ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№......... 21.10.2019г. гр.Стара Загора
СТАРОЗАГОРСКИЯТ
РАЙОНЕН СЪД ОСМИ ГРАЖДАНСКИ състав
На двадесет
и първи октомври 2019г.
В
закрито заседание в следния състав:
Председател: АНТОНИЯ ТОНЕВА
като
разгледа докладваното от СЪДИЯ АНТОНИЯ ТОНЕВА гр.дело №4341 по описа за 2019
година:
Предявена е искова молба от П.Х.М. против
ЗК „АРМЕЕЦ“ АД София.
Ответникът ЗК „АРМЕЕЦ“ АД София е представил
писмен отговор в срока по чл.131 ГПК.
Съдът като взе
предвид, че исковата молба е редовна и предявения иск е допустим, намира че
следва да внесе делото за разглеждане в о.с.з.
Съдът счита, че
следва да приеме като доказателства по делото, представените писмени
доказателства, тъй като същите са допустими, относими и необходими по отношение
на предмета на спора.
С оглед правилно
изясняване на делото от фактическа страна съдът счита, че следва да уважи
искането на ищеца по чл.190 ГПК, исканията на страните за допускане и
назначаване на съдебно-техническа експертиза, както и искането на ответника за
събиране на гласни доказателства. Не следва да се назначава съдебно-икономическа
експертиза за изчисляване размера на лихвата за забава, тъй като същия може да
бъде изчислен и служебно от съда.
Следва
да бъде указано на страните, че в първото заседание по делото са длъжни да
направят и обосноват всичките си искания и възражения и да вземат становище по
твърдените от насрещната страна обстоятелства. В случай, че не направят това,
губят възможността да твърдят нови обстоятелства и да посочват и представят
нови доказателства, освен ако са налице особени непредвидени обстоятелства или са налице хипотезите на чл. 147 т. 1 и т. 2 ГПК.
Следва да бъде
указана на страните възможността да разрешат спора си чрез медиация /доброволна
и поверителна процедура за извънсъдебно разрешаване на спорове/, като се
обърнат към медиатор, вписан в единния публичен регистър на медиаторите към
Министъра на правосъдието.
Предвид
гореизложеното и на основание чл. 140 ГПК, съдът
О П Р Е Д Е Л И :
ПРИЕМА като писмени
доказателства по делото следните документи: Комбинирана застрахователна полица
„Каско" и „Злополука" на МПС №0306X0410217/16.08.2018г.; Свидетелство
за регистрация на МПС - част I; Протокол за ПТП
№1697961 от 10.09.2018г.; Опис - заключение по щета 33018030101147/2018г.; Проект
на Споразумение; Наказателно постановление №18-1228-003512/17.09.2018г. на ОДМВР
Ст.Загора; Лихвен лист; Общи условия за застраховка на МПС „Каско“.
На основание чл.190 ГПК ЗАДЪЛЖАВА ответника ЗК „АРМЕЕЦ“ АД София да представи за съдебно заседание
заверено копие от цялата преписка по щета 33018030101147/2018г.
При невъзможност да
се представят тези документи, да се посочи причината, като УКАЗВА на ответника,
че съгласно чл.190 ал.2 ГПК непредставянето на документите се преценява
съгласно чл.161 ГПК.
НАЗНАЧАВА СЪДЕБНА АВТОТЕХНИЧЕСКА
ЕКСПЕРТИЗА, която след като се запознае с материалите по делото, извърши
съответните справки, където е необходимо и оглед на процесното МПС, да даде
отговор на въпросите, поставени от ищеца в исковата молба и от ответника в
писмения отговор.
ОПРЕДЕЛЯ депозит в размер на 300,00лв.,
платим както следва: 150лв. от ищеца и 150лв. от ответника в едноседмичен срок
от връчване на определението, за което да се представят квитанции по делото.
ОПРЕДЕЛЯ за вещо лице по назначената
експертиза Слави Николаев Николов.
УКАЗВА на страните, че при невнасяне на определения
депозит вещото лице няма да даде заключение по поставените въпроси.
ДОПУСКА събирането
на гласни доказателства, като ДОПУСКА в качеството на свидетел лицето Христо
Недялков Х., който да се призове за с.з. по месторабота на адреса, посочен в
писмения отговор.
УКАЗВА на страните,
че в първото заседание по делото са длъжни да направят и обосноват всичките си
искания и възражения и да вземат становище по твърдените от насрещната страна
обстоятелства. В случай, че не направят това, губят възможността да твърдят
нови обстоятелства и да посочват и представят нови доказателства, освен ако са
налице особени непредвидени обстоятелства или са налице хипотезите на чл. 147 т. 1 и т. 2 ГПК.
НАПЪТВА страните
към медиация или друг способ за доброволно уреждане спора, като им УКАЗВА за
възможността да се обърнат към медиатор, вписан в единния публичен регистър на
медиаторите към Министъра на правосъдието.
СЪОБЩАВА на
страните ПРОЕКТ за ДОКЛАД, както следва:
Обстоятелствата,
от които произтичат претендираните от ищеца права, изложени в исковата молба,
са следните: Ищецът П.Х.М.
твърди в исковата си молба, че с посредничеството на застрахователен брокер
„БРОК" ООД сключил с ответника Комбинирана Застрахователна полица „Каско"
и „Злополука" на МПС №0306X0410217/16.08.2018г. за застраховане на л.а.
марка „ФОЛКСВАГЕН" модел „ТУАРЕГ", ДК рег.№СТ2827РВ, рама
№WVGZZZ7TZ8D069761. Страните избрали клауза „П“-Пълно каско с допълнително
покритие „Асистанс" съгласно т. 12 от Общите условия на ответника и начин
на обезщетяване „по експертна оценка", „Доверен Сервиз". Така сключената
Застрахователна полица е била за застрахователна сума от 18000,00лв., като ищецът
заплатил цялата премия за застраховка „Автокаско"- 1123,64лв. в посочените
в полицата срокове, което не се оспорвало от ответника.
Заявява, че на 10.09.2018г.
горепосочения автомобил претърпял ПТП, в резултат на което е получил тежки и
непоправими повреди, поради което бил определен за ТОТАЛ щета. Ищецът
добросъвестно обявил за настъпилото застрахователно събитие пред Застрахователя,
а последният - съответно образувал преписка по щета № 33018030101147/2018. В
съответствие с указанията на ответника ищецът предоставил всички изискуеми
документи с оглед определяне и изплащане на дължимото застрахователно
обезщетение към края на м.09.2018г., вкл. бил представен за огред и лекия автомобил.
Съставено било Опис - Заключение по щета 33018030101147/2018. Застрахователя не
изискал други документи, респ. не предписал изпълнението на други действия от ищеца,
същевременно не изплатил на ищеца никакво застрахователно обезщетение до
момента на подаване на исковата молба.
Ищецът сочи, че в
края на м.06.2019г. бил извикан в офиса на ответника, където му е бил връчен
проект на споразумение за приключване преписката по образуваната щета. Според това
споразумение ответника признавал за действителна към далата на
застрахователното събитие стойността 17 730 лв., но същевременно ищецът
трябвало да се признае за „виновен", т.е. да признае несъществуващи нарушения
на сключената полица и на ОУ на ответника, в резултат на което да се съгласи на
обезщетение в размер на 8 193,99 лева. Изразявайки несъгласие с така
предложеното застрахователно обезщетение и с вменените му несъществуващи
нарушения, ищецът е предявил настоящата претенция.
Ищецът сочи, че съгласно
чл.405 вр. чл.108 ал.1 ответника следвало да се произнесе и да изплати
дължимото обезщетение в срок до 15 дни от предоставяне на всички документи -
30.09.2019г. Ответникът не се произнесъл в срока, нито в хипотезата на чл.108 ал.1,
нито в хипотезата на чл.108 ал.2 КЗ, т.е. при липсващи документи. Същевременно,
ответникът, нито постановил отказ за изплащане на обезщетението, нито официално
поискал допълнителни документи. Ищецът счита, че още към м.30.09.2018г. е
представил на ответника всички необходими документи за произнасяне по
преписката, поради което счита, че ответникът дължи и лихва за забава върху
дължимата сума съгласно чл.409 от КЗ, считано от изтичане на срока за
произнасяне - 15.10.2018г. до датата на подаване на исковата молба.
С оглед на
изложеното, за П.Х.М. бил налице правен интерес от предявяване на частична
претенция за изплащане на застрахователно обезщетение в размер на 10 000 лв.,
представляващо част от действителната стойност на увреденото имущество съгласно
чл.400 КЗ към датата на настъпване на застрахователното събитие - 10.09.2018г.
При липса на информация относно наличието и стойността на запазените части,
претенцията предявява частично до размера на 10 000 лв. Уточнява, че след
ПТП-то автомобила по указания на ответника бил транспортиран до доверения
сервиз на ответника „ИТА СЕРВИЗ" гр.Стара Загора.
Моли съда да
постанови решение, с което да осъди ЗК „АРМЕЕЦ“ АД София да заплати частично на
П.Х.М. сумата 10 000 лв., представляваща съгласно чл.400 КЗ част от
действителната стойност на увреденото имущество, представляващо
„ФОЛКСВАГЕН" модел „ТУАРЕГ", ДК рег.№ СТ2827РВ, рама №
WVGZZZ7EZ8D069761 към датата па настъпване на застрахователното събитие -
10.09.2018г., ведно със сумата 866,67 лв., представляваща мораторна лихва за
забава в плащането на главницата за периода 16.10.2019г. /датата на изтичане на
срока за плащане/ до завеждане на иска 23.08.2019г.,ведно със законната лихва
от предявяване на иска до окончателното плащане на сумата. Претендира
направените по делото разноски.
Ответникът
ЗК „АРМЕЕЦ“ АД София представя отговор в срока по чл.131 ГПК, в който взема
становище, че оспорва предявените искове по основание и размер.
Заявява,
че във връзка със ПТП, настъпило на 10.09.2018г. на ул. „Августа Траяна" в
гр. Стара Загора, при което самокатастрофирал л.а. „Фолксваген Туарег" с
ДК №СТ 2827 РВ, в ЗАД „Армеец" е заведена щета №33018030101147, разгледана
е и не е намерено основание за изплащане на застрахователно обезщетение съгласно
разпоредбите на Кодекса за застраховане и Общите условия, неразделна част от
застрахователния договор, сключен с полица №0306X0410217.
Счита,
че претенцията за изплащане на застрахователно обезщетение е неоснователна.
Сочи, че съгласно т. 14.5 във връзка с т. 14. от Общите условия за застраховка
на МПС - „Каско", „По тези общи условия не се покриват пълна загуба или
частична щета на застрахованото МПС, причинени при, от или в следствие на...
умишлени или с груба небрежност действия на застрахования", а съгласно
т.50.2, застрахованият е длъжен да пази и ползва застрахованото МПС с грижата
на добър стопанин. Съгласно т. 17 от гл. XVIII. „Дефиниции" от Общите
условия, „като „груба небрежност" по тези общи условия се квалифицират...
управление с гуми, чиито технически характеристики не съответстват на
законовите изисквания и сезонни условия... и всички други случаи, в които
вредата е следствие от самонадеяното поведение на водача и/или неполагане на
минимално дължимата грижа за предпазване на застрахованото МПС от вреди".
В
процесният случай, в хода на ликвидацията на образуваната при застрахователя
щета било установено, че водачът на л.а. „Фолксваген Туарег" П.Х.М. не
само не е пазил МПС с грижата на добър стопанин, но не е положил и минималната
дължима грижа при използване на МПС като се е движил без да се съобрази с
действащите ограничения на скоростта в процесния пътен участък, с несъобразена
с радиуса на завоя скорост, което е довело до загуба на странична устойчивост и
е станало пряка и непосредствена причина за настъпване на ПТП. Сочи, че водачът
Благоев навлязъл в завоя със скорост от порядъка на поне 60 км/ч, което
представлявало превишаване на максимално разрешената за участъка скорост, като
така избраната скорост превишава критичната за преодоляване на завоя и е
единствената причина за загуба на напречна устойчивост на автомобила, напускане
на пътното платно и самокатастрофа в уличен стълб и дърво.
Ответникът
заявява, че съгласно чл.408 ал.1 т.3 от Кодекса за застраховането
„застрахователят може да откаже плащане на обезщетение ... при неизпълнение на
задължение по застрахователния договор, което е значително с оглед интереса на
застрахователя, било е предвидено в договора и е довело до настъпване на
застрахователното събитие". Доколкото задължението за полагане на
минимална дължима грижа е предвидено в цитираните разпоредби на
застрахователния договор и е значително с оглед интереса на застрахователя, а
неговото неизпълнение пряко е довело до настъпване на вредата, за
застрахователя е възникнало законно регламентираното право да откаже изплащане
на обезщетение.
Във
връзка с изложеното, ЗАД „Армеец" констатирало, че събитието, за което се
претендира обезщетяване на вредите попада в хипотезата на т. 14.5. и т. 50.2.
във връзка с т.17 от „Дефиниции" от приложимите общи условия и е
постановило отказ за изплащане на застрахователно обезщетение.
Освен
нарушение на приложимите общи условия, поведението на ищеца М. представлявало и
нарушение на чл. 395, ал. 1 от Кодекса за застраховането, което дава право на
застрахователя да приложи разпоредбата на чл. 395, ал. 4 от КЗ и да откаже
плащане.
Въпреки
това и с оглед запазване на взаимоизгодните отношения между дружеството и
ищеца, на последния било предложено обезщетение, намалено по реда на чл. 395,
ал. 4, предл. последно от КЗ, което не било прието от застрахованото лице.
В
случай, че съдът приеме, че не е налице основание за отказ по реда на чл. 408,
ал. 1, т. 3, ответникът твърди, че е налице хипотезата на чл. 395, ал. 4 предл.
2 от КЗ . Тъй като застрахованият безспорно е нарушил задължението по чл. 395,
ал. 1 от КЗ и това задължение изрично е предвидено в т. 50.2. от приложимите
общи условия, за застрахователя съществува възможност да намали
застрахователното обезщетение съответно на степента на принос на
застрахования.Доколкото единствен отговорен за настъпване на ПТП е водачът на
л.а. „Фолксваген Туарег", намира, че обезщетението следва да бъде намалено
най-малко наполовина.
Ответникът
оспорва предявения иск и по размер, като заявява, че размера е
завишен и не
отговаря на действително претърпените вреди. Твърди, че в резултат на
процесното ПТП са настъпили вреди на значително по-ниска стойност от твърдяните
10 000 лева. Сочи, че при
определяне стойността на претенцията си, ищецът не се е съобразил със средните
пазарни цени за отстраняване на настъпилите вреди, действащи към датата на
настъпване на ПТП; изобщо не сочи стойността на своята претенция, а претендира
10 000,00 лева като част от една имагинерна и неустановена сума, която
евентуално би могла да представлява претърпяната вреда.
Позовава
се на чл.386 ал. 2 от Кодекса за застраховането, съгласно който
застрахователното обезщетение следва да е равно на размера на вредата към деня
на настъпване на събитието. Счита, че изплащането на обезщетение в по-висок
размер, без да се държи сметка за действителната стойност на увреденото
имущество би довело до незаконосъобразно изплащане на по-високи обезщетения,
респективно до неоснователно обогатяване, което е забранено от закона. Справка
на вторичния пазар на автомобили показвала, че автомобил от същият модел,
марка, година на производство и с аналогично оборудване се търгува на цена,
значително по-ниска от твърдяната от ищеца. Освен това заявява, че ищецът не
прилага каквито и да било доказателства, относно извършени разходи по
автомобила, а претендира една произволна сума, без същата да се базира на
цените на резервни части и сервизни операции.
Заявява,
че алтернативно, в случай че е налице „тотална щета" по смисъла на чл. 390
от Кодекса за застраховането, от дължимото обезщетение следва да се приспадне
стойността на запазените части при реализацията им на вторичния пазар, както и
на останките в качеството им на скраб, а ищецът по никакъв начин не сочел,
каква е стойността на запазените части на автомобила, реализирани ли са на
пазара и каква е сумата, получена срещу тях.
Във
връзка с изложеното, твърди, че стойността на запазените части и агрегати на
процесното МПС е поне 30%, но на практика значително повече и тази стойност
следва да се приспадне от действителната стойност на автомобила.
По
отношение претенцията за лихва заявява, че съгласно константната практика на
ВКС (решение №44/02.06.2015 г. по к. т.
д. №775/2014 г. на ВКС, I т. о. и др.) при условията тотална щета,
застрахователят не изпада в забава, докато не бъде прекратена регистрацията на
МПС и съответно не дължи лихви. По делото не са представени доказателства за
прекратяване на регистрацията на автомобила, поради което счита претенцията за
лихви за неоснователна. Нещо повече, регистрацията на МПС не е била прекратена
към датата на подаване на исковата молба, т.е. към онзи момент не са били
настъпили условията за изпадане на застрахователя в забава, поради което
претенцията за присъждане на лихви е неоснователна. На следващо място заявява,
че на ищеца е предложено изплащане на обезщетение, което той необосновано не
приел, поради което сам се поставил в забава и освободил от забава
застрахователя.
От изложените обстоятелства в исковата молба се налага изводът, че са
предявени искове с правно основание чл.405 и чл.409 КЗ. В тежест на ищеца е
да докаже обстоятелствата, на които основава исковете си. В тежест на ответника
е да докаже възраженията си.
УКАЗВА
на ищеца П.Х.М. най-късно за съдебно заседание да посочи банкова сметка ***,
съобразно изискванията на чл.127 ал.4 ГПК.
НАСРОЧВА
делото за 26.11.2019г. от 10,00ч., за която дата да се призоват страните,
свидетелят и вещото лице.
ПРЕПИС от
настоящото определение ДА СЕ ВРЪЧИ на страните, а на ищеца и препис от писмения
отговор на ответника.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: