МОТИВИ КЪМ
ПРИСЪДА № 53 от 17.11.2016 г.
по НОХД № 514 по описа за 2016 г. на Окръжен съд –
Стара Загора
Обвинението против подсъдимия Р.М.С., с ЕГН ********** е в това:
- че на 04.03.2016
г. в с. М., общ. Г., обл. С., извършил действие с цел да възбуди и удовлетвори полово желание без
съвкупление по отношение на пострадалата К.Г.Д., с ЕГН ********** като свалил полата и бельото й и след
опипване на заголените задни части на пострадалата бръкнал два пъти с пръсти в
ануса и половия й орган, като блудствените действия са осъществени чрез
употреба на сила – нанасяне на множество удари с юмруци и дървена пръчка в
областта на главата, тялото и крайниците на пострадалата – престъпление по чл.150, ал.1 от НК;
и
- в това, че по същото време и място - на 04.03.2016 г. в с. М., общ. Г., обл. С. с цел да прикрие друго престъпление - извършеното от него
блудство по чл.150, ал.1, предл.1 от НК, умишлено умъртвил К.Г.Д., ЕГН ********** – престъпление по чл.
116, ал.1, т.8, предл.2, вр. чл.115 от
НК
На основание чл.76 и сл. от НПК, съдът конституира в
качеството на частен обвинител по делото Д.Ж.П., наследник по закон - син на починалата
пострадала К.Г.Д., действащ лично
и чрез
повереника си адв. С.П. ***.
Съдът прие за съвместно разглеждане в наказателния
процес предявеният от Д.Ж.П., като наследник
по закон - син на починалата К.Г.Д. граждански иск за неимуществени вреди за
обезщетяване на претърпени от него болки и страдания от загубата на майка,
причинени от подсъдимия С. с престъплението по чл.116, ал.1 от НК в размер на 200 000 лв. и го конституира
като граждански ищец по делото.
В пледоарията си прокурорът поддържа повдигнатото обвинение и описаната в
обвинителния акт фактическата обстановка. Предлага на съда да приложи
императивната разпоредба на чл.373, ал.2 от НПК във връзка с чл.58а, ал.1 от НК
с оглед направените от подсъдимия С. пълни самопризнания по фактите, изложени в
обвинителния акт, като и за двете престъпления да наложи наказания “лишаване от
свобода”, които да индивидуализира при превес на смекчаващите отговорността
обстоятелства, както следва: за престъплението по чл.150, ал.1 от НК наказанието
“лишаване от свобода” да бъде определено в размер под средния на предвиденото в
закона – под 5 години, а за престъплението по чл.116, ал.1 от НК пледира за
определяне на най-лекото по вид наказание, а именно “лишаване от свобода”,
което също да бъде определено в размер под средния на предвиденото в закона или
под 17 години и 6 месеца, които съответно да бъдат намалени с една трета.
Пледира за приложението на чл.23, ал.1 от НК и за налагане на подсъдимия на
едно общо най-тежко наказание “лишаване от свобода” в размера на по-тежкото
измежду двете, което на основание чл.60, ал.1, вр. чл.61, т.2 от ЗИНЗС да
изтърпи при първоначален “строг” режим в затворническо общежитие от закрит тип.
По отношение на гражданския иск заема становище, че същият е основателен, като
по отношение на размера предоставя на съда да го уважи съобразно принципа на
справедливото обезщетяване.
Повереникът на частния
обвинител – адв. С.П. поддържа двете обвинения срещу подсъдимия наред с прокурора.
Счита, че са доказани по несъмнен начин от направените от подсъдимия С. самопризнания,
подкрепени от доказателствата, събрани в хода на досъдебното производство и
пледира за осъдителна присъда. Пледира за определяне на наказанието «лишаване
от свобода» за престъплението по чл.150, ал.1 от НК в размер над средния, а
именно за 6 години, което с оглед направеното самопризнание и на основание
чл.373, ал.2 от НПК, вр. с чл.58а, ал.1 от НК да се редуцира с 1/3 и да се
наложат 4 години. По отношение на престъплението по чл.116, ал.1 от НК пледира
за налагане на най-лекото по вид наказание, предвидено в закона «лишаване от
свобода», което да бъде определено в максималния размер от 20 години, след
което да се редуцира с 1/3. Счита, че наказанията следва да се изтърпят при
«строг» режим в затворническо общежитие от закрит тип. Моли предявеният
граждански иск да бъде уважен в пълния размер от 200 000 лева. Претендира
за разноските по делото.
Частният
обвинител Динчо Ж.П. поддържа казаното от повереника си.
Защитникът на
подсъдимия Р.М.С. – адв. Т.Д. ***, в
хода на съдебните прения не оспорва фактическата обстановка и правната
квалификация на деянието. Счита обвиненията за доказани по несъмнен начин от
самопризнанието на подзащитния му, което се подкрепя от събраните на ДП
доказателства. Моли съдът при определяне на вида и размера на наказанието за
престъплението по чл.116, ал.1 от НК да вземе предвид наличието на множество
смекчаващи отговорността обстоятелства и да индивидуализира най-лекото по вид
наказание “лишаване от свобода” в минималния предвиден от закона размер, което
след като редуцира на основание чл.58а, ал.1 от НК да му наложи за изтърпяване
10 години, при първоначален “строг” режим в затворническо заведение от закрит
тип. По отношение на престъплението по чл.150, ал.1 от НК, за което е
предвидено само наказание “лишаване от свобода” не пледира за
индивидуализацията му в конкретен размер, като предлага на съда отново да
отчете превеса на смекчаващите отговорността на подсъдимия С. обстоятелства.
Моли за приложение на института на чл.23 от НК и налагане на едно общо
най-тежко наказание в размер на 10 години “лишаване от свобода”. По отношение
на гражданския иск взема становище, че същият е изключително завишен и моли да
бъде уважен до размер на 10 – 15 000 лева.
Подсъдимият Р.М.С. поддържа пледоарията на защитника си.
В последната си дума моли за снизхождение.
Подсъдимият С. в
проведеното открито съдебно заседание, насрочено служебно за предварително
изслушване, направи искане за разглеждане на делото по реда на глава ХХVІІ от
НПК, като направи изявление, с което призна изцяло фактите, изложени в
обстоятелствената част на обвинителния акт и изрази съгласие да не се събират
доказателства за тези факти.
Съдът разгледа и
реши делото по реда на глава ХХVІІ от НПК, в хипотезата на чл.371, т.2 от НПК.
Съдът след като
обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност и взе
предвид становищата и доводите на страните, намира за установена следната
фактическа обстановка:
Подсъдимият Р.М.С. е роден на *** г. в гр. С.. Живее в с. М., общ. Г., обл. С. в дома на баба си Р.Х.Ц., на ул. ***, заедно със своята майка – свидетелката М.С.Р..
Подсъдимият Р.С. е ученик в 11-ти
клас на Професионална гимназия по
енергетика и електротехника в гр. Г., специалност „топлоенергетика“. Поради слаб успех и невзети изпити през
учебната 2014 – 2015 г. Не успял да премине в по-горен клас, поради което през
учебната 2015 - 2016 повтарял класа, т.е. обучението за 3-ти курс. В училище не
е проявявал агресия, бил спокоен, но по-затворен от останалите ученици.
На
04.03.2016 г. подсъдимият С. бил във ваканция по повод националния
празник 3-ти март - Освобождението на България. Подсъдимият през целия ден бил
в село М., като след като
се събудил сутринта около 09.00 часа напуснал дома си и отишъл в центъра на селото, където си купил цигари
от магазина на ПК “Изгрев“ и кафе от кафе машина. Върнал се в къщи и до към
11.00 часа пил кафе, пушил цигари и прекарвал времето си в игри на мобилния си
телефон. После отишъл в имота на свидетеля Д. М. в с. М., който от няколко години се бил установил да живее в селото с намерение да
изгради малко стопанство. По тази причина срещу заплащане търсел помощта
на младежи от селото. Така установил познанство с различни младежи от с.
М., измежду които
и подсъдимия С., когото често викал за помощ. През този ден, на 04.03.2016г, свидетеля
Д. М. имал нужда от
помощ за цепене и пренасяне на дърва. Затова потърсил съдействието на
подсъдимия и свидетеля В.Г., които се отзовали и му
помогнали. Тримата приключили работата около
15.00 часа след обяд, след което подсъдимия С. и свидетеля В.Г. си тръгнали и се прибрали
по домовете си, но тъй като С. не намерил с какво да се занимава, отново излязъл
и отишъл при В.Г.. Срещата им продължила
около 15 минути, които двамата прекарали
в пушене на цигари и общи разговори. Подсъдимият С. отново се прибрал в дома си,
който за пореден път напуснал в 16.30
часа, за да си купи цигари и кафе в центъра на селото. Прибрал се с покупките в
дома си, където престоял до към 17.00 часа, когато спряло електричеството в
селото. По този повод подсъдимия С. се обадил в „EVN България „ и узнал, че има авария. Подаването на електричество
за село М. било възстановено
към 17.30 часа. Скоро след това подсъдимият С. напуснал дома си. Насочил се към
центъра на село М.. Уличното
осветление работело. Времето било мрачно, валяло дъжд и по
улиците нямало хора. Докато вървял към центъра подсъдимият С.
решил да отиде у пострадалата К.Г.Д., известна в селото като
баба К.. Пострадалата е
родена на *** г. и към този момент била на 84 години, като същата била вдовица
и от три години, след смъртта на съпруга си, живеела сама в къща на ул. *** в село М., въпреки, че имала
двама сина - свидетеля П.Д., който живеел със семейството си в гр. Пловдив и
свидетеля Д.Ж.П.,***. Преди всичко за нея се грижел сина й Д.П., който при възможност
я посещавал. Той й помагал най-вече в “мъжките работи“ – да насече дърва,
да обработи земя, да отстрани
повреда. В останалото
време свидетеля П. осъществявал контакт
с майка си, като й се обаждал по стационарния телефон с № 2418, с който баба К. – пострадалата разполагала в дома си в с.М.. Случвало се при нужда
за обща физическа работа да се търси и
помощ от младежи в селото. В тази връзка подсъдимият Р.С. срещу заплащане също
бил оказвал помощ при носене на зърно и дърва. Освен на сина си – свидетеля Д.П., пострадалата Д. ежедневно разчитала и
на помощта на своите съседи и съселяни – свидетелите К.В., Л.Ж. и В.Ж., Д.А.. Особено близки отношения
имала със съседите си – свидетелите Л. и В.Ж.. Всички в селото я знаели като добра и
отзивчива жена, която помага на хората. Въпреки възрастта си, пострадалата К.Д. била в добро здраве. На
своите съседи споделяла, че само самотата й тежи.
Къщата на пострадалата К.Д. била двуетажна, но тъй
като живеела сама обитавала едноетажната пристройка, която е изградена от северната страна на къщата. Пода
на пристройката бил на нивото на двора.
Пристройката съставлявала малко антре откъм двора с врата
и остъкление. След преминаване на антрето, през втора врата се влизало в
стая с размери 3,5 метра на 3,5 метра. Скромният живот на възрастната жена бил
организиран в тази пристройка. В антрето
имало мивка с малък бойлер, а в стаята
две легла, маса със столове, ракла и печка с твърдо гориво.
За мартенските празници
на 2016 г. подстрадалата Д. била сама в с. М.. Синът й, свидетелят Д.П. със съпругата си свидетелката Д.П. заминали на гости при семейството на дъщеря си
в гр. Несебър, а другия син – П. ***. Предния ден, на 03.03.2016 г. в с.М. пристигнали за
празниците близките й съседи – свидетелите
Л. и В.Ж., заедно със своите
внучки свидетелките А.В. и В.В.. На 04.03.2016 г., по
обяд пострадалата К.Д. посетила съседите си Л. и В. Ж. и се уговорила с тях на
слесдващия ден - 05.03.2016 г. да посетят заедно гробищата, тъй като било
Задушница. По този повод пострадалата К.Д. помолила свидетеля В.Ж. на следващия
ден да й купи хляб и вафли. Същия ден пострадалата Д. посетила и съседката си – свидетелката Д.А., за да си набере цветя за
гробищата. Към 15.00 часа на 04.03.2016 г. пострадалата К.Д. се прибрала в дома си,
като съседите й повече не са я виждали.
Към 18.00 часа вечерта
на 04.03.2016 г. подсъдимият С. приближил имота на пострадалата К.Д.. Като местен жител
познавал отлично имота на баба К., района около него и самата пострадала. Подсъдимият С. знаел, че баба К. е самотна възрастна жена.
Пострадалата също познавала добре подсъдимия С., който бил викан от сина й Д.П. да му помага.
Понеже входната пътна
врата на имота на пострадалата възрастна жена била заключена, подсъдимият С.
влезнал в двора, като заобиколил и преминал през поставена оградна мрежа.
Отишъл до пристройката, където живеела възрастната жена. Било тъмно, но се
виждало, че ел. крушката в стаята светела. Без да чука подсъдимият С. опитал да
отвори вратата на антрето, но не успял, тъй като била заключена отвътре. Не се
отказал да влезе. Огледал се и наблизо в градината видял дървена пръчка с
дължина от порядъка на 50-70 см. Взел я
и с нея ударил един от прозорците на остъкленото антре, което се счупило.
По този начин, през рамката на счупеното стъкло, подсъдимият С. влезнал в
антрето. Втората врата към стаята не била заключена. Подсъдимият я отворил и заварил пострадалата баба
К. вътре, седнала
на леглото вляво от вратата. Пострадалата го видяла и попитала откъде и как е влязъл. Подсъдимият С. отговорил, че
е счупил стъклото и поискал баба К. да му услужи с десет лева в заем. Пострадалата му казала, че няма
възможност. След отговора, изненадващо за пострадалата, подсъдимият С. й
нанесъл няколко юмручни удара в дясната
част на лицето. В резултат възрастната жена паднала на пода. В това положение подсъдимият
С. продължил да й нанася множество удари по главата и тялото. Подсъдимият
нанасял ударите и с дървената пръчка, с
която бил счупил стъклото. По главата на пострадалата потекла кръв. Пострадалата
останала лежаща на пода, но жива. Установил контрол над пострадалата по този
начин, подсъдимият С. приклекнал до нея с цел да удовлетвори породилото се у
него полово желание. Заголил интимната област на възрастната жена, като свалил полата
и долните й гащи до коленете. Започнал да я опипва и пъхнал средния си пръст на
лявата си ръка в ануса на пострадалата, а после и в половия й орган. Пострадалата
не могла да се защити по никакъв начин поради силата упражнена преди това
спрямо нея.
Вместо обаче да получи
желаната и очаквана възбуда и удовлетворение на сексуалния си нагон, подсъдимият
С. се притеснил за това, че пострадалата го познава и може да разкаже за
случилото се. Решил да я умъртви, като с две ръце я хванал и стиснал силно за
шията. След стискането на шията пострадалата останала безжизнена.
Подсъдимият С. я обул
като дръпнал долните й гащи и полата, след което вдигнал тялото на пострадалата
и го пренесъл на леглото срещу вратата на стаята. Положил тялото на една страна,
с лице към стената.
Подсъдимият С. напуснал
стаята, пристройката и двора както бил влязъл, захвърлил дървената пръчка,
която използвал. Подсъдимият не търсил и не взел нищо от дома на пострадалата. Прибрал се
вкъщи към 19.00 часа, но тъй като нямало какво да прави, същата вечер отишъл на
гости на свидетеля Д. П.. След
гостуването, преди да се прибере окончателно в къщи, подсъдимият С. се върнал в
дома на пострадалата, за да се увери, че възрастната жена е мъртва. Влезнал в
пристройката, но тъй като преди това при ударите с пръчката бил счупил крушката,
тя не светела. За да освети запалил клечка от кибрит и след като се уверил, че
пострадалата е мъртва, тъй като тялото й било на мястото и в положението, в
което го бил оставил, подсъдимият С. се прибрал окончателно в дома си.
На следващия ден, на 05.03.2016 г. съседите на пострадалата свидетелите В.Ж. и съпругата му Л.Ж., както се били
уговорили, очаквали баба К. – пострадалата. Тъй като минавало 10.00 часа сутринта Ж. я потърсили. Понеже
входната врата към двора била заключена, внучката на Ж., свидетелката В. В. влязла в имота през необитаемата му част и видяла счупения прозорец на
пристройката. Върнала се и казала за това на дядо си. Свидетелят Ж. отишъл в имота на
пострадалата и през счупения прозорец влязъл в антрето, после отворил вратата на
стаята и видял на леглото безжизненото й тяло. Веднага казал на съпругата си,
която позвънила на тел.112 и съобщила за
извършеното убийство, като обаждането е регистрирано в ЕИЦ в 11.17 часа на
05.03.2016 г.
На място пристигнал
полицейски екип и екип на спешна помощ, който констатирал насилствената смърт
на пострадалата К.Д.. Същият ден в имота на
пострадалата К.Д. бил извършен оглед на
местопроизшествие, обективиран в Протокол от 05.03.2016г. /л.2-4, т.І от ДП/, с
което първо действие е започнало и разследването по ДП № 62/2016 г. на РУ -
Гълъбово с оглед престъпление по чл.115 от НК. При извършиния оглед от къщата
са иззети описаните веществени доказателства, а в двора на пострадалата Д. били намерени и
фиксирани следи от стъпки. Към протокола за оглед е изготвен фотоалбум,
приложен в т.І, л.5-15 от ДП.
Видно от заключението на
СМЕ на труп № 70/2016 г. /т.ІІІ, л.288-291 от ДП/, което съдът възприема като
пълно, обосновано и компетентно изготвено, се установява, че при извършения
оглед и аутопсията на трупа на пострадалата е констатирано: Удушване с ръце
(счупване на рогчетата на подезичната кост и гръкляна с кръвонасядания,
множество сливащи се точковидни кръвоизливи по кожата на лицето и слизестите
обвивки на очните ябълки). Оток на мозъка и белите дробове. Малокръвна слезка и
остър кръвен застой на останалите вътрешни органи. Гръдна травма (счупвания на
гръдна кост и ребра двустранно: в дясно
– 2-ро, 3-то, 4-то, 5-то и 6-то от ключичната линия, 8-мо по предна мишнична
линия, 9-то и 10-то по задна мишнична линия; в ляво – 1-во и 2-ро по
лопатковата линия, 3-то по предната мишнична и ключична линия, 4-то, 5-то и
8-мо по ключичната линия; контузия на левия бял дроб). Разкъсно контузни рани и
охлузвания на главата в теменната област. Кръвонасядания и отоци на лицето. Кръвонасядане
на гърба. Разкъсвания и кръвонасядания в областта на влагалището и задния
проход. Кръвонасядания на дясно бедро. Рана по гръбната повърхност на лявата
ръка. Експертите са обосновали заключение, че причина за смъртта на К.Г.Д. е механичната асфиксия
от притискане на шията (душене с ръце). Дали са заключение, че уврежданията са
травматични и от действието на твърди тъпи предмети, с изключение раната по
гръбната повърхност на лявата ръка, която е от тангенциално действие на островръх
предмет. Експертите са
обосновали и заключение, че разкъсванията
в областта на влагалището и задния проход са в резултат от въвеждане на
твърд тъп предмет във влагалището и задния проход.
От заключението на назначената
в хода на ДП СМЕ по писмени данни № 272/2016 г. /т.ІІІ, л.480-481 от ДП/, което
също се възприема от съда като обосновано и пълно, се установява, че уврежданията
в областта на половия орган и ануса на Каля Добрикова са травматични и
прижизнени, признак за което е констатираното кръвонасядане. Прижизнени са и
измененията по крайниците на пострадалата.
Видно от материалите по ДП проведени са
множество действия по разследването започнали за установяване на лицето,
умъртвило пострадалата К.Д.. Извършени са
претърсвания и изземвания от имоти, находящи се в с. М. с цел да бъдат открити вещи, относими към
престъплението и най-вече обувките, от които са оставени намерените при огледа следи
от стъпки. На 08.03.2016 г. свидетелят В.Р.В. - полицейски
служител, посетил къща на ул. *** в с. М., собственост на
свидетеля Д. М. П., където освен
него установил и подсъдимият Р.М.С.. На свидетелят В. направило впечатление поведението на подсъдимия Р.С..
Свидетелят след като ги уведомил за причината, поради която бил там поискал от
двамата да му покажат обувките си. След проверка обувките на свидетеля П. подсъдимият също С. бил
поканен да вдигне крак, за да се види грайфера на подметката на носената от него
обувка. Подсъдимият Р.С. реагирал остро и негативно на проверката, извършена от
свидетеля В.. Освен това на следващия
ден – 09.03.2016 г., подал оплакване на тел.112 за това, че се съмняват в него
за случилото се в с. М.. Запис от сигнала
е изискан, като изготвения диск е приложен в плик /т. ІІ, л.230“а“ от ДП/..
Няколко дни по - късно,
на 10.03.2016 г. такава проверка била извършена и в имота на Р.Ц. (баба на подсъдимия Р.С.)***,
в който живее и подсъдимия и неговата майка, при която на площадка пред къщата
били забелязани обувки, чиято шарка на грайфера била сходна със следата от
подметки, намерени при огледа от 05.03.2016 г. в двора на пострадалата К.Д.. В тази проверка
участвал полицейския служител свидетеля А.Р.П., който веднага
уведомил разследващия полицай и при условията на неотложност било извършено
действие по претърсване и изземване /протокол от 10.03.2016 г. - т.І, л.43-44
от ДП, надлежно одобрен от съдия/, при което от бабата на подсъдимия С. - Р.Ц., са иззети обувките. Към
протокола за претърсване и изземване е изготвен и фотоалбум /т.І, л.45-48 от
ДП/.
От заключението на
извършената съдебно-трасологическа експертиза, обективирано в Протокол №
284/16.05.2016 г. /т.ІІІ, л.447-448 от ДП/ се установява, че следите от стъпки,
фиксирани и заснети на 05.03.2016 г. при огледа на местопроизшествие в с. М., описани в огледния
протокол с номера 23 и 24, са оставени съответно от лявата и дясната обувка от
чифта обувки, иззети с протокола за претърсване и изземване на 10.03.2016 г. в
дома на подсъдимия в с. М..
В хода на ДП е назначена
и изготвена морфологична експертиза – Протокол № 16/БТМ-98 /т.ІІІ, л. 414-416
от ДП/, която е имала за задача да изследва и даде заключение дали в същите 2
бр. мъжки обувки, черни на цвят, иззети от дома на подсъдимия има наличие по
тях или в тях на обекти от текстилен и друг характер, които да се сравнят с
предоставените обекти – 1 бр. килим с размери 247 см/130 см, кафяв на цвят и 1
бр. плетена постелка от вълнен плат с размери 2,30 м на 0,80 м, червена на
цвят, последните два иззети от дома на пострадалата при извършения оглед на
местопроизшествие на 05.03.2016 г. Видно от заключението на тази експертиза е,
че в резултат на проведените изследвания от вътрешната страна на лявата обувка
е иззето снопче червени нишковидни обекти, които са еднородни с влакната от
червената постелка от вълнен плат – интерпретирани като червени вълнени, т.е.
същите са природни влакна с животински произход.
Видно от Протокол за
следствен експеримент от 11.03.2016г. Р.С. е оказал пълно съдействие на
разследващите органи, като на 11.03.2016 г. от 12.30 часа до 14.40 часа в
условията на следствен експеримент, е показал и обяснил действията си от
вечерта на 04.03.2016 г. – преди, по време и след деянието. При следствения
експеримент е извършено видеозаснемане,
като записът на диск е приложен в
прозрачен плик, прономерован като л.67, т. І от ДП.
След установяване от
разследващите органи на съпричастността на подсъдимия Р.С. в извършване на
инкриминираните деяния, на 11.03.2016 г. му е било повдигнато обвинение, като
след това неколкократно е дал обяснения, с които е направил самопризнания, като
подробно е изложил обстоятелствата, при които е извършил вменените му
престъпления, както следва - по Протокол за разпит на обвиняем от 11.03.2016 г. /л.275, т.ІІ от ДП/ - дадени
непосредствено след привличането му като обвиняемо лице пред разследващия орган
в присъствието на защитник, от последващите му обяснения от 14.03.2016 г. (т.
ІІ, л.280, ДП) – дадени пред съдия по реда на чл.222 от НПК, както още и от
обясненията му по Протокол за разпит от 25.03.2016 г. (т.ІІ, л.283 от ДП), в
които е направил признание за това, че същата вечер повторно се е върнал в дома
на баба Каля, за да провери дали същата е умряла, при което посещение е завил
трупа й и е подредил стаята. В тези си допълнителни обяснения е разказал, че
при второто посещение крушката в стаята не е светела и затова решил за запали
клечка кибрит от този, който носел в себе си.
Съдът, от внимателния прочит и анализ на протокола
за оглед от 05.03.2016 г. констатира, че такава обгоряла клечка от кибрит е
немерена и иззета от пода на стаята, обитавана от пострадалата, в близост до
вратата.
В тези си обяснения подсъдимият Р.М.С.
съобщава обстоятелства, съответстващи на установените чрез заключенията на СМЕ
на труп (л.286, том ІІІ ДП) и СМЕ по писмени данни (л.480, том ІІІ ДП) относно
причината за смъртта на пострадалата (механична асфикция от притискане на шията
– душене с ръце), относно установените травматични увреждания по трупа на
възрастната жена, относно това, че последните, включително и тези в областта на
половия орган и ануса, са прижизнени – които същият не би могъл да знае, ако не
е извършител на деянието. Такива уличаващи подсъдимият обстоятелства са и съобщените от
него факти, че след деянието завил трупа й и подредил стаята на пострадалата, както
и това, че си е осветявал с клечка кибрит, които изцяло съответстват на
установеното чрез първото действие по разследването, видно от Протокола за
оглед на местопроизшествие от 05.03.2016 г. (л.2, том І ДП).
Във връзка със здравословното състояние на
обвиняемия, който е с диагноза хиперкинетично разстройство на поведението,
съгласно Експертно решение № 2106/05.10.2011 г. на ТЕЛК и Епикриза от
26.11.2010 г. на Клиника по психиатрия към МБАЛ “Света Марина” – Варна (л.213,
л.214, том ІІ ДП) чрез заключение на Комплексна психолого-психиатрична
експертиза (л.421, том ІІІ ДП) което се възприема от съда като пълно и
обосновано се установява, че макар и подсъдимият да страда от диссоциално
личностово разстройство и лека умствена изостаналост, към момента на извършване
на деянието същият е могъл да разбира свойството и значението на извършеното и
да ръководи постъпките си, както и да участва в наказателното производство
водено срещу него. В хода на ДП
подсъдимият Р.М.С. на
31.03.2016г. е променил позицията си по обвинението, изразяваща се в отричане
на първоначално дадените обяснения от
него и обясняваща наличието им с упражнена спрямо него физическа принуда
(протокол за разпит на обвиняем – л.285, т.ІІ). По делото е изготвено
заключение на Съдебно-медицинска експертиза на живо лице № 96/2016 г. (л.304,
том ІІІ ДП), което оборва с категоричност посочената теза за упражнено спрямо
подсъдимия физическо насилие.
В хода на ДП е извършено
и полиграфско изследване, извършено от служители на Института по психология към
МВР, чиито резултати с рег. № RB202103-001-04/2-120/05.04.2016 г., съгл. чл.25 от ЗЗКИ са приложени към ВДС
№1 по ДП № 62/2016 г. по описа на РУ – Гълъбово. Полиграфско изследване освен
срещу подсъдимият Р.С. е било извършено и по отношение на още няколко лица - Т.В., Г.Ж.Т., И.Н.Т., М.Ал.Г. и Й.А.С., всички от село М. и познавали
пострадалата. Служителите на ИП към МВР в резултат на изследването си,
обосновали извод по отношение на подсъдимия Р.С., че същият с голяма вероятност
е съпричастен към убийството на К.Д., докато
това не може да се твърди за останалите
лица, обхванати от изследването. В хода на проведената с Р.С. следтестова беседата
със служителите на ИП при МВР същият признал, че той е извършителя, като
описал и начина, по който е действал.
В хода на разследването са прилагани СРС,
чрез способ «подслушване» и «проникване», като ВДС е изготвено в 2 екземпляра, записани
на оптични носители SD-ROM с рег. № 43-СтЗ-32 от 16.06.2016 г., екз.1 и
екз.2, неразделна част от изготвения Протокол от 28.07.2016 г. рег. № 42-СтЗ-88
за изготвяне “звукозапис” от прилагане на СРС, въз основа на които също се установява
авторството на подсъдимия С. в извършване на инкриминираните престъпления.
Съдът намира, че гореизложената фактическа обстановка се установява по
безспорен начин от направените от подсъдимия С. самопризнания на всички факти,
изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт и от доказателствата,
събрани в хода на досъдебното производство, подкрепящи самопризнанията и
приобщени към доказателствата по делото, по реда на чл.283 от НПК и въз основа на
веществените доказателства предявени по реда на чл.284 от НПК, както и тези, събрани чрез специални разузнавателни
средства и предявени в хода на съкратеното съдебно следствие. Кореспондиращите на самопризнанието доказателства, въз основа на които се
установява по несъмнен начин приетата от съдът фактическа обстановка са посочени
по-горе при анализа на доказателствата, но следва отново да бъдат обобщени: протокол за оглед на
местопроизшествие от 05.03.2016 г. и изготвения фотоалбум към него; протокол за оглед на местопроизшествие от
06.03.2016 г. и изготвения фотоалбум към него; протокол за претърсване и
изземване от 10.03.2016 г. от къщата, обитавана от подсъдимия и фотоалбум към
него; протокол за следствен експеримент от 11.03.2016 г., с фотоалбум и
видеозапис към него; протоколи за разпит на
свидетели - В.Д.В., В.Г.Ж., К.С.В., Д.Ж.А., Д.Ж.П., Д.К.П., Л.К.Ж., А.Д.В., В.Т.Г., М.С.Р., Д.М.П., Г.С.К., В.Р.В. и А.Р.П.; обясненията
на подсъдимия от 11.03.2016г., 14.03.2016 г. и 25.03.2016 г., в които прави
признания на вината си; заключението на
Съдебномедицинска експертиза на труп № 70/2016 г.; Съдебномедицинска експертиза
по писмени данни № 272/2016 г.; СМЕ на живо лице № 96/2016
г.; Трасологична експертиза – Протокол № 284/16.05.2016 г.; Морфологична
експертиза – Протокол № 16/БТМ-98; Комплексна психолого-психиатрична експертиза
№ 39/2016 г. на Р.М.С.; Съдебно-психологична експертиза на Р.С.; както и ВДС № 1, изготвени въз основа на прилагани
СРС; справка за съдимост на Р.М.С.; декларация за семейно и материално
положение и имотно състояние.
ПРАВНА
КВАЛИФИКАЦИЯ НА ДЕЯНИЕТО
С оглед на приетата за установена фактическа обстановка, съдът намери за
безспорно установено по делото, че по описания начин с деянието си подсъдимият Р.М.С.
е осъществил от обективна и субективна страна състава на следните престъплени:
- по чл.150, ал.1 от
НК, като на 04.03.2016 г. в с. М., общ. Г., обл. С., извършил
действие с цел да възбуди и удовлетвори полово желание без съвкупление по
отношение на пострадалата К.Г.Д., на 84 години, с
ЕГН **********, като свалил полата и бельото й и след опипване на заголените интимни
части на пострадалата бръкнал два пъти с пръсти в ануса и половия й орган, като
блудствените действия са осъществени чрез употреба на сила – нанасяне на
множество удари с юмруци и дървена пръчка в областта на главата, тялото и
крайниците на пострадалата.
От субективна страна
деянието е извършено от подсъдимият С. умишлено, при пряк умисъл, тъй като
същият е съзнавал обществено опасния характер на деянието – че извършва блудствени
действия по отношение на възрастната жена за да възбуди и удовлетвори собственото
си полово желание без съвкупление, като е съзнавал, че за извършването им е
употребил сила, за да я приведе в състояние да не може да му противодейства и е
искал настъпването на общественоопасните последици.
- и по чл. 116, ал.1, т.8, предл.2, вр. чл.115 от НК, като по същото
време и място - на 04.03.2016 г. в с. М., общ. Г., обл. С. с цел да
прикрие друго престъпление - извършеното от него блудство по чл.150, ал.1, от НК, умишлено е умъртвил К.Г.Д., ЕГН **********,
чрез душене.
От субективна страна
деянието е извършено виновно от подсъдимия Р.С., под формата на пряк умисъл, като
същият е съзнавал обществено опасния характер на деянието – с оглед начина на
извършване на деянието - притискане на шията на
жертвата с ръце, която преди това е привел в състояние да не може да се защити,
подсъдимият несъмнено е съзнавал възможността да
причини смъртта й и е желал настъпването й. За прекия умисъл говори начина, по
който е извършено деянието – чрез удушаване и последващите действия на дееца.
Че подсъдимият С. е целял да причини смъртта на пострадалата К.Д. свидетелства и последващото
му завръщане на местопроизшествието, за да се убеди, че същата е починала.
ПО ВИДА И
РАЗМЕРА НА НАКАЗАНИЯТА
При определяне
вида и размера на наказанието съдът се съобрази с принципите на
законоустановеност и индивидуализация на наказанието.
При определянето
и индивидуализацията на наказанията съдът с оглед направеното от подсъдимия
самопризнание по реда на чл. 371, т.2 от НПК, на основание чл.373, ал.2 от НПК
определи наказанията за всяко от престъпленията по обвинението при условията на
чл.58а от НК и анализирайки обществено опасния характер на конкретното деяние и
дееца, както и всички смекчаващи и отегчаващи отговорността обстоятелства.
Съгласно първия
принцип в специалната част на закона за извършеното от подсъдимия Р.М.С. престъпление по чл.150,
ал.1 от НК е предвидено наказание лишаване от свобода от две до осем
години.
Като смекчаващи отговорността на подсъдимия С. обстоятелства съдът отчете
младата му възраст – на 19 години, чистото му съдебно минало, добрите характеристични
данни за личността му – ученик /който макар и да среща затруднения в
обучението, към момента е със завършено основно образование и е ученик в 11
клас/, много работлив и не е конфликтна личност /свидетелски показания на Г.К. – класен ръководител
– т.ІІ, л.267 от ДП и Д.П. – т.ІІ, л.266 от ДП/. Като допълнително смекчаващо отговорността
обстоятелство съдът отчете, че подсъдимият с първоначалното си процесуално
поведение в хода на ДП е съдействал на разследващите органи и изключително е
допринесъл за разкрИ.е на обективната истина по случая. Извършеният с негово
участие и съдействие следствен експеримент и дадените от него обяснения, в
които е направил признания са спомогнали за своевременното разкриване на
престъпленията и техния извършител и провеждането на наказателното преследване
в кратки срокове. В настоящият случай съдът намира, че последвалата промяна в
процесуалното поведение на подсъдимия в хода на ДП не следва да се отчита в
негов ущърб, тъй като това се дължи изцяло на особеностите на психиката му. Видно
от заключението на съдебно-психологичната експертиза, тези му психологични
преживявания, свързани с отричане на извършеното са нормална психологична защитна
реакция на отричане и бягство от реалността, като примитивен опит да се справи
с тежката травматична ситуация и да се оневини не само пред околните, а и пред
себе си.
Като отегчаващи отговорността на подсъдимия обстоятелства съдът отчете възрастта на жертвата – жена на
84 години, която е и самотноживееща; и проявената престъпна упоритост при
извършване на престъплението по чл.150, ал.1 от НК, извършено със сила, предвид
броя и интензитета на ударите и причинените с тях телесни увреждания на
пострадалата.
Като причина и условие за извършване както на това престъпление, така и на
престъплението по чл.116, ал.1 от НК, съдът прие страданието на подсъдимият Р.С.
от диссоциалното личностово разстройство, на терена на лека умствена
изостаналост.
Съдът, с оглед на гореизложеното и на основание чл. 373, ал.2 от НПК във вр. с чл.58а, ал.1 от НК индивидуализира наказанието
лишаване от свобода при превес на смекчаващите отговорността обстоятелства, в
размер на четири години /четиридесет и осем месеца/, което намали с една трета
/със шестнадесет месеца/ и присъди подсъдимият С. да изтърпи лишаване от
свобода за срок от две години и осем месеца /или тридесет и два месеца/.
Съдът прие, че посочените смекчаващи отговорността на подсъдимия
обстоятелства не са многобройни, нито някое от тях е изключително по см. на
чл.55, ал.1 от НК и не са налице основанията за приложение на чл.58а, ал.4 от НК.
За
престъплението по чл.116, ал.1 от НК е предвидено наказание лишаване от свобода от петнадесет до двадесет
години, доживотен затвор или доживотен затвор без замяна.
Като смекчаващи
отговорността на подсъдимия С. за това престъпление, съдът отчете младата
възраст, чистото съдебно минало, добрите характеристични данни за личността му
и първоначалното му процесуално поведение в хода на ДП, с което изключително е
допринесъл за разкриване на обективната истина по случая и провеждането на
бързо разследване /по мотивите, изложени по-горе/.
Като отегчаващи
отговорността обстоятелства за
извършеното от подсъдимия убийство, съдът отчете личността на жертвата –
възрастна жена на 84 години, която е и самотноживееща.
Въз основа на тези обстоятелства, съдът прие като най-подходящо по вид от
предвидените в закона алтернативи – наказанието лишаване от свобода.
Наказанието доживотен затвор без замяна в случая не е приложимо по отношение на
подсъдимия, съгласно разпоредбата на чл.38, ал.2 от НК, тъй като по време на
извършване на престъплението същият не е имал навършени 20 години. Съдът, като
оцени и степента на обществена опасност на извършеното убийство намери, че
същото, тъй като осъществява само един от квалифициращите признаци по чл.116,
ал.1 от НК, разкрива под средната степен на обществена опасност за деянията от
този вид, поради което и не се касае за “изключително тежко” престъпление по
смисъла на чл.38а, ал.2 от НК и наказанието доживотен затвор би се оказало
несъразмерно тежко. Съдът намира, че целите на специалната и на генералната
превенция, предвидени в чл.36 от НК, могат да се постигнат с по-лекото
наказание – “лишаване от свобода”, което отчитайки така изложените
обстоятелства по чл.54 от НК и превеса на смекчаващите отговорността
обстоятелства, на основание чл. 373, ал.2 от НПК във вр. с чл.58а, ал.1 от НК индивидуализира в размер на шестнадесет години
/сто деветдесет и два месеца/, което намали с една трета /със шестдесет и четири
месеца/ и присъди подсъдимият С. да изтърпи лишаване от свобода за срок от десет
години и осем месеца /или сто двадесет и осем месеца/.
Съдът прие, че посочените смекчаващи отговорността на подсъдимия
обстоятелства не са многобройни, нито някое от тях е изключително по см. на
чл.55, ал.1 от НК и не са налице основанията за приложение на чл.58а, ал.4 от НК и за престъплението по чл.116, ал.1 от НК.
Тъй като и двете престъпления, предмет на
обвинението са извършени от подсъдимия преди да е имал влязла в сила присъда за
което и да е от тях, съдът прие наличието на материално-правните предпоставки
по чл.23, ал.1 от НК и наложи на подсъдимия Р.С. едно общо най-тежко наказание, а именно – «лишаване от свобода» за срок от
десет години и осем месеца, което на
основание чл.60, ал.1 и чл.61, т.2 от ЗИНЗС постанови да изтърпи в
затворническо общежитие от закрит тип, при първоначален «строг» режим.
На основание чл.59, ал.1 от НК съдът при
изпълнение на наказанието лишаване от свобода приспадна времето, през което
подсъдимият С. е бил с МН “Задържане
под стража”, считано от 11.03.2016 г. до влизане в сила на присъдата.
ГРАЖДАНСКА
ОТГОВОРНОСТ
По приетия
за съвместно разглеждане граждански иск от гражданския ищец Д.Ж.П. - наследник по закон на починалата К.Д., за сумата от 200
000 лв., представляваща обезщетение за причинените му с престъплението по
чл.116, ал.1 от НК неимуществени вреди,
изразяващи се в преживяните болки и страдание от загубата на майка, с оглед на
приетото
досежно наказателната отговорност на подсъдимия съдът намира, че в настоящият
случай са налице всички елементи от фактическия състав на непозволеното
увреждане – деяние, противоправност на деянието, вреда, причинна връзка и вина
на дееца, поради което иска се явява доказан по основание – чл.45 от ЗЗД.
От
показанията на свидетелите В. и Л.Ж., К.В., Д.А. се установява, че Д.П. не е живеел в едно домакинство с майка си, тъй като той със семейството
си живеел в гр. Р., но е бил в
добри отношения с майка си. Установява се, че макар и не много често същият е
посещавал майка си на село, като основно й е помагал в извършването на мъжките
работи по двора и къщата. Като цяло майка му, пострадалата К.Д., сама се е справяла с
ежедневието си, подпомагана от своите съседи – изброените свидетели.
При
определяне размера на обезщетението, съдът се съобрази с прокламирания в чл. 52
от ЗЗД принцип за определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди по
справедливост. Категорията справедливост е обективна даденост, съобразена с
установените обстоятелства по делото. Във всеки случай преценката следва да се
основава на всички обстоятелства, имащи значение за размера на вредите. Обезщетение
се дължи за действителните морални болки
и страдания /в този смисъл са Решение № 74-61 на ОСНК, Решение № 1003-62 ІІ
н.о. на ВС, Решение № 378-75, Решение № 1375-75, ІІІ н.о. на ВС, Решение №
496-75 на ІІІ н.о. на ВС/. В тази връзка съдът при определяне размера на
вредите взе предвид това, че синът на починалата, конституиран като граждански
ищец, не е живеел в едно домакинство със своята майка и не се е грижил
постоянно за нея, поради което предявения граждански иск в размер на 200 000
лв. се явява изключително завишен.
Съдът,
като отчете горните обстоятелства от значение за размера на вредите намери, че
следва да определи обезщетение в съответствие със справедливостта и добрите
нрави в обществото, което да бъде в размер на 30 000 лв., които са достатъчни
за обезвредата на претърпените от
гражданския ищец душевни болки и страдание от загубата на майка му.
В останала
му част до претендирания размер от 200 000 лв. съдът отхвърли иска, като
недоказан.
По веществените доказателства по делото, съдът се произнесе както следва:
- по отношение на веществените доказателства: 1 бр. пола черна
на цвят; 1 бр. дамски клин, черен на цвят; 2 бр. вълнени блузи с дълъг ръкав,
черни на цвят; 1 бр. дамски плик зацапан с кръв в областта на половия орган; 1
бр. калъфка от възглавница с размери 40/60 см, светло синя на цвят със следи от
зацапване с тъмно кафяв цвят; 2 бр. изрязани черни мъжки обувки 44-ти номер,
иззети с протокол от 10.03.2016 г.; 6 бр. парчета от гума с различни размери и
неправилна форма; 1 бр. ел. крушка със счупване с надпис –EL basic-15W 2700К; 1 бр. шоколадова
вафла с отчупване в опаковка с надпис “изкушение”; 1 бр. пуловер сив и зелен
цвят с шевици; 1 бр. черна тениска; 1 бр. черен вълнен панталон; 1 бр. кичур
бели косми от пострадалата К.Д. постанови да се унищожат като вещи с незначителна стойност след
влизане в сила на присъдата.
- по отношение на веществените доказателства: 1 бр. зелено мъжко зимно яке с вълнена подплата; 1
бр. зелен на цвят мъжки пънталон с кафяв
кожен колан; 1 бр. вълнен пуловер, черен на цвят със зелени хоризонтални ивици;
1 бр. плетено елече синьо; 1 бр. пуловер с яка с надпис на предна страна – step by step;; 1 бр. зелен ватиран панталон, с бял сезал на мястото за колан; 1
бр. връхна дреха тип ватенка, светло зелена; 1 бр. подплата зелена вълнена за
панталон; 1 бр. шуба кафява с етикет на вътрешен джоб с надпис „СДМП и БУ -
Русе ДПП П. Волов - Бяла“, оставени на съхранение при домакина на РУ – Гълъбово,
постанови да се върнат на
собственика им Т.В.К., след влизане в сила на присъдата.
- по отношение на веществените доказателства: регистрационен
картон за ДНК профилиране и тампон със слюнка за ДНК профил на лицето И.Н.Т., 2 бр. хартиени плика с
нокти от лява и дясна ръка на И.Н.Т. и 2 бр. хартиени плика с обтривки от лява и дясна ръка на И.Н.T.; регистрационен
картон за ДНК профилиране и тампон със слюнка за ДНК профил на лицето Г.Ж.Т., 2 бр. хартиени плика с
нокти от лява и дясна ръка на Г.Ж.Т. и 2 бр.
хартиени плика с обтривки от лява и дясна ръка на Г.Ж.Т.; регистрационен картон за ДНК
профилиране и тампон със слюнка за ДНК профил на лицето Ж.Т.Ж. и 2 бр. хартиени
плика с обтривки от лява и дясна ръка на Ж.Т.Ж.; регистрационен картон за ДНК профилиране и тампон със слюнка
за ДНК профил на лицето П.С.А. и 2 бр.
хартиени плика с обтривки от лява и дясна ръка на П.С.А.; регистрационен картон за ДНК
профилиране и тампон със слюнка за ДНК профил на лицето Д.И. К., 2 бр. хартиени плика с
нокти от лява и дясна ръка на Д.И.К. и 2 бр. хартиени плика с обтривки от лява и дясна ръка на Д.И.К.; регистрационен картон за ДНК профилиране и тампон със слюнка
за ДНК профил на лицето Д.Б. и 2 бр.
хартиени плика с обтривки от лява и дясна ръка на Д.Б.; регистрационен
картон за ДНК профилиране и тампон със слюнка за ДНК профил на лицето П.Т.С., 2 бр. хартиени плика с
нокти от лява и дясна ръка на П.Т.С. и 2 бр. хартиени плика с обтривки от лява и дясна ръка на П.Т.С.; регистрационен картон за ДНК профилиране и тампон със слюнка
за ДНК профил на лицето Ж.Д.И., 2 бр.
хартиени плика с нокти от лява и дясна ръка на Ж.Д.И. и 2 бр. хартиени плика с
обтривки от лява и дясна ръка на Ж.Д.И.; регистрационен картон за ДНК
профилиране и тампон със слюнка за ДНК профил на лицето С.П.С.; регистрационен картон за ДНК профилиране и тампон със слюнка
за ДНК профил на лицето Д.Ж.П.; регистрационен картон за ДНК
профилиране и тампон със слюнка за ДНК профил на лицето Д.М.П.; регистрационен картон за ДНК профилиране и тампон със слюнка
за ДНК профил на лицето В.Г.Ж.;
регистрационен картон за ДНК профилиране
и тампон със слюнка за ДНК профил на лицето М.Г.; 1 бр. хартиен плик с обтривки от лява и дясна ръка на Т.В.К., 2 бр. хартиени пликове
с 2 бр. марлени тампони с кръв на Т.В.К.; 2 бр. хартиени плика с обтривки от лява и дясна
ръка на Р.М.С.; 1 бр. хартиен плик с тампон със слюнка за ДНК профил на П.Ж.Д.; 1 бр. хартиен плик с
памучен тампон с влагалищен секрет на К.Г.Д., 1 бр. хартиен плик с памучен тампон, напоен с
кръв на К.Г.Д., оставени на
съхранение при домакина на РУ – Гълъбово, постанови да се унищожат след
влизане в сила на присъдата.
На основание чл.189, ал.1 и ал.3 от НПК съдът
възложи в тежест на подсъдимия направените по делото разноски в хода на досъдебното производство в размер на 8295,77 лв., които присъди в полза на Министерство на вътрешните работи по бюджетната сметка на ОД на МВР –
Стара Загора.
Съдът осъди подсъдимият да заплати на частния
обвинител Д.Ж.П., сумата от на 2000 лева, представляваща
направените от него разноски по делото.
Съдът осъди подсъдимия
да заплати държавна такса върху уважения
размер на гражданския иск в размер на 1200
лева, които да заплати в полза на съдебната власт по бюджетната сметка
на ВСС.
Водим от горните мотиви, съдът постанови
присъдата си.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕН – СЪДИЯ: