№ 1453
гр. София, 25.03.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 16-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание
на деветнадесети февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:Петър Н. Славчев
при участието на секретаря МАРИЯ АЛ. ХАРИЗАНОВА
като разгледа докладваното от Петър Н. Славчев Административно
наказателно дело № 20231110214402 по описа за 2023 година
За да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл.59 и сл. от ЗАНН по жалба, подадена от L. H.,
чрез процесуален представител, против Наказателно постановление №42-
0004114 от 25.11.2022 г. на Началника на Областен отдел „Автомобилна
администрация”, гр. София, с което на основание чл. 93, ал. 1, т. 1 от Закона
за автомобилните превози /ЗАвПр./ е наложено административно наказание
глоба в размер на 2 000 (две хиляди) лева за извършено нарушение на чл. 19,
ал. 1, т. 5 от Наредба № 11 от 31.10.2002г. на МТС и на основание чл. 93б, ал.
11, т. 3 от ЗАвПр. е наложено административно наказание глоба в размер на
500 (петстотин) лева за извършено нарушение на чл. 8, § 6, б. „а“, (ii) и
изречение последно във вр. с чл. 78, ал. 1, т. 1 от ЗАвПр. и чл. 2, § 3 от
Регламент №561 AETR.
С жалбата се иска отмяна на наказателното постановление като
незаконосъобразно, издадено в противоречие с императивните
материалноправни разпоредби, при допуснати съществени процесуални
нарушения и в разрез с целта на закона. Във връзка с означенията на издателя
в санкционния акт излага аргументи за липса на възможност за установяване
длъжността на лицето, съставило наказателното постановление, както и
1
администрацията, към която същото осъществява своята дейност. Счита, че
началника на Областен отдел „Автомобилна администрация“ няма
правомощия на административнонаказващ орган, позовавайки се на чл. 20а, т.
1 и т. 3 от Устройствения правилник на ИА „АА“. Посочва, че наказателното
постановление е издадено преди изтичане на регламентирания в ЗАНН 7-
дневен срок. Навежда доводи, че съдържанието на акта за установяване на
административно нарушение и на наказателното постановление не отговаря
на императивните изисквания на чл. 42, т. 5, респ. чл. 57, ал. 1, т. 6 от ЗАНН,
тъй като не съдържа ясно посочване на законните разпоредби, които са били
нарушени. Сред посочените нарушения са неизписване на пълното
наименование на нормативните актове, които се твърди, че са нарушени или
относими към случая, също и наименованието на длъжностите на
контролните органи и на наказващия орган, както и на структурите в които
работят. В конкретния случай това е ограничило правото на защита на
жалбоподателя да се ориентира относно фактическите рамки на обвинението
и на приложимото право. Като съществено нарушение на
административнопроизводствените правила намира издаването на двата
юрисдикционни акта на български език, а санкционираното лице е турски
гражданин, което не владее български език, видно и от възражението при
съставяне на акта за установяване на административно нарушение.
Подчертава, че на основание чл. 84 от ЗАНН разпоредбите на НПК относно
участието на преводач са императивни, като изключения от това правило в
административнонаказателното производство не са предвидени. В случая
наложената санкция е в значителен размер, поради което
административнонаказателното обвинение по своя характер следвало да бъде
определено като наказателно по смисъла на КЗПЧОС. Смята, че е налице
разминаване между описаното в акта за установяване на административно
нарушение и наказателното постановление нарушение и основанието, на
което е наложено наказание на водача – жалбоподателят е санкциониран
затова, че сертификатът не се е намирал в превозното средство, а не че е
извършвал превоза без да му е издаден редовен такъв. Намира допусната
неяснота и в двата акта при описание на нарушението, тъй като съгласно чл.
78, ал.1 от ЗАвПр изискванията за спазване на AETR при превоз на товари се
отнасят за водачите на пътни превозни средства с максимално допустима
маса над 3,5 тона, каквито факти отсъстват както в акта за установяване на
2
административно нарушение, така и в наказателното постановление. Във
връзка с обвинението по второто нарушение посочва, че не ставало ясно коя
разпоредба от кой нормативен акт е нарушена и каква е връзката помежду им,
както и със словесното описание на нарушението. В допълнение на
последното липсвало яснота кое правило за поведение е нарушил водача,
колко време е управлявал водача, от кой период е засечено, на базата на какви
доказателства е установено каква почивка е ползвана. В противоречие на чл.
57, ал. 1, т.5 от ЗАНН в НП липсвали датата и мястото на нарушението,
описание на нарушението и на обстоятелствата, при които е извършено, както
и на доказателствата, които го потвърждават. Изразява съмнение в случай, че
превозвачът не е българска транспортна фирма, дали за нея биха били
приложими посочените за нарушени разпоредби на българското
законодателство, ерго – дали лицето, което е санкционирано, е следвало да
притежава такъв сертификат. В тази връзка не било изяснено кой е
превозвачът, имал ли е валиден лиценз за Общността, кой е компетентният
орган, който следва да издаде този сертификат, дали лицето не е притежавало
в действителност изисквания сертификат, но издаден от друга държава,
предвид, че седалището на работодателя се намира в нея. Като порок на
санкционния акт посочва и липсата на преценка за маловажност на
нарушението. Претендира присъждане на направените разноски.
Въззиваемата страна – началник на Областен отдел „Автомобилна
администрация”, гр. София, не изпраща представител и не взема становище.
От събраните по делото писмени и гласни доказателства, преценени
поотделно и взети в тяхната съвкупност, Съдът прие за установено от
фактическа страна следното:
На 25.11.2022г. около 04:25 часа в гр. София, на Околовръстен път, на
около 100 метра след автомагистрала Тракия, с посока на движение към
Казичене, L. H. управлявал влекач марка „Мерцедес Бенц” с рег. № РЕХ 915
и полуремарке Tirsan с рег. № ..., като извършвал международен превоз на
товари по маршрут Република Турция – Република Унгария, според CMR от
22.11.2022г, с лиценз на Общността № 01-008690/79/2019 на фирма ORKUN
INTERNATIONAL TRANSPORT. При проверка от служители на Регионална
дирекция „Автомобилна администрация“ е установено, че водачът е бил без
сертификат за водач по чл. 57, ал. 5 от Наредба № 11 от 31.10.2002г. за
3
международен автомобилен превоз на пътници и товари, издаден от
министъра на транспорта и съобщенията (Наредба № 11 от 31.10.2002г.),
необходим на водач, който не е гражданин на държава членка на ЕС, както и
че не е ползвал нормална седмична почивка от най- малко 45 часа за периода
от 09.11.2022г. до 20.11. 2022г. (2 седмици), като намалението е с 30 часа,
според разпечатка от карта на водача № 5399895249761000.
За изложеното на L. H. е съставен акт за установяване на
административно нарушение А-2012 № 332003 от 25.11.2022г. за нарушение
на чл. 19, ал.1, т.5 от Наредба № 11 от 31.10.2002г. на МТС, както и за
нарушение на чл. 8, § 6, б. „а“, (ii) и изречение последно във вр. с чл. 78, ал. 1,
т. 1 от ЗАвПр и чл. 2, § 3 от Регламент №561 AETR, послужил за издаване на
обжалваното наказателно постановление.
Приетата от съда фактическа обстановка се установява от показанията
на свидетелите Р. Б. А. и А. Р. Д., както и от събраните по делото писмени
доказателства, приобщени към доказателствения материал по реда на чл. 283
от НПК: акт за установяване на административно нарушение серия А-2012 №
332003 от дата 25.11.2022г. - оригинал и четливо копие от системата на
„АНД“, протокол за сваляне и отнемане на табела с регистрационен номер и
отнемане на документи; CMR от 22.11.2022г., свидетелство за управление на
МПС № ...; свидетелство за регистрация на МПС, свидетелство за
регистрация на ППС на чужд език, лиценз на Общността № 01-
008690/79/2015 – на чужд език, длъжностна характеристика за длъжността
„инспектор“ в РД „АА“ – София; заповед № 280/15.05.2015г. на
изпълнителния директор на ИА „АА“; заповед № РД-08-30/24.01.2020г. на
Министъра на транспорта, информационните технологии и съобщенията;
разпечатка от дигитална карта на водач.
Свидетелят А., служител на ИА „АА” София потвърждава, че при
проверка на въпросния влекач водачът не е представил сертификат на водач, а
също е установил и нарушение на изискването за работното време и
регламентираните почивки. Според показанията на свидетеля, водачът е
разбрал нарушението и е подписал акта. Аналогични показания дава и св. Д.,
служител на ИА „АА“ и свидетел по съставения акт, като допълва, че за
турски граждани използват преводач на телефона. Съдът дава вяра на
показанията на свидетелите като логични и непротиворечиви.
4
Според извлечението от дигиталната карта на водач за период от
07.11.2022г. до 21.11.2022г. от L. H. като водач не е ползвана нормална
седмична почивка за период от две седмици.
При установеното от фактическа страна съдът намери от правна
страна следното:
Жалбата е подадена от процесуално легитимирано лице – процесуален
представител на наказания жалбоподател срещу обжалваемо наказателно
постановление в срока на обжалването му, поради което процесуално е
допустима, а разгледана по същество, се явява основателна.
Актът е съставен в кръга на правомощията на актосъставителя, в
качеството му на инспектор при Регионална дирекция „Автомобилна
администрация”, гр. София, съгласно качеството му на длъжностно лице -
контролен орган по чл. 91, във вр. с чл. 92, ал. 1 от ЗАв.Пр.
Приложената Заповед №РД-08-30/24.01.2020г. на Министъра на
транспорта, информационните технологии и съобщенията установява
компетентността на административно наказващият орган в т. I- 9 от същата
началник на областен отдел „Автомобилна администрация” в регионална
дирекция „Автомобилна администрация“, гр.София.
Административнонаказващият орган е изпълнявал длъжността началник на
ОО „АА” гр.София към момента на издаване на наказателното постановление
според Заповед №280/15.05.2015г. на Изпълнителния директор на
Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация”.
Актът е съставен в деня на проверката, поради което не са нарушени
предвидените срокове в чл. 34, ал. 1 от ЗАНН. Съставеният акт е предоставен
на административнонаказващия орган в срока, предвиден в чл. 44, ал.4 от
ЗАНН. Обжалваното наказателно постановление е издадено в деня на
съставяне на акта в срока по чл. 52, ал.1 от ЗАНН.
Актът за установяване на административно нарушение е съставен в
присъствие на един свидетел очевидец и нарушителя, които са подписали
акта. В полето за възражения на акта не е вписано възражение. Не са
постъпили възражения.
Съдът не намира за основателни оплакванията за допуснати нарушения
на административнопроизводствените правила, довели до нарушено право на
5
защита поради това, че при съставяне на акта и при връчване на
наказателното постановление не е назначен преводач на нарушителя. Правото
на безплатен превод на разбираем за обвиняемия език в наказателното
производство е регламентирано в чл. 6, § 3, б. "е" на Европейската конвенция
за правата на човека (ЕКПЧ). Това право на национално ниво е защитено с
нормата на чл. 21, ал. 2 от Наказателно-процесуалния кодекс (НПК) чрез
принципното правило, че лицата, които не владеят български език, могат да
се ползват от родния си или от друг език, и чрез нормата на чл. 55, ал. 3 от
НПК, съгласно която обвиняемият има право да му се предостави писмен
превод на постановлението за привличане на обвиняем, на определенията на
съда за вземане на мярка за неотклонение, на обвинителния акт, на
постановената присъда, на решението на въззивната инстанция и на
решението на касационната инстанция. Отчитайки, че настоящото
производство не представлява същинско наказателно производство, т.е. няма
за предмет извършване на престъпление, настоящият състав стига до извода,
че в ЗАНН, който регламентира производството по установяване и
санкциониране на административните нарушения, каквото е и настоящото, не
се предвижда задължително участие на преводач във фазата на установяване
на нарушението. Субсидиарното прилагане на нормите на НПК по тези
въпроси не може да стане на основание чл. 84 от ЗАНН, тъй като неговите
разпоредби са приложими за производството по обжалване на наказателните
постановления пред съда. В тази връзка неприложима е и нормата на чл. 55,
ал.3 от НПК, с която в българското законодателство е
транспонирана Директива 2010/64/ЕС на Европейския парламент и на Съвета
от 20 октомври 2010 г. относно правото на устен и писмен превод в
наказателното производство (Директива 2010-64/ЕС). Директивата не се
прилага в случаите, когато законодателството на държава-членка предвижда
налагането на санкция за леки нарушения от страна на орган, различен от съд
с компетентност по наказателноправни въпроси, и когато налагането на
такава санкция може да бъде обжалвано пред съд.
Несъмнено, при установяване на нарушението и съставянето на акта,
както българските граждани, така и чуждите граждани, които не владеят
български език, имат правото да разберат за какво нарушение са обвинени.
Именно с това право на невладеещото български език лице, следва да се
обвърже преценката за наличие на нарушение, свързано с назначаване на
6
преводач. В случая преценката дали липсата на преводач при предявяване на
акта за установяване на нарушение и при връчване на наказателното
постановление представлява съществено процесуално нарушение, обаче, не
следва да се прави формално и да се основава единствено на факта на липсата
на преводач, което автоматично да обосновава засягане правото на защита на
наказаното лице. Засягането на правото на защита следва да се разглежда през
призмата на фундаменталния принцип за върховенството на закона, отразен
в чл. 6 от ЕКПЧ и предвид чл. 47 и чл. 48, §2 от Хартата на основните права
на ЕС. Изхождайки от спецификата на отразените в наказателното
постановление нарушения, поведението на властите, поведението на
жалбоподателя, сложността на случая, интересите на наказания, засегнати от
наложените наказания, развитието на процедурата в цялост, следва да се
направи извод постигнат ли е справедлив баланс между обществения интерес
и индивидуалния интерес и права на личността. Следва да се има предвид и
че правото на лицето да бъде информирано за обвинението срещу него на
разбираем за него език е с акцесорен характер – то e част от правото му на
справедлив процес и на зачитане на правото му на защита, а последното
намира проявление и в рамките на съдебния процес. Следва да се съобразят и
нормите на Директива 2010/64/ЕС и на Директива 2012/12/ЕС (Директива
2012/12/ЕС) относно правото на информация в наказателното производство, в
които изрично е предвидено, че при налагане на санкции за леки нарушения,
например пътнотранспортни нарушения, установени след пътнотранспортна
проверка, изискването за преводач и за осигуряване на информация важи
единствено за производството по обжалване пред съд, т.е. преценката за
нарушено право на защита в случая следва да се направи след задълбочен
анализ на всички горепосочени елементи на правото на справедлив съдебен
процес.
В случая се касае за пътнотранспортно нарушение, за административно
нарушение, установено при управление на моторно превозно средство,
установено при пътнотранспортна проверка. Според съда, въпросното
административно нарушение попада под квалификацията на регламента за
„леко нарушение”, предвид характера и вида му на формално нарушение, от
което не са произлезли вредни последици, за което съдът намира, че е
приложимо изключението от задължението за устен и писмен превод.
Съобразявайки показанията на разпитаните свидетели, от които се установява
7
известна практика при осъществяване на контрол на чуждестранни водачи,
съдът намира, че L. H. е разбрал в какво се изразява нарушението, за което му
е съставен акта. Според константната съдебна практика законът не изисква
преводачът да има специално образование, включително филологическо, а да
владее чуждия език в степен, позволяваща му да извърши верен превод (в
този смисъл и Решение №485/03.12.2008г. на ВКС, II н.о.).
Административнонаказателната отговорност на L. H. е мотивирана с
нарушение на чл. 19, ал. 1, т. 5 от Наредба № 11/31.10.2002 г. на МТС
(Наредба № 11/31.10.2002г.). Съгласно цитирания текст, при извършване на
международен превоз на товари в превозното средство трябва да се намират
следните документи: сертификатът за водач по чл. 57, ал. 5 и други
документи за водача, превозното средство и товара, включително и
митническите гаранционни документи, които се изискват от ЗАв.Пр., ЗДвП,
както и по силата на международните договори и спогодби, по които
Република България е страна. Съгласно чл. 57, ал. 5 от Наредба № 11 от
31.10.2002г. лицето по чл. 2, ал. 1 може да осъществява международен превоз
на товари с водачи - граждани на държава, която не е членка на Европейския
съюз, само когато то притежава сертификат за водач на моторно превозно
средство, издаден от министъра на транспорта, информационните технологии
и съобщенията или упълномощени от него длъжностни лица. С цел
създаването на обща транспортна политика и установяването на общи
правила по отношение на достъпа до пазара на международния автомобилен
превоз на товари на територията на Общността е приет Регламент (ЕО) №
1072/2009 на Европейския парламент и на Съвета от 21 октомври 2009 година
относно общите правила за достъп до пазара на международни автомобилни
превози (Регламент (ЕО) № 1072/2009), приложим и в случай на превоз от
държава-членка до трета държава и обратно за частта от пътуването на
територията на всяка държава-членка на транзитно преминаване. Изведен
като общ принцип в чл. 3 от цитирания Регламент е международни превози да
се извършват при притежаване на лиценз на Общността и когато водачът е
гражданин на трета държава — заедно с атестация за водач . Атестацията за
водач е въведена, за да се даде възможност на държавите-членки да
проверяват ефективно дали водачите от трети държави са законосъобразно
наети на работа или на разположение на превозвача, който отговаря за
съответната транспортна операция. Съгласно чл. 5 от Регламент (ЕО) №
8
1072/2009 атестацията за водач се издава от компетентните органи на
държавата-членка на установяване на превозвача. Видно от приложения по
делото лиценз на Общността, превозвачът ORKUN INTERNATIONAL
TRANSPORT е с място на установяване в държава- членка – Република
Унгария. С оглед изпълнението на задълженията, произтичащи за Република
България от приемането на Регламент (ЕО) № 1072/2009, нормата на чл. 7а,
ал. 4 от ЗАвтПр разпорежда лицензираните превозвачи могат да
осъществяват международен превоз на товари с водачи - граждани на
държава, която не е членка на Европейския съюз, само когато те притежават
сертификат за водач на моторно превозно средство, издаден от министъра на
транспорта, информационните технологии и съобщенията или от
оправомощени от него длъжностни лица.
Поради изложеното, за конкретния маршрут Република Турция –
Република Унгария, съгласно CMR от 22.11.2022г., атестацията за водач,
издаден от компетентните органи на държава- членка, респ. сертификат за
водач на МПС, издаден от министъра на транспорта, информационните
технологии и съобщенията или от оправомощени от него длъжностни лица, е
трябвало да се съхранява в превозното средство и да се представи от водача
при поискване от страна на оправомощен инспектор. Отговорността на
жалбоподателя за извършеното нарушение е ангажирана на основание чл. 93,
ал. 1, т. 1 от ЗАвПр, предвиждащ наказание глоба от 2000 лв. при първо
нарушение за водач на моторно превозно средство, който извършва
обществен превоз или превоз за собствена сметка на пътници и товари без
издадено за моторното превозно средство удостоверение за обществен превоз
на пътници или товари, заверено копие на лиценз на Общността, разрешение,
документ за регистрация или други документи, които се изискват от
регламент на европейските институции, от този закон и от подзаконовите
нормативни актове по прилагането му. Буквалното тълкуване на посочената
разпоредба налага извода, че на санкция ще подлежи водач без изобщо да му
е издаден сертификат за водач на на МПС, който не е гражданин на държава-
членка на ЕС. В конкретния случай липсват каквито и да е данни, от които да
се заключи дали на жалбоподателя е бил издаден такъв документ или дали
същият е съхраняван в превозното средство и не е представен в момента на
проверката, за което би била приложима санкционната норма на чл.93, ал.2 от
ЗАвПр. Следователно изводът на юрисдикционния орган не се формира на
9
конкретни доказателства, произволен е и е формиран в нарушение на
правилата за разпределение на доказателствената тежест в
административнонаказателния процес. В наказателното постановление
нарушението е описано неясно, като е посочено „водачът е без сертификат за
водач …“, като административнонаказващият орган не е взел отношение дали
на водача не е издаден въпросния сертификат или не е представил в момента
на проверката издаден такъв, като двете хипотези касаят различни състави на
административни нарушения с различни предвидени административни
наказания по чл. 93, ал. 1 и 2 от ЗАвПр. Като е посочил правни норми,
несъответстващи на направените фактически констатации,
административнонаказващият орган е нарушил чл. 57, ал. 1, т.5 от ЗАНН,
създавайки по този начин неяснота относно приетото за извършено
нарушение. Предвид гореизложеното, настоящият състав намира, че
оспорваното наказателно постановление в тази му част следва да бъде
отменено поради съществени нарушения на процесуалните правила.
Съгласно разпоредбата на чл. 8, § 6, б. „а”, (ii) и изречение последно от
Европейската спогодба за работа на екипажите на превозните средства,
извършващи международни автомобилни превози (AETR), през всеки две
последователни седмици водачът ползва най-малко една нормална седмична
почивка и една намалена седмична почивка от най-малко 24 часа.
Намалението се компенсира с еквивалентен период на почивка, ползван без
прекъсване преди края на третата седмица след въпросната седмица.
Седмичната почивка започва не по-късно от края на шест 24-часови периода
от края на предходната седмична почивка. В чл. 1, б. „п” от AETR са
определени понятията „нормална седмична почивка” и „намалена седмична
почивка”. Първата е всеки период на почивка с продължителност от най-
малко 45 часа, а втората - всеки период на почивка, по-къс от 45 часа, който
при спазване на условията, установени в член 8, параграф 6 на спогодбата,
може да бъде намален до минимум 24 последователни часа. Видно от
описанието на нарушението, в наказателното постановление се обсъжда
нарушение на чл. 8, § 6, б. „а”, (ii) и изречение последно от AETR, свързано с
ползването на нормална седмична почивка, която е по-малка от минималните
45 часа за период от две седмици. В наказателното постановление
нарушението е описано като „чл. 8, § 6, б. „а“, (ii) и изречение последно във
вр. с чл. 78, ал. 1, т. 1 от ЗАвПр и чл. 2, § 3 от Регламент №561 AETR”. Така,
10
както е описано нарушението следва извода, че разпоредбата на чл. 8, § 6, б.
„а”, (ii) и изречение последно е от ЗАвПр, а не от AETR, чиято абревиатура е
поставена в края на израза. Нормите на чл. 8 от ЗАвПр касаят лиценза за
извършване на превоз на пътници или товари на територията на Република
България и лиценза на Общността, които разпоредби не са свързани с
описаното нарушение.
Разпоредбата на чл. 2, § 3 от Регламент 561/2006 на Европейския
парламент и на Съвета за хармонизиране на някои разпоредби от социалното
законодателство, свързани с автомобилния транспорт, за изменение на
Регламенти (ЕИО) №3821/85 и ЕО №2135/98 на Съвета и за отмяна на
Регламент (ЕИО) №3820/85 на Съвета регламентира приложното поле на
AETR за международни транспортни операции, извършвани отчасти извън
областите, посочени в § 2. Сходен характер има разпоредбата на чл. 78, ал. 1,
т. 1 от ЗАвПр., която определя приложимостта на регламент 561/2006 на
Европейския парламент и на Съвета и на AETR при извършване на превози на
пътници с автобуси и превози на товари с автомобили, които самостоятелно
или в състав от пътни превозни средства имат допустима максимална маса
над 3,5 тона, съответно задължението на лицата, осъществяващи превози за
собствена сметка, лицата по чл. 24е, превозвачите и водачите спазват
изискванията им.
Предвид изложеното съдът намира, че нарушеното правило за
поведение не е квалифицирано правилно цифрово в нарушение на чл. 57, ал.
1, т. 6 от ЗАНН, което нарушава правото на защита, тъй като жалбоподателят
е затруднен да разбере повдигнатото му административнонаказателно
обвинение.
Поради изложеното обжалваното наказателно постановление следва да
бъде отменено като издадено в нарушение на процесуалните правила,
засягащо правото на защита.
С оглед изхода на производството пред настоящата съдебна инстанция
на чл. 63д, ал.4, във вр. с ал.1 от ЗАНН с оглед защитата от адвокат, ИА „АА“
следва да поеме разноски за насрещната страна. Такива се доказват
направени в размер на 800 лева за адвокатско възнаграждение и процесуално
представителство, съгласно представените договор за правна помощ и списък
с разноски.
11
Воден от горното на основание чл. 63, ал. 2, т. 1, вр. ал. 3, т. 2 от ЗАНН
Съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление №42-0004114 от 25.11.2022 г. на
Началника на Областен отдел „Автомобилна администрация”, гр. София, с
което на L. H. на основание чл. 93, ал. 1, т. 1 от ЗАвПр е наложено
административно наказание глоба в размер на 2 000 (две хиляди) лева за
извършено нарушение на чл. 19, ал. 1, т. 5 от Наредба № 11 от 31.10.2002г. на
МТС и на основание чл. 93б, ал. 11, т. 3 от ЗАвПр е наложено
административно наказание глоба в размер на 500 (петстотин) лева за
извършено нарушение на чл. 8, § 6, б. „а“, (ii) и изречение последно във вр. с
чл. 78, ал. 1, т. 1 от ЗАвПр. и чл. 2, § 3 от Регламент №561 AETR.
ОСЪЖДА Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация“ да
заплати на L. H. сумата от 800,00 (осемстотин) лева, представляващи
разноски за адвокатско възнаграждение и процесуално представителство.
Решението може да бъде обжалвано пред Административен съд София-
град с касационна жалба в четиринадесет дневен срок от съобщението на
страните по реда на АПК.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
12