МОТИВИ КЪМ ПРИСЪДА № 72 ПО НОХД №370/2013Г. НА НПРС, 4 СЪСТАВ
Делото е
образувано по внесен от Районна прокуратура – гр. Н. обвинителен акт по
досъдебно производство № 50/2013г.
на РУ “Полиция” – гр. Н.,
по която е образувана прокурорска преписка № 683/2013г. на НПРП, срещу М.Е.Р. с
ЕГН ********** ***, затова, че на
28.02.2013 г. в с. П., обл. Ш. съзнателно се е ползвал от преправен относно
съдържанието официален документ – свидетелство за управление на моторно
превозно средство № ***, формално издадено на *.*.* г. от МВР – гр. В. и от
неистински официален документ – контролен талон № ***, формално издаден на
05.01.2010 г. от КАТ – ОД на МВР – гр. В., като от него за самото преправяне и
съставяне не може да се търси наказателна отговорност – престъпление по чл.
316, във вр. с чл. 308, ал. 2, във вр. с ал. 1 от НК; както и за това, че на
28.02.2013 г. в с. П., обл. Ш. е управлявал моторно превозно средство – лек
автомобил, марка „***“, с държавен регистрационен № *** без съответното
свидетелство за управление, което деяние е извършил в рамката на едногодишния
срок от наказването му по административен ред за също такова деяние с
наказателно постановление № 1155/2011 г. на началника на РУ „Полиция“ – гр. Н.,
обл. Ш., влязло в законна сила на 14.03.2012 г. - престъпление по чл. 343-в,
ал. 2, във вр. с ал. 1 от НК.
В
хода на съдебните прения представителят на НПРП поддържа така повдигнатото обвинение.
Твърди, че извършените деяния и тяхното авторство се установяват от всички
материали по делото. Предлага на подсъдимия да се наложат наказания лишаване от
свобода, определени по реда на чл. 54 от НК и за двете деяния, в минималния предвиден в
закона срок, като изпълнението да бъде
отложено за срок от 3 години.
Делото се
разгледа по реда на задочното производство, при отсъствие на подсъдимия, на
основание чл. 269, ал.3, т.1 от НПК. Защитникът на подсъдимия не оспорва
фактическата обстановка, изложена в обстоятелствената част на обвинителния акт.
Предлага да се наложи наказание лишаване от свобода, но в минималния предвиден
за престъпленията размер, като изпълнението бъде отложено за минималния срок,
предвиден в закона. Моли наказанията за двете деяния бъдат групирани.
Съдът, след като прецени събраните по
делото доказателства и взе предвид становищата на страните, намира за
установено следното от фактическа страна:
На 28.02.2013
г., около 13:50 часа подсъдимият М.Р. управлявал лек автомобил, марка „***”
,модел „***“, с рег.№ *** по ул. „***“ в с. П., обл. Ш., когато
бил спрян за служебна проверка от свидетелите Б.Н.Б., Ц.Б.Ц. и Ж.Д.Г., тримата
служители на РУП-Н..
Свидетелят Б.
познавал добре подсъдимия, знаел, че е от с. С., обл. Ш. и му било служебно
известно, че последният към края на 2011 г. бил неправоспособен водач на МПС, като вече му е съставян акт за
установяване на административното нарушение за управление без СУМПС. Свидетелят
Б. поискал от подсъдимият да представи за проверка СУМПС, полица за сключен
договор за застраховка „гражданска отговорност“ и други документи за автомобила.
Подсъдимият представил свидетелство за управление на моторно превозно средство
с № ***, с дата на издаване – *.*.* г. от МВР – гр. В., категория „В“ и „М“,
който документ бил издаден на негово име. Представил и контролен талон № ***,
издаден на 05.01.2010 г., издаден също
от МВР – гр. В., също на свое име. На свидетеля Б.Н. направило впечатление, че
и двата документа, представени от подсъдимия Р. са издадени през месец януари на 2010 г., а
същевременно знаел служебно, че същият като водач на МПС през 2011 г. е бил
неправоспособен, за което му е бил съставян акт за установяване на това
нарушение. Направило му впечатление още, че макар лицето да е жител ***, СУМПС
и контролният талон били издадени в гр. В.. Поради тези основателни съмнения
свидетелят Б. направил бърза справка и се установило, че подсъдимият все още
няма придобита правоспособност да управлява МПС.
Свидетелят Б.
съставил акт за установяване на административно нарушение № 146/28.02.2013 г.
по описа на РУ „Полиция“ – гр. Н. за управление на МПС без СУМПС и иззел двата
документа от лицето.
От приложената
справка на РУ „Полиция“ – гр. Н. е видно,че подсъдимият Р. е неправоспособен и не му е издавано
каквото и да е свидетелство за управление на МПС, а също така не му е издаван и
контролен талон № ***. От същата справка е видно, че СУМПС с № *** е издадено на Ц.Г.Ц. от гр. В., на
14.11.2005 г. от ОД на МВР – гр. В. и обявено за невалидно на 08.02.2012г.
В хода на
разследването са извършени основна и допълнителна технически експертизи, от
които се установява, че представеното на полицейските служители свидетелство за
управление от подсъдимия, а именно № ***, формално издадено на *.*.* г. от МВР
– гр. В. е преправен официален документ. Този документ наистина е бил издаден от МВР – гр. В.,
но на името на Ц.Г.Ц., ЕГН **********, от гр. В., но на дата 14.11.2005 г.,
като на 08.02.2012 г. този документ е бил обявен за невалиден /откраднат, респ.
изгубен/ от същото управление на МВР. От експертизата се установява, че
официалните надписи след точки 1, 2, 3, 4a, 4b, 4d, 4f, 7, 8 и 10 са
заличени и на тяхно място са поставени личните данни на обвиняемия, а именно:
1.
Р. R.
2.
М. M.
3.
Е. E.
4а. *.*.*
4b. *.*.*
4c. МВР В./ MVR
BGR
4d. **********
4f. България BGR
7. – сложен е друг подпис
8. с. С.
10. ***
Съща така е
установено, че следите, които оставя принтерното устройство, с което са
отпечатани снимките на документа са различни от следите, оставяни от
принтерните устройства, използвани при издаване на официални български
документи за самоличност, като е отпечатана снимка на обвиняемия М.Р..
Ламинираната повърхност на представения документ е поставена допълнително, като
се сочи, че същата се различава от стандартните, използвани при издаване на
оригинални свидетелства за управление.
Последното се
отнася и до представения от подсъдимия контролен талон № ***/05.01.2010 г.
Установява се от извършената техническа експертиза, че следите, които оставя
принтерното устройство, отпечатало текста на този талон са различни от следите,
оставяни от принтерното устройство при издаване на контролни талони от сектор
„Пътна полиция“ при ОД на МВР – гр. В.. Всички констатирани различия са дали
основание да се направи извода, че представения от подсъдимия контролен талон е
неистински официален документ.
Така
изложената фактическа обстановка се установява от всички доказателства по
делото – свидетелските показания, писмените доказателства, намиращи се в
досъдебното производство, както и от изслушаните и изцяло кредитиране от съда
две СТЕ. Всички те са ясни и безпротиворечиви.
На основата на така изяснената фактическа
обстановка съдът намира от правна страна следното:
Свидетелството
за управление на МПС и контролният талон са официални документи по смисъла на
чл. 93, т. 5 от НК. Използваното СУМПС е издадено по установения ред и форма от
съответното длъжностно лице в кръга на службата му, който документ е само
преправен относно съдържанието, а на талона, представен на служителите на МВР,
е придаден вид, че е издаден по установения ред и форма от длъжностно лице в
кръга на службата му, като е по същество неистински. От подсъдимия не може да
се търси наказателна отговорност за съставянето им и затова материалите относно
авторството са отделени в отделно разследване. Подсъдимият, обаче, следва да
носи наказателна отговорност за тяхното съзнателно ползване. Това е извършено
не само с цел да бъдат ползвана , а и са използвани за удостоверяване на
правоспособността на подсъдимия да управлява МПС пред свидетелите- служители на
РУП-Н.. Престъплението е извършено с пряк умисъл – подс. М.Р. е съзнавал
общественоопасния му характер, предвиждал е неговите обществено опасни
последици и е искал настъпването им. Затова съдът приема, че подсъдимият на 28.02.2013г.
в с. П., обл. Ш., съзнателно се е ползвал от преправен относно съдържанието
официален документ – свидетелство за управление на моторно превозно средство №
***, формално издадено на *.*.*г. от МВР гр. В. и от неистински официален
документ – контролен талон № ***, формално издаден на 05.01.2010г. от КАТ – ОД
на МВР гр. В., като от него за самото преправяне и съставяне не може да се търси
наказателна отговорност – престъпление по чл.316, във вр. с чл.308, ал.2, във
вр. с ал.1 от НК.
Съдът,
съблюдавайки принципите на индивидуализация и конкретизация на наказанието и за
това престъпление отчете обществена опасност на деянието и обществената
опасност на самия деец. Обществената опасност на деянието, с оглед неговото
отрицателно въздействие в обществото и върху засегнатите обществени отношения,
не е ниска в сравнение с обикновените случаи от този вид. Същевременно обществената опасност на подсъдимия е ниска.
Смекчаващи вината обстоятелства са поведението на дееца преди, по време и след
извършване на престъплението, неговото необременено съдебно минало,
доброволното предаване на инкриминираните документи, което е проява на
критичност, въпреки съзнателното им използване. Не се откриват отегчаващи
отговорността обстоятелства. Съобразявайки всичко това, съдът намира, че на
подсъдимият Р. следва да бъде наложено наказание лишаване при превес на
смекчаващите вината обстоятелства, а именно лишаване от свобода, в минимален
предвиден в закона размер, а именно лишаване от свобода от шест месеца.
Подсъдимият е неосъждан и съдът намира, че за поправянето му не е наложително
да изтърпи ефективно така определеното наказание, т.е приложим е института на
освобождаване от изтърпяване на наложеното наказание, защото целите на
наказанието биха могли да се постигнат и без да е нужно подсъдимият да го
изтърпи. Затова и на основание чл.66, ал.1 от НК съдът отложи изтърпяването за
изпитателен срок от 3 години.
От горната
фактическа обстановка е видно още, че подсъдимият М.Р. е осъществил от
обективна и от субективна страна престъпния състав на престъплението по чл.
343в, ал. 2 от НЙ, като на 28.02.2013г. в с. П., обл. Ш. е управлявал моторно превозно
средство – лек автомобил, марка “***” с държавен регистрационен № *** без
съответното свидетелство за управление, което деяние е извършил в рамките на
едногодишния срок от наказването му по административен ред за също такова
деяние с наказателно постановление № 1155/2011г. на началника на РУ “Полиция”
гр. Н., обл. Ш., влязло в законна сила на 14.03.2012г. От субективна страна е
налице пряк умисъл, тъй като подсъдимият е осъзнавал общественоопасния характер
на деянието и неговите обществено опасните последици и е искал тяхното
настъпване. Знаел е, че няма свидетелство за управление на МПС, както и че вече
има влязло в сила административно наказание за шофиране без СУМПС, но въпреки
това се е качил в МПС и го е управлявал. Съдът, съблюдавайки принципите на
индивидуализация и конкретизация на наказанието отчете обществена опасност на
деянието и обществената опасност на самия деец. Обществената опасност на
деянието, с оглед неговото отрицателно въздействие в обществото и върху засегнатите
обществени отношения, може да се характеризира като по-ниска в сравнение с
обикновените случаи от този вид.
Степента на
обществена опасност на подсъдимия следва да се разгледа през призмата на
извършеното престъпление, неговата тежест, поведението на дееца преди, по време
и след извършване на престъплението. Подсъдимият е неосъждан и това следва да
се отчете като смекчаващо отговорността обстоятелство, предал е доброволно
инкриминираните документи, касаещи второто престъпление, което е проява на
критичност към извършеното и други. Не се откриват отегчаващи отговорността
обстоятелства. Съобразявайки всичко това, съдът намира, че на подсъдимият Р.
следва да бъде наложено наказание лишаване от свобода, в минималния предвиден в
закона размер, а именно лишаване от свобода от 3 месеца. Подсъдимият е
неосъждан и съдът намира, че не е наложително да изтърпи ефективно така
определеното наказание, т.е приложим е института на освобождаване от
изтърпяване на наложеното наказание, защото целите на наказанието биха могли да
се постигнат и без да е нужно подсъдимият да го изтърпи. Затова и на основание
чл. 66, ал. 1 от НК съдът отложи изтърпяването за изпитателен срок от 3 години.
На основание
чл. 23 от НК съдът следва да групира определените с настоящата присъда две
наказания, тъй като деянията по тях са извършени преди да е имало влязла в сила
присъда, за което и да е от тях, като наложи най-тежкото от така определените
наказания, а именно лишаване от свобода от 6 месеца , с изпитателен срок от 3
години.
Подсъдимият
следва да заплати и направените по делото разноски, в размер на 217.10 лв.,
платими по сметка на ОД на МВР Ш..
Мотивиран
от изложените съображения, съдът постанови присъдата си на 12.09.2013г.
Мотивите
изготвени на 27.09.2013г.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
Петина Н.а