Р Е
Ш Е Н
И Е
№ ………........ /.........07.2020
г., гр.София
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО, ІІ-Г въззивен състав, в публично съдебно заседание на двадесет
и шести юни през 2020 година, в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
СОНЯ НАЙДЕНОВА
ЧЛЕНОВЕ : СИМЕОН СТОЙЧЕВ
мл.съдия СВЕТЛОЗАР
ДИМИТРОВ
секретар Алина Тодорова, като
разгледа докладваното от съдия НАЙДЕНОВА гр.д. номер 5441 по описа
за 2020
година, и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.258-273 от ГПК.
С
решение № 50290 от 17.10.2018 г., постановено по гр.д. № 37930/2016 г. на СРС, 64 състав, са отхвърлени исковете по чл.226, ал. 1 КЗ
/отм./, предявени от Л. И.И., действащ чрез своята майка и законен представител
Г.Л.И., срещу “Застрахователно дружество Б.И.“ АД, за сумата от 15000 лева -
обезщетение за неимуществени вреди /болки и страдания/ от причинени телесни
увреждания, настъпили при ПТП от 19.11.2015г. в гр. Мездра, на кръговото
кръстовище между ул. „Христо Ботев“ и ул. „Марин Дринов“, по вина на водач на
МПС, чийто застраховател по риска „Гражданска отговорност“ към датата на
събитието е ответникът, ведно със законната лихва от датата на увреждането -
19.11.2015г., до окончателното плащане, както и за сумата от 460 лева -
имуществени вреди от същото събитие, представляващи разход за закупен остиосинтезен
материал, ведно със законната лихва от датата на увреждането - 19.11.2015г., до
окончателното плащане.
Решението
е обжалвано от ищеца чрез пълномощник адв. О.К., с оплаквания за неправилност поради нарушение на
материалния закон, необосновано и неправилна преценка на събраните по делото доказателства. Изразява несъгласие с извода на
първоинстанционния съд, че опасността в случая е възникнала едва когато
детето/ищецът/ е излязло от отворената врата на спрялото такси, при което ударът
е бил непредотвратим според заключението на СТЕ. Намира, че “опасността за
движение” в случая е отворената врата на спрялото такси и тази опасност е предвидима за водача,
тъй като житейски логично и обосновано е да се очаква, че от отворена врата на
спряло, на обособена “стоянка”, такси би могло да се очаква да излезе пътник,
при което от момента на възприемането на тази ситуация за водача заобикалящата го кола е възникнало
задължението да предприеме мерки за безопасност по см. на чл.20, ал.2,
предл.1-во от ЗДвП, а именно да намали или спре превозното средство, а не да
продължава да се движи със скорост от 37,08 км/ч., която макар и разрешена за
населено място, се явявала несъобразена със ситуацията. Излага и довод, основан
на повторната СТЕ и даденото от вещото
лице пояснение при изслушването, че ако като опасност за движението се приеме
моментът, в който водачът на лекия автомобил е можел обективно зрително да
възприеме отворената дясна задна врата на таксито, а не момента, в който детето
е излязло от нея, то при всички случаи ударът е предотвратим, тъй като водачът
е можел да реагира, посредством намаляване на скоростта до безопасната такава
от 14,78 км/ч. или спиране, на разстояние по-голямо от опасната зона от 20.8 метра, но като не го е направил, е станал
причина за настъпване на ПТП, като сам е създал
предпоставките за реализиране на противоправния резултат преди опасната зона за
спиране на автомобила и сам се е поставил в невъзможност да избегне
възникването на процесното ПТП. По отношение размера на обезщетението за
неимуществени вреди счита, че то следва да се определи като се съобрази
характера на травматичното увреждане на детето и възстановителния период,преминал през
фаза на оперативно лечение, постоперативен период, фаза на щадене на крайника,
етап на частично натоварване и рехабилитация, съпроводен според
съдебно-медицинската експертиза с мното силни болки в първия и втория период,
пресистиращи и понастоящем, както и съпътстващите битови неудобства и негативни
емоции-страх и безпокойство, и обща продължителност на възстановяването около 5
месеца, обуславящи обезщетение в искания размер от 15 000лв. със законата
михва от датата на увреждането. А относно имуществените вреди сочи да са
установени с представения документ –фактура, за закупуване на имплант за
финсиране на счупените кости при оперативното лечение на стойност 450 лв., за
които се дължи обезщетение 450 лв. Със законатта лихва от датата на плащането
по фактурата 26.11.2016 г. Моли да се отмени решението и се уважат исковете
изцяло, претендират се и разноски за
двете съдебни инстанции.
Въззиваемата
страна-ответник “Застрахователно
дружество Б.И.“ АД /З.Б.И. не е подала писмен отговор по жалбата в срока по
чл.263, ал.1 от ГПК. Страните
не са направили искания за събиране на доказателства от въззивния съд.
Софийски градски съд,
действащ като въззивна инстанция, като съобрази оплакванията в жалбата съгласно
чл.269 от ГПК, намира следното по предмета на въззивното производство:
Първоинстанционното решение е
валидно, и допустимо, тъй като има съдържанието по чл.236 от ГПК и съдът се е
произнесъл съобразно предявените с исковата молба претенции за обезщетение за
неимуществени и имуществени вреди, причинени при ПТП от водач, застрахован по
задължителна застраховка „гражданска отговорост“ при ответника.
При
произнасянето си по правилността на обжалваното решение, съгласно
чл.269, изр. второ от ГПК и задължителните указания, дадени с т. 1 от ТР № 1/09.12.2013 г. по т.д. № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС, въззивният
съд е ограничен до релевираните във въззивната жалба на
ищцата оплаквания за допуснати нарушения на процесуалните правила при
приемане за установени на относими към спора факти и на
приложимите материално правните норми, както и до проверка правилното
прилагане на релевантни към казуса императивни материално
правни норми, дори ако тяхното нарушение не е въведено като основание за
обжалване.
Ищецът Л.
И.И., малолетен, действащ чрез своята майка и законен представител Г.Л.И., твърди,
че в резултат на ПТП от 19.11.2015г. в гр. Мездра, на кръговото кръстовище
между ул. „Христо Ботев“ и ул. „Марин Дринов“, по вина на водач на МПС, чийто
застраховател по риска „Гражданска отговорност“ към датата на събитието е
ответникът, е претъпрял телесно увреждане- открито счупване и на двете костите
на лява подбедрица, довело до трайно затрудняване на функцията на левия долен
крайник за период по-дълъг от 30 дни, с разкъсноконтузна рана по предната
страна на лявата подбедрица, както и охлузвания и рана в областта на лицето,
последвало оперативно лечение и дълъг въстановителен период, съпроводен с болки
и страдания, страх, битов дискомфорт, невъзможност да посещава училище за
обезщетяване на които е предявил искове
по чл.226 КЗ /отм./ срешу „З.Б.И.“ АД за сумата от 15000 лева - обезщетение за
неимуществени вреди ведно със законната лихва от датата на увреждането -
19.11.2015г., до окончателното плащане, както и за сумата от 460 лева -
имуществени вреди от същото събитие, представляващи разход за закупен
остиосинтезен материал, ведно със законната лихва от 26.11.2015г., до
окончателното плащане.
Ответникът не е
подал отговор на исковата молба. В открито съдебно заседание пред
първоинстанционния съд процесуален представител на ответника е оспорил исковете
по основание и размер.
Първоинстанционният съд е
изложил фактически констатации и правни изводи, основани на приетите по делото
писмени и гласни доказателства, и съдебно-техническа експертиза, че застрахования
при ответника водач не е десйтвал противоправно в нарушение на нарушение на
правилата за движение по пътищата, по - конкретно нарушение на чл.20, ал.2,
изр.1 ЗДвП - управление на МПС при несъобразена скорост, и/или на чл.20, ал.2,
изр.2 ЗДвП - неизпълнение на задължението да се спре или да намали скоростта
при възникнала опасност за движението, което поведение да е в причинна връзка е
настъпилото произшествие, поради което е отхвърлил исковете. Този извод се
основава на приетото от съда, че опасността за движението е възникнала едва с
появата на детето /ищец/ на платното за движение, а не с момента на забелязване
от водача на отворената врата на таксито, от което е изскочило детето.
Предметът на въззивна
проверка за правилност е очертан от заявеното с въззивната жалба на ищеца,
които се свеждат до преценка на събраните по делото доказателства. Не са налице
оплакване, че факт с правно значение е останал недоказан от назначените
експертизи. Липсата на отговор на исковата молба не освобождава ищеца от
провеждане на пълно доказване на основателността на иска си и фактите от
състава на неползовелното увреждане.
Въззивният съд, при
съвкупна преценка на същите събрани по делото доказателства, достигна до същия
краен извод за липсата на противоправност в поведението на водача К., но по
различни мотиви от тези напървоинстанционния съд.
Събраните
по делото и неоспорени писмени доказателства, свиделски показания и
съдебно-техническа експертиза/ основна и повторна/ установяват, че на
19.11.2015 г. е възникнало ПТП, при което при пресичане на пътното платно
малолетният ищец /тогава 9 - годишен/ е бил ударен от л.а. “Мерцедес А 140” с
per. № ********, управляван от С.К.. Преди настъпване на произшествието ищецът
се е намирал в таксиметров автомобил, спрял на пътно платно за движение,
обратно на посоката на движение на управляваното от водача К.МПС. Ищецът е
седял на задната седалка вдясно - от страната на пътното платно, при отворена
от неговата страна врата на таксиметровия автомобил. В това време л.а.
“Мерцедес А 140” с per. № ********, който се е движил със скорост от около 37,08
км.ч., след излизане от кръгово движение, е навлезнал в платното за движение, в
което се е намирал спрелият таксиметров автомобил, като последният е спрял в
обратната посока на движение на пътя, в дясната лента. Водачът на лекия
автомобил “Мерцецес” К.е предприела заобикаляне на таксиметровия автомобил, при
което от отворената задна дясна врата на таксито е излязъл ищца и с бяг се е
насочил към другия край на пътното платно, при което бил ударен от преминаващия покрай таксито лек
автомобил “Мерцедес”.
Заключението
на повторната СТЕ сочи, че в момента, в
който пешеходецът е излязъл от таксито, управляваното от водача С.К. МПС
„Мерцедес“ се е намирало на 7,52 метра от мястото на удара, и при скорост от 37,08
км/ч и опасна зона за спиране от 20,08 метра, ударът е бил непредотвратим от
момента в който пешеходецът/детето/ е изскочило от таксито. Водачът е възприел
преди това отворената врата на таксито, за което и самия водач С.К. е направила
признание-че е видяла отворената врата още преди да възприеме излизащото от нея
дете, обективирано в протокола от 20.11.2015 г. за разпита и по образуваното
досъдебно производство 455/2015 г. / прекратено с постановление от 24.03.2016
г. на РП-Мездра/. При изслушването на вещото лице в откритото съдебно заседание
на 16.05.2018 г. пред СРС, същото е допълнило заключението си, че според
местоположението на управлявания от водача С.К. автомобил „Мерцедес“ на
снимките на л..28 от делото / снимките от камери на местопроизшествието/,
същият се е намирал на разстояние над опасната му зона, която е 20,08м., така
както е определена в заключението и се вижда, че към същия този момент дясната
врата на таксито е отворена. Вещото лице заключава, че ако водачът С.К. е
предприела спиране преди да започне маневрата за излизане от кръговото
кръстовище, тя е имала възможност да предотврати произществието, но това е само
ако е приела като момент на възникване на опасността отворената врата, а не
навлизането на детето на платното за движение. Относно обстоятелството от кой
точно момент водачът К.е можела да възприеме спрялото такси с отворената врата,
вещото лице в основното си заключение сочи, че това не може да се сутанови с
точност, но според научни данни за зрителния ъгъл това е можело да стане едва
когато водачът на л.а. „Мерцедес“ излиза от кръговото движение и се насочва към
правата на пътя, където е паркирано таксито. Следователно няма как водачът К.,
когато се е намирала още в средата на кръговото двиение / според снимките на
л.28 от делото на СРС/ да е можела да възприеме спрялото такси перпендикулярно
на посоката на движение на управлавания от нея л.а.“ Мерцедес“ и следователно
не е можела да го приеме като опасност на пътя и да започне да намалява
скоростта си от този момент, когато още е преди опасната си зона за спиране от
20,08 лв. Най-ранният момент, от който
водачът К.е можела вече да възприеме спрялото такси с отворената врата е когато
излиза от кръговото и се насочва към изхода по правата улица, където е спряло
таксито, но това е вече в по-късен момент и на разстояние, за което не може да
се каже, че още е извън опасната й зона за спиране. Въззивният съд приема, че
действително спрялото такси с отворена врата към лентата за движение представлява
опасност, с която водачът К.е следвало да се съобрази и да намали скоростта си
от момента, в който я въприеме, т.е. от излизане от кръговото, но по делото
няма доказателства към точно този момент управляваното то нея л.а. Мерцедес да
се е намирал преди опасната си зона за спиране. Такъв извод се следва от
допълнението, направено от вещото лице при изслушването му с откритото съдебно
заседание пред СРС на 16.05.2018 г., нито от основното и допълнителното
заклювения. Ето защо въззивният съд приема, че от момента на излизане от
кръговото, когато водачът К.е възприела спрялото такси с отворена задна дясна
врата към лентата за движение, тя е управлявала с допустима от закона скорост,
и дори и да беше започнала да намалява скоростта си, ударът е бил
непредотвратим, защото към този момент на възприемане на опасността л.а.
Мерцедес вече се е намирал в опасната си зона на спиране. По делото не са
събрани доказателства, от които да се направи извод на какво разстояние от
приетия ориентир/или от мястото на удара/ се е намирал л.а. Мерцедес при
излизане от кръговото и не може да се приеме, че от момента на излизане от
кръговото, до мястото на удара има повече от 20,08 м. Вещото лице сочи, че л.а.
Мерцедес се е намирал на разстояние от повече от 20,08 м. , но когато е бил в
средата на кръговото / на снимките на л.28 е показано точно това разположение
/, а не когато е излизал от него . Така дори и да е започнало намаляване на
скоростта от излизането от кръговото, то до мястото на удара не се установява
да е имало повече от 20.08 м. така че до мястото на удара да се намали
скоростта до 14… км/ч. при която ударът вече става предотвратим. Установяването
на противоправно поведение е в тежест на ищеца. Ето защо не е налице
противоправно поведение на водача К., при което е изключена отговорността й за
вреди от причиненото от нейното управление на МПС ПТП с участието на ищеца.
Респективно и нейния застраховател по
задължителна отговорост „гражданска отговорсост“ не носи отговорност към
увредения, и искът за обезщетение за вреди - неимуществени и имуществени се
явява неоснователени и подлежи на отхвърляне.
Поради
съвпадане изводите на двете съдебни инстанции, решението в следва да се
потвърди, макар и по различни мотиви, изложени от въззивния съд..
По разноските за въззивната инстанция: Предвид изхода на спора по въззивната жалба, направените
от ищеца разноски остават в негова тежест. Ответната страна не е направила
искане за разноски.
Воден
от горните мотиви, СГС
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА решение № 50290
от 17.10.2018 г., постановено по гр.д. № 37930/2016 г. на СРС, 64 състав.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред
Върховния касационен съд в 1-месечен срок от съобщаването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.