РЕШЕНИЕ
№ 665
гр. Враца, 21.10.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВРАЦА, VI ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на девети октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:Магдалена Б. Младенова-Стоева
при участието на секретаря Нина К. Луканова
като разгледа докладваното от Магдалена Б. Младенова-Стоева Гражданско
дело № 20241420100688 по описа за 2024 година
Производството е образувано по постъпила искова молба от „Електрохолд
Продажби” ЕАД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул.
„Цариградско шосе“ № 159, БенчМарк Бизнес Център, против Ц. В. К., ЕГН: **********, с
постоянен и настоящ адрес: с. ***, ул. „*****“ № **.
Ищецът „Електрохолд Продажби” АД е подал заявление по чл. 410 ГПК, с което е
поискано да бъде издадена заповед за изпълнение против ответника Ц. В. К., за следните
вземания: 751,29 лв. – главница за доставена и потребена електрическа енергия и мрежови
услуги за периода от 02.02.2023 г. до 01.04.2023 г. за клиентски № *****, за обект, находящ
се в с. ****, ул. „***“ № ***, за което са издадени фактури, както следва: №
*********/09.03.2023 г. и № *********/10.04.2023 г.; 27,28 лв. – мораторна лихва за периода
от 24.03.2023 г. до 27.07.2023 г., законната лихва върху главницата, считано от 21.08.2023 г.
до окончателното изплащане на вземането; разноските по делото – 25,00 лв. държавна такса
и 240,00 лв. адвокатско възнаграждение. По заявлението е образувано ч.гр.д. № 2112/2023 г.
по описа на Районен съд – Враца. За сумите, претендирани със заявлението, е издадена
Заповед № 1161 за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК на 22.08.2023 г.
Заповедта за изпълнение е връчена на длъжника чрез залепване на уведомление по реда на
чл. 47, ал. 5 ГПК. След указание до ищеца последният е предявил иск за установяване на
вземанията, предмет на издадената заповед за изпълнение.
В исковата молба се излагат съображения, че ищцовото дружество е доставчик на
електрическа енергия на потребителите, присъединени към разпределителната мрежа на
обособена територия, определена в Приложение 1 към Лицензия за доставка на
електрическа енергия от доставчик от последна инстанция № Л-409-17/01.07.2013 г.,
издадена въз основа на Лицензия за обществено снабдяване с електрическа енергия № Л-
135-11 от 29.11.2006 г. на Държавната комисия за енергийно и водно регулиране (ДКЕВР) и
Лицензия № Л-229-15/17.05.2007 г. за дейност с търговия на електрическа енергия, с
1
включени права и задължения на „координатор на стандартна балансираща група. Твърди се,
че между „Електрохолд Продажби“ ЕАД и ответника са налице облигационни
правоотношения, възникнали от факта, че последният има открита партида при ищеца с
клиентски № *******по подадено Заявление за продажба на електрическа енергия за битови
нужди № ********** от 16.08.2019 г., с титуляр — Ц. В. К., за електроснабден обект,
находящ се в с. ****, ул. „****“ № ***, на който адрес е доставена електрическата енергия и
мрежови услуги за процесния период, считано от 02.02.2023 г. до 01.04.2023 г. Сочи се, че
собственик на електроснабдения имот по силата на Нотариален акт за покупко-продажба на
недвижим имот № 35 том 2, peг. № 3560, дело № 187 от 2019 г. от 07.09.2019 г. по описа на
нотариус Р. С. е ответникът Ц. В. К.. Твърди се, че по откритата партида ответникът в
качеството си на потребител на електрическа енергия регулярно е потребявал и заплащал
цената на доставената и потребена електрическа енергия и мрежови услуги.
Поддържа се, че съгласно чл. 98а от Закона за енергетиката крайният снабдител,
какъвто се явява в случая „Електрохолд Продажби“ ЕАД спрямо ответника, продава
електрическа енергия при публично известни общи условия, като ищцовото дружество е
изпълнило задължението си за доставка на електрическа енергия и мрежови услуги за
периода от 02.02.2023 г. до 01.04.2023 г. до електроснабдения обект на посочения по-горе
адрес в с. Л.. Сочи се, че на основание чл. 13 т. 1 от Общите условия на договорите за
продажба на електрическа енергия на „Електрохолд Продажби“ ЕАД потребителят се
задължава да заплаща стойността на консумираната в обекта електрическа енергия в
сроковете и по начина, определени в тези Общи условия, а именно в десетдневен срок, през
който период от време вземането е ликвидно и изискуемо, а след изтичането на този срок,
вземането става годно за принудително изпълнение по съдебен ред. Твърди се, че към
момента на депозиране на заявлението по чл. 410 ГПК, както и към настоящия момент,
ответникът не е изпълнил задължението си да заплати на ищцовото дружество доставената
електрическа енергия и мрежови услуги в процесния период в общ размер на 778,57 лв.,
формирано по издадени фактури за периода на потребление, както следва: Фактура №
*********, издадена на 09.03.2023 г., за периода от 02.02.2023 г. до 01.03.2023 г. на стойност
420,71 лв. – главница с включен ДДС, ведно с мораторна лихва за забава върху главницата за
периода от 24.03.2023 г. до 27.07.2023 г. в размер на 17,10 лв.; Фактура № *********,
издадена на 10.04.2023 г., за периода от 02.03.2023 г. до 01.04.2023 г. на стойност 330,58 лв. –
главница с включен ДДС, ведно с мораторна лихва за забава върху главницата за периода от
25.04.2023 г. до 27.07.2023 г. в размер на 10,18 лв.
Поддържа се, че на основание чл. 19, ал. 1 от Общите условия на договорите за
продажба на електрическа енергия на „Електрохолд Продажби“ ЕАД потребителят заплаща
на продавача стойността на електрическата енергия и дължимата сума за извършения пренос
на тази енергия по разпределителната мрежа веднъж месечно по утвърдените от ДКЕВР
цена за снабдяване и цена за разпределение. Сочи се, че описаните по-горе задължения са
ликвидни и изискуеми, тъй като съгласно чл. 19, ал. 2 от Общите условия на договорите за
продажба на електрическа енергия на „Електрохолд Продажби“ ЕАД продължителността на
периода за плащане е 10 дни. Сочи се, че съгласно чл. 104 ал. 5 от Правила за търговия с
електрическа енергия, издадени от Държавната комисия за енергийно и водно регулиране,
цената, по която доставчик от последна инстанция продава електрическа енергия на крайния
клиент, се определя съгласно приета от комисията „Методика за определяне на цените на
електрическата енергия, доставяна от доставчик от последна инстанция“.
Иска се от съда да признае за установени вземанията така, както са заявени в
заповедното производство. Претендират се и разноски.
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ответника чрез
назначения му особен представител, с който предявените искове се оспорват като
неоснователни. Оспорва се размерът на начислените суми за обект с ИТН 310248026834,
2
като се сочи, че електромерът /СТИ/ в този обект не отговаря на законовите технически
изисквания, не е свързан с имота на ответника и не отчита потребена в този имот ел.
енергия. Твърди се, че поради техническа неизправност или манипулация СТИ не е
функционирало правилно, грешно е измерило и отчело потребената за процесния период
електрическа енергия.
Поддържа се, че неоснователен е и акцесорният иск за обезщетение за забава за
периода преди сезиране на съда със заповедното производство. Сочи се, че съгласно чл. 24
от Общите условия продавачът ежемесечно издава фактури, които отговарят на
изискванията на закон за електронния документ и електронните удостоверителни услуги и
ги изпраща на своите клиенти в 7-дневен срок от издаването им на електронния им адрес,
както и осигурява достъп до електронен архив, където същите се съхраняват, като в случай
че клиентът изрично заяви да получава месечните си фактури на хартия, продавачът следва
да изпраща фактурите в 7-дневен срок от издаването им на адреса за кореспонденция, който
е посочил клиента, а ако няма такъв на адреса на обекта. Твърди се, че продавачът следва да
уведоми абоната за дължимата цена, издадената фактура и срока за плащане, който е посочен
във всяка фактура, като по делото няма данни за уведомяване на абоната за издадените
фактури, дължимата цена и срока за плащане, поради което се сочи, че забавата на ответника
е настъпила в деня на подаване в съда на заявлението по чл. 410 ГПК.
Оспорват се приложените към исковата молба фактури и справки за консумирана ел.
енергия, като се изтъква, че тези документи не съдържат изброените в ЗСч и в чл. 23 от
Общите условия реквизити, не са подписани, а посочените в тях данни не отразяват
реалната консумация на ел. енергия за процесиите периоди.
Твърди се, че ответникът не дължи заплащане на процесиите суми, тъй като същите
са начислени незаконосъобразно, неправилно и некоректно. Поддържа се, че дружеството-
продавач не е доставило количества енергия и мрежови услуги на претендираната стойност и
ответникът не е потребил реално услуги за ел. енергия на такава стойност. Посочва се, че
средството за техническо измерване, което измерва количеството ел. енергия за посочения
обект, не е собственост на ответника, а на дружеството-доставчик на ел.енергия, като е
монтирано на улицата, без ответникът да има достъп до него и задължение да го охранява и
поддържа.
По тези съображения се иска предявените искове да бъдат отхвърлени.
След като обсъди събраните по делото доказателства в тяхната съвкупност и като взе
предвид становищата и доводите, изложени от страните, съдът прима за установено
следното от фактическа страна:
От приложеното към настоящото производство ч. гр. д. № 2112/2023 г. по описа на
Районен съд – Враца, ГО, се установява, че по депозирано от ищцовото дружество заявление
против ответника, е издадена Заповед № 1161/22.08.2023 г. за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 ГПК, с която е разпоредено длъжникът да заплати на кредитора
следните суми: 751,29 лв. – дължима главница за доставена и потребена електрическа
енергия и мрежови услуги за периода от 02.02.2023 г. до 01.04.2023 г. по клиентски №
310248026834, за обект, находящ се в с. ***, ул. „***“ № ***, за което са издадени фактури,
както следва: № *********/09.03.2023 г. и № *********/10.04.2023 г.; 27,28 лв. – мораторна
лихва за периода от 24.03.2023 г. до 27.07.2023 г., законната лихва върху главницата, считано
от 21.08.2023 г. до окончателното изплащане на вземането; разноските по делото – 25,00 лв.
– държавна такса и 240,00 лв. – адвокатско възнаграждение.
Заповедта за изпълнение е връчена на длъжника при условията на чл. 47 ГПК – чрез
залепване на уведомление, поради което с Разпореждане № 354/22.01.2024 г. съдът е указал
на заявителя, че може да предяви искове относно вземанията си в едномесечен срок от
уведомяването. В изпълнение на указанията е депозирана исковата молба, въз основа на
която е образувано настоящото производство.
3
По делото са представени Общите условия за продажба на електрическа енергия на
„Електрохолд Продажби“ АД, от чиито заключителни разпоредби е видно, че същите са
действали в процесния период.
От приетия по делото Нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № 35,
т. II, рег. № 3560, дело № 187/2019 г. от 07.08.2019 г., се установява, че ответникът Ц. В. К. е
придобил правото на собственост върху процесния електроснабден имот, находящ се в с.
***, ул. „***“ № **.
Представено е заявление за продажба на електрическа енергия за битови нужди №
**********/16.08.2019 г., подадено от ответника Ц. В. К. за къща с адрес: с. ***, ул. „***“ №
**.
Ищецът е представил счетоводни справки за дължимите суми от ответника.
Представени са и фактура № **********/09.03.2023 г. за сумата от 420,71 лв.,
представляваща стойността на потреблението за периода от 02.02.2023 г. до 01.03.2023 г., със
срок на плащане до 23.03.2023 г., както и фактура № **********/10.04.2023 г. за сумата от
330,58 лв., представляваща стойността на потреблението за периода от 02.03.2023 г. до
01.04.2023 г., със срок на плащане до 24.04.2023 г.
Прието като доказателство е извлечение от банкова сметка на ищцовото дружество,
видно от което на 13.08.2024 г. е постъпила сума в размер от 2 548,57 лв. с основание:
клиентски № ***** Ц. В. К..
От приетото заключение по допуснатата съдебно-техническа експертиза се
установява, че за периода от 02.02.2023 г. до 01.04.2023 г. електромерът в електроснабдения
обект на адрес: с. ***, ул. „***“ № ***, е бил технически и метрологично годен за търговско
измерване.
От приетото заключение по допуснатата съдебно-счетоводна експертиза се
установява, че при ищцовото дружество се води открита на името на ответника Ц. В. К.
партида, в която по отчетни периоди са отразявани количествата предоставена и
консумирана ел. енергия и за всеки отчетен период е издавана съответната фактура. По
предходни фактури за тази партида има извършени предходни плащания. Съгласно
експертизата счетоводството на ищцовото дружество е водено редовно, в съответствие с
изискванията на счетоводната отчетност за хронологично, систематично и текущо
документиране на счетоводната операция. За процесния период вещото лице е установило
дължима сума за доставена ел.енергия в размер на 751,29 лв., както следва: по фактура № №
*********/09.03.2023 г. – сумата от 420,71 лв.; и по фактура № *********/10.04.2023 г. –
сумата от 330,58 лв. В счетоводството на ищеца няма отразени извършени плащания по
фактурите към момента на изготвяне на заключението. Вещото лице е изчислило, че лихвата
за забава за периода от 24.03.2023 г. до 27.07.2023 г. е 27,28 лв.
Съдът кредитира заключенията на вещите лица като пълни, обосновани и
компетентно изготвени, като не намира основания да се съмнява в тяхната правилност и
пълнота.
Други относими доказателства в производството не са ангажирани.
При така установената фактическа обстановка съдът приема следното от
правна страна:
Предявени са обективно кумулативно съединени установителни искове с правно
основание чл. 422 ГПК, във вр. с чл. 79, ал. 1, предл. първо ЗЗД, във вр. с чл. 97, ал. 1 ЗЕ и
чл. 107 ЗЕ и чл. 422 ГПК, във вр. с чл. 86, ал. 1 ЗЗД за признаване за установено, че
ответникът дължи на ищцовото дружество следните суми: сумата от 751,29 лв. – главница,
представляваща стойност на доставена и потребена електрическа енергия и мрежови услуги
за периода от 02.02.2023 г. до 01.04.2023 г. за клиентски № *****, за обект, находящ се в с.
4
***, ул. „**“ № **, за което са издадени фактури, както следва: № *********/09.03.2023 г. и
№ *********/10.04.2023 г., законната лихва върху главницата, считано от 21.08.2023 г. до
окончателното изплащане на вземането; сумата от 27,28 лв. – мораторна лихва върху
главницата за периода от 24.03.2023 г. до 27.07.2023 г., за които суми е издадена Заповед №
1161 за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК на 22.08.2023 г.
За основателността на предявения иск с правно основание чл. 422 ГПК, във вр. с чл.
79, ал. 1, предл. първо ЗЗД, във вр. с чл. 97, ал. 1 ЗЕ и чл. 107 ЗЕ в тежест на ищеца е да
установи при условията на пълно и главно доказване следните предпоставки: 1. наличие на
облигационно правоотношение с ответника по валидно сключен договор за доставка на
електрическа енергия при общи условия; 2. качеството „потребител“ на ответника през
процесния период; 3. реално доставяне на твърдяното количество електрическа енергия от
ищеца на ответника през посочения в исковата молба период; 4. стойността на доставената
електрическа енергия в претендирания в исковата молба размер.
За основателността на предявения иск с правно основание чл. 422 ГПК, във вр. с чл.
86, ал. 1 ЗЗД в тежест на ищеца е да установи наличието на главен дълг и момента на
настъпване на неговата изискуемост, както и размера на претендираната лихва за забава.
Съгласно дефинитивната норма на § 1, т. 2а от ДР на ЗЕ „битов клиент“ е клиент,
който купува електрическа енергия за собствени битови нужди. Съгласно разпоредбата на
чл. 98а ЗЕ, крайният снабдител с електрическа енергия продава същата при публично
известни общи условия, които влизат в сила за клиентите му без изрично писмено приемане
– арг. ал. 4 от законовия текст. В клаузата на чл. 4, ал. 2 от процесните Общи условия на
договорите за продажба на електрическа енергия на ищеца „Електрохолд Продажби“ АД е
предвидено, че потребител на електроенергия за битови нужди е физическо лице –
собственик или ползвател на имот, присъединен към електроразпределителната мрежа,
което ползва електрическа енергия за домакинството си. Изложеното дава основание за
извод, че облигационното правоотношение по повод доставката на електрическа енергия за
битови нужди възниква между доставчика и собственика/ползвателя на електроснабден
недвижим имот, без да е необходимо подписването на нарочен договор или писменото
приемане на приложимите от доставчика, одобрени от ДКЕВР и публикувани Общи
условия.
От събраните по делото доказателства се установи, че ответникът е собственик на
процесния електроснабден имот, т.е. същият е потребител на ел. енергия по смисъла на
действащата през исковия период разпоредба на § 1, т. 2а ЗЕ за недвижим имот, находящ се в
с. ****, ул. „*****“ № *******, за който при ищеца е открита на името на ответника
партида. Т. е. между ищцовото дружество и ответника е било налице валидно облигационно
правоотношение, възникнало по договор за продажба на електрическа енергия при публично
известни общи условия, които съгласно чл. 98а, ал. 4 ЗЕ влизат в сила за клиентите на
крайния снабдител, без да е необходимо тяхното изрично писмено приемане. Това е изрично
посочено в чл. 98а, ал. 4 ЗЕ, която е специална по отношение на общата – чл. 298, ал. 1, т. 1
ТЗ и я дерогира.
Като купувач на електрическа енергия по смисъла на чл. 92 ЗЕ ответникът е и
носител на права и задължения по ЗЕ и е обвързан от клаузите на Общите условия за
продажба на електрическа енергия на „Електрохолд Продажби“ АД. Съгласно клаузата на
чл. 13 от последните основното задължение на потребителя е да заплаща стойността на
използваната в обекта електроенергия.
Представените от ищеца писмени доказателства – справки за дължими суми и 2 бр.
фактури са оспорени от особения представител на ответника с доводи, че не отразяват вярно
действителните факти. Действително, представените от ищцовото дружество справки по
своя характер са частни свидетелстващи документи и не обвързват съда с доказателствената
си стойност, като се преценяват наред с другите доказателства по делото, но от дадените
5
отговори от вещото лице, изготвило приетото по делото заключение на съдебно-
счетоводната експертиза, се установява какво количество ел. енергия е отчетено за
процесния период и каква е неговата стойност, както и че начислените суми за главница и
лихва са правилно определени. Предвид гореизложеното, следва да се направи извод за
дължимост на претендираната от ищцовото дружество сума за главница.
Лихвата за забава се претендира в размер на 27,28 лв. и за периода от 24.03.2023 г. до
27.07.2023 г. Съгласно чл. 13, т. 1 и чл. 19, ал. 1 от Общите условия, потребителите са
длъжни да заплащат стойността на използваната електрическа енергия в срок – веднъж
месечно по утвърдените от ДКЕВР цени за снабдяване и разпределение. Съгласно чл. 35 от
ОУ, при неизпълнение в срок на задължението си да заплаща топлинната енергия, купувачът
дължи на продавача обезщетение за забава в размер на законната лихва за всеки просрочен
ден. Срокът на плащане на задължението по фактура № **********/09.03.2023 г. е
23.03.2023 г., т.е. считано от 24.03.2023 г. потребителят е в забава и до 27.07.2023 г. лихвата
за забава е в размер от 17,10 лв., а срокът на плащане на задължението по фактура №
**********/10.04.2023 г. е 24.04.2023 г., т.е. считано от 25.04.2023 г. потребителят е в забава
и до 27.07.2023 г. лихвата за забава е в размер от 10,18 лв. Вещото лице е заложило
посочените стойности и параметри на забавата и е установило, че за исковия период лихвата
за забава е в размер на 27,28 лв., колкото е и претендираната от ищцовото дружество сума.
От страна на ищцовото дружество с молба с вх. № 13556/07.10.2024 г. е направено
признание на неизгоден за него факт, а именно, че ответникът Ц. В. К. на 13.08.2024 г. е
извършил извънсъдебно плащане на сума в общ размер от 2 548,57 лв., чрез което плащане е
погасил изцяло размера на претендираното задължение по делото, ведно със сторените
разноски /адвокатско възнаграждение, внесени по сметка на съда депозити за вещи лица и
внесени по сметка на съда държавна такса и депозит за особен представител/. Съдът
съобрази, че от представеното от ищцовото дружество извлечение от банковата му сметка е
видно, че на 13.08.2024 г. е постъпила сума в размер от 2 548,57 лв. с основание: клиентски
№ *******Ц. В. К.. Сумата съответства на сбора на всички претендирани от ищеца суми,
заплатените от него държавни такси и сторените от него разноски. Погасяването е
извършено на 13.08.2024 г. – по време на висящността на производството по гр.д. №
688/2024 г. по описа на Районен съд – Враца, поради което и на осн. чл. 235, ал. 3 ГПК съдът
следва да вземе предвид този факт, тъй като е от значение за спорното право. Предвид
гореизложеното, предявените искове следва да бъдат отхвърлени. С оглед признанието на
ищцовото дружество, че от ответника са заплатени и всички суми за сторени разноски,
такива не следва да бъдат присъждани на ищеца.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от „Електрохолд Продажби” ЕАД, ЕИК: *********, със
седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „Цариградско шосе“ № 159, БенчМарк
Бизнес Център, против Ц. В. К., ЕГН: **********, с постоянен и настоящ адрес: с. ***, ул.
„***“ № ***, искове за сумите, за които е издадена Заповед № 1161 за изпълнение на
парично задължение по чл. 410 ГПК от 22.08.2023 г. по ч. гр. д. № 2112/2023 г. по описа на
Районен съд – Враца, както следва:
- иск с правно основание чл. 422 ГПК, във вр. с чл. 79, ал. 1, предл. първо ЗЗД, във вр.
с чл. 97, ал. 1 ЗЕ и чл. 107 ЗЕ за признаване за установено, че ответникът дължи на
ищцовото дружество сумата от 751,29 лв. – главница, представляваща стойност на
доставена и потребена електрическа енергия и мрежови услуги за периода от 02.02.2023 г. до
01.04.2023 г. за клиентски № ********, за обект, находящ се в с. ******, ул. „****“ № ***, за
6
което са издадени фактури, както следва: № *********/09.03.2023 г. и №
*********/10.04.2023 г.;
- иск с правно основание чл. 422 ГПК, във вр. с чл. 86, ал. 1 ЗЗД за признаване за
установено, че ответникът дължи на ищцовото дружество сумата от 27,28 лв. – мораторна
лихва върху главницата за периода от 24.03.2023 г. до 27.07.2023 г.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд – Враца в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Враца: _______________________
7