Мотиви към присъда по НОХД 483/2017г.

Производството е образувано въз основа на внесен обвинителен акт.

        Обвинението е против Г.А.А. за това, че в с. Ковачево, след като е осъдена с влязло в сила на 05.11.2013 г. Решение по гр. д. № 2074/2013 г. на PC - Пазарджик, да издържа свои низходящи - децата си А. Д. Я. с ЕГН: **********, С. Д. Я. с ЕГН: **********, М. Д. Я. с ЕГН:**********, В. Д. Я. с ЕГН: ********** и Л. Д. Я. с ЕГН: **********, съзнателно не е изпълнила задължението си в размер на повече от 2 месечни вноски: общо 9 бр. месечни вноски на обща стойност 5 400 лв. за периода от юли 2016 г. до март 2017 г„ включително, като деянието е извършено повторно - Престъпление по чл. 183, ал. 4, във връзка с ал. 1 от НК, във връзка с чл. 28, ал. 1 от НК.

 Производството по делото се проведе по реда на гл. 27 НПК.

          В съдебно заседание обвинението се поддържа от представителя на Районна прокуратура Пазарджик, който пледира за осъдителна присъда и налагане на наказание,  при отчитане на смекчаващи и отегчаващи обстоятелства.

          Защитникът се оспорва обективната и субективна съставомерност на приписаното престъпление и настоява за снизходителност при определяне на наказанието, което искане подкрепя с конкретни и основателни доводи. 

Подсъдимата се признава за виновна като признава фактите по ОА и депозира съгласие да не се събират доказателства за изложените в обстоятелствената част на обвинителния акт факти.  

Районният съд, като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в своята съвкупност, предвид чл. 301 от НК, по свое вътрешно убеждение и ръководейки се от закона, установи:

Въз основа на влязло в сила на 05.11.2013 г. решение по гр. д. № 2074/2013 г. на PC - Пазарджик подсъдимата Г.А. била осъдена да заплаща издръжка на децата, родени от съвместното й съжителство с Д.Л.Я.: А. Д. Я. с ЕГН: **********, С. Д. Я. с ЕГН: **********, М. Д. Я. с ЕГН:**********, В. Д. Я. с ЕГН: ********** и Л. Д. Я. с ЕГН: **********. Размерът на издръжката бил по 120 лв. месечно за всяко едно от децата или общо 600 лв. на месец.

Тъй като А. не изпълнявала своите задължения по издръжката, с присъда по НОХД № 1616/2015 г., по описа на Районен съд - Пазарджик, същата е била осъдена за престъпление по чл. 183, ал. 1 от НК. Присъдата влязла в законна сила на 23.01.2016 г. и обхващала периода от месец януари-юли 2015 г, включително.

Въпреки това осъждане, А. продължила да не изпълнява задълженията си по заплащане на издръжката на децата. Подадена била нова жалба от бащата и законов представител на децата . С присъда по НОХД № 1390/2016 г. по описа на Районен съд - Пазарджик била осъдена за престъпление по чл. 183, ал. 4, във вр. с ал. 1, във вр. с чл. 28, ал. 1 от НК. Присъдата влязла в законна сила на 27.09.2016 г. и обхващала периода от януари-юни 2016 г.

Независимо и от това си осъждане, подсъдимата, която има ново семейство и дете на 3 годинки,  поради липсата на парични доходи отново не изплащала дължимата издръжка. Отново била подадена жалба и от бащата на децата за поредния период на неизпълнение- за времето от месец юли 2016 г. до месец март 2017 г„ включително, общият размер на неплатената издръжка вкл. до момента на повдигане на обвинението по настоящото производство възлиза на 5 400 лв., равняващи се на 9 месечни вноски по 120 лв. месечно за всяко едно от

Поради това и за това съзнателно неизпълнение на паричното задължение е предадена отново на съд за пореден път за престъпление по чл. 183 НК, но за конкретния нов период на неплащане и неиздължен в рамките му размер, при по-тежката, както и при предходното осъждане, квалификация на чл. 183, ал.4 вр. ал.1 от НК.

 За преценката на съставомерността на предложената квалификация Съдът на първо място извърши проверка на обосноваността на възприетите инкриминирани факти, чието признание от страна на подсъдимата се поднесе в нужната декларативна форма, лимитирана с т.2 на чл. 371 от НПК.  Освен ясното и категорично признание за съпричастност към неизпълнение на паричното задължение в рамките на инкриминирания размер и инкриминирания период, са налични и неопровергани твърдения за причината, обусловила тази причина. Тя визира обстоятелства, чиято преценка следва да се прави по повод и във връзка с индивидуализацията на наказанието.

Инкриминираните факти Съдът прие  въз основа на събраните по делото напълно непротиворечиви и взаимнодопълващи се доказателства, които подкрепят и потвърждават самопризнанието на подсъдимата по фактите ( съдебното решение на присъждане на издръжката, присъдите по чл. 183, ал.1 и тази по чл. 183, ал.4 от НК, показанията на св. Я., справката за съдебния статус на подсъдимото лице.).  

Установено е, че със съдебно решение,  в сила от 05.11.2013 г. решение по гр. д. № 2074/2013 г. на PC - Пазарджик, подсъдимата Г.А. била осъдена да заплаща издръжка на децата, родени от съвместното й съжителство с Д.Л.Я.: А. Д. Я. с ЕГН: **********, С. Д. Я. с ЕГН: **********, М. Д. Я. с ЕГН:**********, В. Д. Я. с ЕГН: ********** и Л. Д. Я. с ЕГН: **********. Размерът на издръжката бил по 120 лв. месечно за всяко едно от децата или общо 600 лв. на месец.

Установено е също, че след влизане в сила на съдебното решение тя не изпълнявала задължението си по плащане на дължимата издръжка, поради което свидетеля Я.  сигнализирал Районна прокуратура Пазарджик с няколко тъжби , касаещи непрестанни периоди на неплащане. Резултатът от тях са постанови присъди по:

 1. с присъда по НОХД № 1616/2015 г., по описа на Районен съд - Пазарджик била осъдена за престъпление по чл. 183, ал. 1 от НК. Присъдата влязла в законна сила на 23.01.2016 г. и обхващала периода от месец януари-юли 2015 г, включително.

2.с присъда по НОХД № 1390/2016 г. по описа на Районен съд - Пазарджик била осъдена за престъпление по чл. 183, ал. 4, във вр. с ал. 1, във вр. с чл. 28, ал. 1 от НК. Присъдата влязла в законна сила на 27.09.2016 г. и обхващала периода от януари-юни 2016 г.

Настоящото дело е трето поред за бездействие от страна на подсъдимата като длъжник - морален и юридически на своите пет непълнолетни деца, на които дължи, чрез техния баща и законов представител.

Подсъдимата, както признава и сама в обясненията си, не е плащал въобще присъдената като издръжка сума . Сочените от нея причини  - че е бил в обективна невъзможност да изпълнява това си задължение поради липсата на доходи от трудова дейност , са неопровергани, но не засягат безспорните изводи за обективната съставомерност на инкриминираното престъпно деяние, като следва да се обсъждат само и евентуално при отмерване на наказанието.   

Установено е от признанията на подсъдимата и показанията на св. Я., че в инкриминирания период подсъдимата, която е знаела за произтичащото от съдебния акт задължение на издръжка, дължими в срокове, размери и по начин, които също са й известни,  въобще не е изпълнявалй задължението си  за погасяване на срочното задължение по изплащане.

Съдебният акт, от който произтича неизпълненото парично задължение,  е влязъл в сила на 05.11.2013г. и липсва изпълнение от страна на длъжника.

Подсъдимият е знаела за задължението си – известни са йбили размерите и падежите, като съзнателно не е изпълнявала задължението си.  Обясненията й за липсата на обективни причини за неиздължаване на сумите не засягат съставомерността на деянието.

Деянието е обективно и субективно съставомерно за инкриминирания период и сума, като същото е извършено при ,условията на повторност по смисъла на чл. 28, ал.1 от НК – и тъй като е извършено след като с влязла в сила на присъдата по НОХД 1616/2015г. . Поради и това и правилната квалификация на настоящото деяние е също по чл. 183, ал.4 вр. Ал.1 от НК, като подсъдимото лице е съзнавало, че върши деянието, след като вече е осъдено с влязла в сила присъда за престъпление от същия вид.

При определяне размера на наказанието,Съдът се съобрази с неговата висока обществена опасност и с отчетената такава като леко завишена по отношение на дееца. Последната е преценена на базата на данните за двете осъждания, но те са само за престъпления от същия вид и доказано - поради липсата на обективна възможност, без последната да засяга обективната съставомерност на деянието.

  Продължителен е и периода на неплащане на дължимата издръжка, която е за пет подрастващи деца, чиито ежедневни нужди далеч нахвърлят възможността за покриването им в рамките на ежемесечния период със сума в размер на присъдената със съдебния акт по гражданското дело. Тази сума осигурява на ден по четири лева на всяко дете и трудно би осигурила дори само изхранването, а наред с него децата се нуждаят от учебници и пособия за училище, облекло, евентуално лекарства.  Най-голямото дете е 17 години и както стана ясно от информация от подсъдимата с навършване на пълнолетие ( на 17 март) е заминала в Германия, където работи. Другите четири деца са на възраст от десет до шестнадесет години.  

Алтернативно предвидените наказания за извършеното от подсъдимия престъпление са  пробация и лишаване от свобода. Налагането на по-тежкото наказание може да се разглежда в случая като едно достатъчно възмездие за извършеното престъпление, но пък не би постигнало целения възпиращ ефект в личен аспект, тъй като отново би осуетило поради предопределения начин на изтърпяване ( ефективно ) възможността за изпълнение на паричното задължение. Така, че в случая само наказанието пробация би се оказало едновременно и справедливо възмездие за извършеното престъпление и може да мотивира очаквания за постигане на предупредително-възпиращо и поправително въздействие върху дееца, а също и постигане на общопревантивен ефект. По тези съображения, Съдът, въпреки че  отчете периода на неплащане на издръжката, който стои в контекст на едно (след раздялата на родителите) изключително неизпълнено в юридически и морален аспект на родителя задължение да се грижи за децата си, респ. размера на издръжката като общ, обусловен и от броя на получаващите я, определи следните мерки за въздействие и контрол по чл. 42а, ал.2, т.1 ,2 и6 от НК – задължителна регистрация по настоящ адрес за срок от седем месеца  с честота на явяване два пъти седмично и задължителни и  периодични срещи с пробационен служител за срок също от седем месеца.

 Наред с това се наложи и кумулативно предвиденото наказание обществено порицание, което Съдът постанови да се изпълни чрез разлепване на присъдата на видно място в сградата на Община Пазарджик за срок от един месец.

За пълнота на изложението ще се сподели, че в случая наказанието има своето основание в чл. 54 от НК, тъй като приложението на чл. 58а, ал.1 от НК касае само един вид наказание и то е лишаване от свобода. В рамките на своята преценка за избор при алтернативно предвидени наказания съдът прие по изложените горе съображения, че следва да определи по-лекото наказание, а именно пробация. Същевременно Съдът не откри никакво основание за приложение на чл. 55 в хипотезата на ал. 4 на чл. 58а от НК, поради липсата на многобройни или изключително смекчаващи обстоятелства и поради категорично невъзможния извод, че в случая и най-лекото наказание, което законът предвижда за извършеното престъпление се явява несъразмерно тежко, тоест несправедливо. 

По изложените мотиви Съдът постанови присъдата си, която обяви на страните като разясни възможостите и сроковете за нейното обжалване и протестиране.

                                                       РАЙОНЕН СЪДИЯ: