Решение по дело №209/2021 на Административен съд - Видин

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ВИДИН

РЕШЕНИЕ № 93

гр. Видин, 02.11.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административен съд – Видин,

Пети административен състав

в публично заседание на

Двадесет и осми октомври

през две хиляди и двадесет и първа година в състав:

Председател:

Росица Славчева

при секретаря

Валерия Шутилова

и в присъствието

на прокурора

като разгледа докладваното

от съдия

Росица Славчева

Административно дело №

 209

по описа за

2021

година

и за да се произнесе, съобрази следното:

Производството е по реда на чл. 84, ал. 2 вр. с чл. 70, ал. 1 от Закона за убежището и бежанците (ЗУБ).

Образувано е по жалба от С.М.Т.Х.- гражданин на Ирак, с адрес: гр.Видин, ж.к.“Крум Бъчваров“, вх.Б, ет.3ап.27, срещу Решение № УПХ 411/01.10.2021 г. на Интервюиращ орган към Държавната агенция за бежанците.

В жалбата се навеждат твърдения за незаконосъобразност на оспореното решение, поради съществени нарушения на административно-производствените правила и противоречие с приложимия материален закон. Обжалваният административен акт бил постановен в нарушение на чл. 8 и чл. 9 от ЗУБ. Изложените съображения, основаващи отказа, били незаконосъобразни, тъй като административният орган игнорирал факта, че причините да напусне страната били свързани с наличието на заплаха за живота и сигурността на оспорващия.

Въпреки, че пред интервюиращия орган и в жалбата не са изложени част от причините за напускането на Ирак, то в съдебно заседание те бяха изложени. Сред причините да се страхува да се завърне в Ирак, били  осъществен от него интимен контакт с несемейна/чужда жена. За това деяние в Ирак се налага смъртно наказание от семейството на мъжа или на жената, което е част от бита на кюрдите и решение на т.нар. „съвет на старейшините“, които напрактика управляват страната. Чувствал се застрашен, защото наказанието за това, което направил, било смърт. Опасявал се, че ако се върне фамилията ще предприеме реални действия срещу негоя, защото така е бил убит един от неговите чичовци.

Счита, че в обжалваното решение били изложени напълно формални съображения. Това не можело да се възприеме като надлежно мотивиране на обжалвания административен акт и било основание за отмяна на същия. В нарушение на закона административният орган не преценил обстоятелствата и фактите, касаещи бежанската история на оспорващия, като в нарушение на административнопроизводствените правила я отхвърлил в ускорено производство като явно неоснователна, въпреки наличните доказателства. В жалбата се цитира разпоредбата на чл. 9, ал. 1, т. 1 и т. 2 от ЗУБ и се сочи, че бежанската история на оспорващия сочела наличието освен на хипотезата на чл. 8 от ЗУБ, също така и на хипотезата на чл. 9, ал. 1, т. 1 и т. 2 от ЗУБ за предоставяне на хуманитарен статут на чужденец, принуден да напусне или да остане извън държавата си по произход, тъй като в тази държава бил изложен на реална опасност от тежки посегателства, които можели да възникнат от действия или бездействия на държавен орган или организация, на която държавата не можела или не желаела ефективно да противодейства. Моли се за отмяна на обжалваното решение.

Ответникът - Интервюиращ орган в РПЦ – Харманли при ДАБ при МС, чрез процесуален представител моли жалбата да бъде отхвърлена като неоснователна.

Съдът, като обсъди доводите на страните в производството и събраните по делото доказателства, приема за установено от фактическа страна следното:

С молба вх. № 105450-4372/07.09.2021 г. на Дирекция "Миграция", СДВНЧ- Любимец, от името на С.М.Т.Х., записан в молбата като С.М.Т. Х., от Ирак, е поискана закрила в Република България. Желанието за закрила е потвърдено и с молба вх. № 2649/13.09.2021 г. на РПЦ- гр. Харманли., на която дата чужденеца е регистрирана като С.М.Т.Х.. Попълнен бил Регистрационен лист към молбата, в който търсещия закрила бил записан като С.М.Т.Х., роден на ***г. в Ирак, гр.Дахок., религия –мюсюлманин, етническа принадлежност – кюрд, професия –студент. По делото е представено Решение №206/24.09.21 год.  на ДАГ при МС, с което на жалбоподателя му е разрешено по време на производството за предоставяне на международна закрила да пребивава на адрес в гр.Видин. Представени са и декларации от неговия брат, който има статут на постоянно пребиваващ и съпругата му, които живеят на този адрес, че ще осигурят средства на Х.. По делото са налице и доказателства, че родителите на Х. също живеят в България и имат статут на продължително пребиваващи. Представено е и удостоверение за сключен граждански брак на Х. и съпругата му българка. Административното производство е приключило с Решение №УПХ 411/01.10.2021 г. на Интервюиращ орган, с което, на основание чл. 70, ал. 1 във връзка с чл. 13, ал. 1, т. 1 и т. 2 от ЗУБ е отхвърлена молбата за предоставяне на международна закрила на С. Х.. Решението е било връчено на кандидата за закрила на 05.10.2021 г., обжалвано е пред Административен съд – Видин.

На 21.09.2021 г. с кандидата било проведено интервю по Глава шеста, Раздел I- чл. 63а от ЗУБ, резултатите от което били отразени в протокол рег. №УП 18519/21.09.2021 г. В хода на производството жалбоподателя заявил, че потвърждава казаното при попълване на регистрационния лист. Посочил, че не е използвал друго име. Сочи че съпругата му е българка – К.К.П., сключили брак на 04.11.2020 г., брак сключили в гр.Дахок. Родителите му са в България от една година, представил е копие от техните български документи. Брат му Д.Х. е в България от 11 години. Той също е женен за българка. В България е и сестра му Сидра. Поискал е временно пребиваване затова, че е женен за българка. Подал е молба за виза в българското посолство в Турция, но са му отказали. Обжалвал е това решение пред АС София – град, като е представил решението по делото, с което жалбата е отхвърлена, но производството по делото не е приключило. Съпругата му К.след като са сключили брак не е останала с него в Кюрдистан в гр. Дахок, защото има дете в България и се е върнала да го гледа. Не е осъждан в Ирак. Двете причини, които е посочил за напускането на страната си е затова, че е певец по професия, бил се студент в Музикалната академия, ходил е да пее по ресторанти и е бил заплашван лично и в Инстаграм, че ще го убият. Целта им е да престане да пее. Втората причина е съпругата му.Твърди, че и други негови колеги певци са получавали заплахи и заради това са напуснали Ирак. Твърди, че България му харесва, че в България има свобода. 

По делото е разпитан свидетел – Д.Х., брат на жалбоподателя. Същият заяви, че причината брат му да напусне Ирак е, че е имал интимен контакт с момиче, заради което може да бъде убит. Техен чичо е убит по същата причина и затова брат му е много уплашен. Другата причина е затова, че е певец и това му създава много проблеми, тъй като момичетата искат близост с него, което е в разрез с религията и културата на кюрдите. Т.нар. „племенни съвети“ са хората, които определят какво трябва да се случи, а не официалната власт – президента и т.н. Решението, което се взема в такива случаи е брат му да бъде убит от неговото семейство или двамата – брат му и момичето да бъдат убити от нейното семейство, но във всички случаи наказанието е смърт. В друга част на Ирак не може да живее, тъй като там живеят шиитите, а с тях имат религиозни проблеми. Брат му в момента живее при него, заедно със съпругата си. Сочи, че ако брат му се върне в Ирак за него има много голяма опасност за живота му.

По делото е изслушан жалбоподателя, който сочи, че проблемите му с това, че е певец са свързани основно с мъжката част на общността. Твърди, че много се е уплашил след интимния контакт с момиче. Чичо му е бил убит по същата причина и това още повече го е уплашило. 

При така установеното от фактическа страна, съдът прави следните правни изводи:

Оспореното решение е съобщено на жалбоподателя на 05.10.2021 г., а жалбата е подадена на 06.10.2021 г., следователно същата е депозирана в преклузивния срок по чл. 84, ал. 2 от ЗУБ. Изхожда от активно легитимирана страна, отправена е до местно компетентния административен съд /след като е препратено от АС Хасково/, срещу годен за съдебен контрол административен акт. Не са налице основания по чл. 159 от АПК. Ето защо се явява процесуално допустима.

Разгледана по същество, съдът я намира за основателна.

Оспореното в настоящото производство решение е издадено от компетентен орган – Валентина Димитрова, на длъжност младши експерт в Регистрационно - приемателен център – гр. Харманли, която е определена със Заповед № РД05-769/09.12.2020 г. на Председателя на ДАБ на основание чл. 48, ал. 1, т. 10 от ЗУБ за интервюиращ орган.

Оспореният административен акт отговаря на изискванията за форма и съдържание, тъй като е мотивиран с посочване, както на фактическите, така и на правните основания за постановяването му.

Същото е издадено в ускорена процедура в производството по общия ред по реда на Глава VI, Раздел II. Съгласно чл. 68, ал. 1, т. 1 от ЗУБ, производството се образува с регистрирането на чужденеца по подадена от него молба за международна закрила. В случая чужденеца е регистриран на 13.09.2021 г., оспореният акт е издаден на 01.10.2021 г. при спазване на срока по чл. 70, ал. 1 от ЗУБ за произнасяне в ускорена процедура. В хода на производството пред решаващия орган при РПЦ – гр. Харманли при ДАБ, с чужденеца е проведено интервю, което е отразено в нарочен протокол, прочетен на интервюираната в присъствието на преводач на разбираем за него език.

Наред с горното, в хода на административното, а впоследствие и в съдебното производство, от страна на жалбоподателя са ангажирани гласни доказателства в подкрепа на твърдените обстоятелства. След преценката на тези доказателства се налага извод, че решаващият орган не е спазил изискването по чл. 35 от АПК, като не е изяснил всички факти и обстоятелства от значение за случая.

Причините, които българският законодател е уредил като обосноваващи предоставянето на статут на бежанец и на хуманитарен статут, са посочени в чл. 8 и чл. 9 от ЗУБ. Съгласно чл. 8, ал. 1 от ЗУБ, статут на бежанец в Република България се предоставя на чужденец, който поради основателни опасения от преследване, основани на раса, религия, националност, политическо мнение или принадлежност към определена социална група, се намира извън държавата си по произход и поради тези причини не може или не желае да се ползва от закрилата на тази държава или да се завърне в нея.

В настоящият случай, чужденеца е заявил като причина за напускане на родната си страна страх за живота си на две отделни основания – страх от преследване поради осъществен интимен контакт с жена – несемейна / чужда /прелюбодейство/, което е в противоречие с религията и културата на кюрдската общност, за което деяние „съвета на старейшините“ в такива случаи отсъжда на смърт него или  него и жената. Като държавата в случая не може да му предостави закрила, поради влиянието на „съвета на старейшините“ в управлението. И второто основание е  упражняваната от него професия на певец, с която той е популярен и която провокира интерес за интимност в жените към него, което води до заплахи за живота му от мъжката част на общността.

 Тези данни настоящият състав на съда приема, че следва да бъдат приети за попадащи в приложното поле на чл. 8, ал. 1 от ЗУБ - страх от преследване поради принадлежността на оспорващия към определена религия и към определена социална група.

Административният орган неправилно е приел, че жалбоподателя не е направил релевантни твърдения за осъществено спрямо него преследване по някоя от изброените в чл. 8, ал. 1 от ЗУБ причини. Видно от изнесеното от страна на кандидата по време на проведеното интервю, като причина за напускане на страната си по произход последния еднопосочно е твърдял, че изпитва основателни опасения от преследване по причина на религия и етнос, като тези твърдения са по-подробно формулирани при изслушването му пред съда.

Събраните в съдебното производство доказателства, вкл. свидетелските показания, категорично потвърждават тезата на жалбоподателя, изложена и в хода на проведеното интервю, че се страхува за живота си. От друга страна, въз основа на тези доказателства се оборва възприетото от решаващия орган, че жалбоподателя има по скоро проблеми от криминален характер. Интимният контакт с неомъжена жена, от женен мъж, които биха били определени в религията като прелюбодейство, безспорно биха създали опасност за живота на жалбоподателя, имайки предвид какво е наказанието прието в тяхната общност. Както и безспорното влияние на фамилията, „съвета на старейшините“ и общността като цяло, по въпроси свързани със сексуалния живот. Опровергава се изцяло и извода на ответника, че опасенията от преследване на жалбоподателя са необективни негови такива. Действително тези доказателства първоначално не са били представени пред административния орган, но последното не представлява пречка съдът да ги подложи на собствена преценка. При съвкупната им такава, наред с изнесеното в бежанската история, съдът счита, че ако ответникът бе положил необходимите усилия, вкл. като даде възможност на кандидата за закрила да подкрепи твърденията си чрез представяне на съответните доказателства, би достигнал до различен от постановения краен извод за отказ за предоставяне на закрила на С. Х..

Събраните по делото доказателства безспорно обосновават наличието на причина по чл. 8, ал. 1 от ЗУБ за опасения от преследване, респ. за търсената закрила. Изводът в решението за липса на такива се явява неправилен, а оспореното решение в частта му за отказания бежански статут – несъобразено с материалния закон.

Ето защо, след като молбата на чужденеца попада в приложното поле на ЗУБ, то в ускореното производство Интервюиращия орган не следва да прави преценка по същество на искането за предоставяне на статут, вкл. чрез основаване на правните си изводи с това, че в изложената от оспорващия бежанска история е на основата на криминален проблем, както и, че преследването, обосноваващо страха на чужденеца от завръщане в родната му страна, не изхожда от официалните власти на Иран или от лица, органи или организации, на които същите тези официални власти не могат или не желаят да противодействат. Наред с изложеното следва изрично да се отбележи, че при провеждане на интервюто в ускореното производство, при установяването на различия между заявените обстоятелства от бежанската история на С. Х., на последния не са зададени никакви въпроси, чрез които да се установи дали действително лицето представя  данни, които да уточнят „криминалните“ заплахи и различията могат да бъдат отстранени чрез излагането на допълнителна уточняваща информация.

Поради изложените причини, съдът приема, че молбата на оспорващия попада в приложното поле на ЗУБ, което обстоятелство препятства възможността същата да бъде квалифицирана като явно неоснователна. Това е така, тъй като съгласно чл. 13, ал. 1 от ЗУБ, за да се отхвърли като явно неоснователна молбата на чужденец за предоставяне на международна закрила, освен някоя от допълнително изискуемите предпоставки, посочени в т. 1- т. 14, на първо място следва молбата да не отговаря на условията по чл. 8, ал. 1 и ал. 9, респ. чл. 9, ал. 1, ал. 6 и ал. 8 от ЗУБ.

Предвид гореизложеното оспорения акт следва да се отмени. Преписката следва да се върне на интервюиращия орган за ново произнасяне по подадената от жалбоподателя молба за закрила със становище по чл. 74 от ЗУБ, след което същата, ведно със становището следва да се представи на председателя на ДАБ за вземане на решение. При новото произнасяне в образуваното производство по общия ред, следва да се обсъдят представените от същия доказателства и с оглед установяващото се от тях наличие на причина по смисъла на чл. 8, ал. 1 от ЗУБ за опасения от преследване, да се извърши нова преценка относно възможността за предоставяне на бежански статут.

Водим от гореизложеното и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК, съдът

                                              Р Е Ш И:

ОТМЕНЯ Решение № УПХ 411/01.10.2021 г. на Интервюиращ орган към Държавната агенция за бежанците.

ВРЪЩА преписката на Интервюиращия орган при РПЦ- Харманли към ДАБ при МС за произнасяне със становище по чл. 74 от ЗУБ, след което същата, ведно със становището следва да се представи на Председателя на ДАБ за вземане на решение, при съблюдаване на дадените в мотивите на настоящото решение указания по тълкуването и прилагането на закона.

Решението не подлежи на обжалване.

СЪДИЯ: