№ 1906
гр. Соф., 11.03.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 127 СЪСТАВ, в публично заседание на
първи февруари през две хиляди двадесет и втора година в следн. състав:
Председател:Я.М.Ф.
при участието на секретаря С.А.Р.
като разгледа докладваното от Я.М.Ф. Гражданско дело № 20211110134439
по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 124 и сл. ГПК.
Образувано е по искова молба от Д. З. СП. и ВЛ. Т. СП. против „.“ ЕАД с искане да
бъде признато за установено, че ищците не дължат на ответното дружество сумата общо в
размер на 2434,35 лева, представляваща незаплатена цена на доставена топлинна енерг. за
периода от месец юни 2009 г. до месец април 2011 г. и сумата в размер на 322,11 лева,
представляваща лихва за забава за периода от 31.07.2009 г. до 04.07.2012 г., за които суми е
издаден изпълнителен лист от 17.02.2016 г. по ч. гр. д. № 15683/2012 г. по описа на
Софийски районен съд, 81 състав, като припадащата се на Д. З. СП. част от вземането
възлиза на сумата в размер на 1825,76 лева главница и 241,58 лева лихва, а припадащата се
на ВЛ. Т. СП. част от вземането възлиза на сумата в размер на 608,59 лева главница и 80,53
лева лихва, за принудително събиране на които суми срещу ищците е образувано изп. дело
№ . по описа на ЧСИ С. Х..
В исковата молба са изложени твърден., че процесн.т изпълнителен титул е издаден
въз основа на влязла в сила заповед за изпълнение, поради което вземан.та обективирани в
листа се погасяват с изтичане на законоустановен. тригодишен срок за погасяване по
давност на периодични вземан. и вземан. за лихва за забава. Ищците поддържат, че към
момента на образуване на производството за принудително събиране на сумите по
екзекутивн. титул вземан.та на ответното дружество са били погасени по давност.
Направено е искане сторените съдебни разноски в настоящото производство да бъдат
възложени в тежест на ответника.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът, чрез процесуалн. си представител, оспорва
предявен. иск. В подаден. отговор са наведени твърден., че изпълнителн.т титул, въз основа
на който срещу ищците е образувано изп. дело № . по описа на ЧСИ С. Х. е издаден след
като дължимостта на вземан.та, обективирани в същ., е установена с влязло в сила решение
по гр. д. № 61066/2012 г. по описа на Софийски районен съд, 43 състав. Във връзка с
изложеното ответникът, чрез процесуалн. си представител, поддържа, че вземан.та се
погасяват с петгодишна давност, който срок не е изтекъл, доколкото в хода на
изпълнителното производство са предприети действ., водещи до прекъсването му.
Направено е искане сторените в настоящото производство да бъдат възложени в тежест на
ищците.
1
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства намира следното от
фактическа страна:
От изисканото за послужване в цялост производство по гр. д. № 61066/2012 г. по
описа на Софийски районен съд, Първо гражданско отделение, 43 състав се установява, че с
влязло в сила на 19.01.2016 г. Решение № I – 43 – 32/30.03.2014 г. е признато за установено
по предявен по 422, ал. 1 ГПК установителен иск от „.“ ЕАД против Д. З. СП. и ВЛ. Т. СП.,
че ответници дължат на топлофикационното дружество сумата общо в размер на 2434,35
лева, представляваща незаплатена цена на доставена топлинна енерг. за периода от месец
юни 2009 г. до месец април 2011 г. и сумата в размер на 322,11 лева, представляваща лихва
за забава за периода от 31.07.2009 г. до 04.07.2012 г., като припадащата се на Д. З. СП. част
от вземането възлиза на сумата в размер на 1825,76 лева главница и 241,58 лева лихва, а
припадащата се на ВЛ. Т. СП. част от вземането възлиза на сумата в размер на 608,59 лева
главница и 80,53 лева лихва, за които суми е издадена Заповед за изпълнение на парично
задължение по ч. гр. д. № 15683/2012 г. по описа на Софийски районен съд, срещу която
длъжниците са подали в срок възражение.
Видно от постъпил. заверен препис от изп. дело № . по описа на ЧСИ С. Х.
производството е образувано по молба на „.“ ЕАД от 28.01.2021 г. срещу ищците за
принудително събиране на сумите по издаден на 17.02.2016 г. изпълнителен лист по ч. гр. д.
№ 15683/2012 г. по описа на Софийски районен съд, като в молбата е налице възлагане от
страна на взискателя по реда на чл. 18, ал. 1 ЗЧСИ. След извършени от страна на съдебн.
изпълнител справки на 16.03.2021 г. е наложен запор върху вземан. на длъжниците, а на
27.05.2021 г. е наложена възбрана върху техен недвижим имот. Съгласно постъпилото от
ЧСИ С. Х. съпроводително писмо в хода на изпълнителното производство не са постъпили
суми в погашение на задължен.та по процесн. екзекутивен лист.
Изложената фактическа обстановка по спора налага следните правни изводи:
В доказателствена тежест на ответника по предявен. отрицателен установителен иск с
правна квалификац. чл. 439 ГПК във вр. с чл. 124, ал. 1 ГПК да установи, при услов.та на
пълно и главно доказване, че е предприел действ., водещи до прекъсване на погасителната
давност на вземан.та предмет на процесн. изпълнителен лист.
Съдът намира за неоснователни поддържаните от ищците доводи относно срока, с
изтичане на който процесните вземан. се погасяват по давност. Макар процесн.т
изпълнителен лист да е издаден по ч. гр. д. № 15683/2012 г. по описа на Софийски районен
съд същ.т е издаден при услов.та на чл. 416, пред. 3 ГПК след влизане в сила на съдебно
решение, с което е установена със сила на пресъдено нещо дължимостта на вземан.та по
издадена по искане на „.“ ЕАД против Д. З. СП. и ВЛ. Т. СП. заповед за изпълнение на
процесните вземан.. Предвид изложеното и на основание чл. 117, ал. 2 ГПК срокът с
изтичане на който вземан.та се погасяват е петгодишен, който започва да тече от влизане в
сила на съдебн. акт, а именно от 19.01.2016 г. в какъвто смисъл са и подробните разяснен.
дадени с Решение № 235/21.09.2012 г. по гр. д. №1762/2011 г. по описа на ВКС, III ГО.
С Решение № 141 от 17.07.2019 г. по гр. д. № 3152/2018 г. на III ГО е прието, че
давността е институт на материалното право, като целта на погасителната давност е
своевременното упражняване на субективните граждански права, като чрез нея на кредитора
се отнема възможността да иска принудително осъществяване на своето право след изтичане
на определен срок от време. Това става, след като длъжникът упражни правото си да погаси
с волеизявление пред съд правото на иск или правото на принудително изпълнение на
кредитора поради това, че не е упражнено в определен от закона срок от време. Основан.та
за спиране и прекъсване на давността са изчерпателно изброени в чл. 115 и чл. 116 ЗЗД и не
могат да се прилагат разширително. Съгласно чл. 117, ал. 2 ЗЗД, ако вземането е установено
със съдебно решение, срокът на новата давност е винаги пет години. Разпоредбата има
предвид съдебни решен., които са станали окончателни и подлежат на изпълнение, като
началн.т момент на давността е датата на влизането им в сила. В мотивите по т.3 от ТР №
5/12.07.2018 г. по тълк.д.№ 5/2015 г. на ОСГТК на ВКС е разяснено, че производството по
2
издаване на изпълнителен лист въз основа на визираните в чл. 404, т. 1 ГПК изпълнителни
основан. е регламентирано в чл. 405 - чл. 408 ГПК. При произнасяне по искане за издаване
на изпълнителен лист, проверката, която дължи компетентн.т съд, е относно правото за
принудително изпълнение в полза на соченото като кредитор лице и срещу посочен.
длъжник по изпълняемото право, установено в съответното изпълнително основание. В това
производство проверката относно наличието на ликвидно и изискуемо притезание е
ограничена, предвид формалната доказателствена сила на подлежащите на принудително
изпълнение съдебни или арбитражни актове, с която последните удостоверяват
изпълняемото право. Производството по издаване на изпълнителен лист е друго, различно
от исковото производство. При произнасяне по молба по чл. 405, ал. 1 ГПК, респ. при
служебно издаване на изпълнителен лист по чл. 416, пред. 3 ГПК, съответно при
реализиране на предвидената в чл. 407, ал.1 ГПК въззивна проверка за законосъобразност на
постановено разпореждане, не се дава разрешение на материалноправен спор, свързан с
предмета на делото, а се разрешава процесуален въпрос за наличие на предпоставки за
принудително изпълнение на акта, въз основа на който е поискано издаване на изпълнителн.
лист. Постановен.т от съда акт, с характер на разпореждане, не се ползва със сила на
пресъдено нещо нито относно изпълняемото право, нито по отношение правото на
принудително изпълнение. При съобразяване с даденото задължително нормативно
тълкуване за характера на производството по чл. 405 – чл. 408 ГПК, следва да се приеме, че
разпореждането за издаване на изпълнителен лист няма правен ефект да удължава срока на
погасителната давност относно изпълняемото право по смисъла на чл. 117 ЗЗД, именно
защото този акт не се ползва със сила на пресъдено нещо по отношение на материалното
право. Поради това, че производството по издаване на изпълнителен лист, както е посочено
в Тълкувателно решение № 5/2018 г. на ОСГТК, е „друго, различно от исковото
производство” то няма характер на „съдебен процес относно вземането” по смисъла на
чл.115, б. „ж” ЗЗД и не е основание за спиране на давностн. срок. То не е и „изпълнително
действие” с ефект да прекъсне давността, съгласно чл.116 б. „в” ЗЗД, тъй като се развива
преди изпълнителн. процес и има за цел да подготви предприемането на принудително
изпълнение ( в т.см. – т.10 и т.14 от Тълкувателно решение № 2/2015 г. по т. д. № 2/2013 г.
на ОСГТК). Постановяваните в това производство съдебни актове не са от естество да
преклудират нито правото на защита на неудовлетворен. кредитор срещу неизправен
длъжник, нито правото на защита на претендиран. длъжник срещу привиден кредитор.
Поради това и молбата по чл. 405, ал.1 ГПК, с която се сезира съдът в производството по
издаване на изпълнителен лист, респ. жалбата срещу разпореждането за отказ да се издаде
изпълнителен лист, не могат да се зачетат за действ., прекъсващи давностн. срок за
вземането, тъй като то не е предмет на спор, респ. служебното издаване на изпълнителен
лист от заповедн. съд след влизане в сила на решение по чл. 422 ГПК. Те не са и действ. за
принудително изпълнение по смисъла на чл.116, б. „в” ГПК, като в тази насока следва да се
съобразят задължителните постановки по т. 10 и мотивите по т.14 от Тълкувателно решение
№ 2/2015 г. по т.д. № 2/2013 г. на ОСГТК.
Предвид изложените съображен., съдът намира, че от влизане в сила на 19.01.2016 г.
на Решение № I – 43 – 32/30.03.2014 г. постановено по гр. д. № 61066/2012г. по описа на
Софийски районен съд, Първо гражданско отделение, 43 състав относно процесните вземан.
е започнал да тече петгодишен давностен срок, който към момента на подаване на молба за
образуване на изпълнително производство на 28.01.2021 г. е изтекъл. С оглед разяснен.та
дадени с Решение № 141 от 17.07.2019 г. по гр. д. № 3152/2018 г. на III ГО съдът намира, че
с издаване на изпълнителен лист за сумите по заповедта за изпълнение на 17.02.2016 г.
давността не е прекъсната, поради което началн.т момент от който е започнал да тече нов
давностен срок е 19.01.2016 г., а не 17.02.2016 г. Предвид изложеното съдът намира, че
предявен.т отрицателен установителен иск е основателен.
С оглед изхода от спора и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК в тежест на ответника
следва да бъдат възложени направените от ищците съдебни разноски в размер общо на
410,26 лева, от които сумата в размер на 110, 26 лева внесена държавна такса и сумата в
размер на 300 лева заплатено адвокатско възнаграждение.
3
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявен от Д. З. СП., ЕГН ********** и ВЛ. Т.
СП., ЕГН **********, и двамата с адрес в гр. Соф., ж.к. „.“, бл. ., . против „.“ ЕАД, ЕИК .,
със седалище и адрес на управление в гр. Соф., ул. „.“ № . отрицателен установителен иск,
че Д. З. СП. не дължи на ответника сумата в размер на 1825,76 лева, представляваща
незаплатена цена на доставена топлинна енерг. за периода от месец юни 2009 г. до месец
април 2011 г. и сумата в размер на 241,58 лева, представляваща лихва за забава за периода
от 31.07.2009 г. до 04.07.2012 г., а ВЛ. Т. СП. не дължи на ответника сумата в размер на
608,59 лева, представляваща незаплатена цена на доставена топлинна енерг. за периода от
месец юни 2009 г. до месец април 2011 г. и сумата в размер на 80,53 лева, представляваща
лихва за забава за периода от 31.07.2009 г. до 04.07.2012 г., за които суми е издаден
изпълнителен лист от 17.02.2016 г. по гр. д. № 15683/2012 г. по описа на Софийски районен
съд, 81 състав, за принудително събиране на които суми срещу ищците е образувано изп.
дело № . по описа на ЧСИ С. Х..
ОСЪЖДА „.“ ЕАД, ЕИК ., със седалище и адрес на управление в гр. Соф., ул. „.“ № .
да заплати на Д. З. СП., ЕГН ********** и ВЛ. Т. СП., ЕГН **********, и двамата с адрес в
гр. Соф., ж.к. „.“, бл. ., ., на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, сумата в размер на 410,26 лева,
представляваща сторени съдебни разноски.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване от страните с въззивна жалба пред Софийски
градски съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
ПРИ ВЛИЗАНЕ В СИЛА на съдебното решение изисканото производство по гр. д.
№ 61066/2012г. по описа на Софийски районен съд, Първо гражданско отделение, 43 състав
да се върне на съответн. състав.
Съд. при Софийски районен съд: _______________________
4