№ 1687
гр. София, 21.03.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-Б СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и шести февруари през две хиляди двадесет и четвърта
година в следния състав:
Председател:Станимира Иванова
Членове:Райна Мартинова
Петър Милев
при участието на секретаря Йорданка В. Петрова
като разгледа докладваното от Станимира Иванова Въззивно гражданско
дело № 20231100502038 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.
С Решение № 20051005/01.08.2022г. по гр.д. № 9670 по описа за 2021г.
на Софийски районен съд, 81-ви състав М. К. Г. , ЛНЧ **********, л.к. №
*******, издадена на 24.01.2012г. от МВР-София, с адрес: гр. София, ул.
******* е осъден да заплати на „Топлофикация София”ЕАД, ЕИК *******
с адрес: гр.София, ул. ******* на основание на чл. 149 от Закона за
енергетиката вр. с чл. 79 и чл. 86 от ЗЗД сумата от 11 768,75лв., ведно със
законната лихва от 18.02.2021г. до изплащането й, представляващи стойност
на потребена топлинна енергия в апартамент № 43 в гр. София, ул. *******,
абонатен № *******.; сумата от 1326,70лв., представляващи обезщетение за
забава на плащането на главницата за топлинна енергия за периода от
15.09.2018г. до 18.01.2021г.; сумата от 131,38лв., ведно със законната лихва
от 18.02.2021г. до изплащането й, представляващи цена на дялово
разпределение на енергията за периода от февруари 2018г. до април 2020г. в
същия имот; на основание на чл. 78, ал.1 от ГПК сумата от 815,58лв.,
представляващи съдебни разноски, като неоснователен е отхвърлен иска за
21,38лв. представляващи обезщетение за забава на плащането на цената на
дяловото разпределение за периода от 31.03.2018г. до 18.01.2021г., като
Топлофикация София”ЕАД, ЕИК ******* е осъдена да заплати на М. К. Г. ,
ЛНЧ ********** на основание на чл. 78, ал.3 от ГПК съдебни разноски от
0,48лв.
1
Срещу така постановено решение е депозирана въззивна жалба вх.№
25077614/05.12.2022г. по регистъра на СРС от ответника по исковете М. К.
Г., ЛНЧ ********** в частта, с която исковете са уважени. Изложил е
съображения, че решението е неправилно, постановено при нарушение на
съдопроизводствени правила и на материалния закон. Посочил е, че по делото
не било установено съществуване на облигационно правоотношение между
главните страни за доставка на топлинна енергия в имота. Договорът за наем
бил за срок от 14.07.2017г. до 14.07.2020г. , той бил представен в копие. В
копие било представеното и заявлението – декларация от 27.10.2017г. Това
заявление-декларация не го правели автоматично клиент на топлинна
енергия. Собственикът на апартамента отговарял за задълженията за
топлинна енергия, освен ако партидата не е прехвърлена на наемателя по
надлежния ред. За същото съгласно ОУ от 2016г. наемодателят следвало да
подаде нотариално заверена декларация , с която дава съгласие за определен
период от време титуляр на партида да бъде променен, като се представи
договор за наем и се посочи периода., представи доказателства че е
собственик на имота. СРС не бил обсъдил оспорването на договора от 2002г.
с топлинния счетоводител. Този договор не сочел абонатни номера на
имотите, не сочел името на въззивника и имота. Не било посочено от СРС
периода за който дължи сумата от 11768,75лв.
Въззиваемият-ищец Топлофикация София”ЕАД, ЕИК ******* е
оспорил жалбата. Посочил е, че решението в обжалваната част било
правилно. Претендирал е разноски, оспорил е поради прекомерност
претенцията на насрещната страна за разноски.
Третото лице помагач на страната на въззиваемия-ищец – „Т.С.”ЕООД,
ЕИК ******* не е изразило становище.
Съдът, след като прецени доводите на страните и събраните по делото
доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:
Първоинстанционният съд е сезиран с искова молба вх. №
22003505/18.02.2021г. на „Топлофикация София”ЕАД, ЕИК ******* с
адрес: гр.София, ул. ******* срещу М. К. Г. , ЛНЧ **********, л.к. №
*******, издадена на 24.01.2012г. от МВР-София, с адрес: гр. София, ул.
******* с която е поискало от съда да осъди ответника да му заплати на
основание на чл. 149 от Закона за енергетиката вр. с чл. 79 и чл. 86 от ЗЗД
сумата от 11 768,75лв., ведно със законната лихва от 18.02.2021г. до
изплащането й, представляващи стойност на потребена топлинна енергия в
апартамент № 43 в гр. София, ул. *******, абонатен № ******* за периода
от 01.05.2017г. до 30.04.2020г.; сумата от 1326,70лв., представляващи
обезщетение за забава на плащането на главницата за топлинна енергия за
периода от 15.09.2018г. до 18.01.2021г.; сумата от 131,38лв., ведно със
законната лихва от 18.02.2021г. до изплащането й, представляващи цена на
дялово разпределение на енергията за периода от февруари 2018г. до април
2
2020г. в същия имот, сумата от 21,38лв. представляващи обезщетение за
забава на главницата за дялово разпределение за периода от 31.03.2018г. до
18.01.2021г., като му се присъдят и разноските по делото. Навело е твърдения,
че ответникът е наемател на имота и като такъв е потребител на топлинна
енергия в имота, потребил енергия в имота в количества и на стойност за
които е предявен иск, дължал и стойност на услугата дялово разпределение
на енергията, изпаднал в забава на плащането им, страните били обвързани от
договор при Общи условия.
Ответникът М. К. Г. , ЛНЧ ********** в предоставения срок за отговор е
оспорил исковете. Посочил е, че задължението е погасено по давност. След
срока за отговор е навел твърдения, че собственикът на апартамента
отговарял за задълженията за топлинна енергия, освен ако партидата не е
прехвърлена на наемателя по надлежния ред. За същото съгласно ОУ от
2016г. наемодателят следвало да подаде нотариално заверена декларация , с
която дава съгласие за определен период от време титуляр на партида да бъде
променен, като се представи договор за наем и се посочи периода., представи
доказателства че е собственик на имота. Представеното заявление за промяна
на партида не отговаряло на тези изисквания, не били представени
доказателства за собствеността върху имота. Договор от 2002г. с топлинния
счетоводител. не сочел абонатни номера на имотите, не сочел името на
въззивника и имота
Третото лице помагач на страната на ищеца – „Т.С.”ЕООД, ЕИК
******* е подкрепило исковете.
По делото е приет договор за наем от 14.07.2017г.п носещ подпис за
страните по него, съгласно който Агенция за дипломатически имоти в
страната”ЕООД е предоставило на М. Г. под наем апартамент № 453, на ул.
******* в гр. София за срок до 14.07.2020г. Съгласно чл. 3 от договора при
подписването на протокола-опис за имота наемателят е длъжен да заяви дали
ще ползва партидите н наемодателя за топлинна енергия, за което ще заплаща
9% такса върху дължимите за същото суми или ще открие в едномесечен срок
такива на свое име, като в случай че не открие такива в този срок ще се счита,
че ще ползва тези на наемодателя. Съгласно чл. 6, т. 7 от договора
потребената от наемателя топлинна енергия в имота се заплаща от него и е за
негова сметка.
Прието е заявление-декларация от 27.10.2017г. носещо подпис за
ответника по исковете, съгласно което на 27.10.2017г. М. Г. е поискал от
Топлофикация София”ЕАД да открие на негово име партида за имота като
наемател на същия и за същото е представил наемния договор от 14.07.2017г.
Приет е договор от 14.01.2002г. съгласно който Агенция за
дипломатически имоти”ЕООД е възложило на Т.С.”ЕООД да извършва
дяловото разпределение на топлинна енергия в сграда в гр. София, ул.
******* съгласно протокол от 08.12.2001г. на ОС
Приет е протокол от 08.01.2001г. на ОС на ЕС на сграда на ул. *******, гр.
3
София съгласно който е взето решение дяловото разпределение на енергията в
сградата да се извършва от Т.С., в приложен списък не е посочен имот с
абонатен № *******
Приет е протокол от 17.09.2001г. от ОС на ЕС на ОС на ЕС на сграда на ул.
*******, гр. София съгласно който е взето решение да се упълномощи
А.”ЕООД да избере фирма за дяловото разпределение на енергията в
сградата, в приложен списък за ап. 43 собственик е посочен А..
Приети са общи условия за продажба на топлинна енергия за битови
нужди на Топлофикация София”ЕАД, одобрени с Решение на ДКЕВР от
2016г..
Приети са изравнителни сметки, съгласно които за процесния имот в
периода са извършвани реални отчети , до 30.09.2017г. партида за имота е
била на А.”ЕООД като считано от 01.10.2017г. тя е сменена на името на
ответника, По партида на ответника едва за октомври 2017г. е начислена
енергия, за подгряване на водата енергията е начислявана по показания на
водомер, потребената енергия за трите отчетни периода с начало на първия
01.10.2017г. са съответно 2513,69лв. без ДДС; 3872,96лв. без ДДС;
3838,34лв. без ДДС
С прието по делото, неоспорено от страните заключение по
съдебно-счетоводната експертиза, вещото лице след проверка при ищеца и
документите по делото е посочило, че сумите, начисленията за дялово
разпределение са месечно в рамките от по 4,67лв. до 5,02лв., общо 131,38лв.
Посочило е, че за първия отчетен период общата фактура по изравнителната
сметка е за сумата от 3016,43лв. За този период част от задълженията по
месечните фактури по прогнозни стойности били платени, общо платеното
било 555,41лв. и така за този първи отчетен период неплатената сума била
2461,02лв. Тази неплатена сума за била за период след февруари 2018г. За
втория и третия отчетен период нямало плащания, фактурите по
изравнителните сметки били съответно за 4707,54лв. и за 5022,96лв., но в
последствие били издадени кредитните известия към тях съответно за
59,98лв. и за 362,79лв. Лихвата за забава на главницата била в размер на
1503,30лв.
С оглед на така установената фактическа обстановка, съдът намира от
права страна следното:
Съгласно разпоредбата на чл. 269 от ГПК въззивния съд се произнася
служебно по валидността на решението а по допустимостта му – в
обжалваната част. По останалите въпроси въззивния съд е ограничен от
посоченото в жалбата.
В конкретния случай постановеното по делото решение е валидно и
допустимо в обжалваната част.
По правилността на решението:
Предявеният иск е с правно основание чл. 149 и сл., чл. 154 и чл. 155 от
4
Закона за енергетиката (ЗЕ) вр. с чл. 79 и чл. 86 от ЗЗД – иск за заплащане на
стойност на доставена топлоенергия за битови нужди, за имот в сграда -
етажна собственост, отделно и обезщетение за забава на плащане на същото,
както и иск за плащане на цената на дялово разпределение на енергията.
За да се уважи този иск по делото следва да се установи, че за процесния
период между страните е съществувало валидно правоотношение, по което
ищецът се е задължил да доставя на ответника топлинна енергия за битови
нужди в процесния имот срещу задължение на ответника да заплаща
стойността им, че ищецът е изпълнил точно своите задължения и е доставил
конкретно количество топлинна енергия, начислил е суми за същото
съобразно с действащите към съответния момент разпоредби на ЗЕ вр. с
Наредба №16-334 от 06.04.2007 год. за топлоснабдяването /Обн. ДВ, бр.34 от
24.04.2007 год./, носител е на вземане за възнаграждение за дялово
разпределение на топлинната енергия и на обезщетение за забава на
плащането му, поради което и за ответника е възникнало валидно и
изискуемо задължение за заплащане на стойността им.
Действащата към периода на облигационните отношения между страните
нормативна уредба, която ги урежда Закона за енергетиката (ЗЕ), и Наредба
№16-334 от 06.04.2007 г. за топлоснабдяването (обн. ДВ, бр.34 от
24.04.2007г.).
Съгласно разпоредбата на чл.150 от ЗЕ продажбата на топлинна енергия за
битови нужди се извършва при публично оповестени общи условия, които
влизат в сила 30 дни след публикуването им в един централен и един местен
всекидневник и стават задължителни за потребителя, без да е нужно
потребителят изрично и писмено да ги е приел.
Съгласно разпоредбите на ЗЕ разпределението на топлинната енергия в
сграда - етажна собственост, се извършва по система за дялово
разпределение. Начинът за извършване на дяловото разпределение е
регламентиран в чл. 139-148 от ЗЕ и в действалите към процесния период
Наредба №16-334 от 06.04.2007 г. за топлоснабдяването (Обн. ДВ, бр.34 от
24.04.2007 г.).
Съгласно чл.142, ал.2 от ЗЕ - топлинната енергия за отопление на сграда -
етажна собственост, се разделя на топлинна енергия, отдадена от сградната
инсталация, топлинна енергия за отопление на общите части и топлинна
енергия за отопление на имотите.
Съгласно чл. 145, ал.1 от ЗЕ топлинната енергия за отопление на имотите в
сграда - етажна собственост, при прилагане на дялово разпределение чрез
индивидуални топломери, се определя въз основа на показанията на
топломерите в отделните имоти.
Съгласно чл. 153, ал.1 от ЗЕ всички титуляри на вещно право на ползване в
сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към
нейно самостоятелно отклонение, са потребители на топлинна енергия и са
длъжни да монтират средства за дялово разпределение по чл. 140, ал. 1, т. 3 на
5
отоплителните тела в имотите си и да заплащат цена за топлинна енергия при
условията и по реда, определени в съответната наредба по чл. 36, ал. 3.
Според ал.2 на същия текст когато всички собственици и титуляри на вещно
право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна
станция или към нейно самостоятелно отклонение, не желаят да бъдат
потребители на топлинна енергия за отопление и/или за горещо
водоснабдяване, те са длъжни да декларират писмено това пред
топлопреносното предприятие и да поискат прекратяване на
топлоснабдяването за отопление и/или горещо водоснабдяване от тази
абонатна станция или от нейното самостоятелно отклонение, като съгласно
ал.3 лицата по ал. 2 се смятат за потребители на топлинна енергия до датата
на прекратяване на топлоснабдяването.
По аргумент от чл. 153, ал.6 от ЗЕ и чл.72, ал.4 от НТ и чл. 76 от Наредба
№ 16-334 от 06.04.2007 г. следва и че потребителите в сграда - етажна
собственост, които прекратят топлоподаването към отоплителните тела в
имотите си чрез монтираната на тях регулираща арматура остават
потребители на топлинната енергия, отдадена от сградната инсталация и от
отоплителните тела в общите части на сградата, както и дължат заплащане на
сумата за мощност (В този смисъл решение Nо 210 от 24.02.2006 г. по адм.
дело Nо 11361/2005 г. на 5 чл. състав на ВАС). Нещо повече – разпоредбата
на чл. 153, ал.5 от ЗЕ, въвежда забрана за прекратяване на подаването на
топлинна енергия към отоплителните тела в имотите си чрез физическото им
отделяне от сградната инсталация, направено от потребител.
Съдът приема, че по делото е установено че ищецът е енергийно
предприятие, доставящо топлинна енергия. "Топлофикация София" ЕАД е
дружество регистрирано по Търговския закон и вписано в Търговския
регистър при Агенция по вписванията с предмет на дейност производство на
топлинна енергия, пренос на топлинна енергия, производство на топлинна и
електрическа енергия и други дейности обслужващи основните.
Съдът приема, че по делото е установено че за периода от 14.07.2017г. до
30.04.2020г. ответникът е бил потребител /клиент на топлинна енергия по
смисъла на чл. 153 от ЗЕ в имота през процесния период. Съгласно чл. 149 и
чл. 150 ЗЕ купувач по договора за продажба на топлинна енергия за битови
нужди е клиентът на топлинна енергия за битови нужди. Такъв е и „битовият
клиент“, тоест този, който купува енергия за собствени битови нужди.
Посочените от законодателя в чл. 153, ал. 1 ЗЕ клиенти на топлинна енергия
за битови нужди, дължащи цената на доставената топлинна енергия по
сключения с топлопреносното предприятие договор за продажба на топлинна
енергия за битови нужди при публично известни общи условия, са
собствениците и титулярите на ограниченото вещно право на ползване
върху имота. В това си качество те са клиенти на топлинна енергия и страна
по продажбеното правоотношение с топлопреносното предприятие с предмет
- доставка на топлинна енергия за битови нужди, тоест дължат заплащане на
цената на доставената топлинна енергия. Клиенти на топлинна енергия за
6
битови нужди могат да бъдат и правни субекти, различни от посочените в
чл. 153, ал. 1 ЗЕ, ако ползват топлоснабдения имот със съгласието на
собственика, съответно - на носителя на вещното право на ползване, за
собствени битови нужди, и същевременно са сключили договор за продажба
на топлинна енергия за битови нужди за този имот при публично известните
общи условия с топлопреносното предприятие. В тази хипотеза третото
ползващо имота лице придобива качеството „клиент “ на топлинна
енергия за битови нужди и като страна по договора за доставка на топлинна
енергия дължи цената й на топлопреносното предприятие. Договорът между
това трето ползващо лице и топлопреносното предприятие подлежи на
доказване по общия ред, включително и с откриването на индивидуална
партида на ползвателя при топлопреносното дружество по искане на това
трето лице. Този договор не се презумира с установяване на факта на
ползване на топлоснабдения имот. (В този смисъл Тълкувателно решение №
2/17.05.2018г. на ОСГК на ВКС).
В конкретния случай приетите по делото договор за наем от 14.07.2017г.,
заявление-декларация от 24.10.2017г. , изравнителни сметки, установяват, че
за периода от 14.07.2017г. до 14.07.2020г. ответникът по исковете е бил
наемател на апартамент № 43 на ул. ******* в гр. София, като на 24.10.2017г.
е поискал от ищеца да открие на негово име партида за имота и така е открита
от ищеца, не се твърди и не се установява договор за наем да е прекратен
предсрочно , съответно партида да е сменена на 3-то лице преди 14.07.2020г.
Така събраните доказателства установяват валидно възникнало
правоотношение между страните за доставка на топлинна енергия в имота за
периода от 24.10.2017г. до 14.07.2020г. Договорът за наем сочи, че имотът е
предоставен под наем на ответника от Агенция за дипломатически
имоти”ЕООД след проведен търг. Протоколът от 17.09.2001г. на ОС на ЕС на
сградата сочи А. ЕООД като собственик на имоти в сградата, включително и
на ап. 43. Заявлението на ответника по исковете до ищеца сочи, че той се
легитимира като наемател на имота по договор с А.”ЕООД. Така събраните по
делото доказателства обсъдени в съвкупност обосновават за нуждите на
настоящото производство, че ответникът по исковете е бил наемател на имота
по договор с лице, което е разполагало с правомощие да го управлява, а
доводите на ответника в обратния смисъл са неоснователни. Съдържанието на
договора за наем по чл. 3 и чл. 6, т. 7 установяват, че наемодателят е дал
съгласие на наемателя да открие партида за имота на наемателя, като
последният дължи плащането на стойността на потребената в имота енергия.
Този извод следва при логическо и систематично тълкуване на тези
разпоредби. Представеното на този договор за наем от наемателя на
„Топлофикация София”ЕАД заедно със заявлението за откриване на партида
на негово име за имота , откриването на партида да имота от ищеца на името
на ответника съдът приема, че установяват съгласие на наемодателя
партидата за имота да се открие на името на наемателя, както и валидно
възникнало правоотношение между главните страни за доставка на топлинна
7
енергия за имота за периода от 01.10.2017г. до 30.04.2020г. Съдът приема за
установено по делото, че за този период доставената в имота топлинна
енергия не е по-малко от главницата, за която е предявен иска. Този извод
следва при съобразяване на приетите по делото изравнителни сметки и
заключение по съдебно-счетоводната експертиза. От тези доказателства се
установява, че едва за периода от 01.10.2017г. / в месеца през който е
поискана смяна на партидата/ на ответника е открита партида за имота и
процесните суми касаят само период след 01.10.2017г. Договорът за наем
установява, че ответникът в този период е бил наемател на имота. По
изравнителните сметки стойността на реално потребената в имота енергия е в
по-голям размер от процесните, но същото се установява от заключението по
счетоводната експертиза, че се дължи на извършени плащания за период до
31.01.2018г, както и издаване на кредитни известия от ищеца в последствие.
Следва да се посочи, че доколкото по делото е установено от
заключението по счетоводната експертиза, че процесните суми са неплатени
задължения за периода от 01.02.2018г. до 30.04.2020г ., когато вече е била
подадена заявлението-декларация на ответника по исковете за откриване на
партида за негово име, като не е бил изтекъл по-дълъг период от 3 години
преди подаване на исковата молба, то правилно районният съд е уважил
исковете изцяло. Действително, районният съд е пропуснал в диспозитива на
решението да посочи периода за който е уважил исковете, но това не води до
неправилност на постановеното решение. В мотивите си СРС е изложил ясни
съображения, че се произнася по иск за процесния период, като процесната
сума се дължи за периода от 01.02.2018г. до 30.04.2020г. Това е и периодът ,
за който въззивният съд приема за установено по делото съществуване на
вземане към ответника за заплащане на потребената в имота топлинна
енергия.
Неоснователни са оплакванията на въззивника, основани на договора за
дяловото разпределение на енергията в имота. Този договор е сключен от
А.”ЕООД, за което и за избора на топлинен счетоводител е бил упълномощен
от ОС на ЕС съгласно приетия по делото протокол от 17.09.2001г., сочещ и
апартамент № 43 , като собствен на А.. Отделно, ответникът по исковете
не е оспорил количеството на топлинната енергия доставена в имота, поради
което и без самостоятелно значение стават по делото възраженията на
въззивника, основани на липсата на правомощия на ТЛП да извършва
дяловото разпределение на енергията в имота.
С въззивнага жалба не са въведени оплаквания срещу останалите изводи на
районния съд, при обосноваване на тези изводи районният съд не е допуснал
нарушение на императивна правна норма, поради което и при съобразяване на
ограниченията на чл. 269 от ГПК съдът приема същите за правилни.
С оглед гореизложеното съдът приема, че решението на районният съд в
тази част е правилно и като такова следва да бъде потвърдено, като в частта за
главница за топлинна енергия следва да се посочи, че тя е за период от
8
18.02.2018г. до 30.04.2020г..
По отговорността за разноски:
С оглед изхода на делото съдът приема, че в тежест на въззивника следва
да се постави отговорността за разноски по делото, въззиваемият не е
ангажирал доказателства, които да обосноват извод, че такива му се дължат.
Депозираният отговор на жалбата и молбата от 23.02.2024г. са бланкетни, и
не позволяват извод, че на ищеца се следват разноски за възнаграждение за
юрисконсулт във въззивното производство.
Така мотивиран, Софийският градски съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 20051005/01.08.2022г. по гр.д. № 9670 по
описа за 2021г. на Софийски районен съд, 81-ви състав в частта, с която М.
К. Г., ЛНЧ **********, л.к. № *******, издадена на 24.01.2012г. от МВР-
София, с адрес: гр. София, ул. ******* е осъден да заплати на
„Топлофикация София”ЕАД, ЕИК ******* с адрес: гр.София, ул. *******
на основание на чл. 149 от Закона за енергетиката вр. с чл. 79 и чл. 86 от ЗЗД
сумата от 11 768,75лв., ведно със законната лихва от 18.02.2021г. до
изплащането й, представляващи стойност на потребена топлинна енергия в
апартамент № 43 в гр. София, ул. *******, абонатен № ******* за периода
от 01.02.2018г. до 30.04.2020г; сумата от 1326,70лв., представляващи
обезщетение за забава на плащането на главницата за топлинна енергия за
периода от 15.09.2018г. до 18.01.2021г.; сумата от 131,38лв., ведно със
законната лихва от 18.02.2021г. до изплащането й, представляващи цена на
дялово разпределение на енергията за периода от февруари 2018г. до април
2020г. в същия имот; на основание на чл. 78, ал.1 от ГПК сумата от 815,58лв.,
представляващи съдебни разноски
Решението е постановено при участието на трето лице помагач на
страната на въззивника – ищец – „Т.С.”ЕООД, ЕИК *******.
Решението може да се обжалва пред Върховния касационен съд в
едномесечен срок от съобщаването му при условията на чл. 280 от ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
9