МОТИВИ КЪМ ПРИСЪДА № 15 от 24.01.2019г. ПО НЧХД № 381/2017г. ПО ОПИСА НА РАЙОНЕН СЪД ГРАД СЛИВНИЦА

Д.К. ***, ЕГН **********, е предявила против М.С.Н., роден на ***г***, българин, български гражданин, със средно образование, неженен, неосъждан, безработен, живущ ***, ЕГН **********, обвинение за това, че :

На 15.03.2017г., около 16.00 часа, в гр. Сливница, в СОУ „Св. Св. К. и М.“, причинил на тъжителката, лека телесна повреда, изразяваща се в: кръвонасядане в тилната част на главата, контузия на дясното рамо, лумбалната област и дясната подбедрица, обусловили съвкупно болка и страдание на пострадалата без разстройство на здравето – престъпление по чл. 130, ал. 2 от НК.

Твърди се в тъжбата, че на посочената дата, тъжителка заедно със своя приятелка – св. И.М. решили да посетят фитнес залата в СОУ „Св. Св. К. и М.“ в гр. Сливница. Вървейки по коридора в училището тя се разминала с подсъдимия с когото от известно време имали пререкания, като не уточнява техния характер. Веднага след като се разминали, тъжителката усетила, че някой я хванал отзад за раменете и след като се обърнала видяла, че това бил подсъдимия. Последния я дръпнал рязко назад и тя паднала по гръб. Направила опит да се изправи, но била притисната към пода от него, след което той започнал да я рита в областта на дясното рамо и гърба. Също така с дясната си ръка й нанесъл няколко юмручни удара в тилната област. В този момент от фитнеса излезли няколко момчета, които издърпали подсъдимия настрана. Вследствие нанесения побой, твърди, че получила главоболие, както и болки в областта на ръката, което и пречело да шофИ.нормално.   

ПретендИ.подсъдимия да бъде осъден по предявеното му обвинение.

В съдебно заседание тъжителката и нейния повереник – адв. Н. Александрова от САК поддържат обвинението, така както е предявено, и изразяват становище, че подсъдимият следва да бъде признат за виновен по така повдигнатото му обвинение.

Подсъдимият не се признава за виновен, твърди, че не е извършил деянието в което е обвинен, като отрича описаната в тъжбата фактическа обстановка. Твърди в обясненията си пред съда, че на посочената дата е решил да отиде на фитнес, заедно със свидетеля Д.К.. Отишли там около 15.00 часа и тренирали около час. След тренировката, той си тръгнал, като случайно срещнал Д. пред входа на фитнеса. Тя била със своята приятелка Ира, която вървяла след нея. След като се разминали, тъжителката минала зад него, дръпнала го за ухото ,а когато той се обърнал назад да види какво става, го бутнала с рамо в неговото рамо, след което го хванала за тестисите. Тогава двамата се сборичкали, като подсъдимия я сграбчил, загубили равновесие и паднали на пода. Малко след това излезли хора от фитнеса, които ги разтървали. Тогава свидетелят К. предложил на подсъдимия да го закара до тях и той излязъл в двора и седнал на задната седалка в автомобила на свидетеля. В същото време до колата в която седял той се приближил автомобила на тъжителката, като тя спряла в близост до него. Слязла от автомобила си държейки в ръка метален гаечен ключ и тръгнала към подсъдимия който седял на задната седалка в колата на К., а вратата била отворена. Тя му казала „сега ще те убия“, след което го ударил с ключа в лакътя на дясната ръка и по коляното на десния крак. След нанасянето на ударите, тя си тръгнала, а малко след това на място дошъл бащата на подсъдимия, т.к. той преди това бил позвънял на майка си и й казал какво се е случило.

Неговият защитник – адв. К. Михайловска от САК, пледИ.да бъде оставена без уважение тъжбата и да бъде признат за невиновен нейният подзащитен, а алтернативно излага съображения за наличието на основания за приложение на разпоредбата на чл. 130 ал. 3 от НК.

Съдът като прецени доводите на страните и доказателствата по делото по отделно и в тяхната съвкупност приема за установено следното:

ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА

Не се спори по делото, че страните в настоящото производство са имали усложнени лични отношения преди инцидента състоял се на 15.03.2017г. Не е спорен и факта, че около 16.00 часа на посочената дата между тях е възникнал инцидент пред входа на фитнеса находящ се в СОУ „Св. Св. К. и М.“ в гр. Сливница. Първият спорен момент е кой е предизвикал конфликта и какво точно се е случило пред залата за фитнес. В тази посока са разпитани две групи свидетели.

Свидетелят Н.Г. се е намирал във фитнеса по време на започването на инцидента. Той е излязъл от залата след като от нея вече са били излезли няколко други момчета, които са започнали да разтървават страните по делото и са били отстранили подсъдимия от тъжителката. В този смисъл, този свидетел не е станал пряк очевидец на самия конфликт състоял се в коридора. Той е разбрал от други лица, че между двамата е имало някакво спречкване. Този свидетел е видял и последвалия скандал между двамата извън сградата на училището, но не излага никакви подробности относими към развилите се там събития. В останалата си част неговите показания съвпадат с дадените от подсъдимия обяснения, досежно факта, че непосредствено преди инцидента, М. е тренирал във фитнеса и е излязъл от него.

Свидетелят Д.К. твърди в разпита си, че познава страните по делото, но не е запознат с техните взаимоотношения. Той също потвърждава, че подсъдимия е бил във фитнеса и е тренирал непосредствено преди инцидента. В момента в който той си е тръгнал, отвън се чул шум и когато излязъл пред залата видял, че двамата се биели.  Те били на пода „на кълбо“ и свидетелят не може да прецени дали е имало размяна на удари помежду им. Този свидетел за разлика от св. Г. потвърждава, че тъжителката е държала в ръцете си гаечен ключ пред автомобила му и че между двамата са се разменяли обиди и от двете страни. Той не е сигурен дали е чул закани помежду им.

Свидетелката И.М., излага, че познава и двете страни и знае за това, че между тях имало конфликт във връзка с тяхна обща приятелка. За конкретния инцидент тази свидетелка споделя, че заедно с тъжителката на посочената дата и място били в коридора на фитнеса откъдето излизал подсъдимия. След като се разминали , той хванал Д. за раменете, съборил я на земята и започнал да я рита. М. не бил на пода, а само тъжителката лежала там. Свидетелката не се намесила, а стояла отстрани и гледала, докато излезли свидетелите Г. и К. от фитнеса, като последния хванал М. и ги разтървал. Тя не е чула двамата да са си разменили някакви реплики при разминаването. Свидетелката си е тръгнала с тъжителката след инцидента, но не споменава нищо за продължение на скандала между двамата състоял се извън сградата на училището при автомобилите на тъжителката и свидетеля К., за който дават показания както този свидетел, така и св. Г..

Свидетелят С.С. – баща на подсъдимия си бил в къщи към момента в който се е случил инцидента. По телефона на съпругата му позвънил сина му М., като казал: „тя ще счупи колата“. Свидетелят чул още, че тъжителката крещяла и заплашвала сина му с убийство. Той веднага тръгнал към училището и за около пет минути отишъл на място, като към този момент тъжителката си била тръгнала. От сина си разбрал, че е станало спречкване между двамата т.к. във фитнеса Д. го дръпнала за ухото, след което са се спречкали, паднали на земята и М.(св. К.) го е дръпнал за да няма проблеми. След това докато подсъдимия бил в колата на този свидетел, Д. го е ударила с желязо и го е псувала. Свидетеля е възприел лично нараняване на ръката на сина си. Двамата заедно отишли в полицията, където срещнали тъжителката, а след това ходили при личния лекар – св. К.И..

С. знае за предхождащо инцидента напрежение между сина му и тъжителката, породено по повод неизвестно момиче с което М. бил пил кафе. Твърди, че Д. е заплашвала сина му преди този случай, както в социалните мрежи, така и лично в станция на метрото в град София.

Д-р К.И. е личен лекар и на двете страни по делото. Тя свидетелства, че на 15.03.2017г. при нея първо отишла тъжителката, като казала, че е имало сбиване, или кавга с нейно участие, при което тя била ударена от М.. Споделила, че е била ударена по главата, както и по дясната ръка и крак. Оплакала се от главоболие и болки в ръката и крака и била видимо разстроена. Свидетелката установила охлузване в окосмената част на главата, както и по дясната предмищница. Т.к. нараняванията не предполагали извършването на медицински манипулации И. препоръчала обезболяващи и тъжителката си тръгнала, като не поискала издаване на медицински документ. По – късно през деня в кабинета й дошъл подсъдимия заедно със своя баща. Той също бил разстроен и казал, че бил ударен по дясната  ръка от Д.. Т.к. подсъдимият и баща му казали, че евентуално ще предприемат мерки по отношение на тъжителката, те поискали издаването на амбулаторен лист, какъвто им бил издаден веднага и в който като обективно състояние било вписано: „охлузване в обл. на дясна предмищница.“.

По делото са изготвени основна и допълнителна СМЕ, според заключението на които се установява следното:

В основната експертиза изготвена от в.л. д-р Г.Д. е прието, че при тъжителката са налични следните наранявания: повърхностна травма на раменния пояс и мишницата и повърхностна травма на корема, долната част на гърба и таза. кръвонасядане в тилната част на главата, контузия на дясното рамо, лумбалната област и дясната подбедрица – констатирани при прегледа в УМБАЛСМ „Н.И. Пирогов“, както и кръгловато кръвонасядане с диаметър 5 см. в тилната област на главата, което е установено при преглед от съдебен медик в КСДМ при МУ - София. В съдебно заседание експертът уточнява, че в медицинската документация от и-т „Пирогов“ като основна диагноза е отразена травмата в раменния пояс, а останалите описани в заключението наранявания са описани като придружаващи, което само по себе си не изключва възможността да са получени при процесния инцидент. По своя характер и в съвкупност тези наранявания се характеризират с причинени болка и страдание на пострадалия и са заздравели без последици за здравето за около 8-10 дни.

Допълнителната СМЕ изготвена от д-р З.Т. установява, че тъжителката е получила кръвонасядане в тилната част на главата, контузия на дясното рамо, лумбалната област и дясната подбедрица. Всички тези увреждания са били получени в резултат на удари с или върху твърди, тъпи предмети, а кръвонасядането може да е получено както вследствие на ритане, така и в следствие падане на земята. Контузията на дясното рамо е могла де се получи при дърпане на ръката. По своя характер и в съвкупност нараняванията са причинили на пострадалия болки и страдание. 

Подсъдимият е получил охлузване в областта на дясната предмишница, което увреждане би могло да се получи вследствие удар с гаечен ключ. То се дължи на действието на твърд тъп предмет.

Изискана е по инициатива на съда характеристична справка за подсъдимия от която се установява, че същия не са криминално проявени и не контактува с лица от престъпния контингент.

Видно от справката за съдимост на подсъдимия, същия не е осъждан.

От анализа на събраните в хода на производството писмени и гласни доказателства, съдът възприема следната фактическа обстановка.

По отношение на причината за възникване на конфликта на 15.03.2017г. настоящият съдебен състав приема, че същия е породен вследствие провокативното поведение на тъжителката и в този смисъл възприема за достоверни дадените от страна на подсъдимия обяснения. Нелогично и житейски неоправдано е отразеното в тъжбата обстоятелство, че без никакъв повод подсъдимия е нападнал частната тъжителка. Никъде последната не съобщава, че с подсъдимия са имали влошени от преди това взаимоотношения по повод неидентифицирано по делото момиче. Този факт се изясни в хода на съдебното следствие и съдът го намИ.за несъмнено установен. Ето защо, през призмата на цялостното установено поведение на страните, съдът възприема за достоверни твърденията на подсъдимия М.Н. досежно причината за възникването на инцидента. Решаващият съдебен състав не дава вяра на показанията на свидетелката И.М., макар и същата да е била пряк очевидец на случилото се пред фитнес залата. Това е така т.к. те противоречат на останалия доказателствен обем, включително и на установеното от другите свидетели, а и косвено заявеното от самата тъжителка пред личния лекар, че е участвала в сбиване. М. твърди, че подсъдимият въобще не е бил на пода, а само е съборил Д. и я е ритал, докато останалите данни говорят за сбиване, падане на земята и на двамата „на кълбо“ и разтърваване, което само по себе си предполага активни действия от страна и на двамата борещи се. Нещо повече, М. не излага никакви данни за случилото се пред автомобилите – този на свидетеля К. и този на тъжителката, а по несъмнен начин е установено, че последната е държала в ръцете си гаечен ключ с който е заплашвала подсъдимия. Факта, че той е позвънил уплашен на своите родители и неговият баща се е отзовал на обаждането идвайки на място, също говори, за това, че именно подсъдимият е бил жертва на агресивното поведение на тъжителката. В противен случай действията му логично не биха били  насочени към туширане на напрежението и опит да избяга.

Ето защо, съдът приема, че след като Н. е бил провокиран от тъжителката при излизането си от фитнес залата, между двамата действително е възникнало физическо съприкосновение изразяващо се в боричкане и падане и на двамата на земята. Следва да се вземе предвид, че в тази хипотеза не е възможно да бъдат нанасяни удари с ритници от страна на когото и да било от борещите се, което от своя страна напълно компроментИ.показанията на свидетелката М., както и изложените в тъжбата твърдения. Именно във възприетото от съда положение ги е сварил, излизайки от залата свидетелят К. и напълно естествено е предприел действия по разтърваването им, като е издърпал подсъдимия настрани от тъжителката. Извеждайки го от мястото на конфликта той е счел, че е успял да го потуши. Въпреки това, именно тъжителката е инициирала повторно стълкновение, отивайки с автомобила си до този в който се е намирал подсъдимия и размахвайки гаечен ключ срещу него е продължавала да го заплашва. Действително не е установено в хода на производството по несъмнен начин, че там тя е нанесла на подсъдимия удар с този ключ, но от друга страна увреждане изразяващо се в в охлузване в областта на дясната предмишница на подсъдимия е установено безспорно. Същото е обусловило болки и страдания на пострадалия без разстройство на здравето. Според решаващия съдебен състав цитираното увреждане е било получено от Н. именно вследствие конфликта му с тъжителката, независимо дали по време на физическото съприкосновение помежду им пред залата, или вследствие нанесен му удар с гаечния ключ, за което съобщава единствено той.

От друга страна, несъмнено са налице и описаните в медицинските документи и установени от експертите увреждания на тъжителката.

По своя характер и двата вида увреждания съответстват на правната норма на чл. 130  ал. 2 от НК.   

Горната фактическа обстановка се установява от показанията на свидетелите Г., К., С., И. и обясненията на подсъдимия, които настоящият съдебен състав кредитира, като достоверни и обосновани в обсъжданите части по изложените по - горе съображения. Те са в синхрон и логическа зависимост с описаните събития. Същите са непротиворечиви и последователни. Установената фактическа обстановка е базирана на възприятията на четири независими едно от друго лица.

В подкрепа на възприетата от съда фактическа обстановка са приобщените писмени доказателства, като докладни записки, протокол за предупреждение, медицинска документация, СТЕ, полицейски справки, характеристични справки и свидетелство за съдимост.

ОТ ПРАВНА СТРАНА

С оглед на установеното от фактическа страна при условията на чл. 303 ал. 2 от НПК, подсъдимият беше признат за виновен по повдигнатото му пред съда обвинение, доколкото същото покрива фактическия състав на деянието по чл. 130 ал. 2 от НК.

За да стигне до този извод, съдът приема следните правни съображения:

Следва да се отбележи, че при наказателните дела от частен характер частната тъжба определя рамките на наказателното производство и оттам предмета на доказване. В тежест на тъжителя да докаже, по безспорен и несъмнен начин, че подсъдимия е извършил деянието в което е бил обвинен. В конкретния случай такова доказване според настоящият съдебен състав беше проведено успешно.

Предмет на защита в конкретния случай са обществените отношения свързани с физическата неприкосновеност на личността.

От обективна страна инкриминираното деяние е извършено чрез действия, с които се засяга физическата неприкосновеност на частния тъжител от страна на подсъдимия. В конкретиня случай вследствие възникнал конфликт и последвало сбиване между страните, подсъдимият е причинил описаните телесни увреждания на тъжителката. От друга страна обаче, последната със своето активно поведение също е причинила на подсъдимия телесни увреждания, които по степен съответстват на получените от нея.

За да прецени наличието на законовите изисквания за приложението на  разпоредбата на чл. 130 ал. 3 НК, съдът е задължен да провери не само съставомерността на описаното в тъжбата деяние, но и това, свързано с насрещното деяние, т.е. с ответното поведение на самия тъжител. Безспорно по делото е установено, че подсъдимият и частния тъжител са влезли във физическо съприкосновение вследствие на което са получили съответните телесни увреждания, като в тази насока са налице, както писмени доказателства - медицинските удостоверения и на двамата, заключенията по приетите и приложени по делото СМЕ, така и гласни доказателства обсъдени по – горе. От всички тях се установява, че подсъдимият е нанесъл лека телесна повреда на тъжителката, обусловила болки и страдания без разстройство на здравето. По същото време – т.е. веднага тъжителката е отвърнала със също такава телесна повреда. Взаимно причинените телесни увреждания са леки, изразяват се в причинени на страните болки и страдания, без разстройство на здравето. С оглед изложеното следва да се приеме, че участващите в инцидента са си причинили еднакви по вид телесни увреди, което следва да обуслови обсъждането на института на реторсията регламентиран в разпоредбата на  чл. 130 ал. 3 от НК.

Ето защо съдът прие, че следва да бъде приложена разпоредбата на цитирания законов текст, т.к. като страните в конфликта са изравнили позициите си, а засегнатият субект на практика е взел дейно участие, причинявайки еднаква по вид телесна повреда. Двете страни са се поставили в идентично положение пред наказателния закон, довело до изключение от правилото, че за всяко престъпление, извършено от наказателноотговорно лице, се налага съответно наказание. Взаимната провокация на черти от характера, които са довели до емоционално-волевата лабилност на участващите в конфликта, са причина за инцидента и съдът намира, че справедливият подход е именно прилагане института на реторсията.

Реторсия по  чл. 130, ал. 3 НК може да се приложи само когато са причинени еднакви по степен на увреждане леки телесни повреди, което бе констатирано и подробно обсъдено от настоящия съдебен състав. Институтът на реторсията съдържа в себе си редица отклонения от материално-правен и процесуален характер от принципните положения в правото. Едно от тях касае наказателната репресия. Извършването на престъпление обосновава наказателна отговорност за дееца, чието основно съдържание се изразява в налагане и изтърпяване на съответно наказание. При реторсията законодателят е съобразил по-ниската степен на обществена опасност на деянието, частичното възмездяване на моралните вреди чрез причиненото взаимно телесно увреждане, както и обстоятелството, че и двете страни са се поставили в еднакво положение пред наказателния закон. С оглед на това е предоставил възможността на съда да освободи от налагане на наказание и двете страни. Без значение е коя от тези страни първа е осъществила престъпното посегателство против личността и коя първа сезИ.съда/ в този смисъл Решение № 255/17.06.92 г. по н. д. № 144/92 г., І-во  Н. О./.

Като причини за извършване на деянието съдът отчита незачитането и от двете страни на обществените отношения, свързани със защитата на неприкосновеността на човешкото тяло, желанието за саморазправа и ниската им правна култура. Съдът прецени като смекчаващи вината обстоятелства за подсъдимото лице чистото му съдебно минало и добрите му характеристични данни. Отегчаващи отговорността  обстоятелства не са установени.

 

ПО ВИДА И РАЗМЕРА НА НАКАЗАНИЕТО.

При определяне наказанието, съдът прецени обстоятелството, че тъжителката също е отговорила на нанесената й лека телесна повреда с равна по степен и характеристика такава и с поведението си е предизвикала конфликта. Именно поради това, съдът прие, че са налице основанията за прилагане на института „реторсия“- в случая по  чл. 130, ал. 3 от НК, което го мотивИ.да признае подсъдимия за виновен по така възведеното и обвинение, като на основание  чл. 130 ал. 3 от НК освободи и двамата от налагане на наказание.

 

Предвид изхода на делото и съобразно разпоредбата на чл. 189 ал. 3 от НПК, съдът осъди подсъдимия М.С.Н., ЕГН **********, да заплати направените по делото от частния тъжител Д.К.К., ЕГН **********, разноски в размер на 262 лв. за държавна такса и експертиза.

 

 По изложените съображения съдът постанови присъдата си.

                                    РАЙОНЕН СЪДИЯ: