РЕШЕНИЕ
№ 121
гр. Силистра, 11.03.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СИЛИСТРА в публично заседание на двадесети
декември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Жанет Ив. Борова
при участието на секретаря И. М. И.
като разгледа докладваното от Жанет Ив. Борова Гражданско дело №
20213420101477 по описа за 2021 година
Ищецът В. К. Ш. с ЕГН **********, гр. С. е предявил искове с правно
основание чл.344, ал.1, т.1 и и т.3, във връзка с чл.225, ал.1 от КТ. Моли съда
да признае за незаконно уволнението й, извършено със Заповед № 398 / 10.
08. 2021 г. на Директора на ДЕТСКА ГРАДИНА „Н.”, гр.С. и ответникът да
бъде осъден да й заплати обезщетение по чл.225, ал.1 от КТ поради
незаконното й уволнение в размер на 1117,37 лева за времето, през което е
останала без работа поради уволнението, в периода от 11. 08. 2021 г. - до 31.
08. 2021 г. включително. Като основание за отмяна на уволнението се сочи
липсата на съвпадение на насрещните волеизявление на страните относно
съгласието им за прекратяване на трудовото правоотношение между
страните. Твърди, че на 10. 08. 2021 г. е подала молба за прекратяване на
трудовото правоотношение на основание чл. 325, ал. 1, т. 1 от КТ, считано от
09. 09. 2021 г., но заповедта за прекратяване на правоотношението е издадена
същия ден, при това, правоотношението е прекратено считано от 11. 08. 2021
г., като съгласие в това отношение не е налице, а от друга страна ищцата е
лишена от право на обезщетение за неспазено предизвестие.
ОТВЕТНИКЪТ - ДЕТСКА ГРАДИНА „Н.” със седалище и адрес на
управление гр.С., ул.”Б. В.” № БУЛСТАТ представляван от директора П.М.
Д. е подал писмен отговор, с който изцяло оспорва предявените претенции по
основание и размер. Твърди, че е налице взаимно изразено от страните
съгласие за прекратяване на трудовите правоотношение между страните, като
условието, поставено от ищцата е без значение, тъй като работодателят се е
съгласил с отправеното предложение и се е произнесъл в срока, предвиден в
1
закона. Излага подробни доводи относно недължимостта на допълнителните
възнаграждения по трудовия договор, като мотивира становището си с
обстоятелството, че ищцата не е отработила времето и дейностите, за които е
уговорено. Твърди, че на ищцата е заплатено обезщетение за неползван
платен годишен отпуск за 11 дни, поради което, ако се приеме за основателен
иска за признаване на уволнението за незаконосъобразно, то следва съдът да
приеме, че обезщетение за оставане без работа следва да се дължи само за 4
дни.
СЪДЪТ, като прецени събраните по делото доказателства, прие за
установено следното:
В исковата си молба ищецът е съединил обективно 2 иска - по чл. 344,
ал. 1, т. 1 и т. 3 от КТ във връзка с чл. 225, ал. 1 от КТ.
Не се спори, че между страните са съществували трудови
правоотношения, като ищцата е заемала длъжността “учител – детска
градина”, с място на работа – ДГ „Н.“ гр. С., с договорено основно трудово
възнаграждение в размер на 1289.00 лв. и допълнително възнаграждение за
придобит трудов стаж и професионален опит в размер на 15 % от основното
възнаграждение – трудов договор № 243 / 28. 02. 2020 г. и допълнително
споразумение № 219 / 15. 02. 2021 г. към него.
Със Заповед № 398 / 10. 08. 2021 г. на Директора на ДЕТСКА
ГРАДИНА „Н.”, гр.С. трудовите правоотношения между страните са
прекратени на основание чл. 325, ал. 1, т. 1 от КТ – по взаимно съгласие на
страните.
За да е налице основание за прекратяване на трудовото
правоотношение на това основание е необходимо да са налице насрещни
волеизявления на двете страни по трудовото правоотношение за
прекратяването му по взаимно съгласие, като мотивите както за отправянето
на предложението, така и за приемането му са без значение, а самото
предложение може да изхожда от всяка от страните.
В настоящия случай няма спор по фактите – не се оспорва, а и от
събраните по делото доказателства се установява, че ищцата е отправила
предложение за прекратяване на трудовото правоотношение с ответника с
молба вх. № 180 / 10. 08. 2021 г., като изрично е желаната от нея дата, от
която това да се случи, а именно – 09. 09. 2021 г. Отделно от това, в същата
молба, освен направеното предложение за прекратяване на трудовото
правооотношение по взаимно съгласие от желаният от нея момент, е
направила и допълнително изявление, даващо възможност на работодателя,
при липса на воля за прекратяване на правоотношението по реда на чл. 325,
ал. 1, т. 1 от КТ, същото да бъде прекратено с изискуемото от закона
едномесечно предизвестие.
Независимо от така изразената воля от страна на работника,
работодателят, със заповед от същата дата е прекратил трудовото
правоотношение на основание чл. 325, ал. 1, т. 1 от КТ, считано от
2
11.08.2021г.
Вярно е, че работодателят е длъжен да вземе отношение по подадената
молба в 7 – дневен срок, но при условие, че е съгласен с предложението,
направено от работника, при това – в неговия пълен обем, включително и по
отношение на датата, от която се прекратява трудовото правоотношение, т.е.
за законосъобразността на уволнението е необходимо пълно съвпадение на
насрещните волеизявления на страните.
Несъвпадането на волята на страните относно датата на
прекратяване на трудовия договор прави прекратяването на трудовия
договор незаконно, като трайно съдебната практика застъпва становището, че
липсата на съвпадане на волята на страните относно датата на прекратяване на
договора е на практика липса на взаимно съгласие. Поради това
прекратяването на трудовото правоотношение на основание чл. 325, ал. 1, т. 1
от КТ е незаконосъобразно и съдът следва да признае за незаконно
уволнението и да отмени заповедта, с която то е извършено.
В настоящия случай релевантните за законосъобразността на
уволнението обстоятелства не са доказани от работодателя. Последният,
съобразно разпределението на доказателствената тежест в процеса е следвало
да докаже по безспорен начин, че е налице покриване на двете насрещни
волеизявления за пректаряване на трудовото правоотношение, но такива
доказателства не са ангажирани – напротив, ответникът не оспорва факта, че
не е налице съвпадение на волята му с волята на ищеца.
Поради основателността на основния иск за признаване уволнението
за незаконно, следва да се уважи и акцесорният иск за заплащане на
обезщетение за незаконно уволнение.
Правоотношението между страните е прекратено считано от 11. 08.
2021 г., а на 31. 08. 2021 г. ищцата е сключила трудов договор с ДГ„Р.““ гр.
С., считано от 01. 09. 2021 г. Следователно, ищцата е останала без работа за
периода 11. 08. 2021 г. – до датата, на която тя е започнала работа по трудово
правоотношение при друг работодател – 01.09.2021г. Само през този период
ищцата е била без работа по причина на признатото по надлежен ред за
незаконосъобразно прекратяване на трудовия й договор от страна на
ответника и затова й се дължи обезщетението по чл. 225, ал. 1 от КТ в
размер на брутно трудово възнаграждение за петнадесет работни дни. За база
при изчисляване размера на обезщетението следва да послужи брутното
трудово възнаграждение, което ищцата е получила за последния пълен
отработен месец /чл.228 ал.1 от КТ/. От представените по делото
доказателства не се установява размер на брутно трудово възнаграждение за
пълен месец, а от представеният трудов договор и допълнителнително
споразумение е видно, че основното възнаграждение на ищцата е уговорено в
размер на 1289.00 лева и допълнително възнаграждение за допълнителна
работа в размер на 15 % или 193.35 лева. Това е и размерът на БТВ, който
следва да послужи за база при изчисляване размера на обезщетението. В
3
случая, договореното между страните, обективирано в Заповед № 246 / 15. 02.
2021 г. допълнително трудово възнаграждение в размер общо на 125.00 лева
не е елемент от работната заплата и се дължи само в случай, че е реално
отработено. По тази причина, за база съдът взема БТВ в размер на 1482.35
лева и предвид броя на работните дни в месеца – 22 и дневното
възнаграждение в размер на 67.38 лева и периодът, за който е дължимо
обезщетението – 15 дни, счита за основателна претенцията за заплащане на
обезщетението в размер на 1010.70 лева. В останалата чест претенцията е
неоснователна и следва да бъде отхвърлена.
По отношение на съжденията на страните досежно размера на
обезщетението по чл. 224 от КТ съдът не дължи произнасяне, тъй като нито е
сезиран с иск за заплащане на това обезщетение от страна на ищеца, нито
ответникът е направил възражение за прихващане.
На основание чл. 78, ал. 1 от ГПК ищецът има право да получи от
ответника разноските които е направил в производството. В случая, съобразно
уважената част от исковата претенция те са в размер на 619.00 лева - за
адвокатско възнаграждение.
На основание чл.359 от КТ, производството по трудови спорове е
безплатно за работниците и служителите, но при уважаване на предявените от
тях искове, държавната такса и разноските по производството се заплащат от
работодателя. Същия следва да бъде осъден да заплати по сметка на СРС
сумата от 100.00 лева.
Мотивиран от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА НЕЗАКОННО УВОЛНЕНИЕТО на В. К. Ш. с ЕГН
********** и ОТМЕНЯ Заповед № 398 / 10. 08. 2021 г. на Директора на
ДЕТСКА ГРАДИНА „Н.”, гр.С., с която на основание чл. 325, ал. 1, т. 1 от КТ
е прекратено трудовото правоотношение помежду им.
ОСЪЖДА ДЕТСКА ГРАДИНА „Н.” със седалище и адрес на
управление гр.С., ул.”Б. В.” № , БУЛСТАТ, представляван от директора П. М.
Д. да заплати на В. К. Ш. с ЕГН **********, обезщетение поради незаконно
уволнение и оставането й без работа за времето от 11. 08. 2021 г. – 31. 08.
2021 г. в размер на 1010.70 / хиляда и десет лв. и 70 ст. / лева, заедно със
законната лихва, считано от 08. 10. 2021 г. до окончателното изплащане на
задължението, като ОТХВЪРЛЯ иска в останалата му част до размера от
1117.36 лева.
ОСЪЖДА ДЕТСКА ГРАДИНА „Н.” със седалище и адрес на
управление гр.С., ул.”Б. В.” № 10, БУЛСТАТ , представляван от директора П.
М. Д. да заплати на В. К. Ш. с ЕГН ********** сумата от 619.00 /
шестстотин и деветнадесет / лева – разноски по производството.
4
ОСЪЖДА ДЕТСКА ГРАДИНА „Н.” със седалище и адрес на
управление гр.С., ул.”Б. В.” № , БУЛСТАТ , представляван от директора П.
М. Д. да заплати по сметката на СРС сумата от сумата от 100.00 / сто / лева -
разноски по производството.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва в двуседмичен срок от
съобщаването му, пред Силистренски окръжен съд.
Съдия при Районен съд – Силистра: _______________________
5