Р Е Ш Е Н И Е
№
гр. Русе, 12.01.2022 г.
В И М Е Т О Н А Н
А Р О Д А
Административен
съд - Русе, в публично
заседание на 15 декември през две хиляди и двадесет и първа година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЙЪЛДЪЗ АГУШ
ЧЛЕНОВЕ: ЕЛИЦА ДИМИТРОВА
ДИМИТРИНКА КУПРИНДЖИЙСКА
при
секретаря МАРИЯ СТАНЧЕВА и в присъствието на прокурора ЕМИЛИЯН ГРЪНЧАРОВ като разгледа докладваното от съдия ДИМИТРОВА КАН дело № 326 описа за 2021
година, за да се произнесе, съобрази следното:
Производството е по реда на чл. 63, ал. 1, изречение 2 от ЗАНН, във връзка с чл. 208 и сл. от АПК.
Постъпила е касационна жалба от Регионална дирекция
„Автомобилна администрация“ (РД „АА“) гр. Русе против Решение № 466 от 06.10.2021 г.,
постановено по АНД № 1095/2021 г. по описа на Районен съд - Русе, с
което е отменено Наказателно
постановление (НП) № 38-0001015 от 15.04.2021 г. на Директора на Регионална
дирекция „Автомобилна администрация“ (РД „АА“) гр. Русе, с което на Д.Ф.П. за нарушение на чл.44 ал.І т.1 б.“а“ от Наредба № Н-
32 от 16.12.2011 г. на МТИТС, на основание чл.178 а ал.7 т.3 от ЗДвП, е
наложено административно наказание глоба в размер на 1500 лева.
В жалбата се навеждат оплаквания за неправилност на
съдебния акт поради противоречие с материалноправни норми, съществено нарушение
на процесуалните правила с оглед на неправилна оценка на доказателствения
материал. Иска се съдът да отмени решението на РС - Русе и вместо него да се
постанови друго, с което да се потвърди издаденото наказателно постановление. Прави
се възражение за прекомерност на разноските, в случай че ответникът претендира
адвокатско възнаграждение в по-висок размер от определения съгласно Наредба №
1/2004 г.
Касационният ответник – Д.Ф.П. ,чрез процесуален представител, оспорва
основателността на жалбата и моли съда да остави в сила постановеното въззивно
решение. Претендира присъждане на разноски.
Представителят на Окръжна прокуратура - Русе дава
заключение за неоснователност на жалбата. Намира постановеното от РРС решение за законосъобразно
и правилно и като такова следва да бъде оставено в сила.
Съдът, като съобрази изложените в жалбата касационни
основания, становищата на страните и събраните по делото доказателства, като
извърши касационна проверка на обжалваното решение по чл. 218, ал. 2 от АПК,
прие за установено следното:
Касационната жалба е процесуално допустима – подадена е в
срок от надлежна страна, атакува невлязъл в сила съдебен акт на районен съд,
постановен в производството по Глава трета Раздел V на ЗАНН и подлежи на
разглеждане. По същество е основателна.
За да постанови решението си, районният съд е приел,
че въз основа на Заповед № РД- 12- 377/ 22.02.21г. на Директор
РД „АА“ Русе е била възложена комплексна проверка на пункт за технически
прегледи, собственост на „Чакъров 011“ ЕООД,
притежаващ Разрешение № 1427 за
извършване на периодични прегледи за проверка на техническата изправност на ППС,
където работел ответника като специалист, извършващ периодични технически
прегледи. Така се установило, че при преглед на предоставен
видеозапис, изтеглен от системата на касатора, на 18.02.2021 г., в 08.49 часа, в посочения пункт
за извършване на периодични прегледи за проверка на техническата изправност на
ППС, ответника по жалбата в качеството си на технически специалист в пункта,
при извършване на периодичен технически преглед на лек автомобил направил отбелязване
в протокола за прегледа, без надлежно да направи визуална проверка на кормилната уредба на посоченото
МПС, с което е бил нарушил разпоредбата на чл.44 ал.І т.1 б.“а“ от Наредба № Н-
32 от 16.12.2011 г. на МТИТС и е бил санкциониран с оспореното НП . Съдът
кредитирал като последователни показанията на актосъставителя, който извършил
преглед на предоставения видеозапис от видеокамерата в пункта.
За да отмени оспореното НП, контролираната
инстанция е приела от една страна наличие на съществено процесуално нарушение
при издаване на НП, тъй като констатациите в него и АУАН се основавали на видеозапис, който не
бил надлежно приобщен към доказателствата, а за включването му към
доказателствата била необходима експертиза, която не била назначена, т.е.
липсвали доказателствени източници.
На следващо основание РРС приел, че
адвинистративнонаказателното производство не е било обективно, тъй като АНО бил
сезирал подчинените си за извършеното нарушение и назначил комплексна проверка,
а в последствие и наложил санкция. Счел, че посочената за нарушена правна норма
не сочи на конкретен начин на
осъществяване на визуална проверка по отношение на техническата изправност на
дадено МПС. Приел, че и за това са необходими експертни заключения и липсата им
довела до необоснованост и незаконосъобразност на изводите в оспореното НП
Настоящата касационна инстанция намира решението на
районния съд за неправилно
Твърдяното от РРС съществено процесуално нарушение не
е налично и съдът в нарушение на правомощията си не е направил анализ на
представените му веществени доказателства, възпроизведени чрез гласни такива,
но на които е дал вяра, напълно кредитирайки ги.
Касационната инстанция намира за нужно да посочи, че
кога едно процесуално нарушение е съществено е изяснено в чл.348, ал.3, т.1 от НПК. За да бъде квалифицирано нарушението като такова е необходимо да са налице
следните две кумулативни условия: то да е довело до ограничаване на
процесуалните права на страната и да не е било отстранено. В тази връзка такова
по вид нарушение съдът не е констатирал. Твърденията за нарушени „общи принципи
на процеса“, без те да са конкретно и ясно посочени, може би се има
предвид обективната истина по чл.13 НПК или
принципа на чл.14 НПК, и твърдяното от съда „изземване на компетентност“
не е аргументирано в светлината как е ограничило правото на защита, след като
всички обстоятелства ,вкл. и относно начина на установяване на нарушението са
подробно описани, като изчерпателно са посочени правните и фактическите
основания за издаването на НП.
Правомощие на директора на РД АА, респ. на
оправомощени служители в дирекцията е да извършват контрол като проверяват
лицата, получили разрешение за извършване на периодичен преглед за проверка на техническата
изправност на ППС, КТП, тяхното оборудване, председателите на комисии и
техническите специалисти, за съответствието им с изискванията на настоящата
наредба, за качеството на извършените прегледи и техническото състояние на
използваните средства за измерване- чл.49, чл.50 и чл.51 от Наредба № Н- 32 от
16.12.2011 г. на МТИТС. Посоченото кореспондира и с разпоредбите на чл. 189, ал. 1 и чл. 189, ал. 12 от ЗДвП,
определящи съответно компетентните актосъставител и АНО при нарушение на ЗДвП.
В тази насока настоящата инстанция намира, че актът за установяване на
административно нарушение е съставен от длъжностно лице по чл. 189, ал. 1 от ЗДвП
– инспектор на РД "АА"-Русе, а обжалваното НП е издадено от
компетентен орган съгласно чл. 189, ал. 12 от ЗДвП
– Директор на РД "АА"-Русе упълномощен със Заповед №
РД-08-30/24.01.20 на Министъра на транспорта, информационните технологии и
съобщенията. Тоест АУАН и НП са издадени от материално компетентни лица по
смисъла на закона
В правомощията на директора на РДАА-Русе е
да нареди извършването на комплексни проверки съгласно чл.166 т.2 ЗДвП и
издадената от него Заповед № РД- 12- 377/ 22.02.21г. е в кръга на правомощията и
компетентността му.
Съгласно чл.147 ал.9 ЗДвП резултатите от
извършените периодични прегледи за проверка на техническата изправност на ППС
се регистрират в информационната система на Изпълнителна агенция
"Автомобилна администрация". Информационната система за електронно
регистриране отчита извършените от контролно-техническите пунктове прегледи за
проверка на техническата изправност на пътните превозни средства в реално време,
включително и чрез общоизвестното и неподлежащо на доказване видеозаснемане,
като всички пунктове са оборудвани с камери,и защото:
В чл. 11, ал. 3 от
Наредба № Н-32 от 2011 година се предвижда осигуряване на информационната
система за електронно регистриране на извършените периодични прегледи на ППС,
която трябва да осигурява защитена връзка със средствата за измерване по ал. 2, недопускаща
нерегламентирана намеса, която система да отговаря на изискванията за
получаване на данни по електронен път от тях в съответствие с изискванията,
определени в приложение № 1б и да осигурява
възможност за идентифициране на председателя на комисията; както и за
електронно въвеждане в системата на необходимите данни за идентифициране на
ППС; техническите характеристики на ППС, необходими за извършването на прегледа
и прочие
Съгласно уведомителното писмо от касатора,
изискано като становище, но игнорирано от въззивната инстанци, с оглед на вътрешните правила на ИА“АА“ на
директорите на РД „АА“ е предоставен пълен и всеобхватен достъп до
съхраняваната в информационната система
по чл.11 от наредбата информация за извършените периодични прегледи,
позволяваща както предаване в реално време, така и запис и последващото му
извличане, като определено с оглед разписаното в посочената норма, извличането
е от администрираната от ИААА система, а не от външни източници, което и сочи
до липса на необходимост от съставяне на приемо-предавателни протоколи за
приложения като веществено доказателство оптичен носител.
От кредитираните от съда гласни
доказателства се установява, че актосъставителя е извършил преглед на
видеозаснемането, свалено на външен носител и е установил фактите изложени в
АУАН и НП, т.е обективната истина не е нарушена и не е налице и „изземване“ на
компетентност, а АНО в условията на обвързана компетентност и при установените
му правомощия следва да издаде НП, ако не са налице основания по чл.53 ЗАНН
Принципа на обективната истина изисква разкриването
й чрез средствата и по реда ,предвиден в ЗАНН, респ.НПК
Неоснователно съждението на РРС , поддържаното от ответника
по касационната жалба възражение, според което приложеният по делото видеозапис,
не представлява допустимо в административнонаказателния процес веществено
доказателствено средство поради липсата на разпоредба, сходна, например, на
тази по чл.189, ал.15 от ЗДвП.
Съгласно чл. 189, ал.
15 от ЗДвП
изготвените с технически средства или системи, заснемащи или записващи датата,
точния час на нарушението и регистрационния номер на моторното превозно
средство, снимки, видеозаписи и разпечатки са веществени доказателствени
средства в административно наказателния процес. Систематичното място на нормата
не касае само хипотезите на издаване на ЕФ, най-малкото защото в ал.16вр.чл.12
е предвидено и издаването на НП, т.е отнася се за всички посочени общо в
хипотезата на ал.1 нарушения.
Съгласно вече посочената разпоредбата на чл. 147, ал. 9 ЗДвП резултатите от
извършените периодични прегледи за проверка на техническата изправност на
пътните превозни средства се регистрират в информационната система на ИА"АА",
която отчита извършените от
контролно-техническите пунктове прегледи за проверка на техническата изправност
на пътните превозни средства в реално време. Това обаче не води до липса на
извършено нарушение , а цели осъществяване на по-строг контрол относно
извършване на техническите прегледи и недопускане на нарушения от страна на
проверяващите комисии.
Действително, в ЗАНН липсва подобна на чл.125 от НПК
разпоредба, която общо да обявява видеозаписите за веществени доказателствени
средства, съответно липсва и регламентация на реда за тяхното изготвяне. В
чл.41 от ЗАНН обаче са уредени веществените доказателства, като е предвидено,
че при констатиране на административни нарушения актосъставителят може да
изземва и задържа веществените доказателства, свързани с установяване на
нарушението. Материалният носител, на който е записан видеофайла, представлява
именно такова веществено доказателство, тъй като върху него има „следи от
нарушението“, т.е. има записан видеофайл, чието съдържание обективира
извършването на конкретно административно нарушение – арг. от чл.109 от НПК
вр.чл.84 от ЗАНН. В случая се касае до видеозапис, направен от камера,
предварително поставена на посочения пункт и то от самия собственик съгласно
ЗДвП и Наредбата и този видеозапис, може
да бъде доказателствено средство в наказателния процес, респ. в
административнонаказателния процес, тъй като в тези случаи е налице запис на регламентираното
предаване в реално време на извършения технически преглед към информационните
масиви на ИААА и доколкото той съдържа информация, относима към основния факт
на доказване в производството, тя може и трябва да бъде ценена ( в този смисъл
вж. решение № 602/20.02.2012 г. по н.д.
№ 2736 по описа за 2011 г. на ВКС, III н.о.), противно на изводите на РРС и ако
не е оспорен, въобще не е необходима експертиза. А от съдържанието на
въззивната жалба и становището на процесуалния представител на ответника отразеното
в него и възпроизведено чрез показанията на актосъставителя не е оспорено, а се
оспорва само допустимостта му. В тази връзка следва да се отчете извода на РРС,
че дава вяра на гласните доказателства, които именно възпроизвеждат
съдържанието на възприетото като съдържание на видеозаписа, като дори не се е
позовал на информацията, намираща се в диска, а настоящата инстанция не е в
правомощията си да приема нови фактически установявания.
В конкретния случай,
наличието на отчитане на прегледа в реално време, запис на който е извършен
автоматично, единствено може да е относимо към датата на установяване на
нарушение, но не и към наличието на нарушение.
Все пак РРС е приел за установена фактическа
обстановка,такава както е описана в отмененото НП, но го е отменил поради
коментираните по-горе процесуални нарушения, които настоящата инстанция намира
за неосъществени.
На следващо място РРС е дал и отговор на възраженията
за необоснованост на вмененото нарушение, като ги приел за основателни, тъй
като нарушението следва да бъде установено по експертен път. Този извод не
съответства на закона.
Съгласно разпоредбата на чл.
44, ал. 1, т. 1, б. "а" от Наредба № Н-32 от 16.12.2011 г. за
периодичните прегледи за проверка на техническа изправност на пътните превозни
средства
на МТИТС при извършване на периодичните прегледи на ППС техническият
специалист, участващ в комисията, извършава проверка на техническата изправност
на ППС съгласно методиката по чл. 31, ал. 1 и при спазване на технологичната
карта по чл. 18, ал. 1, т. 4, извършвайки визуална
проверка на превозното средство съгласно част II, раздел I от методиката по
чл. 31, ал. 1 и отразява данните от прегледа в протокола по приложение № 9, 10
или 11. Част II, раздел I от методиката урежда три групи действия – в т. I,
подточки 1, 2 и 3 – действия, свързани с идентификацията на МПС-то; т. II,
подточки 1 и 2 – действия, касаещи проверка комплектността и изправността на
спирачната уредба, и т. III, подточки А и Б – действия, необходими да се
извършат за установяване на вредното действие на отработените газове на
двигателя и изправността на шумозаглушителните устройства.
В случая административнонаказателната
отговорност на касационния ответник е ангажирана за това, че на 18.02.2021 г.,
в качеството му на технически специалист в пункт за извършване на периодични
технически прегледи, при извършването на технически преглед на лек автомобил в
Протокола в позиция 2. 3 – "хлабина в кормилното задвижване",
"ДА" без да да извърши проверка на автомобила от долната му част чрез
слизане/влизане в канала, с който е оборудван пункта, т.е обвинението е за
бездействие, макар че по посочената норма се изисква обратното- да извърши
визуален, т.е. посредством непосредствено видимо възприятие преглед на елементите от кормилното задвижване и
тяхната изправност, изискуеми елементи по приложение 9 , което може само да се
осъществи от долната част на ППС, за което определено не са необходими
специалните експертни умения на лице,различно от именно техническия специалист/
такъв и трябва да отговаря на определени изисквания по наредбата и ЗДвП за да
бъде назначен/
Следва да отбележи, че установената по
делото фактическа обстановка, а именно неизвършена проверка на автомобила от
долната му част чрез слизане/влизане в канала
сочи на вмененото в НП нарушение. Представените от ответника
доказателства не игнорират факта на осъществяването му, тъй като в последния
абзац на въззивната жалба дори се съдържа признание за това
Изложеното по-горе сочи, че въззивната
инстанция е допуснала нарушение на материалния и процесуалния закон при
постановяване на решението си, което следва да бъде отменено и по същество да
се постанови ново с което да се потвърди издаденото НП
Мотивиран така и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН,
във вр. с чл. 221, ал. 2 от АПК, Административният съд
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ Решение № 466 от 06.10.2021 г.,
постановено по АНД № 1095/2021 г. по описа на Районен съд - Русе, с
което е отменено Наказателно
постановление (НП) № 38-0001015 от 15.04.2021 г. на Директора на Регионална
дирекция „Автомобилна администрация“ (РД „АА“) гр. Русе и ВМЕСТО НЕГО
ПОСТАНОВЯВА
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление (НП) №
38-0001015 от 15.04.2021 г. на Директора на Регионална дирекция „Автомобилна
администрация“ (РД „АА“) гр. Русе
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.