Протокол по дело №41/2024 на Апелативен съд - Пловдив

Номер на акта: 43
Дата: 30 януари 2024 г. (в сила от 30 януари 2024 г.)
Съдия: Иван Христов Ранчев
Дело: 20245000600041
Тип на делото: Въззивно частно наказателно дело
Дата на образуване: 26 януари 2024 г.

Съдържание на акта


ПРОТОКОЛ
№ 43
гр. Пловдив, 30.01.2024 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ в публично заседание на тридесети
януари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:Надежда Ив. Желязкова

Каличкова
Членове:Иван Хр. Ранчев

Мария П. Петрова
при участието на секретаря Красимира Хр. Н. Кутрянска
и прокурора Марин Ст. Дишлянов
Сложи за разглеждане докладваното от Иван Хр. Ранчев Въззивно частно
наказателно дело № 20245000600041 по описа за 2024 година.
На именното повикване в 09:30 часа се явиха:
Обвиняемият Х. Я. Л., редовно призован, се явява лично и с адв. К.
Д., надлежно упълномощен.
Обвиняемият М. Б. Т., редовно призован, се явява лично и с адв. Р.
К., надлежно упълномощен.
За Апелативна прокуратура се явява прокурор Д..
Прокурорът: Да се даде ход на делото.
Адв. К.: Да се даде ход на делото.
Обв. М. Б. Т. : Да се даде ход на делото.
Адв. Д.: Да се даде ход на делото.
Обв. Х. Я. Л.: Да се даде ход на делото.
Съдът намира, че са налице основанията за даване ход на делото в
днешното съдебно заседание, поради което и
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО.
1
ДОКЛАДВАХА СЕ частните жалби от съдията-докладчик Иван
Ранчев.
Разясниха се правата по чл. 274 и чл. 275 НПК.
Прокурорът: Нямам искания за отводи и нови доказателства.
Адв. К.: Нямам искания за отводи и нови доказателства.
Обв. М. Б. Т.: Нямам искания за отводи и нови доказателства.
Адв. Д.: Нямам искания за отводи и нови доказателства.
Обв. Х. Я. Л.: Нямам искания за отводи и нови доказателства.
С оглед становищата на страните, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО ПО СЪЩЕСТВО.
Адв. К.: Уважаеми апелативни съдии, в допълнението към частната
жалба изложих подробни доводи и съображения в подкрепа на изразените в
частната жалба наши искания относно следните обстоятелства:
Първо, относно липсата на обосновано предположение за извършено
от подзащитния ми М. Т. престъпление по чл.354а ал.1 НК, с оглед
обстоятелството, че по делото липсват доказателства, че точно той държи 1
кг. и 3 гр. марихуана.
Второ, относно доказателствата събрани по предвидения
процесуален ред, установяващи конкретната деятелност на М. Т., по делото с
протокол за обиск е иззето лично от него и е намерено там 0,243 гр. кокаин,
което количество е четвърт грам и е по-малко от ½ доза. В автомобила, на
който е извършено претърсване, са пътували двамата обвиняемия, но по
делото липсват дактилоскопни следи на М. Т. върху количеството марихуана,
върху пакета. Говоря относно М..
Трето, относно липсата на доказателства по делото, сочещи за
съществуване на реална опасност подзащитният ми да извърши престъпление,
каквото е приел първоинстанционният съд, при по-лека мярка за
неотклонение от „Задържане под стража“. В допълнението към частната
жалба съм посочил многобройни факти и обстоятелства, установяващи
липсата на реална опасност.
2
Четвърто, относно използването от прокурора и позоваването от
съда в определението на непотвърдена оперативна информация за дейността
на подзащитния ми и ще цитирам как е казано там: „Високата
организираност на процесните престъпни деяния, действията свързани с
държане на сериозни количества наркотични вещества на различни места,
старателно приготвени за разпространение, което определя
осъщественото с изключително висока обществена опасност“. По
отношение на обвиняемия този извод на съда се базира единствено на
оперативните данни, което е много манипулативно. Коя е високата
организираност на деянието относно него? Кои са установените за
подзащитния ми сериозни количества наркотични вещества – четвърт грам
кокаин и не е установено на кой принадлежи 1 кг. и 3 гр. марихуана.
Държането на четвърт грам кокаин ли определя изключително високата
опасност за обществото?
Пето, относно поставянето под един знаменател на двамата
обвиняеми и меренето с един аршин при постановяване на мярката за
неотклонение по отношение на двамата, при наличието на коренно различни
доказателства, събрани по предвидения процесуален ред.
Шесто, относно несъразмерността на взетата мярка задържане под
стража по отношение на М. Т., изхождайки от конкретно установените
обстоятелства по делото и доказателства по делото, касаещи конкретно него.
Поради това няма да отнемам повече от времето ви повтаряйки изложените
доводи и съображения в допълнението.
Уважаеми апелативни съдии, моля да отмените обжалваното
определение в частта, с което на М. Т. е взета мярка за неотклонение
Задържане под стража и да постановите ново такова, с което да вземете по-
лека мярка за неотклонение по отношение на подзащитния ми. Завърших!
Даде се думата за лична защита на обвиняемия М. Т..
Обв. М. Б. Т.: Подкрепям казаното от адвоката ми. Искам по-лека
мярка за неотклонение да работя и да се грижа за семейството си. Работя като
продавач-консултант в закусвалня за бързо хранене.
Адв. Д.: Уважаеми апелативни съдии, ще моля да отмените
определението на първоинстанционния съд. Считам същото за
3
незаконосъобразно и необосновано.
Поддържам всички съображения така, както са развити в жалбата ми
и възраженията направени пред Пловдивския окръжен съд. Не са налице
основанията, посочени в разпоредбата на чл.63, ал.1 или ал.2 от НПК, за да
бъде взета тази най-тежка мярка.
На първо място, относно обоснованото предположение
възраженията са в насока на това, че събраните доказателства в хода на
разследването до момента не могат да доведат до обоснованото
предположение, че намерената суха листна маса на няколко места така,
каквито са данните по досъдебното производство, към момента не е
изследвана и няма изготвена по делото експертиза, която да установи, че тази
суха листна маса представлява високорисково наркотично вещество. Има
единствено изготвени експертни справки, които са крайно недостатъчни, за
да може съдът, изхождайки от тях, да направи извод за обосновано
предположение за извършване на престъпление от подзащитния ми.
Изхождам от обилната съдебна практика и основно от ТР № 1/2002г., което
категорично казва, че само доказателствата по смисъла на НПК могат да
послужат, за да бъде определена мярка за неотклонение „задържане под
стража“ по отношение на едно лице. В случая експертните справки не са
доказателство по смисъла на НПК, те не са измежду способите, изчерпателно
посочени в НПК за събиране на доказателства. При това положение считам, а
и както е посочено в Тълкувателното решение - категорично да са правно
релевантни при преценката на съда дали е налице обосновано предположение
за извършеното престъпление. При това положение и при тази процесуална
ситуация ми се струва, че съдът няма как да направи извод, че се касае за
престъпно деяние при положение, че все още не е установено по съответния
законов ред какво представлява тази суха листна маса, дали е наркотик,
високорисково ли е наркотичното вещество или друго вещество. Оттам
нататък, уважаеми апелативни съдии, моля Ви все пак, ако прецените, че в
този ранен етап на разследването тези експертни справки биха послужили да
се направи този извод, да прецените дали са налице опасностите от
извършване на престъпление. Тези опасности е указано в ТР № 2/2012г., че
трябва да се преценяват в тяхната реалност. Съдът трябва да изхожда от
данните по делото и процесуалното поведение на обвиняемото лице. Виждате
4
в случая, че по делото пред вас, че данните за Л. са такива, че може да се
направи заключение за добра характеристика, за лице с ниска степен на
обществена опасност. Макар и осъждан, касае се за деяния, за които вероятно
изцяло е реабилитиран, трябва да се съберат още данни дали двете глоби
наложени, са платени. Касае се за лице с ниска степен на обществена
опасност. Трудово ангажиран е, съдействал е изцяло на полицейските органи
при задържането си. При претърсванията, в протоколите, е дал
собственоръчно обяснения, в които е посочил, че иззетите вещи и предмети
са негови, предоставил е ключа на полицейските органи, за да улесни
действията по претърсване в наследствената му къща и апартамента в П.,
предоставил е телефон. Това процесуално поведение трябва да се оцени така
обективно от почитаемия съд и то води до извод, че и с по-лека мярка за
неотклонение няма опасност да извърши друго престъпление. Една по-лека
мярка за неотклонение, според мен, ще изпълни в пълен обем целите на
мерките за неотклонение, както и ще осуети една хипотетична опасност
подзащитният ми да извърши престъпление. В този смисъл ще посоча само,
че не е налице нито една от хипотези по ал. 2 на чл. 63 НПК. Не се касае за
рецидивист, няма деяние, извършено при повторност, останалите хипотези
също не са налице.
Моля, уважаеми апелативни съдии, да определите по-лека мярка за
неотклонение по отношение на Х. Л., дори, ако решите да е домашен арест,
считам, че тя ще е съразмерна предвид всички доказателства.
Даде се думата за лична защита на обвиняемия Х. Л.:
Обв. Х. Я. Л.: Поддържам казаното от адвоката. Ако е възможно да
ми се смени мярката за неотклонение с по-лека. Майка ми е трудно подвижна
и трудно се грижи за себе си. От два месеца не работя, за да съм покрай нея.
Бях на морето в Балчик, имахме дюнери и сега от два месеца съм при майка
ми.
Прокурорът: Уважаеми апелативни съдии, считам, че двете жалби
срещу определението на Окръжния съд са неоснователни и моля да ги
оставите без уважение.
Считам, че Окръжният съд е направил задълбочен анализ на
наличните на този ранен етап на разследване доказателства и обосновано и
законосъобразно е констатирал наличието на предпоставките, водещи до
5
вземането на тази най-тежка мярка за неотклонение. Солидаризирам се
напълно с мотивите на Пловдивския окръжен съд, поради което считам
същото за правилно, законосъобразно и обосновано и считам, че следва да го
потвърдите, а частните жалби да оставите без уважение.
ДАДЕ СЕ ПОСЛЕДНА ДУМА на обвиняемите.
Обв. М. Б. Т.: Моля да бъда пуснат, за да мога да гледам децата и
семейството си.
Обв. Х. Я. Л.: Моля за по-лека мярка – „Домашен арест“. При майка
ми ще бъда, няма да се укрия. Съдействал съм до сега на полицията.

Съдът се оттегли на тайно съвещание.
След провеждане на тайното съвещание, съдът намира и приема за
установено следното:
Производството е по реда на чл.64, ал.7 от НПК.
С протоколно определение № 104 от 23.01.2024г. по ЧНД №
177/2024 г. съдия от Пловдивския окръжен съд е взел мерки за неотклонение
„Задържане под стража“ по отношение на обвиняемите М. Б. Т. и Х. Я. Л. по
ДП № 9/2024 г. по описа на отдел „КП“ при ОД на МВР - Пловдив.
Срещу определението в законоустановения срок са постъпили жалби
от защитника на обвиняемия М. Т. – адв. Р. К. от АК – Пловдив и на
обвиняемия Х. Л. – адв. К. Д. от АК – Пловдив с доводи за неговата
необоснованост и незаконосъобразност, с искане да бъде отменено и да се
вземат по-леки мерки за неотклонение от „Задържане под стража“.
В жалбата си адв. К. се сочи, че липсват предпоставките на чл.63, ал.1
и ал.2 от НПК за вземането спрямо обв. Т. на най-тежката мярка за
неотклонение. Поставя акцент на това, че по делото няма доказателства за
наличието на обосновано предположение за съпричастността на подзащитния
му във вмененото престъпление за дължане с цел разпространение на
визираните сериозни количества високорискови наркотични вещества. В тази
насока са единствено показанията на полицейските служители, без да е
изяснено коя част са държани от обв. Т. или от другия негов съпроцесник. На
следващо място няма реална опасност от неговото укриване или
извършването на престъпление, тъй като е с постоянен адрес, семеен, с две
6
малки деца, за които се грижи, трудово ангажиран. Предходното му осъждане
е на наказанието глоба, за което трябва да се счита за реабилитиран. В този
смисъл моли за отмяната на определението на съда и вземането на по-лека
мярка за неотклонение.
В жалбата на адв. Д. се твърди, че събраните по делото доказателства
са твърде оскъдни и недостатъчни, за да се направи извод, че иззетата суха
листна маса представлява високорисково наркотично вещество, защото са
приложени само експертни справки. Няма изготвена експертиза, която да
обоснове и квалифициращия белег за големи размери. В този смисъл на
настоящия етап на разследването е твърде прибързано да се прави извод за
наличието на обосновано предположение за извършено престъпно деяние,
така както е сторил окръжния съд. На следващо място, приетите от съда
реални опасности най-вече от извършване на престъпление, не могат да се
базират само на правната квалификация и тежестта на извършеното
престъпление. Не се отрича, че подзащитния му е бил осъждан, но това е била
отдавна и то за леки престъпления. В тази връзка за него по делото са събрани
положителни характеристични данни, има постоянен адрес, трудово
ангажиран, полага грижи за болната си майка и е оказал пълно съдействие на
разследващите органи. Затова и моли за отмяната на определението на
окръжния съд и постановяването на по-лека мярка за неотклонение.
В съдебно заседание обвиняемият Т. лично и със своя защитник – адв.
К. поддържат жалбата по изложените в нея съображения, като молят за
снизхождение и по-лека мярка за неотклонение.
Обвиняемият Л. лично и със своя защитник – адв. К. Д. също заявяват,
че поддържат жалбата и молят за по-лека мярка за неотклонение.
Представителят на Апелативна прокуратура предлага определението да
бъде потвърдено. Въз основа на представените доказателства по делото са
налице достатъчно данни, от които да се направи обосновано предположение,
че обвиняемите Т. и Л. са извършили престъпленията по повдигнатите им
обвинения и е налице опасност от извършване на друго престъпление, с оглед
на данните за предходни осъждания.
Апелативният съд като съобрази доводите на страните и прецени
обосноваността и законосъобразността на обжалваното определение намира,
че същото следва да бъде потвърдено, а жалбите срещу него - оставени без
7
уважение.
Правилно първата инстанция е достигнала до извода, че е налице
обосновано подозрение за съпричастността на обвиняемите Т. и Л. към
деянията, за които са им повдигнати обвинения, съответно за първия по чл.
354а, ал.1, пр.1, вр. чл.20, ал.2 от НК за държане с цел разпространение на
високорискови наркотични вещества – марихуана с тегло около един
килограм и кокаин – 0,243 гр., а за втория по чл. 354а, ал.2, , пр.1, вр. ал.1,
пр.1, вр. чл.20, ал.2 от НК за държане с цел разпространение на
високорискови наркотични вещества – марихуана над седем килограма,
кокаин и амфетамин, с предвидени наказания лишаване от свобода и тежки
умишлени по своя характер по смисъла на чл.93, т.7 от НК.
Този извод се налага при запознаване със събраните до момента по
делото доказателства, въпреки сравнително ранния му етап. Сред тях се
открояват показанията на разпитаните свидетели – М. и Т., протоколите за
претърсване и изземване, обиск, одобрени по надлежния ред от съдия и
изготвените експертни справки за извършен химически анализ на
инкриминираните различни видове наркотични вещества. Обвиняемите лица
са били наблюдавани продължително време от полицията по повод на
постъпилата информация, затова че осъществяват дейност по държане с цел
разпространение на наркотични вещества. След задържането им,
инкриминираните количества наркотични вещества са били открити иззети от
ползвания от двамата автомобил. Доколко е основателен доводът на защитата,
че откритата марихуана под капака на колата не е установено от кой от
двамата е била държана и дали това е станало в съучастие, предстои да се
преценява с напредъка на разследването. Това е относимо и по отношение на
довода на адв. Д., за това до колко квалификацията на обвинението за големи
размери спрямо подзащитния му по делото е установена по категоричен
начин.
В тази връзка, противно на доводите на защитата, настоящият въззивен
състав споделя напълно заключението на първостепенния съд за наличието на
достатъчно доказателства за съпричастността на обвиняемите към вменената
им престъпна дейност. На един по-късен етап от наказателното производство
би могло отново и по-задълбочено да се обсъди въпросът, дали при
евентуално внасяне на делото за разглеждане в съда, анализът на наличните
8
доказателства, установява по несъмнен начин, извършването на
инкриминираните деяния от тях.
Коректно решаващият съд е преценил по отношение на втората
кумулативна предпоставка, че не е налице реална опасност обвиняемите да се
укрият, за разлика от опасността да извършат престъпление, предвид на
организираността на процесните престъпни деяния, действията им, свързани с
държане на сериозни количества наркотични вещества, старателно
подготвени за разпространение, което определя осъщественото като такова с
висока степен на обществена опасност. Личната им степен на обществена
опасност също е немалка, предвид на данните за предходните им осъждания и
криминални прояви.
Основателно е отбелязано, че макар и за обв. Т. да има налице данни за
трудова и семейна ангажираност – съпруга и деца, за които трябва да се
грижи, а за Л., че е трудов ангажиран и трябва да се грижи за болната си
майка, тези обстоятелства на настоящия ранен етап от разследването не биха
могли да повлияят на извода за реална опасност от извършване на
престъпление.
Горепосоченото попада в обхвата на хипотезата на чл. 63 НПК и пред
първата инстанция не е оставала друга процесуална възможност освен да
задържи под стража обвиняемите, както и правилно е сторила.
Това сочи за обоснованост и законосъобразност на обжалваното
определение и налага потвърждаването му.
Водим от горното и на основание чл.64, ал.5 – 8 от НПК, Апелативният
съд
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА протоколно определение № 104 от 23.01.2024г. по
ЧНД № 177/2024 г., с което Пловдивския окръжен съд е взел мерки за
неотклонение „Задържане под стража“ по отношение на обвиняемите М. Б. Т.
и Х. Я. Л. по ДП № 9/2024 г. по описа на отдел „КП“ при ОД на МВР –
Пловдив.
Определението е окончателно.
Протоколът се изготви в съдебно заседание.
9
Заседанието се закри в 09:57 часа.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
Секретар: _______________________
10