№ 927
гр. София, 09.02.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 145 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и седми януари през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:ВАЛЕРИЯ Р. ДИЕВА
при участието на секретаря ВАЛЕНТИНА Г. НЕСТОРОВА
като разгледа докладваното от ВАЛЕРИЯ Р. ДИЕВА Гражданско дело №
20211110153045 по описа за 2021 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 124 и сл. ГПК.
„Т. е предявило срещу Л. Г. ИВ. установителни искове с правно основание чл. чл. 59,
ал. 1 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД за признаване за установено, че ответникът дължи на ищеца следните
суми: сумата от 430.35 лв., представляваща главница за потребена топлинна енергия,
доставено до имот - кафе-сладкарница, находяща се в гр. С., с която ответникът се е
обогатил неоснователно за периода от м.11.2017 г. до м.04.2019 г., както и суми отразени в
изравнителни сметки с № ./31.10.2018 г. за периода от м.07.2017 г. до м.04.2018 г., №
./30.09.2019 г. за периода от м.07.2018 г. до м.09.2018 г., № ./30.09.2019 г. за периода от
м.10.2018 г. до м.04.2019 г.; и № ./30.09.2019 за периода от м.05.2018 г. до м.06.2018 г,
сумата 62.81 лв., представляваща обезщетение за забава за периода от 31.12.2017 г. до
04.02.2020 г., както и сумите за дялово разпределение - главница в размер на 45 лв. за
периода от м.05.2017 г. до м.04.2019 г. и сумата от 7.21 лв., представляваща обезщетение за
забава за периода от 30.06.2017 г. до 04.02.2020 г., ведно със законната лихва върху
главниците от датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК /13.02.2020 г./ до
окончателното плащане, за които суми е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК по
ч. гр. д. № 7706/2020 г. по описа на СРС, 145 състав.
Ищецът „Т. твърди, че синът на ответника Л. Г. ИВ. - А., който е починал в хода на
заповедното производство, е потребявал топлинна енергия за стопански нужди за
топлоснабден имот, представляващ кафе-сладкарница, находяща се в гр. С., за посочения
по-горе период. Сочи, че А. е потребявал топлинна енергия за стопански нужди, като
1
въпреки отправената покана не бил сключен писмен договор с ищеца за доставка за
топлинна енергия до процесния обект. Поддържа, че длъжникът е ползвал топлинна енергия
през исковия период и не е заплатил дължимите суми за това, с което са е обогатил
неоснователно за сметка на ищеца. Твърди, че на А. е била връчена покана за доброволно
изпълнение, с която бил информиран за размера на неплатените суми, но липсвало
доброволно плащане в предоставения им срок. Ето защо моли съда да признае за
установено, че ответникът му дължи заявените суми.
Ответникът е представил писмен отговор, в който заявява, че признава предявения
иск, както по основание, така и по размер. Счита, че задълженията са били на нейния покоен
син, за които тя не била информирана. Твърди, че с поведението си не е дал повод за
образуване на делото, поради което моли разноските да останат в тежест на ищеца.
Третото лице-помагач на страната на ищеца – „Т., не оспорва предявените искове.
В открито съдебно заседание от 27.01.2022 г. ищецът е поискал постановяване на
решение при признание на исковете по реда на чл. 237 ГПК, а ответникът не се е явил в
съдебно заседание и не е изпратил представител.
Съдът, като съобрази доводите на страните и въз основа на събраните по делото
доказателства намира, че са налице предпоставките на чл. 237 ГПК за постановяване на
решение при признание на иска. Ответникът е признал иска, налице е искане на ищеца за
постановяване на решение по този ред, като същевременно признатото право не
противоречи на закона и добрите нрави и ответникът може да се разпорежда с него.
Ето защо, искът следва да бъде уважен, без да се сочат мотиви за това.
По разноските:
В съответствие със задължителните тълкувателни разяснения на Тълкувателно
решение № 4/2013 г. на ВКС, ОСГТК, т. 12, съдът следва да се произнесе и по
разпределението на отговорността за разноски в заповедното и исковото производство.
На основание чл. 78, ал. 1 ГПК ищецът има право на направените от него разноски в
двете производства съобразно размера на уважените претенции. Ответникът е направил
възражение, че не е дал повод за образуване на делото, поради което е помолил разноските
да останат в тежест на ищеца, но съдът намира, че възражението е неоснователно. Това е
така, тъй като именно Л. Г. ИВ. е дала повод за делото, като е подала възражение по чл. 414
ГПК в заповедното производство срещу издадената заповед за изпълнение, в което е
посочила, че не дължи изпълнение по вземането. Ето защо, ответникът следва да бъде
осъден да заплати направените от ищеца разноски, които възлизат на сумата в размер на 75
лв., платена държавна такса и юрисконсултско възнаграждение в заповедното производство,
и сумата в размер на 125 лв., платена държавна такса и юрисконсултско възнаграждение в
минимален размер в исковото производство.
Ответникът няма право на разноски при този изход на спора.
Така мотивиран, СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД
2
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по исковете, предявени от „Т., ЕИК ., със седалище
и адрес на управление в гр. С., срещу Л. Г. ИВ., ЕГН **********, с адрес в гр. С., с правно
основание чл. 422 ГПК вр. чл. 59 ЗЗД вр. и чл. 86 ЗЗД, че Л. Г. ИВ. дължи на „Т. следните
суми, за които е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по ч.гр.д. №
7706/2020 г. по описа на СРС, 145 състав: сумата от 430.35 лв., представляваща главница за
потребена топлинна енергия, доставено до имот – кафе-сладкарница, находяща се в гр. С., с
която ответникът се е обогатил неоснователно за периода от м.11.2017 г. до м.04.2019 г.,
както и суми отразени в изравнителни сметки с № ./31.10.2018 г. за периода от м.07.2017 г.
до м.04.2018 г., № ./30.09.2019 г. за периода от м.07.2018 г. до м.09.2018 г., № ./30.09.2019 г.
за периода от м.10.2018 г. до м.04.2019 г. и № ./30.09.2019 за периода от м.05.2018 г. до
м.06.2018 г, сумата 62.81 лв., представляваща обезщетение за забава за периода от
31.12.2017 г. до 04.02.2020 г., както и сумите за дялово разпределение – главница в размер
на 45 лв. за периода от м.05.2017 г. до м.04.2019 г. и сумата от 7.21 лв., представляваща
обезщетение за забава за периода от 30.06.2017 г. до 04.02.2020 г., ведно със законната лихва
върху главниците от датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК /13.02.2020 г./ до
окончателното плащане.
ОСЪЖДА Л. Г. ИВ., ЕГН **********, с адрес в гр. С., да заплати на „Т., ЕИК ., със
седалище и адрес на управление в гр. С., на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от 75 лв.,
разноски в заповедното производство, както и сумата от 125 лв., разноски в исковото
производство.
РЕШЕНИЕТО е постановено при участието на трето лице-помагач на страната на
ищеца „Т. – „Т..
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен
срок от връчване на препис на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3