Окръжен съд - Велико Търново |
|
В публично заседание в следния състав: |
като разгледа докладваното от | Димо Колев | |
Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК. С Решение № 400/10.04.2012г., постановено по гр.д. № 3653/2011г. В. р. с. е приел за установено по отношение на О. В. Т., по иска с правно основание чл. 53 ал. 2 ЗКИР на С. П. Р. и Н. И. Р., че в кадастралната карта на гр. В. Т., одобрена със Заповед № * на ИД на АГКК е допусната грешка относно имотната граница между имоти с идентификатори * и *, като вярната имотна граница между двата имота минава по уличната регулационна линия, очертана с червен контур на комбинираната скица - приложение № 5 от заключението на съдебно – техническата експертиза, както и че към момента на одобряване на кадастралната карта на гр. В. Т., С. П. Р. и Н. И. Р. са били собственици на частта от имот с идентификатор * с площ от 6 кв. м., оцветена с жълт цвят, която е заключена между уличната регулационна линия, очертана с червен контур и западната имотна граница на имот с идентификатор *, очертана с черен контур на комбинирана скица – приложение № 5 от заключението на съдебно – техническата експертиза. Със същото решение е постановено комбинираната скица - приложение № 5 към заключението на съдебно – техническата експертиза да се счита неразделна част от съдебното решение и препис от влязлото в сила решение да бъде изпратено на СГКК – В. Т.. В полза на ищците са присъдени направените по делото разноскÞ. Срещу това решение е постъпила въззивна жалба от процесуалния представител на О. В. Т., в която по същество се излагат доводи за неправилност на атакувания съдебен акт, поради нарушения на материалния закон и поради съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Сочи се, че съдът е преподписал комбинирана скица, която не се отнася до отразяването на спорната част от имот с идентификатор *, както и че изготвените по делото комбинирани скици, касаят други имоти, които са очертани със син цвят. Твърди се, че нарушението на съдопроизводствените правила се изразява в невъзможността да се изготви комбинирана скица за процесната част от имота, тъй като не може да бъде направената съответната индивидуализация. Сочи се, че съдът неправилно е установил фактическата обстановка по делото въз основа на събраните доказателства, което е довело до неправилно тълкуване и приложение на устройствените закони. Изложена е подробна аргументация в тази насока и се прави извода за неправилност на мотивите на районния съд. На следващо място се сочи, че ищците, в чиято тежест е това, не са провели доказване на релевантните за спора факти. Доказвало се по делото, че площта на имота на ищците е от 146 кв. метра /НА от 2006г./, с каквато площ имота е отразен в кадастралната карта и кадастралния регистър. Отправя се искане до ВТОС да постанови решение, с което да отмени обжалваното такова като отхвърли изцяло предявения иск по чл. 53 ал. 2 ЗКИР и присъди разноски за двете инстанции. В срока за отговор ищците в производството са депозирали отговор, в който заемат становище за правилност и законосъобразност на първоинстанционното решение като молят съда да потвърди обжалваното решение. В съдено заседание процесуалния представител на ищците оспорва жалбата и претендира разноски пред окръжния съд. За да се произнесе, окръжния съд съобрази: Въззивната жалба е подадена в срока по чл. 259 ал. 1 ГПК, от легитимирани лица, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт и е процесуално допустима. В изпълнение на задълженията си по чл. 269 ГПК въззивният съд служебно провери изцяло валидността и допустимостта на решението и намери, че същото не страда от пороци, обуславящи прогласяването на неговата нищожност или обезсилването му като недопустимо. Първоинстанционният съд е бил сезиран с установителен иск с правно основание чл. 53 ал. 2 ЗКИР, чрез който ищците С. Р. и Н. Р., искат да се приеме за установено по отношение на ответника О. В. Т., че е налице грешка в кадастралната карта на гр. В. Т. относно границата на имот с идентификатор * към уличната регулационна линия. Твърди се, че имота с посочения идентификатор е имал пл. № * по кадастралния план на града, в сила до изработването и приемането на кадастралната карта. Същият е придобит в собственост на ищците в различни ид. части - 5/6 ид. части за Р. /по дарение, делба и наследство/ и 1/6 ид. части за Р. /по дарение и делба/, при условията на СИО. В резултат на строителни работи в периода 1969 – 1973 г. на мястото на съществуващата стара къща е изградена нова, която е преместена навътре от кадастралната линия с цел осигуряване подход към гаража направен в очертанията на къщата. Твърди се, че по силата на одобрената уличната регулация от 1971г. кадастралната границата на имота съвпада с линията на уличната регулация. В действащата кадастрална карта за граница на имота са взети очертанията на новопостроената къща, с оглед на което се счита, че е допусната грешка и имотът не е заснет по реалните си граници. Сочи се, че е проведена административната процедура по ЗКИР, но с Решение от 27.06.2011г. е отказано издаването на заповед за изменение на кадастралната карта, тъй като е налице спор за материално право с ответника. Ответникът О. В. Т., чрез процесуалния си представител оспорва иска като неоснователен и недоказан. Спорното място било публична общинска собственост, тъй като било част от улица. Със Заповед № * на Кмета на О. В. Т. е одобрено частично изменение на регулационния план като е предвидена промяна на процесната улична регулация. Тази спорна част представлявала предадена по регулация част, тъй като планът предвидил такова предаване е приложен и е бил в сила към съставянето на последния акт за собствÕност. Налице било разминаване в границите на имота през годините, което правело невъзможно тяхното индивидуализиране. От фактическа страна между страните не се спори, а се установява и от доказателствата по делото, че праводателите на ищците / К. и П. Н./ през 1957 г., чрез покупко – продажба, са придобили право на собственост върху недвижим имот, намиращ се в гр. В. Т., ул."Я.Д." № * /ул."П.Т." № */, представляващ застроено дворно място с площ от 81 кв. метра, парцел *, кв. * по плана на гр. В. Т.. От издадената на 15.09.1969г. виза за проектиране със скица е видно, че в имот с пл. № * по плана на гр. В. Т. е разрешено изграждането на нова двуетажна сграда на мястото на съществуващото паянтово строителство като линиите на застрояването са очертани с плътен контур и на запад съвпадат с имотната граница респ. с уличната регулация. От приложеният по делото нотариален акт № * се установява, че П. и К. Н. са прехвърлили на ищците чрез дарение ид. части от правото на собственост върху процесния имот с пл. № *, като по този начин Н. Р. и С. Р. са придобили в собственост по 1/3 ид. част от целия недвижим имот и съществуващата в него къща. През 1974г., с констативни нотариални актове, ищците са признати за собственици на 1/3 ид. части от дворното място с пл. № *кв. *по кадастралния план на гр. В. Т. с обща площ 150 кв. метра, както и на втория етаж от построената къща. Съответно праводателите на ищците са признати за собственици на 2/3 ид. части от дворното място с пл. № *кв. *по кадастралния план на гр. В. Т. с обща площ 150 кв. метра, както и на първия етаж от построената къща, с прилежащите помещения. На 12.06.2001г. е починала К.Н.Н., която е оставила наследници по закон: П.Х.Н. - съпруг и С. П. Р. – дъщеря /Удостоверение за наследници № */. От нотариален акт № * е видно, че П. Н. е дарил дъщеря си С. Р. с притежаваните от него ид. части от процесния поземлен имот, ведно с целия първи етаж от построената в него жилищна сграда. От Заповед № * се установява, че е одобрено частично изменение на регулационния план закв. *гр. на В. Т. като са създадени парцели IV, V и VI, за които съответно са отредени имоти с пл. №№ *, * и *, чийто имотни граници се покриват с дворищно – регулационните линии. Одобрен е частичен кварталнозастроителен и силуетен план за новата жилищна застройка на два етажа в парцел IV – *, като е посочено, че отстоянието й от имотната граница на имот пл. № * е пет метра. От заключението на съдебно – техническата експертиза се установява, че по отношение на процесните два имота /улица и дворно място/ са действали последователно кадастрални и регулационни планове от 1907 г., от 1971г., от 1999г. и кадастрална карта от 2008г. От извършения на място оглед, вещото лице е установило, че достъпа до съществуващата двуетажна жилищна сграда с гараж се осъществява директно от улицата като границата между имоти с идентификатори * и * преминава по западната й фасада и на място няма друга ясно видима граница между двата имота. От заключението се установява още, че по плана на гр. В. Т. от 1907г. действал до 1971г. за имота на ищците е бил отреден парцел * в кв. * като части от този имот са попадали в уличната регулация на две улици източно и западно от него. Границата между процесните имоти е преминавала по западната улична регулация на парцел * в кв. *. По плана на гр. В. Т. действал от 1971г. до 1999г. имота на ищците е бил с пл. № * като за него няма отреден парцел. Имотът е имал излаз от страна на ул. „Я. Д.” с о.т. *- о.т.* като западната му имотна граница е съвпадала с уличната регулация т.е. границата между двата процесни имота преминава по уличната регулация. Вещото лице сочи, че е невъзможно да се определи дали някоя от границите на имота от 1907г. отговаря на тези по плана от 1971г. По плана на гр. В. Т. действал от 1999г. до 2008г. имотът на ищците е бил пак с пл. № * като за него отново не е бил отреден парцел. Имотът е имал излаз от страна на улица с о.т. *- о.т. *, но западната му имотна граница не е съвпадала с уличната регулация, а границата между двата имота преминавала по имотната граница на имот с пл. № *. Вещото лице установява, че площта на спорната част от имот с идентификатор * е 6 кв. метра и понастоящем представлява улица. Обособена е в резултат от промяна в кадастралната граница между процесните имоти и се появява в плана от 1999г., въпреки че уличната регулация по този план съвпада с уличната регулация по плана от 1971г. Западната имотна граница на имот с пл. № * по плана от 1971г. и по плана от 1999г. не съвпадат. През 2008г. със Заповед №*на ИД на АГКК е одобрена кадастралната карта на гр. В. Т., като процесните имоти са идентификатори * и * като границата между тях минава по западната фасада на жилищната сграда намираща се в първия имот. От Решение № * е видно, че ищцата Р. е подала заявление за изменение на кадастралната карта и кадастралните регистри за отстраняване на непълноти и грешки. Изработена е скица – проект и технически отчет към нея, както и акт за непълноти и грешки № *. Поради несъгласието на О. В. Т. да подпише посочения акт началника на СГКК гр. В. Т. е горепосоченото решение е отказал да издаде заповед по чл. 54 ал. 1 ЗКИР за промяна на имотната граница между процесните имоти. При така установената фактическа обстановка въззивната инстанция прави следните правни изводи. Според ЗКИР кадастралната основа е точната геодезична /земемерна/ снимка на вида, положението, предназначението и границите на недвижимите имоти в населените места, както и на сградите и другите подобрения в тези имоти. Грешката в кадастралната основа е свързана с неправилно заснемане на имотите или погрешно разчитане на данните по снимките на заснемането. При заснемането на кадастралния план са от значение имотните граници, които отговарят на правото на собственост, а не фактическите граници на място. Ако в кадастралния план респ. карта имотът е заснет по неговите фактически, а не имотни граници, има грешка в този план и ако е налице спор за материално право, същият следва да се разреши по реда на чл. 53 ал. 2 изр. 2 ЗКИР. Този иск има за предмет на доказване притежаване правото на собственост върху реална част от спорния или грешно попълнения в кадастралния план /кадастралната карта/ имот към минал момент – датата на приемане на кадастралния план респ. карта. Ищците следва по безспорен начин да докажат, че са собственици на имот, който е неправилно попълнен или границата му с друг имот е невярно отразена, както и към кой момент и в кой план имотът не е нанесен правилно с верни имотни граници. От събраните по делото доказателства безспорно се установява, че праводателите на ищците са придобили чрез покупко – продажба собствеността върху имот, находящ се в гр. В. Т., ул. „ Я. Д.” № * /ул. П. Т.” № */, парцел *, кв. * по плана на гр. В. Т.. Впоследствие по силата на различни придобивни способи /дарение, делба и по наследство/ ищците С. и Н. Радови са станали собственици на процесния имот, който по одобрената от 2008г. кадастрална карта на В. Т. е с идентификатор *. От изслушаната по делото съдебно – техническа експертиза се установява, че първия приложен регулационен план спрямо процесните имоти е плана на гр. В. Т. от 1907г. като границата между тях е преминавала по западната улична регулация на парцел * в кв. * и би трябвало да е пренесена във всички последващи планове. Именно поради това в издадената през 1969г. виза за проектиране ведно със скицата е изрично посочено, че от към запад застроителната линия на бъдещата жилищна сграда попада върху имотната граница и съвпада с уличната регулация. Следващия приложен план по отношение на имота на ищците е от 1971г. като същият е бил отразен с пл. № *, но за него е нямало отреден парцел. Западната имотна граница на имота е съвпадала с уличната регулация на улица / „Я. Д.”/ с о.т. *- о.т. *. Въпреки, че по плана от 1999г. уличната регулация съвпада с уличната регулация по плана от 1971г., западната имотна граница на процесния имот по двата плана не съвпада. По плана от 1999г. западната имотна граница е отразена по фасадата на построената в имота след 1971г. жилищна сграда. Налице е грешка при заснемането на кадастралния план от 1999г., доколкото то не е извършено по имотните, а по фактическите граници. Грешното заснемане на западната имотна граница по плана от 1999г. е пренесено върху изготвената въз основа на него кадастрална карта на гр. В. Т. през 2008г. Обстоятелството, че е налице грешно заснемане не може да доведе до прехвърляне на собствеността на процесните 6 кв. метра, тъй като не е резултат от завземане на площ по административен ред, чрез придаване по регулация или по друг нормативно установен ред. Следователно кадастралните граници по плана от 1999г. не са станали имотни граници, а като такива следва да се вземат предвид кадастралните граници по плана от 1971г., които точно отразяват правото на собственост. В тази връзка, на основание чл. 272 ГПК, окръжния съд изцяло препраща към изложените от първата инстанция мотиви по този въпрос. Извършеното частично изменение на регулационния план със заповедта на Кмета на О. В. Т. от 1995 г. също не засяга границата между двата имота – улица и дворно място, а касае на какво отстояние от имотната граница на ищцовия имот следва да се намира новата жилищна застройка на два етажа в парцел IV – *. Всичко това води до извода, че кадастралната граница между имоти с идентификатор * и * следва да минава по уличната регулационна линия отразена в плана от 1971г., така както е нанесено на комбинирана скица – приложение № 5 към заключението на вещото лице. В нея уличната регулационна линия е очертана с червен контур, а процесното спорно място е оцветено в жълт цвят. Посочената комбинирана скица е относима към правния спор, доколкото отразява вярната западна имотна граница, такава каквато е била по плана от 1971г., съпоставена с грешното си отразяване в действащата кадастрална карта от 2008г., с оглед на което е очертано и оцветено в жълт цвят и процесното спорно място. Ето защо оплакването на жалбоподателя в тази насока се явява неоснователно. Неоснователни са и доводите на жалбоподателя относно площта на имота на ищците, доколкото поземлените имоти се идентифицират най – вече със своите граници, поради което и иска по чл. 53 ал. 2 ЗКИР цели да установи кои са верните имотни граници, а не площта на имота, налице ли е невярно отразяване на същите, към кой момент и в кой план имотът не е нанесен правилно с верните си имотни граници. Заетото от въззивникът становище, че спорната част от 6 кв. метра е над допустимото отклонението е неотносително към случая. В плана от 1999г. заснемането е извършено, не по имотни граници, съгласно правото на собственост, а по фактическите, по западната фасада на съществуващата жилищна сграда. Това грешно заснемане е пренесено в действащата кадастрална карта, поради което в случая не се касае за допустимо отклонение при вярно заснети граници на имота, поради използването на различни методи, а за погрешното им заснемане на терен. В този смисъл не може спорните 6 кв. метра да се разглеждат като придадена част към улицата, защото нямаме доказателства за наличието на такова предвиждане по плана от 1999г. респ. доказателства, че плана от 1999г. има вещно – прехвърлително действие по отношение на спорната част. Налице е единствено очевидна грешка при заснемането на западната имотна граница появила се в кадастралния план от 1999г., който е послужил за кадастрална основа на действащата кадастрална карта, където също е налице невярното й отразяване. В крайна сметка въззивната инстанция също намира, че вярната имотна граница между имоти с идентификатори * и * е тази минаваща по уличната регулационна линия очертана с червен контур на комбинирана скица – приложение № 5 към заключението на вещото лице, като частта оцветена със жълт цвят на същата скица, с площ от 6 кв. метра, принадлежи към имота на ищците, а не към имота /ул. „П. Т.”/, собственост на О. В. Т.. Поради съвпадане на крайните правните изводи на двете инстанции решението на Великотърновския районен съд следва да бъде потвърдено изцяло като правилно. При този изход на делото претенцията на въззивника за разноски следва да бъде оставена без уважение като неоснователна. Разноски в настоящото производство следва да бъда присъдени, на основание чл. 78 ал. 3 ГПК, на въззиваемата страна, доколкото има искане за това и са представени доказателства за извършени такива в размер на 200 лв. Водим от горното и на основание чл. 271 ал. 1 ГПК, Великотърновският окръжен съд Р Е Ш И : ПОТВЪРЖДАВА изцяло Решение № 400/10.04.2012г., постановено по гр.д. № 3653/2011г. на Великотърновския районен съд, като правилно. ОСЪЖДА О. В. Т., представлявана от кмета Д. Д. П. ДА ЗАПЛАТИ на С. П. Р., ЕГН:* и Н. И. Р., ЕГН: * и двамата от гр. В. Т., ул. „П.Т.” № * сумата от 200 /двеста/ лева, представляващи разноски за възнаграждение за един адвокат за втората инстанция. Решението е окончателно и неподлежи на обжалване, съгласно чл. 280, ал. 2 ГПК, ДВ бр. 100/2010 год. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: |