Р Е Ш Е Н И Е
№….
гр. Пазарджик, 06.01.2020
г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД ПАЗАРДЖИК, Наказателна колегия, Х състав, в публичното заседание на двадесети ноември
две хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ТАНЯ ПЕТКОВА
при секретаря Соня Моллова, като разгледа докладваното от
районен съдия Петкова АНД № 1549/2019 г. по описа на РС- Пазарджик, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.
Образувано
е по жалба от М.И.Д., с ЕГН- **********,***, чрез адв. А.Й. ***, против
Електронен фиш Серия К № ******/12.03.2019 г. издаден от ОД на МВР- Пазарджик, с който на
основание чл.189 ал.4 във вр. с чл.182 ал.2 т.3 от ЗДвП, за нарушение на чл.21
ал.1 от ЗДвП в качеството му на управител на „л.к.“ ООД е наложена глоба в
размер на 100 (сто) лева.
Релевираните в подадената жалба оплаквания обобщено се свеждат до наличие
на незаконосъобразност на ЕФ поради нарушение на материалния и процесуалния закон,
поради което се иска неговата отмяна.
В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован,
не се явява. Не се явява и процесуалният му представител. От същия е постъпило
писмено становище, с което се излагат обосновани доводи за основателност на
жалбата и отмяна на НП.
За въззиваемата страна- териториалната структура на ОД
на МВР- Пазарджик, редовно призована чрез директора, не се явява представител.
Изпраща писмено становище, с което иска ЕФ да се потвърди.
Районният съд провери основателността на жалбата и
съобрази изложените в същата доводи, както и тези в становищата на страните,
съобразявайки закона, по вътрешно убеждение и като обсъди събраните по делото
писмени и гласни доказателства при съблюдаване разпоредбата на чл.63 от ЗАНН,
прие за установено следното:
Жалбоподателят е санкциониран за това, че на
12.03.2019 г. в 15,45 часа
на АМ „Тракия” км 69 в посока към гр. п. е управлявал товарен автомобил „Ф. Г.“
с рег. № …, собственост на „л.к.“ ООД гр. п. с управител М.И.Д., като се е
движел с превишена скорост от 170 км/ч, при максимално допустима за
движение по автомагистрала от 140 км/час. Скоростта била заснета и установена с автоматизирано техническо
средство (АТТС)- мобилна радарна система ARH САМ S1 с № 11743bb. Системата
отчела движение със скорост именно от 170 км/час, т.е. превишение на скоростта от 30 км/час,
но от това превишение били извадени 3%, т.е. 5,1 км/час закръглено на 5 км/час,
каквато е възможната технически допустима грешка на техническото средство при
засичане на движение със скорост над 100 км/час, което е в полза на
жалбоподателя. Така се формирало превишението от 25 км/час.
Въз основа
на това бил издаден атакуваният ЕФ. По делото не са представени доказателства
от АНО за връчване на ЕФ на санкционираното лице. Поради тази причина съдът
намира, че депозираната срещу фиша жалба е надлежно депозирана при наличието на
законовите основания, поради което е процесуално ДОПУСТИМА.
Горната
фактическа обстановка съдът възприе въз основа на събраните по делото писмени
доказателства и веществено доказателствено средство- фотоси от видеоклип и
снимка към Протокол за използване на АТСС, които са абсолютно непротиворечиви.
При така установеното съдът намира, че жалбата против атакувания ЕФ е НЕОСНОВАТЕЛНА
по следните съображения:
В хода на административнонаказателното производство по безспорен начин се
доказа фактът на извършеното нарушение от страна на жалбоподателя по чл.182
ал.2 т.3 във вр. с чл.21 ал.1 от ЗДвП.
Административнонаказателната отговорност на М.Д. Д. е ангажирана на
основание чл.188 ал.2 от ЗДП, а именно като управител и законен представител на
„л.к.“ ООД гр. п.. Извършената от съда справка в публичния Търговски регистър
потвърждава обстоятелството, че М.Д. е управител и представляващ на въпросното
дружество.
„л.к.“ ООД към датата на нарушението е собственик и
ползвател на МПС- товарен
автомобил „Ф. Г.“ с рег. № …, видно от Справката
за собственост и регистрация на ПС от ЦБ- КАТ на гърба на приложения по делото
ЕФ. Тези факти не се оспорват и от Д. в депозираната от пълномощника му жалба.
По-нататък в обжалвания електронен фиш изрично е цитирана дадената от
законодателя възможност на санкционираното лице на основание чл.189 ал.5 от ЗДвП в 14-дневен срок да предостави писмена декларация с данни за лицето,
извършило нарушението и копие на свидетелството му за управление на МПС, въз
основа, на които да се анулира издадения фиш. В законоустановения срок такива
действия не са предприети от страна на жалбоподателя, поради което с оглед
нормата на чл.188 ал.2 от ЗДвП, правилно е бил санкциониран, в качеството му на
управляващ МПС.
Поради всичко изложено до тук, съдът намира, че авторството на нарушението
в лицето на санкционирания е безспорно доказано.
Съдът констатира, че при издаването на ЕФ не са допуснати съществени
процесуални нарушения.
На първо място следва да се отбележи, че съгласно чл.189 ал.4 изр.първо от ЗДвП: „При нарушение, установено и заснето с техническо средство, в
отсъствието на контролен орган и на нарушител се издава електронен фиш за
налагане на глоба в размер, определен за съответното нарушение”.
Внимателният анализ на разпоредбата налага извода, че когато е налице
нарушение- установено и заснето с техническо средство, тогава се издава
електронен фиш- в отсъствие на контролен орган и на нарушител.
Видно е, че ЕФ е издаден в законоустановените срокове,
в рамките на материалната и териториална компетентност на своя издател.
Неговото съдържание съответства на изискванията на чл.189 ал.4 изр.2-ро от ЗДвП, т.е. отразява териториалната
структура на МВР, на чиято територия е установено нарушението, което съвпада с
данните от техническото средство, изведени на фотос от заснетия клип.
Описано е нарушението по време, място и констатирано
превишение на скоростта, а именно на
12.03.2019 г. в 15,45 часа на АМ „Тракия” км 69 в посока към гр. п., при
максимално разрешена скорост за движение по АМ 140 км/час, заснет с мобилна
радарна система ARH САМ S1 и отчетен толеранс от минус 3 % (т.е. 5 км/час)
от измерената скорост, с МПС т.а. „Ф. Г.“ с рег. № .., е извършено нарушение на
скорост, установено и заснето с автоматизирано техническо средство с №
11743bb- установена стойност на скоростта- 165 км/ч. Посочена е
и посоката на движение на лекия автомобил. Разминаване между скоростта, която
се сочи като измерена по данните от фотосите- 170 км/ч и възприетата като
установена в ЕФ- 165 км/час се отдава на редуцирането й, предвид възможността
за допустима техническа грешка от 3 % при засичане на скорост над 100 км/ч,
която е отчетена в полза на нарушителя. Посочена е нарушената разпоредба на
ЗДвП- чл. 21 ал.1, както и наложената глоба по размер, място, начин и срок на
плащане. Индивидуализирано е в пълна степен и техническото средство, с което е
извършено видеозаснемането и е засечена превишената скорост.
Като се имат предвид моментните фотоснимки, една от
които придружаваща ЕФ, имаща статут на веществено доказателствено средство по
смисъла на чл.189 ал.15 от ЗДвП, може да се заключи, че снимките, заснети от
техническото средство, с което е било регистрирано нарушението са напълно
валидни и изготвени в съответствие с техническите изисквания (виж Ръководство
за работа със СПУКС на л.15-68 от делото).
Визираните реквизити в долната част на фотоса напълно
съответстват на възприетото като време, начин и място на извършване на
нарушението. Засичани са били приближаващите се автомобили. Отчетената скорост
е на заснетия автомобил, а не на друг лек автомобил, тъй като камерата е
насочена и е засякла автомобила, движещ се във втората лента в посока от гр.
София за гр. п., а видно от фотоса точно там се движи процесния автомобил.
Процесното техническото средство е одобрен тип
средство за измерване на скоростта и към момента на установяване на нарушението
е било технически изправно (виж удостоверение за одобрен тип средство за
измерване и протоколи от проверка на л.14, л.79-82 от делото). От приложената
снимка към АНП към Протокол за използване на АТСС пък е видно, че е заснето и
разположението на АТСС, непосредствено преди започването на работния режим,
която е неразделна част от Протокола за използване на АТСС, съгласно чл.10 ал.3
от Наредба № 8121з-532/2015 г. на МВР. Тоест изпълнено императивното изискване
на посочената разпоредба. Съставен е и протокол за използване на АТСС като в
същия са посочени всички изискуеми от закона реквизити. В този смисъл съдът
намира за неоснователни направените от въззивника възражения за неспазване на
разпоредбата на чл.10 от Наредбата. Следва да се посочи също, че не е
необходимо като реквизит в протокола да се посочи и началото и края на участъка
за контрол. Това е така, тъй като видно от процесния протокол за използване на
АТСС е, че режимът на измерване на скоростта е стационарен, а не в движение. В
тази хипотеза, съгласно разпоредбите на Наредбата не се изисква отбелязване на
начало и край на участъка на засичане. Това се прави единствено в случаите,
когато режимът на измерване на скоростта е в движение. Поради това и съдът не
споделя направените от процесуалния представител на въззивника възражения в
депозираното писмено становище.
Следва да се посочи също, че при заснемането с мобилна
радарна система, какъвто е настоящият случай, контролният орган не се намесва в работата на мобилното
автоматизирано техническо средство, а само го позиционира, включва и задава
ограничението на скоростта, а след преустановяване на контрола го изключва и
демонтира,
т.е. поставя начало и край на работния процес, а когато
става дума за стационарна система, участието на контролния орган е изключено
изцяло. В този смисъл не може посочените дейности на контролния орган относно
поставянето на началото и края на работния процес на мобилното АТСС да се приравнят
на намеса в работата на същото. В този смисъл, съгласно промените в разпоредбата на чл.189 ал.4 от ЗДвП и
Допълнителните разпоредби на ЗДвП, при нарушенията, установени с мобилни
камери, може да се издава електронен фиш. Поради тази причина и съдът не
споделя направените от процесуалния представител на жалбоподателя възражения в
тази насока.
В случая с оглед на приложимата посочена по-горе
наредба, редът за засичане скоростта на МПС и производството за ангажиране на
административнонаказателната отговорност на нарушителя са спазени.
Процесното техническото средство е одобрен тип средство за измерване на
скоростта и към момента на установяване на нарушението е било технически
изправно (виж приетите като писмено доказателство протоколи за проверка на мобилна
система за видеоконтрол на л.79-82 от делото).
По изложените съображения, съдът счита, че в процесния
случай, нарушението е заснето с годно автоматизирано техническо средство
съгласно разпоредбите на чл.189 ал.4 от ЗДвП във вр. с §6 т.65 от ДР на ЗДвП,
при спазване на правилата, регламентирани в Наредба № 8121з-532 от 12 май 2015
г. на министъра на вътрешните работи.
В този
смисъл съдът счита, че от формална страна обжалваният ЕФ отговаря на законовите
изисквания.
От събраните по делото доказателства безспорно се
установява осъществен състав на нарушение по чл.21 ал.1 от ЗДвП, която
предвижда забрана за водачите при избиране скоростта на движение на пътно
превозно средство да превишават установени стойности на скоростта, като за АМ
тази стойност е 140 км/час съгласно същия член. При установяване на скоростта
на движение е отчетен толеранс от минус 5 км/час от измерената скорост, което е
в рамките на техническата грешка допустима за техническото средство за
измерване (3%), поради това посочената на снимковия материал, отчетената
скорост на движение на МПС от 170 км/час, съответства на описаната в ЕФ скорост
от 165 км/час.
С оглед на всичко това съдът намира, че правилно е
била ангажирана административнонаказателната отговорност на жалбоподателя, чрез
налагане на предвидената глоба в абсолютно определен от закона размер,
съответен на стойността на превишението на скоростта. Поради твърдо определения
в закона размер на глобата, а именно 100 лева за превишение от 21 до 30 км/час,
т.е. размер на глобата е твърдо фиксиран и съдът няма правомощия и възможност
да го коригира.
По изложените до тук съображения Районен съд Пазарджик в настоящия състав,
след като извърши анализ на установените обстоятелства и на основание чл.63
ал.1 от ЗАНН,
Р Е
Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА
Електронен фиш Серия К № ******/12.03.2019 г. издаден
от ОД на МВР- Пазарджик, с който на М.И.Д., с ЕГН- **********,*** в качеството му на управител на „л.к.“
ООД, на основание чл.189 ал.4 във вр. с чл.182 ал.2 т.3 от ЗДвП, за нарушение
на чл.21 ал.1 от ЗДвП е наложена глоба в размер на 100 (сто) лева, като законосъобразен.
Решението подлежи на обжалване в 14-дневен срок от
съобщението пред Административен съд Пазарджик.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: