Решение по дело №1154/2021 на Районен съд - Стара Загора

Номер на акта: 64
Дата: 16 юни 2021 г. (в сила от 16 юли 2021 г.)
Съдия: Блага Бозова
Дело: 20215530201154
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 19 април 2021 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 64
гр. Стара Загора , 16.06.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СТАРА ЗАГОРА, I-ВИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ в
публично заседание на втори юни, през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:Блага Бозова
при участието на секретаря Мариян Ил. Кръстев
като разгледа докладваното от Блага Бозова Административно наказателно
дело № 20215530201154 по описа за 2021 година
РЕШИ:
ОТМЕНЯ като незаконосъобразно Наказателно постановление № 20-1228-003885 от
02.12.2020 година издадено от началник сектор към ОДМВР - Стара Загора, сектор „Пътна
полиция“ Стара Загора, с което на АРМ. Р. С. от град Стара Загора, на основание чл.183 ал.4
т.6 от ЗДвП е наложено административно наказание - глоба в размер на 50.00 /петдесет/
лева; на основание чл.183 ал.1 т.1 пр.2 от ЗДвП е наложено административно наказание -
глоба в размер на 10.00 /десет/ лева;
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване чрез Старозагорския районен съд пред
Административен съд - Стара Загора в 14-дневен срок от получаване на съобщението до
страните.
Съдия при Районен съд – Стара Загора: _______________________
1

Съдържание на мотивите

Мотиви на Решение по АНД № 1154/2021 година
по описа на Районен съд - Стара Загора:

Обжалвано е Наказателно постановление № 20-1228-003885 от 02.12.2020 година
издадено от началник сектор към ОДМВР - Стара Загора, сектор „Пътна полиция“ Стара
Загора, с което на А. Р. С. от град Стара Загора, на основание чл.183 ал.4 т.6 от ЗДвП е
наложено административно наказание - глоба в размер на 50.00 /петдесет/ лева; на
основание чл.183 ал.1 т.1 пр.2 от ЗДвП е наложено административно наказание - глоба в
размер на 10.00 /десет/ лева.
Жалбоподателят А. Р. С. в съдебно заседание моли наказателното постановление да
бъде отменено.
Въззиваемата страна ОД на МВР град Стара Загора е редовно призована, не изпраща
представител в съдебно заседание.
Съдът, след като съобрази изложените в жалбата доводи, събраните по делото
доказателства и служебно провери правилността на издаденото наказателно постановление
/НП/, приема следното:
Жалбата е подадена в срок и от надлежна страна – санкционирано лице, поради което е
допустима.
Жалбата е основателна.
На 17.11.2020 година в 12,40 часа свидетелите К. и ...., младши автоконтрольори при ОД
МВР - Стара Загора, се намирали на улица „Гурко“ до № 90 в град Стара Загора. Били извън
служебния си автомобил и наблюдавали движението с оглед спазване правилата за
движение и безопасност. Покрай тях преминал жалбоподателят, управлявайки бял лек
автомобил БМВ. Свидетелят .... видял жалбоподателят да държи ниско долу в ръката си
мобилен телефон. Свидетелите възприели нарушение на чл.104а от ЗДвП, предвид което с
патрулния автомобил последвали автомобила, управляван от жалбоподателя, за да го спрат
за проверка. Спрели го на ул.“П.Евтимий“. В хода на проверката установили самоличността
на жалбоподателя. Последният не представил на свидетелите контролния талон от
свидетелството за управление.
На място свидетелят К., в присъствието на колегата си .... съставил и връчил на
жалбоподателя акт за установяване на административно нарушение /АУАН/ бланков номер
284991, въз основа на който е издадено атакуваното НП – за нарушение на 104а от ЗДвП и за
нарушение на чл.100 ал.1 т.1 от ЗДвП.
Гореописаната фактическа обстановка съдът приема за установена от показанията на
свидетелите К. и ...., които не са противоречиви и съдът не намира основание да не
кредитира с доверие и приетите с определение писмени доказателства.
Въз основа на този акт за нарушение, в законния срок и от компетентен орган е издадено
обжалваното НП, с което жалбоподателят е санкциониран на основание чл.182 ал.4 т.6 от
ЗДвП (Закон за движението по пътищата), за нарушение по чл. 104а от ЗДвП и на основание
чл.183 ал.1 т.1 пр.2 от ЗДвП, за нарушение по чл.100 ал.1 т.1 от ЗДвП.
Съдът констатира процесуални нарушения рефлектиращи върху законосъобразността на
НП до степен налагаща отмяната му като незаконосъобразно.
1
Видно от съдържанието на АУАН, жалбоподателят е обвинен в това, че при
управление на МПС с рег. № СТ .... АТ е извършил нарушение на чл.104а от ЗДвП и
нарушение на чл.100 ал.1 т.1 от ЗДвП. Това противоречи с обвинението от НП, с което
жалбоподателят е обвинен, че е управлявал МПС с рег. № СВ .... АТ. На следващо място, в
НП в описателната част на нарушението е налице противоречие досежно управляваното
моторно превозно средство. На две места в НП е вписан различен регистрационен номер на
автомобил, който жалбоподателят е обвинен, че е управлявал. Констатираното води до
неяснота и противоречивост на обвинителната теза и съставлява съществено нарушение на
административно-производствените правила, водещо до нарушаване правото на защита на
нарушителя, който е лишен от възможността да узнае в яснота, пълнота и цялост
административното обвинение, което му се повдига.
Със съставянето на АУАН на конкретно лице се вменява извършването на конкретно
административно нарушение, поради това тези актове не могат да бъдат променяни,
допълвани, допълнително мотивирани и други, нито пък е допустимо санкционираното лице
или съдът да извлича по тълкувателен път законово определените им реквизити. Строго
формалната процедура по провеждане на административно-наказателното производство и
по издаване на актовете в него изключват възможността съдът да прави преценка дали
органът допуска технически грешки или пропуски при изписване на задължителните
реквизити и да ги издирва в контекста на всички други доказателства. Следва също да се
има предвид, че в санкционните производства, каквото е това по ЗАНН, е необходимо
съдържанието на актовете да е ясно и пълно, за да могат да породят правните си последици.
Наказателните постановления са актове на правораздаване и следователно имат статута на
присъда по НПК, докато с АУАН на конкретно лице се вменява извършването на конкретно
административно нарушение и същите имат характера на постановление за привличане на
обвиняем. Поради това тези актове не могат да бъдат променяни, допълвани, допълнително
корегирани, мотивирани и др., нито пък е допустимо санкционираното лице или съдът да
извлича по тълкувателен път законово определените им реквизити.
Особено важно е за държавните органи, които прилагат административно
наказателните разпоредби да извършват това при стриктно съблюдаване на законовите
разпоредби. Това се налага не от обстоятелството, че прилагането на нормите, които
определят отговорността на всеки нарушител е самоцелно, а от обстоятелството, че
стриктното им спазване е гаранция за справедливост на процедурата и липса на произвол.
Във всеки конкретен случай, когато държавните органи искат да ангажират
административно наказателната отговорност на едно лице, извършител на административно
нарушение, са задължени съобразно ЗАНН да опишат това нарушение както от обективна,
така и от субективна страна с неговите признаци. Точното прилагане на този обективен
критерий за наказание, съответстващо на извършеното административното нарушение е от
огромно значение не само за защитата на жалбоподателя, който има право да научи в цялост
какво точно нарушение е извършил, за да организира защитата си, но и с оглед на
спазването на принципа на законосъобразност, който стои в основата на административното
право.
Ето защо, атакуваното наказателно постановление се явява незаконосъобразно и
следва да бъде отменено на посоченото формално (процесуално) основание, при наличието
на което разглежданото на спора по същество се явява безпредметно.
Жалбоподателят в съдебно заседание заяви, че не претендира направени разноски, ето
защо съдът не дължи произнасяне по въпроса с разноските по делото.
Водим от горните мотиви и на основание чл.63 ал.1 изр.1 пр.3 от ЗАНН, съдът обяви
решението.
2
3