Р Е Ш Е Н И Е
№ 2284
гр. Пловдив, 14.11.2023 г.
В И М
Е Т О Н А Н А Р О Д А
Административен съд – Пловдив, ХVІ-ти състав, в открито съдебно заседание на
четиринадесети ноември, две хиляди двадесет и трета година в състав:
СЪДИЯ: ХРИСТИНА ЮРУКОВА
при секретаря Таня Златева и с участието на
прокурор Анелия Трифонова, като разгледа докладваното от съдия Юрукова
административно дело № 176 по описа на съда за 2023 г., за да се произнесе взе
предвид следното:
Производството е образувано по жалба на Г.С.К.,
ЕГН **********,***, офис 2, адв. А.С., срещу Ревизионен акт №
Р-16001622001341-091-001 от 26.09.2022 г., издаден от Н.Ж.К.– началник сектор
при ТД на НАП – Пловдив, възложил ревизията, и Б.Г.Ч. – главен инспектор по
приходите при ТД на НАП – Пловдив, ръководител на ревизията, потвърден с
Решение № 611/12.12.2022 г. на директора на дирекция „Обжалване и
данъчно-осигурителна практика“ – Пловдив при ЦУ на НАП, за установена
отговорност по чл.19 от ДОПК за задължения на „Стайгър 3“ ООД за корпоративен
данък за 2019 г. в размер на 54 090.84 лв. главница и 12 291.63 лв.
лихви и за данък върху добавената стойност /ДДС/ за периода от 01.04.2018 г. до
31.12.2019 г. в размер на 152 540.03 лв. главница и лихви в размер на
48 315.33 лв. (общо 206 630.87 лв. главница и 60 609.96 лв.
лихви).
В жалбата се излагат доводи за
незаконосъобразност на административния акт. Твърди се, че нито в РД, нито в РА
са налице каквито и да било фактически констатации за прилагането на
разпоредбата на чл.19, ал.1 от ДОПК, както и не са изложени каквито и да е
обстоятелства, които да доведат да изпълнение на фактическия състав на
отговорността по чл.19 ал.1 от кодекса, а едва в решението на директора на Дирекция
ОДОП – Пловдив при ЦУ на НАП се излагат доводи, че РЛ не е декларирало изцяло
извършените продажби от дейността на дружество „Стайгър 3“ ООД, като в тази
насока се цитира съдебна практика на ВАС по конкретно дело. По отношение
наличието на задължение по чл.14, т.1 и т.2 от ДОПК, в жалбата се посочва, че
изобщо не е ясно как е формирано задължението за корпоративен данък, тъй като
се касае до таксиметров превоз, а съгласно чл.5, ал.5 от ЗКПО, таксиметров
превоз на пътници се облага с данък върху таксиметров превоз на пътници по реда
на ЗМДТ и няма как, върху доходите, свързани с таксиметрови превози, да се
начислява и корпоративен данък. В тази насока се сочи, че липсват и данни за
твърденията на ревизиращия екип относно това кои факти или обстоятелства са
укрити от РЛ. По отношение на причинно-следствената връзка се сочи, че при
липсата на първите две предпоставки, не е възможно да се установи и
причинно-следствената връзка между укриването на факти и обстоятелства и невъзможността
да се съберат публичните вземания. По отношение на отговорността по чл.19, ал.2
от ДОПК се посочва, че напълно са игнорирани данните относно доходите на
жалбоподателя, които е получил през проверявания период от други дружества,
нито е изследван въпросът с какви доходи е разполагал преди началото на
проверявания период; не е посочено какъв е размерът на разпределената печалба
или дивидент; не са налице и твърдения за действия, свързани с обременяване с
тежести на имуществото на задълженото юридическо лице за обезпечаване на чужд
дълг и то да бъде осребрено в полза на третото лице; липсват и данни да е
намаляло имуществото на дружеството, както и липсва посочване на размер на
извършените плащания от страна на жалбоподателя. Предвид горното се твърди, че
не са налице предпоставките и по чл.19, ал.2 от ДОПК, поради което се иска
отмяна на оспорения акт и се претендират разноски по делото.
В съдебно заседание жалбоподателят се
представлява от адв. С., който поддържа жалбата, като излага подробни доводи в
тази насока.
Ответникът – директор дирекция ОДОП –
Пловдив при ЦУ на НАП, чрез процесуалния си представител юриск. Д., оспорва
жалбата по доводи, изложени в представената по делото писмена защита.
Претендира юрисконсултско възнаграждение.
Представителят
на контролиращата страна – Окръжна прокуратура
Пловдив, е на становище, че жалбата е неоснователна и следва да бъде
отхвърлена.
Ревизионният акт е обжалван в
предвидения за това срок, пред контролния в йерархията на приходната
администрация орган, който с решението си изцяло го е потвърдил. Така
постановеният от директора на дирекция “Обжалване и данъчно -осигурителна
практика” - гр. Пловдив резултат и подаването на жалбата в рамките на
предвидения за това преклузивен процесуален срок, налагат извод за нейната
процесуална допустимост.
Началото на ревизионното производство е
сложено със Заповед за възлагане на ревизия /ЗВР/ № Р-16001622001341-020-001 от
18.03.2022 г. (л.803, т.3), издадена от Н. Ж.К., началник сектор при ТД на НАП
- Пловдив, с обхват на задълженията: отговорност за корпоративен данък за
периода от 01.01.2019 г. до 31.12.2019 г. и отговорност за данък върху
добавената стойност за периода от 01.04.2018 г. до 31.12.2019 г. и е определен срок за
извършването й - до два месеца, считано от датата на връчване на заповедта,
което е сторено на 21.03.2022 г. по електронен път (л.806, т.3). Със Заповед за
изменение на ЗВР № Р-16001622001341-020-002/18.05.2022 г. (л.740, т.3) и ЗВР №
Р-16001622001341-020-003/20.06.2022 г.( л.730, т.3) срокът на ревизията е
продължен, съответно до 21.06.2022 г. и 19.08.2022 г., като и двете заповеди са
надлежно връчени по електронен път на 18.05.2022 г. (л.743, т.3) и на
20.06.2022 г. (л.733, т.3).
В хода на административна процедура е
съставен Ревизионен доклад № Р-16001622001341-092-001/31.08.2022 г. (л.164,
т.1). Срещу така изготвения РД, в срока по чл.117, ал.5 от ДОПК е депозирано
възражение вх. № 15517/13.09.2022 г. (по същество същото не представлява
възражение, а са представени доказателства – л.152, т.1), след което,
възложилият ревизията и ръководителят й са издали Ревизионен акт №
Р-16001622001341-091-001 от 26.09.2022 г. (л.131, т.1).
По жалба на Г.С.К. е издадено Решение №
611/12.12.2022 г. (л.18, т.1) от директора на дирекция “Обжалване и данъчно –
осигурителна практика” - Пловдив, при ЦУ на НАП, с което изцяло е потвърден,
оспореният в настоящото производство ревизионния акт.
Доказано е по делото делегирането на
правомощия по реда на чл.112, ал.2, т.1 от ДПОК, като по делото са представени,
ведно с приложения към някои от тях: Заповед № РД-09-789/13.05.2022 г. (л.4,
т.1) и Заповед № РД-09-1979/30.09.2021 г. (л.6, т.1), издадени от директора на
ТД на НАП – Пловдив, с които, на основание чл.7, ал.3 и чл.11, ал.3 от Закона
за Националната агенция за приходите, във връзка с чл.112, ал.2, т.1 от ДОППК,
са определени лицата, заемащи длъжността началник сектор в отдел „Ревизии“ на
дирекция „Контрол“ при ТД на НАП – Пловдив, да издават заповеди за възлагане на
ревизии съгласно чл.112 от ДОПК.
Представени са също така, сертификати за
електронен подпис на длъжностните лица (л.864 - л.870, т.4), изготвили административните
актове, както и електронен носител – CD (л.3, т.1), съдържащ цитираните по-горе
актове.
Изложеното налага да се приеме, че
процесното ревизионно производство е възложено от материално компетентен
административен орган, при спазване на предвидените за това процедурни правила.
Ревизионният акт е постановен в изискваната от закона форма и от компетентните
за това, в съответствие с нормата на чл.119, ал.2 във връзка чл.118, ал.2 и
чл.112, ал.2, т.1 от ДОПК, органи на приходната администрация. Не се констатират
съществени нарушения на процесуалните правила, тъй като се установява, че
ревизионното производство е образувано и съответно ревизионният доклад и
ревизионният акт са издадени от надлежно снабдените с правомощията за това
органи по приходите. Ревизионният доклад и ревизионният акт са съставени в
предвидената за това форма. От представените по делото доказателства се
установява, че ЗВР и ЗИЗВР на ЗВР, ревизионният доклад и ревизионния акт са
надлежно подписани с валидни електронни подписи, положени в съответствие със
Закона за електронния документ и електронния подпис към момента на подписването
на електронните документи. Всички протоколи от извършени насрещни проверки и
искания за представяне на доказателства и писмени обяснения от трети лица, са
надлежно оформени по реда на ДОПК и представляват годни доказателствени
средства, което налага извода за спазване на принципите за обективно, служебно
и добросъвестно установяване на фактите и обстоятелствата от страна на
приходната администрация, които са от значение за установяване задълженията за
данъци на дружеството.
Ревизионното производство е извършено от
компетентни за целта органи и при спазване на процесуалните правила за
извършването на ревизията. РA е издаден от компетентни органи по смисъла на
чл.119, ал.2 от ДОПК, в предвидената форма съгласно чл.120, ал.1 от ДОПК и
съдържа необходимите реквизити. Съдът не констатира допуснати съществени
нарушения на административнопроизводствените правила, но дори и наличието на
такива, не е в състояние да доведат до отмяна на РА на това основание предвид
задължението на съда да разреши спора по същество.
От
фактическа страна съдът намира за установено следното:
Г.С.К. е регистриран по реда на ДОПК в
ТД на НАП – Пловдив с ЕГН ********** и адрес по чл.8, ал.1, т.1 от ДОПК – гр.
Пловдив, кв. „Беломорски“ № 168В. Лицето има регистрация като едноличен
търговец.
С
Протокол № 1431860/19.08.2022 г. (л. 584, т.3) са присъединени доказателства,
събрани при извършени проверки за установяване на факти и обстоятелства (ПУФО),
документирани с Протокол № П-16001621163735-073-001/16.03.2022 г. (л.227, т.1)
на Г.С.К., собственик и управител на „Стайгър 3“ ЕООД, считано от 06.12.2017 г.
до 14.01.2020 г., съгласно вписвания в ТР; Протокол № П-16002621163732-073-001/16.03.2022
г.( л.227, т.1), Протокол № П-16002622016233-141-001/15.03.2022 г.( л.257, т.1)
на Б.Д.Б., съдружник и управител на „Стайгър 3“ ООД, считано от 14.01.2020 г.,
съгласно вписвания в ТР, както и доказателства, събрани при извършена ревизия
на „Стайгър 3“ ООД, приключила с РА № Р-16001621002476-091-001/08.12.2021 г.
(л.263, т.2).
При
извършена ПУФО на Б.Д.Б. е констатирано, че лицето не знае за фирма „Стайгър 3“
ООД, не е представлявало дружеството и същото е с ниско образование.
При
извършената ПУФО на Г.К., е извършена насрещна проверка на „Стайгър 3“
ООД, при която е констатирано, че е
подадено заявление за подаване на документи по електронен път и ползване на
електронни административни услуги, предоставяни от НАП с КЕП на упълномощено
лице, вх. № 1600И0337178/03.01.2018 г., с което „Стайгър 3“ ЕООД, с
представляващ Г.С.К., упълномощава „Екотрийт“ ЕООД, с представляващ С.Н.А., да
подава документи по електронен път в НАП с КЕП на дружеството. Връчено е искане
за предоставяне на документи и писмени обяснения от трето лице на „Екотрийт“
ЕООД ЕООД. В отговор са представени: пълномощно от 22.12.2017 г. от Г.С.К.,
представляващ „Стайгър 3“ ЕООД, с което С.Н.А. е упълномощен да подава и
подписва данъчно-осигурителни документи, издадени от органите по приходите,
както и да подава документи пред ТД на НАП – Пловдив и пред АВ – Пловдив;
уведомление за отказ от пълномощие за ползване на електронните административни
услуги, предоставяни от НАП с КЕП на упълномощено лице вх. №
1600И0520418/09.07.2021 г., с което „Екотрийт“ ЕООД, с представляващ С. А. се
отказва от упълномощаването да подава документи по електронен път в НАП с КЕП
на дружеството от името на „Стайгър 3“ ЕООД и писмени обяснения, че всички
документи за 2019 и 2020 г. са му предоставяни от Г.С.К., както и, че лицето е
уведомявано за резултатите от данъчно-осигурителните декларации.
В
отговор на връчено ИПДПОЗЛ при настоящото ревизионно производство, от Г.К. са
представени писмени обяснения, че документите на „Стайгър 3“ ООД са предадени
на новия управител; не е сключвал договор да управление и контрол със „Стайгър
3“ ЕООД и за ревизирания период се е осигурявал на трудов договор в други
дружества; докато е бил управител на дружеството е водил преговори с доставчици
и клиенти във връзка с дейността – търговия с авточасти и таксиметрови услуги;
контролирал е работата на таксиметровите шофьори; следял е за изправността на
автомобилите и воденето на документация, разрешителните и пр.; издавал е
фактури от името на дружеството; подписвал е фактури, издадени от доставчици на
дружеството; предавал е фактурите на счетоводителя за отразяването им в
счетоводните регистри; посочил е, че за ревизирания период е придобил къща в
гр. Пловдив, кв. „Беломорски“ чрез
банков кредит и че тя е построена на наследено дворно място през 2010 г., както
и че за периода е придобил и лек автомобил „Хюндай“. Към писмените обяснения са
приложени: разрешение за въвеждане в експлоатация на строежа и договор за
покупка на автомобила. (по административната преписка не са приложени никакви
документи от цитираните по-горе във връзка с отправеното ИПДПОТЛ на „Екотрийт“
ЕООД, както и писмените обяснения на Г.К.).
На
„Стайгър 3“ ООД е извършена ревизия, приключила с издаване на РА №
Р-16001621002476-091-001/08.12.2021 г. за данъчни периоди от 01.04.2018 г. до
31.12.2019 г. с РА са установени задължения за ДДС в размер на 152 540.03 лв.
с прилежащи лихви в размер на 35 941.64 лв., както и за задължения за
корпоративен данък за 2019 г. в размер на 54 090.84 лв. с прилежащите
лихви в размер на 7 903.91 лв.
Допълнително
установените задължения по РА са във връзка с неотчетени приходи от продажби,
като данъчната основа за облагане с КД и ДДС е установена по реда на чл.122,
ал.1, т.1, т.2, т.4, т.5 и т.6 от ДОПК, а именно: до започването на ревизията
не е подадена декларация, когато задължението се определя по декларация; налице
са данни за укрити приходи или доходи; липсва или не е предоставена счетоводна
отчетност, съгласно ЗСч или воденото счетоводство не дава възможност за
установяване на основата за данъчно облагане, както и когато документите,
необходими за установяване на основата за облагане с данъци или за определяне
на ЗОВ, са унищожени не по установения ред; документите, необходими да
установяване на основата за облагане с данъци липсват или са повредени до
степен негодни за ползване; данните и сведенията, необходими да установяване на
основата за облагане с данъци, не могат да бъдат получени, тъй като
ревизираното лице не е намерено на адреса за кореспонденция по чл.28.
От описаните в РД и РА обстоятелства,
органите по приходите са приели, че Г.С.К., в качеството си на едноличен
собственик, управител и представляващ „Стайгър 3“ ЕООД не е положил грижата на
добър търговец и стопанин, не е декларирал изцяло извършените продажби от
дейността на дружеството и е укрил приходи и ДДС.
Органите
по приходите са приели, че Г.С.К., в качеството си на управител и едноличен
собственик на капитала на „Стайгър 3“ ЕООД за горепосочения период, с
недобросъвестното си поведение е допринесъл за вменяване на задължения на
дружеството по ЗДДС и ЗКПО с РА № Р-16001621002476-091-001/08.12.2021 г., който
не е обжалван и е влязъл в сила.
Така изброените данъчни задължения и
съответните им прилежащи лихви не са внесени от „Стайгър 3“ ЕООД, а дружеството
не притежава имущество, което да послужи
за обезпечаване на задълженията.
По
отношение на събирането на задълженията на дружеството по РА №
Р-16001621002476-091-001/08.12.2021 г. са наложени предварителни обезпечителни
мерки и е образувано изпълнително дело № *********/2021 г. След проучване на
дружеството от дирекция „Събиране“ при ТД на НАП – Пловдив е установено, че то
не разполага с имущество и авоари по банкови сметки и гореизброените публични
задължения са несъбираеми.
Прието
е, че за ревизираните периоди Г.С.К., като управител и представляващ „Стайгър
3“ ЕООД се е разпореждал с всички дела на дружеството, в т. ч. с наличните
парични средства в касата на дружеството и с формиране и погасяване на данъчни
задължения.
Въз
основа на изложеното е формиран извод, че за Г.С.К. и осъществен съставът на чл.19
от ДОПК и отговорността на виновното лице следва да е за размера на
задълженията, непогасени съм момента. Задълженията не са погасени и към момента
на издаване на РА, въпреки предприетите мерки за принудителното им събиране.
Вследствие
на това, на основание чл.21, ал.1 във връзка с чл.19 от ДОПК, на Г.С.К., в
качеството на управител на „Стайгър 3“ ЕООД, е вменена отговорността за
установените и невнесени данъчни задължения – главница в размер на
206 630.87 лв. и лихви - общо в размер на 60 606.96 лв.
За
да потвърди РА, решаващият орган е възприел изцяло мотивите на ревизиращия
екип, изложил е подробно нормативната уредба, регулираща този вид финансови
отношения с държавата, посочил е, че разминаването между декларираното по
справките декларации по ЗДДС и действителното, безспорно се явява укриване. По
отношение на декларираните и невнесени задължения за ДДС по подадени СД по
ЗДДС, ГДД по чл.92 от ЗКПО, е посочил, че информирането на приходната
администрация се извършва с подаването на СД по ЗДДС и ГДД по чл.92 от ЗКПО за
съответните отчетни периоди, като е отбелязал, че същевременно с подаването на
декларациите, управителят е наясно с обстоятелството за законовите срокове, в
които дължимият ДДС, корпоративен данък, следва да се внесат, а това не е
извършено от управителя Г.С.К.. Посочил е също така, че субект на укриването се
явява управителят, тъй като той в качеството на едноличен собственик и лице,
което е отговорно за цялостната дейност и документация на дружеството, в подадените
СД по ЗДДС за периоди, включени в обхвата на ревизията на дружеството по ЗДДД,
не е декларирал истинските стойности на ДДС за внасяне, с което му действие е
причина за формиране на недействителен, по-нисък резултат за внасяне, предвид
факта, че към момента на декларирането, управителят е бил наясно с
обстоятелството, че в отчетните регистри по ЗДДС неправомерно не са включени
всички извършени облагаеми доставки. В тази насока е цитираната и практика на
ВАС.
В
решението се посочва, че предвид липсата на представена от РЛ изисканата му с
ИПДПОЗЛ счетоводна и търговска информация, която не е представена и от дружеството-длъжник, при
извършена проверка в ИМ на НАП, в хода на административното обжалване е установено,
че в подадения счетоводен баланс към 31.12.2019 г.е посочена касова наличност в
размер на 432 хил. лева. Посочено е също така, че за тази касова наличност, от
страна на РЛ, не са представени доказателства, че е предадена на новия
управител, поради което следва да се приеме, че Г.С.К. се е разпоредил с нея в
своя полза.
Според
директора на Дирекция ОДОП – Пловдив при ЦУ на НАП, съвкупната преценка на
специфичните за казуса обстоятелства – целенасочено във времето поведение за
невнасяне на задължения за данъци, отчуждаване на имущество, непредоставянето
на счетоводна и финансов документация, предприетите действия от приходната
администрация за принудително събиране на задълженията от основния длъжник и
невъзможността същите да бъдат събрани по причина, че дружеството не разполага
с имущество, което да послужи за принудително изпълнение, обосновава крайния
извод за поведение на управителя, което е единствената причина за несъбираемост
на установените на дружеството публични вземания. Отбелязано е, че поведението
на управителя е недобросъвестно и лишено от икономическа логика, натрупани са
задължения от укрити приходи в особено големи размери и те не са погасени,
което е индиция за умишлено и съзнателно осуетяване заплащането на задълженията
на дружеството-длъжник.
В
хода на съдебното производство по делото са разпитани като свидетели лицата: Г.А.З.и
Т.А.С..
От показанията на свид. Зайцев се
установява, че познава К. повече от 15 години и същият се занимава с
превозваческа дейност на таксиметрови автомобили. През 2006 – 2007 г. започнал
да кара таксиметров автомобил, който трябвало да оборудва и да се вкара от
фирма–превозвач, която издава лицензи за таксита. Един общ познат го свързва с Г.К.,
който му обяснил какво трябва да се направи за таксиметровата дейност.
Свидетелят сочи, че имал автомобил с касов апарат и при него издали лиценз за
таксиметровата дейност. Автомобилът го взел на изплащане, собственици били TBI
кредит и свидетелят. К. се занимавал лично с превозваческа дейност. При него се
давали всички видове документи за започване на работа на колата. Били няколко
фирми, но първият лиценз бил от „Стагър“ ЕООД, след това „Стайгър 3“ и сега е
„Гергеле 80“ ЕООД. Свидетелят сочи, че работел в „Стайгър 3“ ЕООД около две
години, но не помни точна година. Отбелязва, че като времетраене, работното
отношение със „Стайгър 3“ ЕООД било около две – три календарни години. Обяснява
подробно процедурата по откриване на дейност за таксиметрови превози от начало
до момента на представянето на документите в ДАИ. Когато автомобилът получи
лиценз, превозвачът се обажда, отива се в офиса, приемат си документите и се
започва работа. Свидетелят твърди, че, когато работел за К., от първо до пето
число на месеца се носел отчета на касовия апарат, който се изкарва и се дава в
офиса, а той после го представян на счетоводител. Посочва, че проверка за
спазване на правилата може да се прави само от ДАИ. Според свидетеля, К. е
обяснявал на всеки един шофьор как се работи с касовия апарат, включително и
как се изважда отчетът и кога става отчитането на курса – когато всеки клиент
приключи дестинацията си, тъй като касовата бележка без това не може да излезе.
Зайцев твърди, че не е пропускал отчитане за нито един месец, тъй като отчетът,
на който е посочен регистрационен номер на колата и касовия апарат, се предава
на счетоводителя от първо до пето число на месеца. Свидетелят посочва, че сега
работи в „Гергеле 80“ ЕООД поради
причина, че К. му е казал, че няма да участва вече в „Стайгър 3“, като е казал,
че не е сигурен дали ще създава друга фирма, поради което и след това половин
или една година по-късно, започнал в „Гергеле 80“ ЕООД. Посочва, че под
„превозвач“ има предвид таксиметрова дейност, а не друг вид транспорт.
От показанията на свид. Т.С.се установява,
че Г.К. се занимава със застрахователна, сервизна дейност, автомобили и лиценз
на таксиметрови коли. Под лиценз на таксиметрови коли има предвид, че има фирма
– таксиметров превозвач, която е длъжна да има лиценз в община Пловдив, за да
могат неговите автомобили да осъществяват дейността си. Посочва, че през
годините К. с няколко дружества е имал лиценз - „Стайгър“ ЕООД, „Стайгър 3“,
като „Стайгър 3“ няма собствени автомобили. К. също няма собствени автомобили,
всички автомобили са собственост на шофьорите, които са инструктирани по какъв
начин и как следва да работят, но физически К. няма как да следи дали това се
спазва стриктно от шофьорите, което значи, че макар и да им е дал наставления и
указания, реално не може да осъществи пълен контрол върху шофьорите.
Според свидетеля, понастоящем К. живее в
собствено жилище, в къща в кв.Беломорски, която придобил преди няколко години. Знае как я е придобил, защото бил с
него, когато теглил заема от банката, за да се осъществи строителството на
къщата, и понеже сумата била голяма, го придружавал, когато получавал парите. Твърди, че парите за
строежа на къщата не са за цялата къща, а за започването. Сумата не е цялата,
тъй като К. не е получи цялата сума от банката, а я получавал на етапи, като
така се бил разбрал и с майсторите. На всеки етап от къщата, който е завършен,
той отивал и теглел пари от банката, купувал материали, а в банката предоставял
доказателства и всичко, което банката изисквала от него, за да докаже, че този
етап от строителството е приключил и да може да му одобрят сумата за следващия
етап. Мястото на къщата е наследствен имот. Свидетелят посочва, че Г.К. не
продължава да работи с дружеството „Стайгър 3“. Преди години имало интерес към
това дружество от някакви хора, които свидетелят не познава, но разбрал, че
след няколкодневни преговори, те поели дружеството и оттогава той не се
занимава. Свидетелят сочи, че не знае
какво е станало с документацията на това дружество, макар и да е бил свидетел
на срещите, тъй като били в един и същи офис, но доколкото си спомня, Г. им
предал пълната документация. Според свидетеля, в касата на дружеството имало
пари. Когато им я предал, Г.К. го помолил да присъства, тъй като сумата не била
малка. Посочва, че това е станало, като парите са извадени от касата и са им
предадени заедно с другата документация. Не знае каква е сумата, само, че са
много пари, но нямал представа колко точно.
Посочва също така, че в дейността на
„Стайгър 3“ е участвал с епизодични услуги, понеже така или иначе били в един
офис - носел документи до счетоводството, а реално дейността се извършвала от Г..
Твърди, че не е имал таксиметрова кола. Имали общ офис, в смисъл, че по време
на дейността на „Стайгър 3“, Станчев присъствал в този офис, работел в негова
фирма, с едно и също седалище, в един и същи офис и поради това виждал и чувал
неща, които са се случвали.
В
хода на съдебното производство към делото са приобщени: 3 бр. преписи на
нотариално заверени протоколи от ОбС на „Стайгър 3“ ООД; представени от
ответника с молба вх. № 12401/06.06.2023 г. доказателства и копие от договор за
ипотечен кредит от 30.06.2022 г. с приложение – дълг на клиента към 29.05.2023
г.
При така
установената фактическа обстановка съдът формира следните правни изводи:
Спорът се свежда до преценка наличието на
предпоставките за ангажиране на отговорността по чл.19 от ДОПК на жалбоподателя.
Относно приложението на
материалния данъчен закон съдът намира следното:
Разпоредбата на чл.19 от ДОПК урежда особени случаи на
лична имуществена отговорност на лица, управляващи задължени за
данъци/осигурителни вноски субекти – задължени лица по чл.14, т.1 и т.2 от ДОПК. Фактическите състави по чл.19 от ДОПК не характеризират типична хипотеза
на установително производство по глава петнадесета от ДОПК. Систематическото
място на разпоредбата – дял първи „общи правила“, глава четвърта, „задължени
лица“, логическото и граматическото тълкуване на нормите, обективиращи
фактическите състави на института, води до извода, че се касае за субсидиарна
отговорност на трето лице по отношение на вземане, което има публичен характер.
Всички факти, осъществяващи фактическите състави по двете алинеи на чл.19 от ДОПК, следва да се установят по несъмнен начин още в хода на ревизията - чл.170,
ал.1 от АПК, във връзка с § 2 от ДР на ДОПК и в съдебното производство подлежат
на главно и пълно доказване от органите по приходите. Констатациите на РА,
съставен на дружеството „Стайгър 3“ ЕООД, не могат да бъдат противопоставяни на
Г.К. в ревизията за ангажиране на отговорността му по чл.19 от ДОПК, тъй като
двете отговорности са различни и произтичат от различни фактически състави.
Органът на управление, в лично качество, не е бил самостоятелна страна в
проведеното спрямо дружеството ревизионно производство, при което е без
значение дали го е представлявал или не в това производство. Издаденият ревизионен
акт спрямо дружеството има доказателствено значение, единствено и само досежно
наличието и размера на установените задължения за данъци или задължения за
осигурителни вноски /ЗОВ/ спрямо дружеството и периода, за който са установени
тези задължения.
В РД, РА и решението на директора на дирекция
„ОДОП“ е ангажирана отговорността на жалбоподателя и по двата фактически
състава на чл.19 от ДОПК.
Относно приложението на
чл.19, ал.1 от ДОПК:
Фактическият състав на разпоредбата на чл.19, ал.1 от ДОПК включва кумулативно следните елементи: 1. лицето да има качеството на
управител, член на орган на управление, прокурист, търговски представител,
търговски пълномощник на задължено юридическо лице по чл.14, т.1 и т.2 от ДОПК
към момента, към който са установени публичните задължения; 2. да е налице
поведение на това лице, изразяващо се в действие или бездействие, чрез което се
укриват факти и обстоятелства, които по закон лицето има задължение да обяви
пред органа по приходите или публичния изпълнител; 3. невъзможност за събиране
на публични вземания - данъци и задължителни осигурителни вноски; 4.
причинно-следствена връзка между поведението на лицето и невъзможността за
събиране на задължения за данъци или задължителни осигурителни вноски.
По първия елемент от фактическия състав, настоящата
инстанция приема следното:
Не се спори между страните, че през данъчните периоди:
01.04.2018 г. – 31.12.2019 г. „Стайгър 3“ ЕООД – задължено лице по чл.14, т.1 и
2 от ДОПК, се е представлявало и управлявало от жалбоподателя. Т.е. Г.К., като
негов управител може да бъде субект на отговорността за непогасените задължения
на юридическото лице. Следователно първият елемент от фактическия състав на
чл.19, ал.1 от ДОПК е налице.
Вторият елемент от фактическия състав на чл.19, ал.1
от ДОПК изисква лицето, в качеството си на управител, да „укрие факти и
обстоятелства, които по закон е бил длъжен да обяви пред органа по приходите
или публичния изпълнител…“. Укриването на факти и обстоятелства от правно
значение предполага наличието на умисъл с оглед на посочената в нормата
причинно-следствена връзка между това деяние и невъзможността да се съберат
публични вземания като последица от него. В тази хипотеза са мислими две
проявни форми - бездействие (липса на дължимо поведение към приходната
администрация за посочване на настъпили факти и обстоятелства) или действие
(активно поведение на субекта, с което настъпили факти и обстоятелства се
прикриват от компетентната администрация). Въз основа на изложеното, органите по
приходите следва да докажат, че лицето: 1. е укрило; 2. факти и обстоятелства;
3. които по закон е било длъжно да обяви пред органа по приходите или публичния
изпълнител.
В конкретния случай, нищо в поведението на
жалбоподателя не сочи на извода, че вторият елемент от състава на чл.19, ал.1
от ДОПК е налице. Същият е подавал ГФО и СД и в тях е отразявал надлежно
фактите и обстоятелствата, които по закон е бил длъжен да обяви. Не е
констатирано несъответствие между декларираното и действителното, а именно това
би било „укриване“ и то, ако е умишлено, т.е. ако субектът е бил наясно
относно смисъла и значението на действията или бездействията си, предвиждал е
техните последици и е искал или допускал настъпването на тези последици. В тази
връзка събраните по делото доказателства не обезпечават тежащото върху
ответника пълно доказване на поведение на ревизираното лице, изразяващо се в
укриване на факти и обстоятелства, които по закон е било длъжен да обяви пред
органа по приходите.
Следващият елемент от фактическия състав на чл.19,
ал.1 от ДОПК е обективната невъзможност да бъдат събрани задължения за данъци
или задължителни осигурителни вноски. Приходната администрация не е формирала
констатация по отношение на момента, от който е настъпила невъзможността да бъдат
събрани задълженията на „Стайгър 3“ ЕООД. Този факт е от особено значение
относно установяване на датата на възникване на евентуалните задължения за К.
към бюджета, тъй като отговорността на лицето по чл.19, ал.1 от ДОПК е
субсидирана и тя възниква едва от момента, в който се установи, че задълженията
за данъци и задължителни осигурителни вноски не могат да бъдат събрани от
лицето по чл.14 т.1 и 2 ДОПК /Решение № 11243 от 25.10.2016 г. на ВАС по адм.
д. № 5683/2016 г./.
Относно приложението на
чл.19, ал.2 от ДОПК:
Отговорността на физическото лице по чл.19, ал.2 от ДОПК е субсидиарна и възниква от момента, в който се установи, че задълженията
за данъци и задължителни осигурителни вноски не могат да бъдат събрани от
субекта по чл.14, т.1 и т.2 от ДОПК. За да бъде реализирана отговорността по
чл.19, ал.2 ДОПК, следва да са налице следните предпоставки: 1. субект на
отговорността да е физическо лице, имащо качеството на член на орган на
управление или управител на задължено лице по чл.14, чл.1 и 2 от ДОПК към
момента, за който са установени публичните задължения за последното; 2. членът
на орган на управление, действайки недобросъвестно: 2.1. да извърши плащания в
натура или в пари от имуществото на задълженото лице, представляващи скрито
разпределение на печалбата или дивидент или 2.2. да отчужди безвъзмездно или по
цени, значително по-ниски от пазарните, имущество на задълженото лице; 3.
вследствие на горните разпоредителни действия имуществото на дружеството да е
намаляло и изключително по причина на извършените разпоредителни сделки да не
са платени данъци или осигурителни вноски.
Отговорността на управляващия е лимитирана - до
размера на извършените плащания, съответно до размера на намаленото имущество.
Посочените материалноправни условия следва да са налице кумулативно - при
отсъствието на което и да е от тях, нормата на чл.19, ал.2 от ДОПК е
неприложима.
Тежестта на доказване на всички елементи от
фактическия състав на разпоредбата се носи от органа по приходите (арг. чл.170,
ал.1 от АПК във връзка с § 2 от ДР на ДОПК), който следва да проведе пълно
доказване, като създаде сигурно убеждение у съда в настъпването на всички факти
от хипотезата на чл.19, ал.2 от ДОПК.
Относно наличието на първия елемент от фактическия
състав на чл.19, ал.2 от ДОПК следва да се извърши препращане към мотивите,
изложени по-горе при изследването на хипотезата на чл.19, ал.1 от ДОПК.
Относно наличието на предпоставките по т.2 органът по
приходите не твърди, че управителят е отчуждил имущество на дружество безвъзмездно,
а и доказателства в тази посока не се съдържат по делото. Видно от РД, част
„Установяване на отговорност по чл.19 от ДОПК“, т.3. Фактически и правни изводи
и основание за установяване на отговорността по чл.19 ал.1 и ал.2 от ДОПК“
единствено и само се изброяват извършените насрещни проверки, изпратените
ИПДПОЗЛ и ИПДПОТЛ, информация от ТР, данни от ИС „Бидис“ и писмените обяснения,
дадени от жалбоподателя и от представляващия счетоводната фирма, която е
обслужвала дружеството, но не и конкретни факти и обстоятелства за действията
на жалбоподателя по отношение намаляване имуществото на дружеството, не се
посочват, още повече, цитираните писмени обяснения и документи липсват по
административната преписка. Аналогичен е изводът и по отношение съдържанието на
РА Единствено в решението на горестоящия в йерархията орган се поддържа, че: „… - целенасочено във времето поведението за
невнасяне на задължения за данъци, отчуждаване на имущество, непредставянето на
счетоводна и финансова документация, предприетите действия от приходната
администрация за принудителното събиране на задълженията от основния длъжник и
невъзможността същите да бъдат събрани по причина, че дружеството не разполага
с имущество, което да послужи за принудително изпълнение, обосновава краен
извод за поведение на управителя, което е единствената причина за несъбираемост
на установените на дружеството публични вземания. Поведението на управителя е
недобросъвестно и лишено от икономическа логика, натрупани са задължения от
укрити приходи в особено големи размери и те не са погасени. Налице е умишлено
и съзнателно осуетяване заплащането на задълженията на дружеството-длъжник“.
Доказателства обаче, в сочената от решаващия орган насока не се представят нито
в хода на ревизията, нито в хода на административното обжалване, нито в
настоящото съдебно производство.
Следва да се подчертае, че законът въвежда различно
изискване, за да бъде съставомерно деянието, а именно: „да отчужди безвъзмездно
или по цени, значително по-ниски от пазарните“. В тази връзка, нито в хода на ревизионното
производство, нито на по-късен етап от страна на приходната администрация са
ангажирани доказателства за конкретните действия от страна на РЛ за отчуждено
имущество – ППС и недвижими имоти, за да може да се формира извод, че К.
умишлено и съзнателно е осуетил заплащането на задълженията на
дружеството-длъжник.
При ревизията не са извършвани никакви действия,
целящи да се установи, че жалбоподателят се е разпоредил с имуществото на
управляваното от него дружество – теглене на суми от банкови сметки, получаване
на суми от каса в брой, реализиране на лични проекти с парични средства на
дружеството, вкл., и като не е изследван в дълбочина въпросът за предоставения
жилищен кредит от „Б. П. Б.“ АД, клон – Пловдив по договори от 10.07.2018 г.
(л.45, т.1), от 01.08.2018 г (л.56, т.1), от 15.042019 г. (л.66, т.1) и от
10.12.2019 г. (л.78, т.1) за какви точно цели е отпуснат и начинът, по който
това е сторено.
В подкрепа на горното са и показанията на свид. С.,
който посочва в подробности за етапите на строителството на жилищния обект и за
начина на отпускане на кредита.
От представените по делото доказателства и
от констатациите в РА и РД не се установява такова конкретно и
индивидуализирано като точно определени действия/бездействия поведение на
жалбоподателя, което да може да се квалифицира като укриване на факти и
обстоятелства, които по закон лицето е било длъжно да обяви пред органа по
приходите или публичния изпълнител. Нещо повече, дори от самите РД и РА не може
да се установи в какво точно се изразява укриването на факти и обстоятелства от
страна на жалбоподателя. Съдът намира, че в РА и в РД само общо и бланкетно е
наведено такова поведение на лицето, без да се конкретизира в какво точно се
изразява то. РА е лаконичен и твърде общо е посочването в него от органите по
приходите (стр.2 от РА, л.132, т.1) – „Ревизиращият
екип е изследвал фактите и обстоятелствата, относими към определянето на
данъчните и осигурителните задължения за ревизирания период съобразно
изискванията на ДОПК със събраните годни доказателства и доказателствени
средства. Настоящият РА изцяло потвърждава констатациите в РД.“, каквито
констатации липсват в доклада и която бланкетна констатация не обосновава
наличието на някоя от хипотезите на чл.19, ал.1 или ал.2
от ДОПК,
а само маркира едно предположение за недобросъвестност, без конкретно
съдържание. Издателите на ревизионния акт са посочили задължението на
жалбоподателя да подава декларации, като задължение, предвидено във всички
данъчни закони, и да посочва в тях факти и обстоятелства, свързани с данъчно
облагане. Но не са посочили какво точно е прикривал, кои факти не е декларирал,
кога, с какви конкретни декларации. Недопустимо е укриването на факти и
обстоятелства да се презумира с наличието на влязъл в сила РА, установяващ
задължения на друг правен субект – ЮЛ. Дори и РД, който представлява мотиви по
тази предпоставка е записано така (стр.14 от доклада, л.177, т.1): „налице е нарастване на имущественото
състояние на представляващия „Стайгър 3“ ЕООД – Г.С.К. и нарастване на
задлъжнялостта на юридическото лице, което той представлява. … Предвид
гореизложеното са налице обстоятелствата, визирани в чл.19 ал.1 и ал.2 от ДОПК
и на основание чл.21 от ДОПК се реализира отговорността по чл.19 за третото
отговорно лице – Г.С.К.. На основание чл.21 ал.1 от ДОПК във връзка с чл.19
ал.1 и ал.2 от ДОПК се определя отговорност за Г.С.К. с ЕГН **********, за
дължими и невнесени данъци и ЗОН от „Стайгър 3“ ЕООД с ЕИК ********* за периода
от 01.04.2018 г. до 31.12.2019 г.“.
Тази в общи линии бланкетна формулировка, не
е подкрепена с конкретни констатации относно укритите факти и обстоятелства,
конкретното деклариране и за съда не е възможно да я идентифицира с нещо
конкретно по отношение на жалбоподателя. Едва в решението на ответника за първи
път се посочва само донякъде по конкретно описание на това, че в съответните
ГДД не са декларирани всички приходи и че са подавани СД по ЗДДС с неверни
данни (не е ясно какви точно), като дори не се пресъздават констатации от РД на
дружеството, за чиито задължения е ангажирана отговорността на жалбоподателя.
Съдът намира, че подобно излагане на допълнителни констатации по основна
предпоставка на отговорността по чл.19 от ДОПК не е допустимо и не
променя извода, че РА не е мотивиран и не съдържа конкретно описание на
поведение на ревизираното лице, относимо към чл.19, ал.1 и ал.2
от ДОПК.
Излагането на конкретни фактически констатации за отговорността на ревизираното
лице, след издаване на акта и изпращане на преписката на горестоящия орган, е
правно ирелевантно, доколкото се касае, не за премотивиране на правно основание
с вече изложени фактически основания, а за обосноваване на отговорността чрез
излагане на конкретни факти и обстоятелства за първи път от горестоящия орган,
мястото на които е в обжалвания акт, а не в акт по обжалването му.
В случая обаче, дори и в решението не са
конкретизирани ГДД и СД, които да са
подписани и подадени от ревизираното лице и какво невярно е декларирано в
тях/какво не е декларирано от лицето, кога е станало подаването им, за да се
свържат с лицето и неговата воля. Аналогичен е изводът на настоящия състав на
съда и по отношение на подадените ГДД по чл.92 от ЗКПО.
Освен това ревизията е протекла без участие
на Г.К., предвид факта, че същата е възложена със ЗВР от 26.04.2021 г., т. е.,
когато той вече не е била управител, съответно, на него не са му били връчвани
искания за представяне на документи и обяснения, в случая, това е станало чрез
съобщения по реда на чл.32 от ДОПК (л.769 и следв.,
т.3) и в този смисъл, не е налице установена по отношение на него
недобросъвестност по непредставяне на счетоводни документи, каквато е описана в
РД. Не би могло да му се вмени във вина (с оглед недобросъвестност за
отговорност по реда на чл.19 от ДОПК), тъй като
ревизията е проведена и съответно исканията са връчени и документите
непредставени, след като жалбоподателят вече не е управител на дружеството.
Обстоятелството дали са предадени документите на дружеството на новия управител
не променя извода, че жалбоподателят не е бил адресат на процесуални действия
при ревизията на дружеството и съответно не би могло да му се търси отговорност
за поведение по време на тази ревизия.
Предвид горното, съдът намира, че не се
установява по един безспорен и ясен начин такова поведение на жалбоподателя,
обективирано в обжалвания РА чрез конкретно негово действие или бездействие,
което да може да се квалифицира като укриване на факти и обстоятелства, които
по закон лицето е било длъжно да обяви пред органа по приходите или публичния
изпълнител. Тези аргументи водят до извод за отсъствие на втория от кумулативно
предвидени елементи от фактическия състав на чл.19, както по
ал.1, така и по ал.2 от ДОПК.
По отношение на последната предпоставка на
отговорността, съдът намери, че също не е установена – не се доказва безспорна
причинно-следствена връзка между поведението на ревизираното лице и несъбраните
данъчни задължения. В трайната практика на ВАС се посочва, че законът изисква
невъзможността за събиране на публичните задължения да е резултат именно и
единствено от действията на лицето (в този смисъл - решение ВАС по адм. д.
7036/2012 г.). Не са налице доказателства за действия на ревизираното лице –
например: осъществено от него, в качеството му на управител, разпореждане с
имущество на дружеството или други действия, насочени към осуетяване или
възпрепятстване събирането на дължимите публични вземания (не са анализирани
такива, ако е имало). Връзката, която изисква разпоредбата на чл.19 от ДОПК, не
е просто между поведението на лицето и възникването на публичните задължения, а
между поведението на лицето и несъбираемостта на тези публични задължения. Не
се установява пряка връзка с
невъзможността да бъдат събрани установените с РА задължения за данъци на
„Стайгър 3“ ЕООД и кога тази невъзможност е настъпила. С оглед всичко изложено
дотук, съдът намира, че по делото не се доказа осъществяването на всички
елементи от фактическия състав на отговорността по чл.19, ал. 2 от ДОПК.
Предвид това, не може да се счете, че е налице
недобросъвестно отчуждено имущество на задължено лице. Каза се, липсват каквито
и да било данни в тази насока, както и липсват данни да са разходвани парични
средства лично от жалбоподателя, в качеството му на управляващ и представляващ
дружеството. Установява се недоказаност на втория кумулативно необходим
елемент от фактическия състав на чл.19 ал.2 от ДОПК, което изключва
приложението на същата правна норма, без необходимост от изследване на третата
предпоставка – намаляване на имуществото на юридическото лице по чл.14, т.1 и 2
изключително по причина на извършени от органа на управление разпоредителни
сделки и неплащане на данъци или осигурителни вноски.
По горните съображения съдът приема, че оспореният
ревизионен акт е издаден от компетентни органи по приходите, при спазване на
изискванията за форма и съдържание, в изпълнение на предвидените в ДОПК
процесуални правила, но в нарушение на материалния закон и подлежи на отмяна.
При този изход на спора и предвид претенциите на
страните за присъждане на разноски по делото, съдът намира, че такива се
следват на жалбоподателя и същите се констатираха в размер на 5 210.00
(пет хиляди двеста и десет) лева, представляващи – 10.00 лв. държавна такса и
5 200.00 лв. адвокатско възнаграждение, съобразно разпоредбата на чл.161,
ал.1, изр.3 от ДОПК.
Воден от горното Административен съд – Пловдив, XVI състав,
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ по жалбата
на Г.С.К., ЕГН **********, Ревизионен акт № Р-16001622001341-091-001 от
26.09.2022 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП – Пловдив, потвърден
с Решение № 611/12.12.2022 г. на директора на дирекция „Обжалване и
данъчно-осигурителна практика“ – Пловдив при ЦУ на НАП.
ОСЪЖДА Национална
агенция по приходите да заплати на Г.С.К., ЕГН **********,***, офис 2, сумата
от 5 210.00(пет хиляди двеста и десет) лева, представляваща разноски по
делото.
РЕШЕНИЕТО може
да бъде обжалвано пред Върховен административен съд на Република България в
14-дневен срок от съобщаването му на страните.
СЪДИЯ: