноски в размер на
447.81 лв., разпределена на равни седмични вноски всяка в размер на 26.26 лв.
Ищеца твърди, че ответника не е погасил изцяло дължимия заем, чиято изискуемост
е настъпила на 08.05.2017 год., като е погасена сума в размер на 241 лв.,
разпределени по отделните пера – такси за услуги 100.60 лв., такса за оценка на
досие – 5.67 лв., договорна лихва – 38.89 лв. и главница – 95.84 лв. В молбата
се твърди, че вземането е било прехвърлено от кредитора на „Изи
Асет Мениджмънд“ АД с
договор за цесия от 01.07.2017 год., което дружество с Приложение от 01.06.2018
год. към рамков договор за цесия от 16.11.2010 год. е прехвърлило вземането на ищеца и прехвърлянето на вземането е съобщено с
писмо, получено на 02.07.2018 год. Предвид липсата на изпълнение след
прехвърляне на вземането ищеца се снабдил със заповед за изпълнение по реда на
чл.410 от ГПК за сумата в общ размер на 1426.76 лв., включваща освен
неплатените суми по договора за кредит и лихва за забава в размер на 92.59 лв.
за периода от 24.05.2016 год. до подаване на заявлението в съда, ведно със
законната лихва от подаване на заявлението и направените разноски. Тъй като
длъжника възразил писмено в заповедното производство на ищеца били дадени
указания да предяви иск за установяване на вземането си. За това и в изпълнение
указанията на заповедния съд ищеца е предявил иск по чл.422 от ГПК за
установяване на вземането за което е издадена заповед за изпълнение. Претендира
разноски. В
съдебно заседание не се явява и не изпраща представител. Предявения иск се
поддържа, чрез писмено становище от процесуалния представител на ищеца.
В дадения месечен срок ответника,
чрез пълномощник е упражнил правото си на отговор. В отговора не е оспорено
наличието на облигационно правотношение между
страните по договор за потребителски кредит. Ответника е заявил, че е извършил
плащания за погасяване на задълженията, чрез пълномощник. Оспорва размера на
исковите претенции, по отношение дължимите такси за услугата „Кредит у дома“,
твърдейки, че не е ползвал такава услуга, а плащанията са правени от
пълномощника на ответника на представител на кредитора. В съдебно заседание чрез
писмено становище ответника поддържа наведените в отговора доводи.
След преценка на събраните по делото доказателства съдът прие за
установено следното : Видно от приложеното по делото ч.гр.д. № 198/2019 год. на
ТРС ищеца е подал заявление, с което е поискал съда да му издаде заповед за
изпълнение по реда на чл.410 от ГПК против ответника. Подаденото от ищеца
заявление по чл.410 от ГПК е било уважено и съдът е издал заповед за изпълнение
№ 105/04.02.2019 год. за сумата от 1426.76 лв., представляваща неизпълнено
задължение по цедиран договор за потребителски кредит
от 12.03.2016 год., сключени между длъжника и „Провидент
Файненшъл България“ ООД, от която главница в размер
на 654.16 лв., договорна лихва за
периода 23.05.2016 год. – 08.05.2017 год. в размер на 109.05 лв., такса за оценка на досие в размер на 31.83 лв., такса за услуга „Кредит у
дома“ за предоставяне на кредита в брой по местоживеене на кредитополучателя за
периода 23.05.2016 г. – 08.05.2017 г. в размер на 163.12 лв., такса за услуга „Кредит у дома“ за събиране на
погасителните вноски по местоживеене на кредитополучателя в размер на 376.01 лв. за периода 23.05.2016 год.
– 08.05.2017 год. и обезщетение за забава в размер на 92.59 лв. за периода 24.05.2016 год. – 01.02.2019 год., ведно със законната лихва, считано от
01.02.2019 год. до окончателното плащане на главницата и направените в
заповедното производство разноски. Ответника е възразил писмено срещу
издадената заповед за изпълнение, поради което и на осн.
чл.415, ал.1, т.1 от ГПК съдът е указал на кредитора да предяви иск за
установяване на вземането си. Това определя правния интерес на ищеца от предявяване на настоящия
иск,с правно осн. чл.422 от ГПК.
От
приложените по делото писмени доказателства се установи, че ответника на 12.03.2016
год. е сключил договор за потребителски кредит № ********* с „Провидент Файненшъл
България“ ООД,
по силата на който му е предоставен кредит в размер на 750 лв.
срещу задължението на ответника да възстановява ползваната от него сума по
кредита по начини и в срокове посочени в договора. Видно от договора същия е
сключен за срок от 60 седмици, или краен падеж - 08.05.2017 год., при фиксиран лихвен процент
от 31.82 %, или дължима лихва за срока на договора 147.94 лв. и ГПР 48 %., като при подписване на договора
ответника се е съгласил да заплати такса за оценка на досие в размер на 37.50
лв. Видно от договора на ответника е предоставена допълнителна услуга по
договора „Кредит у дома“, срещу негово задължение да заплати такса за услугата
в размер на 639.73 лв. Дължимите такси за оценка на досие и услугата „Кредит у
дома“ страните са се съгласили да бъдат заплащани като част от седмичните
погасителни вноски в размер на по 0.63 лв. за оценка на досие и по 7.46 лв. за
услугата „Кредит у дома“, или общата сума която ищеца твърди, че ответника е
поел задължение да върне на кредитора е била в размер на 1575.17 лв., от която
главница в размер на 750 лв., договорна лихва в размер на 147.94 лв., такса
оценка на досие в размер на 37.50 лв., такса за услугата „Кредит у дома“ в
размер на 639.73 лв., разпределена на равни седмични вноски всяка в размер на
по 26.26 лв., като само последната е била в размер на 25.83 лв.
Видно от договора с полагане на подписа си ответника
е удостоверил, че е получил изцяло и в брой заемната сума от 750 лв. От
заключението на приетата по делото съдебно-счетоводна експертиза се установи,
че ответника е извършил плащания за
погасяване на кредита в общ размер на 241.00 лв., като плащанията са извършени
към „Провидент Файненшъл
България“, като кредидитора е отнесъл сумата за погасяване
на такса „Кредит у дома“ за предоставяне на кредита в брой по местоживеене - 28.80 лв., такса „Кредит у дома“ за събиране
на погасителни вноски по местоживеене - 71.80 лв., такса оценка на досие – 5.67
лв., договорна лихва – 38.89 лв. и главница – 95.84 лв., като други плащания не
са извършвани. От заключението се установи също така, че дължимата главница по
договора за кредит е в размер на 654.-16 лв., договорната лихва за периода
23.05.2016 год. – 08.05.2017 год. е в размер на 109.05 лв., такса оценка на
досие е в размер на 31.83 лв., такса за услугата „Кредит у дома“ е в размер на
539.13 лв., а обезщетението за забава върху неизплатената главница за периода
24.05.2016 год. до подаване на заявлението възлиза на 178.79 лв.
От представените по делото писмени
доказателства се установи, че с договор за прехвърляне
на вземания /цесия/ от 01.07.2017.01.2017 год. кредитора „Файненшъл
България“ ЕООД / предишно наименувание „Провидент Файненшъл България“
ООД“ е прехвърлил на „Изи Асет
Мениджмънт“ АД вземанията си към трети лица-длъжници по договори за кредит, в
това число и вземането към ответника, а с приложение към рамков договор за
прехвърляне на вземания от 16.11.2010 год. „Изи Асет Мениджмънт“ АД е прехвърлило вземането на ищеца. Съгласно
договора за цесия цедента се е задължил да предостави на цесионера пълномощно, по силата на което от името на цедента цесионера да уведоми длъжниците за извършеното прехвърляне, като видно от
приложеното на л. 24 пълномощно кредитора е упълномощил ищеца да извърши от
негово име уведомяване по смисъла на чл.99, ал.4 от ЗЗД на длъжниците.
Ищеца е уведомил ответника за извършеното прехвърляне на вземането, считано от
02.07.2018 год., чрез писмо, получено на адреса на ответника, от лицето,
пълномощник на ответника по делото.
При така установеното съдът прави
следните изводи :
Няма спор по делото за това, че между
ответника и „Провидент Файненшъл
България“ ООД е сключен процесният договор за
потребителски кредит, което обстоятелство се установява както от твърденията на
страните, така и от събраните писмени доказателства. Ответника не оспорва и
обстоятелството, че е изпаднал в забава при изпълнение на задълженията си по
договора да възстановява заемната сума, признава, че има неизпълнено задължение
по договора за заплащане на главница в размер на 654.16 лв. и договорна лихва в
размер на 109.05 лв. Основните възражения на ответника са относно недъжимостта на таксите за услугата „Кредит у дома“,
таксата оценка на досие и обезщетението за забава, като се твърди нищожност на
клаузите за начислените такси, както и се твърди, че такава услуга не му е
предоставяна реално от кредитора, като това обуславяло и недействителност на
договора.
Съдът
намира, че процесният договор за потребителски кредит
е сключен в писмена форма, на хартиен носител, по ясен и разбираем начин, като
липсват нарушения на правилата, съгласно специалния ЗПК. Посочена е главницата
по кредита, годишният процент на разходите, фиксираният годишен лихвен процент
по заема, начинът на усвояване, общият размер на всички плащания по договора,
условията за издължаване на кредита от потребителя, елементите на общата
стойност на кредита, ден от седмицата за плащането на погасителните вноски и
размерът на дължимата погасителна вноска, като още е предвидено правото на
потребителя да погаси предсрочно кредита (чл. 10) и да се откаже от договора
(чл. 14). Макар да няма отделен документ, наименуван погасителен план, в
съдържанието на договора е поместена цялата изисквана от чл. 11 ал. 1 от ЗПК
информация. Тъй като договорът е сключен при фиксиран лихвен процент за целия
му срок и за всички вземания по него, последното изискване на чл. 11 ал. 1 т.
11 от ЗПК- за посочване последователността на разпределение на вноските между
различните неизплатени суми, е неприложимо. В този смисъл са неоснователни
възраженията в отговора за недействителност на договора на основание
противоречие със специалния закон, поради което редовно възникналото заемно
правоотношение валидно обвързва страните и поражда своите правни последици.
Във връзка с възраженията в отговора
относно действителността на клаузата такса „Кредит у дома“, следва да се
посочи, че видно от съдържанието на договора, ответникът е избрал да му
предоставена услуга за домашна доставка на заетата сума в брой по местоживеене,
както и седмично събиране на вноските оттам. Клиентът е отбелязал в квадратчето
„ДА“ за предоставяне на тази услуга и се е подписал за това. Доколкото обаче в
случая става въпрос за поето задължение от кредитора да извършва посещения на
адреса на длъжника за предоставяне на сумата, а в последствие събиране на
седмичните вноски по кредита, за което той ще получи допълнително
възнаграждение по договора в размер на 639.73 лв., твърдението в исковата молба
за неизпълнение на задължението на длъжника по заплащане на тази услуга,
представлява своеобразна форма на неизпълнение на поето договорно задължение на
клиента. В този смисъл в тежест на кредитора е да докаже, че той е изправната
страна в това отношение, за да може да претендира насрещната престация,
т.е. доказването на изпълнението на договорното задължение пада върху страната,
която се ползва от него- в случая кредиторът. Особеното при тази такса е това,
че дължимостта на същата е обусловена не от
простото й уговаряне в договора, а от реалното предоставяне на услугата, за
която тя е уговорена. По делото не се ангажират доказателства за това, че
услугата „Кредит у дома” реално е била предоставена на ответника. Смисълът на
същата, съгласно уговореното в чл. 25 от договора за кредит, е служител на
кредитора да предаде на ответника на посочения в договора адрес сумата по
кредита, както и всяка седмица да посещава адреса, за да събира оттам вноските
по кредита. В договора е посочено, че 30 % от таксата се равнява на разходите,
свързани с организирането на тази услуга, т.е., ако задълженията по договора не
са обявени за предсрочно изискуеми или не са заплатени предсрочно от ответника
( каквито твърдения не са наведени от ищеца), за кредитора е съществувало
задължение всяка седмица да организира посещения на негов служител на адреса,
включително, ако при тези посещения кредитополучателят не е намерен
или не е предал дължимата седмична вноска. Дори и да се приеме, че в случая от
една страна сумата е била предадена на адреса на ответника, който признава, че
я усвоил (макар и да не се установява как точно е станало това), а от друга- че
извършените плащания са били направени на адреса при посещения на служител на
кредитора (каквито доказателства по делото не са представени), то след датата
на последното плащане ищецът не ангажира доказателства за извършени ежеседмични
посещения на служител на кредитната институция на адреса на клиента, предвид на
което, кредиторът следва да понесе и неблагоприятните последици
от недоказването на тези свои твърдения. Нещо повече, цената на тази
услуги действително следва да е пропорционална на отпуснатата с кредита сума,
като тя трябва да покрива и разходите за тази услуга. Същите обаче са предвидени
в размер близък до стойността на отпуснатия кредит, поради което тук липсва
каквато и да е съразмерност, като по- скоро таксата се явява средство за
неоснователно обогатяване на кредитора за сметка на длъжника. Това обаче
противостои на всякакъв критерий за добросъвестност и води до явно неравновесие
в правата и задълженията на страните по договора, а съгласно чл. 146 ал. 1 от
ЗЗП неравноправните клаузи в договорите са нищожни и като такива не пораждат
действие, а това се явява основание за отхвърляне на иска в тази му част.
Установи се, че кредитора е отнесъл част от извършените плащания от ответника
за погасяване именно на таксата за услуга „Кредит у дома“, но при установената
недействителност на тази клауза сумите, които кредитора е начислил за заплащане
на услугата в размер на 100.60 лв., съгласно заключението на експертизата
следва да се приспадне от остатъчното задължение на ответника.
По отношение на претенцията в исковата
молба за таксата за оценка на досие, следва да се посочи, че в чл. 3 от
договора за кредит е предвидено, че клиентът заплаща тази такса в размерите, посочени
в договора- в случая 37.50 лв., като таксата е дължима при подписване на
договора. Такъв е сключен, като от представените доказателства е видно, че
преди сключването на договора длъжникът е представил свои документи, както и е
попълнил други, нужни за сключване на договора (формуляр за кандидатстване,
стандартен европейски формуляр за предоставяне на информация), на база на които
е преценено, че кредит може да му бъде отпуснат при съответните условия -
главница, лихви, такси и т.н. При това положение въпросната такса се явява
дължима, защото услугата в случая е предоставена от кредитора - той е проучил
длъжника на база събраната за него информация и е приел, че същият отговаря на
изискванията да му бъде предоставен паричен заем в съответен размер. С оглед
горното възраженията на ответника относно недължимостта
на такса оценка на досие в размер на 31.83 лв. се явяват неоснователни.
Досежно останалите три иска – главница, договорна лихва и
обезщетение за забава, претенцията на ищеца също се явява основателна. Редовно
възникналото заемно правоотношение, валидно обвързва страните и поражда своите
правни последици, като с подписване на договора ответникът се е съгласил с
всички негови клаузи, приел ги е, а и предварително още към момента на
сключването е бил наясно с крайната сума, която ще дължи по отпуснатия му заем.
Отделно от това, още в исковата молба, а и в отговора е посочено, като това се
установява и от съдебно- счетоводната експертиза, че ответника е извършвал
плащания по кредита, от което може да се направи извод, че той не само се е
съгласил с условията на договора, но ги е изпълнявал, макар и частично.
Договорът е с краен падеж, който е настъпил преди подаване на заявлението за
издаване на заповед за изпълнение, а с това и изискуемостта на всички
задължения - главница и лихви, като в тежест на ответника е да докаже плащане.
Доказателства за извършени плащания, извън тези посочени от ищеца и установени
от експертизата, не са представени по делото, поради което сумата по исковата молба за остатъчна главница
от 654.16 лева се явява дължима на годно правно основание- настъпил падеж и
неплащане в срок.
При всеки договор за кредит възнаградителна лихва е дължима, като това представлява
цената на предоставената услуга- ползване на парични средства за даден срок.
Тази лихва е посочена в договора (тя е във фиксиран размер), кредитополучателят
е запознат с тези клаузи, както и със задължението да заплати цената по
кредита, като няма нищо незаконно или неморално в начисляването на подобни суми
към месечните вноски по заема. Тези суми биха били дължими дори и при редовно
плащане, защото представляват част от дълга, който е изначално определен. Ответника
и не оспорва, че дължи на ищеца възнаградителната
лихва, която е установена по размер от заключението на експертизата и възлиза
на 109.05 лв., за периода 23.05.2016 год. – 08.05.2017 год., поради което това акцесорно задължение е
дължимо в пълния му предявен размер.
Ответника оспорва претенцията на ищеца за
обезщетение за забава, но предвид безспорно установената забавата в плащанията
от негова страна, той следва да дължи съответно
обезщетение за забава. Следва да се посочи, че лихвата за забава има санкционен
(наказателен) характер, защото се начислява, само в случай на неизпълнение от
страна на длъжника, изразяващо се в забавено плащане, като законна постановка е
това, че при забава на връщане на парични средства се дължи лихва – чл.86 от ЗЗД. Размерът й установен от заключението на вещото лице по ССчЕ
за периода 24.05.2016 г. до подаване на заявлението 01.02.2018 год. е по-висок
от заявения от ищеца за същия период в размер на 92.59 лв. Предвид изложеното
претенцията на ищеца за съществуващо вземане за обезщетение за забава се явява
доказана и по основание и по размер.
Както
беше посочено по-горе сумата от 100.60 лв., внесена от ответника в изпълнение
задължения по договора и отнесена от кредитора за погасяване на задължението за
заплащане на такса за услугата „Кредит у дома“, която съдът приема за
недължима, поради нищожност на клаузата, от която ищеца твърди, че е възникнало
това вземане следва да се приспадне от установеното неизпълнено задължение на
ответника. Доколкото тази сума не стига за погасяване на цялото задължение и предвид
разпоредбата на чл.76, ал.2 от ЗЗД същата следва да се отнесе за погасяване
задължението на ответника за заплащане на такса оценка на досие в размер на
31.83 лв., което ще бъде погасено изцяло и обезщетението за забава, което ще
бъде погасено частично до размер на 23.82 лв.
Предвид установеното съдът счита, за
установено, че ответника дължи на ищеца обща сума в размер на 787.03 лв.,
представляваща задължение по цедиран договор за
кредит, от която главница в размер на 654.16 лв., договорна лихва за периода
23.05.2016 год. – 08.05.2017 год. в размер на 109.05 лв. и обезщетение за
забава в размер на 23.82 лв., за периода 24.05.2016 год. – 01.02.2018 год., ведно със законната лихва от подаване на
заявлението до окончателното изплащане на главницата, за което вземане има
издадена заповед за изпълнение. Предявените искове в останалата част и до
пълния размер на исковите претенции следва да се отхвърлят като неоснователни.
С оглед изхода на спора и двете страни имат
право на разноски, но само ищеца е направил искане за присъждане на такива. На
същия следва да се присъдят разноски както в исковото, така и в заповедното
производство, но съразмерно уважената част от исковете, или ответника следва да
бъде осъден да заплати на ищеца разноски в исковото производство в размер на
381.42 лв. и разноски в заповедното производство в размер на 43.32 лв., на осн. чл.78, ал.1 във вр. с чл.80
от ГПК.
Водим от горното,съдът
Р
Е Ш
И :
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че Д.К.Д., ЕГН **********,*** дължи на „Агенция за събиране на вземания” ЕАД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр.София, бул.”Д-р Петър Дертлиев” № 25, офис-сграда Лабиринт, ет.2, офис 4,
представлявано от Н.Т.С.и М.Д.Д., чрез пълномощник юрк.К.С.К.,***
сумата от 787.03
лв., представляваща задължение по цедиран договор за кредит № *********/ 12.03.2016 год.,
от която главница в размер на 654.16 лв., договорна лихва за периода 23.05.2016
год. – 08.05.2017 год. в размер на 109.05 лв. и обезщетение за забава в размер
на 23.82 лв., за периода 24.05.2016 год. – 01.02.2018 год., ведно със законната
лихва, считано от 01.02.2019 год. до окончателното плащане на главницата, за
което вземане има издадена Заповед за
изпълнение № 105/04.02.2019 год. по ч.гр.д. № 198/2019 год. на РСТ, на осн. чл.422 от ГПК, като отхвърля иска за
обезщетение за забава в останалата му част и до пълния размер от 92.59 лв.,
като неоснователен.
ОТХВЪРЛЯ предявените от „Агенция за събиране на вземания” ЕАД, ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление: гр.София, бул.”Д-р Петър Дертлиев” № 25, офис-сграда Лабиринт, ет.2, офис 4,
представлявано от Н.Т.С.и М.Д.Д., чрез пълномощник юрк.К.С.К.,***
против Д.К.Д., ЕГН **********,*** искове за установяване съществуването на
вземане по цедиран договор
за кредит №
*********/ 12.03.2016 год. в размер на 163.12
лв., представляващо такса за
услуга „Кредит у дома“ за предоставяне на кредита в брой по местоживеене на
кредитополучателя за периода 23.05.2016 г. – 08.05.2017 г. и вземане в размер
на 376.01 лв. за периода 23.05.2016
год. – 08.05.2017 год., представляващо такса за услуга „Кредит у дома“ за
събиране на погасителните вноски по местоживеене на кредитополучателя, за които по
реда на чл.410 от ГПК е издадена Заповед
за изпълнение № 105/04.02.2019 год.
по ч.гр.д. № 198/2019 год. на РСТ, с правно основание чл.422 от ГПК, като НЕОСНОВАТЕЛНИ.
ОСЪЖДА Д.К.Д., ЕГН **********,*** да заплати на „Агенция за събиране на вземания” ЕАД, ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление: гр.София, бул.”Д-р Петър Дертлиев” № 25, офис-сграда Лабиринт, ет.2, офис 4,
представлявано от Н.Т.С.и М.Д.Д., чрез пълномощник юрк.К.С.К.,*** сумата от 381.42 лв., представляваща направени разноски в
исковото производство и сумата от 43.32 лв., представляваща разноски в заповедното производство, на осн. чл.78,
ал.1 от ГПК във вр. с чл.80 от ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на
обжалване в двуседмичен срок от връчването му на страните, пред Окръжен съд Търговище.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :