Р Е Ш
Е Н И Е
№
261877 05.07.2021 година град Пловдив
В ИМЕТО
НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИЯТ
РАЙОНЕН СЪД, Гражданско отделение, XVІІI граждански състав, в
публично съдебно заседание на двадесет и шести май две хиляди двадесет и първа година, в състав:
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: КРИСТИНА ТАБАКОВА
при участието на секретаря Радка Цекова,
като разгледа докладваното от съдията гражданско
дело № 2637 по описа на съда за 2020 г., за да се произнесе, взе
предвид следното:
Съдът е сезиран с искова молба от
„Агенция за събиране на вземания” ЕАД, ЕИК ********* против А.М.А., ЕГН **********,
с която са предявени обективно съединени установителни искове с правна
квалификация по чл. 422, ал.1, вр. с чл. 415, ал.1 ГПК, вр. с чл. 79, ал.1,
пр.1 ЗЗД, вр. с чл. 240 ЗЗД, вр. с чл. 99 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД.
Ищецът твърди,
че на 05.08.2017 г. между ответника и трето за спора лице – кредитор „Банка ДСК” ЕАД
бил сключен договор за стоков кредит № *****, при ОУ и спазване на ЗПК. Била
предоставена сумата от 1540.67 лева за
закупуване на стоки от магазин „Зора ММС“ ООД, а именно: аудио система Sony Shake Х30 на стойност 1399 лв. и застраховка
в размер на 141.67 лв. Следвало да бъде върната на 18 месечни вноски, включващи
главница и договорна лихва, всяка от 107.16 лв., като последната е 107.19
лв. Крайния срок за връщане е до 05.02.2019 г. Съгласно Общите условия, неразделна част от договора, поради допусната
забава в плащанeто, от деня, следващ падежната дата, частта от вноската,
представляваща главница, се олихвява с договорения лихвен процент, увеличен с
надбавка за забава в размер на 10 процентни пункта.
С Приложение №
1 от 21.09.2018 г. към рамков договор продажба и прехвърляне на вземания/ цесия/ от 11.04.2018 г., вземанията
били прехвърлени на ищеца, за което ответникът бил уведомен.
Поради липсата на погасяване, ищецът се снабдил със
заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. №
17813/2019 г. по описа на ПРС, за следните суми: 1104.87 лева, представляваща дължима главница по 13 погасителни
вноски за периода от 05.02.2018 г. до 05.02.2019 г., произтичаща от договор за
стоков кредит № ***** от 05.08.2017 г., сключен между длъжника и „Банка ДСК”
ЕАД, ЕИК: *********, вземането по който
е цедирано на заявителя, с Приложение № 1 от 21.09.2018 г. към рамков договор
за покупко-продажба на вземания от 11.04.2018 г.; сумата от 218.10 лева - договорна лихва за периода
от 05.02.2018 г. до 05.02.2019 г.; сумата от 136.74 лева обезщетение за забава за периода от 05.02.2019
г.-30.10.2019 г.
Моли се за уважаването им, ведно
със законната лихва от постъпване на заявлението до погасяването. Претендират
се разноските в заповедното и настоящото производство.
В срока по чл.
131 ГПК, ответникът, чрез назначения му особен представител е подал писмен
отговор на исковата молба. Оспорва исковете по основание и размер, в това число
липсвало надлежно уведомяване на ответника за цесията. Навежда твърдения, че
договорната лихва противоречи на добрите нрави и морала. Освен това, излага,
че посочения в договора ГПР, противоречи
на добрите нрави и морала, както и на чл. 19, ал. 4 ЗПК. Навеждат се доводи и,
че съгласно процесния договор, ответникът има сключена застраховка „Стандарт“ с
„Групама Животозастраховане“ ЕАД, която покрива рисковете Безработица за срок
над 60 дни и Наработоспособност над 60 календарни дни, настъпила вследствие на
застрахователно събитие и др. Поради което счита, че въпреки данните за наличие
на застрахователно събитие, ищецът не се е възползвал да удовлетвори вземанията
си от застрахователя. Моли за отхвърляне на исковете.
Съдът, след като обсъди събраните по делото
доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, и с оглед изявленията на
страните, намира от фактическа и правна страна, следното:
Видно от приложеното ч.гр.д. № 17813/2019 г. по описа на ПРС, ІІІ гр.с. в полза на ищцовото дружество е издадена Заповед № 9619/01.11.2019
г. за изпълнение по чл. 410 ГПК срещу ответника, за следните суми: 1104.87 лева – главница, дължима по 13 погасителни вноски, за
периода от 05.02.2018 г. до 05.02.2019 г., произтичаща от Договор за стоков кредит № ***** от
05.08.2017 г., сключен между ответника и „Банка ДСК“ ЕАД, вземането по който е
цедирано на ищеца с Приложение № 1 от 21.09.2018 г. към Рамков договор за
покупко – продажба на вземания от 11.04.2018 г.; 218.10 лева – възнаградителна
лихва за периода 05.02.2018 г. – 05.02.2019 г.; 136.74 лева – обезщетение за забава за периода от 05.02.2019 г. до 30.10.2019
г., ведно
със законната лихва върху главницата, считано от датата на постъпване на
заявлението в съда –31.10.2019
г. до окончателното погасяване. Заповедта
е връчена редовно по чл. 47, ал.5, вр. с ал. 1 ГПК, а
исковете, по които е образуван настоящият процес, са предявени в месечния срок
по чл. 415, ал.1 ГПК.
Исковете са предявени в
преклузивния едномесечен срок, поради което са допустими, тъй като са предявени в срок, имащо за
предмет същите вземания.
Относно
тяхната основателност, съдът намира следното:
От приетия договор за стоков кредит № *****/05.08.2017
г., сключен между ответника и „Банка ДСК“ ЕАД, се установява наличието на
съглашение за предоставяне на парична сума в размер на общо 1540.67 лева за
закупуване на стоки от магазин „Зора ММС” ООД – аудиосистема Sony Shake Х30 на стойност 1399 лв., както и
еднократна застраховка в размер на 141.67 лв.
Плащането на цената на търговеца се установява по
категоричен начин от приетия по делото фискален бон за закупуване /л.24/,
именно на описаната в договора стока. Сключването на застраховката също е
установено.
Договорът и придружаващите го документи носят подписи за ответника, които не са
оспорени откъм авторство /в преклузивния за това срок по чл. 131 ГПК, съгл. чл.
193, ал. 1 ГПК/.
Ето защо, съдът приема за доказано подписването на
договора между първоначалния кредитор и ответника, съгласно който последният е
получил предоставената му сума от 1540.67 лева, респ. - стоките за тази
стойност.
В договора са посочени – размер
на предоставената сума, обща такава за плащане, брой на вноските, ГПР от 34.18
% и фиксиран лихвен процент – 29.77 %. Към договора е приложен погасителен
план, в който са посочени всички дължими суми, разбити по пера, падежни дати и
размер на всяка вноска. Той също носи подпис на потребителя.
Следователно, доказват се
наличието на валидно облигационно правоотношение между ответника и
първоначалния кредитор „Банка ДСК“ ЕАД. Последният е изправна страна, предвид
предоставяне на уговорената парична сума за закупуване на стоката.
Вземанията са станали изискуеми на краен падеж, а
именно 05.02.2019 г., докогато е следвало да бъдат погасени.
От представените
доказателства - рамков договор за цесия
от 11.04.2018 г. и Допълнително споразумение към него от 11.04.2018 г. /л.33-40,
в което фигурират вземанията към ответника/ се установява, че между „Банка ДСК“
ЕАД и „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД е сключен договор за цесия, по
силата на който ищецът е придобил вземанията срещу ответника, произтичащи от
договора за стоков кредит. Такава възможност е предвидена изрично в чл. 16 от
Общите условия, за което е налице изрично съгласие на насрещната страна, дадено
с подписване на контракта.
Съобразно чл. 1.1 от договора за
цесия, цесионерът е придобил вземанията за главници, ведно с натрупаните към
момента на прехвърлянето лихви, привилегии и обезпечения. Ищецът е кредитор на
ответника относно непогасените задължения по договора за кредит.
По делото са приети две уведомителни писма от
цедента „Банка ДСК“ ЕАД, съгл. чл. 99, ал. 3 ЗЗД, чрез нарочно упълномощения за
това цесионер /л.42-43/ за извършената цесия /л. 41/, адресирано до длъжника.
Изходящото от упълномощения-цесионер уведомление –
което има дата, съдържа имената на ответника, както и обстоятелства относно
конкретния кредит и дължимата сума, приложено към исковата молба и достигнало
до длъжника с нея, съставлява надлежно
съобщаване на цесията, съгласно чл. 99, ал. 3, пр. 1 ЗЗД, с което
прехвърлянето на вземането поражда
действие за длъжника на основание чл. 99, ал. 4 ЗЗД /за възможността
цедентът да упълномощи цесионера - Решение
№ 156/30.11.2015 г., т. д. № 2639/2014 г. на II т. о. и Решение № 137 от
2.06.2015 г. на ВКС по гр. д. № 5759/2014 г., III г. о./. Като факт от
значение за спорното право, настъпил след предявяване на иска, извършеното по
този начин уведомление следва да бъде съобразено от съда по силата на чл. 235,
ал. 3 ГПК /трайна и непротиворечива съдебна практика Решение № 123/24.06.2009
г. по т. д. № 12/2009 г. на, ІІ т. о. на ВКС, Решение № 3/16.04.2014 г. по т.
д. № 1711/2013 г. на ВКС, І т. о. и Решение № 78 от 09.07.2014 г., т. д. №
2352/2013 г. на ВКС, ІІ т. о./.
Също така и принципно - ответникът се
явява уведомен за цесията с връчването на исковата молба и
приложенията на основание чл. 47, ал. 5 ГПК. Тези документи, заедно със самата искова молба, се явяват редовно връчени на ответника на основание чл. 47, ал. 5 ГПК. Фикцията на чл. 47, ал. 5 ГПК за
връчване на съобщението с исковата молба и приложенията следва да бъде зачетена в настоящото производство и уведомяването
да се вземе предвид от съда съобразно чл. 235, ал. 3 ГПК, дори да е извършено след подаване на заявлението по чл. 410 ГПК. В този смисъл
е Решение № 3 от 16.04.2014г. по гр.д. 1711/2013г. на I т.о. на ВКС, постановено по установителен иск по чл. 422 ГПК.
Отделно - уведомяването за
цесията принципно не е елемент от фактическия
състав на самия договор за цесия /Решение №
239/15.05.2018 г. по дело № 986/2017 г. на ВКС, ТК, I т.о./. Той е породил
правно действие между страните по него и валидно прехвърля процесните вземания.
Уведомяването има за цел единствено да осведоми длъжника, че вече има нов
кредитор, за да знае на кого да плати. Той има интерес и може да възразява успешно за липсата на уведомяване, само ако
едновременно с това твърди, че вече е изпълнил на стария кредитор или на
овластено от този кредитор лице.
По делото подобни твърдения
липсват, като не установява плащане никому на процесните вземания /според ССЕ –
нито на стария, нито на новия кредитор/. Защитното възражение в отговора на
исковата молба не се отразява на правата на ищеца, които той е
придобил със сключването на договора за цесия, а с възможността – до
уведомяването за нея и в случай, че длъжникът е платил на цедента всички
задължения, да се освободи от отговорност спрямо новия кредитор. При липсата на
установено плащане, ответникът не може да възразява на претенцията на цесионера
за реално изпълнение на основание липсата на уведомяване /Определение №
987/18.07.2011 г. по дело №867/2011 г. на ВКС, ГК, IV г.о./. Цесията е противопоставима на ответника и легитимират ищеца като титуляр на дълговете по кредита.
На
следващо място - уведомяването може да се извърши и чрез особен
представител.
Назначаването на особен представител е резултат от неуспешните усилия
ответникът да бъде открит, за да участва в процеса. На основание
чл.47, ал.6 ГПК, при изпълнение на предпоставките по чл.47, ал.1-5 ГПК, с оглед
охрана интересите му, е назначен особен представител. Фигурата на последния се припокрива с
тази на упълномощения процесуален представител относно получаване на книжа по
делото, както и връчване на препис от решението и т.н.
И в двата случая, представителят има право да извършва всички
съдопроизводствени действия, с изключение на тези, свързани с разпореждане с
предмета на делото, за които се изисква изрично упълномощаване - чл. 34, ал. 3 ГПК, респ. чл. 29, ал. 5 ГПК.
Връчването на уведомлението за цесия на особения представител не
представлява приемане на материалноправно изявление, равняващо се на
разпореждане с предмета на делото, тъй като това би означавало кредиторът да
бъде поставен в ситуация на невъзможност да предяви правата по договора за
цесия по съдебен ред, поради неуспешното издирване на длъжника и невъзможността
за лично връчване на уведомлението за цесията /вкл. и при евентуална
недобросъвестност от страна на последния/.
Както се посочи, в съдебната практика е прието, че действието по
уведомяване на длъжника за извършената цесия не е елемент от фактическия състав
на договора за цесия. Целта на уведомяването е длъжникът да знае на кого да
плати. В тази връзка, той има интерес да оспорва уведомяването тогава, когато е
платил на ненадлежен кредитор. В случая не се твърди да е платено на ненадлежен
кредитор, нито се установява да е извършено плащане след прехвърляне на
вземанията.
Ето защо, съдът приема, че връчването на всички
книжа по делото на ответника е надлежно, ако е направено на особения
представител и от този момент се пораждат свързаните с факта на връчване правни
последици /в т. см. са и разясненията в Решение № 198/18.01.2019 г. по т.д. №
193/2018 г. на ВКС, I т.о. - касаят уведомление за
предсрочна изискуемост на кредит, но застъпват извода, че връчването на
особения представител в хода на процеса представлява надлежно уведомяване на
длъжника - ответник/.
Въз основа на изложеното, съдът
приема, че ищецът доказа в кумулативност - наличието на подписан договор за
кредит, по който на ответника е предоставена парична сума /респ. вещите, за
които същата е отпусната/; валиден договор за цесия между стария и новия
кредитор, по силата на които цесионерът-ищец е придобил изискуемите процесни
вземания, както и, че длъжникът е уведомен за цесията. Ищецът е
материалноправно легитимиран да претендира всички вземания по договора за
кредит. Възраженията на особения представител, макар принципно резонни и
обосновани, изразяващи съответна защитна позиция, не се споделят.
Относно действителността на договора:
Съгласно трайно установената съдебна практика на
ВКС /Решение № 23/07.07.2016 г. по т. дело № 3686/2014 г. на ВКС, I т. о. и
др./ се приема, че за неравноправния характер на клаузите в потребителския
договор съдът следи служебно и следва да се произнесе независимо дали страните
са навели такива възражения или не, като служебното начало следва да се приложи
и при преценка дали клаузите на договора са нищожни - т. 1 и т. 3 от
Тълкувателно решение 1/09.12.2013 г. по тълк. д. № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС.
Сключеният договор по своята правна характеристика и съдържание
представлява такъв за потребителски кредит, поради което за неговата валидност
и последици важат изискванията на специалния закон - ЗПК в релевантната за
периода редакция.
Съгласно чл. 22 ЗПК, когато не са спазени изискванията на чл. 10, ал. 1,
чл. 11, ал. 1, т. 7 - 12 и т.20 и ал.2 и чл. 12, ал. 1, т. 7 - 9, договорът за
потребителски кредит е недействителен. Липсата на
всяко едно от тези императивни изисквания води до настъпване на последиците
по чл. 22 ЗПК -
изначална недействителност, тъй като същите са изискуеми при самото му
сключване. Тя е по - особена по вид с оглед на последиците, визирани в чл. 23 ЗПК,
а именно – че, когато договорът за потребителски кредит е обявен за
недействителен, отговорността на заемателя не отпада изцяло, но той дължи
връщане само на чистата стойност на кредита, а не и на лихвата и други разходи.
В случая, не са
спазени изисквания на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК. Разпоредбата сочи, че договорът трябва
да съдържа годишния процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от
потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит, като се посочат взетите предвид допускания,
използвани при изчисляване на годишния процент на разходите по определения в
приложение № 1 начин.
В процесния
договор никъде не са посочени взетите
предвид допускания, използвани при изчисляването.
Според чл. 19,
ал. 1 ЗПК, ГПР изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи /лихви, други преки
или косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в т.ч. тези,
дължими на посредниците за сключване на договора/, изразени като годишен
процент от общия размер на предоставения кредит.
ГПР се
изчислява по специална формула. Спазването на това изчисление, дава информация
на потребителя как е образуван размерът на ГПР и общо дължимата сума по договора.
Тоест, в посочената величина /бидейки глобален израз на всичко дължимо по
кредита/, следва по ясен и разбираем за
потребителя начин да са инкорпорирани всички разходи, които ще стори и
които са пряко свързани с кредитното правоотношение.
Нарушение е налице, т.к. в договора кредиторът се е
задоволил единствено с посочването като абсолютни стойности на лихвения процент
по заема и ГПР. Липсва обаче ясно
разписана методика на формиране годишния процент на разходите /кои компоненти точно са включени в него
и как се формира същият/. Ето защо, не е ясно по какъв начин е формиран ГПР,
неясни са както компонентите, така и математическият алгоритъм, по който се
формира годишното оскъпяване на заема. След
като кредиторът, при формиране цената на предоставения от него финансов ресурс,
задава допълнителни компоненти, които го оскъпяват, следва по разбираем за
потребителя начин да посочи какво точно е включено в тях.
Отделно - посочването само с
цифрово изражение на процента ГПР не е достатъчно, за да се считат спазени
законовите изисквания. Целта на цитираната разпоредба на чл.11, т.10 ЗПК е на потребителя да се предостави пълна,
точна и максимално ясна информация за разходите, които следва да стори във
връзка с кредита, за да може да направи информиран
и икономически обоснован избор дали да го сключи.
Поради това в договора трябва да
е посочено не само цифрово какъв годишен процент от общия размер на
предоставения кредит представлява ГПР, но
изрично и изчерпателно да бъдат посочени всички разходи, които длъжникът ще направи
и които са отчетени при формиране на ГПР. Поставянето на кредитополучателя
в положение да тълкува всяка една от клаузите в договора и да преценява дали тя
създава задължение за допълнителна такса по кредита, невключена в ГПР,
противоречи на изискването за яснота, въведено с чл. 11, ал.1, т.10 ЗПК /в т
см. - трайната практика на Окръжен съд Пловдив - Решение
№ 242/18.02.2016 г. по гр. д. № 45/2016 г.; Решение
№ 1561/30.11.2016 г. по гр. д. № 2355/2016 г.; Решение № 656/ 26.05.2017
г. по гр. д. № 499/2017 г.; Решение № 336/13.03.2018 г. по в. гр. д.
№ 3025/2017 г. и др./. Липсата на разбираема и недвусмислена информация в
договора по см. на чл. 11, т. 10 ЗПК, е възможно да заблуди средния потребител относно цената и
икономическите последици от сключването му, поради което договорът е
недействителен.
За разлика от унищожаемостта, която се инициира от
съответната страна, за нищожността съдът следи служебно и при констатиране се
позовава на същата в мотивите при обсъждане основателността на исковете. Имайки
предвид последиците й, съгласно чл. 23 ЗПК, потребителят – ответник дължи връщане само на чистата стойност по
заема, но не и лихви или други разходи.
Относно размера на задълженията и
погасените суми, по делото е прието заключението на съдебно-счетоводна
експертиза, неоспорено от страните, което съдът кредитира като компетентно и
обективно дадено, се установява, че размерът на непогасения остатък
от главницата възлиза на сумата от 1104.75
лева – този иск е доказан за този размер и следва да бъде уважен, ведно със
законната лихва от постъпване на заявлението до погасяването, като последица.
За разликата над посочената сума до пълния претендиран размер от 1 104.87 лева,
претенцията ще бъде отхвърлена, като недоказана.
Посочената сума е дължима по правилата на
неоснователното обогатяване, доколкото съдът прие, че процесния договор за
кредит е недействителен. Съгласно Тълкувателно решение № 5/21.11.2019 г. по
тълк.д. № 5/2017 г. на ОСГТК, при връщане на дадено при начална липса на
основание в хипотезата на чл. 55, ал. 1, предл. първо ЗЗД, длъжникът дължи
обезщетение за забава от поканата да изпълни.
По делото не са
ангажирани доказателства за покана до ответника за връщане на посочената сума, преди датата на подаване на
заявлението – 31.10.2019 г., което се счита, за покана за връщане на сумата при
начална липса на основание.
Поради тази
причина, ще се отхвърли предявения иск за заплащане на обезщетение за забава в
размер на 136.74 лева, за периода от 05.02.2019 г. – 30.10.2019 г., като
неоснователен.
След като съдът
достигна до извод за недействителност на договора, съгласно чл. 23 ЗПК – сумата
за възнаградителна лихва не се дължи, поради което предявения иск за заплащане
на възнаградителна лихва от 218.10 лева, за периода от 05.02.2018 г. – 05.02.2019
г., ще се отхвърли като неоснователен.
Следва да се посочи, че в договора
за кредит действително е предвидено обезпечение на кредита, чрез сключване на
договор за застраховка. Нито в договора за кредит, нито в договора за
застраховка е предвидено задължение за Банката, че при настъпване на
застрахователно събитие, да предяви претенцията си първо пред застрахователя.
Кредиторът има право на избор, дали да се възползва от обезпечението и да
предяви претенцията си пред застрахователя или направо да търси вземането си от
длъжника. Последният не се освобождава от задълженията си по кредита,
независимо дали е настъпило застрахователно събитие, покрито от договора за
застраховка.
Нещо повече, от събраните по
делото доказателства – изискани справки от НОИ и НАП /л.153-158/, не се
установява да се е реализирал някои от рисковете, покрито от договора за
застраховка.
Предвид което съдът приема за
неоснователни възраженията на ответника в тази насока.
По отговорността за разноски:
С оглед изхода на спора при настоящото му
разглеждане, разноски се дължат на двете страни по съразмерност, на основание
чл. 78, ал. 1 и ал. 3 ГПК.
Ищецът е отправил искане и представил доказателства
за плащане на: 120.81 лева– ДТ; 300 лева – възнаграждение за особен
представител; 150 лева – експертиза.
Следва да се присъдят и
разноските в заповедното производство /29.19 лв. – ДТ и юрк. възнаграждение/,
съобразно т. 12 на ТР № 4/2013 на ОСГТК
на ВКС.
Разноските за юрисконсултско
възнаграждение по заповедното и настоящото дело следва да бъдат определени
съобразно чл. 78 ал. 8 ГПК /ДВ бр. 8/2017г./, вр. с чл.37 от ЗПрП, вр. с чл. 25
ал. 1 от Наредбата за заплащане на правната помощ, при което се дължи такова от
100 лева за настоящото производство и 50 лева за заповедното, предвид
конкретната фактическа и правна сложност на спора.
По съразмерност се дължат – 507.68 лева за
настоящото и 59,93 лева за заповедното производство.
Ответникът не е направил разноски.
Така мотивиран, съдът
Р
Е Ш И:
ПРИЗНАВА ЗА
УСТАНОВЕНО в отношенията между страните, че А.М.А., ЕГН ********** дължи на „Агенция за събиране на
вземания” ЕАД, ЕИК *********, следните суми: 1104.75 лева /хиляда сто и четири лева и седемдесет и пет стотинки/ – главница по договор за стоков кредит
№ ***** от 05.08.2017 г., сключен с „Банка ДСК“ ЕАД, вземанията по който са
прехвърлени на 21.09.2018 г. с Приложение № 1 към Рамков договор за цесия от
11.04.2018 г., ведно със законната лихва от постъпване на заявлението в съда – 31.10.2019
г. до погасяването, като ОТХВЪРЛЯ
исковете за установяване на дължимостта на
главницата над 1104.75 лева до пълния предявен размер от 1 104.87 лева, за 218.10 лева –
договорна лихва за периода 05.02.2018 г. – 05.02.2019 г. и за 136.74 лева –
обезщетение за забава за периода 05.02.2019 г. – 30.10.2019 г., за които суми е
издадена Заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК № 9619/01.11.2019 г. по ч.гр.д. №
17813/2019 г. по описа на ПРС.
ОСЪЖДА А.М.А., ЕГН **********
да заплати на „Агенция за събиране
на вземания” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: град
София, бул. „Д- р Петър Дертлиев” № 25, офис – сграда Лабиринт, ет. 2, офис 4,
следните суми: 507.68 лева /петстотин
и седем лева и шестдесет и осем стотинки/ - разноски по съразмерност за
настоящото производство и 59.93 лева
/петдесет и девет лева и деветдесет и три стотинки/ - разноски по съразмерност
за заповедното производство по ч.гр.д. № 17813/2019 г. по описа на ПРС.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд-
Пловдив в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:/п/
Вярно с оригинала.
АД