Р Е
Ш Е Н
И Е
гр. Ивайловград, 24.02.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Ивайловградският районен съд в
публично заседание на четвърти февруари две хиляди двадесет и първа година, в
състав:
Председател: ЖИВКО Я.
при секретаря КРАСИМИРА ХРИСТОВА, като разгледа
докладваното от съдията АНД № 47 по описа за 2020 г. и за да се произнесе взе
предвид следното:
Производството е по
глава III раздел V чл.59 и сл. от Закона за административните нарушения и
наказания .
Обстоятелства по жалбата.
Жалбоподателят В.Х.Р. ЕГН ********** *** обжалва наказателно
постановление (НП) № 20-0276-000248 от 14.12.2020 г. на Началник
Грепа към ОДМВР – Хасково, РУ – Ивайловград, като незаконосъобразно и
моли да бъде отменено изцяло. В молбата си излага контретни съображения за
това.
В съдебно заседание жалбоподателят
Р., редовно призован не се явява, представлява се от пълномощника си адв. Б.М. ***.
АНО, редовно призован, не се
явява, не се представлява и не взема становище по жалбата.
Факти от съдебното дирене.
С наказателно постановление № 20-0276-000248
от 14.12.2020 г. на Началник Група към ОДМВР – Хасково, РУ – Ивайловград,
издадено въз основа на Акт за установяване на административно нарушение (АУАН)
серия GA, № 165590 от 22.10.2020 г. против В.Х.Р. на 39 г. с ЕГН **********
***
- на основание чл.179, ал.2, пр.1
от Закона за движение по пътищата е
наложено административно наказание “Глоба” в размер на 200 лв. ;
за това, че:
„ На 22.10.2020
г. в 16:50 часа в община ИВАЙЛОВГРАД, на ВТОРИ КЛАС № 59, като водач на лек
автомобил с рег.№ К***, при обстотятелства: На път 2-59, км.55.500 от РПМ, на
250 м. от разклона за с. Падало, в посока гр. Крумовград управлява лек
автомобил „Ф. Г.“, с рег. № К ***, негова собственост като не съобразява
скоростта на движение съобразно атмосферните условия, релефа, с условията на
видимост, за да има възможност да спре пред всяко предвидимо препятствие или
създадена опасност за движението и се блъска в домашно животно (крава) с марка BFSA BG-30 53***, излиза от пътното платно вдясно по посока на
движението, удря се в скат и причинява ПТП с материални щети.
е извършил:
1). ВОДАЧЪТ НЕ ИЗБИРА СКОРОСТТА
НА ДВИЖЕНИЕ СЪОБРАЗНО АТМОСФЕРНИТЕ УСЛОВИЯ, РЕЛЕФА, С УСЛОВИЯТА НА ВИДИМОСТ,
ИНТЕНЗИВНОСТТА НА ДВИЖЕНИЕ И ДР.ОБСТОЯТЕЛСТВА, ЗА ДА СПРАТ ПРЕД ПРЕДВИДИМО
ПРЕПЯТСТВИЕ ИЛИ СЪЗДАДЕНА ОПАСНОСТ ЗА ДВИЖЕНИЕТО. ПТП,
с което виновно е нарушил чл.20,
ал.2 от ЗДвП.
В Акт за установяване на
административно нарушение (АУАН) серия GA, № 165590 от 22.10.2020 г. е отразено, „
че на 22.10.2020 г. в 16:50 часа в община ИВАЙЛОВГРАД, на път Момчилград –
Звездел – Крумовград- Ивайловград – Славеево- граница Гърция, при следните
обстоятелства: На път 2-59, км 55.500 от РПМ, на 250 м. от разклона за с.
Падало, в посока гр. Крумовград управлява лек автомобил „Ф. Г.“, с рег. № К ****,
негова собственост, като не съобразява скоростта на движение съобразно
атмосферните условия, релефа, с условията на видимост, за да има възможност да
спре пред всяко предвидимо препятствие или създадена опасност за движението и
се блъска в домашно животно (крава) с марка BFSA BG-30 539***, излиза от пътното платно вдясно по посока на
движението, удря се в скат и причинява ПТП с материални щети.“
АУАН е подписан от жалбоподателя
и му е връчен на същата дата. В акта са посочени като възражения, че не се е
движил с несъобразена скорост. Участъкът бил на завой и нагорнище. Кравата
излязла внезапно. Не се е удрял в скат и се е движел с не повече от 45 км./час.
В хода на производството се
разпитаха в качеството на свидетели В.К.Я. – актосъставител и Н.К.Р. – свидетел
по съставянето на АУАН.
От показанията на свидетелите Я.
и Р. се установява, че на
22.10.2020 г.,
двамата свидетели били наряд. Около 16.30 – 17.00 ч. получили обаждане от
дежурния на РУ – Ивайловград, който им казал, че
има сигнал за настъпило ПТП в района на разклона за с.Падало, по
главния път посока гр. Крумовград.
Отивайки на мястото
на произшествието, установили жалбоподателя В.Р. и автомобилът му „Ф. Г.“.
Жалбоподателят им обяснил, че се е ударил в крава. Животното го нямало на
място, тъй като след удара си било тръгнало. Жалбоподателят бил снимал ушната
марка на животното и показал снимката на полицейските служители. Докато
изяснявали причините за ПТП се появила
водачка на стадо крави, която си търсела животните. Установило се, че удареното
животно е от нейното стадо и бил съставен АУАН на пастирката, тъй като станало
ясно, че животните са били пуснати свободно да пашуват. Бил съставен АУАН и на
водача на МПС – жалбоподателя Р. за това, че не е съобразил скоростта на
движение и не е успял да спре и предотврати ПТП.
На място жалбоподателят бил
направил възражение по съставения АУАН, че е карал бавно с 45 км./ час. На
място се виждали и следи от спирачен път. Свидетелите не били измерили
спирачния път на автомобила, но според св. Н.Р., същият по негова преценка е
бил около 7-8 метра. Следите свършвали в
канавка. ПТП е настъпило след излизане от ляв завой, преди който имало
ограничение на скорстта – 50 км./ час. Нямало пътен знак, който да
предупреждава за възможна поява на домашни животни на пътното платно.
Жалбоподателят Р. бил подал сигнала за настъпилото ПТП.
В съдебно заседание пълномощникът
на жалбоподателя моли да бъде постановено решение,
с което да бъде отменено като
незакносъобразно издаденото и връчено НП. Счита, че АНО не е съобразил разпоредбата на чл. 27, ал.2 от Закона
за административни нароушения и наказания /ЗАНН/, която го задължава при определяне на наказанието да вземе предвид тежестта на нарушението,
подбудите за неговото извършване и
другите смекчаващи и отегчаващи вината
обстоятелства. Счита,че АНО
не се е съобразил с чл. 57, ал.1 т.5 от ЗАНН, като не е посочил точно описание на нарушението,
обстоятетелствата при които е извършено, както и доказателствата които го
потвърждават. Счита, че в случая е налице едно случайно деяние по
смисъла на закона,
тъй като водачът е нямало как
да избегне удара,
въпреки адекватната си реакция. Освен това жалбоподателят бил санкциониран за
нарушение на разпоредбата на чл. 20, ал.2 от ЗДвП, която разпоредба ясно сочела
с какво се задължава да се съобразят водачите при избиране скоростта на
движение. От показанията на актосъставителя и свидетеля на
съставянето на АУАН не ставало
ясно, как точно те са преценили, че
водачът на автомобила не се е съобразил с тези
условия. Посочването
на всички условия, дадени
кумулативно в разпоредбата на чл. 20, ал.2 от ЗДвП водело до неяснота за нарушението което
е изписано в АУАН и респективно в НП. Счита, че това води до нарушение на разпоредбата на чл.57,ал.1 т.5 от ЗАНН и по този начин не съобразявайки всички тези
условия и законови разпоредби АНО и актосъставителя са нарушили правото на защита
по отношение на водача на превозното средство и това е довело до нарушение на
материалните и процесуалните разпоредби на закона. Моли съда да приеме, че издаденото НП е
незаконосъобразно и същото да бъде отменено, като им бъдат присъдени съответно разноските. Представя и писмена защита.
Правни съображения.
Настоящото НП подлежи на
обжалване в срока по чл.59 ал.2 от ЗАНН. НП е връчено на жалбоподателя на
21.12.2020 г. Жалбата е попадена в РС – Ивайловград на 22.12.2020 г. Като
подадена в законоустановения срок, от легитимирано лице, жалбата се явява
процесуално допустима, а преценена по същество основателна .
Актът е издаден от компетентно
длъжностно лице – В.К.Я. в качеството му на полицейски инспектор VІ степен /Пътен
контрол/ към Група „Охранителна полиция“ при РУ Ивайловград и в рамките на
правомощията, предоставени му от Закона за МВР и съгласно Заповед № 8121з-515
от 14.05.2018 г. на Министъра на вътрешните работи и Удостоверение рег. №
272000-19453 от 09.11.2020 г. АУАН съдържа всички задължителни реквизити,
предвидени в разпоредбата на чл. 42 от ЗАНН.
С оглед свидетелските показания,
които съдът кредитира изцяло, настоящият състав приема, че АУАН е съставен в
деня на откриване на нарушението – 22.10.2020 г. и е предявен на жалбоподателя,
който го е подписал, посочвайки своите
възражения още на място. Издаденото въз основа на АУАН наказателното постановление
№ 20-0276-000248 от 14.12.2020 г. на Началник
Група към ОД МВР Хасково, РУ - Ивайловград, е издадено от компетентен
орган, съгласно Заповед № 8121з-515 от 14.05.2018 г. на Министъра на вътрешните
работи и представеното Удостоверение рег. № 272000 1426 от 26.01.2021 г. При
издаване на наказателното постановление са налице задължителните реквизити по
смисъла на чл.57 от ЗАНН.
При тези обстоятелства следва
деянието да се прецени по същество.
Няма спор по делото, че на
посочените в АУАН и наказателното постановление дата и място е настъпило
пътнотранспортно произшествие, както и че жалбоподателят е участник в същото.
Съгласно чл. 20, ал. 2 от ЗДвП „Водачите на пътни превозни средства са длъжни при избиране
скоростта на движението да се съобразяват с атмосферните условия, с релефа на
местността, със състоянието на пътя и на превозното средство, с превозвания
товар, с характера и интензивността на движението, с конкретните условия на
видимост, за да бъдат в състояние да спрат пред всяко предвидимо препятствие.
Водачите са длъжни да намалят скоростта и в случай на необходимост да спрат,
когато възникне опасност за движението.“
За да е налице нарушение по този
текст, следва от обективна страна деецът да е „водач“ на превозното средство,
за което няма спор по делото. Поведението на водача на пътя следва да бъде
съобразено с определени обстоятелства, подробно описани. В случая поведението
на жалбоподотеля- водач Р. не е описано конкретно, а именно с кои от обстоятелствата,
посочени в чл. 20, ал.2 от ЗДвП не се е съобразил, тъй като законодателят прави
разлика между „атмосферните
условия“, „релефа на местността“, „състоянието на пътя и на превозното средство“,
„превозвания товар“, „характера и интензивността на движението“, „конкретните
условия на видимост“. Не става ясно
скоростта на движение на водача Р. с кое именно от тези обстоятелства не е
съобразена. Нещо повече – в НП е
посочено, че нарушението на водача се изразява в това, че „не избира
скоростта на движение съобразно атмосф.условия, релефа, условията на видимост,
интензивн.на движение и др.обстоятелства, за да спрат пред предвидимо
препятствие или създадена опасност за движението“. В АУАН липсват посочените в
НП обстоятелства, а именно „др. обстоятелства“. Не става ясно какви са тези
„др.обстоятелства“, тъй като в чл. 20, ал.2 от ЗДвП подобна формулировка
липсва.
Отделно от това, нито в акта,
нито в НП е посочено с каква скорост е следвало да се движи водачът, така че да
е бил в състояние да спре. Не е посочена и скоростта на движение на
управлявания от жалбоподателя автомобил, за да може да се прецени дали същата е
била съобразена или не с обстоятелствата по чл. 20, ал.2 от ЗДвП и дали водачът
се е движил с несъобразена скорост.
Нарушението трябва да е ясно
изписано и сведено до знанието на дееца, за да знае той какво е нарушил виновно
и да може да организира защитата си. При така посочените обстоятелства и
формулировка на извършеното нарушение в НП е нарушено правото на дееца да знае
какво точно е нарушил, какво му се вменява във вина и оттам е нарушена възможността
на същия да организира адекватна защита.
За пълнота следва да има предвид
и установеното при разпита на актосъставителя и на свидетеля на нарушението,
които посочват като причина за ПТП освен поведението на водача и
обстоятелството, че на пътното платно е било излязло свободно пашуващо животно,
а на мястото на произшествието липсва знак, който да предупреждава за възможна
поява на домашни животни. Не напразно законодателят е използвал в текста на чл.
20, ал.2 от ЗДвП термина „предвидимо препятствие или създадена опасност за
движението“, т.е. препятствието да е такова, което водачът е следвало да
предвиди. Следва да се има предвид и поведението на водача – жалбоподател,
неговата реакция, за да предотврати ПТП въз основа на установеното при отиване на място на
произшествието на полицейския екип. Установен е макар и „на око“ спирачен път,
преценен от свидетеля Р. на около 7-8 метра. Този спирачен път, съпоставен с
уврежданията по животното или по – скоро липса на установени такива, тъй като
животното си било отишло при констатиране на ПТП е показателно, че автомобилът
се е движел с ниска скорост, вероятно доста по – ниска от разрешената в този
пътен участък. Това насочва към извод за несъставомерност на деянието.
Допуснатите процесуални
нарушения и такива на материалния закон е основание, налагащо отмяна на НП, тъй
като ако то бъде потвърдено ще се стигне дотам, че жалбоподателят ще бъде
санкциониран за нещо, което обективно не е извършил.
По отношение
направеното искане от процесуалния представител
на жалбоподателя – адв. Б.М. ***, за присъждане на направените разноски по
производството, настоящият състав приема, че искането за присъждане на
разноски е основателно.
На осн. чл. 63, ал.3 от ЗАНН, страните имат право на присъждане на разноски
по реда на АПК. В ал.4 от
същия член се посочва, че ако
заплатеното от страната възнаграждение за адвокат е прекомерно съобразно
действителната правна и фактическа сложност на делото, съдът може по искане на
насрещната страна да присъди по-нисък размер на разноските в тази им част, но
не по-малко от минимално определения размер съобразно
чл. 36 от Закона за адвокатурата.
В
конкретния случай в представенато по делото адвокатско пълномощно е посочена
сумата от 300 лв. Не се представят доказателства за други разноски.
Съгласно Наредбата
за минималните размери на адвокатските възнаграждения – чл. 18, ал.2, за процесуално
представителство, защита и съдействие по дела срещу наказателни постановления,
в които административното наказание е под формата на глоба, имуществена санкция
и/или е наложено имуществено обезщетение, възнаграждението се определя по
правилата на чл. 7, ал.2 от Наредбата върху стойността на санкцията, съответно
обезщетението, а чл. 7, ал.2
т.1, сочи, че за процесуално представителство,
защита и съдействие по дела с определен интерес възнаграждението при интерес до
1000 лв. е 300 лв.
Съгласно
чл. 143, ал.1 от АПК, когато съдът отмени обжалвания административен акт или
отказа да бъде издаден административен акт, държавните такси, разноските по
производството и възнаграждението за един адвокат, ако подателят на жалбата е
имал такъв, се възстановяват от бюджета на органа, издал отменения акт или
отказ. В конкретния случай разноските за адвокатско възнаграждение следва да бъдат
възстановени на жалбоподателя от ОДМВР – Хасково, в чиято структура попада РУ – Ивайловград.
Водим от горното и на основание чл. 63 от ЗАНН , съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ като незаконосъобразно НП № 20-0276-000248 от
14.12.2020 г. на Началник Група към ОДМВР – Хасково, РУ – Ивайловград,
издадено въз основа на Акт за установяване на административно нарушение (АУАН)
серия GA, № 165590 от 22.10.2020 г. против В.Х.Р. на 39 г. с ЕГН **********
***
- на основание чл.179, ал.2, пр.1
от Закона за движение по пътищата е
наложено административно наказание “Глоба” в размер на 200 лв. ;
ОСЪЖДА ОДМВР
– Хасково, със седалище и адрес на управление – гр. Хасково, бул. „Б***“ № **, да
заплати на В.Х.Р. с ЕГН ********** *** разноски за адвокатско възнаграждение в
р-р на 300 (триста) лв.
Решението подлежи на касационно
обжалване пред Административен съд – Хасково в 14-дневен срок от съобщаването
му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: