Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

                                          гр. Сливница, 01. 12. 2021 г.

    В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

 

РАЙОНЕН СЪД – гр. Сливница, пети състав, в открито съдебно заседание, проведено на седми април през две хиляди двадесет и първа година в състав:

       

     РАЙОНЕН СЪДИЯ: МАРИАНА МАРКОВА

 

при секретаря Галина Владимирова, като разгледа докладваното от съдията гр. д. № 177 по описа на съда за 2020 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Предявен е иск с правно основание чл. 432, ал.1 КЗ от М.Ю.Ц. чрез пълномощника му адв. Н. ***” АД с ЕИК …..със седалище и адрес на управление гр. С.,***, представлявано от С.С.П.и К.Д.К., с който ищецът моли ответникът да бъде осъден да му заплати сумата от 7 260 лева, представляваща размера на претърпените в резултат на настъпило на 30.04.2018 г. ПТП имуществени вреди, ведно със законната лихва, считано от датата на увреждането до окончателното изплащане. Претендира и направените по делото разноски.

Ищецът твърди, че на 08.06.2017 г. ответното дружество е сключило с В.Г.Ц. договор за задължителна  застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите по полица № BG/02/117001605520, валидна от 08.06.2017 г. до 08.06.2018 г. за лек автомобил марка „Рено“, модел „Клио“ с рег. № ..... На 30.04.2018 г. около 17.35 ч. автомобилът бил управляван от В.Г.Ц., който на кръстовището между ул. „Хан Крум” и ул.“Иван Вазов“ изпреварил отляво движещия се вдясно пред него велосипед, управляван от ищеца М.Ц., и предприел маневра десен завой по ул. „Иван Вазов“, без да пропусне велосипедиста да премине през кръстовището. Ищецът продължил движението си направо, не успял да спре и управляваният от В. Ц. автомобил ударил велосипеда.

При така настъпилото ПТП на ищеца били приченени следните травматични увреждания: оток, охлузване и кръвонасядане на горната устна, кръвонасядане на лигавицата на горната устна на нивото на 1-ви горен десен зъб, охлузване на долната устна и предната повърхност на брадата, кръвонасядане и разкъсване на лигавицата на долната устна на нивото на 1-ви-3-ти десни зъби, избиване на зъб 21 (горен ляв резец), ретрудирани палатинално 11 и 12 зъби (заемащи принудително задно положение), вследствие на което са в кръстосана захапка със зъби 31, 42, 43; ретрудиран костен участък на горна челюст в областта на горни десни първи и втори резец; хоризонтални фрактурни линии в областта на емайла на горни десни първи, втори и трети зъби; фрактуриран 41 зъб (долен десен първи резец); наличие на гингивит и хипертрофия на гингивита, поради наличието на болка и невъзможност да се провежда екзактна устна хигиена; несъвпадение на средни линии и нарушаване на лицевата хармония; туберкулна захапка в областта на страничните зъби ляво и дясно поради принудителната позиция, която заемат зъбите вследствие на претърпяната травма; надлъжно счупване на коронката на 1-ви долен десен зъб; счупване-епифизиолиза II ст. на дясната лъчева кост в долния край, охлузване и кръвонасядане на дясна мишница, охлузвания на ляво коляно. Също така дясната му ръка била обездвижена, не можел да си служи с нея и имал нужда от чужда помощ. Като резултат от счупванията на зъбите и травмите в областта на устните, ищецът изпитвал затруднения с храненето и не можел да дъвче, като приемал храната във формата на течности. Чувствал се зле психически, като и към настоящия момент продължава да изпитва притеснение от загрозения си външен вид, не излизал навън и не желаел да общува с никого.

На 04.05.2018 г. на ищеца било проведено дентално лечение, като бил експулсирани зъб 21 и изваден фрактурираният зъб 41.

Отразено е в исковата молба, че вследствие на ударната травма било възможно наличие на анкилоза в областта на фронта на горна челюст и по-точно около зъби 11,12,13. Това е състояние на неподвижност на даден участък в резултат на травма, вследствие на което настъпва срастване на тъканите, поради което дадения участък не може да се движи, премести и не функционира. Като резултат от удара в областта на челюстта било възможно нервният сноп на зъби 11,12,13 да е прекъснат и във времето да се наложи умъртвяване на зъби, т.е. провеждане на ендоскопско /кореново лечение/.

Ищецът посочва, че в резултат на причинените му травми от описаното ПТП претърпял имуществени вреди изразяващи се в направени разходи за лечение за възстановяване на челюстите и зъбите и медицински консумативи.

Ето защо  моли съда да постанови решение, с което да осъди ответника, да му заплати сумата от 7 260 лева, представляваща размера на претърпените имуществени вреди в резултат на настъпилото на 30.04.2018 г. ПТП, ведно със законната лихва, считано от тази дата до окончателното изплащане, както и разноските по производството.

В едномесечния срок по чл. 131 ГПК от получаване на исковата молба ответното дружество чрез пълномощника си адв. Г. от САК, е депозирало писмен отговор, в който оспорва предявения иск по основание и размер като счита същия за неоснователен и недоказан. Не оспорва наличието на валидно възникнало застрахователно правоотношение по застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“ за процесния лек автомобил. Твърди, че настъпилите увреждания на М.Ю.Ц. не са в резултат единствено на виновното поведение на водача на лек автомобил „Рено Клио“, с peг. № ………. Счита, че е налице съпричиняване от страна на пострадалия, който  управлявал велосипед в нарушение на чл.15, ал. 5, чл. 20, ал.2 и чл. 22, ал. 1, чл. 79 и чл. 80 от ЗДвП - без фар и светлоотразителна жилетка, в нарушение на пътната сигнализация, не се е движил по разположения отдясно по посока на движението му пътен банкет, възможно най-близо до дясната граница на платното за движение и не е спрял, за да избегне ПТП, въпреки че това е било обективно възможно. Ответното дружество изтъква, че велосипедистът не се е съобразил със скоростта, местоположението и движението на другите участници в движението, като така с поведението си е създал предпоставки и условия за настъпването на инцидента и произтеклите от него вреди. Поддържа, че при това положение настъпилият вредоносен резултат е съпричинен от самия пострадал в значителна степен. Ответното дружество оспорва твърдението, че посочените в исковата молба телесни увреждания са настъпили в резултат на процесното ПТП и в описаните в исковата молба вид и степен. Изтъква, че представените документи не установяват, че описаните в тях услуги и лекарства са във връзка с ПТП и са провокирани или причинени от процесното събитие.

Счита, че претендираната с исковата молба сума е силно завишена и не отговаря на средната пазарна стойност на евентуално необходимите медицински услуги и материали.

Застрахователното дружество оспорва претенцията за обезщетение за забава с твърдения за недължимост на такова върху обезщетението, доколкото ищецът не е  сезирал дружеството с претенция за изплащане на обезщетение по чл. 380 КЗ. Позовава се на чл. 380, ал.3 КЗ, съгласно който непредставянето на данни за банковата сметка от страна на пострадало/увредено лице има последиците на забава на кредитора по отношение на плащането, като застрахователят не дължи лихва. При тези съображения ответното дружество моли искът да бъде оставен без уважение като неоснователен, и при условията на евентуалност – да не бъде уважаван в пълния претендиран размер. Претендира присъждането на разноски.

Съдът като обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, прие за установено от фактическа страна следното:

На 30.04.2018 г. около 17.35 часа в гр. Сливница В. Ц. управлявал лек автомобил, марка „Рено”, модел „Клио”, с рег. № ...., по ул. „Хан Крум” с посока на движение от ж.п. гара Сливница към ул.“Иван Вазов“. По същото време по ул. „Хан Крум“ с посоката на движение на автомобила и вдясно пред него, ищецът М.Ц. управлявал велосипед. Непосредствено преди кръстовището на ул. „Хан Крум“ и ул. „Иван Вазов“ В. Ц. застигнал с управлявания от него автомобил велосипедиста, изпреварил го отляво и предприел маневра „десен завой“, за да навлезе в ул. „Иван Вазов“. Ищецът продължил движението си направо, не успял да спре, и с лявата част на тялото си и лявата част на велосипеда се ударил в дясната странична задна част на управлявания от Васил Ц. автомобил. В резултат на удара ищецът паднал на земята и впоследствие установил, че от устата му тече кръв и му липсва преден горен зъб.

Според заключението на съдебномедицинската експертиза в резултат на ПТП ищецът е получил следните травматични увреждания: избит един зъб – централен ляв резец в горна челюст (зъб 21); надлъжно фрактуриран един зъб – централен десен резец в долна челюст (зъб 41), изваден впоследствие; силно набити навътре два централни резеца в горна челюст, вдясно (зъби 11 и 12), като към настоящия момент зъб 11 е с локализиран гранулом (което налага умъртвяване на зъба), а зъб 12 е с коренова резорбция (стопена е част от корена на зъба около 2 мм.), костта зад тези зъби е фрактурирана в алвеоларния участък; силно разклатени три резеца в горна челюст (зъби 12,11,22); травма на темпоро - мандибуларна става, изразяваща се в луксация вдясно на ставната главичка (при отваряне и затваряне пострадалият измества долната си челюст вляво, поради излизане на ставната главичка от ставната ямка вдясно); наличие на цикатрикс (малък белег около 0,4 мм) на горната устна вдясно към медианната линия. Според вещото лице по механизма на получаване на травмите, става въпрос за силен удар в областта на брадата при съприкосновение с твърд тъп предмет или повърхност и е възможно да са настъпили, вследствие от ПТП след удара вляво и последващото падане на земята. Тези травматични увреждания представляват временно разстройсво на здравето, за повече от 30 дни, неопасно за живота. Отразено е в заключението, че на ищеца е приложено следното лечение: спешна помощ, лечение в дентална клиника и ортодонтско лечение, като общата сума за лечението му възлиза на 4 823 лева.

Безспорно е по делото, а и от представената застрахователна полица № BG/02/117001605520, валидна от 08.06.2017 г. до 08.06.2018 г., се установява, че  на 08.06.2017 г. ответното дружество е сключило с В.Г.Ц. договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, за лек автомобил марка „Рено“, модел „Клио“ с рег. № .....

С влязло в сила на 26.03.2019 г. решение № 30/11.03.2019 г. по н.а.х.д. № 2/2019 г. по описа на РС  - гр. Сливница водачът на лекия автомобил В.Г.Ц. е признат за виновен в извършването на престъпление по чл. 343, ал.1, б.“б“, пр.2 вр. чл.342, ал.1 НК, за което е освободен от наказателна отговорност с налагане на административно наказание по реда на чл.78а НК. Съобразно принципните положения, възприети в т.15 от ТР № 6 от 06.11.2013 г. по т.д. № 6/2012 г. на ОСГТК на ВКС решението по чл.78а НК на наказателния съд има обвързваща сила по чл.300 ГПК за гражданския съд по въпросите относно авторството, фактическият състав на деянието, противоправността му и вината. Ето защо относно тези обстоятелства, съдът прецени, че не е необходимо допускането на съдебноавтотехническа експертиза.

Гореописаната фактическа обстановка съдът прие за установена от приетите по делото писмени доказателства: застрахователна полица за ЗЗ „ГО“ BG/02/117001605520, валидна от 08.06.2017 г. до 08.06.2018 г., справка от база данни на информационен център към ГФ, констативен протокол за ПТП от 30.04.2018 г.,  епикризи, експертни решения, образно изследване, амбулаторни листове, материалите по н.а.х.д.  № 2 / 2019 г. по описа на РС – гр. Сливница, фактури и фискални касови бонове, заключението на съдебномедицинската експертиза, което съдът кредитира изцяло като компетентно и обективно дадено.

С оглед така събрания доказателствен материал съдът прие, че не е необходимо събирането на гласни доказателства чрез разпит на поискания от ответното дружество свидетел, депозит за призоваването на който не беше внесен, въпреки дадените указания и предоставената възможност.

С оглед на така приетото за установено от фактическа страна, съдът направи следните правни изводи:

Съгласно разпоредбата на чл. 429, ал. 1, т. 1 от КЗ с договора за застраховка „Гражданска отговорност“ застрахователят се задължава да покрие в границите на определената в договора застрахователна сума отговорността на застрахования за причинени от него на трети лица имуществени и неимуществени вреди. Отговорността на застрахователя се реализира, чрез заплащане на обезщетение на увреденото лице, което обхваща всички имуществени и неимуществени вреди, пряк и непосредствен резултат от увреждането, а също и на лихви за забава, когато застрахованият е отговорен пред увредения за тяхното плащане.

С разпоредбата на чл. 432, ал. 1 от КЗ е уредено правото на пряк иск в полза на пострадалото лице срещу застрахователя по застраховка „Гражданска отговорност“ на прекия причинител, като отговорността на застрахователя е функционално обусловена и тъждествена по обем с отговорността на деликвента. За да се ангажира отговорността на застрахователя по чл. 432, ал. 1 от КЗ е необходимо към момента на увреждането да съществува валидно застрахователно правоотношение, породено от договор за застраховка „Гражданска отговорност“, както и да са налице всички кумулативни предпоставки от фактическия състав на чл. 45 от ЗЗД, пораждащи основание за отговорност на прекия причинител - застрахован спрямо увредения за обезщетяване на причинените вреди.

Въз основа на доказателствата по делото безспорно се установи, че процесното ПТП настъпва по вина на водач, застрахован по задължителната застраховка „Гражданска отговорност“ при ответното дружество. За механизма на реализираното ПТП, деликвента, характерът на причинените травматични увреждания и причинно – следствената връзка между събитието и уврежданията, съдът възприема изцяло представените по делото официални документи, съдържащи се в материалите по н.а.х.д. № 2/2019 г. по описа на РС – гр. Сливница - протокол за ПТП, постановление на прокурор при РП – гр. Сливница, протокол за оглед и фотоалбум, които са изготвени от длъжностни лица в рамките на техните служебни правомощия и формално отговарят на предвидения в закона процесуален ред, както и влязло в сила на 26.03.2019 г. решение № 30 от 11.03.2019 г. за освобождаване от наказатерлна отговорност с налагане на административно наказание по чл.78а НК, с което деликвентът  Васил Ц. е признат за виновен в извършването на престъпление по чл. 343, ал.1, б.“б“, пр.2 вр. чл.342, ал.1 НК . Установено е също, че в резултат на произшествието ищецът получава описаните в исковата молба травматични увреждания. След като поведението на застрахования водач е виновно и противоправно, а вредите към трети лица са покрит риск по застраховката, съгласно чл.429, ал.1, т.1 КЗ,  застрахователят дължи плащане на застрахователно обезщетение за причинените от застрахования при него водач  имуществени вреди. Следователно отговорността на застрахователя по застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, на основание чл.432, ал.1 КЗ следва да бъде ангажирана, като предявените искове за имуществени вреди се явяват доказани по основание.

Съдът намира, че от заключението на съдебномедицинската експертиза безспорно се установява, че вследствие на процесното ПТП на ищеца е избит един зъб – централен ляв резец в горна челюст, надлъжно фрактуриран е един зъб – централен десен резец в долна челюст, изваден впоследствие, силно набити навътре са два централни резеца в горна челюст, вдясно, като се налага умъртвяване на единия зъб, а от другия е стопена част от корена, костта зад тези зъби е фрактурирана в алвеоларния участък, силно разклатени са три резеца в горна челюст, нанесена е травма на темпоро - мандибуларна става, изразяваща се в луксация вдясно на ставната главичка, наличен е малък белег на горната устна вдясно.

Ето защо съдът счита, че във връзка със здравословното състояние на ищеца, вследствие на процесното ПТП, той е извършил разходи, за които са представени фактури и фискални касови бонове, заверени от страната, от които и съобразно заключението на съдебномедицинската експертиза съдът намира, че се установява разходването на средства от ищеца, свързани с проведеното лечение и медицински материали, на  обща стойност в размер на 4 823 лева, поради което съдът счита, че предявения иск в този размер е основателен и доказан по размер и следва да бъде уважен, а за разликата до пълния предявен размер от 7 260 лева отхвърлен като неоснователен.

По така предявения пряк иск, с който увреденият претендира обезщетение направо от застрахователя (какъвто е настоящия случай) лихвите върху обезщетението за имуществените вреди се дължат съгласно общото правило при непозволеното увреждане (чл. 84, ал. 3 от ЗЗД) - от деня на увреждането (в настоящия случай ПТП - то е настъпило на 30.04.2018 г.).

Доколкото ищецът е освободен от внасянето  държавна такса и разноски,  същите по чл. 77 ГПК трябва да се присъдят със съдебното решение. С оглед изхода на спора, ответното дружество следва да бъде осъдено заплати по сметка на РС – гр. Сливница ДТ по настоящото производство в размер на 192,92 лева, и сумата от 234,37 лева за възнаграждения на вещи лица, а на ищеца да заплати сумата от 458, 38 лева, представляваща заплатеното от него адвокатско възнаграждение съобразно уважената част от иска.

На основание чл. 78, ал. 3 ГПК, в полза на ответника следва да се присъдят разноски, съобразно отхвърлената част от предявения иск, поради което и предвид §2а вр. чл.7, ал.2, т.3 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения ищецът следва да му заплати сумата от 281,96 лева, представляваща адвокатско възнаграждение съобразно отхвърлената част от иска.

Възраженията на страните за прекомерност на адвокатските възнаграждения са неоснователни предвид разпоредбата на  чл.7, ал.2, т.3 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.

При тези съображения, съдът

 

РЕШИ:

 

ОСЪЖДА „ЗД БУЛ ИНС” АД с ЕИК ********* със седалище и адрес на управление гр. С.,***, представлявано от С.С.П.и К.Д.К., представлявано от адв. Г. от САК, да заплати на М.Ю.Ц., с ЕГН **********, с адрес ***, представляван от адв. Н. от САК, сумата от 4 823,00 (четири хиляди осемстотин двадесет и три) лева, представляваща обезщетение за имуществени вреди, причинени в резултат на ПТП на 30.04.2018 г., реализирано от водача на лек автомобил марка „Рено“, модел „Клио“ с ДК № ...., за който е сключен договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите по полица № BG/02/117001605520, валидна от 08.06.2017 г. до 08.06.2018 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 30.04.2018 г. до окончателното изплащане, като ОТХВЪРЛЯ иска за разликата до пълния предявен размер от 7 260,00 лева.

ОСЪЖДА на основание чл. 77 ГПК „ЗД БУЛ ИНС” АД с ЕИК ********* със седалище и адрес на управление гр. С.,***, представлявано от С.С.П.и К.Д.К., представлявано от адв. Г. от САК да заплати по сметка на РС – гр. Сливница  сумата от 192,92 лева, представляваща държавна такса и сумата от 234,37 лева, представляваща възнаграждение за вещо лице съобразно уважената част от иска.

ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.1 ГПК „ЗД БУЛ ИНС” АД с ЕИК ********* със седалище и адрес на управление гр. С.,***, представлявано от С.С.П.и К.Д.К., представлявано от адв. Г. от САК да заплати на М.Ю.Ц., с ЕГН **********, с адрес ***, представляван от адв. Н. от САК, сумата от сумата от 458,38 лева, представляваща адвокатско възнаграждение съобразно уважената част от иска.

ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.3 ГПК М.Ю.Ц., с ЕГН **********, с адрес ***, представляван от адв. Н. от САК,  да заплати на „ЗД БУЛ ИНС” АД с ЕИК ********* със седалище и адрес на управление гр. С.,***, представлявано от С.С.П.и К.Д.К., представлявано от адв.Г. от САК, сумата от 281,97 лв. - адвокатско възнаграждение съобразно отхвърлената част от иска.

Решението подлежи на обжалване пред СОС в двуседмичен срок от получаването на съобщението от страните за постановяването му.

 

 

Районен съдия: