№ 656
гр. Варна, 21.05.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 38 СЪСТАВ, в публично заседание на
шестнадесети май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:Росица Шкодрова
при участието на секретаря Искрена Г. И.а
като разгледа докладваното от Росица Шкодрова Административно
наказателно дело № 20233110204692 по описа за 2023 година
МОТИВИ: Производството е образувано по жалба на И. Д. П. против НП, с което му е
наложено административно наказание „глоба”.
В жалбата си въззивника счита наказателното постановление за неправилно и
незаконосъобразно.
Счита, че обвинението не е доказано, тъй като не е било извършено измерване на
масата на превозното средство с годно техническо средство от страна на проверяващите.
Счита още, че липсва конкретен състав на административно нарушение, което да му е
вменено във вина, както и оспорва субективната страна на деянието. Размерът на
наказанието сочи като неправилно определен, без да е съобразено имотното му състояние.
Моли съда да отмени наказателното постановление. Претендира разноски.
В съдебно заседание въззивникът поддържа жалбата си чрез процесуален
представител.
По същество поддържа и доразвива доводите за отмяна на наказателното
постановление.
Представител на органа, издал наказателното постановление оспорва жалбата.
В заседанието по същество не се явява. Депозира молба, в която претендира за
неоснователност на въззивната жалба. Претендира възнаграждение.
След преценка на събраните по делото доказателства съдът прие за установено от
фактическа страна следното:
На 23.06.2023г. служители към РД “АА” Варна, сред които св. П., извършвали
1
рутинни проверки на водачи, осъществяващи обществени превози на товари.
КПП-то било устроено в гр. Варна, Подход за пристанище ПЧМВ, на около 200 метра
преди Наказателен паркинг.
Към мястото, където извършвали проверките приближил т.а. „Скания“ , категория N3 с
прикачено полуремарке, кат. 04, управляван от въззивника П., извършвайки превоз на
товар- царевица.
На въззивника бил подаден сигнал да преустанови движението си, след което
служителите на АА пристъпили към проверка. По време на проверката от страна на
служителите на АА били поискани документите на въззивника.
Въз основа на представените документи служителите на РД „АА“ установили, че
същото се движи по маршрут Тополи – Варна Изток. Извършено било замерване с
електронна мобилна везна „DINI ARGEO“, модел „DFWKR“ с номера на плочи **********
и **********, които съобразно поставените стикери за годност били с валидност на
извършените измервания до 10.2023г. От извършеното замерване проверяващите
установили, че сборът от натоварването на трите оси възлиза на 25145 кг. като това
превишавало с 1145 килограма максимално допустимата маса.
При това св. П. пристъпил към съставяне на акт за установяване на административно
нарушение, в съдържанието на който описал установеното нарушение и дал правна
квалификация на същото. В съдържанието на акта въззивника вписал, че няма възражения.
Възражения не постъпили и впоследствие по административно наказателната преписка.
На 27.02.2024г. било издадено НП, видно от съдържанието на което административно
наказващия орган изцяло е възприел фактическата обстановка, описана в акта за
установяване на административно нарушение. На описаното нарушение била дадена правна
квалификация по чл.139 ал.1 т.2 пр.ІІІ от ЗДП вр. чл.7 ал.1 т.3 б.“б“ от Наредба№11/2001г.
на МРРБ и въззивника бил санкциониран на основание ЗДП, като му било наложено
административно наказание глоба в максимално предвидения размер.
Горната фактическа обстановка се установява по безспорен и категоричен начин от
събраните по делото доказателства - показанията на разпитания в съдебно заседание
свидетел П. и приложените по администратИ.наказателната преписка и делото
доказателства- АУАН, който представлява годно доказателство по делото, съобразно чл.189
ал.2 от ЗДП; пътен лист; товарителница; кантарна бележка, отразяваща показанията от
измерване на тежестта на превозното средство посредством техническо средство към
момента на натоварването му и др.
Показанията на св. П. са такива на свидетел- очевидец, който пряко и непосредствено е
възприел вида на превозното средство, превозвания товар, съдържанието на предоставените
документи , както и размера на натоварването на осите, измерен с техническото средство.
Показанията на свидетеля напълно кореспондират с отразеното в съставения АУАН,
2
както и с писмените доказателства по делото – разпечатка от техническото средство,
отразяваща показанията от измерване на тежестта между осите.
При преценка на годността на доказателствата по делото, съдът взе предвид
възражението на въззивника, касаещо техническата годност на средството, с което е било
извършено замерването.
В настоящия казус измерването на натоварването на осите на превозното средство е
било извършено посредством електронна мобилна везна „DINI ARGEO“, модел „DFWKR“.
По отношение на плочите, използвани при измерването от техническото средство е
представено доказателство за преминат последващ метрологичен контрол.
По отношение на електронна мобилна везна „DINI ARGEO“, модел „DFWKR“
доказателства за последващ контрол са ангажирани, като видно от приложените копия от
протокол от проверка и справка от Български институт по метрология, ГД „Мерки и
измервателни уреди“, РО Русе електронната мобилна везна е била проверена в БИМ, ГД
„МИУ“, РО Русе . Електронната везна е с издаден сертификат за типово изследване от
Датски нотофициран орган, който замества Свидетелство за одобрен тип, издавано преди
01.01.2007г.
Заверено копие от този сертификат е приложено в хода на проведеното
административно наказателно производство, както и е приложено уведомително писмо от
Български институт по метрология, ГД „Мерки и измервателни уреди“, РО Русе.
Приложеното по делото копие от ръководство за употреба изяснява начина на работа с
техническото средство, като видно от показанията на св.П., изискванията за работа с
техническото средство са били спазени.
По отношение на компетентността на служителите на РД „АА“ да извършват
измерване с конкретното техническо средство са събрани доказателства, а именно :
длъжностни характеристики, съобразно които тези лица участват в извършването на
контролната дейност по ЗДвП. В съответствие с длъжностните характеристики и
разпоредбата на чл.166 ал.2 т.8 от ЗДвП, въззивният състав на съда намери, че не възниква
каквото и да било съмнение в компетентността на служителите на РД“АА“, в частност на св.
П., който е разпитан в хода на съдебното следствие, да извършат правилно и обективно
замерване с техническото средство.
Въззивникът се позовава на Решение по КНАХД№2377/2022г. по описа на АС-Варна,
като счита , че в същото изрично е указано , че везната следва да премине самостоятелен
метрологичен контрол.
Така цитираното съдебно решение обаче касае различен казус, при който въззивникът е
направил доказателствени искания за събиране на писмени доказателства за последваща
метрологично проверка на измервателното средство, за събиране на инструкцията за
експлоатация на електронната везна, на удостоверение за преминато обучение за работа с
везната.
В цитирания казус административнонаказващият орган не е представил инструкцията
3
за експлоатация на електронната везна и поради тази причина касационният състав на съда е
приел, че няма доказателства за неоснователност на възражението на жалбоподателя. В тази
връзка е прието и , че не е доказано по несъмнен начин фактическото твърдение на
касационния жалбоподател за натоварване на осите на описаното в НП пътно превозно
средство, след като няма убедителни доказателства, че процесната електронна везна може да
измерва натоварване на съчленени ППС, включително и с 5 оси. В казуса не е било
представено доказателство относно провеждане на периодична метрологична проверка на
процесната електрона везна, както и не е бил представен и друг писмен документ,
свидетелстващ за оценяване съответствието на типа средство за измерване с техническите и
метрологичните изисквания към него.
Анализът на доказателствата по настоящия казус , извършен по – горе, сочи на
неотносимост на решението по КНАХД№2377/2022г. по описа на АС-Варна, доколкото по
настоящото дело са приобщени категорични доказателства относно годността на
техническото средство, с което е извършено замерването и компетентността на
инспекторите от РД „АА“, извършили това замерване.
За да се произнесе по жалбата, при проверка на АУАН и НП, съдът констатира
следното:
Проведеното администратинвонаказателно производство е в съответствие с
изискванията на процесуалния закон, при правилно приложение на материално правните
норми. И актосъставителя и административнонаказващият орган са изпълнили
задълженията си, произтичащи от ЗАНН - акта за установяване на административно
нарушение е бил съставен в тримесечния срок от откриване на нарушителя; спазен е и
срокът за възражения по АУАН; наказателното постановление е издадено в шестмесечния
преклузивен срок за издаването му. И акта за установяване на административно нарушение
и съставеното наказателно постановление съдържат всички реквизити, изискуеми от чл.42 и
чл.57 от ЗАНН.
Административно наказващия орган правилно, въз основа на събраните по
административно наказателната преписка доказателства е направил извод, че е извършено
административно нарушение, като правилно е определена квалификацията по ЗДП и вида на
административното наказание.
Съдът намери, че при определяне размера на административното наказание правилно
е бил определен такъв около минималния. В настоящия казус липсват отегчаващи
отговорността обстоятелства и в този смисъл правилно е определено наказание в посока към
минимума. Именно такъв размер способства за постигане на целите на генералната и
специалната превенция.
Що се отнася до доводите на въззивника за отмяна на наказателното постановление,
наведени с жалбата , съдът не споделя същите, предвид на следното:
На първо място по възразеното, че обвинението не е доказано, тъй като не е било
извършено измерване на масата на превозното средство с годно техническо средство от
4
страна на проверяващите, съдът вече изложи мотиви по- горе защо счита това възражение за
неоснователно, поради което не счита за нужно да ги преповтаря.
На следващо място се счита, че липсва конкретен състав на административно
нарушение, което да е вменено във вина, както и се оспорва субективната страна на
деянието.
По така наведените възражения съдът намери за нужно единствено да отбележи, че
при служебната проверка на АУАН и НП не констатира да са допуснати съществени
нарушения на закона. Анализът на доказателствения материал по делото извежда
еднозначно именно фактическата обстановка, твърдяна с наказателното постановление.
Съдържанието на АУАН и на наказателното постановление се преценява от съда
като достатъчно, за да бъдат изведени елементите от състава на нарушението и да се
обоснове дирене на административнонаказателна отговорност към момента на издаването
му, като е налице правилна правна квалификация на нарушението. Наказващият орган се е
произнасял по неоспорена фактическа обстановка, при събрани доказателства в достатъчен
обем за правилното решаване на административно наказателната преписка и не е
възникнало задължение за допълнително разследване.
Съдът, при проверка на съдържанието на НП констатира, че в обстоятелствената му
част са описани всички елементи от състава на нарушението, състоящо се в управление на
превозно средство с натоварване на осите, надвишаващо допустимата норма.
Нарушението е конкретизирано по своето местоизвършване и дата, както и по своята
правна квалификация. Съдът констатира правилно приложение на закона при
квалифицирането на деянието с НП. Правилно установените факти са били съотнесени към
разпоредбата на чл. 177 ал.3 т.1 пр.3 от ЗДвП.
Субективната страна на деянието е установена по безспорен начин, доколкото
въззивникът, като водач на превозното средство не е следвало да предприема управлението
му в случай на претоварване на осите.
С въззивната жалба се претендира неправилно определен размер на наказанието, но
според настоящия състав на съда същото е било прецизирано правилно, при отчитане на
липсата на отегчаващи отговорността обстоятелства.
Като взе предвид гореизложеното, съдът намери, че следва да потвърди
наказателното постановление като правилно и законосъобразно издадено.
С решението си съдът присъди направените по делото разноски за възнаграждение
на юрисконсулт.
Водим от горното, съдът постанови решението си.
5
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА НП №23-0001961/02.08.2023г. на Директор РД „АА“ гр. Варна, с
което на И. Д. П. е наложено административно наказание ГЛОБА в размер на 600 лева на
основание чл.177 ал.3 т.1 предл.ІІІ от Закона за движение по пътищата.
ОСЪЖДА И. Д. П., ЕГН ********** да заплати на РД „АА“ гр. Варна на осн. чл.27е
от Наредба за правната помощ направените по делото разноски за възнаграждение на
юристконсулт в размер на 80 / осемдесет/ лева.
Решението подлежи на касационно обжалване пред ВАС в 14-дневен срок от
получаване на съобщението, че мотивите са изготвени.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
6