Р Е Ш Е Н И Е
№ 26.2.2018
г. град Велико Търново
В И М
Е Т О Н А Н А Р О Д А
Великотърновски районен съд VІ-ти
граждански състав
на двадесети февруари две хиляди и
осемнадесета година
в публично заседание в следния състав:
Районен съдия: Георги Георгиев
при участието на секретаря Милена Радкова
като разгледа гражданско дело № 3847 по описа за 2017 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано
по искова молба на „Т. Ф. С.” ЕАД,
ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „Ч.в.” № **, представлявано от Ю. С., против М.М.А. - П., ЕГН **********, с
адрес: ***, с която се иска ответникът да бъде осъден да заплати на ищеца
сумата от 1 998.16 лева – главница по Рамков договор за предоставяне на платежни услуги и потребителски
кредити от 21.4.2015 г., сумата
от 93.14 лева - договорна лихва за
периода от 1.7.2016 г. до 30.9.2016 г., както и сумата от 49.90 лева - договорни такси за периода от 1.7.2016 г. до 30.9.2016
г., ведно със законната лихва върху главницата от подаване на исковата молба.
В молбата се твърди, че на
21.04.2015 г. между страните е сключен Рамков договор за предоставяне на
платежни услуги и потребителски кредити, съгласно който ищецът е предоставил на
ответницата кредит с лимит в размер на 2 000 лева, за усвояването на който й е
предоставил и кредитна карта „Транскарт Classic”. Заявява се, че в периода след 21.4.2015 г.
ответницата е извършвала платежни операции, чрез изпълнението на които е
усвоявала суми в рамките на предоставения лимит, както и че поради невнасяне на минималните погасителни вноски в 4
последователни месеца - тези за м. май, м. юни, м. юли и м. август
В законоустановения срок по
чл. 131 ГПК не е постъпил отговор от ответника.
Ищецът не изпраща
представител в съдебно заседание, като с писмена молба заявява, че поддържа
исковите претенции. Моли за постановяване на неприсъствено решение, предвид
наличието на предпоставките по чл. 238 и чл. 239, ал. 1 ГПК.
Ответникът, редовно
призован, не се явява в съдебно заседание, не изпраща представител и не прави
искане за разглеждане на делото в негово отсъствие.
Великотърновският районен съд, като взе предвид събраните по
делото доказателства и съобрази разпоредбите на закона, намира за установено
следното:
Предявени са обективно
кумулативно съединени осъдителни искове с правно основание чл. **0, ал. 1 ТЗ, вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД.
Съгласно разпоредбата на
чл. 238, ал. 1 ГПК, ако ответникът не е представил отговор на исковата молба и
не се яви в първото заседание по делото, респ. не изпрати представител, без да
е направил искане за разглеждането му в негово отсъствие, по искане на другата
страна съдът може да постанови неприсъствено решение. Тези последици са указани
на ответника с разпореждане на съда от 14.12.2017 г., редовно връчено на
18.12.2017 г.
Съгласно чл. 239, ал. 1 ГПК, съдът постановява неприсъствено решение по делото, когато на страните са
указани последиците от неспазването на сроковете за размяна на книжа и от
неявяването им в съдебно заседание, и предявеният иск е вероятно основателен с
оглед на посочените в исковата молба обстоятелства и представените
доказателства.
От представените по делото
писмени доказателства съдът приема за безспорно установено, че страните са били
в облигационни отношения по сключен между тях рамков договор за предоставяне на
платежни услуги и потребителски кредити.
Не се спори от ответника, въпреки указаната му доказателствена тежест,
че последният не е заплатил на ищеца претендираните с
исковата молба суми, като от представените от последния и неоспорени
от ответника писмени доказателства може да се направи обоснован извод за
вероятната основателност на предявените искове.
С оглед установената
вероятна основателност на исковете и тъй като ответникът не е представил
отговор на исковата молба и не се яви в съдебно заседание, респ. не изпрати
представител, без да направи искане за разглеждане на делото в негово
отсъствие, като същият е уведомен за последиците от непредставянето
на отговор и неявяване по делото, съдът намира, че в случая са налице
предпоставките на чл. 238, ал. 1 и чл. 239 ГПК за постановяване на
неприсъствено решение, като предявените искове следва да бъдат уважени изцяло,
без решението да се мотивира по същество.
Предвид изхода на делото,
съгласно правилото на чл. 78, ал. 1 ГПК и направеното искане в тежест на
ответника следва да се възложи заплащането на направените по делото разноски,
както следва: 179.92 лева – заплатена държавна такса.
Мотивиран от горното и на
основание чл. 239 ГПК, Великотърновският районен съд
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА М.М.А. - П., ЕГН ********** да заплати на „Т. Ф. С.” ЕАД, ЕИК ***,
със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „Ч.в.” № **, представлявано от Ю. С.,
сумата от 1 998.16 лева (хиляда деветстотин деветдесет и
осем лева и шестнадесет ст.) лева – главница по Рамков договор за предоставяне
на платежни услуги и потребителски кредити от 21.4.2015 г., ведно със законната лихва
от подаване на исковата молба - 22.11.2017 г. до окончателното й изплащане,
сумата от 93.14 (деветдесет и три лева и четиринадесет ст.) лева - договорна
лихва за периода от 1.7.2016 г. до 30.9.2016 г., сумата от 49.90 (четиридесет и
девет лева и деветдесет ст.) лева - договорни такси за периода от 1.7.2016 г.
до 30.9.2016 г., както и сумата от 179.92 (сто седемдесет и девет лева и
деветдесет и две ст.) лева - направени по делото разноски за заплатена държавна
такса.
Присъдените суми могат да бъдат
преведени
по сметка на ищеца – „П.” АД, IBAN: ***: PIRBBGSF.
Решение не подлежи на обжалване, но подлежи на отмяна при
наличие на предпоставките по чл. 240, ал. 1 ГПК.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: