МОТИВИ към присъдата по НОХД
№ 295
по описа на С. районен съд за 2019г.
Районна прокуратура - С. е внесла обвинителен акт
срещу Г.Д.К. ***, ЕГН **********, за престъпление по чл.195, ал.1, т.3 и т.4 вр. чл.194, ал.1 вр. чл.26, ал.1
и ал.5 НК и чл.18, ал.1 НК, затова, че на 06.10.2017г. в град С., от „Мебелен
цех“ в „О.“ АД гр.С., ЕИК, представлявано от изпълнителния директор инж. В. И.
В., в условията на продължавано престъпление и на посредствено извършителство – посредством пълнолетните лица Р.В. Р. и Б.
С. Г., двамата от с.К., обл.С., действали невиновно
поради незнание на фактическите обстоятелства, принадлежащи към състава на
престъплението, чрез повреждане на преграда здраво направена за защита на имот,
използване на техническо средство – оксижен, и моторно превозно средство – л.а.
„Фолксваген“ с рег. № СС 2074 СК, е отнела чужди движими вещи – 5бр.
топловъздушни апарати/системи на обща
стойност 625.00 (шестстотин двадесет и пет) лева; 1бр. метална каса с една
врата на стойност 160.00 (сто и шестдесет) лева; 2бр. метални шкафове двукрилни
с размери 1,80м. х 2,20м. на обща стойност 460.00 (четиристотин и шестдесет)
лева; 2бр. метални шкафове двукрилни с изрязани врати на обща стойност 300.00
(триста) лева; 4 бр. кофпомпи за пожарогасене
на обща стойност 140.00 (сто и четиридесет) лева, и направила опит да отнеме 1
бр. масивна портална врата с размери 2м. х 2 м. на стойност 250.00 (двеста и
петдесет) лева, при общ размер на всички вещи 1935.00 (хиляда деветстотин
тридесет и пет) лева, от владението на О.“ АД гр.С., ЕИК, без съгласие на
законен представител на дружеството, с намерение противозаконно да ги присвои.
В съдебното производство като страна в процеса – в
качеството на граждански ищец, e конституирано
юридическото лице „О.“ АД гр.С., ЕИК, представлявано от изпълнителния директор
инж. В.И. В. и представлявано в процеса от упълномощен повереник.
Представителят на Районна прокуратура - С.
поддържа повдигнатото обвинение и изразява становище за категорична доказаност на фактите по случая и установената по безспорен
начин съпричастност на подс. К. към инкриминираното
деяние. Пледира за налагане на наказание към минималния размер, съобразно
предвиденото в санкционната разпоредба, и отлагане изпълнението на същото на
основание чл.66 НК. Счита, че по този начин ще се постигне възпитателната и
възпираща роля на наказанието. Намира, че гражданският иск следва да бъде
уважен.
Повереникът на ЮЛ - граждански ищец изразява становище за доказаност на причинените от престъплението имуществени
вреди на ТД и в размер съгласно заключението на съдебно-ценовата експертиза.
Моли подсъдимата да бъде осъдена да заплати вредите в заявения с гражданския
иск размер ведно със законната лихва от датата на увреждането, като претендира
и разноските по делото.
Защитникът на подс.К.
– адвокат В.Г., изразява позиция за съществено несъответствие между описаната в
обвинителния акт фактическа обстановка и изяснените в хода на съдебното
следствие данни, очертаващо липсата на каквото и да е отношение на подсъдимата
към отнемането на процесните вещи. Акцентира на
обстоятелството, че по време на извършване на кражбата К. не се е намирала в
двора на предприятието и съответно не е и видяла извършването и от наетите от
нея работници. Обръща внимание на това, че помещението, откъдето са отнети процесните вещи, е било силно задимено от рязането на метал
при посещението му от св.А., св. Т. и при идването на св.П., по времето, когато
подсъдимата не е била там. Счита, че няма никакви доказателства къде е отишъл
откраднатия метал, като визира, че деянието е било сторено от двамата наети
работници св.Г. и св. Р., които са го извозили някъде, в отсъствието на
подсъдимата. Визира, че същата има безспорно алиби, а разследващите не са се
направили труда да изземат дактилоскопни следи от
мястото на деянието и са водили разследване в изцяло неправилна посока. Пледира
за постановяване на оправдателна присъда.
Подсъдимата Г.К. дава обяснения по
обвинението. В пледоариите прави изявление, че не се счита за виновна, не е
присъствала на процесното място и че ако е искала да
вземе нещо от Дружеството е щяла да го стори през тези 19 години.
В последната си дума подсъдимата моли да
бъде оправдана, като заявява, че не се счита за виновна.
Съдебното производство протече по реда на съкратеното
съдебно следствие в хипотезата на чл.371, т.1
НПК, при предварително разясняване на подсъдимата на правата и възможностите по
глава ХХVІІ НПК като цяло. С одобреното, с определение на съда от 20.06.2019г.,
съгласие на страните по делото, като доказателствен материал са приобщени показанията
на свидетелите, разпитани на досъдебното производство – св.П. Л. А., св.П. Т.Т., св.Р. В. Р., св.Б. С. Г., св.В. Г. В. и изготвеното в
същата фаза заключение по съдебно-ценовата експертиза от в.л. С. Р. С., с
констатацията, че тези доказателства са събрани по предвидените в НПК условия и
ред, и не е необходим разпит на тези свидетели и изслушване на визираното вещо
лице.
Пред съда е изследван въпроса по явяването на
подсъдимата К. на процесната дата 06.10.2017г. в РУ –
С., във връзка с което са разпитани като свидетели полицейските служители П.П. и С.П..
Съдът, след преценка на събраните по
делото доказателства, обсъдени поотделно и в тяхната взаимовръзка, в
съответствие със закона и по вътрешно убеждение, приема за установено следното:
Подсъдимата Г.Д.К., на 56 години,
понастоящем живуща ***, разведена, с висше образование, не работи. Бившият и
съпруг, вече покойник, И. Ч. притежавал метален навес, непосредствено граничещ
с производственото помещение „Мебелен цех“ на „О.“ АД гр.С., като между тези
два обекта нямало ограда или каквато и да е разграничителна линия. На
05.10.2017г., по нареждане на прекия им началник –Р. Д., св.Р. Р. и св.Б. Г. –
работници в ТД „С. 84“ ЕООД с.К., общ.С., получили нареждане да отидат със
служебния бус „Фолксваген“ с рег. № СС 2074 СК, син
на цвят, в т.нар. „бивша база“ на Ч., където бил посочения метален навес.
Визираното дружество осъществявало дейност по изкупуване на черни и цветни
метали, предвид което подсъдимата се договорила с посочения Д. негови работници
да отидат и да демонтират визирания навес, частите от който тя да предаде за
скрап. По тази причина двамата свидетели натоварили в буса
две бутилки с газ, 2-3 бутилки с кислород и оксижен - резак.
Отишли на указаното им от подсъдимата място, която отишла там със собствен лек
автомобил. Показала им въпросната метална конструкция, която да нарежат. Него
ден двамата свидетели нарязали част нея, натоварили железата в буса и с подсъдимата отишли в пункта в с.К.. Там теглото на
посочения метален отпадък било измерено и заплатено на подс.К..
На следващия ден – 06.10.2017г. към
08.00ч., двамата работници отново отишли на същия обект, тъй като не успели да
нарежат цялата конструкция предния ден, като с тях отново била и подсъдимата К..
Свидетелите изрязали всичко, вкл. и металните колони на навеса, и ги натоварили
в превозното средство. След това подс.К. им показала
съседната сграда – цеха на „О.“ АД и им казала, че същата е необитаема повече
от 20 години и никой не влиза в нея. Наредила им да изрежат винкела на
прозореца на цеха, който винкел бил заварен на кръст, а стъкло нямало. Двамата
работници изпълнили нареждането, отрязали винкела и направили отвор, през който
да може да се преминава. След това влезли вътре в халето, като подсъдимата също
влязла и започнала да им посочва какво да режат от намиращите се там метални предмети
и какво да вземат. В изпълнение на тези и указания, св.Р. и св.Г. снели
монтираните на стената отоплителни тела и ги натоварили в буса.
С помощта на резака смъкнали отоплителни вентилатори,
взели четири кофпомпи, смъкнали една голяма двукрилна
врата от пантите и я разрязали на части, като ги оставили на земята, готови за
изнасяне. Взели метална каса, два метални шкафа, изрязали четири броя врати на
два метални шкафа, обрали дребните винкели по земята, различни метални парчета,
и всичко натоварили в буса, като го изнесли през
направения преди това отвор. След това свидетелите и подсъдимата отишли на
пункта за метали, където металния отпадък от навеса и този, взет от цеха, били
изтеглени и заплатени на подсъдимата. За това предаване на железата бил сключен
Договор за покупко-продажба № 10630 от 06.10.2017г., в който било отразено
теглото на метала 1230 кг. и цената 246.00 лева, и в който договор се съдържа и
разписка от името на подсъдимата К., че продава на ТД лично имущество – отпадъци
от черни и цветни метали от битов характер. Договорът бил подписан от св.Г.Ж. –
в качеството и на касиер-закупчик, и от подсъдимата – в качеството и на
продавач.
През времетраене на горепосочените
действия по рязане на метали и изнасянето им от цеха бил подаден сигнал от
гражданин за съмнителни лица, които извършват това. В следобедните часове,
преди 15.00 ч., изпълнителният директор св.инж.В., получил телефонно обаждане
от негов служител за ситуацията в посоченото помещение на дружеството. Св.В. от
своя страна подал сигнал в полицията и уведомил други двама служители - св.А. –
сътрудник вътрешни пазари и сервиз, и св.Т. – ръководител направление, да
отидат на място и да проверят за какво става въпрос. Двамата служители заварили
помещението силно задимено и с миризма на горен метал, възприели, че двете
входни врати на цеха са заключени, а на прозореца, с метални рамки бил изрязан
отвор. Видели поставената на пода метална портална врата, която имала разрези
за разкрояване понеже била много голяма, но все още части от нея не били
изнесени, установили липсата на метална каса с врата със заключващо устройство,
на два двукрилни метални шкафа с изрязани врати на два метални двукрилни шкаф с
размери 1,80м. х 2,20м., на 5бр. топловъздушни апарати/системи, всяка състояща се от шкаф и монтиран в него
ел.двигател с турбина, на 4 бр. кофпомпи за пожарогасене. Вътре в помещението не заварили никого, но
през направения отвор на прозореца видели на около два метра от него две големи
бутилки с газ пропан - бутан, две големи бутилки с
кислород, горелки и дълги маркучи. Видели и двамата работници до синия бус, които се движели напред-назад, а покрай тях нямало
никакви железа.
След завръщането им от пункта, където
подсъдимата продала железата, отново на мястото до мебелния цех, св.Р. и св.Г.
видели, че вътре в помещението има хора и полицейски служители. Междувременно
подсъдимата отишла в РУ-С., тъй като била призована от друг полицейски служител
– св.С.П., да се яви по повод нейна жалба за имотен спор. Единият от полицаите,
посетил цеха, бил св.П.П., който получил сигнала за
ситуацията в „О.“ АД малко преди да приключи смяната му в 15.00ч. След
отиването му на място, същият възприел, че помещението е задимено и мирише на
изгорял метал. Заедно със св.А.и св.Т. обиколил цеха, и през прозореца видял
двамата работници, които стояли наблизо. Прескочил навън и ги попитал какво
правят там. Св.Р. и св.Г. стояли до апаратите за рязане, без да правят други
движения, и заявили пред св.П., че подсъдимата К. ги била ангажирала като
служители на „С. 84“ ЕООД с.К. да режат металния навес на бившия и съпруг и
след това им казала да влязат в цеха и да режат и вземат метали оттам. Св.П.
знаел за съществувалия до него момент метален навес, като възприел, че на
поляната такъв вече няма, и покрай двамата работници също няма метални
предмети. Поради така посоченото от тях св.П. им разпоредил да се обадят на
подсъдимата К., която към него момент била в полицията. Работниците тогава
разбрали, че процесното помещение не се стопанисва от
подсъдимата.
Преди да получи сигнала за случилото се в
предприятието, св.П. срещнал на стълбите пред Районното управление подс. К., която била призована за среща със служителя – св.С.П.
по повод заведена преписка. Подсъдимата се явила в управлението на същата дата
06.10.2017г. в 14.30 ч. и се намирала там до 15.05 ч., които данни за явяването
и и времетраене на посещението и били отразени в книгата за пропускателния
режим при РУ - С.. След приключване на срещата в РУ подсъдимата отишла отново
на процесното място до „О.“ АД и видяла, че там вече
има служители на търговеца и полицейски служители, които разговарят с двамата
работници. Св.Т. и св.А. възприели, че подс. К.
започнала да се кара на всички присъстващи, да ги пита какво правят и се
държала нагло.
От заключението на съдебно-ценовата
експертиза се установява, че инкриминираните вещи имат следната пазарна
стойност на - 5бр. топловъздушни апарати/системи на обща стойност 625.00 (шестстотин двадесет и
пет) лева; 1бр. метална каса с една врата на стойност 160.00 (сто и шестдесет)
лева; 2бр. метални шкафове двукрилни с размери 1,80м. х 2,20м. на обща стойност
460.00 (четиристотин и шестдесет) лева; 2бр. метални шкафове двукрилни с
изрязани врати на обща стойност 300.00 (триста) лева; 4 бр. кофпомпи
за пожарогасене на обща стойност 140.00 (сто и
четиридесет) лева. Масивна портална врата, с размери 2м. х 2 м., която останала
в цеха, била на стойност 250.00 (двеста и петдесет) лева. Съгласно заключението
общата стойност на всички възлиза на 1935.00
(хиляда деветстотин тридесет и пет) лева.
Фактическата обстановка по случая съдът приема
за установена по несъмнен начин при обсъждане и преценка на свидетелските
показания на разпитаните в ДП свидетели, за които с нарочното определение от
дата 20.06.2019г. съдът е одобрил постигнатото между страните съгласие тези
свидетели да не се разпитват в хода на съдебното следствие, съгласно чл.371,
т.1 НПК, и които показания са обективирани в: протокол
за разпит на свидетел П. Л.А. от 16.11.2017 г. (л.33-34), Протокол за разпит на
свидетел П. Т.Т. от 16.11.2017 г. (л.35-36), Протокол
за разпит на свидетел Р. В.в Р. от 17.11.2017 г. (л.37-39), Протокол за разпит
на свидетел Б. С. Г. от 17.11.2017 г. (л.40-41), Протокол за разпит на свидетел
В. Г. В. от 06.12.2017г. (л.42-43); от заключение по съдебно-ценовата
експертиза, с одобрено съгласие да не се изслушва вещото лице С. Р.С.
(л.45-49); от писмените доказателства - опис на картотеката на основните
средства за поделение цех „дърводелски“ към месец септември 2017г., протокол за
доброволно предаване от 06.10.2017 г., разписка за приети вещи от 09.10.2017 г.,
заверено копие на лист от дневник за получен отпадък, заверено копие на договор
за покупко-продажба № 10630 от 06.10.2017 г., фотоалбум, справка за съдимост
рег.№ 1294/06.12.2017г., декларация за семейно и материално положение и имотно
състояние, справка за нанесените щети в цех „инструментален“ на 06.10.2017г.,
справка за съдимост на Б. С. Г. рег.№ 559/22.05.2018г.,, справка за съдимост на
Р. В. Р. с рег.№ 560/22.05.2018 г., писмена информация от началника на РУ– С.
относно липса на данни за криминалистически
регистрации на лицата Б. С. Г. и Р. В. Р., справка за съдимост на Г.Д.К. рег.№
516/14.05.2019 г., заверени копия документите по преписка с рег. №
1886р-15633/24.10.2017 г. и рег.№ 188600-5841/19.09.2017 г. по описа на РУ –
С., информация от Районно управление на
МВР – С. с вх. № 6290/12.08.2019 г. и копие на книга за пропускателния режим на
Пост № 1 при РУ - С..
При изясняване на
релевантните по случая факти съдът обсъди и депозираните от подсъдимата
обяснения, като съобрази, че същите освен източник на правнозначими
данни, са и средство за защита. Предвид това съдът кредитира частично тези
обяснения, а именно досежно факта, че работниците са
били ангажирани от нея два поредни дни – 05 и 06.10.2017г. да нарежат металния
навес, че във всеки от тези дни подсъдимата е получила заплащане на предаденото
на пункта желязо, че на 06.10.2017г. е и било платено от св.Г.Ж., съставила и
договора за покупко-продажба. Тези факти са установени по недвусмислен начин
при съпоставянето им с показанията на св. Р. и св. Г., с тези на св.Ж. и от
приобщения като писмено доказателство договор
за покупко-продажба № 10630/06.10.2017г.,
за който е изяснено, че носи подписите на посочените в него страни.
Спорният момент по случая е дали влизането
в цеха на „О.“ АД, рязането и вземането на намиращите се там метални вещи, е
бил извършено по нареждане на подсъдимата към свидетелите Р. и Г., като тя е
взела и сумата от продажбата им, или тези действия са били осъществени изцяло
по тяхна инициатива и без нейно знание. Именно на последното се позовава
подсъдимата в дадените пред съда обяснения, поради което счита, че няма
отношение към извършеното отнемане на процесните вещи.
Показанията на всеки от тези двама свидетели са еднопосочни и последователни досежно даденото им от подсъдимата нареждане да влязат в
цеха, след като окончателно нарязали навеса, да режат и вземат метали, както и нейното
присъствие в това помещение. Тези техни показания са в пълно съответствие с
показанията на св.П., че двамата работници са му заявили, че са действали по
дадени им от подс.К. нареждания. По категоричен начин
е изяснено, че при появата на полицейските служители работниците не са
предприели действия да се крият или да бягат, очертано от показанията на св.А.,
св.Т. и св.П.. Редом с това, в показанията на визираните трима свидетели, е
налице еднопосочност и относно факта, че към него момент, извън цеха, покрай
св.Р. и св.Г., и в буса, не е имало никакви железа,
което е в пълен синхрон с показанията на двамата работници, че след като
довършили рязането на навеса и взели част от металите от цеха, отишли в пункта
и подсъдимата ги продала, след което отново се върнали на процесното
място. Тези данни се подкрепят и от установената от св.Т. и св.А., към момента
на заварването на св.Р. и св.Г. извън цеха, липса на инкриминираните вещи в самото
помещение. Защитната версия на подсъдимата, че двамата работници сами са влезли
в помещението и рязали металите, след което ги отнесли нанякъде, докато тя била
в районното управление, е несъстоятелна. Подсъдимата е отсъствала от процесното място за не повече от час, видно от времето на
влизането и и излизането от РУ, при отчитане и времето и за придвижване с лекия
и автомобил от цеха до РУ и обратно. От показанията на св.П. се изяснява, че
след като и се обадили да отиде при цеха, тя се явила след около 10 - 15 минути.
Така фиксирания времеви интервал на отсъствието на подс.К.
от мястото на деянието, съпоставен с липсата на множество големи метални
предмети, изискващи разрязването им на по-малки части, за да могат да бъдат
изнесени през неголемия отвор на прозореца, общоизвестното, че при рязане
металът се нагрява и се изисква време, за да може да се пипа, необходимото
време да се натоварят тези вещи и време да се отнесат нанякъде и разтоварят, очертават
обективната невъзможност всичко това да бъде извършено в рамките на един астрономически
час. Възприетото от св.А., св.Т. и св.П. спокойно поведение на работниците -
св.Р. и св.Г., докато стояли отвън цеха, посоченото от подсъдимата, че сама се
върнала на това място, приготвената за изнасяне портална метална врата,
разкроена на пода на цеха, по ясен и категоричен начин налагат извод за
намерението на подсъдимата да вземе допълнително метални предмети от
помещението. Този извод се налага и от факта, че след като окончателно е приключила
с демонтирането на металния и навес, предаден за скрап на пункта, тя се е
върнала на посоченото място, където не би следвало вече да има интерес и
ангажираност. Установеният факт на силната задименост
в цеха и миризма на горен метал при появата на полицейските служители, налагат
извод за извършвана преди това продължително време дейност по рязането на
метал, какъвто обаче, при тяхното отиване, не е констатиран извън помещението.
Тези данни, обсъдени с посочената по-горе обективна невъзможност за времето на
отсъствието на подсъдимата да бъдат извършени отразените действия, визира, че
металът в цеха е бил нарязван преди да бъде предаден на пункта от подсъдимата
ведно с този от нейния навес, а не след това.
Въз основа на така установените факти съдът
приема, че от обективна и субективна страна подсъдимата е осъществила състава
на престъплението по чл.195, ал.1, т.3 и т.4 вр.
чл.194, ал.1 вр. чл.26, ал.1 и ал.5 НК и чл.18, ал.1 НК.
От обективна страна подсъдимата е
реализирала действия по прекъсване на упражняваната до момента фактическа власт
на ЮЛ - собственик спрямо инкриминираните вещи, отнемайки ги от владението му без
съгласие на законния представител респ. на оправомощено
за това лице. Тези нейни действия са осъществени посредством деятелността на
две други пълнолетни лица, които при незнание на фактическите обстоятелства от
състава на престъплението – че собственик на тези вещи е друг правен субект, а
не подсъдимата, и в изпълнение на чиито нареждания те действали - нарязали и изнесли
редица вещи, изрично посочени им от подсъдимата, която ги продала за скрап. В
случая използването на техническо средство – оксижен, посредством което е
преодоляна защитата на преградата на имота – разрязване винкела на прозореца за
проникването в цеха, използването на същото техническо средство за нарязването
на инкриминираните вещи, използването на МПС за безпрепятственото отдалечаване
от местопрестъплението с него, обуславя и квалификацията по чл.195, ал.1, т.3 и
т.4 НК. Подсъдимата е установила своя трайна фактическа власт по отношение на
отнетото имущество, посредством св.Р. и св.Г., с намерение противозаконно да го
присвои, очертано от използването на превозното средство за безпрепятственото
отдалечаване от местопрестъплението, и на което сочат и действията и по
възмездното разпореждането с тези вещи в нейна полза.
По отношение на масивната портална метална
врата с размери 2м. х 2 м. на стойност 250.00 (двеста и петдесет) лева, снета
от пантите отново посредством двамата работници Р. и Г., които я разкроили за
нарязване поради големите и размери с оглед възможността да бъде изнесена,
деянието е останало във фазата на опита. Препятстващият фактор за довършване на
престъплението е появата на длъжностни лица от дружеството-собственик и на
полицейските служители. Предвид извършването на две деяния, очертаващи състава
на престъплението кражба, едното от които останало във фазата на опита,
извършени през непродължителен период от време и при една и съща фактическа
обстановка, с едно и също субективно отношение на подсъдимата към всяко от тях,
са налице и признаците на продължаваното престъпление, като деянието останало
във фазата на опита не се отразило съществено на цялостната престъпна дейност.
Заключението на СЦЕ визира, че към датата
на извършване на деянието всички вещи, предмет на посегателството, имат определена
пазарна стойност, измерима в парично изражение и възлизаща общо на 1935.00
(хиляда деветстотин тридесет и пет) лева, предвид което се явяват годен предмет
на визираното престъпление.
От субективна страна подсъдимата К. е
действала, посредством свидетелите Р. и Г., при наличие на пряк умисъл, като е
съзнавала общественоопасния характер на деянието, тъй
като е била наясно, че същото се извършва противоправно
и против волята, без съгласие на ТД-собственик. Осъзнавала е, че препятства
упражняването на фактическата му власт спрямо процесните
движими вещи, предвиждала е настъпването на общественоопасните
последици, изразяващи се в пряка имуществена вреда за посочения правен субект,
и е искала настъпването на тези последици, а именно да установи свое владение
спрямо отнетите вещи, посредством визираните свидетели, и възможност за възмездно
разпореждане със същите, както е и сторила.
При
индивидуализацията на предвиденото в приложимата разпоредба наказание „лишаване
от свобода”, съдът отчете като сравнително висока степента на обществена
опасност на извършеното от подсъдимата, размера на причинената вреда, начинът
на извършване на престъплението, съобрази чистото и съдебно минало, и намери,
че минималното наказание от една година лишаване от свобода, се явява адекватно.
За постигане на поправителен ефект на наложеното наказание, същото, към
настоящия момент, не следва да се търпи ефективно. Поради това съдът отложи
изпълнението на лишаването от свобода за срок от три години, в рамките на който
на подсъдимата е предоставена възможността да преосмисли поведението си откъм
зачитане на установения от закона ред.
Предвид доказаността
на извършеното престъпление и авторството от страна на подсъдимата К., съдът
намери предявеният, на основание чл.45 от ЗЗД, граждански иск за основателен и
уважи претенцията на ощетеното юридическо лице - търговец „О.“ АД гр.С., ЕИК, за сумата 1935.00 (хиляда
деветстотин тридесет и пет) лева, представляваща обезщетение за причинените в
резултат от престъплението имуществени вреди, ведно със законната лихва,
считано от датата на деянието до окончателното изплащане на сумата.
Предвид изхода на делото съдът осъди подсъдимата К. ***
сумата 50.00 (петдесет) лева, представляваща държавна такса върху уважения
размер на гражданския иск, както и направените по делото разноски – по сметка
на РС - С. сумата 50.00 (петдесет) лева – възнаграждение за вещо лице, по
сметка на ОД МВР-С. - сумата 190.44 (сто и деветдесет лева и четиридесет и
четири ст.) лева, и разноски в полза на гражданския ищец за заплатено
адвокатско възнаграждение в размер на 600.00 ( шестстотин) лева.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: