Р Е
Ш Е Н
И Е № 21
01.02.2021 г.,
гр. Стара Загора
В И
М Е Т
О Н А
Н А Р
О Д А
Административен
съд Стара Загора, трети касационен състав, в открито съдебно заседание на тринадесети
януари през две хиляди и двадесет и първа година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОЙКА ТАБАКОВА
ЧЛЕНОВЕ: 1.КРЕМЕНА КОСТОВА-ГРОЗЕВА
2.СТИЛИЯН МАНОЛОВ
при
секретаря Ива Атанасова
и в
присъствието на прокурор П. Георгиев
изслуша
докладваното от съдията КОСТОВА-ГРОЗЕВА к. а. н. д. №434 по описа на съда
за 2020 г.
Производството е по реда на чл. 63, ал. 1, изр.
2 от ЗАНН и глава ХІІ, чл. 208 и сл. от АПК.
Обжалваното решение
С Решение №260021
от 19.11.2020г. РС-Гълъбово потвърдил наказателно постановление № 19-0447-000052
от 08.02.2019г, издадено от Началник РУ към
ОДМВР Стара Загора, РУ Гълъбово, с което на С.Д. С., ЕГН ********** *** за
нарушение на осн. чл.638, ал.3 от Кодекса за
застраховането било наложено административно наказание „глоба“ в общ размер на 400
лева.
Обстоятелства по
обжалването
Недоволен от решението останал
административно-наказаният, който го обжалва в срок чрез процесуален
представител, адв. К., като се счита, че въззивния съдебен акт бил постановен в
нарушение на материален закон и при допуснати съществени нарушения на процесуалните
правила.
Касаторът твърди, че неправилно
РС приел извод, че нямало допуснати съществени нарушения на производствените
правила. Такива имало в частност на чл.57, ал.1, т.5 от ЗАНН, касаещи
индивидуализацията на автомобила, с който било извършено нарушението.
Въпросният автомобил бил индивидуализиран по различен начин в акта и в НП чрез
посочването на различни номера. Въпреки това Съдът не отчел това противоречие като
опорочаващо акта и ограничаващо правото на защита на касатора,
приемай че било безспорно установено нарушението и извършителя му.
Индивидуализацията на автомобила, с който се извършило конкретното нарушение
било от съществено значение, защото наказанието се налагало за управление на
МПС във връзка, с чието ползване и притежание нямал сключен договор за
задължителна застраховка „ГО“. По делото били приложени справки от регистъра за
сключените такива застраховки и за двата автомобила, които визирал органът,
видно от които и за двата имало сключени такива договори. Наличието на валидна
застраховка изключвала възможността за носене на административно-наказателна
отговорност за нарушение на чл.638, ал.3 от КЗ. Касаторът
не споделя изводите на съда, че неяснотата около регистрационния номер на МПС,
с което било извършено нарушението на КЗ не рефлектирало върху правото на
защита на засегнатото лице в какво бил обвинен. Неправилно описание на съставомерни признаци от обективна страна на деянието
винаги представлявало съществено процесуално нарушение и накърнявало правото на
защита. За това и обвинението следвало да е ясно и точно формулирано.
На следващо място касаторът сочи, че неправилно РС извел извод, че не било
допуснато и нарушение на чл.57, ал.1, т.6 от ЗАНН. С НП била ангажирана
отговорността на касатора за извършване на нарушение
по см. на чл.638, ал.3 от КЗ, но посочената хипотеза касаела управление на МПС,
за което нямало сключена застраховка „ГО“ от лице, което не е собственик на
превозното средство. Не била отразена обаче материално-правната норма,
очертаваща кръга на правно релевантните факти за реализиране на
административно-наказателната отговорност. Съдът приемал, че чл.683, ал.3 от КЗ
едновременно бил и санкционна и съдържаща правило за поведение и така
обосновавал извода си за липса на нарушение на т.6 от чл.57 от ЗАНН. Коректната
правна квалификация обаче изисквала и посочване на разпоредбата, която
въвеждала задължението за сключване на въпросната застраховка.
На трето място се сочи, че с решението си
съдебният състав не обсъдил въпроса за субективната страна на деянието. Макар
нарушението по чл.638, ал.3 от КЗ да било формално, то трябвало да е извършено
виновно, за да бъде наказуемо. В случая наказаният не бил собственик на МПС,
същият му бил предоставен инцидентно, за кратък период от време и в момента на
проверка същият не знаел, че за автомобила липсвала валидна застраховка. Ето
защо деянието не било извършено виновно.
На последно място се мотивира, че
съдът неоснователно приел, че в случая нямало основание за приложението на чл.28 от ЗАНН. Изводът бил
направен бланкетно без каквито и да било аргументи. Касаторът счита, че конкретният случай бил с ниска степен
на обществена опасност в сравнение с останалите нарушения от този вид и това предпоставяло приложението на визираната норма. Аргумент в
тази насока било обстоятелство на сключен договор за тази застраховка, само два
часа след проверката.
Горните мотиривират
искане за отмяна на въззивното решение и отмяна на НП. Претендират се и
разноските пред тази инстанция.
Редовно призован в с.з., касаторът не се явява и не
се представлява. Прилага писмена защита.
Ответникът по касация, редовно
призован, не се представлява. Не взема становище по касационната жалба.
Представителят на ОП Стара Загора
изразява становище за неоснователност на касационната. Счита, че решенето на РС
следва да бъде потвърдено.
Правни
съображения
Съдът, въз основа на събрания по делото доказателствен
материал, обсъден в неговата цялост и взаимна връзка, намира жалбата за
допустима, като подадена в срок и от надлежна страна, а по същество, същата
е основателна.
За да потвърди процесното пред него НП, въззивния съд въз
основа на събрания доказателствен материал, приел от фактическа страна, че на
29.01.2019г. около 13,50 ч. в посока север-юг, на кръстовището на ул. „Ал. Стамболийски“
и ул.“Тунджа“ в град Гълъбово полицейски служители
спрели за проверка движещ се в посока запад – изток лек автомобил марка „Форд“
с ХХХХ. При проверката служителите
на полицията установили, че автомобилът бил собственост на ж. и С. Д., а водач
на същия бил С.С., като при проверката на същия служителите установили, че
водачът не може да представи сключена валидна и задължителна застраховка
„Гражданска отговорност“ за автомобила. При допълнителната проверка било
установено, че автомобилът нямал такава застраховка. Въз основа на така
установеното при проверката бил издаден АУАН, а въз основа и на него и
процесното НП.
От правна страна, РС приел, че актовете
в производството били издадени от компетентни органи, че фактическите
констатации в акта и правните изводи в постановлението се подкрепяли по
категоричен начин от събраните доказателства, както и че при реализиране на
административно-наказателната отговорност на нарушителя не били допуснати
съществени процесуални нарушения.
Въззивният съд посочил, че нормата
на чл.683, ал.3 от КЗ предвиждала санкция за лице, което управлява МПС, което
не е негова собственост, но във връзка с което няма действащ договор за
задължителна застраховка „ГО“ и тази норма съдържала едновременно състава на
нарушението и санкцията. Съдът не споделили наведеното от жалбоподателя възражение, че в НП били описани различни
регистрационни номера на автомобила, което пречело за индивидуализацията му и
нарушавало правото на защита на наказания. В тази връзка РС посочил, че
описанието на нарушението в акта и в НП било достатъчно ясно и не ограничавало
по никакъв начин правото на защита на жалбоподателя да разбере за какво се
търси ангажиране на неговата отговорност и да реализира ефективно защитата си.
Още повече, че коментирания автомобил бил описан освен с регистрационния си
номер, още и с неговия вид, модел и конкретен собственик. Съдът още посочил, че
конкретното нарушение на представлявало „маловажен случай“ по см. на чл.28 от ЗАНН и тази норма не следвало да намира приложение, а органът правилно
определил размера на санкцията. С оглед извода за неоснователност на жалбата, РС
приел, че следвало да уважи искането на ответника за присъждане на
възнаграждение за юрисконсулт, като присъдил такова в размер на 80,00 лева.
Касационната инстанция не споделя за
правилен доводът на въззивния съд, че е неоснователно възражението на
жалбоподателя, че е налице разминаване в посочения в акта и в НП регистрационен
номер на управляваното МПС и това съставлява нарушение на чл.57, ал.1, т.5 от ЗАНН – неточно описание на обстоятелствата по извършване на нарушението.
Против касатора
чрез съставения АУАН е повдигнато конкретно от фактическа страна
административно-наказателно обвинение и то е за управление от наказания на МПС
марка Форд, /без модел/ и с ДКН ХХХХ, чужда собственост, като ползвателят не
доказва, че за автомобила има сключен и валиден договор за задължителна
застраховка за автомобилистите „ГО“. В наказателното постановление обаче
въпросното МПС се индивидуализира вече като марка „Форд“, модел Фиеста, ХХХХ
При тези обективни данни,
неправилно въззивният съд извежда извода, че фактически пред него се установява
по несъмнен начин управление на визираната дата и час на чуждо МПС Марка „Форд“,
модел Фиеста, с регистрационен номер ХХХХ. Видно е, че такова обвинение от
обективна страна не се съдържа в НП. Налице е безспорно установено пред РС разминаване
в регистрационния номер на управляваното МПС и не посочване на неговия модел,
което съставлява нарушение на императива, който предвижда изискването за пълен идентитет между фактите по извършване на нарушението,
посочени в акта и за които се повдига административно-наказателното обвинение, и
тези в НП. Ако верният ДКН на МПС е този, който се визира в акта, то тогава
юридически именно за управлението на това МПС и с този номер имаме повдигнато
административно-наказателно обвинение, а за МПС с регистрационен номер ХХХХ,
марка Форд, модел Фиеста, реално няма такова. Не е верен доводът на РС, че
управляваното МПС е напълно индивидуализирано, защото освен разликата в
регистрационния номер, макар и само в първата цифра, то е налице и още една не
констатираната неточност, тъй като в акта не се сочи коя е марката на
автомобила. Едва в НП лекият автомобил се визира с марката и модела.
Точното, без противоречиво и правилно
изписване на регистрационния номер на управляваното без сключен договор за
задължителна застраховка „ГО“ МПС, вкл. и кой е моделът на марката на
автомобила, са от значение за правото на защита на наказаното лице, защото той
се защитава срещу конкретни факти, а в този случай органът ги визира не само
непълно и противоречиво, но и неправилно, защото по делото пред РС се доказва,
че превозно средство с ХХХХ/което се визира в НП/ съществува, но към датата и
часа на констатиране на нарушението има сключена и валидна застраховка „ГО“,
което обстоятелство води до извод за липса на извършено нарушение на чл.638,
ал.3 от КЗ, съотв. би обосновало и извод за основателност
на жалбата и за отмяна на незаконосъобразното НП. Не така стоят нещата за МПС с ДКН ХХХХ, за
което се удостоверява, че макар и да има сключен договор за застраховка „ГО“ на
29.01.2019г., то това е извършено едва в 16,05 часа, което е около два часа
след установяване на нарушението. В крайна сметка обаче не това МПС се визира
като управлявано от наказания в НП, акта, който подлежи на разглеждане и
преценка за законосъобразност пред РС. АНО допуска неточно /противоречиво/
посочване на релевантен за отговорността факт от обективната действителност, което
е в нарушение на императивните правила, по които се движи
административно-наказателното производство. Всяко нарушение на такива правила,
съдебната практика приема, че винаги води до нарушение на правото на защита на
наказаното лице.
Ето защо, касационната инстанция
приема извод за основателност на касационната жалба и за наличие на основанието
по чл.348, ал.1, т.1 от НПК, вр. с чл.63, ал.1 от ЗАНН за отмяна изцяло на жаленото решение на РС Гълъбово като неправилно поради
допуснато нарушение на закона, вкл. и в частта му, в която касаторът
е осъден да заплати на ОДМВР Стара Загора разноски по чл.63, ал.3 от ЗАНН в
размер на 80,00 лева.
Доколкото обаче касационната жалба
се явява основателна и въззивното решение се отменя, ведно с отмяна и на НП, то
основателно се явява направеното пред тази инстанция своевременно искане за
присъждане на направените и пред двете съдебни инстанции разноски за един
адвокат, които предвид липсата на възражение за прекомерността им, следва да се
присъдят в общ размер на 660,00 лева, от които 360,00 лв. разноски пред РС,
заплатени по банков път и 300,00лв. пред тази инстанция, също заплатени по
банков път.
Водим от горното и на осн. чл.221, ал.2 от АПК, вр. с
чл.63, ал.1 от ЗАНН, Съдът
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ Решение №260021
от 19.11.2020г., постановено по АНД № 98/2020г. по описа на РС-Гълъбово, ВЕСТО
КОЕТО ПОСТАНОВЯВА:
ОТМЕНЯ наказателно
постановление № 19-0447-000052 от 08.02.2019г, издадено от
Началник РУ към ОДМВР Стара Загора, РУ Гълъбово, с което на С.Д. С., ЕГН **********
*** за нарушение на осн. чл.638, ал.3 от Кодекса за
застраховането било наложено административно наказание „глоба“ в общ размер на
400 лева.
ОСЪЖДА ОДМВР Стара
Загора да заплати на С.Д. ***, ЕГН ********** *** направените от него разноски
за един адвокат пред двете съдебни инстанции в размер на 660,00 /шестстотин и шестдесет/ лева.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ
:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.