МОТИВИ
към Присъда № 378 от 23.11.2021 г. по НЧХД № 81 по описа за 2020 г. на Районен
съд – Видин
Наказателното производство е образувано
по тъжба от Е.П. *** с ЕГН ********** срещу Т.Д.В. *** с ЕГН ********** за
извършено престъпление по чл.217, ал.1 от НК. Предявен е и е приет за
разглеждане и граждански иск за обезщетение за претърпени имуществени вреди в
размер на 7 000 лв. /седем хиляди лева/ ведно със законната лихва от деня
на увреждане до окончателното изплащане, също и за разноските по делото.
Тъжителят чрез своя
процесуален представител в съдебно заседание поддържа тъжбата си, и обвинението
така както внесено в съда, като подържа и предявения граждански иск. Моли
подсъдимия В. да бъде признат за виновен и да му бъде наложено наказание, и да
бъде уважена гражданската му претенция в пълен размер.
Подс.В. в съдебно заседание не се
признава за виновен, отрича обстоятелствата по внесеното с тъжбата обвинение в
съда, като моли да бъде признат за невинен, и да бъде отхвърлен изцяло
предявения срещу него граждански иск.
От събраните по делото писмени и
гласни доказателства, преценени всяко поотделно и в съвкупност, Съдът прие за установено следното от фактическа страна:
Подсъдимият
и съпругата му били собственици на тристаен апартамент в гр.В., ул.“Б. Т.“, № , ет , ап. , като тежест за имота имало
ипотеки в полза на „Юробанк България“ АД. През 2016г. банката подала молба до
ЦСИ свид.Н. срещу двамата длъжници, образувано е изп.дело за принудително
изпълнение срещу въпросното жилище и на 01.12.2016г. в присъствието на В. ЧСИ Н.
извършил опис на апартамента с протокол, в който е било описано състоянието му.
След приключване на описа на имота екземпляр от съставения протокол бил предявен
на Тодоров В. и подписан от него без възражения. Като пазач на описания имот
бил определен В., поради което притежавал и ключ за имота. На 31.05.2019г. от
ЧСИ бил проведен търг за публична продан на горепосочения имот, който бил
спечелен от тъжителя, поради това с постановление за възлагане от 09.06.2019г.
в сила от 26.06.2019г. В периода от месец юли 2019г. до 10.09.2019г. подсъдимия
започнал да изнася мебели и уреди от жилището, ангажирал работници, демонтирал
и изнесъл от апартамента трайно прикрепени вещи – шест броя каси за интериорни
врати, осем броя крила към вратите, осемнадесет броя контакти за ел.мрежа, пет
броя ключове към ел.мрежа, седем броя контактни ключове от ел.мрежа, един брой
тоалетна чиния, три броя смесители и два броя мивки, с което нарушил
функционирането на недвижимия имот. При демонтирането на вещите били прерязани
и изтръгнати кабели, била нарушена целостта на мазилката на стените и около
вратите и били счупени плочки. На 11.09.2019г. ЧСИ Н. извършил въвод във
владение на имота, отнел владението от подсъдимия и го предал на П.. Описано е
състоянието му вследствие на демонтирането и била уведомена РП-Видин.
Стойността на имуществените вреди според експертизата на вещото лице И. възлиза
на сумата от 3 777 лв. /три хиляди седемстотин седемдесет и седем лева/.
Горната
фактическа обстановка се подкрепя от събраните писмени и гласни доказателства, приобщени
по делото по реда на чл. 283 от НПК, а именно: показанията на свидетелите Цветкова,
Д. и Н., преписка № 178600-11217/2019г. на РУ-Видин, пр.пр.№ 2486/2019г. на
РП-Видин, постановление от 29.11.2019г. на РП, протокол за опис на КЧСИ,
писмено становище за техническо състояние и пазарна стойност на недвижим имот,
постановление за възлагане на недвижим имот, протокол за въвод във владение,
оценителен доклад, постановление от 10.10.2019г. на РП, съдебно-техническа
експертиза, допълнителна техническа експертиза, свидетелство за съдимост и
карта за обвиняемо лице.
При
тези данни, Съдът приема, че В. е осъществил състава на престъплението по чл.217, ал.1 от НК, както от обективна, така и от
субективна страна.
От обективна страна той за периода от месец юли
2019г. до 10.09.2019г. в гр.Видин съзнателно ощетил чуждо имуществото поверено
да го управлява и пази, а именно недвижим имот апартамент находящ се в гр.В ,
ул.„Б В.“, № , ет. , ап. , собственост на Е.П.П. с ЕГН **********
***, чрез изнасяне на мебели и уреди от жилището и демонтаж на трайно закрепени
вещи, а именно – шест броя каси за интериорни врати, осем броя крила към
вратите, осем броя контакти за ел. мрежа, пет броя ключове за ел. мрежа, седем
броя контакти и ключове от ел. мрежа, един брой тоалетна чиния, три броя
смесители и два броя мивки, като са прерязани и изтръгнати кабели и е нарушена
целостта на мазилката на стените и около вратите и са счупени плочки на обща
стойност 3 777.00 лв. /три хиляди седемстотин седемдесет и седем/ лева.
От субективна страна деянието е
извършено при форма на вината пряк умисъл, като деецът е съзнавал обществено
опасният му характер, и е предвиждал настъпването на общественоопасните
последици. Искал е и е целял настъпването на обществено опасния резултат и
неговите последици. За формата на вината се прави извод от конкретното
поведение на извършителя. Той е разбирал
и е знаел, че имота не е негов, на друг собственик е и че вещите в жилището са
трайно прикрепени, като те също не са негови и са другия собственик. Въпреки
това е сторил въпросното демонтиране изнасяне и увреждане в апартамента.
За посоченото по-горе
престъпление е предвидено наказание „Лишаване
от свобода” до три години или „глоба” от 100 до 300 лева. Деецът не е осъждан и
не е освобождаван от наказателна отговорност по реда на чл.78а от НК, видно от
справката за съдимост на същия. От деянието не са причинени имуществени вреди
другиму, видно от Постановлението на РП-Видин. При това положение съдът счита,
че са налице условията на чл.78а, ал.1 от НК, като В. следва да бъде освободен
от наказателна отговорност и му се наложи наказание „глоба” в размер на 1000
лева. Съдът счита, че целите на наказанието по чл.36 от НК ще бъдат
реализирани, като на дееца се наложи минималното наказание по чл.78а от НК. При
определяне на наказанието съдът съобрази, че дееца, както и деянието не
разкриват висока степен на обществена опасност. Последният не се признава за
виновен за извършеното деяние, но не разкрива висока степен на обществена
опасност на дееца, като не се отклонява от наказателния процес и органите на
съдебната власт. С чисто съдебно минало е – не е осъждан. От стореното не са
настъпили съществени вредни последици нито за обществените отношения, така и за
отделни лица. Тези обстоятелства съдът прецени като смекчаващи отговорността
обстоятелства.
Подсъдимия В. следва да бъде осъден да заплати на Е.П. ***
с ЕГН **********, сумата от 3777 /три хиляди седемстотин седемдесет и седем/ лева,
обезщетение за претърпени имуществени вреди, ведно със законната лихва, считано
от деня на увреждането 10.09.2019г. до окончателното изплащане, както и
разноските по делото сумата от 680 лв. /шестстотин и осемдесет/ лева,
адвокатски хонорар, сумата 12 лв. /дванадесет/ лева, държавна такса и сумата
150 лв. /сто и петдесет/ лева, за експертизи. На базата на събраните, описани и
коментирани писмени и гласни доказателствени материали съдът счита, че в този
размер гражданския иск се явява основателен и обоснован и може да бъде уважен.
Гражданския иск в останалата му
част до пълния му размер от 7 000 /седем хиляди/ лева следва да бъде
отхвърлен. На основата на посочения по-горе доказателствен материал съдът
приема, че гражданския иск в този си размер е необоснован и неоснователен и
като такъв трябва да бъде отхвърлен.
Подс.В. следва да бъде осъден да заплати
в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на Районен съд - Видин държавна
такса върху уважения размер на гражданския иск в размер на 151 лв. /сто
петдесет и един/ лева и сумата 70 лв. /седемдесет/ лева, изразходвана за
явяване на вещо лице и свидетел в съдебно заседание.
Водим от горното и на основание
чл.378, ал.4, т.1 от НПК, Съдът постанови решението си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: