№ 689
гр. София, 10.06.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 12-ТИ ГРАЖДАНСКИ, в публично
заседание на шестнадесети май през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:Мария Янк. Иванова Вранеску
Членове:Даниела Христова
Цветомира П. Кордоловска
Дачева
при участието на секретаря Теодора Т. Ставрева
като разгледа докладваното от Цветомира П. Кордоловска Дачева Въззивно
гражданско дело № 20241000500326 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 258-273 от ГПК.
С решение № 98 от 26.07.2023 г. по т. д. № 80/2022 г. по описа на
Окръжен съд – Благоевград, 5 състав, съдът на основание чл. 432 във
връзка с чл. 429, ал. 1, т. 1 от КЗ и чл. 45 от ЗЗД , както и на основание чл.
429, ал. 3 във връзка с чл. 496, ал. 1 от КЗ е осъдил „ЗЕАД „Булстрад
Виена Иншурънс Груп“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. София, р-н Триадица, ул. „Позитано“ № 5, да заплати на В.
К. Т., ЕГН **********, действаща лично и със съгласието на нейния баща и
законен представител К. В. Т., сумата от 60 000 (шестдесет хиляди) лева,
представляваща застрахователно обезщетение за претърпени
неимуществени вреди, вследствие на ПТП от 10.10.2021 г., причинено от А.
К. Т., в качеството и на водач на лек автомобил марка „Рено“, модел „Клио“, с
рег. № ********, за който е имало сключена с ответника задължителна
застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“, валидна до
16.11.2021 г., ведно с лихва за забава върху сумата от 03.03.2022 г. до
окончателното плащане, като с това съдът е отхвърлил иска над уважения
размер от 60 000 лева до претендирания от 100 000 лева, като неоснователен.
С решението и на основание чл. 38, ал. 2 и ал. 1, т. 2 във връзка с чл.
1
36, ал. 2 от ЗА, съдът е осъдил ЗЕАД „Булстрад Виена Иншурънс Груп“
ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, р-н
Триадица, ул. „Позитано“ № 5, да заплати на адв. И. Я. сумата от 3 500 (три
хиляди и петстотин) лева, представляваща следващо се адвокатско
възнаграждение, както и на основание чл. 78, ал. 6 от ГПК да заплати по
сметка на Окръжен съд – Благоевград държавна такса за разглеждане на иска
в размер на 2 400 (две хиляди и четиристотин) лева , както и сумата от 1
435, 80 лева (хиляда четиристотин тридесет и пет лева и осемдесет
стотинки), представляваща разноски в производството за експертизи.
Предвид отхвърлената част на предявения иск и на основание чл. 78,
ал. 3 от ГПК, съдът е осъдил В. К. Т., ЕГН ********** , действаща лично и
със съгласието на нейния баща и законен представител К. В. Т., да заплати
на ЗЕАД „Булстрад Виена Иншурънс Груп“ ЕАД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр. София, р-н Триадица, ул. „Позитано“ №
5, сумата от 464 (четиристотин шестдесет и четири) лева, представляваща
сторени разноски за първоинстанционното производство.
Недоволна от така постановеното решение е останала ищцата В. К. Т.,
действаща лично и със съгласието на нейния баща и законен представител
К. В. Т., която в срока по чл. 259, ал. 1 от ГПК го обжалва в ЧАСТТА, с
която Окръжен съд – Благоевград е отхвърлил главната искова претенция за
разликата над 60 000 лева до пълно претендирания размер от 100 000 лева.
Наведени са възражения, че първоинстанционното решение в обжалваната му
част е неправилно и постановено в противоречие на материалния закон. По
същество се релевира нарушение на чл. 52 от ЗЗД, доколкото определеното от
първоинстанционния съд обезщетение и приложения от него принцип на
справедливост не отразявал действителната тежест на причинения
противоправен резултат и не съответствал на степента на търпените от
ищцата вреди. В тази връзка, акцент се поставя върху съдебна практика на
апелативни съдилища по сходни случаи и определените там парични
обезщетения за причинени неимуществени вреди, както и върху твърдението,
че първоинстанционният съд не бил взел предвид възрастта на пострадалата, а
също и не били правилно отчетени нормативно посочените нива на
застрахователно покритие на неимуществените вреди, съгласно действащия
към датата на настъпване на процесното ПТП нов КЗ. Претендират се
разноски.
По делото в срока по чл. 259, ал. 1 от ГПК е постъпила и въззивна
жалба от страна на ответника ЗЕАД „Булстрад Виена Иншурънс Груп“
ЕАД, с която се обжалва първоинстанционното съдебно решение в
уважителната част, при наведени възражения за неговата
незаконосъобразност, неправилност и необоснованост. По същество,
ответникът излага, че по делото не било установено в степен на
категоричност виновното поведение, респективно нарушаване правилата за
движение по пътищата, от страна на водача на процесния л. а. марка „Рено“,
модел „Клио“, с рег. № ********, както и механизмът на случване на
2
инцидента от 10.10.2021 г. В условия на евентуалност на горното възражение,
ответникът релевира нарушение на чл. 52 от ЗЗД, доколкото срокът за
възстановяване на ищцата бил в рамките на 4 месеца, с по-изразен интензитет
през първите седмици след проведеното лечение, освен това не е имало
опасност за живота на пострадалата, както и нямало трайни последствия за
здравето и. В тази връзка, се твърди, че по делото е установено
съпричиняване по смисъла на чл. 51, ал. 2 от ЗЗД от страна на пострадалата,
тъй като по време на инцидента не била с поставен предпазен колан. Не на
последно място, релевирано е възражение и срещу основателността на
претендираната от ищцата лихва за забава. Претендират се разноски.
В. К. Т., действаща лично и със съгласието на нейния баща и законен
представител К. В. Т. оспорва така депозираната въззивна жалба от ЗЕАД
„Булстрад Виена Иншурънс Груп“ ЕАД като неоснователна по
съображения изложени в подадения по реда на чл. 263, ал.1 от ГПК писмен
отговор.
В производството е присъединена за съвместно разглеждане по реда на
чл. 274 и сл. от ГПК и Частна жалба с вх. № 14020/07.11.2023 г., подадена
от адв. И. Я. срещу Определение № 505/17.10.2023 г. по т. д. № 80/2022 г.
по описа на Окръжен съд – Благоевград, 5 състав, постановено по реда на
чл. 248 от ГПК, с което е оставена без уважение молба за изменение на
първоинстанционното решение, в частта за разноските за адвокатско
възнаграждение. Сочи се, Окръжен съд – Благоевград неправилно бил приел,
че делото не се характеризирало с фактическа и правна сложност, а освен това
и нямал право да намали адвокатското възнаграждение под предвидения
минимум в Наредба № 1/09.07.2004 г. Настоява се за отмяна на
определението и уважаване на молбата за изменение на решението, като
ответникът бъде осъден да заплати на адв. И. Я., в качеството му на
процесуален представител на ищцата, още 1 950 лева, извън вече присъдените
3 500 лева. Претендират се разноски по частната жалба.
Препис от частната жалба е връчен на насрещната страна по частната
жалба – ЗЕАД „Булстрад Виена Иншурънс Груп“ ЕАД, която в срока по чл.
276, ал. 1 от ГПК не е депозирал отговор.
Съдът, като взе предвид събраните доказателства по делото във
връзка с инвокираните от страните доводи и възражения в пределите на
правомощията си по чл. 269 от ГПК, намери следното:
Въззивните жалби са подадени в рамките на законоустановения срок за
обжалване по чл. 259, ал. 1 от ГПК от легитимирани лица и срещу подлежащ
на обжалване съдебен акт, поради което същите са процесуално допустими.
Съгласно чл. 269 от ГПК, въззивният съд се произнася служебно по
валидността на решението, по допустимостта му само в обжалваната част, а
по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата. Както вече
Върховният касационен съд многократно се е произнасял (решение № 176 от
08.06.2011 г. по гр. д. № 1281/2010 г. ІІІ г. о.; № 95 от 16.03.2011 г. по гр. д. №
3
331/10 г. на ІV г. о.; № 764 от 19.01.2011 г. по гр. д. № 1645/09 г. на ІV г. о.; №
702 от 5.01.2011 г. по гр. д. № 1036/09 г. на ІV г. о.; № 643 от 12.10.2010 г. по
гр. д. № 1246/09 г. на ІV г. о) въззивният съд се произнася по правилността на
фактическите и правни констатации само въз основа на въведените във
въззивната жалба оплаквания; проверява законосъобразността само на
посочените процесуални действия и обосноваността само на посочените
фактически констатации на първоинстанционния съд; относно правилността
на първоинстанционното решение той е обвързан от посочените в жалбата
пороци, а надхвърлянето на правомощията по чл. 269 от ГПК е основание за
касиране на въззивното решение.
В случая, обжалваното решение е издадено от надлежен съдебен състав
на Окръжен съд – Благоевград, в рамките на предоставената му от закона
правораздавателна власт и компетентност, поради което същото е валидно.
Предвид изискванията на процесуалния закон за служебната проверка на
постановеното решение в обжалваната му част, съдът счита, че не се
установяват нарушения на съдопроизводствените правила във връзка със
съществуване и упражняване правото на иск, поради което
първоинстанционното съдебно решение е допустимо.
Въззивният съд намира първоинстанционното решение за
правилно и обосновано. Окръжен съд – Благоевград правилно е изяснил
фактическата обстановка по делото и въз основа на нея е извел изводите
си за основателността на предявените искове, които са в съответствие с
материалния закон, поради което и на основание чл. 272 от ГПК
въззивният съд препраща към мотивите му.
От фактическа страна по делото не е спорно, а от доказателствената
съвкупност се обосновава извод, че ищцата В. К. Т. е спазила процедурата по
чл. 380 от КЗ, предявявайки своята претенция пред ответното дружество, а
също и безспорно между страните обстоятелство е, че към 10.10.2021 г., за
управлявания от св. А. Т. лек автомобил марка „Рено“, модел „Клио“, с рег. №
******** е имало валидно сключена застраховка „Гражданска отговорност“
на автомобилистите при ответното застрахователно дружество.
В тази връзка, единствените спорни въпроси по делото се концентрират
около установяването механизма на процесния инцидент от 10.10.2021 г.,
както и установяване на размера на неимуществените вреди, които са
претърпени от страна на ищцата и са в пряка причинно – следствена връзка с
инцидента.
Относно механизма на инцидента, по делото са представени и приети
следните релевантни писмени доказателства: Констативен протокол за ПТП
с пострадали лица № 314-р18354/11.10.2021 г. , съставен от дежурен
полицай при РУ на МВР – гр. Петрич, както и Протокол за оглед на
местопроизшествие от 10.10.2022 г., ведно със снимковия материал към
него.
Освен това, по делото е допусната и разпитана в открито съдебно
4
заседание пред първоинстанционния съд на 16.11.2022 г. св. А. Т., водач на
процесния катастрофирал лек автомобил, в релевантната част от които
показания се установява, че на 10.10.2021 г., докато управлявала лекия
автомобил марка „Рено“, модел „Клио“, в която се возили ищцата (на задните
седалки) и друго дете (на предна пътникова седалка), в посока на движение от
с. Първомай към гр. Петрич, времето било дъждовно, а в един момент колата
попаднала на аквапланинг и се подхлъзнала. Свидетелката се паникьосала и
моментално завъртяла волана наляво, при което лекият автомобил се блъснал
в бордюра, обърнал се по таван и излязъл извън платното за движение. По
нейн спомен, свидетелката успяла да излезе през прозореца на нейната врата,
а ищцата измъкнали през багажника. След инцидента лекият автомобил бил
цялостно деформиран, въздушните възглавници се били отворили, но липсва
спомен кои точно.
Преценени в светлината на чл. 172 от ГПК, настоящият въззивен съд
кредитира изцяло показанията на св. А. Т. в тази релевантна част за
установяване на механизма на ПТП от 10.10.2021 г., тъй като същите са
дадени непосредствено пред първоинстанционния съд, възпроизвеждат лично
възприети обстоятелства, като са пълни, логични, непротиворечиви, житейски
убедителни и дадени под страх от наказателна отговорност по чл. 290 от НК.
Въз основа на горните писмени и гласни доказателства, по делото е
допусната, изготвена и приета Съдебно-автотехническа експертиза (САТЕ),
според заключението по която причините за процесния инцидент са от
субективен характер, а именно движение с несъобразена с пътните условия
скорост от 77 км/ч на лекия автомобил. В случая се получило т. нар. явление
„аквапланинг“, изразяващо се в това, че при мокро покритие (пороен дъжд) с
увеличаване дебелината на течния слой, коефициентът на сцепление между
гумите на автомобила и пътното платно рязко намалява, поради създаване на
воден клин и възникване на подемна сила. Експертът пояснява, че при
определени стойности на скоростта на автомобила и лошо отвеждане на
водата, при малка дълбочина на протектора на гумата, подемната сила е
достатъчна да подържа пълно отделяне на гумата от пътната настилка, като
между тях има слой вода. Счита също, че реакцията на водачката, която е
навила волана наляво към насрещната лента за движение била неправилна,
защото е довела до удара в бордюра.
При наличието на всички данни по делото, в експертизата се
възприема следния механизъм на реализиране на ПТП, а именно: на
10.10.2021г, около 15:23 часа, на третокласен път Ш-193, на 73,0 км, в
района предприятие „Стримона“, лек автомобил марка „Рено“ модел
„Клио” с per. № ********, управляван от водача А. Т. се е движил в посока
от с. Първомай към гр. Петрич със скорост от 77 км/ч. На предната
седалка е бил пътникът Г. И. на 13 г. от Първомай, а на задната седалка зад
него е седяла дъщерята на водача В. Т. на 13 г. Пътят е бил мокър, валял е
пороен дъжд. Пътният участък е бил прав, без ограничение на скоростта, с
прекъсната разделителна линия. Експертът счита, че при приближаване на
5
предприятие „Стримона“ водачката е преминала през голямо количество
вода, паникьосала се е и е навива волана наляво. В резултат на тази реакция
и движейки косо, е преминала платното за движение и отляво се е ударила в
бордюра на обезопасителен остров. След този удар, автомобилът е
преминал във фаза на летеж, въртейки се около хоризонталната си ос по
посока, обратна на часовниковата стрелка. Колата е паднала на дясната си
страна и в същия момент се е ударила в началото на втория обезопасителен
остров с тавана, където е поставен пътен знак В1 „Забранено е влизането
на пътни превозни средства“. След втория удар се е обърнала по таван,
вляво от обезопасителния остров, като задният и край се повдигнал и се е
завъртяла по посока на часовата стрелка около преден ляв калник и предна
лява гума. Вещото лице приема, че след това от автомобила са изпаднали
пътникът, седящ на предната седалка и водачът, като при въртенето си
автомобилът е ударил изпадналия пътник. Пътничката В. Т. е била извадена
през задната врата.
Освен това, според експерта, водачът и пътникът до него на предната
седалка не са били с поставени колани, доколкото са изпаднали от
автомобила при реализиране на процесното ПТП, а при изслушване в открито
съдебно заседание е заявил, че не може да отговори на въпроса дали ищцата е
била с поставен предпазен колан в момента на инцидента.
Настоящият въззивен съд изцяло кредитира заключенията на
Съдебно-автотехническата експертиза, която е компетентно изготвена,
като не противоречи на останалите събрани по делото доказателства, а
напротив – тя се основава на тях. Вещото лице е работило след като е
възприело събраните по делото свидетелски показания и писмени документи,
обсъдил е същите във връзка с притежаваните от него специални знания и
при съобразяване на наличните деформации на процесния лек автомобил,
като с това е дало обосновани заключения за механизма и техническата
причина за случването на инцидента от 10.10.2021 г.
Относно претърпените от ищцата неимуществени вреди вследствие
на инцидента от 10.10.2021 г. по делото е приета медицинска документация,
въз основа на която, заедно с извършен личен преглед на ищцата, е приета
като неоспорена от страните съдебно-медицинска експертиза (СМЕ),
установяваща, че при процесното ПТП ищцата е получила счупване на
телата на 12 гръден и 1-ви поясен прешлен без фрагменти към спиналния
канал и на напречните израстъци на 1-ви, 2-ри и 4-ти поясен прешлен в ляво,
както и мозъчно сътресение, като за последното е уточнено, че представлява
краткотрайно лекостепенно разстройство на съзнанието, протекло със
зашеметяване, без пълна загуба на съзнание. Направен е категоричен извод,
че описаните травматични увреждания, локализирани долен гръден и поясен
отдел са в пряка причинно - следствена връзка с процесното ПТП,
реализирани от удар, огъване и усукване във твърди тъпи предмети в
интериора на автомобила.
6
Вещото лице по СМЕ пояснява, че болките и страданията са били най –
интензивни през целия болничен престой, когато поради придружаващо
вирусно заболяване оперативната интервенция е била отложена и
пострадалата е трябвало да спазва строг постелен режим и да бъде
обслужвана на легло. След оперативната стабилизация, пострадалата е
вертикализирана и след изписването и на двадесет и третия ден двигателната
рехабилитация е продължила в домашни условия до четвъртия месец с
постепенно затихване на болката в покой и засилване при физическа
активност.
От клиничния преглед на пострадалата след първата оперативна
интервенция за метална стабилизация на гръбначния стълб, вещото лице по
СМЕ е установило трайни статични отклонения – дясноконвексна сколиоза
(дъговидно изкривяване на гръбнака конвекситет надясно), оперативен
цикатрикс на гърба, постоянен дискомфорт и болка при продължително
статично и физическо натоварване.
Все според експерта, оздравителният процес ще приключи едва след
втората оперативна интервенция за сваляне на имплантите и тъй като всяка
оперативна интервенция е свързана с определени рискове, не може да се
предвиди продължителността на този възстановителен период или наличието
на остатъчни прояви.
По делото е допусната и приета Съдебно-психологическа експертиза
(СПЕ), според заключенията по която се установява, че по време на
инцидента пострадалата е била подложена на травматичен стрес, била е
поведенчески неадаптивна, а след претърпения инцидент, който е оказал
стресогенно въздействие върху ищцата, тя е развила остра стресова реакция.
Според вещото лице по СПЕ, преживяната травма е довела до разстройство в
адаптацията с тревожно-депресивна симптоматика. Тя се изразява в
повишена психологическа чувствителност, променено телесно тегло,
самочувствие в значими за нея сфери, сън, натрапчиви реминсценции и
стремеж да се избягват обстоятелства, напомнящи или асоцииращи се с
инцидента.
С приключване на медицинския лечебен цикъл по премахването на т.
нар. пирони, може да се приеме, че пострадалата е възстановена, като в тази
връзка вещото лице по СПЕ заключва и, че не се наблюдават трайни
последици върху психическото състояние, повлияващи на социалното
функциониране на ищцата, напротив експертът оценява случилото се като
израстване и жизнен опит в личностното развитие на пострадалата.
Настоящият въззивен съд изцяло кредитира заключенията на
допуснатите и приети делото СМЕ и СПЕ, които са компетентно изготвени и
не противоречат на останалите събрани по делото доказателства, а напротив –
те се основават на тях.
За установяване на претърпените от ищцата неимуществени вреди
вследствие от инцидента по делото е разпитана св. А. Т., в релевантната част
7
от показанията на която се установява, че веднага след инцидента
пострадалата е транспортирана за лечение в УМБАЛСМ „Н. И. Пирогов“,
където са и правени снимки, изследвания, прегледи и операция, последната
която минала успешно, но доколкото имало поставени външни елементи в
тялото на пострадалата се налагало на всеки шест месеца да се правят
прегледи. Сочи се, че според лекарите вече има почти пълно възстановяване
на гръбнака на пострадалата, но се препоръчвало тези привнесени елементи в
тялото да останат година и половина – две, след което да се премахнат
оперативно. За възстановяването след операцията се установява, че същото е
започнало още след прибирането у дома, като е правено раздвижване с
помощта на рехабилитатор, който е започнал малко по малко да изправя
пострадалата, а впоследствие и леко да я разхожда. Сочи се, че ищцата се
върнала в училище 10 дни след изписване от болницата, по причина, че
пропускала много материал, но в същото време е била освободена от часовете
по физическо, а в останали часове е седяла по 15 мин. на дИ.че, а след това е
била в легнало положение. Освен това, по думи на свидетелката, пострадалата
се оплаквала от болки и все още има такива, когато се навежда, или когато е
по-дълго в седнало положение, но както след операцията, така и сега не се
налагало да приема някакви лекарства.
Преценени в светлината на чл. 172 от ГПК, настоящият въззивен съд
кредитира изцяло показанията на св. А. Т. и в тази релевантна част за
установяване на претърпените от ищцата неимуществени вреди, тъй като
показанията са дадени непосредствено пред първоинстанционния съд,
възпроизвеждат лично възприети обстоятелства, като са пълни, логични,
непротиворечиви, житейски убедителни и дадени под страх от наказателна
отговорност по чл. 290 от НК.
Въз основа на така възприетата фактическа обстановка, съдът
прави следните правни изводи:
Съгласно разпоредбата на чл. 432, ал. 1 от КЗ увредените лица имат
право да претендират обезщетение за понесените вреди направо от
застрахователя по застраховката „Гражданска отговорност“. Основателността
на прекия иск предполага установяване при условията на пълно и главно
доказване в процеса на следните факти: 1) настъпилото ПТП и неговия
механизъм; 2) противоправното поведение на виновния водач; 3)
претърпените неимуществени вреди; 4) наличието на пряка причинна връзка
между вредите и настъпилото ПТП; 5) ответникът да е застраховател на
гражданската отговорност на причинилия произшествието водач.
Съгласно изискванията на нормата на чл. 498 от КЗ (в сила от
01.01.2016 г.), установяваща абсолютна положителна процесуална
предпоставка за допустимост на прекия иск на пострадалия от настъпило
8
застрахователно събитие срещу застраховател, увреденото лице, което желае
да получи застрахователно обезщетение, следва да отправи първо към
застрахователя писмена застрахователна претенция по реда на чл. 380 от КЗ.
Ако застрахователят не е платил в срока по чл. 496 от КЗ, откаже да плати
обезщетение или ако увреденото лице не е съгласно с размера на
определеното или изплатеното обезщетение пострадалият може да предяви
претенцията си пред съда.
Установи се по делото, че сочените предпоставки са налице – отправена
е писмена претенция от пострадалия, а същевременно е налице и липса на
възражения, и ангажирани доказателства от страна на ЗЕАД „Булстрад Виена
Иншурънс Груп“ ЕАД, които да изключват допустимостта на процеса. Не е
оспорена и материално-правната легитимация на застрахователното
дружество. Събраните по делото доказателства, ведно с приетите по делото
САТЕ, СМЕ и СПЕ, установяват противоправното и виновно деяние на водача
на лекия автомобил марка „Рено“, модел „Клио“, с рег. № ******** – А. Т., в
резултат на което е настъпило ПТП и на В. К. Т. са причинени телесни
увреждания и негативни психични изживявания.
Въз основа на доказателствената сила на процесният Констативен
протокол и Протокол за оглед на местопроизшествие, настоящият въззивен
съд приема за установена датата и мястото на ПТП, щетите, наличието на
пътни знаци и маркировка и местоположението на МПС, включително и
посоката, по която са се движили. Механизмът на ПТП се установява от
свидетелските показанията и от приетата по делото САТЕ, които бяха
коментирани подробно по-горе.
Ето защо, от събраните доказателства по делото, се установява в
категоричност, че на 10.10.2021 г., около 15:23 часа, на третокласен път Ш-
193, на 73,0 км в района на предприятие „Стримона“, водачът А. Т. е
управлявала лек автомобил марка „Рено“, модел „Клио“, с рег. № ******** от
с. Първомай към гр. Петрич със скорост 77 км/ч и е преминала през голямо
количество вода, паникьосала се е и е навива волана наляво. В резултат на
тази реакция и движейки се с несъобразена с пътните условия скорост, е
преминала платното за движение и отляво се е ударила в бордюр на
обезопасителен остров. След този удар, автомобилът е преминал във фаза на
летеж, въртейки се около хоризонталната си ос по посока, обратна на
часовниковата стрелка, паднала на дясната си страна и в същия момент се е
ударила във втория обезопасителен остров и се е обърнала по таван. С това си
поведение, несъмнено както и първоинстанционният съд е приел в
обжалваното решение, А. Т. е нарушила правилата на чл. 20, ал. 2 от ЗДвП,
според който водачите на пътни превозни средства са длъжни при избиране
скоростта на движението да се съобразяват с атмосферните условия, с релефа
на местността, със състоянието на пътя и на превозното средство, с
превозвания товар, с характера и интензивността на движението, с
конкретните условия на видимост, за да бъдат в състояние да спрат пред
всяко предвидимо препятствие. По отношение на вината, същата е установена
9
под формата на непредпазливост, макар че за нея е установена оборимата
презумпция по чл. 45, ал. 2 от ЗЗД.
На следващо място, настъпилите вреди за пострадалата, както и
причинно-следствената връзка между деянието и вредите се установяват от
изслушаната по делото СМЕ и СПЕ, както и от събраните свидетелски
показания.
От друга страна, Гражданската отговорност на виновния водач е
застрахована при ЗЕАД „Булстрад Виена Иншурънс Груп“ ЕАД.
Тоест, налага се изводът, че са налице всички изискуеми
предпоставки за ангажиране отговорността на водача на увреждащото МПС
за претърпените от ищцата неимуществени вреди, а поради съществуващото
правоотношение по застраховка „Гражданска отговорност“ на
автомобилистите на процесния лек автомобил със застрахователя-ответник –
за ангажиране на отговорността на застрахователя.
Досежно размера на обезщетението за неимуществени вреди
настоящият въззивен съд намира следното:
Съгласно чл. 52 от ЗЗД обезщетението за неимуществени вреди се
определя от съда по справедливост. Справедливостта изисква претърпените
болки и страдания на ищеца да бъдат надлежно и адекватно обезщетени.
Според ППВС на РБ № 4/23.12.1968 г. понятието „справедливост“ е свързано
с преценката на редица конкретни обективно съществуващи обстоятелства,
които трябва да се вземат предвид от съда при определяне размера на
обезщетението. Такива обективни обстоятелства са характера на увреждането,
начина на настъпването, обстоятелствата при които е станало,
допълнителното влошаване състоянието на здравето, причинените морални
страдания и други. Критериите, посочени в ППВС № 4/68 г. са
възпроизведени и доразвити в по-новата практика на ВКС, според която за
определяне на справедливо обезщетение за претърпени неимуществени вреди
– морални болки и страдания от причинени телесни увреждания на
увреденото от деликт лице, следва да бъдат взети предвид както характерът и
тежестта на самото телесно увреждане, интензитетът и продължителността на
търпените физически и емоционални болки и страдания, прогнозите за
отзвучаването им, така и икономическото състояние на страната към момента
на увреждането, израз на което са и установените лимити на отговорност на
застрахователя към този момент (така и определение № 60674/10.12.2021г. по
т. д.№ 208/21, ВКС, І т. о.).
В настоящия случай, въззивният съд съобрази 1) младата възраст на
пострадалата към момента на инцидента – 13 години; 2) характера на
причинените и телесни увреждания, в това число по-интензивните болки в
първите дни след инцидента и проведеното лечение в болнично заведение,
както и че възстановяването е било съпроводено с обездвижване по време на
престоя в болницата за около 10 дни; 3) невъзможността да се обслужва
10
сама; 4) невъзможността да води нормален живот за няколко месеца и да
участва пълноценно в учебните занимания; 5) целия възстановителен период
от около 4 месеца след оперативната интервенция; 6) изпитвания
дискомфорт при продължително стоене права или седнала; 7)
предстоящата нова операция по премахването на металните пирони и
негативите от това; 8) трайността на травматичните увреждания и
негативите от това, като изкривяване на гръбначен стълб, естетически
дискомфорт от белега на гърба, прогнозируемите предпоставки за ускорено
развитие на дегенеративни промени в целия гръбнак; 9) преживяната остра
травматична стресова реакция и причинената от нея психотравматична
криза, която обаче не е с трайни последици върху психическото състояние
на пострадалата; 10) стандартът на живот в страната и
средностатистическите показатели за доходи по време на възникване на
увреждането, като нивата на застрахователно покритие, респективно
нормативно определените лимити на отговорност по застраховката
„Гражданска отговорност“ на автомобилистите.
При тези обстоятелства настоящият въззивен съд намира, че
определеното от първоинстанционния съд обезщетение за неимуществени
вреди от 60 000 (шестдесет хиляди) лева се явява справедливо, като
съответстващо на търпените от ищцата вреди, изразяващи се в
преживявани болки и страдания вследствие от процесния инцидент от
10.10.2021 г.
По направеното възражение за съпричиняване на вредоносния
резултат от страна на ЗЕАД „Булстрад Виена Иншурънс Груп“ ЕАД, следва
да се спомене следното.
Нормата на чл. 51, ал. 2 от ЗЗД предвижда санкция за увредения, ако е
допринесъл за вредите, чрез намаляване на обезщетението, което му се
дължи. Съпричиняването на вредоносния резултат изисква поведението на
пострадалия, изразяващо се в действие или бездействие, да е било
противоправно или не, но фактически да е в причинна връзка и да е
допринесло за настъпилите вреди. За да е налице съпричиняване не е
необходимо пострадалият да има вина за увреждането. В тази връзка, на
основание чл. 154 от ГПК в тежест на ответника е да докаже с всички
допустими и относими доказателства съпричиняването на вредите от страна
на пострадалия. От него застрахователят черпи благоприятни правни
последици и при недоказването му, следва да се приеме, че не са се
осъществили твърдените факти по съпричиняването на вредите.
В този смисъл, по делото не е доказано, че пострадалата в момента на
ПТП е била без поставен предпазен колан, с оглед на което следва да се
приеме, че възражението с правно основание чл. 51, ал. 2 от ЗЗД не е
доказано при условията на пълно и главно доказване по смисъла на чл. 154 от
ГПК от страна на ЗЕАД „Булстрад Виена Иншурънс Груп“ ЕАД и съответно
обезщетението за неимуществени вреди не следва да се намалява.
11
Правилни са мотивите и изводите на първоинстанционния съд и по
отношение на иска за мораторна лихва.
Предвид на изложеното, решението на Окръжен съд – Благоевград, с
което е уважен искът, а ЗЕАД „Булстрад Виена Иншурънс Груп“ ЕАД е
осъдено да заплати обезщетение за неимуществени вреди в размер на 60 000
лева, ведно със законната лихва и съдебни разноски, е правилно. Същото е
обосновано от събраните по делото доказателства и съобразено с
приложимия закон. Поради това, обжалваното решение следва да бъде
потвърдено изцяло.
Тъй като настоящият въззивен съд приема, че доводите в нито една от
въззивните жалби не са основателни, то в полза на никоя от страните и не се
дължат разноски и те следва да се понесат по начина, по който са направени.
По съединената за съвместно разглеждане Частна жалба с вх. №
14020/07.11.2023 г. , подадена от адв. И. Я. срещу Определение №
505/17.10.2023 г. по т. д. № 80/2022 г. по описа на Окръжен съд – Благоевград,
5 състав, с което е оставена без уважение молба за изменение на
постановеното първоинстанционно решение в частта за разноските за
адвокатско възнаграждение, то настоящият въззивен съд счита същата за
изцяло неоснователна.
Това е така, доколкото както и правилно първоинстанционния съд е
счел в обжалваното Определение, делото не се характеризира с фактическа и
правна сложност – разпитан е един свидетел и са приети без възражения три
експертизи. Настоящият въззивен съд счита за неоснователно и
възражението, че първоинстанционният съд нямал право да намали
адвокатското възнаграждение под предвидения минимум в Наредба №
1/09.07.2004 г., като следва да бъде взето под внимание решение от 25.01.2024
г. по дело С-438/22 на СЕС, съобразно което приетата от Висшия адвокатски
съвет като съсловна организация Наредба № 1/09.01.2004 г. относно
задължителните минимални размери на адвокатските възнаграждения, е
равнозначна на хоризонтално определяне на задължителни минимални
тарифи, забранено от член 101, пар. 1 ДФЕС, имащ директен ефект в
отношенията между частноправните субекти и пораждащ правни последици
за тях.
Видно от мотивите на соченото решение и предвид задължителния
характер на даденото от СЕС тълкуване на чл. 101, пар. 1 ДФЕС,
определените с Наредба № 1/09.01.2004 г. минималните размери на
адвокатските възнаграждение не са задължителни при договаряне на хонорара
между страните по договора за правна услуга, включително когато се касае за
12
заварени договори, като не обвързват съда при извършване на преценката му
по чл. 78 от ГПК, поради тяхната нищожност, като нарушаващи забраната на
чл. 101, пар. 1 ДФЕС.
Ето защо правилно и справедливо е определен размер на адвокатско
възнаграждение пред първоинстанционния съд в размер на 3 500 лева.
Водим от горното, Софийският апелативен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 98 от 26.07.2023 г. по т. д. № 80/2022 г.
по описа на Окръжен съд – Благоевград, 5 състав, с което съдът на основание
чл. 432 във връзка с чл. 429, ал. 1, т. 1 от КЗ и чл. 45 от ЗЗД , както и на
основание чл. 429, ал. 3 във връзка с чл. 496, ал. 1 от КЗ е осъдил „ЗЕАД
„Булстрад Виена Иншурънс Груп“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление: гр. София, р-н Триадица, ул. „Позитано“ № 5, да
заплати на В. К. Т., ЕГН **********, действаща лично и със съгласието на
нейния баща и законен представител К. В. Т., сумата от 60 000 (шестдесет
хиляди) лева, представляваща застрахователно обезщетение за
претърпени неимуществени вреди, вследствие на ПТП от 10.10.2021 г.,
причинено от А. К. Т., в качеството и на водач на лек автомобил марка
„Рено“, модел „Клио“, с рег. № ********, за който е имало сключена с
ответника задължителна застраховка „Гражданска отговорност на
автомобилистите“, валидна до 16.11.2021 г., ведно с лихва за забава върху
сумата от 03.03.2022 г. до окончателното плащане, като с това съдът е
отхвърлил иска над уважения размер от 60 000 лева до претендирания от 100
000 лева, като неоснователен.
ПОТВЪРЖДАВА Определение № 505/17.10.2023 г. по т. д. № 80/2022
г. по описа на Окръжен съд – Благоевград, 5 състав, постановено по реда
на чл. 248 от ГПК, с което е оставена без уважение молба за изменение на
първоинстанционното решение, в частта за разноските за адвокатско
възнаграждение.
Решението може да се обжалва в едномесечен срок от съобщаването му
чрез връчване на препис от същото пред ВКС при условията на чл.280, ал.1 от
ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
13