Решение по дело №857/2018 на Районен съд - Дупница

Номер на акта: 478
Дата: 22 октомври 2018 г. (в сила от 16 ноември 2018 г.)
Съдия: Иван Божиков Димитров
Дело: 20181510100857
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 11 май 2018 г.

Съдържание на акта Свали акта

Р Е Ш Е Н И Е

22.10.2018

 

 

 

Дупница

 
 


Номер                                     Година                                    Град

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

II гр. отделение

 
 


Районен съд – Дупница                                                                                        състав

17.10.

 

2018

 
 


на                                                                                      Година

 

Иван Димитров

 
В публично съдебно заседание в следния състав:

Председател

Членове

 

 
Съдебни заседатели:

      1.

Ива Георгиева

 

 

 
       2.

 

 
Секретар:

Председателя на състава

 
Прокурор:

Сложи за разглеждане докладваното от

Гражданско

 

857

 

2018

 
 


                                дело №                          по описа за                    г.

 

 „ПРОФИ КРЕДИТ България" ЕООД, ЕИК *********,  седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „България“ № 49, бл. 53Е, вх. В, чрез юрисконсулт К.А., е предявило срещу С.Д.К., ЕГН **********,***, иск с правно основание чл.422, ал.1 от ГПК във вр. с чл.9 и сл. от Закона за потребителския кредит. Искането е за признаване за установено по отношение на ответника, че дължи на ищеца вземане, възникнало на основание неизпълнение на договор за потребителски кредит ПРОФИ КРЕДИТ Стандарт № ********** в общ размер на 1227, 88 лв. (хиляда двеста двадесет и седем лева и осемдесет и осем стотинки) - главница. Претендират се и направените по делото разноски.

Ищецът твърди, че се е намирал с ответника в договорни правоотношения, тъй като по силата на договор за кредит от 24.06.2015 г. е отпуснал на С.Д.К. кредит в размер на 2000 лв. за срок от 24 месеца с размер на месечната вноска 123, 64 лв. и общо дължима сума по кредита 2967, 36 лв. и избран и закупен допълнителен пакет услуги с възнаграждение 1999, 92 лв., с размер на вноската 83, 33 лв. Общият размер на задължението на ответника възлиза на 4967, 28 лв., а на вноската, дължима до 15-то число на месеца – 206, 97 лв.

Договорът за кредит и пакетът от допълнителни услуги са подписани при Общи условия, които са неразделна част от договора и споразумението за предоставяне на пакет от допълнителни услуги, предадени са на клиента при подписването им и той е декларирал, че е запознат със съдържанието им и ги приема, няма забележки към тях и се задължава да ги спазва; Общите условия са подписани от клиента.

Ищецът изпълнил задълженията си по договора, като превел сумата 2000 лв. по посочена от длъжника банкова сметка ***.06.2015 г.

На 17.12.2015 г. страните подписали анекс за отлагане на вноски № 4 и № 5.

Ответникът направил 6 вноски и преустановил плащанията. След изпадането му в забава съгласно чл.12.3 от Общите условия към договора, на 05.07.2017 г. договорът е прекратен поради просрочие на месечна вноска с повече от 30 календарни дни. На ответника е изпратено уведомление на 06.07.2017 г.  

След прекратяването на договора целият кредит е станал предсрочно изискуем и задължението на длъжника по договора възлиза на 1227, 88 лв. (хиляда двеста двадесет и седем лева и осемдесет и осем стотинки), представляващи главница.

За защита на интересите си ищецът подал заявление по чл.410 от ГПК за издаване на заповед за изпълнение. Впоследствие получил указания по реда на чл.415, ал.1 т.2 ГПК.

В постъпилия отговор искът се оспорва като неоснователен, като се оспорва уведомяването за настъпилата предсрочна изискуемост.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства,  прие за установено следното:

Ищецът е представил договор за потребителски кредит ПРОФИ КРЕДИТ Стандарт № ********** от 24.06.2015 г., сключен между него и С.Д.К., за кредит в размер на 2000 лв. за срок от 24 месеца с размер на месечната вноска 123, 64 лв. и общо дължима сума по кредита 2967, 36 лв. и избран и закупен допълнителен пакет услуги с възнаграждение 1999, 92 лв., с размер на вноската 83, 33 лв. Общият размер на задължението на ответника възлиза на 4967, 28 лв., а на вноската, дължима до 15-то число на месеца – 206, 97 лв. На четвърта страница от договора е посочено, че неразделна част от него са общите условия, предадени при подписването му, с които клиентът е запознат и ги приема. В чл.12.3 от Общите условия е предвидено автоматично прекратяване на договора и обявяване на предсрочна изискуемост на вземането при просрочие на месечна вноска с повече от 30 календарни дни; в чл.12.1 е предвидено начисляване на лихва за забава при просрочие, а в чл.12.4 ОУ – неустойка в размер на 35 % от остатъка от главницата при прекратяване на договора по реда на чл.12.3.

С представения анекс към договора от 17.12.2015 г. по искане на ответника страните са се споразумели за отлагане плащането на две месечни вноски, като съобразно новия погасителен план срокът на договора е удължен до 15.09.2017 г.

С писмо до кредитополучателя от 06.07.2017 г. ищецът е заявил, че счита договора за прекратен поради неплащане на дължимите месечни вноски, като задължението на ответника възлиза на 1227, 88 лв. – главница и 27, 22 лв. – лихва за забава. Не са представени доказателства за получаването на писмото от ответника.

Приложено е ч.гр.д. № 2671/2017 г. по описа на ДнРС, образувано по заявление по чл.410 ГПК, подадено от настоящия ищец на 28.12.2017 г. По делото са приложени доказателства за спазване на срока по чл.415 ГПК за предявяване на иска по чл.422 ГПК.

Съобразно установената фактическа обстановка, съдът достигна до следните правни изводи:

Предявен е установителен иск, в производството по който ищецът цели да установи, че ответникът дължи сумата, за която е издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д. № 2671/2017 г. по описа на РС – Дупница. В тежест на ищеца е да докаже сключването на договора за кредит и за закупуване на пакет от допълнителни услуги и предаването на сумата по договора за кредит на ответника, както и поемането на задължение от ответника да върне посочената в договора сума.

По делото е безспорно установено сключването на процесния договор за кредит и за закупуване на пакет от допълнителни услуги между „ПРОФИ КРЕДИТ България" ЕООД и ответника, както и изпълнението от кредитора на задължението му да предаде на заемополучателя сумата по заема - с преводно нареждане от 24.06.2015 г. /л.35 от делото/.

Не е спорно, че ответникът е преустановил плащането на вноските по кредита на 15.05.2017 г., поради което ищецът на основание чл.12.3 от ОУ е прекратил договора. Към датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК - 28.12.2017 г., срокът на договора /до 15.09.2017 г./ е изтекъл и задължението на ответника е било дължимо в пълния му неизплатен размер, дори и без настъпване на предсрочна изискуемост. Ищецът не претендира лихва за забава или неустойка след прекратяването на договора, а единствено остатъка от дължимите по договора суми. Поради това в конкретния случай е ирелевантно за предмета на спора наличието или липсата на предпоставките за настъпване на предсрочна изискуемост на вземането.

Не е спорно, че неплатеният остатък от задължението на ответника по договора за кредит възлиза на 1227, 88 лв.

Предвид изложеното, предявеният иск следва да бъде уважен чрез признаване по отношение на ответника съществуване на вземането на ищеца за сумата 1227, 88 лв. – главница по договор за потребителски кредит ПРОФИ КРЕДИТ Стандарт № ********** от 24.06.2015 г.

На основание чл.78, ал.1 ГПК ответникът следва да заплати направените от ищеца разноски по водене на делото /за държавна такса - 26 лв., юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лв. съгласно чл.78, ал.8 ГПК и възнаграждение за назначения особен представител в размер на 350 лв./ в размер общо на 476 лв.

Съдът в исковото производство се произнася с осъдителен диспозитив по дължимостта на разноските в заповедното производство. Затова ответникът следва да бъдe осъден да заплати направените от ищеца разноски по ч.гр.д. № 2671/2017 г. по описа на ДнРС /в размер на 25, 10 лв. – държавна такса и юрисконсултско възнаграждение в размер на 50 лв. на основание чл.78, ал.8 ГПК/ в размер общо на 75, 10  лв.

Воден от горното, съдът 

Р  Е  Ш  И :

 

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на С.Д.К., ЕГН **********, че дължи на „ПРОФИ КРЕДИТ България" ЕООД, ЕИК *********, вземане, възникнало на основание договор за потребителски кредит ПРОФИ КРЕДИТ Стандарт № ********** от 24.06.2015 г. в размер на 1227, 88 лв. (хиляда двеста двадесет и седем лева и осемдесет и осем стотинки) - главница.

ОСЪЖДА С.Д.К., ЕГН **********, да заплати на „ПРОФИ КРЕДИТ България" ЕООД, ЕИК *********, сумата 476 лв. - разноски по водене на делото, както и разноски по ч.гр.д. № 2671/2017 г. по описа на ДРС в размер на 75, 10  лв.

Решението може да бъде обжалвано пред Окръжен съд – Кюстендил в 2 -седмичен срок от връчването му на страните.

                                      

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: