№ 77
гр. ****, 11.11.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ЛОВЕЧ, IV СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и седми октомври през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:ЙОВКА КАЗАНДЖИЕВА
Членове:ЕМИЛ ДАВИДОВ
ВАСИЛ АНАСТАСОВ
при участието на секретаря ЦВЕТОМИРА БАЕВА
в присъствието на прокурора Валентин Стоянов Вълков (ОП-Ловеч)
като разгледа докладваното от ВАСИЛ АНАСТАСОВ Въззивно наказателно
дело от общ характер № 20214300600361 по описа за 2021 година
и за да се произнесе, съобрази :
С присъда № 260014/19.05.2021 г., постановена по НОХД № 576/2020 г., Ловешкият
районен съд, първи наказателен състав е признал подсъдимата Г. Д. В., с ЕГН ********** от
гр.****, за виновна в извършване на престъпление по по чл.343, ал.1, б. „б“, пр.2, във вр. с
чл.342, ал.1, пр.3 и чл.54 от НК, като й е наложил наказание пробация със следните
пробационни мерки : по чл.42 „а“, ал. 2, т.1 от НК - задължителна регистрация по настоящ
адрес за срок от 6 месеца, като следва да се явява и подписва пред пробационен служител
или определено от него длъжностно лице два пъти седмично и по чл.42 „а“, ал.2, т.2 НК -
задължителни пробационни срещи с пробационен служител за срок от 6 месеца. Съдът е
оправдал В. по първоначално повдигнато й обвинение по чл. чл.343, ал.3, б. „а“, пр.2, във вр.
с ал.1, б. „б“, пр.2 във вр. чл.342 ал.1 пр.3 от НК.
На основание чл.343 г, във вр. с чл.37, ал.1, т.7 от НК ЛРС е лишил подсъдимата В. от право
да управлява МПС за срок от 6 /шест/ месеца, считано от датата на отнемане на СУМПС.
Осъдил е подсъдимата В., да заплати на Г. СТ. С. от гр.Троян сумата от 1 200 лева разноски
по делото.
Осъдил е подсъдимата В., да заплати сумата от 859,65 лева по сметка на ОД на МВР –
Ловеч, разноски по делото от досъдебното производство и сумата от 374 лева по сметка на
1
ЛРС - разноски по делото.
Срещу така постановения съдебен акт, в законноустановения срок е постъпила въззивна
жалба от Г.В., чрез защитника й адв. Р.К. от ЛАК, в която се развиват доводи, че присъдата
противоречи на закона и е необоснована, както и, че наложените наказания са
несправедливи. Прави се искане същата да бъде изменена и подзащитната му да бъде
освободена от наказателна отговорност за извършеното от нея престъпление, като на
основание чл. 78 а от НК да й бъде наложено административно наказание „Глоба“ в
минималния предвиден от закона размер. Депозирано е и допълнение към въззивната жалба.
В съдебно заседание, въззивникът Г.В., редовно призована, се явява лично и с
упълномощения си защитник – адв. К.. Заявява, че поддържа казаното от своя защитник.
Предлага на съда да й бъде наложена административна глоба, тъй като желае да практикува
това, което учи и не иска присъдата да попречи на бъдещето й. Заявява, че много съжалява
за случилото се.
Защитникът адв. К. заявява, че поддържа жалбата и моли настоящият състав да съобрази
изложеното от него в допълнителното съображение. Моли съда на първо място да вземе
предвид т.3 от ТР № 2/2016 г. на ОСНК на ВКС, където изрично се казва, че трябва да бъдат
възстановени имуществените вреди, които са елемент от фактическия състав на
престъплението. Счита, че в случая не можем да говорим за „поглъщане“, защото законът
казва „независимо“. Счита, че същите трябва да са елемент от фактическия състав, а
фактическият състав на престъплението за един обвиняем му се предявява с повдигнатото
обвинение, а подзащитната му няма такова обвинение
На следващо място, изтъква, че на страница 2 от представената от него исковата молба до
ЛРС е посочено, че става въпрос за имуществените щетите на процесния велосипед, който
иск не е предявен в наказателното производство. Твърди, че гражданският иск е бил заведен
още преди да е приключило наказателното производство с присъда, тъй като исковата молба
е подадена на 06.04.2021 г., а присъдата е от месец май 2021година. Посочва, че в
наказателното производство няма предявен иск, за да може доверителката му да се защитава
по този начин, т.е. да плати тези щети. Счита, че не може да се иска тя да плаща нещо, което
не й се търси и на практика да се получи така, че тя ще плати и в същото време ще имаме
друго граждански дело. Сочи, че според съдебната практика на базата на цитираното
тълкувателно решение, включително и на първоинстанционните състави и на Ловешкия
районен съд е, че имуществената вреда трябва да бъде елемент от състава на
престъплението, което в конкретния случай не е налице.
В съдебно заседание, въззиваемият Г. СТ. С., редовно призован, не се явява, като се
представлява от повереника си адв. К. от ЛАК. Последната дава становище че присъдата на
ЛРС е правилна и законосъобразна и моли да бъде потвърдена. Счита, че не са налице
предпоставките за прилагането на чл.78 а от НК, още повече, че представените и приобщени
към делото в днешното съдебно заседание писмени доказателства установяват, че в хода на
ДП и на съдебното производство пред първата инстанция щетите не са възстановени от
подсъдимата, което е довело до завеждането на граждански иск след произнасянето на
2
първоинстанционния съд с обжалваната присъда.
Моли ваззивната инстанция да постанови решение, с което да потвърди присъдата и да им
бъдат присъдени сторените от доверителя й разноски в размер на такса хонорар, съобразно
Наредба 1 и чл.38, ал.2 във вр. с ал. 1 от Закона за адвокатурата.
Окръжна прокуратура - Ловеч, представлявана от окръжния прокурор В.В., дава становище
да бъде постановено решение, с което да се потвърди присъдата на първата инстанция като
правилна и законосъобразна. Счита, че наказанието и наложените пробационни мерки
съответстват на закона, като са преценени смекчаващите вината обстоятелства, това, че
подсъдимата е с чисто съдебно минало към момента на осъждането.
По отношение на изложените допълнителни съображения в молбата на защитата, моли съда
да обърне внимание, че съставът на престъплението по чл.343 б поглъща винаги това по чл.
343 а от НК. Излага, че в случая тези писмени доказателства приети от съда установяват
предявени от пострадалия имуществени вреди, които не са били възстановени към момента
на приключване на съдебното следствие за да може да намери приложение разпоредбата на
чл.78 а от НК. В заключение предлага на настоящия състав да потвърди обжалваната
присъда.
Този състав на съда, като съобрази постъпилата въззивна жалба, допълнителното изложение
към същата, становищата на страните заявени пред съда и събраните по делото
доказателства от нас и от РС – Ловеч, и след като провери изцяло правилността на
обжалвания съдебен акт, намира за установено следното :
Подсъдимата Г. Д. В. живеела в гр.Ловеч. Притежавала свидетелството за управление на
МПС № *********, категории „В“ и „М“, водела се на отчет в ОД МВР Ловеч. Била
наказвана един път за административно нарушение по ЗДвП./л.63/.
Пострадалият Г. СТ. С. живеел в гр.Троян.
Лек автомобил марка „Ситроен Ксара“, с рег. № **** е собственост на Д.В.В. от гр.Ловеч -
баща на подсъдимата./л.59-60/.
На 23.06.2019 г., сутринта, св. С. решил да покара велосипед. Тръгнал от гр.Троян и се
движел с превозното средство по път ІІ - 35, посока гр.Ловеч. Стигнал до пътния възел с
Републикански път І-4. Там направил обратен завой и тръгнал да се връща към гр.Троян.
Движел се най-вдясно на платното за движение.
Същият ден, около 09:00 часа Г.В. тръгнала от гр.Ловеч за гр.Троян, с лек автомобил марка
„Ситроен Ксара“, с рег. № ****. Пътувала по път II - 35. Около 09:25 часа, при км.58+400
настигнала управляващия велосипед С. и предприела изпреварване. При извършване на
маневрата управляваният от подсъдимата лек автомобил навлязъл в коридора на движение
на велосипеда и ударил велосипедиста първоначално с десен калник, а след това с дясно
огледало и долна част на десния калник. Велосипедът бил ударен в кормилото и ляв курбел
с педал, а пострадалия в лявата част на тялото. Вследствие на съприкосновението
велосипедистът бил отхвърлен надясно и паднал в отводнителен канал на 3,2 метра от
3
мястото на удара, а дясното странично огледало на автомобила се счупило и паднало на
линията, очертаваща дясната пътна лента. Според представителят на държавното обвинение
В. не спряла управляваното от нея моторно превозно средство и продължила движението си
към гр.Троян, въпреки, че усетила взаимодействието си с велосипедиста, като ударно
натоварване и поднасяне на автомобила наляво, като по този начин избягала от
местопроизшествието.
Пострадалият С. сигнализирал за станалото, като се обадил на тел. 112. След известно време
на местопроизшествието дошли служители на сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР
Ловеч. Служители на РУ-Троян спрели в град Троян управлявания от Г. Д. В. лек
автомобил.
Г.С. не посещавал работното си място и имал издадени болнични листа за периода от
24.06.2019 г. до 05.09.2019 г./л. 127-130/.
От заключението по съдебномедицинската експертиза, се установява, че на Г.С. е причинено
травматично счупване /полифрагментозно/ на първи лумбален прешлен, без данни за
дислокация на фрагментите, повреда трайно затрудняваща движенията на снагата за около
7-8 месеца, /л.75-76/.
Видно от заключението на автотехническата експертиза, мястото на удара е в зоната 0,4-0,7
метра вляво от десен край на платното за движение. Причина за удара е отклоняване на
автомобила на дясно и навлизането му в коридора за движение на велосипеда. Автомобилът
преди удара се е движел със скорост около 90 км/ч, но е намалил до 67,64 км/ч в момента на
удара. Скоростта на велосипеда преди ПТП е 18,94 км/ч. На мястото на ПТП има достатъчно
напречно разстояние за преминаване на автомобила безопасно покрай велосипеда, без да
напуска лентата си за движение към гр.Троян. Водачът е разполагал с възможността да
намали скоростта на движение и да осигури безопасна дистанция зад велосипеда и по този
начин да предотврати настъпването на удара. Вследствие на взаимодействието с велосипеда
л.а. „Ситроен“ е намалил скоростта си с около 4 км/ч и променил посоката си с повече от 1
градус наляво. Водачът го е усетил, като ударно натоварване и поднасяне на автомобила
наляво. Наложило се е да коригира курса с волан /л.80-94/.
Размера на причинените щети на велосипеда са 1 470 лева, а на лекия автомобил - 425 лева.
Общата сума на щетите е 1 895 лева. Минималната работна заплата към 23.06.2019 г. е била
560 лева. /л.99-103/.
В хода на съдебното производство е допусната допълнителна автотехническа експертиза
(л.72-79), от заключението по която е видно, че разстоянието от земята до долната част на
дясно странично огледало е 920 мм, а разстоянието от земята до горната част на дясно
странично огледало е 100 мм. Тези данни за нов автомобил без водач и без товар. При
износване на окачването и качване в купето на автомобила на водач, пътници и товар,
разстоянието от огледалото до пътя намалява, в рамките на 30-50 мм в зависимост от товара,
броя на пътниците и амортизацията на пружините. Височината на страничното огледало
зависи и от това дали автомобила е в процес на ускорение или в процес на спиране. При
4
спиране височината намалява. Предвид процесната ситуация, вземайки предвид видимото
състояние на автомобила от снимките, товара в купето и движението на л.а. преди удара в.л.
определя най-вероятна височина на огледалото в момента на удара - 900 мм долна част и
980 мм горна част. Предвид пораженията по автомобила, медицинската документация и
свидетелските показания, най-вероятно първоначално пострадалият е ударен в задната част
на тялото -кръста от дясно странично огледало и стойката на огледалото. Педал на
велосипеда - ляв се удря в долна част на десен калник и начало на дясна врата на
автомобила. Кормилото на велосипеда контактува с десен калник на автомобила и надира
бронята.
При така описаната фактическа обстановка настоящият състав прави категоричния и
безспорен извод, че въззивникът Г. Д. В. е осъществила от обективна и субективна страна
състава на престъплението по чл.343, ал.1, б.„б“, пр.2, във вр. с чл.342, ал.1, пр.3 от НК.
Ловешкият РС обективно е събрал, проверил и подложил на прецизна преценка, както
доказателствата, свързани с тезата на обвинението, така и тези свързани със защитната теза,
аргументирано е посочил въз основа на кои доказателствени източници основава изводите
си, като изложените в тази връзка доводи се споделят напълно и от въззивния съд и не се
нуждаят от допълване и преповтаряне. Обстойно са обсъдени възраженията направени от
подсъдимия и неговия защитник, даден е отговор защо последните не се приемат. На
въпроса за авторството в съответствие с изискването на чл.301, ал.1, т.1 от НПК, съдът е дал
правилен и обоснован отговор, изцяло почиващ на безпристрастно формираното в хода на
съдебното следствие вътрешно убеждение. В конкретния случай въззивникът не оспорва
приетата от решаващия съд фактическа обстановка, при която е извършено деянието, както
и правната квалификация на последното.
При служебната проверка на обжалвания съдебен акт настоящата инстанция не открива
допуснати съществени нарушения на процесуалните правила.
Въззивната инстанция намира, че първостепенният съд е направил неправилен извод
досежно липсата на предпоставки за приложението на разпоредбата на чл.78 а от НК в
настоящия случай и по - конкретно, това, че причинените от престъплението имуществени
вреди не са възстановени.
С TP № 2 от 22.12.2016 г. по т.д.№ 2/16 г. на ВКС е внесена повече яснота по тълкуването на
разпоредбата на чл.78 а, ал.1, б. „в” от НК и в значителна степен е била уеднаквена
наличната противоречива съдебна практика по приложението й. В цитираното ТР се сочи, че
е налице основание да се изостави разрешението дадено в т.5 на ППВС № 7/85 г., като се
приеме, че за да се приложат диферинцираните процедури по Глава двадесет и осма и Глава
двадесет и девета от НПК, следва да бъдат възстановени или обезпечени само
съставомерните имуществени вреди, като тълкуването на разпоредбата на чл.78 а, ал.1, б.
„в” от НК е дадено във връзка с имуществените вреди при престъпления по транспорта. В
тази връзка в мотивите на цитираното решение се сочи : „Следователно, предпоставка за
прилагането на диферинцираната процедура по Глава 28 от НПК, е да бъдат възстановени
причинените от престъплението имуществените вреди, които са елемент от фактическия
5
състав на престъплението. Така могат да бъдат постигнати едновременно две цели – от една
страна да бъде облекчена процедурата по този вид дела, което включва и своевременно
реализиране целите на наказанието; а от друга – бързо и ефикасно пострадалите да бъдат
компенсирани за претърпените от тях имуществени фиксирани по размер вреди, елемент от
състава на престъплението.”
В настоящия случай причинените имуществени вреди не са елемент от състава на
конкретнто престъпление. От друга страна същите са обезпечени предвид наличието на
задължителната застраховка „Гражданска отговорност“ на процесния автомобил, с който е
било причинено ПТП в ЗАД „Дал Бог : Живот и здраве“ АД (л.28-30 от ВНОХД). Също така
твърдените имуществени вреди не са били претендирани от пострадалия в хода на
настоящото наказателно производство пред първостепенния съд.
В контекста на изложеното следва да се приеме, че в конкретния случай е налице и третата
предпоставка визирана в чл.78 а, ал.1, б.„в” от НК, предвид което подсъдимата Г. Д. В.
следва да се освободи от наказателна отговорност и да й се наложи административно
наказание - глоба в размер на 1 000 /хиляда/ лева, при преобладаващи смекчаващи вината
обстоятелства – чисто съдебно минало, млада възраст, критично отношение към деянието,
добри характеристични данни : това, че е трудово ангажирана и в момента следва, както и,
че така ще се постигнат целите на наказанието.
Предвид изложеното, настоящият състав счита, че следва да се измени обжалваната
присъда, в частта й, в която е постановено наказание пробация със следните пробационни
мерки : по чл.42 „а“, ал. 2, т.1 от НК - задължителна регистрация по настоящ адрес за срок от
6 месеца, като следва да се явява и подписва пред пробационен служител или определено от
него длъжностно лице два пъти седмично и по чл.42 „а“, ал.2, т.2 НК - задължителни
пробационни срещи с пробационен служител за срок от 6 месеца, като на основание чл.78 а
от НК подсъдимата Г. Д. В. следва да се освободи от наказателна отговорност като й се
наложи административно наказание - Глоба в размер на 1 000 /хиляда/ лева, която да
заплати в полза на Държавата по сметка на бюджета на съдебната власт.
При този изход на процеса настоящият състав намира за неоснователно искането на
повереника адв. К. за присъждането в полза на доверителя й разноски в размер на такса
хонорар, съобразно Наредба 1 и чл.38, ал.2 във вр. с ал.1 от Закона за адвокатурата (ЗА). За
да се присъди по този ред претендирания адвокатски хонорар, следва по делото да е
представен договор за правна защита и съдействие от който да е видно, че за процесуално
представителство пред настоящата инстанция повереникът е предоставил безплатна правна
помощ на основание чл.38, ал.2, във вр. с ал.1, т.2 от ЗА, което в конкретния случай не е
налице. По представеният пред първата инстанция договор за правна защита и съдействие от
който е видно, че въззиваемият е заплатил на повереника сумата от 1 200 лева адвокатски
хонорар, ЛРС се е произнесъл, като е осъдил подсъдимата Г.В. да заплати въросната сума.
Водим от гореизложеното и на основание чл.337, ал.1, т.1, във вр. с чл.334, т.3 от НПК,
съдът
6
РЕШИ:
ИЗМЕНЯ ПРИСЪДА № 260014/19.05.2021 г., постановена по НОХД № 576/2020 г., от
Ловешкия районен съд, първи наказателен състав, в ЧАСТТА Й, в която е постановено
наказание пробация със следните пробационни мерки : по чл.42 „а“, ал. 2, т.1 от НК -
задължителна регистрация по настоящ адрес за срок от 6 месеца, като следва да се явява и
подписва пред пробационен служител или определено от него длъжностно лице два пъти
седмично и по чл.42 „а“, ал.2, т.2 НК - задължителни пробационни срещи с пробационен
служител за срок от 6 месеца, като на основание чл.78 а от НК ОСВОБОЖДАВА
подсъдимата Г. Д. В., с ЕГН ********** от наказателна отговорност като й налага
административно наказание - ГЛОБА в размер на 1 000 /хиляда/ лева, която да заплати
в полза на Държавата по сметка на бюджета на съдебната власт.
ПОТВЪРЖДАВА присъдата в останалата й част.
РЕШЕНИЕТО е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7