O П Р
Е Д Е Л Е
Н И Е
10.03.2023г.
Административен съд - Монтана,
І-ви състав в закрито заседание на десети март през две хиляди и двадесет и
трета година в състав:
Председател : Огнян Евгениев
Производството е по реда на
чл.166, ал.4 във вр. с ал.2 от
Административно процесуален кодекс (АПК) във връзка с чл.172, ал.6 от Закон за движение по пътищата (ЗДвП)
Постъпило е искане
вх.№1275/27.02.2023г. подадено от М.Б.А. ***,
чрез пълномощника му адвокат Чакова, искане за спиране на допуснатото
по силата на закона предварително изпълнение на оспорваната Заповед за прилагане на принудителна
административна мярка №454/30.01.2023г. на Младши автоконтрольор в отдел „Пътна
полиция“ на СДВР, с
която на основание чл.171, т.1, б.“б“ от ЗДвП, временно е отнето свидетелството
за управление на МПС за оспорващият за срок от 18 месеца. В искането се излагат
доводи, че допуснатото предварително изпълнение ще доведе до настъпване на
имуществени и неимуществени вредоносни последици за оспорващият
Настоящата съдебна инстанция счита искането за спиране на допуснатото предварително изпълнение за процесуално допустимо. Разгледано по същество искането е НЕОСНОВАТЕЛНО при следните доводи:
Съгласно разпоредбата на чл.172,
ал.6 ЗДвП, подадената жалба не спира изпълнението на приложената
административна мярка. Тъй като в специалния закон - ЗДвП, не са предвидени условията, при наличие на които
може да бъде спряно изпълнението на административните актове, с които се иззема на имота, на основание чл. 46, ал. 2 от Закона за
нормативните актове (ЗНА), по аналогия на закона следва да бъдат съобразени предпоставките,
въведени в материалноправната норма на чл.166, ал. 2 АПК. Такива основания за
спиране са посочените в същата норма обстоятелства - наличието на значителни
или трудно - поправими вреди, които ще настъпят в патримониума на жалбоподателя
от предварителното изпълнение на акта. За да допусне законодателят
предварително изпълнение по силата на закона, е презумирал наличието на
предпоставките по чл. 60, ал.1 АПК и тяхното съществуване не следва да се
доказват от органа. Оспорващият следва да
докаже наличието на някоя от посочените в същия чл. 60, ал.1 АПК предпоставки,
но в своя полза. Или следва да обоснове настъпването на значителни или трудно -
поправими вреди за себе си. Според правната теория за значителност се
преценяват вреди, които имат посочено материално изражение, а като трудно -
поправими вреди, които касаят ценности като живот и здраве. Съдът намира, че оспорващият не е обосновал и доказал вероятното
настъпване на значителни или трудно – поправими вреди в своя и на семейството
си патримониум. Като значителна и трудно поправима вреда следва да се
определи само такава, която не може да бъде репарирана по обезщетителен ред, а в случая, ако
административния акт бъде отменен като незаконосъобразен за оспорващия е налице
правна възможност да реализира правата си в рамките на исково производство, в
което да установи претърпени имуществени вреди за себе си и членове от
семейството му, респективно по делото не се установява, че оспорващия би
претърпял значителна и трудно
поправима вреда,
която да обоснове основание за спиране на предварителното изпълнение.
В случая искането за спиране на
допуснатото предварително изпълнение изхожда от оспорилия административния акт,
тоест е процесуално допустимо, но представените с искането доказателства не
обосновават извода, че от допуснатото предварително изпълнение по силата на
закона ще настъпят значителни или трудно поправими за оспорващия вреди, които
да са противопоставими за защитаваните обществени интереси. Пълнотата изисква
да се отбележи, че по аналогична фактическа обстановка е произнасянето на ВАС с
Определение №9026/17.10.2022г. по адм.дело №9337/2022г.
Настоящият съдебен състав, намира
за необходимо да посочи, че в случая е налице индиция, че фактическите
обстоятелства описани в жалбата не съответстват на събраните по делото факти,
но това е въпрос, който може да се обсъжда при решаване на спора по същество. В
тази връзка следва да се отбележи, че настоящият съдебен състав преди да се
произнесе с настоящето определение събра относими за произнасянето доказателства,
които сочат, че ответника не е запознат с Протокола за химикотоксилогично
изследване за употреба на наркотични вещества или техни аналози. За целите на
настоящето произнасяне обаче релевантни са описаните по-горе обстоятелства,
като пълнотата изисква да се посочи, че искането за спиране на предварително
изпълнение допуснато по силата на закона е свързано с конкретни основания,
които в случая не са налице. Произнасянето по същество на спора, тоест дали
оспорения административен акт е законосъобразен или не е свързано изследване на
предпоставки, които не са обвързани с искането за спиране на допуснатото
предварително изпълнение по силата на закона, което ще рече, че въпреки
индицията за незаконосъобразност на оспорения административен акт в случая
липсва основание да се спре допуснатото по силата на закона предварително
изпълнение.
При тези доводи и на основание
чл.166, ал.4 във вр. с ал.2
Административно процесуален кодекс (АПК) и във връзка с чл.172, ал.6 ЗДвП, като
прие искане вх.№1275/27.02.2023г. за спиране на предварителното изпълнение на Заповед за прилагане на принудителна
административна мярка №454/30.01.2023г. на Младши автоконтрольор в отдел „Пътна
полиция“ на СДВР за
неоснователно, І-ви състав на Административен съд Монтана
О
П Р Е
Д Е Л И:
ОСТАВЯ БЕЗ
УВАЖЕНИЕ искане вх.№1275/27.02.2023г. за спиране на допуснатото по силата на
закона предварително изпълнение на оспорваната Заповед за прилагане на принудителна административна
мярка №454/30.01.2023г. на Младши автоконтрольор в отдел „Пътна полиция“ на
СДВР.
Определението
подлежи на обжалване с частна жалба пред Върховен административен съд в
седемдневен срок от съобщаване му.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: