Определение по дело №16/2019 на Апелативен съд - Пловдив

О  П  Р  Е  Д  Е  Л  Е  Н  И  Е

  № 22

 

гр. Пловдив, 21 януари 2019 г.          

 

В  ИМЕТО  НА  НАРОДА

 

 

Пловдивският апелативен съд, гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и първи януари две хиляди и деветнадесета година в състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ГАЛИНА АРНАУДОВА

          ЧЛЕНОВЕ:     МАРИЯ ПЕТРОВА

РУМЯНА ПАНАЙОТОВА

                                        

като разгледа докладваното от съдията Панайотова ч.гр.д. № 16/2019 г. по описа на ПАС, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 274 и сл. от ГПК.

Постъпила е частна жалба вх.№10433/12.12.2018 г. от КП..../К./ - С. против определение № 915 /28.11.2018 г., постановено по гр.д. № 137/2018 г. по описа на Окръжен съд – Хасково , с което е прекратено производството по делото поради недопустимост на предявения иск по чл.74 ал.1 от ЗОПДНПИ/отм/  като същият е оставен без разглеждане. Жалбоподателят твърди, че определението е необосновано , неправилно и постановено в противоречие на материалния закон и  по изложените в частната жалба съображения претендира неговата отмяна.

Ответникът по частната жалба А.М.А. *** счита, че тя е неоснователна и заявява искане съдът да я остави без уважение.

Съдът, след като взе предвид събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено следното:

Частната жалба е подадена в срок, налице са всички други законови изисквания за нейната допустимост и редовност, поради което тя е ДОПУСТИМА и следва да бъде разгледана по същество.

Гр.д. 137 / 2018 г. по описа на Хасковски окръжен съд е било образувано по предявен от К. - С., първоначално с наименование К., иск против А.М.А. с ЕГН ********** ***  по чл. 74, ал. 1 от ЗОПДНПИ /отм./ за отнемане на незаконно придобито имущество на обща стойност  622 553,06 лв. лв., подробно описано в исковата молба.

С обжалваното определение ОС – Хасково е приел иска за недопустим ,оставил  е същия без разглеждане и е прекратил производството по делото.

В частната жалба против горното определение се поддържа най общо ,че съдът неправилно е преценил  фактическите обстоятелства по делото и неправилно и в нарушение на закона е приложил същия ,приемайки , че срокът по чл.27 от Закона за отнемане в полза на Държавата на незаконно придобито имущество /отм./.е преклузивен ,а не инструктивен.

Настоящата инстанция намира обжалваното прекратително определение за правилно.

Производството по делото е по реда на Закона за отнемане в полза на държавата на незаконно придобито имущество – ЗОПДНПИ /Обн., ДВ, бр.38 от 18.05.2012г., в сила от 19.11.2012г., Отм., ДВ, бр.7 от 19.01.2018г./, съгласно пар.5,ал.1 от ПЗР на Закона за противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобито имущество /Обн., ДВ, бр.7 от 19.01.2018г./.

         Производството по отнемане на незаконно придобито имущество протича в две фази. Първата фаза е по установяване на незаконно придобито имущество в рамките на проверка, извършвана пред К.. Втората фаза е по отнемане на незаконно придобито имущество, която се развива в исково производство пред съда, предшествана от обезпечително производство.

         Проверката по чл.21,ал.2 от ЗОПДНПИ /отм./ за установяване на незаконно придобито имущество започва въз основа на уведомление по чл.24 или чл.25 от закона до директора на съответната териториална дирекция. Тъй като К. не може да се самосезира, началният момент на проверката е именно получаването на това уведомление. Въз основа на резултатите от проверката, в едномесечен срок от приключването й, директорът на съответната териториална дирекция изготвя мотивиран доклад до К. със заключение за: удължаване на срока на проверката, прекратяване на проверката или образуване на производство по този закон, съгласно чл.27,ал.3,т.1-т.3 от ЗОПДНПИ /отм./. Въз основа на доклада К., съобразно чл.37, приема решение за внасяне в съда на искане за обезпечение на бъдещ иск за отнемане на имущество, когато от проверката са събрани достатъчно данни, от които да се направи обосновано предположение, че имуществото е незаконно придобито, и внася искането или при липса на достатъчно данни приема решение за отказ образуване на производство и прекратяване на проверката или приема решение за връщане на преписката за събиране на допълнителни данни. След налагане на обезпечителните мерки на проверяваното лице се осигурява възможност за участие в производството. След обсъждане на неговите възражения и събиране на посочените от същото доказателства директорът на съответната дирекция внася в К. в едномесечен срок мотивиран доклад по чл.61,ал.1. В едномесечен срок от внасянето му К. приема решение за прекратяване на производството по преписката или за предявяване на иск за отнемане на незаконно придобито имущество, съгласно чл.61,ал.2, в който последен случай предявява иска по чл.74,ал.1. С това крайно решение на К. приключва и развиващата се пред нея първа фаза на производството. 

Според изричната разпоредба на чл.27,ал.1 от ЗОПДНПИ /отм./, първата фаза на производството продължава в срок до една година, който, съгласно чл.27,ал.2, може да бъде еднократно удължен от К. с още шест месеца. Срокът е преклузивен. Това следва не само от самата формулировка на законовия текст, предвиждаща възможност за изрично удължаване на срока и то еднократно, но и от трайно установената практика на ЕСПЧ по приложението на чл.6 на ЕКЗПЧОС и чл.1 от Допълнителен протокол №1 към нея, според които всяко ограничаване на ползването или отнемане на незаконно придобито имущество по пътя на гражданския иск на държавата спрямо неоснователно обогатилите се лица следва да отговаря на три критерия: законоустановеност, необходимост за постигане на легитимна цел и пропорционалност, които биха били нарушени при липса на преклузия, тъй като териториалните органи на К. биха могли неограничено във времето да осъществяват разширените си правомощия и извън законоустановения разумен срок да въздействат неблагоприятно върху правната сфера на проверяваното лице, което да търпи съществени ограничения без произнасяне по същество от самата К.. При това положение, когато К. не е взела в рамките на преклузивния срок решение за водене на иска по чл.74 от ЗОПДНПИ /отм./, нейните и на органите й правомощия спрямо проверяваното лице са вече преклудирани, като е преклудирано и материалното право на Държавата за отнемане на имущество от това и другите пасивно легитимирани по иска по чл.74 от закона лица и е недопустимо да се развие исковото производство пред съда.   

В настоящия случай проверката е започнала  въз основа на уведомление вх.№ УВ – 254 /15.02.2016 г.  от РП- С. във връзка с привличането на А.М.А. като обвинаяем по чл.280  ал.2 т.1 т.3 вр.ал.1 от НК по бързо производство № 42/2016 г.  по описа на ГПУ – С. ,прокурорска преписка  № 185/2016 г. по описа на РП – гр.С. . С протокол  № ТД08ПЛ/ УВ 1919 / 24.02.2016 г. на Директора на ТД на К.  е образувана проверка по чл.22 ал.1 във връзка с чл.21 ал.1 от закона .С решение № 553 / 07.12.2017 г. на К. е образувано производство по отнемане  на незаконно придобито имущество  и е взето решение за внасяне на  искане за налагане на обезпечителни мерки, което искане е внесено в съда и по него ОС – Хасково се е произнесъл с определение № 961 / 19.12.2017 г. по ч.гр.д. 820/2017 г. като е удовлетворил  същото.С решение № 114 / 21.02.2018 г. на К.  е взето решение за внасяне на искане до ОС – Хасково за отнемане в полза на държавата на незаконно придобито имущество на обща стойност 622 553 ,06 лв. срещу А.М.А..

На база на тази фактология е видно ,че производството пред К. е започнало с уведомлението от РП – С. , постъпило 15.02.2016 г. и във връзка с гореизложените съображения тази дата е началния момент на проверката  по чл.21 ал.2 от ЗОПДНПИ/отм/ ,при което положение едногодишният срок изтича на 15.02.2017 г., до който момент не е взето решение за продължаване на срока със 6 месеца.Решението на К. за внасяне на искане  пред окръжния съд за отнемане в полза на държавата на незаконно придобито имущество е взето на 21.02. 2018 г. ,т.е.  една година след изтичане на преклузивния срок по чл.27 ал.1 от ЗОПДНПИ/отм/,след  като правомощията  на К.   и  самото материално право на Държавата  за отнемане на имущество от ответника вече са били преклудирани.Поради това  предявеният иск по чл.74 от ЗОПДНПИ/отм/ е недопустим и производството по него подлежи  на прекратяване.

 

 

 

 

До този краен извод е  стигнал  окръжният съд ,постановявайки обжалваното определение ,с което е прекратил производството по делото .По изложените по горе съображения това определение е правилно и съобразено със закона, а подадената против него частна жалба се явява неоснователна и следва да бъде оставена без уважение.

Ето защо съдът

 

    О   П   Р   Е   Д   Е   Л   И  :

 

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ подадената от КП....– С., БУЛСТАТ ......, с адрес за призоваване: гр. ......частна жалба вх.№10433/12.12.2018г. против определение № 915/28.11.2018г.  постановено по гр.д. № 137/2018 г. по описа на Окръжен съд – Хасково.

Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред Върховния касационен съд в едноседмичен срок от връчване на съобщението на страните.

                                                                                    

                                          ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

 

 

                                       ЧЛЕНОВЕ: 1.                 

 

 

 

                                                          2.