РЕШЕНИЕ
№ 49
гр. Перник, 04.07.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЕРНИК, ПЪРВИ ВЪЗЗИВЕН НАКАЗАТЕЛЕН
СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и трети юни през две хиляди
двадесет и втора година в следния състав:
Председател:ВИКТОР Б. ГЕОРГИЕВ
Членове:БИСЕР ЦВ. ПЕТРОВ
КАМЕЛИЯ Г. НЕНКОВА
при участието на секретаря ИВА Н. ЦВЕТКОВА
в присъствието на прокурора Анита Бл. Джамалова
като разгледа докладваното от ВИКТОР Б. ГЕОРГИЕВ Въззивно наказателно
дело от общ характер № 20221700600139 по описа за 2022 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.327 НПК.
В срока по чл.319 от НПК е постъпила въззивна жалба от подсъдимата Н. Г. В.
против решение на PC Радомир, постановено по нохд № 316/2021 г, по описа на 1 състав, с
което Н.В. е призната за виновна за извършено от нея престъпление по чл. 325, ал.1 от НК и
на основание чл. 78а от НК й е наложено наказание глоба в размер на 1000 /хиляда/ лева,
както и направените разноски по делото.
Във въззивната жалба са развити доводи за нарушение на материалния и
процесуалния закон, неправилна преценка на събрания по делото доказателствен материал.
Твърди се че фактическите положения, установени въз основа на събрания в наказателното
производство доказателствен материал, относими към елементите на обективната, а и на
субективната страна на деянието, както и начинът на осъществяване на същото, не
обуславят несъмнен извод за извършено от подсъдимата В. престъпление. Поради това се
иска отмяна на обжалваното решение и постановяване на ново, с което обвиняемата да бъде
признат за невиновен и оправдан по така повдигнатото обвинение.
В открито съдебно заседание представителят на Окръжна прокуратура гр.Перник е
1
изразил становище, че жалбата е неоснователна и предлага решението на
първоинстанционния съд да бъде потвърдено, като правилно и законосъобразна. Същото
било обосновано и почивало на събрания доказателствен материал по делото.
В открито съдебно заседание в хода на съдебните прения защитника на обвиняемата
Н.В., адв. К.Л. иска да бъде отменено първоинстанционното решение и бъде постановено
ново, с което подсъдимата да бъде призната за невиновен по повдигнатото й обвинение по
чл. 325, ал.1 от НК, тъй като свидетелските показания противоречали на приетата и
изслушана по делото видеотехническа експертиза, от която е видно, че показанията на св. Д.
и св. Д. няма как да бъдат кредитирани, в частта им в която твърдят, че на процесиите
записи били разпознали подсъдимата В.. От експретизата ясно личало какво точно са
възприели свидетелите като действия на човек, чийто пол не може да бъде определен.
Възприемала се е просто човешка фигура, която хвърля нещо по улицата, но няма как
безспорно и несъмнено да бъде определена личността на това лице, с неизяснен пол.
Пернишкият окръжен съд, след като разгледа обжалваното решение с оглед
доводите на страните и служебно по реда на чл.313 и 314 от НПК установи следното:
По делото са събрани всички доказателства, необходими за всестранното му
изясняване. Въз основа на тях, след направен съвкупен и обстоен анализ, районният съд е
установил точно фактическата обстановка. Направените правни изводи са правилни. В тази
насока следва да се подчертае, че първостепенния съд в пределите на своята компетентност,
по реда и със средствата, предвидени в НПК, е взел всички мерки за разкриване на
обективната истина. Постановил е решението си по вътрешно убеждение, основано на
обективно, всестранно и пълно изследване на всички обстоятелства по делото. Изпълнил е
задължението си по чл.378, ал.4, т.1 вр. с 305, ал. 3 НПК, като в мотивите е посочил
установените обстоятелства, доказателствата, които ги подкрепят и е изложил правните си
изводи. Посочил е и съображенията си по отношение кредитирането на събрания по делото
доказателствен материал, неговата относимост към решаването на делото по същество и
противоречията. Отговорено е на всички релевантни доводи.
При всичко това е установено по несъмнен начин, че подсъдимата Н.В. е извършила
престъплението, за което е обвинена при фактическа обстановка, която напълно се
възприема от настоящата инстанция, поради което не се налага нейното преповтаряне.
При така изяснената фактическа обстановка, районният съд е направил обосновани
и законосъобразни правни изводи относно авторството и правната квалификация и размера
на наказанието глоба.
Квалификацията на извършеното от подсъдимата престъпление е точна.
При тези изводи, Пернишкият окръжен съд не намира основания за отменяне или
изменяне на обжалваното решение в частта, с която подсъдимата Н.В. е призната за виновна
по предявеното й обвинение.
При определяне на наказанието, районен съд е отчел обстоятелствата, имащи
значение за постигане целите на индивидуалната и генералната превенция, като наложеното
наказание е към законовия минимум, а именно глоба в размер на 1000 лева, съгласно
разпоредбата на чл. 78а. от НК. Това наказание според настоящия съдебен състав не се
2
явява несправедливо.
Изложените съображения налагат извода, че обжалваното решение е обосновано,
законосъобразно, постановено при спазване на процесуалните правила и наложеното
наказание е справедливо, поради което за въззивния съд липсват основания за неговото
изменяне или отменяне.
С оглед изложените във въззивната жалба и съдебните прения доводи следва да се
отбележи следното:
Наведеното пред настоящата инстанция възражение на защитника на подсъдимата
относно неправилното кредитиране на свидетелските показания на св. Д. и св. Д., се явява
неоснователно тъй като съгласно чл.117 от НПК със свидетелски показания могат да се
установяват всички факти, които свидетелят е възприел и които допринасят за разкриване на
обективната истина, стига лично да са възприети. Доказателствата и доказателствени
средства нямат предварително установена сила. Предвидените в НПК способи за
установяването на данните по делото са равностойни по доказателствената им сила, стига да
са събрани по реда на НПК и да са достоверни. Така, че не е от значение дали един
подлежащ на доказване факт се установява с гласно доказателствено средство, или по друг
процесуален способ. Показанията на кредитираните гласни доказателствени източници
ведно с писмените доказателства и доказателствени средства съставляват онова цяло, от
което може да се направи категоричния извод за авторството от страна на подсъдимата. За
първостепенни съд не е съществувала пречка, посредством разпитите на двамата свидетели
Д., които напълно се припокриват и си кореспондират помежду си, като пресъздават една и
съща фактическа обстановка относно действията на обвиняемата и впоследствие
настъпването на смъртта на кучето, да провери посочените в обстоятелствената част на
обвинителния акт обстоятелства. В огледния протокол от ***г. разследващият орган е
посочил :“В двора на частния имот зад сградата на ханчето, на разстояние от 2,5 метра от
оградата на имота, върху бетонна плоча /основи на къща/ се намериха, над 10-15 броя мокри
хлебни трохи и корички с различна големина от 5 до 15 мм в синьо-зелен цвят...“, което
напълно съвпада с показанията на св.Д., че В. е хвърляла храна и в частния имот, което пък
от своя страна води до извода, че Д. е видяла ясно и в детайли фактическата обстановка на
записите и предвид обстоятелството, че е видяла с такава голяма прецизност къде е
хвърляна храна от лицето, то и същата би следвало да е видяла ясно и да е разпознала и
лицето хвърлящо храна. Правилно PC Радомир е кредитирал съдебно – ветеринарната и
допълнителната съдебно – ветеринарна експертиза.
От заключенията и на двете експертизи, които са потвърдени от вещите лица при
разпита им в съдебно заседание, където са отговаряли на допълнително зададените въпроси,
категорично се установява, че смъртта на кучето е причинена от отравяне с химично
вещество етиленгликол/съставна част на антифриза/, което е погълнато с храна,че може да
се направи извода след аутопсията ,че животното е приело именно, вещество
етиленгликол/съставна част на антифриза/ от 24 часа до 36 часа преди смъртта си, т.е в
периода от време, в който е видяна В. да хвърля храна на кучетата. А според заключението
3
на токсикохимичната експертиза по Протокол №***г. , в.лице Н. дава заключение, че в
обектите -вътрешни органи на куче и синьо-зеленото вещество по хлебните трохи иззети от
разследващите органи при огледа на местопроизшествие се констатира именно наличие на
етиленгликол, който участва в състава на антифриза.
Налице е и квалифициращото обстоятелство по чл.325б, ал.1, от НК, тъй като от
гласните доказателства по делото, които и настоящият състав на въззивния съд кредитира,
категорично се установява, че деянието е извършено от подсъдимата В..
От същите доказателства категорично се установява също, че смъртта на животното е
причинено от отравяне в следствие на поглъщане на храна, хвърляна от В..
Първоинстанционният съд правилно не е кредитирал показанията на другите двама
свидетели, тъй като същите не са очевидци на деянието.
Сочените от защита влошени междусъседски отношения не променят горните изводи
на съда, че събраните доказателства в своята съвкупност потвърждават по безспорен начин
фактическата обстановка описана в обвинителният акт.
Всички тези доказателства в своята съвкупност очертават фактическата обстановка и
сочат, че има извършено престъпление и негов автор е именно подсъдимата Н.В..
Поради тези съображения съставът на въззивния съд намери, че правните изводи,
които е извел първостепенният съд при така установените факти, че подсъдимата е
осъществила с действията си от обективна и субективна страна състава на престъпление по
чл. чл.325б,. ал.1 от НК, затова че на *** г., около 19.00 часа в ***, в района около сградата
на бившето ханче „***", находящо се в близост дo главен път Е-79 проявила жестокост
/отровила с химическо вещество- етиленгликол /съставна част на aнтифpuзa/, предизвикващ
силно увреждане на храносмилателната система, бъбреците и нервната система, довело до
смърт oт задушаване в следствие блокиране центъра на дишане/ към гръбначно живoтнo
/куче с черен цвят на гърба и жълто кафяви косми то останалите части на тялото, на възраст
4-5 години, oт порода „микс", c тегло около 15-20 кг., кастрирано, безстопанствено/,
вследствие, на което противозаконно му e причинила смъртта са правилни и
законосъобразни.
Престъплението от субективна страна е извършено умишлено, при форма на вината
пряк умисъл с целени и настъпили общественополезни последици.
Вината на подсъдимата се доказва по несъмнен начин както от гласните
доказателства – показанията на двамата свидетели, така и от изготвени и приети по делото
експертизи.
При така установената фактическа обстановка, доводите на защитата, се явяват
неоснователни, а материалният закон е приложен правилно.
След надлежното установяване на изискуемите предпоставки, ПОС приема, че
първоинстанционният съд законосъобразно е приложил разпоредбата на чл.78а от НК.
4
В тази връзка правилно и законосъобразно PC Радомир е освободил подсъдимата от
наказателна отговорност, като й е наложил административното наказание глоба в размер на
1000 / хиляда/ лв.
Така наложеното наказание не се явявало прекомерно тежко за въззивницата с оглед
имущественото й състояние.
Въззивният съд счита жалбата за неоснователна, а наказанието като справедливо
определено, защото наказанието е определено в пределите на НК, предвидено за този вид
наказания. Като размер същото е към средния размер на предвидената в НК глоба и е
съответна на извършеното.
Първоинстанционният съд е взел отношение съобразно разпоредбата на чл.189 от
НПК относно направените по делото разноски, като е осъдил подсъдимата Н. Г. В.
сторените по делото разноски в размер на:
сумата от 322,31 лева, направени разноски в хода на съдебното следствие, а по сметка
на ОД на МВР
сумата от 795,40 лева, направени разноски в хода на досъдебното производство.
Пред настоящата инстанция разноски не са претендирани, поради което не се дължат.
Водим от всичко изложено и на основание чл. 334‚ т. 3 вр. чл. 337, ал. 1 от НПК‚
СЪДЪТ
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 31 от 05.04.2022год., постановено по НОХД №
316/2021 г по описа на Районен съд Радомир.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на касационно обжалване и протест по аргумент от чл.
346 от НПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5