№ 9501
гр. София, 05.06.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 124 СЪСТАВ, в публично заседание на
единадесети май през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:И.Н.П.
при участието на секретаря С.С.Ц.
като разгледа докладваното от И.Н.П. Гражданско дело № 20231110103380
по описа за 2023 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявени са обективно съединени искове с правна квалификация чл. 411
КЗ и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД – за осъждане на ответника да заплати на ищеца суми,
представляващи платено от него застрахователно обезщетение за вреди по
имущество, ведно с лихви и разноски.
Ищецът твърди, че със застрахователна полица ищцовото дружество е
застраховало по имуществена застраховка недвижим имот, на който, в резултат от
ПТП били нанесени щети. Водачът на МПС-то, причинил имуществените щети
бил със сключена задължителна застраховка “Гражданска отговорност” с
ответното дружество. По заведената щета ищецът определил обезщетение, което
било изплатено на увреденото лице. Претендира разноски.
Ответната страна, чрез процесуалния си представител, упълномощен
надлежно, признава предявените искове.
В молба становище с вх. №126329/05.05.2023 г., предвид направеното от
ответника признание, ищецът, чрез надлежно упълномощения си процесуален
представител, заявявя изричното си съгласие за постановяване на решение при
условията на чл. 237 ГПК, т. е при условия на признание на иска.
Предвид това съдът намира, че са налице условията на чл. 237 от ГПК и
следва да се постанови решение по делото, основаващо се на направеното от
ответника признание на иска.
1
Предявеният иск е допустим, доколкото е предявен в надлежна форма при
наличие на правен интерес от търсената с иска защита. Валидно е направеното
признание на иска, представляващо по същество процесуално действие на
ответника, с което същият се отказва от защита срещу иска, тъй като го счита за
основателен; заявява, че правното твърдение на ищеца, заявено с иска, отговаря на
действителното правно положение, т. е. претендираното от ищцовата страна право
съществува, което от своя страна, води до съвпадение на правните твърдения на
двете страни пред съда. Доколкото признанието на иска касае право, признато от
нашия правен ред и непопадащо в хипотезите на чл. 237, ал. 3 ГПК, които го
изключват, то съдът следва да го зачете.
При този изход на спора и доколкото ответникът е дал повод за завеждане
на настоящото производство, в негова тежест следва да бъдат възложени
извършените от ищцовото дружество разноски в размер на 200 лева – за държавна
такса и юрисконсултско възнаграждение.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА /фирма/, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление
в /адрес/ да заплати на /фирма/, ЕИК ***********, със седалище и адрес на
управление в /адрес/ сумата от 407,42 лв., представляваща регресна претенция по
ликвидационна преписка № ********* за претърпени вреди при ПТП, настъпило
на 25.09.2017 г., ведно със законна лихва за периода от 23.01.2023 г. до изплащане
на вземането, както и сумата в размер на 128,90 лева, представляваща законна
лихва за забава върху главницата за периода от 18.01.2020 г. до 17.01.2023 г.
ОСЪЖДА /фирма/, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление
в /адрес/ да заплати на /фирма/, ЕИК ***********, със седалище и адрес на
управление в /адрес/ сумата от 200 лева – разноски в настоящото производство.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийския градски съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
2