Решение по дело №194/2023 на Административен съд - Видин

Производството е по реда на чл.145 и следващите от АПК.

Образувано е по жалба на М.Л.М. ***, против Уведомително писмо за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по мярка 14 „Хуманно отношение към животните” от Програма за развитие на селските райони за периода 2014-2020 г. изх.№ 01-123-6500/67 от 31.07.2023 г., издаден от директор на Областна дирекция на Държавен фонд „Земеделие”-гр. Монтана.

Твърди се от оспорващия, че атакуваният акт е незаконосъобразен, неправилен и необоснован.

Претендира се отмяна на оспорения акт. Представя писмени бележки по съществото на спора.

Ответникът директор на Областна дирекция на Държавен фонд „Земеделие”-гр. Монтана, чрез процесуалния си представител депозира писмено становище, с което оспорва жалбата и моли да бъде отхвърлена.

Съдът, след като обсъди исканията и становищата на страните, и представените по делото доказателства, приема за установена следната фактическа обстановка: обжалваното Уведомително писмо за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по мярка 14 „Хуманно отношение към животните” от Програма за развитие на селските райони за периода 2014-2020 г. изх.№ 01-123-6500/67 от 31.07.2023 г., на директор на Областна дирекция на Държавен фонд „Земеделие”-гр. Монтана е съобщен на оспорващия на 01.08.2023 г. Жалбата е подадена на 11.08.2023 г., видно от поставения щемпел на пощенския плик, с който жалбата е изпратена от оспорващия на Административен съд Монтана (л.24 от адм. дело № 533/2023 г. по описа на АС-Монтана). Оспорването е осъществено в рамките на преклузивния четиринадесет дневен срок от адресат на обжалвания акт, поради което е допустимо.

Атакуваният акт е издаден от директор на Областна дирекция на Държавен фонд „Земеделие”-гр. Монтана Георги Димов, който е надлежно оправомощен, видно от приложената към преписката заповед № РЗ-РД/1759 от 21.06.2021 г., на основание чл.20, чл.20а, ал.1, 2, 3, 4, 5, 6, чл.12, ал.7 от Закон за подпомагане на земеделските производители (ЗПЗП), чл.11, ал.1 и ал.2 от Устройствения правилник на ДФЗ, Изпълнителният директор на ДФЗ е делегирал на директорите на областни дирекции на ДФЗ правомощия, в обхвата на които попада и издаване на уведомителни писма за предоставяне на финансово подпомагане по мярка 14 „Хуманно отношение към животните” от ПРСР 2014-2020 г., в т.ч. и откази за плащане по същата (т.VI). Според действаща редакция на чл.20а, ал.4 от ЗПЗП Изпълнителният директор може да делегира със заповед правомощията си, произтичащи от правото на Европейския съюз или от националното законодателство, както и такива, делегирани на основание чл.2д, ал.2, включително за вземане на решения, произнасяне по подадени заявления за подпомагане и формуляри за кандидатстване и/или сключване на договори за финансово подпомагане, административни договори по Закона за управление на средствата от Европейските структурни и инвестиционни фондове и по подадени заявки и искания за плащане, на заместник-изпълнителните директори и на директорите на областните дирекции на фонда.

В обстоятелствената част на процесния акт се сочи, че е издаден в резултат на извършени административни проверки на място по мярка 14 от ПРСР „Хуманно отношение към животните – 2022 г.”. Цитират се данни от доклад за извършена на 29.08.2022 г. проверка относно изискванията на кръстосаното съответствие за стопанството на кандидата („Кръстосано спазване ДТИ частични-2022” – заявка за ПнМ #473593), при която е констатирано неспазване на законоустановеното изискване за управление (ЗИУ) 1-ЗИУ 1.7 „Спазване на изискванията за съхранение на оборска тор”, определено на основание Заповед № РД 09-499/12.07.2016 г., последно изменена със Заповед № РД 09-886/01.08.2022 г. на министър на земеделието и храните, изразяващо се в това, че общата площ на торовите площадки, с които разполага стопанството, не е съобразена с капацитета и с броя на отглежданите животни, при шестмесечно съхранение. След получаване на доклада от проверката жалбоподателката подала възражение вх.№ 01-122-6500/514#2 от 24.10.2022 г. След получаването му била назначена и извършена контролна проверка, която променила първоначалните констатации, като с новия доклад било прието неспазване на ЗИУ 1.10 „Спазване на изискванията за опазване на околната среда при товарене и транспорт на азотосъдържащи торове (органични и минерални)”, определено на основание заповед № РД 09-499/12.07.2016 г., последно изменена със заповед № РД 09-886/01.08.2022 г. на министър на земеделието и горите, като било прието, че не се спазва изискването да не се замърсява околната среда при товарене и транспорт на органична тор. Прието е, че с оглед констатираното нарушение по чл.2 от Наредба № 4/08.08.2017 г., във връзка с чл.9, ал.1, т.7, предл. второ от Наредба № 44/20.04.2006 г., във връзка с чл.3, ал.2, т.5 и чл.13, ал.1, т.3, предл. второ от Наредба № 2/2007 г. и т.14 от Програмата от мерки за ограничаване и предотвратяване на замърсяването с нитрати от земеделски източници в уязвимите зони, утвърдена със съвместна заповед № РД 09-222/27.02.2020 г. на министъра на земеделието, храните и горите, и № РД 237/17.03.2020 г. на министъра на околната среда и водите, както и на чл.93 от Регламент (ЕС) № 1306/2013, което обуславя отказ от подпомагане по подаденото заявление.

Съдът констатира, че в обжалвания акт са посочени редица правни разпоредби, послужили като основание за издаването му, но липсва посочване на съответстващите фактически основания по всяка от тези норми, които са възприети като нарушени. Такива не се съдържат и в приложената административна преписка. Не става ясно с какви конкретни действия или бездействия, респ. факти и обстоятелства се осъществява нарушението „неспазване на изискването да не се замърсява околната среда при товарене и транспорт на органична тор”.

Действително мотивите като фактически основания могат да се съдържат в документи или актове от административната преписка, на които органът се е позовал, допустимо е излагането на мотиви за определен административен акт да бъде отделно от него, но в рамките на административната преписка. Административният орган обаче се е позовал единствено на доклада от повторно извършената контролна проверка, без да коментира направените възражения от жалбоподателката. Не са описани конкретните възражения, отсъства и аргументация за неприемането им. В акта и преписката изобщо не се съдържа описание в какво се изразява неспазването на изискването да не се замърсява околната среда при товарене и транспорт на огранична тор, за да се изясни начина на административната проверка и получените резултати, което би могло да се приеме за фактическо основание за издаване на акта.

В уведомителното писмо липсва фактическо основание, съответстващо на данните в преписката. Актът не съдържа мотиви относно конкретни данни, факти и обстоятелства, за които се приема, че представляват неспазване на изискването да не се замърсява околната среда при товарене и транспорт на огранична тор. Ответникът е длъжен да установи съществуването на фактическите основания, посочени в акта и изпълнението на законовите изисквания при издаването му, съгласно чл.170, ал.1 от АПК. В административния акт не са посочени фактически основания, установяването на които да потвърди приложените правни основания. Преценката за законосъобразност на акта изисква да бъдат проверени възприетите от органа фактически основания, дори пряко непосочени в административния акт, но с препратка към части от преписката, както и дали правните основания съответстват на фактическите.

Следва да се има предвид, че дори ЗП да не е спазил конкретни изисквания във връзка с опазване на околната среда, то те трябва да са описани и посочени в акта или преписката, което е необходимо условие за законосъобразност, а липсата му възпрепятства осъществяването на контрол от съда. Процесният акт не съдържа ясно изложено изявление на административния орган относно прилагане на конкретно правно основание спрямо фактическа установеност. Това прави акта незаконосъобразен, тъй като води до неизпълнение на императивните изисквания за форма и ограничаване защитата на кандидата. Волята на административния орган не може да бъде изяснявана в съдебното производство по оспорване на административния акт чрез въвеждане на нови фактически и правни основания, които не са включени както в акта, така и в преписката по издаването му.

Изложеното в акта, че „оторизираната субсидия по подаденото от Вас заявление за подпомагане/плащане, във връзка с допустимите дейности по мярка 14 с ИД: 05/14/1/03675 е в размер на 0,00 лева” налага връщане на преписката на административния орган за ново произнасяне.

При този изход на делото и липсата на своевременно направено искане за разноски от страна на оспорващия, такива не следва да бъдат присъждани.

Воден от горните мотиви и на основание чл.172, ал.2, във връзка с чл.173, ал.2 от АПК, съдът

 

Р Е Ш И:

 

ОТМЕНЯ Уведомително писмо за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по мярка 14 „Хуманно отношение към животните” от Програма за развитие на селските райони за периода 2014-2020 г. изх.№ 01-123-6500/67 от 31.07.2023 г., издаден от директор на Областна дирекция на Държавен фонд „Земеделие”-гр. Монтана.

ИЗПРАЩА преписката на директор на Областна дирекция на Държавен фонд „Земеделие”-гр. Монтана, за ново произнасяне в едномесечен срок от влизане на решението в сила, при спазване на указанията по прилагане на закона, посочени в съдебния акт.

Решението подлежи на касационно обжалване пред Върховен административен съд, в четиринадесет дневен срок от съобщаването му на страните.

 

Съдия: